Решение № 268 от 24.7.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 420/2023 г.

Производството е по чл.145 АПК и чл.111 ЗИНЗС. Образувано по жалба на • В.Б.Р., ••• против ЗАПОВЕД № Л-2213/13.07.2023 г. на Началник на Затвора - •••, с която е наказан на основание чл.104, ал.1 вр. чл.102, ал. 2 вр. чл.101, т.7 от ЗИНЗС с •••. С жалбата се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, за което се излагат съображения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от • Б.Р.. Излага съображения за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Ответникът по оспорването – Началник на Затвора-••• в с.з., чрез процесуалния представител и• С.М. оспорва жалбата и поддържа становище изх.№ 8411/19.07.2023г. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Моли за решение, с което да се отхвърли жалбата на • Р., като алтернативен вариант съдът да прецени и възможността на приложението на чл.110, ал.5, т.3 от ЗИНЗС. Представителят на Окръжна прокуратура-Враца, прокурор Н.Лалов дава заключение за решение, с което да се потвърди заповедта. Поддържа изцяло становището на представителя на Затвора-•••. Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: От докладна записка рег.№ 6860/26.06.2023г., изготвена от •• В.П. е видно, че на 24.06.2023г. 10.20 ч. на жалбоподателя е разпоредено да изчисти решетката на голямото крило във вр. със заповед № Л-938/27.03.2023г./извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни/, като същия твърдо отказва. Във вр. с отказа от • В.Р. е дадено писмено обяснение на 24.06.2023г., приложено към докладната. Въз основа на докладната е изготвено предложение на 04.07.2023г. от ••••• М.Ц., с което е предложено • В.Р. да бъде наказан на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС с •••. Посочено е, че същия е системен нарушител, като от м. 10.2022г. до момента е наказван съгласно ЗИНЗС 14 пъти, като са посочени и заповедите, с които е наказан. Към предложението са приложени и 14 заповеди посочени в същото и приложени по преписката/л.16-30/. От заповед № Л-938/27.03.2023г. на Началника на Затвора-••• е видно, че • В.Б.Р. е наказан по ЗИНЗС с •••/л.17/. Проведено е изслушване от комисия на 07.07.2023г., за което е съставен протокол № 10349/10.07.2023г./л.14/, в който е посочено, че • В.Р. потвърждава снетото му обяснение от 24.06.2023г. Представена е и медицинска справка от доктора на МЦ с дата 10.07.2023г., в която е посочено, че • В.Р. може да му бъде наложено дисц.наказание •••/л. 31/. С оглед на събраните доказателства със Заповед рег. № Л-2213/13.07.2023 г. За Началника на Затвора – ••• на основание чл.104, ал.1 вр. чл.101, т.7 и чл.102, ал.2 от ЗИНЗС на жалбоподателя • Б Б.Р. е наложено дисциплинарно наказание •••. В обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно – наказващият орган е приел за установени следните факти и обстоятелства: На 24.06.2023 г. в 10.20 часа • В.Р. не е изпълнил отдадено от длъжностно лице- •• В.П. разпореждане да почисти решетката на голямото крило, корпус на основание издадена заповед № Л-938/27.03.2023 г. за наложено дисциплинарно наказание •••. В заповедта органа се е позовал на докладна записка № 6860/26.06.2023г., както и на предложението за наказание изготвено от ••••• М.Ц.. Прието е, че с това деяние • В.Р. е нарушил разпоредбата на чл. 96, т.4 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал. 2, т.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС. Прието е, че нарушението е извършено в условията на системност, тъй като лицето е наказвано по чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС с 15 заповеди, изрично посочени в заповедта. Лицето е изслушано на комисия, за което е издаден протокол. Няма данни обжалваната заповед да е отменяна по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Със Заповед № Л-1896/16.06.2023г. на Началника на Затвора –••• е наредено на основание чл.15, ал.2 от ЗИНЗС и е упълномощен •• Р.В.-•• в Затвора-•••, като от т.1 до т. 7 са изброени правомощията, които има по силата на издадената заповедта. В т.3 е посочено да води разпределителна комисия и да наказва и награждава л/св., съгласно изискванията на ЗИНЗС. В заповедта е посочено, че важи от 26.06.2023г. до 10.07. 2023г. включително. Във връзка с указаната от съда доказателствена тежест с определение от 20.07.2023 г., от страна на ответника е депозирано писмо изх. № 8544/20.07.2023 г. и вх.№ 2374/20.07.2023г., съгласно което в Затвора – ••• няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното наказание •••. Представени са в с.з. от страна на ответника два броя писма на ОП-Враца и ГДИН, които касаят изчисляване на срок по изпълнение на наказание на друг лишен от свобода. Същите съдът намира за неотносими към предмета на спора и като такива не следва да ги обсъжда. При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал.1 от ЗИНЗС. Оспорената заповед е издадена на основание чл.104, ал.1 ЗИНЗС, съгласно която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл.193 и от началника на поправителния дом. В случая издателят на оспорената Заповед № Л-2213/13.07.2023 г. е •• Р.В. – •••, съгласно Заповед № Л-1896/16.06.2023 г. Същия е подписал заповедта за Началник на Затвора-•••. От Заповед № Л-1896/16.06.2023г., въз основа на която е издадена и подписана оспорената заповед от •• Р.В. е видно от т.3, че е упълномощен да наказва и награждава л/св., но в същата изрично е посочено, че важи от 26.06.2023г. -10.07.2023г. включително, т.е. същата е с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. включително. След като закона не определя на ЗНРНОД правомощия по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 13.07.2023 г., а с горепосочената заповед въз основа на която е издадена и оспорената в настоящото производство заповед е с период на действие до 10.07.2023г. включително, то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл.146, т.1 от АПК. В случая с горепосочената заповед на издателя на заповедта са делегирани правомощия за периода от 26.07.2023г. до 10.07.2023г. вкл., а оспорената заповед е издадена на 13.07.2023г. към която дата същия няма правомощия да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е нищожен. Установената липса на компетентност на органа издал оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. От страните не са претендирани разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Съдът