Решение № 182 от 5.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1821/2023 г.

/02.06.2023 г. едва в началото на месец юни 2023 г. след провеждане на комплексна 72 часова проба по реда на Наредба №6/2014 г., назначена със Заповед №ERMZ-ORD -896/27.05.2023 г. Ищецът, счита че е претърпял вреди - пропуснати ползи за периода от 07.09.2022 г. (датата, на която счита, че е изтекъл седмодневния срок по чл.16 от Договора за присъединяване) до датата, на която е извършено фактическото присъединяване и включването на централата и присъединителните съоръжения в паралел с ЕС, поради неизпълнение от страна на електроразпределителното дружество на задължението за поставяне под напрежение на изградената от ищеца ФтЕЦ и присъединителни съоръжения в сроковете и при условията на сключения договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад ЕАД /ДПЕРМ № 1204139834, SAP №IB-33-19-20255/. Ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи - нереализираните приходи от продажби на електрическа енергия, които счита, че би реализирал в периода 25.10.2022 г. до 31.05.2023 г., ако ФтЕЦ била присъединена от ЕРМ Запад ЕАД в предвидения в чл. 16 от договора 7-дневен срок, като размерът на сумата бил изчислен на база произведеното количество електроенергия за същия период от ФЕЦ Ловеч, разположена в непосредствена близост до ФтЕЦ Марвик Пъстрогор (в същия поземлен имот) и е собственост на свързаното с ищеца дружество „ФМ СОЛ'‘ ООД. Твърди, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение въз основа на Договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в който страните са уговорили правата и задълженията си във връзка с присъединяването към електрическата мрежа на „Фотоволтаична централа“ с номинална мощност - 2 100 kw, която ще бъде изградена в ПИ с идентификатор 43952.502.158, Северна индустриална зона, гр. Ловеч. Счита, че ответното дружество е изпаднало в забава на 07.09.2022 г., тъй като с писмото от 30.08.2022 г. ищецът е подал заявлението по чл. 16 от договора заедно с допълнително изисканите от ЕРМ Запад ЕАД документи. Твърди, че съгласно сключения договор за присъединяване ЕРМ Запад ЕАД е лицето, което е поело задължението за извършване на присъединяването, организирането и изпълнението на работите, свързани с това присъединяване, включително координацията и комуникацията с ЕСО ЕАД във връзка с оборудването на килия №19 „Сточна гара“ в подстанция „Мелта“, провеждането на проби за експлоатационната годност на същата и осигуряването на техническата възможност за присъединяване и практическото му извършване. Ищецът твърди да е налице забавено изпълнение на основното задължение на ЕРМ Запад ЕАД по договора за присъединяване, дължащо се на собствени виновни действия на ответното дружество и/или действия и бездействия на трети лица, риск от които действия или бездействия с оглед цялостното поето задължение на ЕРМ Запад ЕАД по договора за присъединяване се носи именно от него. Поради това и за него е възникнало право на обезщетение за причинените му от забавата вреди. Пропуснатата реална и сигурна възможност за ищеца да увеличи своето имущество било в причина с неизпълнението. В случая пропуснатите ползи представлявали това, с което не се е увеличило имуществото на ищеца поради неизпълнението на ответника, а именно приходите от продажбата на електрическа енергия, който той би реализирал в периода от 25.10.2022 г. до 31.05.2023 г., ако ФтЕЦ била присъединена от ЕРМ Запад ЕАД в предвидения в чл. 16 от договора 7- дневен срок. Счита, че такова увеличението на имуществото му е било сигурно, тъй като веднага след въвеждането в експлоатация на електрическите съоръжения е сключил Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група от 27.08.2021г. с „Енерго-про Енергийни услуги ЕАД за срок до 31.12.2022 г., по който е щял да продава по предварително договорени ценови условия произведената електроенергия за част от процесния период (25.10.2022 г. - 31.12.2022 г.). Непосредствено преди изтичането на срока на действие на този договор, ищецът е сключил нов Договор за продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група с „КЕР ТОКИ ПАУЪР“ АД, по силата на който последното се е задължило да изкупува цялото измерено количество електрическа енергия, считано от датата на получаване на уведомление от продавача, че обектът е поставен под напрежение и може да започне продажбата на електрическа енергия. Така, нереализираните приходи от продажба на електроенергия по тези договори се явявали пряка пропусната полза за ищеца. По отношение наличието на предвидимост на вредите при възникване задължението на ответника ищецът е посочил, че е представил пред електроразпределителното дружество в съответствие с чл. 17 от Договора сключения договор за продажба на електрическа енергия с дружеството търговец на електрическа енергия - „Енерго-про Енергийни услуги“ ЕАД, следователно ЕРМ Запад ЕАД е било длъжно при проявена грижа на добрия търговец да предположи, че от неизпълнението на задължението му да присъедини изградената ФтЕЦ, ищецът ще претърпи вреди - пропуснати ползи, представляващи приходите от продажба на електрическа енергия по горецитирания договор, ако ФтЕЦ е била присъединена от ЕРМ Запад ЕАД в предвидения в чл. 16 от договора 7-дневен срок. По отношение размера на вредите - пропуснати ползи бил изчислен на база действително реализираното производство за периода от 25.10.2022 г. - 31.05.2023 г. от ФтЕЦ Ловеч, разположена в същия имот и собственост на свързаното с ищеца дружеството „ФМ СОЛ“ ООД. Ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Излага подробни доводи за недопустимост на предявения иск. Твърди, че следвало да намери приложение разпоредбата на чл.126 ГПК или чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради наличие на по-рано заведено дело между същите страни и предмет, а именно т.д.№2117/2022г. по описа на СГС. Твърди, че имало непълнота и неяснота в исковата молба по основни факти, които описва. Твърди, че ищецът злоупотребявал с право и следвало да получи съдебна санкция заради това, оспорва фактическите твърдения на ищеца. Ответникът твърди, че за присъединяване към мрежата е било нужно да се изградят не само съоръжения, които са част от разпределителната мрежа, но следвало да се изградят и съоръжения, които са част от преносната мрежа, собственик на която е „ЕСО“ ЕАД. Съгласно чл.15 от Договора, сключен между ищеца и ответника изграждането на съоръженията в подстанция „Мелта“ щяла да се извърши от „ЕСО“ ЕАД. Сочи, че забавата за присъединяване на съоръженията на дружеството ответник към тези на преносното предприятие, съгласно чл. 13, ал. 2 от договор ДПЕРМ от 09.08.2021г. пряко рефлектирало върху срока за присъединяване по договора. Твърди, че е извършил всички фактически и правни действия за точно и своевременно изпълнение на задълженията на ЕСО ЕАД. Поддържа, че е изпълнил изцяло и във възможните срокове всички свои задължения по двата сключени договора – с ищеца ДПЕРМ 1204139834 SAP №IB-33-19-20255 от 09.08.2021г. било изпълнено задължението да се съгласуват работните проекти и монтиране на електромера, което се извършвало на финала на процедурата и по договора с ЕСО ЕАД, при който била заплатена определената цена за присъединяване. Основното твърдение на ответника е, че изпълнението на задълженията му по договора е обусловено от изграждане на съоръженията от преносната мрежа, посочени в чл. 5.4.1 от договора, а тези съоръжения не са изпълнени в процесния период 25.10.2022г. – 31.05.2023г., същевременно изпълнението им е извън възможностите и правната сфера на ответника, а съгласно договора съоръженията следва да бъдат изградени от собственика на преносната мрежа - „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Излага доводи за липса на предвидимост на вредите и липса на недобросъвестност на дружеството ответник. Оспорва валидността и законосъобразността на двата акта на ДНСК и наличието на предпоставки за издаването им. Заявява искане за конституиране на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като трето лице помагач, тъй като предметът на предявените искове и предметът на описаните в отговора на исковата молба отношения между ответника и третото лице по договор от 28.09.2021г. обусловят правен интерес за ответника от установително действие по чл. 223, ал. 2 ГПК на решението по предявения иск спрямо третото лице. В допълнителна искова молба ищецът подържа допустимостта на исковата претенция. Оспорва твърдението на ответника относно това, че предявеният иск се явява като частичен по отношение на предявен иск по т.д.№2117/2022г. по описа на СГС при идентична фактическа обстановка и правопораждащи факти, отнасящ се за друг исков период. Относно твърдяната нередовност на исковата молба сочи, че е заявил искане към съда за присъждане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, вид на вредата (пропуснати ползи), размер на вредата и причинна връзка, основани на изложената фактическа обстановка, поради което поддържа, че исковата молба отговаря на изискванията на процесуалния закон и не са налице основанията за провеждане на процедура по чл. 129 от ГПК. Ищецът не оспорва, че между него и „Електрохолд продажби“ ЕАД е бил сключен Договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №212374787/16.03.2023 г. /в отговора на исковата е цитиран погрешно като №21205006795/10.03.2023г./. Сочи, че сключването на този договор, не е предпоставка за започване на експлоатацията на фотоволтаичната централа, както се твърди от ответника, а е задължително условие за участието и регистрацията на ищеца като производител на свободния пазар на електрическа енергия. Този договор не би могъл да бъде сключен от ищеца преди да е завършена процедурата по присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа, т.е., сключването му следва изпълнението на задълженията на ответника, вреди от забавеното изпълнение на които претендира. Не оспорва обстоятелството, че ответникът е монтирал средството за търговско измерване /СТИ/ на произведената електрическа енергия от централата на ищеца на 24.03.2023т., за което е бил съставен Констативен протокол №1088311/24.04.2023г. Твърди, че монтирането на СТИ е задължение на ответника съгласно чл. 14 от Договора за присъединяване, т.е., късното изпълнение на това задължение на ответника не би могло да бъде основание за въвеждане на правоизключващо възражение в процеса. Не оспорва съществуването и съдържанието на Договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 61295/30.05.2023г., като изкупуването на съоръженията за присъединяване е задължение на ответника съгласно чл.37, ал. 4 от Договора за присъединяване, поради което ищецът не би могъл да прехвърли едностранно собствеността върху съоръженията без съдействието на ответника. Не оспорва и сключването на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 09.06.2023г. с ответника, но поддържа, че преди да е осъществено фактическото присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа сключването му е безпредметно, доколкото със същият се регламентирали именно условията за използване на мрежата. Счита, че не е имало пречка да бъде сключен през 2022г., ако ответникът не е бил в забава на другите си задължения. Ищецът твърди, че между него и „КЕР ТОКИ ПАУЪР“ АД били сключени два Договора за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група с „КЕР ТОКИ ПАУЪР" АД - на 30.12.2022г. и от 09.06.2023г. Поради забава на ответното дружество за присъединяване на централата на ищеца към електроразпределителната мрежа, първият договор не е бил изпълняван. След завършване на процедурата по присъединяване „МАРВИК – ПЪСТРОГОР“ ЕООД сключил договора с „КЕР ТОКИ ПАУЪР“ АД от 09.06.2023г. При актуалните условия на контрагента си - търговец на електрическа енергия, и въз основа на този договор „КЕР ТОКИ ПАУЪР" АД било регистрирано като координатор на стандартна балансираща група по подадено от него Заявление за встъпване в договорни отношения с „ЕРМ ЗАПАД" ЕАД едва на 09.06.2023г. Ищецът поддържа, че ако ответникът не бил в забава той щял да може да продава електрическа енергия още по сключения от него на 30.12.2022 г. договор, като условията, по които щял да продава, и цената на Мвтч били ясно определени в представения към исковата молба договор. Ищецът оспорва твърденията за незаконосъобразност на разрешенията за ползване от 11.05.2022г. и от 19.08.2022г., издадени от ДНСК, както и вижданията на ответника за отношенията между „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД и „“ЕСО“ ЕАД. Не оспорва обстоятелството, че сключените между ищеца договори за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група и „Енерго про Енергийни услуги“ от 27.08.2021г. и с „КЕР ТОКИ ПАУЪР“ АД не са изпълнявани, поради виновното неизпълнение на ответника. Сочи, че енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници се присъединяват към съответната електрическа мрежа по реда на Закона за енергетиката /ЗЕ/, Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и НАРЕДБА №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от ДКЕВР. /Наредба №6/2014 г./. Съгласно чл.116 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят: 1.) е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3; 2.) е изпълнил своите задължения по договора по т.1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа; 3.) има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 4.) е сключил договор за достъп по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Отново сочи, че в съответствие с цитираната нормативна уредба между ищеца и ответното дружество е бил сключения Договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа /ДПЕРМ №1204139834, SAP №IB - 33-19-20255 от 09.08.2021г./. Съгласно условията на този договор електроразпределителното дружество е поело задължение да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа обекта на ищеца „Фотоволтаична централа“, която ще бъде изградена в поземлен имот с идентификатор 43952.502.158, УПИ 11-158, кв. 9015 по плана на Северна индустриална зона, град Ловеч с номинална мощност 2 100 kW. Уговорено било, че присъединяването на обекта се извършва съгласно предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 19.08.2020 г. За присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, ищецът поел задължение в границите на своя имот да проектира, изгради и въведе в експлоатация в съответствие с нормативната уредба от Договора електрически съоръжения - закрита разпределителна уредба 20 kV (ЗРУ 20 kV); на нов стоманено-решетъчен стълб (СРС), разположен между съществуващите стълбове №15 и №16 от въздушен електропровод 20 kv „Сточна гара“, да се монтира разединител тип РОМ и да се изгради връзка между мостовите проводници на стълба и разединителя; от новия стоманорешетъчен стълб да се изгради кабелна линия 20 kV, положена в тръбна мрежа или свободен изкоп по подходящо трасе до РУ 20 KV на централата; частично възстановяване на електропровод 20 kv „Сточна гара“, като в участъка от съществуващи СРС №13 до СРС №16 се монтира нов проводник и съответна изолационна арматура по съгласувани с електроразпределителното дружество работни проекти. В Договора било предвидено, че за присъединяването на обекта към преносната мрежа е необходимо да се извърши проектиране, доставка и монтаж на съоръжения и апаратура за първична и вторична комутация и въвеждане в редовна експлоатация на съоръжения в подстанция „Мелта“, собственост на „ЕСО“ ЕАД, като съгласно чл.15 от Договора изграждането на посочените съоръжения ще се извърши от „ЕСО“ ЕАД. Поддържа се, че ищецът не влиза в правоотношение с „ЕСО“ ЕАД, поради което и не разполага с механизми да иска изпълнение от същото или да предявява претенции спрямо него. Ищецът твърди, че е изградил и въвел в експлоатация фотоволтаичната централа и посочените в договора електрически съоръжения, необходими за присъединяването й към електроразпределителната мрежа. Оспорва твърденията на ответника, за незаконосъобразност на представените актове на ДНСК, както и че ищецът се ползвал от тях при „ясно съзнание за тяхната незаконосъобразност и незавършен сложен фактически състав“. Разрешенията за ползване по своята правна същност представляват официални свидетелстващи документи, съставени в предвидените в чл.177 ЗУТ форма и ред, поради което се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, че строежите са изпълнени в съответствие с изискванията към строежите и одобрените книжа. Ищецът поддържа, че е изпълнил всички изискуеми от него нормативни задължения, но въпреки това не е получил исканото присъединяване от ответника. Според ищеца, твърдяната от ответника техническа и юридическа невъзможност за поставяне под напрежение на съоръженията, поради липса на съдействие от страна на „ЕСО“, дори и да е била налице, се дължала изключително на бездействието на самия ответник, за което той следвало да носи отговорност. Сочи, че от представените с ОИМ доказателства и от твърденията на самия ответник, единствените извършени от него действия по договора му с „ЕСО“ ЕАД били заплащане на дължимата цена за присъединяване и запитване, отправено едва на 08.09.2022г. дали „ЕСО“ ЕАД е провело 72 часови проби, след проведената продължителна кореспонденция с ищеца. Твърди се, че ответникът не е водил никаква активна кореспонденция със своя изпълнител, не е проследявал изпълнението на договора, дори не се е стремил активно да получава информация за хода на процедурата по изграждане на съоръженията за присъединяване към преносната мрежа, съответно ако са били изградени, дали са проведени проби или не, доколкото второто запитване по този въпрос било отправено 3 месеца след първото такова и без в рамките на тези три месеца да предприеме каквито и да било действия в посока мотивиране на изпълнителя си да извърши възложената му със сключения между тях договор работа, като в същото изрично се признавало, че е налице „забавяне“ в комуникацията във връзка с присъединяването на централата. Оспорва възражението на ответника, че забавата за присъединяване на съоръженията на „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД към тези на преносното предприятие, съгласно чл.13, ал.2 от Договора пряко рефлектирала върху срока за присъединяване на централата на ищеца. Евентуално ищецът поддържа, че неизпълнението на задълженията от страна на „ЕСО“ ЕАД не освобождава електроразпределителното дружество от отговорност за пълно и в срок изпълнение на задълженията, поети към ищеца по Договора за присъединяване, тъй като е налице хипотеза на обещаване действието на трето лице по смисъла на чл. 23 от ЗЗД. Сочи, че ако се приеме, че клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора урежда освобождаване на „ЕРМ Запад“ ЕАД от отговорност за забава на „ЕСО“ ЕАД, същата е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави (чл. 26, ал. 1. предл. 1 и 3 от ЗЗД), доколкото противоречи на императивни правила в ЗЗД, уреждащи отговорността за действия или бездействия на трети лица, каквито са чл. 23 от ЗЗД, както и на разпоредбите относно добросъвестното изпълнение на договорите (чл. 63, ал. 1 от ЗЗД), правото да се иска обезщетение при неизпълнение на задължение (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД) и разпоредбите за допустимото ограничаване на отговорността по българското право (чл. 94 от ЗЗД). При неприемане на изложените съображения за недействителност на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договора, при тълкуване в разрез с изложеното се поддържа, че с пасивното си поведение ответникът практически препятства сбъдването на всички договорни условия за изпълнение на задълженията му по чл. 16 и чл. 17 от Договора и по аналогия с чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД следва да носи отговорност за забавата за присъединяване въпреки разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договора. Поддържа се неизпълнение на задължението на електроразпределителното дружество да присъедини фотоволтаичната централата в уговорения в чл.16 от Договора срок, поради което за периода от 25.10.2022 г. до 31.05.2023г. ищецът е пропуснал да реализира ползи, представляващи приходи от цената на електрическата енергия, която би получил от продажба на произведената електрическа енергия в посочения период. Относно оспорването на наличието на предвидимост на вредите, ищецът разяснява, че настъпилите за него вреди са нормалната, обичайно възникваща вреда при невъзможност за търговска експлоатация на такъв тип обекти, и били пряко свързани с инвестиционната и стопанска цел на такива обекти. В допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва развитите обстоятелства в ДИМ от ищеца, като твърди нередовност на исковата молба поради неточност на фактите. По същество ответникът приема, че предмет на спора са съществуването на забавено изпълнение на задължението за присъединяване, моментът на възникване на правото на обезщетение и срокът на забавата. Поддържа изложеното в отговора на ИМ относно сложният фактически състав на комплексното правоотношение по реализиране на процедурата за присъединяване на обекта - редицата от нормативни и технически обусловени от характера на преноса на електрическа енергия задължителни предпоставки, за да започне такава дейност. Поддържа, че поради поведението на ищеца, те са изпълнени (завършени) след края па периода на иска - в началото на м.06.2023г. Сочи, че преди окончателното присъединяване на ФТЕЦ на „Марвик Пъстрогор“ ЕООД и възможността да подава към ЕРМ и пренася ел. енергия били необходими следните стъпки на присъединяваното лице: 1.да сключи договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция /ДПИ/ -искането на „Марвик Пъстрогор“ ЕООД за сключване на такъв било от 14.03.2023г.; 2.да се заявят и извършат 72-часови проби на ФТЕЦ на Марвик Пъстрогор ЕООД, при които следвало да има и средство за търговско измерване /СТИ/ за подадените в мрежата по време на пробите количества ел. енергия, както и договор с ДПИ, за да ги отчете и изкупи. Сочи се, че Искането от „Марвик Пърстрогор“ ЕООД, което е дало повод за извършване на тези 72-часови проби и монтиране на СТИ било заявление (нотификация №1205006541/14.03.2023г.), ФТЕЦ Марвик е присъединен към мрежата на ЕРМ Запад веднага след искането от 14.03.2023 г.; 3. да сключи договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване. Сочи, че съгласно ДПЕРМ част от съоръженията за присъединяване следвало да се доставят и изградят/ монтират от ищеца, след което, при готовност от негова страна, той да представи документи, с които само той разполага за вида, придобиването и стойността им, за да бъде извършена пазарна оценка и да бъде приключено изкупуването. Такова заявление с документи „Марвик Пърстрогор“ ЕООД подал като молба на 23.03.2023 г. и като необходими документи към заявление №1205026б20/28.03.2023г. Тогава, за пръв път ищецът бил предложил сключване на договор за покупко-продажба на съоръжения, като ги описвал, представял счетоводна справка, оферта за придобивна стойност, декларация за това, че е единствен инвеститор, т.е. и техен собственик, схеми. Твърди, че в чл. 26 на договора за изкупуване на съоръженията били описани всички представени от ищеца документи, необходими за сключване на договора – 11бр. Въз основа на тези документи бил извършен оглед и възложени две оценки - от м.04 и м.05.2023 г. Договорът бил сключен на 30.05.2023г. твърди, че по силата на закона ЕРМ Запад е секторен възложител по чл.125 от ЗОП и в тази връзка извършвало оценки на съоръженията с избран по реда на ЗОП оценител - „Хемус Консулт“ ЕООД; 4. да сключи договор за достъп и пренос - Заявлението на „Марвик Пъстрогор“ ЕООД за сключване на такъв било с вх. 1205097913/02.06.2023 г. и съответно договора е от 09.06.2023г.; 5. Избор от „Марвик Пъстрогор“ ЕООД на търговец на ел. енергия и представяне пред оператора на ЕРМ на договор за изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ и участие в стандартна балансирана група. Сочи, че дружеството -ищец избрало такъв търговец - „КЕР ТОКИ Пауър“ АД и е сключило договор с него на 09.06.2023г. Поддържа направеното оспорване в ОИМ за наличие на договор от 30.12.2022 г. с „КЕР ТОКИ Пауър“ АД - неговата автентичност, съдържание, дата на съставяне и подписване, и като несъответстващ на исковия период. Оспорва фактическото твърдение за бездействие на дружеството - ответник в отношенията му с „ЕСО“ ЕАД като изрично прави ново възражение във връзка с настояването на това обстоятелство като правопроизвеждащ факт, а именно, че: 1.дружеството - ищец е било предварително и отлично запознато със сложните правоотношения между различните правни субекти в процедурата по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на соларна електроцентрала; 2. дружеството - ищец е било предварително запознато с въведените ограничения върху възможността за контролиране на процесите по присъединяване и осъществяване на предпоставките за тях, които правни разпоредби на действащото обективно право създават, допускат, предвиждат като съдържание на описаната процедура; 3 дружеството - ищец е било запознато преди встъпване в процедурата по проектиране и изграждане на съоръжението, че процедурата изисква като елементи от сложния и смесен фактическия състав (ССФС) действия на трети лица, върху чието поведение не може да се осъществява частноправно въздействие и контрол; 4. твърдението на ищеца, че между поведението на дружеството - ответник в отношенията му с „ЕСО“ ЕАД и причинените вреди съществува някаква причинна връзка, обосноваваща възможност за възникване на имуществена отговорност на ответника за забава на изпълнението на „ЕСО“. Подобна връзка не съществувала. Оспорва квалификацията и статута на „ЕСО“ ЕАД като подизпълнител на ЕРМ по договор с дружеството - ищец. Твърди, че ЕСО е независим оператор на електропреносната мрежа - по чл. 39, ал. 1 т. 2, чл. 43, ал.1 вр. с чл. 81а, чл. 81д, чл. 81ж и следващи от ЗЕ. Като такъв, съгласно лицензията си, същият имал задължение за реконструкция и присъединяване на обекти на клиенти и производители, както и с оглед най-добрата й експлоатация. Съгласно чл. 87 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа осигурява разширението, реконструкцията и модернизацията на преносната мрежа. Той е собственик на своята мрежа и съответно реконструкциите са негово задължение и са за негова сметка. Те остават негова собственост, като при разширение на линейни енергийни обекти в полза на оператора възникват сервитути (чл. 64 от ЗЕ). Срещу това си задължение, операторът сключва договори и получава и регулирани цени за достъп и пренос през електропреносната мрежа /чл. 86 от ЗЕ/), а стойността на всички негови инвестиции и други показатели по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ) и Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, се проверяват от секторния регулатор - КЕВР. Националният преносен оператор определя правилата за присъединяване на нови ползватели, включително и в случаите по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6/ 2014 г. Аналогично е правното положение на операторите на електроразпределителните мрежи, които са собственици съответно на ЕРМ (чл. 88 от ЗЕ) и на които е възложено изрично задължението да ги управляват, поддържат в добро експлоатационно състояние, реконструират, разширяват и подменят части от нея (чл. 89 и следв. ЗЕ). Оспорва твърдението за погрешно тълкуване по смисъла на чл.20 от ЗЗД на договорната клауза на чл.13, ал.2 от процесния договор. Смисълът на предложеното от дружеството - ищец тълкуване не може да бъде постигнат по никой от задължителните способи за тълкуване на договорен юридически текст. Оспорва възможността към задълженията на ЕРМ Запад по закон и договор да са приложими правилата на чл.23 от ЗЗД за регулиране на правоотношение по договор за обещаване действията на трето лице (ЕСО), както и свързваната с правилата за този договор претенция за нищожност на чл.13, ал.2 от договора за присъединяване. Поддържа и всички възражения относно причинната връзка, наличието или отсъствието на сключен договор и цените по него, за предвидимостта на вредите във връзка с добросъвестността на дружеството - ответник, както са направени в ОИМ. В процеса е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, гр.София, бул.“Цар Борис III“№201. Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното. Няма спор между страните, че отношенията помежду им са договорно уредени и, че фотоволтаичната централа е изградена. След процедура по предварително проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа, е бил сключен предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД №1203727212/1В-33-19-20255 – организационен договор с публичноправни лементи. Установява се, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор от 09.08.2021г. за присъединяване за обект „Фотоволтаична централа“ в ПИ с идентификатор 43952.502.158, Северна индустриална зона, гр.Ловеч към електрическа мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД – ДПЕРМ 1204139834 SAP №IB-33-19-20255. В чл.5.4.1 от този договор са посочени необходимите действия, които следва да се предприемат за присъединяването на обекта, като едно от тези изисквания е въвеждането в редовна експлоатация на килията и други съоръжения в подстанция „Мелта“ съгласно Становище на ЕСО с изх.№ЦУ-ЕСО-8892#2 от 14.02.2020г. Това становище е неразделна част от договора – съгл. чл.3 от същия. Съгласно цитираното становище съоръженията, които следвало да се изградят и въведат в експлоатация са посочени в чл.2.5, като срокът за въвеждането им в експлоатация е бил регламентиран за 2 години от заплащане на аванса по договора за присъединяване. Присъединяване на обекти, вкл. процесната фотоволтаична централа на ищеца, към електропреносната мрежа се допуска при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа /ЕСО/ и оператора на електроразпределителната мрежа /ЧЕЗ, впоследствие ЕРМ Запад/. Такъв договор между ЕСО и ЕРМ Запад е бил сключен на 28.09.2021г. като в чл.4 от този договор е било възпроизведено изискването от разгледаното становище, че срокът за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 2 години от заплащането на аванс. Установява се, че авансът е бил платен по банковата сметка на ЕСО на 11.10.2021г. В тази връзка срокът за изпълнение на задълженията на ЕСО за изграждане на съоръжението и за присъединяване е бил до 11.10.2023г. Съгласно цитирания Договор за присъединяване от 28.09.2021г. между ЕСО и ЕРМ Запад, съоръженията се въвеждали в експлоатация след успешно проведени 72-часови проби, които са завършили на 08.12.2022г., за което ЕРМ запад било уведомено на 20.01.2023г. Следователно не се установява ЕСО да е изпаднало в забава към ЕРМ Запад, нито ЕРМ Запад да е в забава по отношение на ищеца. В действителност още на 30.08.2022г. ищецът е представил пред ЕРМ Запад документи във връзка с присъединяването, но не е представил протокол за 72 часови проби при експлоатационни условия от ЕСО на килия №19 „Сточна гара“ в подстанция „Мелта“, който е бил абсолютно необходим за въвеждането в експлоатация на съоръжението и които проби все още не са били извършени, тъй като срокът за изпълнение на задължението на ЕСО по договора му все още не е бил изтекъл. Съгласно чл.116, ал.1 от Закона за енергетиката операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, за който производителят, съответно операторът на съоръжение: 1.е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3; 2. е изпълнил своите задължения по договора по т.1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа; 3.има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и 4.е сключил договор за достъп по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Т.е. към 30.08.2022г. все още не е било налице изискването да има изградена електрическа уредба /трафопост/, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа. Не се установи документ с дата след 08.12.2022г. /датата на приключване на 72- часовите проби/, с който съоръжението п/ст Мелта да е било въведено в експлоатация. Установи се Разрешение за ползване ДК-07-ЛЧ-28 от 19.08.2022г. за свързващ кабел 20 kV за присъединяване фотоволтаична централа и на фотоволтаична централа и трафопост, който е бил издаден преди предвидените като условия за издаването му 72-часови проби, което разрешение не е решаващо за изводите на съда, поради което не се обсъжда причината то да бъде издадено на 19.08.2022г., т.е. преди изпълнението на предвидените процедури в Становище на ЕСО с изх.№ЦУ-ЕСО-8892#2 от 14.02.2020г. и Договора от 28.09.2021г. между ЕСО и ЕРМ Запад. За да има ответникът задължение да присъедини ищеца към разпределителната /съответно електропреносната, стопанисвана от ЕСО/ мрежа, съответно за ищеца да възникне възможност да произвежда и продава ел.енергия /респективно да пропуска ползи от непродадена такава/, следва да са налице освен описаните по-горе факти, така и да има сключен договор за достъп и пренос. Ищецът е подал до ЕРМ Запад едва на 02.06.2023г. Заявление за сключване на договор за достъп до и пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад, като такъв е бил сключен на 09.06.2023г. От изложеното се не се установява, че в периода 25.10.2022г.-31.05.2023г. ищецът е претърпял вреди поради неизпълнение на договорно задължение от страна на ЕРМ Запад по договора между тях, защото липсва неизпълнение или забавено изпълнение от страна на ЕРМ Запад, а моментът, в който ищецът е могъл да произвежда ел.енергия, да я предоставя до електроразпределителната мрежа, т.е. да я предлага на пазара е след 31.05.2023г. От хронологията на описаното като извършени действия и подписани документи се налага извод, че ЕРМ Запад е спазвало, както договореното с ищеца, така и е предприело всички необходими действия трето лице – ЕСО да изгради съответните съоръжения, за да може фотоволтаичната централа на ищеца да започне работа. ЕСО не е страна в отношенията между ищеца и ответника. ЕСО е страна само в отношенията с ЕРМ Запад и като такава е изпълнила задълженията си по договора. Без значение за спора и субективните предели на отговорността е дали е налице хипотезата на чл.23 от ЗЗД, при която да се приеме, че ЕРМ Запад е обещало пред ищеца задължението или действието на трето лице, тъй като и ЕРМ Запад и ЕСО са изпълнили в срок своите задължения по сключените помежду им и с ищеца договори. От заключението на приетата комплексна съдебно-икономическа експертиза се установява количеството произведена от процесната централа ел.енергия в периода 25.10.2023г.-31.05.2024г., а именно 1 370 519, 4274 КВтч. Определя се и каква би била цената на продадената на „Енерго про енергийни услуги“ ЕАД ел.енергия от ищеца, ако е била изкупена в периода 25.10.2022г.-31.12.2022г. Определя се и каква би била цената на продадената на „Кер токи пауър“ АД ел.енергия от ищеца, ако е била изкупена в периода 01.01.2023г.-31.05.2023г. Чрез експертизата ищецът целеше установяване размера на нанесената му вреда под формата на пропусната полза, но с оглед събраните писмени доказателства и направените изводи, според съда, заключенията на експертите не са решаващи за спора. Ищецът претендира пропуснати ползи за период 25.10.2022г. - 31.05.2023г. За да бъде основателна претенция за обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие неизпълнение на договор и за да възникне имуществената отговорност за такива вреди, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: да е налице деяние /действие или бездействие/; противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; да са настъпили вреди или неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента и вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Не е налице нито една от изброените предпоставки за възникване на отговорността на ответника. ЕРМ Запад нито с действие, нито с бездействие е нарушило задълженията си по сключения с ищеца договор. Ищецът не е могъл да пропусне ползи от поведението на ответника, доколкото от разгледаните по-горе договорености и действията по тях, не се установяват неправомерни действия на ответника. Не се установява твърдяното от ищеца бездействие от страна на ответното дружество, тъй като хронологично отново разгледани действията са: 1. От договора, от който ищецът черпи права, а именно Договор за присъединяване между ищеца и ответника, сключен на 09.08.2021г.; 2. Ищецът е заплатил аванса от 10 000 лева на основание чл.37, ал.3 от този договор на 10.08.2021г.; 3. В изпълнение на задълженията си по договора с ищеца ответникът е сключил с ЕСО Договор за присъединяване на обект на 28.09.2021г., в който договор чл.4 възпроизвежда изискването от Становище на ЕСО с изх.№ЦУ-ЕСО-8892#2 от 14.02.2020г. /което е и неразделна част от Договора между ищеца и ответника от 09.08.2021г./, че срокът за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 2 години от заплащането на аванс; 4. Авансът е бил платен по банковата сметка на ЕСО на 11.10.2021г. Неоснователни са твърденията на ищеца за забава на ЕРМ Запад или на ЕСО, доколкото същият е подписал договор, като още при подписването е било известно /с оглед уговореното в чл.3 от същия договор, че Становище на ЕСО с изх.№ЦУ-ЕСО-8892#2 от 14.02.2020г. е неразделна част от него/, че срокът за изпълнение на задължението на ЕСО за изграждане на едно от съоръженията на фотоволтаичната централа, а именно п/ст Мелта е август 2023г. /ако се приеме за начало на срока платеният на 10.08.2021г. аванс/ или октомври 2023г. /ако се приеме за начало на срока преведения на 11.10.2021г. на ЕСО аванс/. За пълнота на изложението, но без значение за крайния извод, съдът посочва, че дори да се приеме тезата на ищеца за забава на ответника, не се установи непостъпване в правната сфера на ищеца на очаквано благо, за което има висока степен на сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи. Експертизите установиха какво количество енергия би произвела централата за процесния период, но само приходът от евентуално произведена и продадена ел.енергия не може да бъде пропусната полза. При остойностяване на пропуснатите ползи следва да бъде взето в предвид освен евентуалният приход от дейността, така и очакваните разходи – поддръжка, захранване с ел.енергия, работни заплати, обезопасяване и охрана, данъци и т.н. Освен това, произвежданата ел.енергия от фотоволтаична централа зависи от много обстоятелства – слънцегреене в съответния период, метеорологични условия, експлоатационни параметри на централата – обстоятелства, част от които извършената експертиза няма как да установи. Не може да бъде достатъчен сравнителен критерии и произведено от близка фотоволтаична централа ел.енергия, доколкото всяка такава централа има различно оборудване, технически параметри, режим на работа и различни разходи. Следователно не се установи по делото противоправно поведение на ответника, както и настъпили имуществени вреди за ищеца, подлежащи на репариране. По изложените съображения съдът намира предявения иск за претнедираната главница за неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен. Доколкото не се дължи главница по иска, следва да се отхвърли и претенцията за лихва. По разноските. С оглед изхода на спора на ответниците се дължат разноски. Ответникът е претендирал такива в размер на 38 823, 60 лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 1000 лева-депозит за експертиза. Съдът намира направеното възражение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК от ищеца за основателно и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника ще бъде намалено до сумата от 29 118 лева с ДДС съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ. Така определеният размер е позволяващ такъв, за да се възмезди положеният квалифициран труд на процесуалния представител на ответника адв.Г. А. и е относим към фактическата и правна сложност на делото. Третото лице помагач е претендирало юрисконсултско възнаграждение, като съгласно чл.78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, като съдът определя същото на 500 лева.