Решение № 260007 от 28.1.2021 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 360/2020 г.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на В НОХД № 121/2020 г. на ОС – Шумен и НОХД №1821/2019 на РС-Шумен, като се иска отмяната на постановеното въззивно Решение от 23.06.2020 г. и първоинстанционната присъда №8/18.02.2020г., с които на основание чл.59, ал.4 НК, от наложеното на осъдения Е.Е.И. наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е приспаднато времето, през което по отношение на него е била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ и да бъде прекратено наказателното производство в тази му част. В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на Присъда №8 от 18.02.2020 г., постановена по НОХД № 1821/2019 г. на PC – Шумен, в частта, с която, на основание чл. 59, ал.4 от НК, е приспаднато от кумулативно наложеното на осъдения Е.Е.И. наказание, съгласно императива на чл. 343г., вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, времето, през което по отношение на него е била приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “в“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. С Присъда №8 от 18.02.2020 г., постановена по НОХД № 1821/2019 г., лицето Е.Е.И. е бил признат за виновен в това, че на 24.06.2018 г. в с. Хитрино, обл. Шумен, на кръстовището с ул. „Мир“ и ул. „Еделвайс“, като управлявал лек автомобил марка „БМВ 325 TDS“ с рег. № АХ 537 АV, нарушил правилата за движение – чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.И.С. от с. Тимарево, обл. Шумен, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния долен крайник и трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“, предл. 2 от НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. 2 от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ години. Съгласно чл. 343г от НК, кумулативно съдът е лишил осъдения Е.Е.И. от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което лицето било лишено от това право по административен ред, за периода от 24.06.2018 г. до 20.09.2018 г. Със същата присъда, съдът се е произнесъл по въпросите относно съдебно-деловодните разноски и веществените доказателства. Проверена по реда на въззивното производство, инициирано по жалба на осъдения И., присъдата била изцяло потвърдена с решение №26/23.06.2020г., постановено по ВНОХД №121 по описа на Окръжен съд – гр. Шумен за 2020 г. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка, по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е и основателно. Първостепенният съд е лишил осъденото лице И. от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“ от НК – причиняване по непредпазливост, при управление на моторно превозно средство, на средна телесна повреда на едно лице. Видно от приложеното по НОХД №1821/2020г. на РС-Шумен, ДП №816/2018г. по описа на РУ-Шумен, материали, предоставени от РУ-ОД МВР-Шумен /л.76-86/, , по отношение на И. е била постановена принудителна административна мярка – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, считано от 24.06.2018г., с правно основание чл. 171, ал. 1, б „в“ от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, сиреч за деяние, различно от това, за което му е наложено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, с присъда №8, постановена по НОХД №1821.2020г. на РС-Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК, за да бъде приспаднато лишаването от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 НК, е необходимо основанието за лишаване на осъдения от съответните права по административен ред да почива на същото деяние, за което му се налага наказание. Като е приспаднал от наложеното на И. по НОХД №1821.2020г. на РС-Шумен наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, времето, през което по отношение на него е била приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП за деяние, различно от инкриминираното, първостепенният съд е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК. При извършената въззивна проверка от ОС-Шумен, това нарушение не е било констатирано и съответно не е било отстранено.. Горното налага наказателното производство да бъде възобновено и въпросът за приложението на чл.59, ал.4 НК – преразгледан. Доколкото основанията за възобновяване не са в полза на осъдения и съответно не са изпълнени предпоставките по чл.425, ал.1, т. 4 НПК, то настоящата извънредна съдебна инстанция не разполага с правомощие да измени атакуваните като неправилни актове. Горното от своя страна налага в хипотезата на чл.425, ал.1, т.1 НПК, наказателното производство да бъде възобновено, постановеното решение на въззивната инстанция да бъде отменено в частта, с която е потвърдено неправилното приложение на чл.59 НК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Шумен съд от стадия на съдебното заседание. Допуснатото нарушение на закона е отстранимо именно по реда на въззивната проверка и не налага провеждане на ново първоинстанционно производство. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд