Решение № 614 от 22.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1982/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 614 от 13.04.2023 г., постановено по гр.д. № 7454/2020 г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от С. Г. Н., ЕГН •••••••••• против „Групама застраховане" ЕАД, ЕИК 131421443:

• иск с правно основание чл. 134 във вр. с чл. 383, ал. 4 във вр. с ал. 1 от КЗ, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, в качеството на ползващо се лице /ипотекарен кредитор/ по застрахователна полица 8300019918018197 „Пожар и други щети на имущество" застрахователно обезщетение, в размер на сумата от 40 000 лева, представляваща част от сумата от 78 233.23 лева, съответна на непогасената част от обезпеченото с ипотека върху имота кредитно задължение на ищцата, както и да заплати на ищцата С. Г. Н. сумата от 10 000 лева, представляваща част от дължимия лично на нея остатък от застрахователното обезщетение, общо в размер на сумата от 21 766.77 лева;

• иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, в качеството на ползващо се лице /ипотекарен кредитор/ по застрахователна полица 8300019918018197 „Пожар и други щети на имущество", сума в размер на 3 100 лева, представляваща мораторна лихва, изчислена върху частта от застрахователното обезщетение, в размер на сумата от 40 000 лева, считано от датата на получаването на отказа на застрахователя - 18.10.2019 г. до датата на предявяването на иска 23.07.2020 г., както законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска на 23.07.2020 г. до деня на окончателното плащане, както и да заплати лично на ищцата С. Г. Н. мораторна лихва, в размер на сумата от 775 лева, изчислена върху главница от 10 000 лева, считано от датата на получаването на отказа на застрахователя - на 18.10.2019 г. до предявяването на иска на 23.07.2020 г., както и законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата С. Г. Н., ЕГН •••••••••• да заплати деловодните разноски на „Групама застраховане" ЕАД, ЕИК 131421443, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 450 лева.

Решението се обжалва от ищцата С. Г. Н., ЕГН •••••••••• с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържат, че събраните по делото доказателства установяват склучени:

• договор за покупко-продажба на недвижим имот; - договор за предоставяне на банков кредит за покупката на недвижимия имот с вписването на законна ипотека върху имота - валидно възникнало и непрекратено застрахователно правоотношение с „Групама застраховане" ЕАД, ЕИК 131421443, по което „Банка ДСК“ АД е трето ползващо се лице;

• настъпването на предвидено в застрахователния договор застрахователно събитие – „пожар“, представляващо покрит риск;

• бездействието на третото ползващо се лице „Банка ДСК“ ЕАД от правото му да се удовлетвори от застрахователя;

Жалбоподателят поддържат, че посочените обстоятелства обосновават основателността на предявения частичен косвен иск по чл. 134 от ЗЗД във вр. с чл. 383 от КЗ, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати на третото ползващо се лице застрахователното обезщетение, с което да се освободи от задължението да върне остатъка от непогасения кредит, както и основателността на частичния иск, по който ответникът да му заплати разликата над размера на кредита до пълния размер на застрахователното обезщетение. Излагат се доводи и за основателността на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на обезщетения за забава.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи предявените искове, както и да възложи в тежест на ответника отговорността за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от ответника „Групама застраховане" ЕАД, ЕИК 131421443, с който оспорва основателността на жалбата с доводи, че застрахователната полица е за покрит риск - Клауза „А" пожар, / огън с поява на пламък, възникнал без съобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия/, т.е. събитие е свързано с поява на огън по причина извън непосредствена човешка намеса;

В Общите условия е предвидена допълнителна Клауза „А 1“ „умишлен пожар", която предполага умишлено предизвикано от трети лица запалване – „палеж", което в случая е било установено с влязла в сила осъдителна присъда за извършителя.

Различна е застрахователната премия за двата различни застрахователни риска.

Моли да се потвърди атакуваното решение и да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, в качеството необходим другар /съищец/ по силата на договора за банков кредит и бенефициент по застрахователна полица 8300019918018197, чрез своя представител изразява становище само за допустимостта на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищцата – С. Г. Н., ЕГН •••••••••• е предявила против „Групама застраховане" ЕАД, ЕИК 131421443, като процесуален субституент:

• иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 383, ал. 1 от Кодекса на застраховането, имащ за предмет осъждането на ответника да заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, в качеството на ползващо се лице /ипотекарен кредитор/ по застрахователна полица 8300019918018197 с основно покритие Клауза „А“ – Пожар; Клауза „Б“ – природни бедствия; Клауза „Д“ – земетресение; разходи за разчистване на останки и спасяване на имущество, в размер на сумата от 40 000 лева, представляваща част от сумата от 78 233.23 лева, съответна на непогасената част от обезпеченото с ипотека върху имота кредитно задължение на ищцата към банката;

• иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет осъждане на ответника да заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, в качеството на бенефициент по застрахователна полица 8300019918018197, сумата от 3 100 лева, представляваща мораторна лихва, изчислена върху частта от застрахователното обезщетение, в размер на сумата от 40 000 лева, считано от датата на получаването на отказа на застрахователя - 18.10.2019 г. до датата на предявяването на иска 23.07.2020 г., както законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане, Ищцата – С. Г. Н., ЕГН •••••••••• е предявила против „Групама застраховане" ЕАД, ЕИК 131421443:

• иск с правно основание чл. 383, ал. 4, т. 1 от КЗ, имащ за предмет осъждането на ответника да й заплати сумата от 10 000 лева, представляваща част от дължимия на нея остатък от застрахователното обезщетение, общо в размер на сумата от 21 766.77 лева;

• иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет осъждането на ответника да й заплати мораторна лихва, в размер на 775 лева, изчислена върху главница от 10 000 лева, считано от датата на получаването на отказа на застрахователя - на 18.10.2019 г. до предявяването на иска на 23.07.2020 г., както и законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с нотариален акт, материализиращ договор за покупко-продажба е придобила правото на собственост на недвижим имот УПИ- V-40, кв. 9 във вилна зона „Люлин" с идентификатор 68134.4324.40.1., ведно построената триетажна сграда.

Част от продажната цена е заплатена с предоставен от „Банка ДСК“ АД паричен кредит по силата на Договор с Банката, който кредит е бил обезпечен с вписана законна ипотека.

Като условие на Договора за банков кредит е сключила с ответника „Групама застраховане" ЕАД договор за имуществено застраховане в полза на ипотекарния кредитор - „Банка ДСК" АД, като е застраховала ипотекирания недвижим имот със застрахователна полица № 8300019918018197, за периода 11.12.2018г. до 10.12.2019 г. Застраховката е предвиждала покрит риск „Пожар и други щети на имущество".

На 21.05.2019 г. триетажната сграда е било поразена от пожар, което застрахователното събитие /пожар/ е покрит застрахователен риск.

Уведомила е застрахователя за събитието и на 23.05.2019 г. е бил извършен оглед и съставен Констативен протокол за вредите.

На 10.06.2019 г. е била уведомена за образуването на досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК-1185/2019 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК - умишлен палеж.

Застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение към банката по причина, че пожарът е умишлено предизвикан и представлява покрит застрахователен риск по смисъла на Клауза „А 1“ от Общите условия.

Счита отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за противен на застрахователния договор, поради което с предявените частични искове е поискала да заплати застрахователно обезщетение на банката, ведно със законната лихва за забава от датата на получаването на отказа на застрахователя - 18.10.2019 г. до предявяването на иска на 23.07.2020 г., както и законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

С предявените частични искове по чл. 383, ал. 4 от КЗ поискала ответникът да й заплати разликата над сумата по кредита до пълния размер на застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва за забава от датата на получаването на отказа на застрахователя - 18.10.2019 г. до предявяването на иска на 23.07.2020 г., както и законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

Поискала да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - „Групама застраховане" ЕАД подал отговор на исковата молба /л. 46/, с който оспорил допустимостта и основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищцата не е собственик на застрахования имот; че не е настъпило предвиденото в полицата застрахователно събитие, представляващ покрит риск; претърпените вреди не са в размер на застрахователната сума – 100 000 лева; застраховката е сключена при условията на надзастраховане;

Направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 378 от КЗ.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Първоинстанционният съд е конституирал „Банка ДСК“ АД като необходим другар и съищец, на основание чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, който представил становище /л. 83/ и оспорил участието си по делото.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК, всички правнорелевантни факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но намира, че следва да се посочат основните факти за правилното решаване на делото.

От събраните доказателства се установява, че ищцата с нотариален акт, материализиращ договор за покупко-продажба е придобила правото на собственост на недвижим имот УПИ- V-40, кв. 9 във вилна зона „Люлин" с идентификатор 68134.4324.40.1., ведно построената триетажна сграда.

Част от продажната цена е заплатена с предоставен от „Банка ДСК“ АД паричен кредит, в размер на сумата от 80 000 лева по силата сключен с Банката договор.

За обезпечение на кредита – главница, редовни и санкционни лихви, такси, разноски, включително и за принудителното събиране, както по първоначалния договор за жилищен кредит и всички бъдещи анекси е била вписана законна ипотека – л. 85.

Ищцата в изпълнение на условие на Договора за банков кредит е сключила с ответника „Групама застраховане" ЕАД договор за имуществено застраховане в полза на ипотекарния кредитор - „Банка ДСК" АД, като е застраховала ипотекирания недвижим имот със застрахователна полица № 8300019918018197, за периода 11.12.2018 г. до 10.12.2019 г. – л. 52.

Договорът за застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник е правно регламентиран в разпоредбата на чл. 383 от Кодекса на застраховането.

Съгласно полицата, покрити рискове са с основно покритие Клауза „А“ – Пожар; Клауза „Б“ – природни бедствия; Клауза „Д 1“ – земетресение; Разходи за разчистване на останки и спасяване на имущество.

Полицата установява връчването на Общите условия по застраховка „Пожар и други щети на имуществото“.

Общите условия са приложени на л. 54 – л. 69. На л. 6 от ОУ – л. 59 от първоинст. п-во са текстовете, отнасящи се за Клауза „А“ – Основно покритие, по която застрахования подлежи на обезщетяване при пълна или частична вреда на застрахованото имущество в резултат на пожар, мълния, експлозия, имплозия, сблъсък или падане на пилотирано летателно тяло, негови части или товари.

Дадени са дефиниции и от този риск са изключени вреди, настъпили в резултат на излагане на имуществото на огън и топлина с цел обработката му или вследствие на съприкосновение с със силно нагорещен предмет или уред за осветление, отопление, нагряване, гладене, резултат от палеж, злоумишлена експлозия и др. ОУ установяват допълнителна Клауза „А 1“ Умишлен пожар, предизвикат от трети лица и други злоумишлени действия.

Полицата установява застрахователна сума от 100 000 лева. Застрахователната премия е била съобразена посочените по - горе покрити рискове Клауза „А основно покритие“.

На 21.05.2019 г. триетажната сграда е било поразена от пожар и ищцата, като застраховащ е уведомила застрахователя за събитието.

На 23.05.2019 г. е бил извършен оглед и съставен Констативен протокол за вредите – л. 23.

За палежа е било образуването досъдебно производство № ЗМ 1185/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, внесен обвинителен акт срещу извършителя за умишлен палеж по чл. 330, ал. 1 от НК, постановена и влязла в сила осъдителна присъда по н.о.х.д. № 18993/2019 г. от Софийски районен съд.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, установяващо, че:

• пазарната стойност на къщата преди палежа възлиза на сумата от 129 600 лева;

• действителната пазарна стойност на повредената сграда възлиза на 82 990 лева;

Неиздължената част от кредита, предоставен от банката на ищцата възлиза на сумата от 77 710.52 лева към датата 21.05.2019 г., съгласно извлечение от кредитната сметка – л. 115.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищцата – процесуален субституент въззивна жалба и спорът се концентрира до наличието, респективно отсъствието на предпоставките за основателността на предявения от нея косвен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.383, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и на исковете по чл. 383, ал. 4 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет застрахователят да извърши плащане към нея с остатъка от застрахователната сума, в случай, че такъв остътък е налице, съответно и на обезщетение за забава.

Съгласно разпоредбата на чл 383, ал. 1 от Кодекса на застраховането, п р и застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

(2) В случай на застрахователно събитие застраховащият, неговите наследници или ползващи се лица, както и застрахователят са длъжни незабавно да уведомят кредитора за настъпването му.

(3) В случай на смърт на длъжник - застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

(4) В случаи на настъпване на застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението по ал. 1. Остатъкът от застрахователното обезщетение, в случай че такова е налице, се заплаща:

1. на длъжника или на неговите наследници, или на третите ползващи се лица, когато застраховащ е длъжникът;

2. на заложния или ипотекарен длъжник, когато застраховащ е заложен или ипотекарен длъжник.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Кредиторът с този иск действа в съдебното производство като процесуален субституент и претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията, който участва в съдебното производство като страна /съищец/.

Разпоредбата на чл. 383, ал. 4 от КЗ установява и пряк иск на кредитополучателя към застрахователя, ако има остатъкът от застрахователното обезщетение над размера на непогасената част от задължението към кредитодателя.

В разглеждания случай са възникнали последователно няколко правоотношения, в които страните по делото участват като субекти с различни права и задължения, т.е. в различни качества.

Материално правоотношение, породено от договора за продажба.

Материално правоотношение, породено от договора за банков кредит, обезпечен с вписана законна ипотека, по което субекти са ищцата, като длъжник и банката /съищец/, като кредитор.

Материално правоотношение, породено от договора за застраховка с обект ипотекирано в полза на банката имущество, обезпечаващо кредита – главница, редовни и санкционни лихви, такси, разноски, включително и за принудителното събиране, както по първоначалния договор за жилищен кредит и всички бъдещи анекси.

Субекти по него са ищцата, като застраховащ, застрахователят /дружеството/ и „Банка ДСК“ АД, като бенефициент.

Доколкото ищцата е изпълнила задължението си и платила застрахователната премия има качеството на кредитор по отношение на Застрахователя.

С решението по косвения иск във връзка със застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, застрахователят при настъпване на застрахователното събитие следва да заплати до размера на застрахователната сума непогасената част от задължението, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, ако това събитие е посочено в полицата като покрит застрахователен риск.

В случая, ОУ предвиждат две Клаузи за пожар с различни застрахователни премии.

Застрахованото имущество е пострадало от пожар, който е злоумишлено деяние, представляващо умишлено престъпление, установено с постановена и влязла в сила осъдителна присъда.

Този пожар ще представлява покрит застрахователен риск и за застрахователя е щяло да възникне задължение за плащане в полза на бенефициента, а при остатък на застрахователното обезщетение и на застраховащия, само ако застрахователният договор е бил сключен за покрит риск – пожар Клауза „А 1“ и застраховащия е платил съответната за този риск премия.

В случая не е възникнало задължение на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на бенефициента, както и за заплащане на застраховащия при застрахователна сума, надвишаваща задължението на застраховащия към бенефициента.

С оглед на изложеното неоснователни са предявените от ищцата частични косвени искове – главен и акцесорен, така и предявените от ищцата частични искове за присъждане на частта от застрахователното обезщетение, което надхвърля остатъка на паричното задължение към бенефициента.

Въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло атакуваното решение.

Неоснователни са наведените от ищцата доводи за отсъствието на предпоставките по чл. 408 от КЗ, при които Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, тъй като полицата е за покрит риск, какъвто не представлява настъпилото застрахователно събитие.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 300 /триста/ лева.

По тези съображения, Софийски апелативен съд