Решение № 2013 от 20.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 286/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба на Община Благоевград, ЕИК •••, с адрес: [населено място], пл. „Г. И.“ № 1, представлявана от М. П. Б., кмет на общината, чрез процесуалния представител по пълномощие, ст. юрисконсулт М. В. - И. против Решение № 1002-52/ 02.02.2024 год. на изпълнителния директор и ръководител на Управляващ орган по Програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, в частта, с която на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е издаден отказ за верификация на разходите в размер на 2 435. 15 лева.

В жалбата се твърди, че административният акт в оспорената част е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В подкрепа на посочените твърдения в обстоятелствената част на жалбата се сочат конкретни фактически и правни доводи.

Иска от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 1002-52/ 02.02.2024 год. на изпълнителен директор и ръководител на Управляващ орган по Програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, в частта, с която на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е издаден отказ за верификация на разходите в размер на 2 435. 15 лева, която е формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 2 и т. 3 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост, във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 4 от 31.10.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C02 “Подкрепа за социално включване" с бенефициер Община Благоевград.

С жалбата се претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител по пълномощие поддържа жалбата на сочените основания. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

М. М. на труда и социалната политика, в качеството на „Управляващ орган“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. (ОП РЧР), Изпълнителна агенция „Програма за образование“, в качеството на „Управляващ орган“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г. (ОП НОИР ) и Община Благоевград, в качеството на „Бенефициер“ на 23.12.2021 год. е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г. на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове), понастоящем ЗУСЕФСУ (Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) във връзка с интегрирано проектно предложение с рег. № BG05M9OP001-2.056-0021 и оценителен доклад, одобрен с Решение № РД-21-420/ 08.11.2021 год. (л. 340 и сл. от делото) Съгласно чл. 2.1 от договора, ръководителите на управляващите органи на ОП РЧР и ОП НОИР са предоставили на бенефициера Община Благоевград безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 711 011. 06 лева, както следва:

2.1.1 По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., приоритетна ос 2: „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 2 в размер до 475 629. 89 лева и 2.1.2 По Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен разтеж“ 2014 – 2020 г., приоритетна ос 3: „Образователна среда за активно социално приобщаване“, процедура BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 2 в размер до 235 381. 17 лева, за изпълнение на проект „Подкрепа социално включване“, с рег. № BG05M9OP001-2.056-0021.

В договора в отделни клаузи, страните са постигнали съгласие по основните дейности по двете оперативни програми, ведно с индикаторите за изпълнение и резултат, включително и по отношение на срокът за изпълнение на проекта до 30.06.2023 год., считано от 04.01.2022 год.

С Допълнително споразумение № 01 към Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен разтеж“ 2014 – 2020 г. № BG05М9OP001-2.056-0021-С01, страните са постигнали споразумение по отношение на срокът за изпълнение на проекта, приемайки същия до 30.09.2023 год.

В хода на изпълнение на Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 23.12.2021 год. и във връзка с подаден пакет Отчетни документи № 4 от 31.10.2023 год. с включено към същият искане за окончателно плащане на стойност 95 900. 10 лева, изпълнителният директор и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г. с писмо изх. № 1002-504/ 18.12.2023 год. е поискал допълнителни документи и информация по подадения пакет отчетни документи относно техническия отчет, микроданни за участниците и относно искането за плащане и финансовия отчет. (л. 76 – 78 от делото).

С писмо изх. № ИЗ-00-455/ 12.01.2024 год., Община Благоевград в качеството на бенефициер по договора, е предоставила поисканите допълнителни данни и документи, изразявайки същевременно и становище по част от посочените в писмото като неустановени факти, имащи отношение към техническото и финансово изпълнение на проекта.

Въз основа на извършена преценка на подадения Пакет отчетни документи № 4 от 13.10.2023 год., с включеното искане за окончателно плащане на стойност 95 900. 10 лева, с Решение № 1002-52/ 02.02.2024 год., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, е верифицирал разходи в размер на 93 464. 95 (деветдесет и три хиляди, четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), посочени като допустими съгласно условията на чл. 57 - чл. 59 на ЗУСЕСИФ в т.ч.:

БФП - 93 464. 95 лв.

Съфинансиране от бенефициента – 0. 00 лв.

Така посочената сума е одобрена за плащане.

С решението ръководителят на управляващия орган на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е постановил отказ за верификации на разходите в размер на 2 435. 15 лв. (две хиляди, четиристотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки), в т.ч.:

• БФП – 2 435. 15 лв.

• Съфинансиране от бенефициента – 0. 00 лв.

В решението си, ръководителят на УО е изложил подробни мотиви и основания, както за постановеният отказ, така и за верифицираната сума.

Същото е връчено на адресата на 06.02.2024 година, видно от представената по делото разпечатка от кореспонденция по ИСУН 2020. (л. 69 от делото) Жалбата срещу решението е подадена на 20.02.2024 год., видно от приложената към делото обратна разписка (л. 376 - 377 от делото) При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от заинтересована страна и в преклузивния законов срок за обжалване. Правото на оспорване е упражнено от бенефициера по процесния договор, адресат на правните последици на оспореното решение, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт в частта, с която е отказано верифициране на разходи по подадено заявление за окончателно плащане на стойност 95 900. 10 лева.

При отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК жалбата е допустима за разглеждане на оплакванията по чл. 146 АПК.

Предмет на жалбата е постановен отказ да се верифицират разходи по искане за окончателно плащане направено с пакет отчетни документи № 4 от 31.10.2024 год. по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в общ размер на 2 435. 15 лева.

С оспореното Решение № 1002-52/ 02.02.2024 год., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, в частта по т. 2 от диспозитива на решението, на основание чл. 9, ал. 5, изречение второ, чл. 60, ал. 1 и чл. 62 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), на Община Благоевград е отказана верификация в общ размер на 2 435. 15 лева, която сума е формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 2 и т. 3 от обстоятелствената част на решението разходи, както следва:

В т. 1 от обстоятелствената част на решението, органът е отказал верификация на съответните разходи в размер на 1 789. 84 лева въз основа на "ограничението - работното време по основния трудов договор заедно с работното време по трудовия договор за допълнителен труд при подневно изчисляване да не бъде повече от 48 часа седмично за период не повече от 4 месеца в рамките на една календарна година. Като мотив в решението, органът се е позовал на чл. 113 от Кодекса на труда, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично. Приел е също така, че в съответствие с Директива 2003/88/EG на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време, УО допуска прилагането на изключението по чл. 113, ал. 2-6 от Кодекса на труда за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година“.

Като правно основание на оспорения отказ по т. 1 са посочени чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, Директива 2003/88/ЕО на ЕП и съвета от 04.11.2003 год., относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 113, ал. 5 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, на която се е позовал органът, за да се счетат разходите за допустими, следва да са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и националното законодателство.

В съответствие с чл. 6, б. "б" от Директивата "Средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа". Чл. 22, параграф 1 допуска дерогация на чл. 6: "Държава членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че: a) никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа; б) никой работник не претърпява вреди от работодателя си за това, че не желае да даде съгласието си за извършване на такава работа; в) работодателят води актуална документация за всички работници, които извършват такава работа; г) документацията се предоставя на разположение на компетентните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на максималната седмична продължителност на работно време; д) по искане на компетентните органи, работодателят им предоставя информация за случаите, в които работниците са дали съгласие да работят средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б).

В чл. 113, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд, заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване, не може да бъде повече от 48 часа седмично. В ал. 3 и 4 на същата разпоредба е предвидено, че при изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 113, ал. 5 КТ предвижда, че в случаите на ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период, не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца.

Спорен по делото е въпросът дали предвидената възможност за допълнителен труд с писмено съгласие на работника/служителя в рамките на четиримесечния период по ал. 5 може да бъде прилагана повторно, след изтичане на четири месеца. Дали с ново писмено съгласие се реновира срокът по чл. 5? Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл. 113, ал. 5 КТ законът не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсва и изискване за еднократност на периода, т. е. след изтичането му не съществува нормативна забрана работникът или служителят да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд.

Относимите разпоредби на Директива 2003/88/ЕО не водят до различен извод. Член 6 предвижда, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори, като средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. Също така в разпоредбата на чл. 22, параграф 1, б. а) от Директивата е предвидено, че държава-членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие, че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б) (четири месеца), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа.

От изложеното и при анализ на посочените по-горе нормативни текстове е видно, че тълкуването на ръководителя на УО е твърде рестриктивно и независимо, че е мотивирано с духа и целите на Директивата за опазване на безопасността и здравето на работниците, де факто въвежда забрани, които не се съдържат нито в закона, нито в транспонираната с него Директива.

По т. 2 относно Раздел I „Разходи за персонал“, т. 1 „Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с изпълнението на дейностите, вкл. Осигурителните и здравноосигурителните вноски за сметка на осигурителя/ работодателя, съгласно националното законодателство по Дейност 4 „кариерно ориентиране за учениците от Второ основно училище „Димитър Талев“ и Благоевградската професионална гимназия „Ичко Бойчев“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и недопуснатата за верификация сума в размер на 486. 00 лева, поради липса на специфичен опит между три и седем години от А. Х. Н. като кариерен консултант, съдът намира решението за немотивирано и необосновано, въпреки наличната документация, удостоверяваща посочения като релевантен за правилната и законосъобразна преценка факт.

С оспореното решение не са верифицирани разходите за изплатени възнаграждения, осигуровки и данък за А. Х. Н. – кариерен консултант в периода от м. 02. 2023 год. до м. 06. 2023 год. в размер на 486. 00 лева, поради липса на специфичен опит като „кариерен консултант“ между три и седем години. С решението, административният орган е приел, че от представените към пакет отчетни документи № 4 (автобиография и копие от трудова книжка на лицето) е видно, че А. Х. не притежава необходимия специфичен опит в дадената сфера (между 3 и 7 години) за определения размер на почасово възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнението на проектите по ОП НОИР. Според административния орган към сключването на трудовия договор лицето притежава професионален опит - 3 месеца. Видно от материалите по делото, Община Благоевград е сключила трудов договор № ПСВ-44 с А. Х. Н. на 16.01.2023 год., след проведена процедура за подбор за избор на кариерни консултанти (л. 53 от делото). В проект „Подкрепа за социално включване“, съответно и в обявлението към процедурата не е заложено изискване за определен специфичен опит като кариерен консултант, а е отразено, че наличието на такъв би дал предимство при класирането. Съгласно изискванията на процедурата и обявлението, към заявлението за кандидатстване следва да бъдат приложени: автобиография и копие от трудова книжка на кандидата. Видно от материалите на административната преписка, А. Н. е представила всички необходими документи. От съдържанието на трудовата книжка се установява, че тя е заемала длъжността „кариерен консултант“ към ЦПЛР – Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, считано от 18.10.2021 год. (л. 39 и сл.) Към датата на подаване на заявлението за кандидатстване – 04.01.2023 год., последната доказва специфичен опит приблизително 1 година и 3 месеца, за разлика от отразеното в оспореното решение – 3 месеца. Също така видно от посочения в автобиографията професионален опит, считано от 1997 год., последната е заемала следните длъжности: счетоводител, заместник-директор по административно-стопанска дейност и специалист в сферата на образованието. В техническият отчет към пакет отчетни документи № 3 от 15.06.2023 год., в който е приложена процедурата за подбор на кариерни консултанти е видно, че липсват стр. 2 и стр. 4 от приложената автобиография на А. Н.. (л. 33 – 35 от делото) Представените към жалбата липсващи страници от автобиографията на Н., съответно стр. 2 и стр. 4, (л. 56 и 57 от делото) установяват посочените по-горе обстоятелства. По отношение на преценката за правилността и законосъобразността на мотивите по т. 2, обосновали крайното решение на органа, съдът намира за необходимо да посочи следното:

В процесното искане за представяне на допълнителни документи и информация от 21.07.2023 год., в т. 13 е отбелязано, че „от представената информация не става ясно дали З. З. – кариерен консултант по Дейност № 4, притежава необходимия специфичен опит от минимум три години. Процедурата, по която е избрана Зашева като кариерен консултант е същата, по която е избрана и А. Х. Н.. С подадения по т. 13 писмен отговор, община Благоевград е посочила, че в проведената процедура за подбор на кариерни консултанти няма заложено изискване за минимум три години специфичен опит в областта. Общината е посочила също така, че опитът се счита за предимство при оценяването, но не е конкретно определен като критерий за допустимост, както и че наетите лица разполагат с достатъчен професионален опит в областта, за да изпълняват качествено и в пълнота възложените им трудови задължения. Така изразеното с писмения отговор становище е прието от управляващият орган, поради което и разходите за възнаграждения, осигуровки и данък за З. З. са верифицирани. Съпоставяйки двете идентични ситуации, обосновани от еднаквост по отношение на критериите за назначаване на специалист „кариерен консултант“ в една процедура, необосновано според съда УО е подходил по различен начин в преценката за законосъобразност по отношение на същите.

Гореизложеното, според съда, обосновава извода за правилност и законосъобразност на отчетените разходи за възнаграждение, социални осигуровки и данък за А. Н., поради което и същите следва да бъдат верифицирани в отчетения размер.

Приемайки за неправилни и незаконосъобразни отказите на УО за верификация на разходите в размер по т. 1 на 1 789. 84 лева и в размер по т. 2 на 486. 00 лева, за които не е потвърдена допустимост, според съда незаконосъобразен e и отказът за верификация на сумата от 159. 31 лева, представляваща 7 % от одобрените като допустими преки разходи по проекта, дължима като непреки разходи. В допълнение по отношение на същото, съдът намира за необходимо да добави и следното:

В т. 3 от обстоятелствената част на решението, органът е изложил мотиви за неверификация на непреки разходи в размер на 159. 31 лева, обосновавайки решението с констатацията, че отчетените при проверката „непреки разходи“ с общ размер на 6 273. 84 лева надвишават с посочената сума допустимия за верифициране размер на непреки разходи от 6 114. 53 лева, представляващ 7 % от преките допустими разходи от 87 350. 42 лева. Въпреки, че по отношение на установеността на отчетените допустими преки разходи, включително и като размер в мотивите се сочи, че същите са определени в оспореното решение, видно от съдържанието на същото, въпросната сума не е посочена, включително и не е обсъждана като приета за установена от административния орган като пряк допустим разход. Напротив, с решението УО е верифицирал сумата от 93 464. 95 лева като преки допустими разходи, одобрявайки същата за плащане. Именно поради неформулирането на допустимата за верифициране сума като пряк допустим разход в оспореното решение, за съда е невъзможно да направи дължимата проверка дали решението в тази му част е законосъобразно на основание чл. 57, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с раздел V „Единна ставка“, 11/11.1. „Непреки разходи“ от предварително обявените от Изпълнителната агенция „Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж““, Условия за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с интегрирано проектно предложение BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – компонент 2 - в размер на 7 на сто от отчетените допустими преки разходи. С оглед на тази незаконосъобразност, съдът приема за незаконосъобразен и отказът за верификация на сумата от 159. 31 лева, посочена от УО като сума изчислена в размер на 7 % от одобрените с оспореното решение като дължими преки допустими разходи.

С оглед на гореизложеното, оспореното Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № 4 от 31.10.2023 год. издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващ орган по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 в оспорената част по т. 2 от диспозитива на решението, с което е отказана верификация в общ размер на 2 435. 15 (две хиляди, четиристотин тридесет и пет лева и петнадесет стотинки) лева от БФП, която сума е формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 2 и т. 3 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C02 “Подкрепа за социално включване" с бенефициер Община Благоевград, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Поради обстоятелството, че административното производство е започнало по инициатива на Община Благоевград и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката в частта по т. 2 от оспореното решение следва да бъде върната на административния орган за ново и мотивирано произнасяне по постъпилото искане за плащане № 4 от 31.10.2023 год. от Община Благоевград с посочване на фактическите и правните основания при издаването на акта и при съобразяване на фактите и обстоятелствата, релевантни към отказа за верификация на заявените от бенефициента за плащане суми. Поради това и на основание чл. 174 АПК, съдът следва да определи на органа срок за произнасяне. При съобразяване на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), съдът определя 80-дневен срок на органа за произнасяне, считано от датата на връщане на преписката.

При този изход на делото и с оглед на направено от жалбоподателя чрез процесуалния представител по пълномощие искане, съдът следва да осъди Изпълнителна агенция „Програма за образование“ към Министерство на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на Община Благоевград направените и поискани по делото разноски в общ размер на 169. 48 лева, от които 19. 48 лв. внесена държавна такса и 150. 00 лева, юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Административен съд Благоевград,