Решение № 264035 от 17.6.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 278/2021 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 20223289 от 13.10.2020 г. по гр.д. № 77056/2018 г. по описа на СРС, 51 с-в е осъдена Република България, представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ да заплати на М.С. ООД, ЕИК •••••••, сумата в размер на 6677, 09 лева – обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатена такса в периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. по чл. 35а ЗЕВИ, обявен за противоконституционен с решение от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 1/ 2014 г., ведно със законната лихва от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2029, 72 лева – лихва за забава за периода от 03.12.2015 г. до 02.12.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 648, 27 лева -съдебни разноски. Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ е подадена въззивна жалба от ответника Република България, представлявана от Министъра на финансите с излагане на доводи за недопустимост, неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност. Въззивникът сочи, че решението е недопустимо, тъй като Държавата не е легитимиран ответник, а такъв е НС. Отделно гражданският съд не е компетентен да разгледа делото, а то трябва да се разгледа от административните съдилища ако въобще съд има право да урежда последици от противоконституционност на закон.