Решение № 313 от 5.3.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 460/2024 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, образувано по жалба на П. Й. П., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], против Експертно решение /ЕР/ №92750/28.10.2024 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място], с което е потвърдено ЕР №93400 от 23.07.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по дата на инвалидизиране. В жалбата са изложени съображения за немотивираност на обжалваното ЕР на НЕЛК и неправилно определена дата на инвалидизиране, които съображения могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146 т.2 и т.4 от АПК. Жалбоподателят обосновава подробни доводи, че в периода 01.09.2023 г. – 27.02.2024 г. /180 дни/ е в непрекъснати болнични с диагноза „множествен миалом“ и към датата на подаване на заявлението до ТЕЛК [населено място] за освидителстване поради трайно намалена работоспособност, а именно на 28.02.2024 г., обективното му здравословно състояние е непроменено, което е наложило отново постъпване в болница за лечение. С Решение от 05.06.2024 г. на специализирана ЛКК от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД [населено място] е издаден болничен лист №Е20241871955 за периода от 11.05.2024 г. до 30.06.2024 г. за временна неработоспособност. Междувременно ТЕЛК [населено място] на 20.05.2024 г. е издала ЕР №92341/20.05.2024 г., с което определя 95.00% ТНР и дата на инвалидизиране 20.05.2024 г., което ЕР с писмо на НОИ е върнато на ТЕЛК за ново произнасяне по отношение на датата на инвалидизиране, поради което ТЕЛК [населено място] издава ново ЕР на 23.07.2024 г., с което определя като дата на инвалидизиране 01.07.2024 г. – датата на прекратяване на паричното обезщетение по временна неработоспособност и която датата е потвърдена от обжалваното Решение на НЕЛК. Според жалбоподателя в случая е приложима хипотезата на чл.70 ал.2 от НМЕ, тъй като в периода 01.09.2023 г. – 27.02.2024 г. е бил във временна неработоспособност и е преминал непосредствено в инвалидност, поради което за дата на инвалидизиране следва да се приеме денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове за периода 01.09.2023 г. – 27.02.2024 г., а именно от 28.02.2024 г. Издаденият в последствие болничен лист, който е издаден след подаденото заявление за освидетелстване, не влияе върху датата на инвалидизиране и работоспособността, поради което според жалбоподателя неправилно е определена датата на инвалидизиране от 01.07.2024 г. С оглед на това жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното ЕР №92750/28.10.2024 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място], да върне преписката със задължителни указания по прилагането на закона и да му присъди направените по делото разноски. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия [населено място], редовно призована, не изпраща представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт К. Карамитрев, в което се оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересована страна ТЕЛК – Първи състав към МБАЛ [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна Агенция за хора с увреждания [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна Р. Д. "Социално подпомагане" [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна ТП на НОИ [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна „Шуменска крепост“ АД [населено място], редовно призовано, за него се явява изп. Директор Е. С., която изразява становище за основателност на жалбата и предлага атакуваното ЕР на ТЕЛК да бъде отменено. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по подадено заявление-декларация от жалбоподателя на 28.02.2024 г. до ТЕЛК за освидетелстване: трайно намалена работоспособност и в което заявление жалбоподателят е декларирал, че работи в „Шуменска крепост“ АД. Към заявлението е приложил 8 бр. Епикризи, Производствена характеристика и служебна бележка от работодателя за период на ползван болничен за месец февруари 2024 г., а именно от 01.02.2024 г. до 27.02.2024 г. – 19 дни. Въз основа на така подаденото заявление, ТЕЛК – Първи състав към „МБАЛ-Шумен“ [населено място] е извършила освидетелстване на жалбоподателя по документи, като с ЕР №92341 от 20.05.2024 г. е определила на лицето 95.00% ТНР и дата на инвалидизиране 20.05.2024 г., която дата е датата на освидетелстване, тъй като органът е приел, че лицето работи, т.е. приложена е разпоредбата на чл.70 ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. В ЕР е посочено като водеща диагноза „множествен миелом“ и общо заболяване „множествен миелом“. С писмо изх.№2112-27-632 от 18.07.2024 г. Директорът на ТП на НОИ [населено място], на основание чл.68 ал.3 във вр. с чл.53 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, е върнал поради грешка на Председателя на ТЕЛК – Първи състав към „МБАЛ-Шумен“ [населено място] МЕД и ЕР №92341 от 20.05.2024 г. за поправка с нова решение по отношение на датата на инвалидизиране, тъй като било установено от регистрите в НОИ, че жалбоподателят към датата на освидетелстване – 20.05.2024 г. е във временна неработоспособност по болничен лист №20241871955/05.06.2024 г. за периода 11.05.2024 г. – 30.06.2024 г. и който болничен лист е изплатен. Въз основа на това писмо ТЕЛК – Първи състав към „МБАЛ-Шумен“ [населено място] е издала ново ЕР №93400/23.07.2024 г., с което е определила нова дата на инвалидизация, а именно 01.07.2024 г. Като мотиви в ЕР за определяне на тази дата е посочено, че това е датата на прекратяване на паричното обезщетение по временна неработоспособност. С Решение №3368 от 20.08.2024 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ [населено място] е потвърдила това ЕР. Недоволен от ЕР №93400/23.07.2024 г. на ТЕЛК – Първи състав към „МБАЛ-Шумен“ [населено място], жалбоподателят го е оспорил пред НЕЛК [населено място] само в частта по отношение датата на инвалидизация, а именно 01.07.2024 г., като е изложил аргументи, че не е налице техническа грешка, поради което неправилно ТП на НОИ [населено място] е върнало предходното ЕР, както и в случая е приложима разпоредбата на чл.70 ал.2 от НМЕ, тъй като до 27.02.2024 г. жалбоподателят е бил в непрекъсната временна неработоспособност – 180 дни и е преминал непосредствено в инвалидност, поради което е поискал отмяна на ЕР в частта по датата на инвалидизация и определяне на такава от 28.02.2024 г. Въз основа на така подадената жалба, Специализиран състав на НЕЛК по Вътрешни, белодробни и ССЗ е постановила обжалваното в настоящото производство ЕР №92750/28.10.2024 г., с което е потвърдила ЕР на ТЕЛК по дата на инвалидизиране. В мотивите е посочено, че определената дата на инвалидизиране 01.07.2024 г. е правилна, тъй като това е денят, последващ приключването на болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., издаден за периода 11.05.-30.06.2024 г. Видно от представеното по делото известие за доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателката на 04.11.2024 г., а жалбата е подадена на 18.11.2024 г. до АдмС [населено място]. От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство. От представените от заинтересованата страна „Шуменска крепост“ АД [населено място] заверени копия на болнични листове за периода 01.09.2023 г. – 27.02.2024 г., издадени на жалбоподателя, както и от изисканата от съда и представена справка от електронния регистър на болничните листове от ТП на Нои [населено място], се установи по категоричен начин, че в периода от 01.09.2023 г. до 27.02.2024 г. жалбоподателят е бил в непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване и с вписана диагноза „множествен миелом“, като обезщетенията по тези болнични листове са изплатени. Безспорно също се установи, че жалбоподателят е постъпил на лечение в МБАЛ „Св. А.“ – София АД, в специализирана Клиника по лицево-челюстна хирургия и му е издаден болничен лист №Е20241287165/23.04.2024 г. за периода от 19.04.2024 г. до 13.05.2024 г., в който е вписано диагноза „кост на долна челюст“ и причина за ВН „общо заболяване“. След този период жалбоподателят е постъпил на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ АД [населено място], за което му е издаден болничен лист №Е20241871956/05.06.2024 г. за периода 11.05.2024 г. – 30.06.2024 г., в който е вписана диагноза „множествен миелом“ и причина за ВН „общо заболяване“, като и по тези болнични листове е изплатено обезщетението за временна неработоспособност. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до средните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения: На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и се свежда до правилното приложение на материалния закон и в частност разпоредбата на чл.70 от НМЕ по отношение датата на инвалидизиране. Това предопределя заключението дали административният орган е приложил правилно материалния закон по отношение на датата на инвалидизиране. Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103 ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК [населено място], определен съобразно диагнозата по Част Девета, Раздел XVII и Раздел ХІХ от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/, по аргумент от разпоредбата на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49 ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „Множествен миелом“, което предопределя произнасянето на специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ. Съгласно чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава, с валиден електронен подпис. Спазено е и изискването на чл.18 ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност. Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на процесното ЕР на НЕЛК. Оспорваното решение на НЕЛК е постановено по документи. С него се проверява законосъобразност на ЕР на ТЕЛК в частта относно приетата дата за инвалидизиране. Това кореспондира с регламентираното в чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ правило, според което Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Съдът приема, че оспореното ЕР на НЕЛК е издадено в установената от чл.59 ал.2 от АПК форма, включително и при наличието на мотиви, противно на твърдението на жалбоподателя. Действително в ЕР на НЕЛК не е посочено правното основание, т.е. конкретната хипотеза на чл.70 от НМЕ по отношение датата на инвалидизиране, приета от експертния орган. Видно обаче от мотивите органът е приел, че определената дата на инвалидизиране 01.07.2024 г. е правилна, тъй като това е денят, последващ приключването на болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., издаден за периода 11.05.-30.06.2024 г. Или от така изложеното фактическо основание се налага извода, че НЕЛК е приложила разпоредбата на чл.70 ал.2 от НЕМ като е приела, че доколкото жалбоподателят е бил във временна неработоспособност в периода 11.05.-30.06.2024 г., съобразно болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., то от 01.07.2024 г., когато е приключила временната неработоспособност по болничния лист, е преминал непосредствено в инвалидност. Следователно спорният въпрос по делото е свързан с преценка коя следва да бъде началната дата на инвалидизиране при хипотезата на чл.70 ал.2 от НМЕ, а именно дали 01.07.2024 г., която е датата на изтичане на болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., както е приела ответната страна, или 28.02.2024 г., която е датата на изтичане на болничен лист №Е20240531285/05.02.2024 г., както и от кой момент жалбоподателят е преминал непосредствено в инвалидност. Съгласно чл.61 ал.1 т.4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране). Нормативно установените начини за определяне на датата на инвалидизиране се съдържат в разпоредбата на чл.70 от НМЕ. Според чл.70 ал.2 от НМЕ когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Преди всичко следва да се отбележи, че наличието на определено заболяване не означава автоматично признаване на инвалидизация, като от основно значение е функционалния дефицит, който причинява дадено заболяване. Преминаването непосредствено в инвалидност след временната нетрудоспособност по смисъла на чл.70 ал.2 от НМЕ предполага, че след времената нетрудоспособност, непосредствено да е настъпило трайно намаление на работоспособността на лицето, вследствие на установеното заболяване. В случая това трайно намаление на работоспособността на жалбоподателя е настъпила непосредствено още към 28.02.2024 г., когато до тази дата жалбоподателят е бил във временна неработоспособност поради заболяването „Множествен миелом“ за период от 01.09.2023 г. до 27.02.2024 г. Безспорно се установи, че в този период са издадени общо 10 болнични листи, като последният от тях е с №Е20240531285/05.02.2024 г. за периода от 02.02.2024 г. до 27.02.2024 г., като във всички болнични листи, с изключения на първия от 08.09.2023 г., като диагноза е вписано заболяването „Множествен миелом“, което е основното заболяване на жалбоподателя. Ответната страна не твърди, че състоянието на жалбоподателя се е подобрило след този период. Напротив, издадения в последствие болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г. установява, че здравословното състояние на лицето не е променено. След периода на временна нетрудоспособност, а именно след 27.02.2024 г. състоянието на жалбоподателя не се е подобрило, респ. функционалният дефицит, причинен от заболяването му, не е променен в положителна насока. Съдът намира, че незаконосъобразно както ТЕЛК Шумен, така и НЕЛК [населено място], са определили като дата на инвалидизиране 01.07.2024 г. – датата, на която е приключила временната неработоспособност по болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., което е в следствие на неправилното връщане на МЕД и ЕР №92341 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК Шумен от Директора на ТП на НОИ [населено място] чрез РКМЕ-РЗИ [населено място] с писмо изх.№2112-27-632 от 18.07.2024 г. В това писмо Директорът на ТП на НОИ [населено място] се е позовал на разпоредбата на чл.68 ал.3 във вр. с чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ, а именно поради допусната грешка в ЕР от ТЕЛК – Първи състав към „МБАЛ-Шумен“ [населено място] №92341 от 20.05.2024 г. по отношение дата на инвалидизиране 20.05.2024 г., съобразно болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., издаден за периода 11.05.2024 г. – 30.06.2024 г. Действително и съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 във вр. с чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ, при техническа грешка РКМЕ връща в срок един работен ден от установяването на грешката експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК за поправка, която се прави с ново решение. Доколкото липсва легална дефиниция в посочения нормативен акт на понятието „техническа грешка“, в случая е приложима нормата на чл.62 ал.2 от АПК. Следователно поправката на техническа грешка или на очевидна фактическа грешка има за цел да поправи грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане, формални грешки без да се коригира волята на административния орган. Това се грешки, които не засягат същността на волеизявлението, но предизвикват неяснота в акта, която за улеснение следва да се поправи. Поправката не следва да засяга фактическите изводи и волята на административния орган.В процесната хипотеза волята на ТЕЛК в ЕР №92341 от 20.05.2024 г. по отношение дата на инвалидизиране е категорична, а именно органът е приел, че датата е 20.05.2024 г., а именно датата на освидетелстване на лицето по документи, доколкото лицето работи, т.е. е приложена от органа нормата на чл.70 ал.5 от НМЕ и по никакъв начин не може да се приеме, че е налице грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане или формални грешки, които да предизвикват неяснота в акта по отношение на датата на инвалидизиране, поради което незаконосъобразно РКМЕ е върнала на ТЕЛК [населено място] ЕР №92341 от 20.05.2024 г. по отношение дата на инвалидизиране. Следва да се посочи, че болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., издаден за периода 11.05.2024 г. – 30.06.2024 г., е издаден четири месеца след подаденото заявление от жалбоподателя за освидетелстване, както и е издаден след първоначално издаденото ЕР от ТЕЛК – Първи състав към „МБАЛ-Шумен“ [населено място] №92341 от 20.05.2024 г., с което е определила на лицето 95.00% ТНР и дата на инвалидизиране 20.05.2024 г. Т.е. към момента на издаване на това ЕР ТЕЛК Шумен не е разполагала с информация за този болничен лист, тъй като не е бил издаден, поради което ТЕЛК Шумен към 20.05.2024 г. не може да вземе предвид тези данни, което по категоричен начин установява, че не е налице техническа грешка или непълнота при постановява на първоначалното ЕР от ТЕЛК [населено място] на 20.05.2024 г. Още повече, че в нормата на чл.68 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвиден кратък срок за връщане, който не се установява по делото да е спазен. Болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г. за периода 11.05.2024 г. – 30.06.2024 г. не е издаден непосредствено след болничен лист №Е20240531285/05.02.2024 г. за периода от 02.02.2024 г. до 27.02.2024 г., поради което към момента на подаване на заявлението на жалбоподателя за освидетелстване – 28.02.2024 г. релевантната дата за инвалидизиране е денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничен лист №Е20240531285/05.02.2024 г. за периода от 02.02.2024 г. до 27.02.2024 г., т.е. 28.02.2024 г. Само за изчерпателност следва да се посочи, с оглед определената дата на инвалидизиране в ЕР №92341 от 20.05.2024 г. на ТЕЛК – Първи състав към „МБАЛ-Шумен“ [населено място], че в случая не е приложима нормата на чл.70 ал.5 от НМЕ, независимо че жалбоподателят е бил в трудовото правоотношение. Съгласно чл.70 ал.5 от НМЕ, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. В специалното по отношение на тази разпоредба правило на чл.70 ал.2 от НМЕ е уредено, че когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено във инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Следователно чл.70 ал.2 от НМЕ намира приложение при всички случаи, в които освидетелстването лице е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, независимо от това дали след това е продължило да работи по трудово или служебно правоотношение, като същественото в конкретния случай е здравословното състояние на жалбоподателя непосредствено след временната неработоспособност. В настоящата хипотеза здравословното състояние на жалбоподателя след временната неработоспособност по болничен лист №Е20240531285/05.02.2024 г. за периода от 02.02.2024 г. до 27.02.2024 г., който е последен за периода 01.09.2023 г. до 27.02.2024 г., не се е подобрило, поради което жалбоподателят е преминал непосредствено от състояние на временна неработоспособност в инвалидност, т.е. в случая е налице хипотезата на чл.70 ал.2 от НМЕ, поради което и съобразно посочената норма за дата на инвалидизиране следва да бъде приет денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове, а именно от 28.02.2024 г. И не на последно място следва да се посочи, че фактът на изплатеното обезщетението за временна нетрудоспособност по болничен лист №Е20241871955/05.06.2024 г., издаден за периода 11.05.2024 г. – 30.06.2024 г., не влияе при определяне дата на инвалидизиране, тъй като в нормата на чл.70 от НМЕ изрично са изброени правилата за определяне на датата на инвалидизиране. В тях липсва основание „изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност“. От гореизложеното се налага изводът, че обжалваното ЕР на НЕЛК по датата на инвалидизиране е издадено в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което е незаконосъобразно, а жалбата се явява основателна. Обжалваният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката на основание чл.173 ал.2 предл.2 от АПК следва да бъде върната на НЕЛК – София, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, за ново произнасяне относно датата на инвалидизиране на жалбоподателя, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Съобразно изхода на спора и направеното своевременно искане от жалбоподателя, следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски за сумата в размер на 10.00 лв., представляваща внесена държавна такса за образуване на делото. Следователно НЕЛК [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя П. Й. П., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], сумата в размер на 10.00 лв., представляваща направените по делото разноски. Водим от горното, съдът