Решение № 1347 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 765/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), е образувано по жалба на К. К. П. и Г. К. Р., двамата от [населено място], срещу Решение № ППН-01-453 от 17.01.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С жалбата и в хода на производството чрез пълномощник жалбоподателите са поддържали, че КЗЛД е извършила проверка в частен имот, извън правомощията й по закон, като е коментирала в решението правни положения на Закона за собствеността, вместо на Регламент (ЕС) 2016/679, в частност член 6, параграф 1 - относно законосъобразността на обработването на лични данни. Изтъкнато е също, че решението е постановено след изтичането на предвидените в закона срокове – вместо в едномесечен срок от образуване на производството, КЗЛД се е произнесла две години и половина след това. Нарушението е изтъкнато като съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Като самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК е мотивирано, че КЗЛД не е провела доказване на твърденията на жалбоподателите, че са монтирали устройствата за видеонаблюдение изцяло за защита на имуществото и здравето им, поради влошени взаимоотношения с А. Р., свързани с физическа саморазправа. Като нарушение на закона е поддържано още, че решението е немотивирано. По същество е изтъкнато, че решението противоречи на закона, доколкото обработването на лични данни посредством монтираните от жалбоподателите устройства за видеонаблюдение е легитимно и необходимо за защита на техния живот и телесна цялост. Устройствата са поставени след получено съгласие от собственика на съседния поземлен имот, за което е представена декларация. Затова решението противоречи на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Ответникът е оспорил жалбата чрез пълномощник по изложени в писмено становище съображения, които повтарят мотивите на оспореното решение. Заинтересованата страна е оспорил жалбата. Поддържал е, че съдържа бланкетни възражения срещу решението. Правомощията на КЗЛД са посочени в член 58 от Регламент (ЕС) 2016/679 и решението е постановено след сезирането й с жалба от засегнато лице. Заинтересованата страна А. Р. е съсобственик на УПИ VІІ, имот пл. № 617 в кв. 31 по плана на [населено място] и на самостоятелно жилище в изградената в него двуетажна жилищна сграда. Във връзка с притежаваните от жалбоподателите и от него идеални части от дворното място и на самостоятелни обекти в сградата, при проверката на КЗЛД е изяснено, че видеонаблюдението обхваща общи части – част от двора, явяващ се подход към общия вход на сградата, стълбището към първия етаж и към таванските помещения и част от етажната площадка. В тази връзка КЗЛД обосновано е приела, че видеонаблюдението попада в материалния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679 и е незаконосъобразно, доколкото се осъществява в общи части и без съгласие на съсобственика А. Р.. Оспорени са и доводите за липса на мотиви в решението и за постановяването му извън установен от закона срок – ЗЗЛД не урежда срок за завършване на производството. По същество е изтъкнато, че спокойствието на жалбоподателите не се ползва с приоритетна защита пред защитата на личната неприкосновеност на заинтересованата страна. В хода на производството са събрани писмени доказателства и след анализ и оценката им съдът прие следното по фактите: Производството пред КЗЛД е открито след подадена от А. Р. жалба вх. № ППН-01-453 от 11.06.2021 г. за осъществявано в собствения му имот видеонаблюдение посредством изградена от жалбоподателите система. А. Р. е собственик на жилище на първи жилищен етаж в двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ VІІ в кв. 31 по плана на [населено място], от който притежава 1/2 ид.ч. Г. Р. е собственик на 1/2 ид.ч. от същия имот и на жилище на втория етаж в жилищната сграда. Правата им на собственост са удостоверени с представен в хода на производството пред КЗЛД договор за доброволна делба от 17.01.2019 г. (вписан рег. № 73/17.01.2019 г., акт № 8/ том І на Служба по вписванията - Гоце Делчев). Жалбоподателят Г. Р. е уведомен за започналото по жалбата на А. Р. производство пред КЗЛД с писмо изх. № ППН-01-453 от 01.12.2021 г., връчено чрез жалбоподателката К. П. на 07.12.2021 г., живееща с Г. Р. в жилището му в [населено място], с административния адрес на сградата в УПИ VІІ – [улица] (вж. докладна записка рег. № 266р-5183/23.03.2022 г. на мл. инспектор в РУ – Гоце Делчев). Проверка на място е извършена от инспектори на КЗЛД на 15.06.2022 г., въз основа на Заповед № РД-15-115 от 10.03.2022 г. на председателя на КЗЛД. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката П. и на К. Р., баща на Г. Р. и на А. Р.. При проверката е установено, че Г. и А. Р. ползват двата етажа на жилищната сграда в УПИ VІІ в кв. 31 на [населено място], като Г. Р. живее с К. П. на втори етаж, а А. Р. – на първи етаж. Къщата в имота се състои от два етажа, мазета и тавански помещения, с общ вход. Констатирано е наличието на два броя камери за видеонаблюдение, позволяващи извършването на запис и съхранение на видеокадрите на карти памет за срок от около седем дни. Едната камера е монтирана на източната фасада на къщата в имота, над входната врата на общия вход на къщата, като заснема част от двора, съставляваща и подход към общия вход на къщата. Другата камера е монтирана на стената до входната врата на жилището на Г. Р. и заснема стълбището към първия етаж и това към таванските помещения и част от етажната площадка. Установено е, че видеокамерите позволяват идентификация на физически лица - живущи и посетители в имота на Р.и и в съседните имоти. Данните са защитени посредством потребителско име и парола. По данни на П. е изяснено, че камерите са монтирани през 2021 г. от Г. Р.. Последният запис, който са установили инспекторите, е от 09.06.2022 г. Достъп до изходящия образ в реално време и до записите с видеокадри се осъществява отдалечено – чрез две софтуерни приложения, инсталирани на мобилните телефони на К. П. и на Г. Р.. Основанието за видеонаблюдението по сведения на П. е охрана и персонална защита срещу нападения от А. Р.. Към момента на проверката инспекторите не са установили наличие на информационни табели, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение и документи, регламентиращи обработването на лични данни чрез система за видеонаблюдение (вж. доклада на проверяващия екип, с приложени констативен протокол от извършената проверка, въпросник за проверката, снимки на проверения обект и на системата за видеонаблюдение). С писмо изх. № ППН-01-453/29.07.2022 г. К. П. е уведомена, като страна в производството, за насрочено по жалбата на А. Р. открито заседание на КЗЛД на 26.10.2022 г. Писмото е връчено лично на 02.08.2022 г., като й е указано да представи доказателства за правното основание за обработване на лични данни посредством системата за видеонаблюдение, монтирана в имота. Аналогично по съдържание уведомление е изпратено и до Г. Р. – писмо изх. № ППН-01-453/29.07.2022 г., връчено чрез К. П. като пълномощник (вж. пълномощно на л. 141). Последната лично и като пълномощник на жалбоподателя Р. е представила писмено становище, с приложени: заявление-декларация от И. Д. Л., с адрес [улица], [населено място], че е предупреден от К. П. за поставената камера за видеонаблюдение в имот с административен адрес: [улица], [населено място], която заснема част от собствения му имот и, че не възразява срещу него, включително срещу съхранението на записите от видеонаблюдението с цел защита на законните му права, интереси и имущество. Представени са Вътрешни правила за събиране, обработване, съхранение, предоставяне и защита на лични данни при видеонаблюдение в имота на жалбоподателите и заинтересованата страна и общите части на изградената в него сграда (наричани по-нататък „Вътрешни правила“), подписани от „администратор“ без посочени имена; протокол от 04.02.2021 г., че на входната врата на имота (УПИ VІІ, административен адрес: [улица]) – откъм улицата към двора, на стълбищните площадки на първи и втори жилищни етажи на сградата в него, К. П. е поставила информационни табели, с надпис „Обектът е под видеонаблюдение“; снимка на табела. В хода на съдебното производство е установено, че между К. Р. и А. и В. Р. е висящо производство по гр.д. № 537/2022 г. на Районен съд – Гоце Делчев, образувано по искова молба на К. Р. срещу А. и В. Р., по което с Решение № 91 от 19.04.2024 г. съдът е признал за установено, че К. Р. е носител на пожизнено ограничено вещно право на ползване върху 1/2 ид.ч. от УПИ VІІ в кв. 31 по плана на [населено място], и на самостоятелно жилище на първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата. Няма данни решението да е влязло в сила. Установено е също, че в периода 2019 г.-2020 г. в Общинска администрация – [населено място] са образувани преписки по жалби вх. № 94-00-222/27.05.2020 г., вх. № 94-00-273/03.07.2020 г., вх. № 94-00-13/16.01.2023 г., подадени от К. Р. за извършено незаконно строителство от А. Р. и В. Р.. Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Гоце Делчев, е удостоверила, че по сигнал на К. П., подаден на телефон 112 срещу А. Р., е образувана преписка № 1061/2021 г. с предмет – обиди, закани и физическа саморазправа, изразяваща се в блъскане и бутане. С постановление от 04.03.2021 г. по преписката е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. По жалба на К. Р. е образувана преписка № 1057/2024 г., с предмет – твърдения за незаконно изграден от А. Р. гараж и взети и задържани в гаража инструменти, по която на 05.04.2024 г. е постановен отказ за образуване на наказателно производство. При тези факти съдът прие следното относно правния спор между страните: Оспореното решение е акт на КЗЛД по чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД и подлежи на обжалване по реда на АПК - чл. 38, ал. 8 ЗЗЛД. Доколкото жалбата е подадена на 01.02.2024 г. (вж. пощенски плик на л. 30) - в срока по чл. 38, ал. 8 ЗЗЛД, считан от съобщаването на решението на жалбоподателите - на 23.01.2024 г., съответно на 01.02.2024 г. (известия на л. 152 и 154), които са адресати на разпореждането по т. 2 на решението, жалбата е допустима за разглеждане. Във връзка с основанията по чл. 146 АПК съдът съобрази следното: Постановилата решението КЗЛД е надзорен орган по член 51 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД) – с функции за защита на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, и контролни по спазването на ОРЗД и на ЗЗЛД – чл. 6, ал. 1 ЗЗЛД. За осъществяването на тези функции, именно КЗЛД е компетентна да разглежда сигнали за нарушения на правата по ОРЗД на субектите на лични данни – чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Извън обхвата на тази компетентност са нарушенията при обработване на лични данни от съда, прокуратурата и следствените органи – чл. 17 ЗЗЛД, но разглежданият случай не касае подобно нарушение. В рамките на производството по чл. 38 ЗЗЛД, образувано след сезиране - с подадената от А. Р. жалба, КЗЛД се произнася с решение по чл. 38, ал. 3, с което може да приложи мерките по член 58, параграф 2, букви „а“-„з“ и „й“ от ОРЗД, включително по буква „г“, както в случая по т. 2 на решението, или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗЗЛД, и в допълнение към тези мерки, или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с член 83 от ОРЗД, както и по глава девета на ЗЗЛД. В тази връзка обжалваното решение е на компетентния за прилагане на мярката по член 58 параграф 2, буква „г“ от ОРЗД надзорен орган. Възражението за противното в жалбата по т. 1 е неоснователно – правомощията на КЗЛД не са ограничени от собствеността върху имота, в който се осъществява видеонаблюдение. Извън материалния обхват на ОРЗД, съответно – извън компетентността на КЗЛД, е обработването на лични данни в изключително личната или домашна сфера на обработващия ги (вж. в този смисъл решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 11 декември 2014 г. по дело С-212/13 (Frantisek Rynes), т. 31). Самото наблюдение посредством видеозаснемане на лице, записано върху устройство за съхранение, представлява в съответствие с член 4, точка 1 от ОРЗД обработване на лични данни с автоматизирани средства, доколкото позволява това лице да бъде идентифицирано – „чрез … един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа … самоличност“ (вж. цит. решение по дело С-212/13, т. 22, 24 и 25). В случая е несъмнено, а и не се оспорва, че обхватът на системата за видеонаблюдение, състояща се от две камери, посредством които жалбоподателите осъществяват видеозаснемане и съхранение на заснетите видеокадри, обхваща части от дворното място, съставляващи подход към общия вход на сградата в УПИ VІІ (съсобствен на страните) и части от стълбищната площадка към първия етаж, на който се намира жилището на А. Р., и към таванските помещения. Следователно, в случая обработването на лични данни посредством двете устройства за видеонаблюдение и заснемане, не може да се счита за изцяло „лична или домашна“ дейност по смисъла на член 2, параграф 2, буква в) от ОРЗД и поради това попада в приложното поле на ОРЗД. Самото решение на КЗЛД е постановено след сезиране на КЗЛД по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД с жалба от А. Р., съдържаща оплакване за нарушени права по ОРЗД, и производството за разглеждането й е образувано редовно. С оглед предмета на жалбата, са отсъствали основания за упражняване от КЗЛД на правомощията по чл. 38, ал. 4 ЗЗЛД. Жалбоподателите са били уведомени за образуваното по жалбата на А. Р. производство, а К. П. е присъствала на проверката на място, включително като пълномощник на Г. Р., и е изразила писмено съображенията им за осъществяваното видеонаблюдение в хода на производството. Представените на КЗЛД документи са обсъдени и възражението за противното в жалбата е неоснователно. Производството пред КЗЛД е протекло с участието на жалбоподателите и решението е постановено съобразно предоставените от тях сведения и установените на място факти - относно местоположението на двете устройства за видеонаблюдение, обсега им, техническите им възможности за запис и за съхранение за видеокадрите, удостоверени със съставения констативен протокол, който не е оспорен. Затова оплакването в жалбата, че КЗЛД не е събрала всички относими факти, включително посочени от жалбоподателите доказателства, е необосновано. Събраните доказателства са коментирани в решението, което е подробно мотивирано, а несъгласието с мотивите не е основание по чл. 146, т. 2 АПК. Ограничаващите правомощията на КЗЛД срокове са установените по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД – 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от 2 години от извършването му. В случая видеонаблюдението не е еднократно действие, нито е било преустановено в периода до и след подаване на жалбата - към датата на извършената на 15.06.2022 г. проверка от инспектори на КЗЛД, а последният запис на видеокадри от него е от 09.06.2022 г., така че производството е образувано в рамките на сроковете по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Срокът по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД не е преклузивен за постановяване на решение, а сроковете по чл. 57 АПК са неприложими, но и тяхното изтичане не погасява правомощията на органа за произнасяне с изричен акт. По същество също отсъстват основания за отмяна на обжалваното решение. Всички посочени мерки по член 58, параграф 2, букви „а-з“ и „й“ от ОРЗД предполагат вероятност или установено нарушение на ОРЗД при обработването на лични данни – незаконосъобразно обработване на лични данни. В случая жалбоподателите са администратори на лични данни по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД. Несъмнено е, че събират чрез заснемане посредством изградената от тях система за видеонаблюдение (монтираните над входната врата на общия вход на къщата, насочена към дворното място за достъп до къщата, и на стената до входната врата на жилището на Г. Р., насочена към стълбището към първи етаж и към таванските помещения и част от етажната площадка) видеокадри, които позволяват идентификация на живущи и посетители в съсобствения с А. Р. имот и в изградената в него къща, като съхраняват тези видеокадри чрез две софтуерни приложения, инсталирани на мобилните им телефони. Несъмнено е по вече изложените съображения, че това видеонаблюдение съставлява обработване на лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД и не е изключено от материалния обхват на ОРЗД, с оглед което законосъобразността му следва да бъде преценявана от гледна точка на изискванията на член 6 от ОРЗД. В случая А. Р., който живее със семейството си в жилище на първия етаж от жилищната сграда в УПИ VІІ в кв. 31 по плана на [населено място] и е съсобственик на 1/2 ид.ч. от този имот, и е субект на получените чрез видеонаблюдението лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД, не е дал съгласие за заснемането му посредством двете камери. Съгласието на собственика на съседния имот е ирелевантно за законосъобразността на обработването (събиране чрез заснемане и записване) на личните данни на А. Р.. По смисъла на член 4, точка 11 от ОРЗД, „съгласие на субекта на данните“, свързаните с него данни да бъдат събирани и записвани, следва да е „свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие“. В случая недвусмислено е изразено несъгласие да бъде заснеман и записван посредством двете камери, включително посредством подадената до КЗЛД жалба. Представените Вътрешни правила не могат да заместят липсващото съгласие на А. Р., доколкото с Г. Р. притежават равни идеални части от по 1/2 върху недвижимия имот и са собственици всеки един на самостоятелни жилища на двата етажа в двуетажната жилищна сграда. Управлението на имота и на общите части в етажната собственост – външната входна врата, стълбите, площадките (чл. 38, ал. 1 ЗС) предполага участие на А. Р. във взетите решения, включително при приемане на Вътрешните правила – чл. 32, ал. 1 ЗС и чл. 17, ал. 1 и 3 ЗУЕС. Следователно законността на видеонаблюдението и заснемането в хипотезата на член 6, параграф 1, буква а) от ОРЗД е изключена. То не попада и в хипотезите на член 6, параграф 1, букви б) до д) от ОРЗД, а условията на буква е) не са изпълнени. Законосъобразното обработване на лични данни в хипотезата на член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД не изисква съгласие на субекта на данните, стига обработването да се осъществява за защита на законните интереси на администратора на данните, да е необходимо за тази защита и основните права и свободи на субекта на данни (личен живот) да нямат преимущество (вж. решение на СЕС от 4 май 2017 г., Rigas, С-13/16, т. 28). Защитата на живота, здравето и имуществото на администратора на данните, изтъкнати от жалбоподателите като основание за видеонаблюдението, поначало е „легитимен интерес“ по смисъла на член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД (вж. по аналогия цит. решение по дело С-212/13, т. 34), но ако е „необходимо“ за осъществяването му. Това предполага законният интерес да е доказан и да е съществуващ към момента на обработване на данните (вж. по аналогия решение на СЕС от 11 декември 2019 г., TK, С-708/18, т. 44). В тази връзка по делото е установено единствено, че през 2021 г. К. Р. – баща на Г. и А. Р., е сигнализирал Общинска администрация – [населено място], че А. Р. и В. Р. са извършили незаконно строителство в УПИ VІІ в кв. 31 на [населено място], както, че по негова жалба за извършено незаконно строителство в имота през 2024 г. е образувана прокурорска преписка, завършила с отказ от 05.04.2024 г. за образуване на наказателно производство. И двете преписки не касаят заплаха за живота, здравето и собствеността на жалбоподателите. Колкото до подадения през 2021 г. сигнал от К. П. за отправени от А. Р. обиди, закани и физическа саморазправа (блъскане и бутане), образуваната прокурорска преписка № 161/2021 г. е приключила с отказ от 04.03.2021 г. за образуване на наказателно производство. Сам по себе си този отказ не е основание да се приеме, че към предполагаемия период през 2021 г. на монтиране на двете камери и до 04.03.2021 г. е отсъствал законен интерес от монтирането им, доколкото, според практиката на СЕС, не може да се изисква сигурността на имуществото и на живота и здравето на администратора да е била непременно накърнена (вж. по аналогия цит. решение по дело С-708/18, т. 44). Този интерес обаче не е съществуващ за продължаващото след това видеонаблюдение, включително към датата на последния запис от 09.06.2022 г. Всъщност законният интерес за продължаващото видеонаблюдение и заснемане след постановения отказ за образуване на наказателно производство от 04.03.2021 г. и към 15.06.2022 г. (датата на проверката на място) има хипотетичен характер, доколкото за този период няма индикации животът, здравето и собствеността на жалбоподателите да са били реално застрашени. Затова в случая на осъществяваното от тях видеонаблюдение отсъства първото от условията на член 6, параграф 1, буква г) от ОРЗД – „легитимен интерес“. Дори да се приеме наличието му, то видеонаблюдението не е необходимо за защита на този интерес. Второто предвидено в член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД условие за законосъобразност на обработването на личните данни на трето лице е то да е необходимо за осъществяване на преследвания легитимен интерес (изискването за пропорционалност). Това предполага, че гарантирането на собствеността, живота и здравето на жалбоподателите не може да се постигне ефикасно с други средства, които не засягат личния живот на А. Р.. В случая няма данни тази защита да не е била възможна чрез монтиране на устройство за контролиран достъп на входа на жилищната сграда или на устройство за видеонаблюдение, което да заснема само собствеността на жалбоподателите (жилище на втория етаж). В тази връзка условието, свързано с необходимостта от видеонаблюдение в обхвата, в който се осъществява в случая, не е установено и обжалваното решение в частта по т. 1 е постановено в съответствие с член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД. Що се отнася до конкретно приложената с решението по т. 2 мярка по член 58, параграф 2, буква г) от ОРЗД, то именно тази мярка е съответна на целите на член 1, параграф 2 от ОРЗ - преустановяването на видеонаблюдението, представляващо незаконосъобразна намеса в личния живот на заинтересованата страна, е мярката за ефективна защита на това основно право. По изложените съображения жалбата срещу обжалваното решение е неоснователна, което поражда право на разноски за ответника за юрисконсултско възнаграждение (чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 38, ал. 8 ЗЗЛД), което следва да бъде определено в размер на 100 лв., с оглед обема на оказаната на страната защита, и за адвокатска защита на заинтересованата страна (чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 38, ал. 8 ЗЗЛД) в договорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение – 900 лв. Оспорването на размера на адвокатското възнаграждение с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е съответно на оказаната на заинтересованата страна адвокатска помощ, макар и под формата на писмена защита, с оглед сложността на поставените с жалбата правни въпроси от правото на ЕС в областта на защитата на личните данни. Този размер не може да се измерва само с явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 АПК, във връзка с чл. 38, ал. 8 ЗЗЛД, съдът