Решение № 221 от 12.2.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 127/2023 г.

Касационното производство е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) във връзка с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], против Решение № 189/08.11.2023 г., постановено по анд № 461/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № 28-2200112 от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на „Е.Ф.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от същия закон. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че „Е.Ф.“ ЕАД, като местен работодател е допуснал до пазара на труда на 27.09.2022г. лицето Р. Р. на длъжност“обслужващ работник, промишлено производство“ в завода за производство на синтетични влакна и рециклиране на пластмаса без съответното разрешение за работа. Сочи, че е налице присъствена форма-документ, удостоверяващ, кои лица са работили в съответния ден. Иска се отмяна на решението на ЯРС и потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касацията - „Е.Ф.“ ЕАД се представлява от адвокат Х. К. от АК–Ямбол, оспорва жалбата и поддържа представения писмен отговор. Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства, от които се установява, че Р. Р. е бил на обучение в „Е.Ф.“ ЕАД като от съществено значение, акцентира, че са събрани по делото доказателства, че на длъжностите, по които са се обучавали е имало назначени работници в дружеството, поради което е нямало как обучаемите работници да извършват трудови функции. Те са били на обучение, а графиците са създадени, за да се отчете тяхното присъствие в дните на обучение, а не както се твърди в касационната жалба, престиране на трудов резултат. Инструктажът, провеждан на Р. Р. е извършен, с оглед провеждането на обучение и този инструктаж е извършван по различно време, тъй като е трябвало да обиколят целия производствен процес в дружеството, да се запознаят с производствения процес, на който е следвало да бъдат обучавани. Намира, че решението е изцяло правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила, алтернативно при отмяна на същото, да се намали размера на имуществената санкция. Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Заявява още, че както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционното решение по доказателствата по делото не се установява категорично санкционираното лице да е осъществило процесното административно нарушение. Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С Решение № 146/04.09.2023 г., постановено по анд № 455/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, е отменено Наказателно постановление № 28-2200112 от 17.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на „Е.Ф.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лева за нарушение на чл. 15, ал. 1 от същия закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 27.09.2022г. във връзка с настъпила трудова злополука с лицето Р. Р. - непалски граждани, служители на Дирекция „Инспекция по труда „Ямбол, сред които св. Н. и колежката й Н. Х. извършили проверка в Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса, находящ се в местността „Ч.м.“ в [населено място], собственост на дружеството жалбоподател. По време на проверката било установено, че в района на предприятието освен починалия непалски гражданин Р. Р. се намират още седем лица. Всички са били инструктирани в „Е.Ф.“ ЕАД на 11.07.22г. за длъжността „машинен оператор“. Между „Е.Ф.“ ЕАД и „Б.Б.“ ЕООД е налице сключен на 15.07.22г. договор за услуги, по силата на който 30 работници на „Б.Б.“ ЕООД са изпратени на обучение в „Е.Ф.“ ЕАД, в това число и Р. Р., за който имало издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на 05.08.22г. валидно до 10.05.25г. за работодателя „Б.Б.“ ЕООД на длъжност „пълнач на възглавници“. От показанията на св. Ш. К. и св. К. Д. се установява, че по време на обучението си в завода непалските граждани са се запознавали с целия производствен процес, а не за конкретна позиция. Включването им в производствения график не е било свързано с престиране на трудова функция от тяхна страна, а единствено и само във връзка със самото обучение, тъй като в различните части на предприятието е бил установен и различен режим на работа, а именно непрекъснат, работен цикъл, двусменен режим, а така също позиции, за които не се прилага сменен режим на работа. На 22.12.2022г. бил съставен на „Е.Ф.“ Е. А. № ••- •••••••• за нарушение на чл. 15 ал.1 ЗТМТМ, затова, че в качеството му на местен работодател по смисъла на §1т.11 от ДР на ЗТМТМ е допуснал до пазара на труда на 27.09.22г. лицето Р. Р. - непалски гражданин на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство“ в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса“, находящ се в [населено място], местността „Ч.м.“ без съответното разрешение за работа - „Единно разрешение за пребиваване и работа“, което се издава от Министерството на вътрешните работи. Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление, което е връчено на упълномощен представител на дружеството на 12.04.23г. От приложената по делото справка от Т. Н. София към 27.09.22г., ЯРС е установил, че Р. Р. е в трудово правоотношение единствено с „Б.Б.“ ЕООД. От представените от О. М. Ямбол документи се установява, че към заявление вх. № 326000-8121/26.09.22 е приложен трудов договор от 15.09.22г., със страни „Е.Ф.“ ЕАД и Р. Р. за длъжността „обслужващ работник промишлено производство“ във Фабрика за полиестерни влакна [населено място]. В чл.10 ал.2 от договора е посочено, че същият влиза в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Република България. В същия абзац не е попълнена конкретна дата, на която работникът ще започне да изпълнява трудовите си задължения. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 15, ал.1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. От приложените писмени доказателства се установява още, че към 27.09.22г. Р. Р. е бил в трудово правоотношение единствено и само с „Б.Б.“ ЕООД. Сключеният между „Е.Ф.“ ЕАД и Р. Р. трудов договор от 15.09.22г. не е влязъл в сила доколкото според чл. 10, ал.2 от същият е бил под отлагателно условие, което към 27.09.22г. не се е осъществило. От разпитаните по делото свидетели не се установява наличието на някой от елементите по трудовото правоотношение, а именно работно време, работно място, трудова функция, дължимо възнаграждение. От показанията на св. Д. и св. К. се установява, че по време на обучението си в „Е.Ф.“ ЕАД на непалските граждани не е била възлагана конкретна трудова функция на конкретно работно място, а са се запознавали с цялостния процес на производство на влакна и са преминали през различни позиции в завода. По време на обучението си непалските граждани са получавали трудово възнаграждение от работодателя си „Б.Б.“ ЕООД. Т. не им е било изплащано от „Е.Ф.“ ЕАД, а са се намирали на територията на завода за полиестерни влакна и са били включени в производствения график на същия единствено и само във връзка с обучението, което им е било провеждано. Предвид изложеното ЯРС е приел, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Р. Р. и „Е.Ф.“ ЕАД поради което и дружеството-жалбоподател няма качеството на „местен работодател“ по смисъла на §1 т. 11 Д. З. и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15, ал.1 ЗТМТМ. Решението е правилно. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин извършването от страна на ответната страна - „Е.Ф.“ ЕАД на вмененото му административно нарушение. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В заключение, правилно Ямболския районен съд е приел, че в настоящия случай не е налице трудово правоотношение между „Е.Ф.“ ЕАД и работника Р. Р., тъй като не е установено наличие на сключен действащ трудов договор, а съгласно разпоредбата на чл.62 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва в писмена форма. На следващо място, не се установяват и елементите на трудовото правоотношение, а именно работно време, работно място, изплащане на трудово възнаграждение. В този смисъл е законосъобразен извода на ЯРС, че липсват данни за съществуване на трудово правоотношение между Р. Р. и „Е.Ф.“ ЕАД поради което и дружеството-жалбоподател няма качеството на „Местен работодател“ по смисъла на §1 т. 11 Д. З. и не може да бъде субект на нарушение по чл. 15, ал.1 ЗТМТМ. Ето защо и с оглед носената от административно-наказващия орган доказателствена тежест да установи по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението, с която той не се е справил следва, че не са налице основания за правни изводи, различни от тези, до които е достигнал районния съд. В тази връзка пред първата инстанция наказващият орган не е успял да установи, че Р. Р. е престирал труд срещу заплащане в полза на „Е.Ф.“ ЕАД без да е налице издадено единно разрешение за пребиваване и работа от страна на Министерство на вътрешните работи – при каквато хипотеза е издадено наказателното постановление. В съответствие с това правилно Районен съд-Ямбол е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил. Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Незавасимо от изхода на делото съдът не присъжда разноски, т.к. касаторът не прави искане за такива, а ответникът по касация изрично заявява, че не претендира сторените в производството, т.к. не желае имуществено санкциониране на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, а само отмяна на неправилно наложеното му административно наказание. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Ямбол, касационен състав