Решение № 278 от 15.7.2016 г. на Районен съд - Исперих по дело № 86/2016 г.

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Постъпила е искова молба вх.№449/04.02.2016г. от З.Е.С., ЕГН: •••••••••• •••, против Е.С.Г., ЕГН: ••••••••••, •••, като моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д З.Е., родено на •••г. на неговата майка и законен представител Е.Г., като се определи местоживеенето му при нея; да бъде опрделен режим на лични отношения на бащата с детето първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото, по 5 дни през ваканциите на детето, по 2 дни през официалните празници за страната, вкл. и религиозните такива – Курбан Байрам и Шекер Байрам и по 1 ден на личните празници на детето; да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв. за детето Д, чрез неговата майка и законен представител, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законовите основания за изменение или прекратяване. Твърди, че с ответницата са сключили граждански брак, от който имали родено едно дете – малолетния Д З.Е.. Отношенията им още в началото не били добри, често се карали, ответницата оставяла детето на грижите на други хора и заминавала да работи в чужбина. Това продължило до около 5 годишна възраст на детето, след което ищецът бил заминал да работи в чужбина и редовно й пращал пари за издръжка. Междувременно съпругата му успяла да го накара да подпише пълномощно за детето, като ищецът твърди, че не го бил прочел внимателно, след което отново заминал за чужбина. В последствие разбрал от баща си, че ответницата извела детето извън границите на Р Б. Това се случило през месец юли 2014г., като от тогава бащата не бил чувал и виждал детето. Доколкото знаел съпругата и детето му живеели заедно в Белгия, но нямал връзка с тях и затова не бил пращал средства за издръжка. Към днешна дата ищецът твърди, че има приятелка, с която искал да сключи граждански брак. За целта трябвало да се разведе, а и да уреди задълженията си спрямо детето. Поради изложеното счита брака им за непоправимо разстроен, с което обосновава правния си интерес от водене на делото. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения адв.С.Д. •••, която поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения. В срока по чл.131, ал1 от ГПК за депозиране на писмен отговор ответницата, чрез особен представител адв.Н.Мустафа от АК – Разград, депозира такъв като счита исковете за процесуално допустими и основателни. Счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 170.00лв., тъй като предлаганата от бащата издръжка от 100.00лв. не е в състояние да покрие нуждите на Денис. Не възразява срещу направените доказателствени искания. В съдебно заседание ответницата не се явява. Назначения особен представител адв.Н.Мустафа поддържа писмения отговор, като счита, че ищецът е в състояние да заплаща по-голяма издръжка от поисканата в размер на 100.00лв. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 223/31.10.2013г. на Община И Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е продължила да носи предбрачното си фамилно име Г.. От общото си съжителство страните имат родено едно дете – малолетния Д З.Е., роден на •••г., видно от представеното удостоверение за раждане. Още от самото начало отношенията им не били добри, често се карали. Ищецът работел в Г, като съпругата му отишла при него и там се родило и детето им. В последствие се върнали в Б, но съпругът продължавал периодично да ходи и да работи в чужбина. Преди две години семейството решило да замине за Б заедно с детето, но два месеца след това се разделили, тъй като ищецът иска да се върнат в Б, а ответницата отказала. От тогава живеели разделени, като детето останало да живее с майка си. Бащата желаел да се вижда със сина си и да поддържа връзка с него, но майката не разрешавала. Единствено със съдействието втората майка на ответницата, ищецът понякога се виждал с детето. При тези срещи купувал дрехи и храна за детето и му давал пари в рамките на 100-200 евро. След раздялата между съпрузите ищецът заживял с друга жена на семейни начала. От показанията на свидетелката В М съжителница на ищеца, се установява, че страните се разделили преди близо две години. От тогава ответницата останала да живее с детето в Б, където била и до настоящия момент. Тя възпрепятствала срещите между баща и син, но ищецът успявал да се види с детето. Не плащал издръжка именно заради нежеланието на ответницата да му разреши да се вижда редовно с детето. Приложения социален доклад е непълен, тъй като отразява само становището на ищеца, поради обективната невъзможност да се направи проучване на другия родител и детето, тъй като отсъстват от страната. Самият ищец, изслушан в съдебно заседание по реда на чл.59 ал.6 от СК потвърждава установеното с писмените и гласни доказателства, като допълва, че месечния му доход като шофьор в Белгия възлиза за около 5000.00 евро месечно. Заявява, че е съгласен да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 140.00лв., не заплащал издръжка на други лица. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в с.з. свидетели, от изслушването на страната по реда на чл.59 ал.6 от СК, от социалния доклад на ДСП – И, както и от представените писмени доказателства по делото. Предвид ниската възраст на детето Д, той не е изслушван по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗкрД. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Предвид изричното посочване в исковата молба, че ищецът не желае произнасяне по въпроса за вината, а ответницата не е изразила становище в тази насока, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. От две години съпрузите не живеят вече заедно, прекъснали са отношенията помежду си, не са правили опит да заздравят връзката си. Освен това от доказателствата по делото е видно, че през последните две години ищецът имал връзка с друга жена, с която желаел да създаде семейство. Очевидно е, че при това положение е немислимо възстановяване на брачните отношения. При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувства т а си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство. По този начин съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото. Не са предявени претенции за издръжка между съпрузите. Относно родителските права по отношение на детето Д съдът прецени, че същите следва да бъдат предоставени на майката. По делото не са установени рискови фактори при оставане на детето при майката и данни за неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието им. Определящият критерий е ниската възраст на детето и, като в този период то има необходимост от сигурност, добри условия за живот и отговорно отношение към него. На този етап и от събраните по делото доказателства, се установи, че именно майката е тази, която е полагала непосредствени грижи за детето от раждането му и до настоящия момент. Освен това дори и към настоящия момент детето живее при майката. От друга страна следва да се има предвид и изразеното от ищеца съгласие родителските права да бъдат предоставени именно на съпругата му.. На бащата, като родител се следва законното право на лични отношения с детето, като следва да му бъде определен подходящ режим за това. В тази връзка съдът счита, че на ищеца следва да се предостави по-разширен режим на лични отношения, както с оглед на заздравяването на връзката между родител и дете, така и предвид събраните по делото доказателства за възпрепятстване от страна на майката на срещите между баща и син. При това положение поискания от ищеца разширен режим на лични отношения се явява подходящ за постигане на тези цели. Следва да се даде право на ищеца да вижда и взема при себе си детето Д всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10.00ч. в събота до 1 7.00ч. в неделя, два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, по 5 дни през ваканциите на детето, 2 дена през официалните празниците за страната, включително и религиозните такива – Курбан Байрам и Шекер Байрам и по 1 ден ва личните празници на детето. Като родители на ненавършило пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на ежемесечните потребности на детето Д съобразено с възрастта му, нуждите му от храна, облекло и други обичайни нужди, както и съобразено с възможностите на родителите от една страна и от друга страна - съобразно въведения с чл.50 ал.3 т.2 от ППЗЗД диференциран подход съобразно възрастта на детето за определяне на минималния размер на издръжката, съдът приема, че необходимата и нормална сума за отглеждане при обикновени условия е съответно в размер на 227.50 лева. От тази сума бащата би следвало да поеме по-голямата тежест от тях, тъй като майката поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Освен това детето вече е в ученическа възраст, което е свързано с увеличаване на разходите за него във връзка с подготовката му за училище. Ищецът е поискал първоначално да бъде определена издръжка в размер на 100.00лв., като в съддебно заседание е заявил, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на 140.00лв. Съдът приема, че е във възможностите на бащата да заплаща издръжка в по-голям размер от минималния законово определен такъв, като съобрази, че същият е в трудоспособна възраст и по негови твърдения реализира достатъчно високи доходи и не плаща издръжка на друго лице. Следва да бъде осъден ищецът да изплаща издръжка на детето Д в размер на 140.00лв. месечно. Издръжката следва да се изплаща на детето чрез неговата майка и законен представител Е.С.Г., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й издължаване. При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-И сумата от 50.00 лева, или по 25.00лв. за всеки един от тях - дължима окончателна ДТ по производството, а разноските остават в тежест на страните, така както са ги направили /чл.329 ал.1, изр.последно от ГПК/. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – И държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 201.60лв. Воден от гореизложеното, съдът