РЕШЕНИЕ

№ 4855

гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Частно гражданско дело № 20235330117213 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното. Съдът е сезиран с молба по чл.130, ал.3 СК, вр. с чл.65, ал.1 от ЗН от малолетната С. Д. М., чрез нейната майка и законен представител – Ц. Д. М., чрез адв. К., с която молба от съда се иска да даде разрешение на малолетната да се разпореди в качеството й на наследник на своя баща – Д. М. с два недвижими имота (ПИ с идентификатор ••• и с идентификатор •••) и две МПС-та (лек автомобил ВАЗ - 2107 и лек автомобил Фолксваген Поло), които се твърди починалият наследодател да е притежавал в съсобственост. Сочи се, че съсобствениците възнамеряват да продадат описаните в молбата имущества, като сумата от продажбата на недвижимите имоти да се внесе по банкова сметка на детето, а сумата от продажбата на автомобилите да се плати в брой и впоследствие да се внесе в същата банкова сметка.Молителят прилага писмени доказателства и моли съдът служебно да направи справка по гр.д. № •••/2023г. по описа на ПРС, което се твърди да е производство по приемане наследството по опис. Молителката е направила и искане за освобождаване от държавна такса.

Като взе предвид молбата, приложените доказателства и служебно изготвените преписи от документи по гр.д. № •••/2023г. на ПРС, снети от електронната папка на делото в ЕИСС и приложени по настоящото дело, въз основа на закона, съда приема следното от фактическа и от правна страна.

Молителката е малолетна – на 11г. Настоящият адрес на детето е в съдебния район на РС Пловдив, съгласно приложената по делото служебно извършена справка. Следователно, РС Пловдив се явява компетентен да разгледа делото.

Молбата за освобождаване от държавна такса е основателна, доколкото молителката е малолетна и от това произтича невъзможността й да реализира трудови доходи. От друга страна, възможността да се разпореди с притежавани имущества е предмет именно на настоящото производство, поради което няма как да бъде взето предвид при преценката за имущественото й състояние като възможност за реализиране на доходи. Баща й е починал. С оглед изложеното и на основание чл. 83, ал.2, т.6 от ГПК, молителката следва да бъде освободена от държавна такса.

От приложените удостоверения за раждане и за наследници се установява, че майка на молителката е Ц. Д. М., баща й е Д.И.М., с ЕГН: ••••••••••, починал на 17.11.2020г., а неин дядо е Иван Димитров Манолов, с ЕГН: ••••••••••, починал на 30.10.2022г., след сина си Д.И.М.. От приложения нотариален акт № •••, то, 6, рег. № •••, дело № •••/2021г. на л.11 от делото и от Свидетелство за регистрация, част I на лек автомобил „ВАЗ – 2107“, на лист 22 от делото, се установява, че собственик на тези имущества не е бил бащата на молителката, както се сочи в молбата, а нейният дядо. Молителката се явява пряк наследник на дядо си по право на заместване съгласно чл.10, ал.1 от ЗН, тъй като баща й е починал преди дядо й. По отношение на лекия автомобил „Фолксваген Поло“, съгласно Свидетелство за регистрация, част I на л.23 от делото, издаден през 2008г., за собственик е посочена майката на молителката. Поради обстоятелството, че същата е била в брак с бащата на молителката, което се установява от удостоверението за наследници на Д. М., следва да се приеме, че този автомобил е бил притежаван в режим на СИО от двамата съпрузи и се явява наследствен в съответна идеална част за молителката.

От всичко изложено следва, че молителката се явява наследник на своя дядо по отношение на двата недвижими имота и лекия автомобил „ВАЗ“, и на своя баща – по отношение на лекия автомобил „Фолксваген Поло“.

Съгласно чл.61, ал.2 от ЗН, недееспособните, каквато е и малолетната молителка, приемат наследството само по опис. Това означава, че малолетните не могат да приемат наследството направо, а единственият начин за приемане е по опис. На основание чл.48 ЗН, за да стане собственик на наследствените имущества, молителката следва да приеме наследството и то по опис. Преди приемане на наследството, молителката не е титуляр на правото на собственост върху наследствените имущества, а само носител на правото да приеме наследството. В този смисъл е и Определение № 85/20.04.2022г. по ч.гр.д.№ 779/2022г. на ВКС, в което е прието, че „действащата система на преминаване на наследствено имущество от наследодател към наследник в Република България е уредена в нормата на чл. 48 ЗН – наследството се придобива с приемането му, т. е. въз основа на изразена воля за приемане от призования към наследяване. Следователно, призованият към наследяване става наследник и придобива прехвърлимите права, задължения и фактическото състояние владение, включени в наследството, едва с приемането му…“ По въпроса дали в производството по чл.130, ал.3 от ГПК съдът трябва да изследва въпроса за приемане на наследството по опис е образувано Тълкувателно дело № 1/2021г., по което все още няма произнасяне от ВКС. Настоящият състав споделя становището, че такова изследване е необходимо по следните съображения. В нормата на чл.130, ал.3 от СК е предвидено, че съдът може да разреши разпореждане с определени имущества, които принадлежат на детето. Ето защо, една от предпоставките за даване на такова разрешение е детето да е собственик на вещите, за които се иска разрешение за разпореждане. Малолетният наследник обаче става собственик на наследствените имущества едва след приемане на наследството по опис. Ето защо, част от преценката по чл.130, ал.3 СК, включва преценка дали детето е приело наследството по опис.

В подкрепа на горния извод е и още една законова норма, а именно нормата на чл.65, ал. 1 от ЗН. Съгласно същата наследникът, който е приел наследството по опис, не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен, с разрешение на районния съдия. Докато чл.130, ал.3 СК е в защита интереса на детето, то нормата на чл.65, ал.1 от ЗН е в защита интереса на кредиторите на наследството. Тъй като настоящият казус не се отнася до разрешение за разпореждане с какви да е имущества на малолетната, а именно - наследствени такива, то приложение намира и специалното правило на чл.65, ал.1 ЗН. В него изрично е предвидено, че наследникът, приел по опис, няма право да се разпорежда в определен срок с наследствените имущества, освен с разрешение на районния съд. Ето защо, за малолетните, които приемат наследството винаги по опис, също важи това ограничение за разпореждане с оглед интереса на кредиторите на наследството, освен с разрешение на съда. При това положение, ако съдът разреши разпореждане с наследствени имоти преди приемането по опис и до такова приемане изобщо не се стигне, ще бъдат накърнени правата на кредиторите.

От всичко изложено следва, че за даване на исканото разрешение съдът следва да прецени дали наследството на посочените по-горе двама наследодатели на молителката е прието от нея по опис.

От служебно направената справка по гр.д. № •••/2023г. на ПРС се установява, че молителката е инициирала производство по приемане по опис на наследството на всеки от наследодателите Д. М. и И. М., но това производство не е приключило. Съдът е възложил извършването на опис на наследствените имущества, сред които са и процесните недвижими и движими вещи, като изрично е посочил в определението си, че ще се произнесе по искането за вписване на приемането след постъпване на протокола за опис. Приемането на наследството по опис става именно с това вписване, което трябва да включва два елемента – волеизявлението за приемане и извършения опис. Без да е извършен описът, който удостоверява състоянието на наследствените имущества, приемането не може да породи действие, тъй като се приема именно по описа, т.е. наследникът прави изявление, че приема наследството във вида и за тези наследствени имущества, които са посочени в описа. Няма пречка също наследникът да оттегли изявлението за приемане по описа, след извършването му, но преди вписването. До приключване на производството с вписване на приемането и на описа, не може да се заключи, че е налице приемане по опис.

С оглед всичко изложено, към настоящия момент не са налице предпоставките за даване на исканото разрешение, тъй като молителката все още не е приела наследството по опис и не се легитимира като собственик на процесните имущества. Така не са изпълнени нито предпоставките на чл.130, ал.3 от СК, нито на чл.65, ал.1 от ЗН. Ето защо следва да се постанови отказ за издаване на исканото разрешение. Настоящият акт, като охранителен, не се ползва със сила на пресъдено нещо с арг. от чл.538, ал.3 ГПК, поради което след приключване на производството по приемане наследството по опис, молителката може отново да поиска разрешение.

Така мотивиран, съдът: