Решение № 457 от 18.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3290/2024 г.

Производството е образувано по реда на глава XXI от НПК. С определение постановено в открито съдебно заседание проведено на 13.05.2024г. по НЧД № 1721/2024г. по описа на СРС, НО, 14 състав, съдът е определил едно общо най-тежко наказание на осъдения П. Д. Б. измежду наложените му по НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС, и по НОХД № 2393/2023г. по описа на РС-Бургас, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание е увеличено с 9 месеца „лишаване от свобода“, като общото най- тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ е определено в размер на 2 години и 3 месеца, при първоначален „строг“ режим“ на основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС. Съдът е присъединил изцяло към определеното общо най- тежко наказание и наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева наложено на Б. по НОХД №17346/2023г. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по делата в съвкупността и времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по делата, включени в съвкупността Срещу постановеното определение, в частта, в която е приложен чл. 24 НК е депозирана въззивна жалба от адв. К. Г., като се сочи, че определението е несправедливо в тази част. В откритото съдебно заседание проведено пред въззивния съд на 10.07.2024г. адв. Г. поддържа жалбата. Моли за ревизиране на определението на СРС в тази част, като предлага увеличението по чл. 24 от НК да е в размер от три месеца. Излага доводи, свързани с влошено здравословно състояние на близките на осъдения и необходимост от полагане на грижи за тях. Добавя, че Б. съжалява за извършеното и има примерно поведение в Затвора. Осъденият моли да бъде уважена жалбата и поддържа становището на защитника си. Прокурорът предлага определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното: Производството пред СРС е било образувано по предложение на СРП по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК за определяне на едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдения П. Д. Б. измежду наказанията, наложени му по НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС и по НОХД № 2393/2023г. по описа на РС-Бургас. В предложението е застъпено становище, че са налице предпоставките за увеличаване по реда на чл. 24 от НК на общото наказание „ лишаване от свобода“ с три месеца. Първостепенният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на осъдения Б. едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления, за които е бил осъден по НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС и по НОХД № 2393/2023г. по описа на РС-Бургас. Престъплението по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вра.ал.1 от НК по НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС е било извършено на 30.04.2023г. Съдебният акт е влязъл в сила на 22.01.2024г., с него са били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца и „глоба“ в размер на 5 000 лева. Престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК по НОХД № 2393/2023г. по описа на РС-Бургас, Б. е извършил на 16.06.2023г., съдебния акт е влязъл в сила на 04.07.2023г., с него е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Следователно П. Д. Б. е извършил същите, преди да има влязъл в сила съдебен акт за кое и да е от тях и е налице реална съвкупност. Най-тежко е наказанието, наложено на.Б. по НОХД № 17346/2023г. по описа на СРС състав, а именно 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, което правилно СРС е определил като общо най-тежко наказание. Съдът правилно е присъединил изцяло към определеното общо най-тежко наказание и наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева наложено на Б. по НОХД №17346/2023г. по описа на СРС. В съответствие с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59 ал.1 от НК първостепенният съд правилно е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което осъдения е изтърпявал наказания по кумулираните съдебни актове и времето, през което осъденото лице е било задържано. Въззивният съд провери обстойно определението в частта, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено общото най- тежко наказание с девет месеца и прецени, че и в тази част съдебния акт е в явно несъответствие с нормата на чл. 24 от НК. Разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които наложените на осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, са от еднакъв вид, да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Приложението на този институт е бил предмет на задължително за съдилищата тълкуване, дадено с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВС и с Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. При преценката за приложение на тази материалноправна норма, в съда трябва да е налице убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от законодателя цели на чл. 36 от НК. Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде приложена правната норма на чл.24 от НК, като е изложил аргументите си. Въззивният състав счита, че районният съд не е подценил данните за обществената опасност на включените в съвкупността престъпления, респективно личната обществена опасност на Б.. Видно от справката за съдимост, осъденото лице е демонстрирало трайно престъпно поведение, насочено към извършване на разнородни престъпления. Поради това наложеното общо най - тежко наказание от 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода“ се явява неспособно да постигне целите на специалната превенция по чл. 36 от НК и следва да бъде увеличено, но не и с девет месеца, тъй като този размер не е съобразен с лимитите по чл. 24 от НК – да не надминава сбора от отделните наказания. В конкретния случай сборът от отделните наказания по цитираните по- горе НОХ дела е 2 години, т.е. увеличението по чл. 24 от НК не следва да превишава 2 години. СРС не е съобразил тази част от разпоредбата на чл. 24 от НК и е постановил общо най-тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ от 2 години и 3 месеца и в тази част съдебния акт следва да бъде изменен. Въззивният съд прие, че увеличение на общото най-тежко наказание с 6 месеца се явява съответно на закона и на конкретно установените по делото обстоятелства относно престъпната деятелност на осъдения, следователно общото най-тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ следва да е в размер на ДВЕ ГОДИНИ. Изтъкнатите доводи от защитата, за конкретно предложеното увеличение от три месеца, съдът намери за несъстоятелни, след като съобрази данните в справката за съдимост и факта, че двете престъпления в съвкупността са извършени няколко месеца след като Б. е бил освободен по изтърпяване от Затвора – гр. Бургас. Б. последно е изтърпявал общо наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 6 месеца. Освободен по изтърпяване от Затвора – Бургас на 16.12.2022г., следователно е налице основанието по чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС за изтърпяване на общото най- тежко наказание при първоначален строг режим, какъвто е определен и от СРС, но не и с коректно посочено правно основание, тъй като чл. 61 от ЗИНЗС е отменен от 2017г. / ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г / и в тази част определението също следва да бъде изменено, с посочване на актуалното правно основание. По изложените съображения СГС намери, че атакуваното определение следва да бъде изменено в горепосочените части. Така мотивиран и на основание чл. 334, т.3 и чл.338 от НПК, Софийски градски съд