Решение № 119 от 22.8.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 50/2022 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. Д. К., ЕГН: ••••••••••, чрез адвокат Г. Й. Й., член на САК, със съдебен адрес: гр.С., бул. Е. и Х. Г. №, СРЕЩУ "З", ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. р-н С, бул. „С.“ №, представлявано от М. С. М.-Г. и П В. Д. С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Е. Д. К., ЕГН: ••••••••••, застрахователно обезщетение в размер на 26 000, 00 /двадесет и шест хиляди/ лева, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на предявяване на поканата по реда на чл. 380 от КЗ – 18.10.2021 г., до окончателното плащане на дължимата сума. Направено е искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Твърди се в исковата молба, че на 03.09.2021 г., около 08: 30 часа, в гр. П на ул. „Р“, е настъпил пътен инцидент. Сочи се, че лек автомобил марка „С“, модел „А“ с рег. № МК, управляван от С. Д. Т., поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, блъска пресичащата от дясно на ляво, на пешеходна пътека тип „З“, пешеходка Е. К.. Навежда се, че непосредствено след инцидента Е. К. е транспортирана с линейка в Спешен център – П, а след това в Спешен център – Сандански на МБАЛ „Ю б“ ООД. Излага се, че след извършени медицински прегледи и рентгенова снимка на лявото рамо е установена диагноза: „Фрактура на горния край на раменната кост /хумерус/“. Твърди се, че на 07.09.2021 г. ищцата посетила отново лекар специалист, където била установена силна болка в раменната става с невъзможност за отвеждане на лявата ръка. Посочва се, че при прегледа била установена болезнена флексия, екстензия и абдукция над 45 градуса. Заявява се в исковата молба, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-17079/20.09.2021 г. по описа на РУ – Петрич, като видно от същия виновен за настъпване на инцидента е водачът на лек автомобил марка „С“, модел „А“ с рег. № Е МК, на който е съставен АУАН № г. Сочи се, че след пътния инцидент на ищцата К. е била поставена обездвижваща рамото лонгета, като същата е изпратена за продължаване на лечението в домашни условия. Твърди се, че повече от седмица Е. К. не е могла да става от леглото вследствие на удара освен в лявото рамо и силните натъртвания в областта на левия хълбок и ляв крак. Излага се, че това наложило на 07.09.2021 г. пострадалата отново да потърси лекарска помощ. Сочи се, че след като била прегледана било установено болезнена лява раменна става, която болка се усилва при физически усилия и покой. Твърди се, че била установена и силна болка при палпация, болезнена флексия, екстензия и абдукция над 45 градуса. Навежда се, че състоянието на пострадалата наложило за нея да се грижат синът й и снаха й, като за период от месец пострадалата трудно се изправяла от леглото, абсолютно невъзможно било за нея да се обслужва сама, тъй като използвала единствено дясната си ръка. Твърди се, че поради счупването на лявата ръка К. имала нужда от ежедневна помощ за хранене, къпане и тоалетна. Посочва се, че към настоящия момент, поради получената тежка фрактура в областта на лявото рамо, всяко движение в областта на лявата ръка на пострадалата е свързано с изключително силни болки. Навежда се, че възстановителният период за пострадалата продължава и към настоящия момент, като лекарите не могат да дадат категорично становище дали увредената ръка ще се възстанови напълно. Твърди се, че към настоящия момент ищцата изпитва ежедневна болка и слабост при всеки опит за движение на ръката. Излага се, че всички тези обстоятелства се отразяват изключително тежко и върху психическото състояние на К.. Твърди се, че към настоящия момент К. е потисната, лесно раздразнителна, често споделя на близките си, че не знае дали ще може да води предишния си начин на живот, изпитва страх от пресичане и тревожност за близките си. Заявява се, че вследствие на катастрофата К. е получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се. Сочи се, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със "З", ЕИК със застрахователна полица № BG/22/120003123231, валидна до 09.11.2021 г. Твърди се, че на основание чл. 380 от КЗ с Молба с вх. № 11790/18.10.2021 г. К. е предявила претенция в ответното дружество, с която е изискала да й бъдат заплатени претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент. Излага се, че въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция е изтекъл на 18.01.2022 г., то към настоящия момент ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на К.. Посочва се, че предвид изложеното, на основание чл. 432 от КЗ, за Е. К. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди. С Разпореждане № 130/18.03.2022 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 367 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в двуседмичен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 367, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 11.04.2022 г. на М. С. – технически сътрудник. Видно от материалите по делото в указания на ответника двуседмичен срок от получаване на съобщението на 28.04.2022 г. / с плик със запазено пощенско клеймо от 26.04.2022г./ е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. С отговора на исковата молба е изразено становище, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, като същият е изцяло оспорен – по основанието му и по размер, който според ответника е изключително завишен и прекомерен. Претендират се съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на настоящото производство. Посочва се, че ищцата няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправила доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 03.09.2021 г. – Щета № 0000-1000-03-21-7648, като за определяне за изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалата е указано да представи документи – окончателен акт за приключило наказателно производство и допълнителни медицински документи за твърдени допълнителни страдания, което не е сторено. Излага се, че от представените документи не е видно наказателното производство да е приключило с окончателен акт, като не е изяснен механизмът на настъпване на ПТП и безспорно налично виновно поведение единствено на застрахования в дружеството водач. Навежда се, че към настоящия момент за водача на л.а. „С А“ деянието е обосновано предположение да е извършено невиновно по смисъла на НК. Посочва се, че преди приключване на ликвидационната дейност по щетата К. завежда настоящата искова претенция като пред застрахователя не представя нови доказателства, обуславящи доказване на виновно поведение на застрахования в дружеството водач и за допълнително страдание, с оглед на които да бъде разгледана щетата при ответното дружество. Излага се, че гражданският процес е способ за защита на накърнени материални права, като ответникът не е накърнявал материални права на ищцата, за да се стига до настоящия исков процес. Посочва се, че вредите, причинени на пострадалата, са в резултат от деликтно поведение, което не е доказано да е осъществено от застрахования в ответното дружество водач. Оспорва се твърдението в исковата молба, че вина за настъпилите увреждания от ПТП има единствено посоченият водач на л.а. „С А“ с рег. № Е МК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Ответникът счита, че за настъпване на ПТП основна причина, алтернативно е допринесла във висока степен, пострадалата, която е изскочила внезапно на пътното платно при ограничена видимост, като водачът при така създалата се ситуация не е имал техническа възможност да спре, тъй като К. е попаднала в опасната зона на автомобила и ударът за водача е бил непредотвратим. Оспорва се твърдението в исковата молба, че автомобилът е нарушил правилата за движение и е блъснал движещата се, в качеството си на пешеходец, на пешеходна пътека, тъй като няма представени доказателства в тази насока. Излага се, че в настоящия случай е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, като поради това не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. за ангажиране за изплащане на обезщетение от неговия застраховател. Твърди се, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно, като се е движела по платното за движение на автомобили на неопределено за целта място, когато това не е било безопасно, с което си поведение е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат. Посочва се, че ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП – чл. 113, ал. 1 и сл., като при пресичане на платното за движение пострадалата е била длъжна преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянията и приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Излага се, че пострадалата е попаднала в опасната зона за автомобила и ударът за водача С. Т. при така създалата се ситуация е бил непредотвратим. Оспорва се представеният Протокол за ПТП от 09.09.2021 г. в частта относно „обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като не е посочено по данни на кого е посоченото и на какво се основават твърденията. Твърди се, че в конкретния случай водачът Т. не е могла и не е била длъжна да предвиди появата на пешеходеца, който внезапно е изскочил да пресече пътното платно и водачът не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат. Оспорва се причинно-следствената връзка с настъпилото събитие и получените травматични увреждания в тяхната съвкупност. Оспорват се твърденията за търпени от ищцата травматични увреждания, продължителността и интензитета на търпените болки, както и твърдението за търпяно страдание, представляващо трайно състояние – като продължително психично отношение на ищцата към осъщественото събитие. Оспорва се твърдението, в резултат от осъществяване механизма на произшествие от 03.09.2021 г. на ищцата Е. К. да са причинени описаните в исковата молба, като вид, характер увреждания, като се оспорват всички твърдения относно медико-биологичния им характер за продължителност на лечението, както и заявените вреди да са настъпили по причина от травми, настъпили от описаното превозно средство, като бъде взето предвид обстоятелството, че е посочено, че по автомобила няма щети. Навежда се, че отговорността на ЗК „Лев инс“ АД е договорна и за да бъде ангажирана същата по риск „Гражданска отговорност“ следва да е безспорно установена вината на застрахования, каквито данни липсват към настоящия момент. Сочи се, че по делото не е представено решение на наказателен съд или друг акт, удостоверяващ по безспорен начин вината и сторените фактически твърдения от исковата молба, което да е влязло в законна сила. В случай, че бъде прието, че процесното ПТП не е настъпило по изключителна вина на пешеходеца, то ответникът счита, че ПТП е причинено при висока степен на съпричиняване по изложените по-горе съображения, поради което сочи, че следва да бъде съобразено поведението на ищцата и степента на приноса й за настъпване на вредоносния резултат. Излага се, че в случай, че бъде установено наличие на съпричиняване от страна на ищцата, то същото е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С отговора на исковата молба се оспорват твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени, като се оспорва твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция. Твърди се, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като последица от процесното ПТП, е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания, търпени от страна на ищцата. Посочва се, че в тази насока видно от представената по делото медицинска документация, пострадалата след приема си в спешно отделение е освободена без лечение. Ответникът счита получените увреждания не по време и от процесното МПС. Излага се, че в случай, че получените увреждания са от процесния пътен инцидент следва да бъде отбелязано, че пострадалата е изписана от медицинското учреждение без установени наранявания, в добро общо състояние, с ясно съзнание, без неврологична симптоматика, без усложнения и смущения като се оспорват твърденията за продължаващо страдание, което да е по причина и в причинна връзка с ПТП от 03.09.2021 г. Твърди се, че няма представени медицински документи за предписание и медицинско становище за необходимост от извършване на последващо лечение, както и липсват документи за провеждано лечение по отношение на лечение на психическото състояние. Сочи се, че алтернативно пострадалата е допринесла за тежестта на нанесените й вреди, тъй като не е искала и/или посетила болнично заведение за лечение. В случай, че бъде приета за основателна предявената по настоящото дело претенция за неимуществени вреди от Е. К., нанесени й при условие на независимо съизвършителство, изразяващи се в търпени болки и страдания от получени телесни увреждания, в размер на 26 000, 00 лева, то ответникът счита същата за завишена с оглед обществените критерии за справедливост – чл. 52 от ЗЗД, и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Излага се, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, като се оспорват всички направени от ищцата твърдения за характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Сочи се, че справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. Твърди се, че следва да бъде отчетен и като обективен критерий на настъпване на вредоносния резултат и възрастта на пострадалата към датата на настъпване на ПТП, като с оглед този факт следва да бъде отчетено, че не са представени медицински документи за налични усложнения или необичаен ход на оздравителния процес, като ответникът счита евентуални последващи оплаквания, такива съществуващи независимо от претърпените вреди по причина на ПТП и съществуващи и при здрави пациенти. Оспорва се дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като дължими за период от 18.10.2021 г. поради обстоятелството, че на основание чл. 497, във връзка с чл. 496 и чл. 106 от КЗ същата се дължи и след представяне на всички необходими доказателства, във връзка с доказване на претенцията и след изтичане на 15-дневен срок от датата на доброволна претенция. Излага се, че поради непредставяне на всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред в настоящия случай лихва не следва да бъде присъждана. Във връзка с изложеното е направено искане да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан, алтернативно – в случай, че се установи наличие на съпричиняване от страната на ищцата, то същото е основание за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът счита, че при условията на евентуалност следва да бъде съобразено поведението на пострадалата и степента на приноса й за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че описаните в исковата молба увреждания са получени вследствие виновното поведение на ищцата, в т.ч. и че всички претендирани от ищцата вреди са настъпили вследствие на личното й виновно поведение и по повод отказ от лечение. Навежда се, че никой не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. С Разпореждане № 212/29.04.2022 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на постъпилия писмен отговор на исковата молба, в съответствие с чл. 367, ал. 2 от ГПК и чл. 367, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 368 от ГПК, на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК, е постановил препис от подадения отговор на исковата молба да се изпрати на ищеца с указание, че в двуседмичен срок може да подаде допълнителна искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 372, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ищеца е връчено на 20.05.2022 г. на адвокат Г. Й.. Видно от материалите по делото в указания на ищеца двуседмичен срок от получаване на съобщението не е депозирана допълнителна искова молба по подадения отговор на исковата молба. С Определение № 311/05.07.2022 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. В съдебно заседание ищцата Е. Д. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Иван Янкулов, който поддържа исковата молба, оспорвайки депозирания от ответника писмен отговор. Ответното дружество ЗК „Л“ АД, редовно призовано, не се явява законният представител, представлява се от юрисконсулт Ралица Чобанова, която оспорва исковата молба, поддържайки писмения отговор, ведно с всички релевирани в същия възражения и оспорвания. По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушани са заключенията по допуснатите и назначени съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, като същите са приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Проведен е разпит на трима свидетели. След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Установява се от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 314р-17079 от 20.09.2021 г. по описа на РУ – Петрич, че участник 1 – ППС с рег. № Е 2662 МК, марка „С“, модел „А“, управлявано от С. Д. Т., не е пропуснал движещия се по пешеходна пътека тип „З“ участник 2 – ищцата Е. Д. К., блъскайки я с предната част на автомобила. Отбелязано в протокола е, че по процесното ППС няма видими щети, както и че по отношение на управляващия ППС е съставен АУАН № 424693 от 03.09.2021 г. Установява се, че впоследствие на водача на МПС е издадено Наказателно постановление № 21-0314- 001013 от 10.09.2021 г., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, че не пропуска движещия се по пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходец и го блъска с предна част на автомобила, като допуска ПТП е наложена глоба в размер на 200, 00 лв. Наказателното постановление е връчено на 21.11.2021г. на Н. Толев. Видно от приобщената административно наказателна преписка, в същата се съдържа Докладна записка с рег. № 314р-16206 от 03.09.2021 г. в която е посочено, че на 03.09.2021 г. около 08: 30 часа в РУ – Пот ЦСМП е постъпил сигнал за ПТП с пострадал, като на място е изпратен АП – ПК, който установил, че на сух асфалтов път в светлата част на денонощието на кръстовище, образувано от ул. „Р“ и „В К“ е станало ПТП. Посочено е в докладна записката, че правоспособният водач С. Т., управлявайки л.а. „СА“ с рег. № Е 2662 МК, предприела маневра „ляв завой“ от ул. „В К“ към ул. „Р“, като не пропуска пресичащия на пешеходна пътека пешеходец Е. К., блъскайки я и реализирайки ПТП с леко ранен. Изложено е, че водачът Т. е транспортирала пострадалата до ЦСМП – Петрич, където след извършен преглед пострадалата е транспортирана до МБАЛ Св. – С за последващ преглед. Сочи се, че след прегледа К. е освободена за домашно лечение с натъртвания и охлузвания в областта на лявото рамо без опасност за живота. Посочено е, че водачът Т. е изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата е отрицателна. На Т. й е била взета кръв за медицинско изследване, като съобразно Протокол за химическа експертиза № 297 от 09.09.2021 г. в кръвната проба, иззета от С. Т. не се констатира наличие на етилов алкохол. Видно от Фиш за спешна медицинска помощ от 03.09.2021 г. е, че същият е съставен на ищцата, вследствие на претърпяна от същата травма от ПТП. От първоначалния преглед се установява, че К. е била в съзнание и ориентирана в пространството, като е констатирана травма на лява раменна става. Приобщен към доказателствения материал е Амбулаторен лист № 4239 от 07.09.2021 г., видно от който на К. е поставена основна диагноза „Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/“, като е посочено, че същата има оплаквания от болки в лява раменна става след падане, както и че болката се усилва при физически усилия и покой, не можейки да отвежда ръката. На К. е назначена терапия с „Волтарен“ по един път дневно. Установява се от Молба с вх. № 11780 от 18.10.2021 г., адресирана до ответното дружество ЗК „“ АД, че К. е отправила искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 03.09.2021 г., в размер на 30 000, 00 лева, тъй като според ищцата същата няма вина за настъпване на инцидента, от който е била неправомерно увредена от застрахованото към ответника МПС. За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал съдебно- медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р А. С.. От приетото заключение на назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата К. е получила счупване в проксималния край на лявата раменна кост и контузия в областта на лявата тазобедрена става, като същата е лекувана консервативно, имобилизация за около два месеца, аналгетици. Вещото лице сочи, че по анамнестични данни, след като е блъсната от автомобила, К. е паднала настрани и си е ударила рамото. Според експертът това отговаря на един от трите механизма, по които се получава фрактура в проксималния край на хумеруса, директна компресия на главата на раменната кост към cavitas glenoidalis. Вещото лице посочва, че лечението на счупванията в проксималната част на химеруса е неоперативно и оперативно, като неоперативното лечение е основно и се прилага в повечето случаи. След наместване раменната става се имобилизира за период от 4 до 6 седмици в зависимост от стабилността на счупването. Твърди се в експертното заключение, че непосредствено след травмата ищцата К. е търпяла силни болки и страдания около 7-10 дни, след което същите значително са намалели и са налице само при натоварване на крайника и в крайно положение. Сочи се, че леки болки в лявата раменна става ще останат и в бъдеще. Експертът навежда, че вследствие на получените травми при претърпяното ПТП са налице ограничени движения в лява раменна става и леки болки, които ще продължат и в бъдеще. Посочва се, че левият горен крайник на пострадалата е функционален, въпреки ограничената подвижност – може да се ползва при извършване на тоалет, обличане и други ежедневни дейности. Вещото лице излага, че към момента на прегледа – една година след инцидента, не се очаква подобрение на състоянието на пострадалата Е. К.. При изслушване на заключението в съдебно заседание, вещото лице конкретизира, че ограничението в движението на ръката е около 40 %. Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвеното заключение по допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните по делото. За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал съдебно- автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице д-р инженер Р. С.. От приетото заключение на назначената и извършена съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице установява, че по широчина на ул. „Р“ ударът е станал на около 1-1, 5 м. наляво от десния тротоар, гледано в посока към с. М, като се излага, че по дължина на ул. „Р“ ударът е настъпил на около 1, 5-2, 0 м. след началото на пешеходната пътека, гледано към с. М. Твърди се в експертното заключение, че на 03.09.2021 г. около 08: 30 часа пред обяд, в светлата част на денонощието, при ясно време, суха асфалтова настилка, л.а. „С.А“ с рег. № ЕМК, управляван от С. Т., се е движел в гр. П. по ул. „В К“ в посока към кръстовището, като водачът Т. спряла управлявания от нея автомобил с намерение да се огледа и в двете посоки на ул. „Рокфелер“, предприемайки завиване наляво в посока към гробищния парк на гр. П/към с. Марикостиново/. Посочва се, че по показания на водача Т. при извършване на маневрата очите й били осветени от слънцето. Навежда се, че в същото време пешеходката Е. К. предприела пресичане на пешеходната пътека на ул. „Р“ /след кръстовището, образувано с ул. „В. К“ и ул. „Р“, гледано по ул. „Р“ в посока към с. М/, като посоката й на движение била отдясно-наляво, гледано към с. М. Твърди се, че на около 1, 0-1, 5 м. след започване на пресичането на пътното платно от пешеходката, същата била ударена /най- вероятно/ с предната дясна част на процесния л.а. „С“, като вследствие на удара пешеходката К. паднала на пешеходната пътека, а автомобилът също спрял на пешеходната пътека. Сочи се, че вследствие на ПТП пешеходката К. получила травматични увреждания. Вещото излага, че причината за настъпване на ПТП не е от техническо естество, като водачът на л.а. „С А“ не пропуска движещата се на пешеходната пътека пешеходка Е. К.. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по така изготвените експертизи като пълни, компетентни, обективни и обосновани. В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства по искане на страните, посредством разпита на свидетелите М.С. К., Н. С. Й. и С. Д. Т.. Свидетелката М С К., снаха на ищцата, сочи, че на 05.09.2021 г., след 07: 00 часа сутринта, свекърва й и се обадила дали може да отиде на пешеходната пътека на „Ю“, т.к. я е бутнала кола. Когато свидетелката отишла на посоченото място заварила ищцата да стои на стол, като жената от близкия тото-пункт й помогнала, както и момичето, което я е блъснало. Навежда, че Т. проявила инициатива да закара ищцата до Бърза помощ, където К. била прегледана, като фелдшерката им била казала, че рентгенът в гр. Петрич не работи, поради което били изпратени в гр. С. Излага, че съпругът й се обадил на адвокат Я, с когото са съученици, и с линейка отишли до гр. С., където на ищцата й бил направен скенер на ръката и на крака. По отношение на ръката лекарите казали, че има нещо леко счупено, а за крака – че няма нищо сериозно. Сочи, че от болницата в гр. Сандански на ищцата не й предписали нищо за пиене, въпреки силните болки, които К. имала, поради което за два дни изпила една разфасовка „Д“. Свидетелката твърди, че ищцата била три месеца на легло. Посочва, че завели ищцата на преглед при д-р Френгов, който й направил нова снимка, казвайки, че това, което написали за ръката от болницата в гр. Сандански, всъщност си противоречи. Лекарят заявил, че на ръката ищцата има счупване, което трудно ще се оправи, тъй като същата е на 70 години. Свидетелката твърди, че през тези три месеца ищцата е била с подлога и с инвалиден стол, като била неотлъчно до нея за хранене, преобличане, тъй като не могла да стъпи на крака. Сочи, че до ден днешен ищцата е с болки в крака, а ръката може да си я вдига до нивото на устата. Навежда, че след третия месец К. се пробвала да излезе навън, като стълбите й пречили да слезе, както и прагчето на тоалетната, тъй като не могла да си вдигне десния крак. Твърди, че ищцата не е излизала навън в продължение на шест месеца, а до ден днешен същата изпитва страх като стъпи на пешеходна пътека. Навежда, че през 2020 г. на ищцата й било оперирано дясното око от старческо перде, като след процесния инцидент зрението й започнало да намалява. Излага, че след като отишла на очен лекар на К. й казали, че вследствие на високата кръвна захар е станало така. Сочи, че ищцата е пиела хапчета, но е вдигала по-висока стойност на захарта, като е направила диабетна ретинопатия, засягаща окото й. Твърди се, че от стреса К. е трудно подвижна, ползва бастун. Свидетелката установява, че преди инцидента ищцата е работила полска работа, ходела в оранжерията на нейни познати, където си изкарвала допълнително пари, като към момента не може да осъществява тази дейност. Излага, че през първите три месеца ищцата е спала почти в изправена поза, обградена от възглавници. Сочи, че К. не можела да се обърне нито наляво, нито надясно, а болките й са до ден днешен. Твърди, че кракът на ищцата не е бил гипсиран, тъй като от болницата в гр. Сандански й казали, че няма нужда. Свидетелката навежда, че е видяла ищцата веднага след инцидента, като същата имала синини на бедрото, на лявата ръка и на глезена, а на ръката имала охлузвания и рани. Свидетелят Н. С. Й. излага, че е съставил протокола за ПТП, настъпило на дата 03.09.2021 г. около 08: 00 – 08: 30 часа сутринта, като бил изпратен в Спешен център – Петрич по сигнал за лице, пострадало от ПТП. Сочи се, че на място били установени водачът на л.а. – Т., и пострадалото лице, което било на възраст от около 70-80 години. Навежда, че след извършения преглед ищцата била транспортирана в МБАЛ – Сандански. Твърди, че е била извършена беседа с Т., която заявила, че процесното ПТП е възникнало на кръстовището, образувано между ул. „В.К“ и ул. „Р – на пешеходната пътека. Й. сочи, че били изпратени в Спешен център, тъй като след ПТП водачката е качила в управлявания от нея автомобил пострадалата К. и я е завела в Спешен център – Петрич. Свидетелят посочва, че се върнали на място, където огледали местопроизшествието. Твърди, че не са забелязали следи от кръв, както и да има някакви видими белези по автомобила. Заявява, че Т. е била проверена за алкохол с техническо средство – дрегер, веднага в медицинския център, където й бил издаден талон за медицинско изследване, като Т. дала кръв за изследването. Навежда, че след като посетили мястото, Т. била поканена да се яви в РУ – Петрич, където й бил съставен АУАН за случая. Й. сочи, че преди съставянето на АУАН разбрали, че пострадалото лице е било освободено след прегледа в гр. Сандански, а по време на прегледа било установено, че ищцата има охлузни рани и натъртвания в едното рамо. Посочва, че ПТП е настъпило на кръстовището на ул. „В К“ и ул. „Р“, като на мястото на ПТП пътните ленти са по едно платно в двете ленти, както и че всяка от улиците има по две пътни ленти. Излага, че водачът на л.а. е заявил, че не е видял пешеходецът К., тъй като е бил заслепен от слънцето. Навежда, че автомобилът се е движел от ул. „В К“, извършвайки ляв завой към ул. „Р“. Свидетелката С. Д. Т. навежда, че към дата 03.09.2021 г. работила в с. М, като тръгвайки за работа на улицата, която се движи нагоре и завива за ул. „Р“, Т. спряла, за да се огледа наляво и надясно, виждайки ищцата как стои на тротоара. Сочи, че в момента, в който Т. тръгнала и се изнесла нагоре погледнала настрани, като завивайки ищцата била пред нея. Посочва, че Т. натиснала спирачки, като автомобилът от спирачката се подхлъзнал, вследствие на което ищцата била ударена и паднала на земята. Излага, че свидетелката слязла от колата, вдигнала жената, взела стол от тото-пункта, слагайки К. да седне на него, запитвайки я дали да я заведе до поликлиниката, като ищцата й отвърнала, че нищо й няма. Твърди, че Т. извикала сестра й с нейната кола, а К. се обадила на снаха й. Излага, че Т. заедно със сестра й завели К. до болницата с автомобила на сестрата на Т.. Навежда, че в болницата Т. изпаднала в шок и нищо не помнела. Посочва, че не е ходила при К. след това и не знае какво й е било състоянието. Излага, че лекарите казали, че на К. й няма нищо, но трябва да се прегледа на рентген. Сочи, че ПТП настъпило на пешеходната пътека на ул. „Р“, като пътните ленти са две. Навежда, че й блестяло слънцето, поради което не е видяла ищцата. Твърди, че ударът е настъпил отпред, от лявата страна на автомобила. Излага, че времето е било сухо, слънцето точно изгрявало, като асфалтът бил сух. Твърди се, че маневрата завиване Т. извършила бавно, тъй като от едната страна винаги има паркирани автомобили. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни, безпротиворечиви и потвърждаващи се от останалите събрани по делото доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация – чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ „С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие”. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – по арг. на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования – по аргумент от чл. 493, ал. 1 от КЗ. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните групи материални предпоставки – юридически факти, а именно: 1) Застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател; 3) Отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура и 4) Застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /аргумент от чл. 496 от КЗ/. Отделно от изложеното нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 от КЗ. Предявената искова претенция се явява допустима, а разгледана по същество – частично основателна, поради следните съображения: На основание чл. 153 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, с доклада по делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че по силата на Застрахователна полица №, валидна до 09.11.2021 г., сключена между "З", ЕИК и собственика на лек автомобил марка „Сеат“, модел „А“, с рег. № Е 2662 МК, е съществувало валидно застрахователно правоотношение. Ето защо, съдът приема този факт за доказан, включително и като съпостави твърденията на страните със събраните по делото писмени доказателства. Искът за неимуществени вреди е предявен от активно легитимирано лице-пострадал от ПТП, което твърди, че в резултат на реализираното ПТП са му били причинени неимуществени вреди. В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по която е заведена Щета № 0000-1000-03-21-7648, като в тази връзка ответното дружество е указало на ищцата да представи документи, а именно окончателен акт за приключило наказателно производство и допълнителни медицински документи за твърдени допълнителни страдания, което не е сторено от страна на К.. Последната е завела настоящата претенция без да представи пред застрахователя нови доказателства, обуславящи доказване на виновно поведение на застрахования в дружеството водач и за допълнително страдание, с оглед на които да бъде разгледана щетата при ответното дружество. В този смисъл отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимостта на иска срещу застрахователя /в този смисъл Определение № 165/24.03.2017 г. по ч.т.д. № 306/2017 г. на ВКС, II т.о./. От представените доказателства е видно, че ищецът е депозирал искане, приложил е към него документи и не е получил обезщетение. По този начин предпоставката за допустимостта на иска е налице, предвид на което заявената искова претенция се явява допустима. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. За да възникне деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, което пък при наличие на застрахователно правоотношение и другите предпоставки по КЗ да обуслови отговорността на застрахователя, следва да се даде отговор първо на въпроса налице ли е противоправно поведение у водача С. Т., има ли вреда, има ли вина, съществува ли причинна връзка между деянието и настъпилите вредоносни последици. След сторения анализ на доказателствата, съдът намира, че е налице основание да се приеме, че фактическият състав по чл. 45 от ЗЗД е осъществен. По въпроса за противоправното деяние: от всички събрани по делото доказателства, по безспорен и категоричен начин, се установява, настъпването на ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 314р-17079 от 20.09.2021 г. по описа на РУ – Петрич. Следва да се отбележи, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, включително и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, които съдът не притежава /в този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1506/2013 г., I т.о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /по аргумент от чл. 12 от ГПК/. От приобщения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 314р-17079 от 20.09.2021 г. по описа на РУ – Петрич, както и от останалите събрани доказателства по делото, се установи, че на посочената в исковата молба дата – 03.09.2021 г., е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „Сеат”, модел „А“, с рег. № Е 2662 МК – С. Т., в резултат, на което ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, съобразно поставената й основна диагноза видно от Амбулаторен лист № 4239 от 07.09.2021 г., съчетана с оплаквания от болки в лява раменна става след падане, както и че болката се усилва при физически усилия и покой, не можейки да отвежда ръката. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Предвид на това ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелствата, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото обаче подобни доказателства не са ангажирани. Напротив, от анализа на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза се доказа, че причината за настъпване на ПТП не е от техническо естество, като водачът на л.а. „Сеат Алхамбра“ не е пропуснал движещата се на пешеходната пътека пешеходка Е. К., като според вещото лице за да не настъпи ПТП, водачът е трябвало да изчака спрял пресичането на пешеходката, след което да потегли. Ето защо, и при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира за доказано, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при обстоятелствата, посочени в протокола за ПТП и установени от вещото лице по кредитираната съдебно- автотехническа експертиза, както и от събраните гласни доказателства от показанията на свидетеля Н. С. Й., който заяви, че водачът е видял пешеходката преди предприемане на маневрата. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 314р-17079 от 20.09.2021 г. по описа на РУ – Петрич; АУАН № 424693 от 03.09.2021 г.; Наказателно постановление № 21-0314-001013 от 10.09.2021 г. и Докладна записка с рег. № 314р-16206 от 03.09.2021 г., се установи наличието на осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил марка „С”, модел „А”, с рег. № Е 2662 МК, който при нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, е предприел маневра „ляв завой“ от ул. „В К“ към ул. „Р“, като не е пропуснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец Е. К., блъскайки я и реализирайки ПТП. По безспорен начин се установи, че в резултат на процесното ПТП са нанесени неимуществени вреди на пострадалата ищца по делото, такива каквито съдът приема за доказани от заключението на вещото лице д-р А. С. по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, а именно, че вследствие на процесния инцидент ищцата К. е получила счупване в проксималния край на лявата раменна кост и контузия в областта на лявата тазобедрена става, довели до ограничени движения в лява раменна става и леки болки, които ще продължат и в бъдеще, като левият горен крайник на пострадалата е функционален, въпреки ограничената подвижност, тоест може да се ползва при извършване на тоалет, обличане и други ежедневни дейности. Съдът счита, че е налице безспорно причинна връзка между поведението на водача, настъпването на ПТП и причиняването на вреди на ищцата К.. Протоколът за ПТП и заключението на съдебно-медицинската експертиза определено сочат наличието на подобна еднопосочна, пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на водача и причинените на ищцата телесни увреждания. Предвид изложеното, съдът намира, че увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Следователно предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден неговият размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения. При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента /деня/ на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Прилагането на принципа за справедливост законът е предоставил по императивен начин на субективната преценка на съдебния състав, разглеждащ конкретния правен спор – Решение № 67/16.03.2012 г. по гр.д. № 1101/2011 г. на ВКС. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда – Решение № 59/15.03.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ВКС. Както се сочи в Решение № 33/04.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 172/2011 г., II т.о., ТК, в понятието „неимуществени вреди”, следва да се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. От преценката на доказателствата съдът счита, че обезщетение от 8000 лв. е достатъчно да овъзмезди пострадалия за причинените болки и страдания, и приема тази сума за справедлив размер на обезщетението. Действително претърпените от ищцата неимуществени вреди от настъпилото ПТП са критерий, който следва да се съобрази, тъй като болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. Тук следва да се има предвид също така и кредитираното заключение по изготвената съдебно-медицинска експертиза, съобразно което вещото лице изложи, че непосредствено след травмата ищцата К. е търпяла силни болки и страдания около 7-10 дни, след което същите значително са намалели и са налице само при натоварване на крайника и в крайно положение, в т.ч. и че към момента на прегледа – една година след инцидента, не се очаква подобрение на състоянието на пострадалата Е. К., като ограничението в движението е 40 процента. В случая от събраните гласни доказателства е доказано, че неимуществената сфера на ищцата е била засегната, като същата е претърпяла не само физически болки, а претърпяното събитие е нанесло и психологическа травма /в тази насока показанията на свидетелката М. С К./. По отношение на релевираното от ответника възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, съдът намира същото за неоснователно поради следните съображения: Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем. При липса на доказан принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно доказване, приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем или вероятен /в този смисъл Решение № 151 по т.д. № 1140/2011 г. на ІІ т.о.; Решение № 169 по т.д. № 1643/2013 г. на ІІ т.о.; Решение № 166 по т.д. № 60/2013 г. на ІІ т.о.; Решение № 99 по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./. Доказателствената тежест за установяване на това е на ответника, но доказване в тази насока не е осъществено, поради което възражението за съпричиняване, следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. При гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилото на 03.09.2021 г. ПТП, е основателен за сумата в размер на 8 000 лв., до който размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като над този размер до предявения, искът следва да бъде отхвърлен. Съобразявайки се с характера и тежестта на получените от ищеца травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки и установените остатъчни последици, съдът счита, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 8000 лв. За определяне на размера на обезщетението, съдът съобразява и последиците в психологичен план, като следва да се има предвид обстоятелството, че при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, които негативни последици са установени от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. Установено е, че в резултат на увреждането, ищцата няма да може да използва ръката си в пълния си обем, като това състояние е трайно. Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по- горе обстоятелства, релевантни за размера им, но и с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането, т.е. застрахователят дължи на увредения това, което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента. Предвид основателността и доказаността на главната претенция за посочения по-горе размер от 8 000 лв., основателен и доказан е и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва. Ищецът претендира присъждането й, считано от датата на поканата до ответника за заплащане на застрахователното обезщетение - 18.10.2021г. Константна е практиката на съдилищата относно това, че в полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна лихва от изтичане на 15 дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. В случая със застрахователната претенция са представени всички необходими доказателства за установяване легитимацията на ищеца, основанието и размера на претенцията, поради което и на основание чл. 497, ал.1, т. 1 КЗ законната лихва върху обезщетението се дължи след изтичането на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя. В случая лихва е дължима от 03.11.2021 г., а не от датата на сезирането на застрахователя, поради което за периода преди тази дата искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е направила и съответно е ангажирала доказателства. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се дължат съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като в случая такива от нейна страна не са направени, тъй като е освободена от заплащането им. Процесуалният представител на ищцата, обаче е направил искане за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /л. 105 и л. 106 от делото/, като условията за това са налице, т.к. когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който ясно и конкретно да посочи предмета на същия, както и че договореното възнаграждение е безплатно, в настоящия случай – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, предвид представения по делото договор по чл. 38 от ЗА / л. 106 от делото/. Ето защо в полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита по отношение на ищцата по делото, чийто размер, съобразно уважения размер на иска и изчислен по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения действаща към датата на сключване на договора, възлиза на сумата от 570, 00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с 78, ал. 8 от ГПК ищцата следва да заплати на ответното дружество съдебно-деловодни разноски, съобразно представения Списък по чл. 80 от ГПК /л. 107 от делото/, от които: 150, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено от съда и 60, 00 лева – депозит за призовани двама свидетели. В тази връзка съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъди сумата от общо 145, 38 лева, представляваща разноски по настоящото дело, в това число и юрисконсултско възнаграждение. На следващо място във връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни такси и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 320, 00 лева и сумата от 424, 27 лева, направени разходи от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, както и 5, 00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, съобразно чл. 11 от ТДТКССГПК. Мотивиран от горното, съдът