Решение № 150 от 17.6.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 448/2024 г.

С Присъда № 4 от 18.01.2024г., постановена по НОХД № 211/2023г., Районен съд-Несебър признал подсъдимия Б. Д. Д., ЕГН ••••••••••, за виновен в извършване на следните престъпления:

1. На различни дати от края на месец юни до началото на месец септември, но преди 15 септември 2013г., в гр. •••, Община Несебър, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца;

2. На различни дати от месец август до началото на месец септември, но преди 15 септември 2014г., в гр. •••, Община Несебър, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца;

3. На различни дати от месец август през 2016 година до 10.09.2016г., в гр. •••, Община Несебър, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.149, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, като на основание чл.304 от НПК го признал на невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.149, ал.1 от НК - за това, че на неустановена дата за периода от 29.12.2016г. до 04.01.2017г. в гр. •••, Община Несебър, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, като я целувал по устата.

4. На 25.05.2018г., в стая, разположена на първи етаж, държал за себе си порнографски материал, а именно 1 472 броя файлове (подробно описани в присъдата) – снимки и видеоклипове, изобразяващи открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи, мастурбация, кунилингус, еякулация, за създаването на които е използвано лице, изглеждащо като ненавършило 18 години, поради което и на основание чл.159, ал.6 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на 1 година и 4 месеца, както и му наложил наказание „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева.

5. На 25.05.2018г., в гр. •••, Община Несебър, в стая, разположена на първи етаж на къща на ул. ••• № •••, в метална каса държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.50, ал.3 вр. чл.56, ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.159, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия Д. едно общо най-тежко от така наложените му и намалени с една трета наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за изпитателен срок от 5 години. Към така определеното и наложено общо най-тежко наказание, на основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъединил изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева.

С присъдата, на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът прекратил наказателното производство срещу подсъдимия Д. за извършено от него престъпление по чл.159, ал.1 от НК На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК съдът е постановил кои веществени доказателства да се отнемат в полза на Държавата и впоследствие да се предадат на Националната агенция по приходите и кои от тях да се унищожат по реда на ПАС, след влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът осъдил подсъдимия Д. да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сторените по делото разноски в размер на 2912.29 лева.

Така постановеният съдебен акт бил атакуван с въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура-гр.Бургас. В протеста са изложени твърдения за неправилна оценка на доказателствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказанията. Обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност били интензивно засегнати от деянията на подсъдимия. Обществената опасност на личността му не била ниска, а напротив – не бил критичен към стореното от него и описвал взаимоотношенията си с пострадалата като „връзка“ и „влюбване“, въпреки, че при първоначално извършените от него действия пострадалата била само на 10 години. От изготвената ППЕ било видно, че за детето била настъпила тежка психологическа травма, вследствие на стореното й от подсъдимия, която неминуемо щяла да намери отражение в зрялата й възраст. Наред с това у подсъдимия бил намерен изобилен порнографски материал, извън заснетите снимки на пострадалата, от което проличавал и сексуалният интерес на подсъдимия към деца. Всяко от наложените на подсъдимия наказания за престъпленията, свързани с половата неприкосновеност на лицата, било несъразмерно на извършеното. С посочените аргументи се претендира изменение на първоинстанционната присъда в протестираните части, като за всяко от престъпленията по чл.149, ал.1 от НК на подс. Д. следвало се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години; за престъплението по чл.159, ал.6 от НК – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева, а за престъплението по чл.339, ал.1 от НК – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл.23, ал.1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание в размер на 6 години „Лишаване от свобода“, което след приложението на чл.58а, ал.1 от НК да се намали до 4 години „Лишаване от свобода“, и към него да се присъедини и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева. Предлага се също така отмереното окончателно най-тежко наказание да бъде увеличено на основание чл.24 от НК на 6 години „Лишаване от свобода“, търпимо ефективно, при първоначален „строг“ режим.

По делото е постъпила и молба от Ц. Ц., с която също се оспорва присъдата на районния съд, в частта относно наложените на подсъдимия наказания. Подс. Д. не признал вината си и обвинил пострадалата, че била предизвикала неговото поведение. Той бил личност с изключителна обществена опасност и с наложените наказания целите на закона нямало да бъдат постигнати. С молбата Ц. е изразила съгласие с предложения с въззивния протест увеличен размер на наказанията, поради което се иска изменение на присъдата в този смисъл.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста частично. Присъдата била правилна и законосъобразна относно изводите за съставомерност на деянията, за които били повдигнати обвинения срещу подсъдимия и относно размера на наказанията, но приложението на института по чл.66 от НК не било правилно и обосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

Във виззивното съдебно заседание подс. Д., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник - адв. Димо Гочев от АК-Бургас, който предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Съдът коректно бил отчел всички налични по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, след което отмерил справедливи наказания.

В последната си дума подс. Д. изразява съжаление за стореното и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивният протест е подаден в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, той е частично основателен.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след направено от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК – признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен и всестранен анализ на доказателствения материал, съобразен с диференцираната процедура, по която се е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се произнесъл с определение по ал.4 на същия член. Настоящият състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на признатите от подсъдимия факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подс. Б. Д. Д., ЕГН ••••••••••, е роден в гр. •••, област Търговище, но живее в гр. •••, Област Бургас, ул. ••• № •••. Той е •••, ••• гражданин, ••• образование, разведен, ••• и е •••.

Подсъдимият Д. бил собственик на ••••••••, находящ се в гр. •••, ул. ••• № •••, и на намиращия се в близост до него павилион за бързо хранене. През 2013г. павилионът бил нает от свид. С. Б. и съпругът й Ц. Ц., понастоящем починал. През месец май 2013г. свид. Б. и съпругът й започнали работа в наетия от тях търговски обект. През същата година, месец юни, при тях пристигнали дъщерите им – пострадалата Ц. Ц., която била на •• години, и В. Ц.. Докато родителите на Ц. работели в павилиона за бързо хранене, тя прекарвала времето си в разходки, ходене на плаж, а понякога помагала на родителите си в работата им. На неустановена дата, в края на месец юни 2013 г., Ц. Ц. била на плаж в гр. ••• със свой приятел на име В.. Докато била в морето с В., при Ц. отишъл подс. Д.. Той се приближил към нея, хванал я през кръста и я дръпнал настрани. Попитал я дали има гъдел и поставил ръката си под долнището на банския й, върху вагината й. Ц. се уплашила и казала на подсъдимия да я пусне и се отдръпнала от него. В периода от края на месец юни до началото на месец септември, но преди 15 септември 2013 година подсъдимият търсил повод да остане насаме с пострадалата, с цел да установи физическа близост с нея. Под предлог, че му е необходима помощ с гладенето или друга домакинска работа, Д. си осигурявал присъствието на детето Ц. Ц. в ••• му. Когато оставали сами с Ц. Ц. в ••• му, обвиняемият я прегръщал, целувал я по врата и по устата, събличал дрехите й и опипвал с ръце гърдите и бедрата й, поставял пръст във вагината й. Докато извършвал тези действия, Д. снимал пострадалата с телефона си. Казвал й, че я обича и настоявал да я опипва по цялото тяло. Първоначално пострадалата се съпротивлявала срещу действията на Д., но след това се примирила и позволила на подсъдимия да извършва блудствени действия с нея, така както той желаел. На неустановена дата в същия период подс. Д. отново намерил работа на Ц. в ••• и така останал насаме с нея. Вкарал я в една от стаите на •••, заключил вратата и дръпнал завесите. Съблякъл си дрехите, свалил и дрехите на Ц.. Поставял пениса си в устата й и еякулирал по тялото й. При следваща им среща отново в посочения период, подс. Д. бръкнал под блузата на Ц. и опипал гърдите й, целувал я по устата, търкал пениса си по вагината й.

През лятото на 2013 г., в гр. ••• подсъдимият поставил пениса си в устата на Ц. Ц. и еякулирал в устата й.

В началото на месец септември пострадалата и семейството й си заминали за с.•••, за подготовка за новата учебна година.

През месец август 2014г. пострадалата отново пристигнала в гр.•••.

Поведението на Д. се повторило. Отново се срещал насаме с детето в ••• си, карал го на разходка с лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, в гората в землището на •••, като при всеки момент, в който оставал сам с детето, Д. блудствал с него като опипвал тялото му, целувал го по устата, поставял пениса си в устата му и еякулирал по тялото и в устата му. При една от срещите им в лекия му автомобил марка „Пежо 206“, Д. опипвал тялото на Ц. Ц., целувал я, поставял пениса си в устата й и еякулирал по тялото и в устата й. При друга тяхна среща в горска местност в землището на •••, Д. опипвал тялото на Ц. Ц., целувал я, поставял пениса си в устата й и еякулирал по тялото и в устата й. При следваща тяхна среща в ••• му, Д. отново опипвал тялото на Ц. Ц., целувал я, поставял пениса си в устата й и еякулирал по тялото и в устата й.

През 2014 г. Ц. Ц. си тръгнала от гр. ••• в началото на месец септември, преди началото на учебната година.

През летния сезон на 2015 г. семейството на Ц. Ц. не посетили гр.•••, тъй като баща й се разболял тежко и починал.

През месец август 2016 г. пострадалата пристигнала в гр.••• с майка си и сестра си. Отседнали в ••• на Д.. Той водел пострадалата навсякъде със себе си. При един от случаите я взел да зареждат стока с горепосочения лек автомобил. При пътуването подсъдимият спрял на необитаемо място и в автомобила опипвал Ц. Ц. по тялото й, целувал я, търкал пениса си между краката й и еякулирал. При една от разходките им с лекия автомобил, Д. отново търкал пениса си между краката на Ц. и еякулирал. На 10.09.2016 г. пострадалата си тръгнала от гр. ••• заедно с майка си и сестра си.

Около Коледните празници, през месец декември 2016г., подсъдимият отишъл на гости на пострадалата в с.•••, област София. Занесъл й много подаръци. Купил й и кученце. След това, на 29.12.2016 г., св. Б., Ц. Ц. и сестра й отишли на гости на Д. в гр. •••. Отново отседнали в дома на Д., където останали няколко дни за периода на коледната ваканция на учениците. Д. отново намерил начин да остане насаме с Ц., при което я целунал по устата. Тя обаче се отдръпнала и му казала, че не й е приятно да я докосва и не му позволила повече да я целува и опипва.

Няколко месеца след това пострадалата Ц. споделила на майка си за случилото се.

Когато извършвал блудствените действия с Ц., подсъдимият снимал с мобилния си телефон голото дете и половите му органи. Насърчавал я да позира пред „камерата“, като я карал похотливо да показва голото си тяло и половите си органи - да вдига потника си и да показа гърдите си, да разтваря с пръсти вагината си. Създадените записи, подс. Д. съхранявал на флаш памет и в преносимия си компютър.

Поради сексуалното предпочитание към деца в предпубертетна възраст, Д. държал на флаш- памет, червен на цвят с надпис „Mirex” и в преносим компютър марка „Леново“ модел „20093“ сериен №WB0•••••••, 1 472 броя снимки и видеофайлове с открита сексуална експлоатация на деца, видимо изглеждащи като ненавършили 18 години, установени и иззети при извършеното на 25.05.2018г. в дома му, находящ се на ул. ••• № •••, гр. •••, претърсване и изземване. В хода на същото процесуално-следствено действие в дома на подсъдимия били открити и съответно иззети намиращите се в метална каса 50 броя малокалибрени патрони 25 (броя патрони калибър „9х18/Макаров/, 6 бр. патрони калибър „9х18/Макаров/, 1 (един) бр. патрон калибър 9x19 Люгер, 1 (един) бр. патрон калибър 9x18 Макаров, 1 бр. патрон калибър 9x18 Макаров, 7 броя патрони калибър 9x18 Макаров, 35 (тридесет и пет) броя патрони калибър 9x18 Макаров, 15 броя патрони калибър 9x18 Макаров, 1 брой ловен патрон с надпис „Глиган“ калибър 12x70, които подсъдимият Д. държал, без да има надлежно разрешително за това.

В рамките на досъдебното производство била изготвена комплексна психолого - психиатрична експертиза, от която се установява, че Ц. Ц. е започнала да обезценява себе си интензивно. Бяга от реално осъзнаване на преживените емоции. Дълготрайните блудствени действия довели до категорично изкривяване на представите на детето за това какво е допустима близост. Формирала е интензивно себеотхвърляне, високо ниво на отговорност, която не е свойствена за възрастта й. Съществува опасност от развитие на дифузна тревожност, емоционална студенина и отчужденост, неспособност за ориентация в междуличностните отношения и затруднено създаване на близки удовлетворителни отношения. Огромен е рискът от утежнена психосоматика, депресивни епизоди, автоагресия и девиантно поведение.

Изложената по-горе фактическа обстановка, идентична с тази, възприета от първоинстанционния съд, се установява от направеното от подсъдимия Б. Д. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите Ц. Ц., С. Б., протокол № 58 от 16.07.2018г. от извършена балистична експертиза, техническа експертиза, протокол за извършена комплексна техническа лицево-идентификационна експертиза 18/ИДИ-205 от 28.09.2018г., компютърно-техническа експертиза, комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза от 26.01.2018г., комплексна аудиовизуална художествена експертиза, протокол от 25.05.2018г. за претърсване и изземване с разрешение на съдия, ведно с приложения към него фотоалбум, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, становище от 20.07.2017г. от психолог в клиника „Торакс“, гр. София, справка за съдимост по отношение на подс. Д., докладни записи, писма и други.

Доказателствената съвкупност е събрана по съответния процесуален ред и е изцяло непротиворечива. Източниците на фактически данни, и в частност показанията на посочените свидетели, позволяват да се проследят в пълнота всички относими към предмета на доказване по делото действия на подсъдимия, сторени преди, по време и след извършване на деянието, поради което правилно са използвани от районния съд при извеждане на фактическите обстоятелства по делото. Приложените писмени доказателства корелират изцяло с гласните доказателствени източници и заключенията по техническата и аудиовизуалната художествена експертиза, както и с писмените доказателствени средства – протоколите за претърсване и изземване и за оглед на веществени доказателства. Разказът на пострадалата малолетна, в чието психично функциониране експертите не са установили качествени отклонения и видно от заключението на съдебно-психиатрично-психологичната експертиза, тя е психично годна да дава показания и достоверни отговори, и да участва във всички фази на наказателното производство, относно поведението и отношението на подсъдимия към нея, периодите, в които е била на територията на гр.•••, посещението на подс. Д. в дома й в с.•••, Област София, през 2016 година, съвпадат изцяло с всички останали доказателства по делото, включително и с установените у подсъдимия снимки и видеоклипове, правени при издевателствата му над малолетната.

Въззивният състав споделя правните изводи на проверяваната инстанция в преобладаващата им част, поради което повторното им задълбочено обсъждане в настоящото изложение е ненужно.

Относно обвиненията за извършени престъпления по чл.149, ал.1 от НК:

Правилна, обоснована и кореспондираща с възприетата фактическа обстановка е дадената от проверявания съд правна квалификация на престъпната деятелност на подсъдимия Б. Д., осъществявана в гр.•••, община Несебър, в следните периоди: от края на месец юни до началото на месец септември, но преди 15 септември 2013г.; от месец август до началото на месец септември, но преди 15 септември 2014г.; и от месец август през 2016 година до 10.09.2016г., като 3 отделни самостоятелни престъпления по чл.149, ал.1 от НК. По делото беше безспорно установено, че в посочените по-горе времеви периоди и места подсъдимият многократно блудствал с малолетната Ц., чрез извършването на множество отделни действия, разглеждани като системи от телодвижения – поставил ръката си под долнището на банския й, върху вагината й; целувал я по врата и устатата й, събличал дрехите и опипвал с ръце гърдите и бедрата й, и поставял пръст във вагината й; поставял пениса си в устата й и еякулирал по тялото й. Всички тези действия, поотделно и в съвкупност, безспорно са от естество да възбудят и удовлетворят полово желание, без съвкупление. Няма съмнение също, че деянията са осъществени спрямо малолетно лице, доколкото от представените по делото доказателства, е видно, че към датата на извършване на всяко от коментираните отделни престъпления пострадалата Ц. Ц. не е била навършила 14 години.

Множеството отделни деяния на подсъдимия Д., осъществени в трите различни времеви периода, с които е блудствал със свид. Ц., правилно са били квалифицирани като 3 самостоятелни продължавани престъпления по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като всяко от тях поотделно осъществява един състав на едно и също престъпление - по чл.149, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време (по пункт I от обвинението действията са осъществени в рамките на около 3 месеца, а по пункт II и III – в рамките на 1 месец), при една и съща обстановка и при еднородност на вината, тъй щото последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предходното.

В съответствие със закона и трайно установената съдебна практика първостепенният съд е извел и субективната страна на действията на подс. Д. при всяко едно от дотук коментираните престъпления. При определянето съдът е изследвал обстоятелствата около престъпленията, отчел е механизма на извършването им и поведението на виновния. Многократно описаните в настоящото изложение действия, извършени от подсъдимия, не оставят съмнение, че всяко от отделните престъпления е осъществено с „пряк“ умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. Д. е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъпленията, общественоопасния им характер и е предвиждал общественоопасните им последици, които безспорно е целял. От данните по делото с категоричност може да бъде изведена и специалната му цел, а именно да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление по отношение на пострадалата Ц.. Той е съзнавал, че деянията му, освен обществено неприемливи, съставляват и престъпления, но въпреки това е избрал поведение, с което е реализирал всяко едно от тях. Извън съмнение е и фактът, че той е съзнавал малолетието на пострадалата, тъй като е познавал и нея, и родителите й.

Доколкото към датите на посоченото в пункт IV от обвинителният акт деяние пострадалата Ц. е била на вече навършени 14 години, правилно проверяваният съд е преценил, че стореното от подс. Д. е несъставомерно по посочения текст от НК, тъй като нормата на чл.149, ал.1 от НК изисква от обективна страна лицето, спрямо което е извършено посегателството, да не е достигнало тази възраст. Поради така изложеното обосновано и законосъобразно се явява решението на съда да признае подс. Д. за невиновен в това, че на неустановена дата в периода от 29.12.2016 г. до 04.01.2017 г. в гр. •••, общ. Несебър, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо малолетната Ц. Ц. Ц., като я целунал по устата.

Коректни са правните изводи на съда и по отношение на следващото обвинение към подс. Д., а именно за извършено от него престъпление по чл.159, ал.1 от НК. Подсъдимият е обвинен за това, че в периода от 21.08.2013г. до 25.05.2018г., в гр. •••, Община Несебър, ул. ••• № •••, създал порнографски материал, изобразяващ реално блудствено действие, както и похотливо показване на половите органи на лице – видеозаписи на Ц. Ц., ЕГН ••••••••••, съдържащи се на флаш-памет, червен на цвят, с надпис „Mirex“, в папка „Ц./ФИЛМИ“, съдържащ общо 10 видеофайла. За престъплението по чл.159, ал.1 от НК са предвидени кумулативни наказания „Лишаване от свобода“ до 1 година и „Глоба“ от 1 000.00 до 3 000.00 лева. Наказателното преследване за такова престъпление се изключва по давност, когато не е възбудено в течение на 3 години от довършване на престъплението, съгласно предвиденото в чл.80, ал.1, т.5 и ал.3 предл. първо от НК. В чл.81, ал.3 от НК е предвидена така наречената абсолютна погасителна давност, при която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 от НК. В конкретния случай деянието е било довършено на 25.05.2018г. и именно това е датата, която по силата на чл.80, ал.3 от НК поставя началото на давността за преследване на престъплението. Съгласно предвиждането на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Това прекратително основание е с абсолютен характер, тъй като след изтичане на коментираната погасителната давност окончателно отпада възможността деецът да бъде наказателно преследван за извършеното престъпление. От казаното дотук е видно, че абсолютната давност за престъплението по чл.159, ал.1 от НК е изтекла на 25.11.2022г., поради което правилно проверяваният съд е приел, че при това положение образуваното вече наказателно производство срещу подс. Д. по това обвинение следва да се прекрати. За пълнота следва да се отбележи, че давността за наказателно преследване на коментираното престъпление е била изтекла още преди внасянето на обвинителния акт в съда, поради което това обвинение изобщо не е следвало да намери място в обвинителния инструмент на прокурора. Друг е въпросът, че от обстоятелствената част на същия този обвинителен акт е видно, че подс. Д. е осъществил и изпълнителното деяние на престъплението по чл.159, ал.4, вр. ал.1 от НК, което е по-тежко наказуемо, респективно давностният срок за него е по-дълъг. Това деяние обаче, въпреки наличните за него още в досъдебното производство данни, не е било включено нито в постановлението за привличане на Д. като обвиняем, нито в обвинителния акт, поради което по-нататъшното му обсъждане тук е безпредметно.

Относно обвинението за извършено от подс. Д. престъпление по чл.159, ал.6 от НК настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което следва да бъде коригирано чрез отмяна на присъдата в тази част. С коментирания съдебен акт районният съд счел, че с поведението си подсъдимият Б. Д. е реализирал всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.159, ал.6 от НК, предмет на пункт V I от обвинението, а именно, че на 25.05.2018г., в гр. •••, общ. Несебър, ул. ••• № •••, в стая, разположена на първи етаж, във флаш-памет, червен на цвят, с надпис „Mirex“, в преносим компютър марка „Леново“, модел „20093“, сериен № WB0••••••• и в карта памет, формат MicroSD, тип ММС, марка „SanDisc“, с обем 16 GB, със сериен № Е516G1536 TWLN002870281 5373TS8JE379, поставена в мобилен телефон, марка „Samsung“, модел „GT-I9300“ с ИМЕЙ 253••••••••••••/01, държал за себе си порнографски материали – 1 472 броя файлове – снимки и видеоклипове, за създаването на които е използвано лице, изглеждащо ненавършило 18- годишна възраст. Така установените действия на подсъдимия, потвърдени от него със стореното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, не следва се субсумират под нормата на чл.159, ал.6 от НК, тъй като и за това престъпление са налице посочените в предходния абзац обстоятелства за прекратяване на наказателното производство. Видно от мотивите си, в частта относно вида и размера на наказанието, районният съд е приел, че за това престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 5 години и „Глоба“ до 10 000.00 лева, поради което съдът наложил на подс. Д. наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева. Проверяваният съд обаче не е съобразил обстоятелството, че деянието е било реализирано от подс. Д. на 25.05.2018г., когато с актуалната към този момент редакция на Наказателния кодекс, обн. ДВ, бр. 101 от 19.12.2017г., и приложима към настоящото престъпление съгласно прокламирания в чл.2 от НК принцип, за престъплението по чл.159, ал.6 от НК са били предвидени наказания „Лишаване от свобода“ до 1 година и „Глоба“ до 2 000.00 лева. Както беше вече разяснено, наказателното преследване за такова престъпление (с оглед размера на предвидените за него наказания) се изключва по давност, когато не е възбудено в течение на 3 години от довършване на престъплението (чл.80, ал.1, т.5 и ал.3 предл. първо от НК), а съгласно чл.81, ал.3 от НК абсолютната погасителна давност, при която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 от НК. И тук, конкретното деяние е било довършено на 25.05.2018г., когато в дома на подсъдимия са били установени процесните порнографски материали, и именно това е датата, която поставя началото на давността за преследване на престъплението (чл.80, ал.3 от НК). Предвид също казаната разпоредба - чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. От всичко изложено е видно, че абсолютната давност и за престъплението по чл.159, ал.6 от НК е изтекла на 25.11.2022г., поради което наказателното производство за това престъпление на основание чл.289, ал.1. вр. чл.24, ал.1, т.3 от НК следва да се прекрати.

По отношение на последно повдигнатото обвинение, посочено в пункт VII от обвинителния акт, настоящият състав счита, че дадената от районния съд правна квалификация е правилна. С гореописаните действия подсъдимият Д. е осъществил всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, като на 25.05.2018г., в гр. •••, Община Несебър, в стая, разположена на първи етаж на къща на ул. ••• № •••, в метална каса държал различни по вид, марка и калибър боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.56, ал.1 вр. чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ. Коментирането престъпление е формално, на просто извършване, и не предполага допълнителни вредни последици извън изпълнителното деяние. Със самото осъществяване на фактическата власт върху процесните боеприпаси, подсъдимият реализирал изпълнителното деяние „държане“ на посоченото престъпление. Чрез извършената в хода на разследването и приета по делото балистична експертиза са били надлежно установени калибърът, държавата на производство и марката на всеки един от процесните боеприпаси, като с отделни образци от тях е била проведена експериментална стрелба, поради което с категоричност може да се заключи, че намерените и иззети от дома на подсъдимия патрони представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съгласно правилата, установени в ЗОБВВПИ, също посочени по-горе, лицата, притежаващи такива боеприпаси следва да разполагат с надлежно издадено от компетентен орган разрешение за това (в случая директора на ГДНП на МВР или упълномощено от него длъжностно лице, или от началника на съответното РУ), с каквото към процесната дата подс. Д. не е разполагал. Единствено за прецизност на въззивната проверка следва да посочи, че в диспозитива на присъдата, описвайки разглежданото в настоящия абзац престъпление, районният съд цифром е посочил, че то съставлява престъпление по чл.159 ал.1 от НК. Така изписаната квалификация е очевидно неправилна, тъй като нормата, с която се санкционира престъпното държане на боеприпаси е тази на чл.339 от НК. Въззивният състав счита, че в случая не е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на наказателно- процесуалния кодекс, а очевидно е допусната грешка от техническо естество при изписването на цифровата част от правната квалификация на деянието, която не води до неясноти по основните въпроси от предмета на доказване по чл. 102 от НПК. И в постановлението за привличане на Б. Д. като обвиняем, и в обвинителния акт срещу него тази квалификация е била изписана коректно, включително са били описани и всички елементи от фактическия състав на престъплението – мястото и времето на извършване на деянието, механизмът му и неговият извършител, което идва да покаже, че подсъдимият е разполагал с възможността да узнае фактите, обосноваващи обвинението и пълноценно да изгради защитата си. Избраното от него процесуално поведение също подкрепя този извод. Обжалваната присъда е постановена след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. Подс. Д. е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и относно държането на подробно описаните боеприпаси, с което не само е удостоверил тяхната истинност, но и фактът, че е разбрал в какво точно е обвинен. Наред с това, диспозитивът и мотивите към присъдата съставляват едно цяло и не следва да се разглеждат отделно, или пък само някои части от тях. Дори при незадълбочен прочит на съдебния акт се установява, че деянието касае противоправно държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия, а конкретно от мотивите към присъдата е пределно ясна и волята на съда, а именно да признае подс. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Поради всичко изложено, настоящият състав счита, че и в тази част присъдата следва да се потвърди.

От субективна страна, деянието е извършено при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина. В интелектуален план, при осъществяване на престъплението у дееца са били налични осъзнати представи за противоправния и общественоопасен характер на деянието, произтичащ от упражняването на собствена фактическа власт над боеприпасите за огнестрелни оръжия в отсъствие на изискуемото от специалния закон разрешение. Във волеви план, подс. Д. желаел настъпване на съставомерния резултат – несъвместимото с нормативната уредба държане на общоопасни средства, поставени под разрешителен режим, без разрешение.

Противно на изложеното в протеста, настоящият състав счита, че проверяваният съд е обсъдил в пълнота всички обстоятелства, имащи значение при определяне вида и размера на всяко едно от следващите се на подсъдимия за извършените от него престъпления наказания. Предвид факта, че трите отделни престъпления по чл.149, ал.1 от НК, в извършването на които подсъдимият е признат за виновен, са почти идентични (от гледна точка на деец, пострадал, механизъм на извършване и последици от деянията), то с оглед избягването на ненужни повторения и предвид факта, че данните за обществената опасност на отделните деяния и за личността на подсъдимия се отнасят за всяко от тях, обстоятелствата, обуславящи размера на отделните наказания, следва да бъдат посочени съвкупно. Съобразени са отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като е достигнато до правилния извод, че наказанието следва да се определи по реда на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни обстоятелства, налагащи определяне на наказанието под предвидения в закона минимум при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Обществената опасност и на трите престъпления безспорно е висока, предвид кръга от обществени отношения, които засягат, многобройността на включените във всяко от продължаваните престъпления отделни деяния, ниската възраст на пострадалата, която при първото от тези престъпления е била само на •• години. Към изложеното следва да се допълни и изключително негативното въздействие на осъществените спрямо нея деяния върху психиката й и изобщо върху цялостното й психофизиологично и социално развитие. Отделено от това коректно са отчетени липсата на предходни осъждания на подс. Д. и на извършени от него противоправни деяния, като коректно е отчетена и необоснованата продължителност на наказателното производство.

Изминалият период от време от момента на извършване на деянието до постановяването на атакуваната присъда в действителност е продължителен и подсъдимият заслужава компенсация за него, но настоящата инстанция счита, че на това обстоятелство не следва да се придава по-голямо значение, отколкото то всъщност притежава. В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия (претърсване и изземване, вземане на сравнителни образци, назначени и изготвени са били множество и различни по своя характер експертизи, включващи участието и на подсъдимия, и на пострадалата в тях, събран е значителен обем писмени доказателства и са проведени разпити на свидетели). От момента на привличането на подс. Д. като обвиняем – 26.05.2018г., тоест от момента, след който може да се счита, че той е търпял известни ограничения, до момента, в който делото окончателно е внесено в съда с обвинителен акт – 13.04.2023г., са изминали по-малко от 5 години, в които част от посочените действия са били реализирани. Престъпната деятелност на подсъдимия, включва извършването на множество отделни престъпления, и предвид начина на осъществяването им може да се заключи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, оправдаваща до известна степен изтеклия период от време. Именно това е наложило неколкократната корекция в обвинението към подсъдимия, докато в крайна сметка се стигне до окончателното такова, предявено на подс. Д. на 09.03.2023г. В съдебното производство пред първоинстанционния съд също не се отчитат периоди на бездействие. Производството е протекло в едно заседание, тъй като подсъдимият е предпочел то да се разгледа по диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, и присъдата е била постановена незабавно след това. Въпреки това обаче, без съмнение задължение на държавата е, в лицето на съответните си органи, да разкрие престъплението и да осъди съответния извършител, като това следва да се осъществи в разумен срок, какъвто принцип е прокламиран в чл.22 от НПК и в чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради което така посоченият период следва да се отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. При така изложените данни съдът правилно е определил наказанието за всяко от отделните престъпления по чл.149, ал.1 от НК в размер малко над средния, а именно 4 години „Лишаване от свобода“, което по мнението на настоящия състав изцяло съответства на обществената опасност на деянията и дееца, съразмерно е на стореното и настъпилите от него вредни последици и притежава потенциал да постигне в пълна степен целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК, а именно да превъзпита и насочи подс. Д. към съобразено със законите и морала поведение. Законосъобразно, предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, размерът на така определеното наказание е редуциран при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“.

Правилно и в съответствие с очертаните факти е отмерено и следващото се на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Първата инстанция, при приложението на чл.54 от НК, е отмерила на подс. Д. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, законосъобразно редуцирано с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК до окончателен размер от 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“. И тук, както при коментираните по-горе престъпления, е правилен изводът, че липсват основания за приложението на чл.55, ал.1 от НК, тъй като по делото не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. За разлика от обсъдените по-горе престъпления, настоящият състав счита, че за това престъпление наказанието на подсъдимия следва да се отмери при отчетлив превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства, както именно е сторил районният съд. Вярно е, че престъпната деятелност на подсъдимия завишава обществената опасност на всяко от съставляващите я отделни престъпни деяния. Конкретно осъщественото от Д. престъпление с предмет държане на боеприпаси обаче по мнението на решаващият съд разкрива относително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид, с оглед невисокия брой боеприпаси, държани от подсъдимия, и липсата на данни да е възнамерявал или да е използвал патроните по предназначение. Едновременно с това, в миналото на подсъдимия не съществуват данни той да е вършил други противоправни деяния с предмет оръжия или боеприпаси, като за разлика от престъпленията по чл149, ал.1 от НК, деянието по чл.339, ал.1 от НК действително разкрива инцидентност, която наред с формалния характер на това престъпление мотивира извода за неговата по-ниска обществена опасност. Към казаното следва да се прибавят и необоснованата продължителност на производството и чистото съдебно минало на подс. Д.. По изложените съображения за така извършеното престъпление по чл.339, ал.1 от НК, наказанието на подсъдимия правилно е било отмерено в законовия минимум от 2 години „Лишаване от свобода“, след което законосъобразно е било редуцирано до размер от 1 година и 4 месеца. Така определеното наказание според съда е съответно на извършеното, съобразено е в пълна степен с конкретните обстоятелства, при които е осъществено престъплението, както и с личностните характеристики на дееца, и притежава потенциал да обезпечи едновременното постигане целите на личната и генералната превенция.

Законосъобразно на основание чл.23, ал.1 от НК, след като определил наказание за всяко от престъпленията, районният съд е наложил на подс. Д. най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца. На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъединил изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева. Така присъединеното по-леко наказание „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева е наложено на подс. Д. за извършеното от него престъпление по чл.159, ал.6 от НК. Доколкото обаче наказателната отговорност за това престъпление, както беше вече установено, е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност и наказателното производството в тази част следва да се прекрати, то наложените с присъдата за това деяние наказания, като незаконосъобразни, също следва да бъдат отменени. Поради така изложеното в частта, с която към наложеното на подс. Д. най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 8 000.00 лева, присъдата следва да се отмени.

Въззивният състав обаче, не споделя доводите на районния съд, с които е приел, че спрямо подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на така определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца да се отложи за изпитателен срок от 5 години.

Както правилно е посочил проверяваният съд, налице са формалните предпоставки за приложението на сочения институт – наложеното наказание е под 3 години и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, но според настоящия състав, отсъства третата от тези предпоставки, а именно за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения да не е наложително той да изтърпи наказанието. Няма спор, че подсъдимият Д. е с необременено съдебно минало. Това обстоятелство обаче, не е достатъчно за положителен отговор на въпроса дали той би се поправил и без да търпи наказанието. Предвид събраните и обсъдени по делото доказателства, и въпреки липсата на предходни осъждания, съдът оцени обществената опасност на подсъдимия Д. като висока. Престъпната му деятелност, включваща 4 отделно осъществени в условията на реална съвкупност тежки умишлени престъпления от общ характер, освен, че завишава обществената опасност на всяко от деянията в съвкупността, обосновава и извод за по-висока лична опасност на подсъдимия. Още от първоначалния момент той е предприел дръзки и груби действия, като виждайки пострадалата в морето, той я хванал през кръста и я дръпнал настрани, след което поставил ръката си под долнището на банския й, върху вагината й. Независимо, че конструкцията на диспозитива на обвинителния акт обхваща само няколко отделни деяния, попадащи в обхвата на единното продължавано престъпление за всеки отделен период, то видно от обстоятелствената част на обвинителния акт и от разказа на пострадалата, за нея блудствените действия на подсъдимия буквално са се превърнали в ежедневие. Д. периодично е намирал различни поводи да остане насаме с нея и във всеки момент се е възползвал от детето, задоволявайки перверзиите си чрез множество, брутални по своя характер действия - опипвал тялото й, целувал я по врата, тялото и устата, поставял пениса си в устата й и еякулирал по тялото и в устата й, карал я похотливо да показва голото си тяло и половите си органи, като вдига потника си и показа гърдите си, както и да разтваря с пръсти вагината си. Част от тези действия дори записвал с мобилния си телефон. Следва да се има предвид, че тези деяния касаят тежки престъпни посегателства срещу половата система и разкриват абсолютния упадък на личността на извършителите им, дефицитите в етичната им сфера и тоталното отсъствие у тях на каквито и да било морални задръжки и респект към човешката личност и неприкосновеността й. Блудствените действия спрямо малолетната са били осъществявани в продължение на изключително дълъг период от време – по няколко месеца в продължение на 3 години. През първите два от включените в обвинението периоди, обуславящи отделните продължавани престъпления, подсъдимият не се е свенил да извършва деянията си, въпреки че родителите на малолетната са се намирали в близост до и вътре в ••• му, където преобладаващо е блудствал с детето, и на практика всички те са живели заедно. Негативните последици за личностното развитие на пострадалата Ц., които бяха посочени по-горе, също не следва да се пренебрегват, обсъждайки персоналната обществена опасност на подсъдимия. Престъпното посегателство върху малолетно дете, особено от такова естество и интензитет, всякога причинява вредни последици, най-вече върху правилното полово и нравствено възпитание при цялостно изграждане на личността. Именно начинът на извършване на деянията, последиците от тях и проявената от подсъдимия настойчивост и упоритост при осъществяването им, и тяхната продължителност изключват довода за инцидентност на престъпленията, дължащи се на неблагоприятно, извънредно стечение на дадени обстоятелства в живота на подс. Д. и разкриват трайния престъпен умисъл в поведението му. Многобройната му и до известна степен разнообразна престъпна дейност, представлява нагледна илюстрация на личност, с насоченост на поведението към неспазване на приетите в обществото морал и правила за поведение. По време на извършване на деянието той е бил на над ••-годишна възраст, с отдавна формирани ясни представи за добро и зло, за правилата за поведение и запретите в обществото. Аморалното му поведение в настоящия случай не е в резултат на житейска неопитност, а точно обратното – той е съзнавал напълно действията си, поради което ги е прикривал от останалите членове на обществото. Многократно е разполагал с възможност да преустанови извършването на последващите деяния, но не го е сторил. Независимо, че не е бил в близост до пострадалата в продължение на около 1 година след осъществяването на първото от трите престъпления по чл.149, ал. 1 от НК, още в момента, в който малолетната Ц. е пристигнала на територията на гр. ••• при родителите си, Д. отново е започнал да осъществява блудствените действия с детето, като поведението му станало още по дръзко, извършвайки тези действия в лекия си автомобил, и в гористи местности на различни места около града, където очевидно вероятността да бъдат видени от други хора е била по-висока, отколкото в заключена стая в ••• му. Поведението на подс. Д. е останало непроменено и през третия от инкриминираните периоди - от месец август през 2016 година до 10.09.2016г., когато отново е блудствал с малолетната, по описаните вече начини. Сексуалните му влечения към малолетни деца, проличава и от намерените у дома му порнографски материали, от прегледа на които се установява, че освен лица, изглеждащи ненавършили 18 години, има изобразени и такива, изглеждащи на значително по-ниска възраст, включително и бебета. Наред с това, както беше посочено, престъпната деятелност на подсъдимия включва и извършването на още едно тежко умишлено престъпление – това по чл.339 от НК.

Така очертаните факти и дадената им от настоящата инстанция оценка, категорично препятстват извода, че целите на наказанието спрямо подсъдимия Д. биха могли да се реализират и без фактическото изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Поправянето на подсъдимия, макар и неосъждан до този момент, със сигурност не би било постигнато по друг начин, освен чрез ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, а това, предвид наличието на съответни по смисъла на чл.337, ал.2, т.2 от НПК протест от прокурора и жалба от частния обвинител с отправено конкретно искане, включващо и отмяната на чл.66, ал.1 от НК, е допустимо и законосъобразно в настоящото производство. Подс. Д. следва да бъде отделен от обществото, от социалните си контакти, и най-вече да му бъде отнета възможността да върши други престъпления. Изолирането му от обществото е задължително за постигане целите на личната превенция при Д., поради което следва да се приложи цялата строгост на закона, като се определи ефективно изтърпяване на определеното му едно общо най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Подс. Д. безспорно следва да бъде подложен на продължително и интензивно пенетенциарно въздействие, с което да се коригират изградените у него престъпни навици. През времето, в което ще изтърпява това наказание, той ще може да преосмисли поведението си и наред с това ще бъде лишен от възможността да извършва други престъпления.

Коректно решаващият съд се е разпоредил с веществените доказателства като е посочил кои от тях следва да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат по реда и в сроковете, предвидени в Правилника за администрацията в съда, след влизане на присъдата в сила, и кои да бъдат предадени на Националната агенция по приходите.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен, правилно проверяваният съд се е произнесъл и по отношение на разноските по делото, които предвид нормата на чл.189, ал.3 от НПК, е присъдил в тежест на подсъдимия Д.. При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, извън посочените по-горе в обстоятелствената част основания за частично изменение и отмяна, въззивният съд не констатира други допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, което изисква тя да бъде потвърдена в останалата част.

Така мотивиран, на основание чл.337, и ал.2, т.2, във връзка с чл.334 т.3 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав