РЕШЕНИЕ

гр.Б.Слатина, 21.1 2.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 25 ноември, Две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря В.П., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 495/2015 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М.С.Б. с ЕГН •••••••••• и Ц.И.С. с ЕГН •••••••••• и двамата от с.Б.-г., обл.В., ул.”Г.Д.” № 9 чрез пълномощника им адв.Вл.Ч. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения: гр.В, ул.”Л” №10, ет.5, офис № 502 против Т.Ф.Т. с ЕГН •••••••••• •••, с която са поискали съдът да постанови решение, по силата на което да развали на основание чл. 189, ал. 1 вр. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ полска култура с площ от 17.820 дка, трета категория земя, намиращ се в местността „З.", който е поземлен имот № 006042 по КВС на землището на с. Б., общ. Б., обл. В., ЕКАТТЕ 07418, при граници: поземлени имоти №№ 006043, 006052, 006058, 006011 и 200507, обективиран в нотариален акт № 103, том VI, peг. № 5684, дело 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Г. Х. № 407 на НК с район на действие PC -Б. С., и на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 188 от ЗЗД, да осъди Т.Ф.Т. ••• с ЕГН ••••••••••, да заплати на М.С.Б., ЕГН •••••••••• и съпругата му Ц.И.С., ЕГН •••••••••• •••, общата сума от 9 595.10 лв., от която: 9 200.00 лв. платена цена за имота, 230.00 лв. местен данък на Община Б. С., 155.10 лв. нотариални такси на Нотариус Г. Х. и 10.00 лв. държавна такса за вписване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-28.07.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените от ищците по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.1 от ЗЗД вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.188 от ЗЗД, чл.45 ЗЗД вр.чл.441 от ГПК вр.чл.74 от ЗЧСИ.

В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът Т.Т. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като посочва, че исковете на ищците са допустими и вероятно основателни.

Навежда доводи, че процесният имот го придобил чрез публична продан, но при провеждането й не е знаел, че длъжникът по изпълнителното дело Н. Б. П. не е бил собственик на същият. Счита, че е постъпил добросъвестно при прехвърлянето на имота, тъй като не е знаел в действителност в чия собственост е бил. Ако съществува прехвърлителна сделка между Н. Б. П.и "С." ЕООД, обективирана във вписания под дв.вх.рег. № 3343/01.10.2009г. нотариален акт, то ответника смята, че предявените искове на ищците са основателни.

С отговора е депозирал писмени доказателства.

Ответника Т. с писменият отговор на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е поискал да се привлече като трето лице - помагач на негова страна, ЧСИ В. Г.Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и служебен адрес: гр. В, ул. "Л." № 10, ет. 4, офис 403.

Правният интерес за привличането му произтича от регресните ми права срещу него за обезщетяване на причинените му имуществени вреди от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. дело № 20127210400027 по негов опис, изразяващо се в продажбата на чужд имот, който не е бил собственост на длъжника към момента на насочване на принудителното изпълнение върху него, които права ще възникнат при уважаване на предявените срещу ответника искове и които произтичат от имуществената отговорност на частните съдебни изпълнители за причинените на трети лица вреди, в резултат от неправомерното изпълнение на дейността им - чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД. Поради това счита за необходимо участието на посоченото лице в процеса и с оглед възможността му да упражни правото си на защита, подпомагайки отхвърлянето на предявените срещу него искове.

По искане на ответника направено с отговора на и.м. съдът с определение от 02.09.2015г. е привлякъл(конституирал) на основание чл. 219, ал.1 от ГПК ЧСИ В Г Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и служебен адрес: гр. В, ул. "Л." № 10, ет. 4, офис 403, в процедурното качество на трето лице-помагач на ответника Т.Ф.Т. с ЕГН •••••••••• •••.

В условията на евентуалност Т.Т. е предявил обратен иск срещу третото лице-помагач ЧСИ В Г.Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и служебен адрес: гр. В., ул. "Л." № 10, ет. 4, офис 403, с правно основание чл.219 ал.З от ГПК по чл.441 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД вр.чл.74 от ЗЧСИ, за заплащане на общата сума от 11639.25 лв. от която: 10972.25 лв. представляваща претърпени загуби от публичната продан по изп.д.№ 20127210400027 по описа на ЧСИ В.Й., включваща следните суми: 8533.00 лв. платена цена, 213.33 лв. платен местен данък, 10.00 лв.платена цена за вписване на постановлението за възлагане на недвижими имот в СВ при БСлРС, и 2215.92 лв. подлежащи на възстановяване суми и претендирани разноски от ищците, както и 667.00 лв. пропуснати ползи от същото вредоносно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на обратният иск-21.08.2015г. до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски по обратният иск, включително и адвокатско възнаграждение.

Също така желае да му се заплати част от тези суми, съответстващи на сумите, които евентуално ще бъде осъден да заплати на ищците М.Б. и Ц.С. по предявеният първоначален иск.

Този иск е приет за съвместно разглеждане в настоящето производство с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 02.09.2015г.

Ответника по обратният иск ЧСИ В.Й. е депозирал писмено становище, с което оспорва така предявеният срещу него иск, като е изложил подробни съображения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от н.д. № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Г. Х., peг. № 407 на НК, с район на действие PC-Б. Приложени са копия от н.д.№ 27/2012г., изп.№ 350/2008г. и 408/2009г. по описа на ЧСИ В.Й.. Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том VI, peг. № 5684, дело № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Г Х, peг. № 407 на НК, с район на действие PC-Б С, са закупили от ответника Т.Ф.Т. поземлен имот, представляващ полска култура с площ от 17.820 дка, трета категория земя, намиращ се в местността „З.", който е имот № 006042 по КВС на землището на с. Б.бщ. Б обл. В., ЕКАТТЕ 07418, при граници: поземлени имоти №№ 006043, 006052, 006058, 006011 и 200507, за сумата 9200.00 лв.

Впоследствие ищецът М.Б., в качеството му на земеделски производител направил опит да регистрира имота за участие в разпределение на земеделски земи за ползване, при който установил, че имотът е собственост на трето лице „С." ЕООД, с ЕИК 104054295 със седалище и адрес на управление гр.В.Т. При извършената справка ищеца констатирал следното: на 01.10.2009 г. лицето Н Б. П. продал процесния поземлен имот на „С" ЕООД. На 21.10.2009 г. по молба на „П. Банк/България/" АД е вписана възбрана върху имота срещу длъжника Н Б П., който преди това е прехвърлил собствеността на имота на „С" ЕООД. На 24.03.2010 г. върху имота е наложена възбрана от КУИППД, гр.С. срещу „С." ЕООД. На 04.04.2013 г. върху имота е наложена възбрана от ЧСИ В Й., peг. № 721 с район на действие ОС-В по изп.д № 27/2012 г. по молба на ДФ „Земеделие" с длъжник Н Б П.

На 28.10.2013 г. е вписано постановление за възлагане по ГПК, с което ЧСИ Й е възложил процесния имот на ответника Т.Т.. На 30.10.2013 г. ответникът продал имота на ищеца М.Б., който се намира в брачни отношения с ищцата С. и по този начин двата ищци се явяват купувачи на имота.

Поради това, че ответника по делото Т.Т. не е станал собственик на процесният имот придобит на публична продан, то той не е прехвърлил правото на собственост върху имота на ищците. Същите към датата на покупко-продажбата, не са знаели, че имотът не принадлежи на ответника Т., а на трето лице и се явяват добросъвестни купувачи.

Предвид гореизложената фактическа обстановка за ищците се породил правен интерес от търсената съдебна защита в заявеният петитум на и.м. От представено с исковата молба у-ние за сключен граждански брак е видно, че ищците са сключили граждански брак на 17.12.1991г. с акт № 8/17.12.1991г. изд.от Кметство с.Б-геран, Община Б С (л.5 от делото).

Представили са Н.А. № 103, том VI, per. № 5684, дело № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Г Х, peг. № 407 на НК, с район на действие PC-Б. С, с който М.Б. е закупил от Т.Т. процесният имот за сумата 9200.00 лв.

С и.м. са представени скица, данъчна оценка на имота и справка за имот(л.7, 8 и 10 от делото).

По делото са приложено у-ние за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот(у-ние за тежести) изх.№ 672/2015г. от 24.11.2015г. изд.от СВ при БСлРС от което е видно, че периода от 05.08.2005г. до 24.11.2015г. процесният имот е продаден от Н Б.П на „С” ЕООД-В.Т на 01.10.2009г. Впоследствие е наложена възбрана върху имота на 21.10.2009г. с кредитор „ПРОКРЕДИТ БАНК/България/ АД и длъжник Н.й Б.П. Отново е наложена възбрана върху същият имот на 24.03.2010г. с кредитор КУИППД и длъжник „С.” ЕООД-В.Т.. Последната възбрана върху имота е на 04.04.2013г. с кредитор ДФ”Земеделие” и длъжник Н Б.П..(л.128 от делото).

По справка за история на процесният имот изд.от ОбС”З”-Б.С.(л.129-131 от делото) се установява, че продажбата извършена на 01.10.2009г. между Н. Б.П. и „С.” ЕООД-В.Търново не е отразена в регистъра на зем.земи, тъй като купувача по сделката(С.” ЕООД) -В.Т. не я е регистрирал в ОбС”З”-Б.С.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.Т. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като е посочил, че исковете на ищците са допустими и вероятно основателни. Изложил е подробни съображения в него.

Поискал е привлечане на трето лице - помагач на негова страна, ЧСИ Валери Генов Йотов, ЕГН ••••••••••, и съдът с определение постановено в з.з.02.09.2015г. го е привлякъл(конституирал) в това качество.

С отговора по чл.131 от ГПК ответника Т.Т. е предявил обратен иск срещу третото лице - помагач ЧСИ В Г Й с правно основание чл.219 ал.3 от ГПК по чл.441 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД вр.чл.74 от ЗЧСИ, за заплащане на общата сума от 11639.25 лв. от която: 10972.25 лв. представляваща претърпени загуби от публичната продан по изп.д.№ 20127210400027 по описа на ЧСИ В.Йотов, включваща следните суми: 8533.00 лв. платена цена, 213.33 лв. платен местен данък, 10.00 лв.платена цена за вписване на постановлението за възлагане на недвижими имот в СВ при БСлРС, и 2215.92 лв. подлежащи на възстановяване суми и претендирани разноски от ищците, както и 667.00 лв. пропуснати ползи от същото вредоносно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на обратният иск-21.08.2015г. до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски по обратният иск, включително и адвокатско възнаграждение.

Същият е изразил в писмено становище, че оспорва така предявеният срещу него обратен иск по изложените съображения.

В с.з. на зададените му въпроси от процесуалният представител на ищеца, ответника Т.Т. отговори, че не е уведомявал ищците относно собствеността на имота, принадлежащ на друго лице нито преди извършване на сделката на 30.10.2013г., нито след нея. Същите не са знаели, че имота не е собственост на Т.. През м.август 2014г. след направена справка ищеца М.Б. уведомил Т., че процесният имот е собственост на фирма „С” ЕООД. Ответника отишъл в кантората на ЧСИ В Й, направил справка в ИКАР и разбрал, че имота действително не е бил собственост на длъжника Н Б П., което го потвърдила и служителката в кантората на ЧСИ-то.

Ответника Т. заяви, че Протокола от 25.10.2013г. приложен в изп.д.№ 27/2012г. по описа на ЧСИ Й. го видял за пръв път, когато разглеждал настоящето дело в деловодството на съда.

Въобще не е воден разговора отразен в протокола на посочената дата или на друга дата въобще.

Заяви, че е купувал много имоти от ЧСИ-Валери Йотов и от други съдии-изпълнители и винаги се доверявал на тяхната преценка, относно собствеността на имота и неговата принадлежност.

В обясненията си дадени пред съда в с.з. проведено на 28.10.2015г. третото лице-помагач ЧСИ В.Й. на зададените въпроси от процесуалният представител на ответника отговори, че Т. е купувал няколко недвижими имота от публични продажби, които провеждал. Явявал се е в кантората му многократно в различни часове на деня.

На 25.10.2013г. в работно време Т. посетил кантората на ЧСИ Й. с цел да получи постановлението си за възлагане.

В деловодството на кантората бил проведен въпросният „разговор с купувач” на който присъствал лично ЧСИ-то и тогава бил оформен протокола. Разговора бил проведен преди получаване на постановлението за възлагане.

Йотов обяснявал няколко пъти на Т., че длъжника не е собственик на процесният имот към датата на налагане на възбраната и след като е изплатил сумата по трите изпълнителни дела, следва Т. да предяви иск срещу взискателите и длъжника, тъй като има възстановена сума на длъжника.

Дори му обяснил, че ако продаде имота на друго лице, без да е собственик, той продава едно нищо, тъй като продажбата на чужд имот не поражда никакви правоотношения.

Йотов обясни, че във всеки Районен съд по местонахождение на имота се извършва регистрация на публичната продан и ако дадено лице действително е заинтересовано дали върху даден имот има тежести или не, то още преди да подаде наддавателното предложение следва да направи тази справка, ако действа добросъвестно.

Задължение на съдебния изпълнител е да провери собствеността на имота, когато вписва възбрана. Ако е допусната грешка, относно прочитане на справките на Агенцията по вписванията това задължение е и на наддавача.

В подкрепа тезата на ответника, че такъв „разговор с купувач” от ЧСИ-то не е провеждан е разпитан свидетеля С И.з родство със страните по делото), който заяви, че познава Т.Т. от детските си години. Доколкото си спомня на 25.10.2013 год. около 09.30-10.00 часа сутринта Иванов и Т. отишли в кантората на ЧСИ Й, с цел Т. да получи документите си за собственост на земеделска земя(нива). Т. разговарял със служителките в кантората, но ЧСИ-то го нямало, като се е подписал за получаване на документа. Не е провеждан изобщо разговор между служителките на ЧСИ-то и Т.Т., нито друг документ му е предлаган за подпис от тях.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

І. ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.87, ал.3 от ЗЗД вр.чл.189 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД и чл.188 от ЗЗД.

Видно от приложено копие от нотариално дело № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Геновева Христова, peг. № 407 на НК, с район на действие PC-Бяла Слатина, Т.Ф.Т. е продал на М.С.Б. с договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Н.А. № 103, том VI, peг. № 5684, дело № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Геновева Христова, peг. № 407 на НК, с район на действие PC-Бяла Слатина, поземлен имот, представляващ полска култура с площ от 17.820 дка, трета категория земя, намиращ се в местността „Златията", който е имот № 006042 по КВС на землището на с. Бърдарски геран, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ЕКАТТЕ 07418, при граници: поземлени имоти №№ 006043, 006052, 006058, 006011 и 200507, за сумата 9200.00 лв., която към момента на подписване на нотариалният акт е изплатил напълно на продавача.

Съгласно разпоредбата на чл.189 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. В настоящия случай е налице валидно сключен договор за продажба на земеделски имот. Безспорно се установява, че продадената вещ – полска култура с площ 17.820 дка в землището на с.Бърдарски-геран, община Б.Слатина, обл.Враца, принадлежи на трето лице „Спринк”ЕООД, съгласно Н.А.№ 146, т.ІІІ, рег.№ 3625, н.д.№ 465/01.09.2009г.по описа на Нотариус Анелия Карабенчева рег.№ 010 на НК с район на действие РС-Б.Слатина(л.122 от изп.д.№ 27/2012г. по описа на ЧСИ Йотов). Предвид това процесната продажба на полският имот в землището на с.Б.геран, сключена между страните по настоящото дело, следва да се развали, поради неизпълнение, тъй като „продавача“ по сделката не е прехвърлил собствеността върху продадения имот.

Съгласно горецитираната разпоредба при разваляне на договора поради отстраняване на купувача, продавачът е длъжен да му върне платената цена. Такова искане е направил и ищеца –купувач по процесната сделка.

Че е платил цената по сделката, ищеца Б. се обосновава със сключения нотариален акт № 103, том VI, per. № 5684, дело № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Геновева Христова, per. № 407 на НК, с район на действие PC-Бяла Слатина, в който изрично е посочено, че сумата, посочена като цена на сделката от 9200.00 лв. е изплатена напълно на продавача към момента на подписването на нотариалния акт.

Ответника не е възразил, че не е получавал описаната цена по сделката при подписването на нотариалния акт. Дори в писмената си защита признава този факт и не го оспорва.

Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила. Същият, с обвързваща съда доказателствена сила доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така, както се твърди в документа – чл.179, ал.1 ГПК. В настоящия случай съдът е обвързан с обстоятелството, че факта на заплащане на цената по сделката е точно такъв, какъвто е посочен в нотариалния акт – цената е платена на продавача към момента на подписването на нотариалния акт.

Обвързващата съда доказателствена сила на нотариалния акт е оборима. Оборването се извършва като страната, на която същият се противопоставя оспори неговата истинност и докаже, че документа е неистински, като заяви, че акта е неавтентичен /отрича се формалната му доказателствена сила/ или, че е неверен т.е. че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение.

По делото няма данни ищецът като добросъвестен купувач към датата на продажбата 30.10.2013г. да е знаел, че продаденият имот не принадлежи на продавача, а на трето лице. Извън горното, доказателственото задължение за установяването на недобросъвестността на купувача е изцяло в тежест на ответника-продавач. Доказателства за наличието й не са събрани.

Нито ответника Т., нито ищците са знаели към дата на изповядване на прехвърлителната сделка между тях(30.10.2013г.), че процесния имот е чужда собственост, тъй като Т. не е придобил правото на собственост върху процесния имот(арг.чл.496, ал.2 от ГПК), поради това, че длъжника Николай Бонов Пенков се разпоредил с него преди насочване на изпълнението върху имота. Към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане(25.10.2013г.), изд. от ЧСИ Валери Йотов, собственик на имота е бил "Спринк” ЕООД, а придобитото от него право на собственост е противопоставимо на взискателя, защото прехвърлянето е извършено преди налагане на възбраната по изп. дело № 20127210400027, както и преди изобщо имота да стане обект на каквито и да било тежести и ограничения.

В обясненията си дадени в с.з. Т. заяви, че е узнал за правата на "Спринк" ЕООД в един по-късен момент, т.е. през лятото на 2014г., при опит на ищеца Б. да декларира имота за ползване в ОбС”З”- Бяла Слатина.

Следователно М.Б. в случая се явява добросъвестен купувач по сделката и като такъв винаги има правен интерес от предявяване на иск по чл. 189, във вр. с чл. 188 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба при кумулативно наличие на следните предпоставки: сключен валиден договор за покупко-продажба между ищеца и ответника с предмет - право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, наличие на самостоятелни вещни права, в полза на трето лице върху същия недвижим имот, които касаят обекта на продажбата /т. е. продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/ и купувачът да е добросъвестен /не е знаел, че предметът на договора принадлежи на трето лице/.

За уважаването на иска е ирелевантно дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта(осъществена евикция), или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това(евентуална евикция). Това е така, защото законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, тъй като и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще/ в този смисъл вж. постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 424/24.01.12 г. по гр. д. № 1872/10 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 162/17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 261/26.10.2012 год. по гр.д. № 390/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС/. Купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си. Заплатената цена следва да се върне изцяло от продавача, дори и при наличието на клауза за не отговорност при съдебно отстранение(безвиновна отговорност).

В случая са налице гореизброените предпоставки-валиден договор за покупко-продажба, сключен на 30.10.2013г. между ищеца и ответника с Н.А. № 103, том VI, peг. № 5684, дело № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Геновева Христова, peг. № 407 на НК, с район на действие PC-Бяла Слатина, установени права по отношение на същият имот в полза на „Спринк” ЕООД с Н.А.№ 146, т.ІІІ, рег.№ 3625, н.д.№ 465/01.09.2009г. по описа на Нотариус Анелия Карабенчева рег.№ 010 на НК с район на действие РС-Б.Слатина и добросъвестност на купувача М.Б. по сделката по Н.А. № 103, том VI, per. № 5684, дело № 1003/30.10.2013 г. предвид липсата на данни, той да е знаел, че купува от несобственик.

С развалянето на процесния договор, но само по отношение на поземленият имот се премахва облигационната обвързаност между съконтрагентите по него и продавачът губи правото си да задържи получената по него продажна цена. Отпадането на правното основание, въз основа на което са разместени престациите по него, се явява причина за пораждането на задължение за ответника в процеса, в качеството му на продавач, да върне получената по тази сделка цена в размер на 9 200.00 лв., обстоятелства, които доказват изцяло основателността на предявената от ищеца претенция за връщане на тази сума по реда на чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и обуславят уважаването на това искане в пълния му заявен размер.

С оглед гореизложеното исковете с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД предявени от М.С.Б. с ЕГН •••••••••• и Ц.И.С. с ЕГН •••••••••• и двамата от с.Бърдарски-геран, обл.Враца, ул.”Г.Димитров” № 9 чрез пълномощника им адв.Вл.Ч. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения: гр.Враца, ул.”Лукашов” №10, ет.5, офис № 502 против Т.Ф.Т. с ЕГН •••••••••• •••, за разваляне на договора за покупко-продажба извършен с Н.А. № 103, том VI, per. № 5684, дело № 1003/30.10.2013 г. на Нотариус Геновева Христова, per. № 407 на НК, с район на действие PC-Бяла Слатина, и заплащане на продажната цена от 9200.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, сумата от 230.00 лв. заплатен местен данък на Община Бяла Слатина, 155.10 лв. нотариални такси на Нотариус Геновева Христова и 10.00 лв. държавна такса за вписване, са основателни и следва да бъдат уважени.

ІІ. ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ОБРАТЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.45 ЗЗД вр.чл.441 от ГПК вр.чл.74 от ЗЧСИ.

В настоящето дело в условията на евентуалност ответника Т.Ф.Т. е предявил обратен иск срещу третото лице-помагач ЧСИ В Г Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• и служебен адрес: гр. В. ул. "Л." № 10, ет. 4, офис 403, за заплащане на общата сума от 11639.25 лв. от която: 10972.25 лв. представляваща претърпени загуби от публичната продан по изп.д.№ 20127210400027 по описа на ЧСИ В.Й., включваща следните суми: 8533.00 лв. платена цена, 213.33 лв. платен местен данък, 10.00 лв.платена цена за вписване на постановлението за възлагане на недвижими имот в СВ при БСлРС, и 2215.92 лв. подлежащи на възстановяване суми и претендирани разноски от ищците, както и 667.00 лв. пропуснати ползи от същото вредоносно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на обратният иск-21.08.2015г. до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски по обратният иск, включително и адвокатско възнаграждение.

Желае да му се заплати част от тези суми, съответстващи на сумите, които евентуално ще бъде осъден да заплати на ищците М.Б. и Ц.С. по предявеният първоначален иск.

Обратният иск е приет за съвместно разглеждане в настоящето производство с определение постановено в з.з. на 02.09.2015г. по реда на чл.140 от ГПК.

Ответника по обратният иск ЧСИ В.Й. в писменото си становище и в с.з. оспорва така предявеният срещу него иск, като е изложил подробни съображения. Поддържа твърдения в него и в писмената си защита, че обратният иск е недопустим, а по същество е неоснователен и недоказан.

Съдът не споделя тези неговия твърдения относно недопустимостта на иска, по следните съображения:

Искът е допустим с оглед практиката на ВКС - решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр.д. № 920/2009 г. на IV г.о, решение № 139 от 31.05.2011г. по гр.д.№1445/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 184/21.09.2011г. по гр.д.1124/2010г. на ІІІ г.о. – съгласно която, по деликтния иск съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес.

Сила на пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител би могла да възникне, ако съществуваше иск за установяване на нарушението. Противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител отговорност за вреди, не е резултатна от решението по жалбата, чиито последици са конститутивни, освен това следва да се има предвид, че проявата на тези конститутивни последици спрямо по- нататъшното развитие на изпълнителния процес изключват противоправността./Тази практика е постановена по реда на чл. 291 ГПК и е задължителна за настоящия състав.

По приложеното изп.д.№ 27/2012г. по описа на ЧСИ Йотов няма данни за обжалвани негови действия по реда на чл.435 и сл. от ГПК, следователно така предявеният обратен иск от Т. Ф.Т. срещу ЧСИ В.Йотов е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ.

Разгледан по същество обратният иск е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Съгласно относимата норма на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ-частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.В нормата на чл.441 от ГПК е казано, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Следователно налице е и законова делегация, която препраща към принципите въведени в чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен иск на това основание следва безспорно да са доказани вредата, виновното поведение и причинната връзка.От друга страна е ясно, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-чл.51от ЗЗД.

От приложено изп.д.№ 27/2012г. по описа на ЧСИ в.Й. е видно, че същото е образувано на 13.01.2012г. по повод подадена молба от Национална агенция за приходите-София(НАП-взискател) срещу длъжника Н Б П., въз основа на издаден изпълнителен лист от 27.05.2010г. по ч.гр.д.№ 497/2010г. по описа на РС-Б.Слатина, по силата на който изпълнителен титул Н. Б П. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, е осъден да ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, БУЛСТАТ 121100421 със седалище гр.С., общата сума от 3457, 00 лв., от която: 2700, 00 лв., представляваща главница по неизпълнен договор № 06133035/22.02.2008г. за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1535/2007г. на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност към помощите de minimis в сектора на производство на селскостопански продукти, мораторна лихва за периода от 26.03.2008г. до 25.05.2010г. в размер на 757, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-26.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в общ размер на 416, 56лв.

Изпратена е от ЧСИ Йотов ПДИ до длъжника П. получена на 22.02.2012г., видно от върнатата разписка. С молба вх.№ 1471/06.03.2013г. адресирана до ЧСИ взискателя е поискал принудително изпълнение, което да бъде насочено срещу поземлен имот с площ от 17.820 дка, в м.„З.", имот № 006042 по КВС на землището на с. Б. геран, общ. Б. С., обл. В., като се извърши оценка и опис и същият бъде изнесен на публична продан. Върху молбата ЧСИ е поставил „резолюция”, с която е задължил взискателя да представи скица на имота.

С молба вх.№ 1803/20.03.2013г. взискателя(НАП) е представил скица на имота № К0549/12.03.2013г. изд.от ОбС”З”-Б.С. в която е отразено, че имотът е собственост на Н. Б. П. с ЕГН ••••••••••, с.Б. геран, съгласно договор за доброволна делба № 63/17.05.2000г. Върху тази молба ЧСИ-то е поставил „резолюция” с дата 22.03.2013г., с която е отбелязал: ”Налагам възбрана. Да се уведоми Агенцията по вписванията, че взискателя е Държавата”(л.12-13 от изп.д.27/12г.) С последваща молба изходяща от ЧСИ-то и адресирана до АВ-Б.С., същият е поискал вписване на възбрана върху процесният поземлен имот, която е вписана на 04.04.2013г. Дв.вх.рег.1074, т.1, №14/04.04.2013г. в СВ при БСлРС(л.22 от изп.д.№ 27/12г.). До този момент няма данни по изпълнителното дело за извършена справка относно принадлежността и собствеността на процесният имот от ЧСИ Йотов.

В извършеният опис на недвижими имущества проведен на 07.05.2013г. е видно, че процесният имот е описан под № 1 и оценен на 11200.00 лв.(л.43 от изп.д.), като е отразено на гърба на л.44 от същото изп.дело, че описаният недвижим имот по време на налагане на възбраната е собственост на длъжника и съпруг недлъжник, според сведения събрани от Агенция по вписванията. В протокола за опис е насрочена публичната продан от 23.06.2013г. до 23.07.2013г.

С протокол от 11.06.2013г. е разгласена публичната продан на процесният поземлен имот от 17.820 дка в землището на с.Б.г., обл.В.(л.58 от изп.д.). В изпълнителното дело се намира справка по лице от СВ-Б.Слатина за периода от 01.01.1992г. до 10.06.2013г.на Н. Б. П.(длъжника по изп.д.-л.75), в която справка на гърба е посочена покупко-продажбата на имота извършена между Н. Б.П. и „С.”ЕООД с нотариален акт от 01.10.2009г.

С приемо-предавателен протокол от 24.07.2013г. в деловодството на БСлРС е прието наддавателно предложение от Т. Ф.Т. относно процесният поземлен имот, в което е предложена покупна цена от 8533.00 лв. и представено платежно нареждане за сумата от 840.00 лв. представляваща задатък по изп.д.№ 27/2012г. по описа на ЧСИ Й.(л.89-92 от изп.д.). С протокол от 24.07.2013г. ЧСИ-то е обявило за купувач на поземленият имот предмет на делото Т. Ф.Т. с цена 8533.00 лв. Впоследствие Т. е внесъл разликата от цената в размер на 7743.00 лв., като му е приспаднат зададъка, както и сумата от 213.33 лв. внесен данък на община Б.С..(л.93-96 от изп.д.). Впоследствие са изпратени уведомления до страните в изпълнителното производство, че след приключването на публичната продан върху процесният поземлен имот за купувач на имота е обявен Т.Ф.Т.. С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.09.2013г. ЧСИ Й. е възложил на Т. Ф.Т. процесният поземлен имот с площ от 17.820 дка, в м.„З.", който е имот № 006042 по КВС на землището на с. Б. геран, общ. Б. С., обл. В. за сумата от 8533.00 лв., което постановление е влязло в законна сила на 25.10.2013г.(л.111 от изп.д.).

Впоследствие по изп.д.№ 27/2012г. е приложен Протокол от 25.10.2013г. за „разговор с купувач” проведен в кантората на ЧСИ Й., в който купувача на имота Т. заявил, че ЧСИ-то му продал чужд имот, като след направена справка в АВ установил, че длъжника Н. Б.П. е продал имота преди налагане на възбраната от ЧСИ-то.

Йотов след преглед на материалите по изп.дело № 408/2009г. констатирал по справка от АВ, че има вписан договор за аренда върху имота, както и възбрана от 21.10.2009г., като Пенков е получил ПДИ-то на 09.09.2009г. След служебна справка в СВ, ЧСИ-то установило, че Н.й Б.П. е продал процесният поземлен имот на 01.10.2009г. Тогава Й. обяснил на Т. какви права има той и че може да ги упражни по реда на чл.499 от ГПК. Протокола е подписан от ЧСИ Й., като Т. отказал да го подпише и отказа му е оформен с двама свидетели: М. Д.М. и Т. Пл.Г.. С Постановление от 14.01.2014г. ЧСИ Й. е прекратил изпълнителното производство по изп.д.№ 27/2012г. по негов опис, поради цялостно плащане.

От приложените копия от изп.д.№ 350/2008г. и № 408/2009г. по описа на ЧСИ В.Й.(незаверени по реда на чл.183 от ГПК) е видно, че липсва какъвто и да било акт на ЧСИ В. Й. за „присъединяване” на делата едно към друго. В гл. 41 от ГПК се съдържат правила за присъединяване на кредитори по образувано принудително изпълнение, допустимо при писмена молба, или по право в определени хипотези, но липсва правна уредба на присъединяването на изпълнителни дела. Това действие дава възможност на други кредитори, разполагащи с изпълнителен титул срещу същия длъжник, да се ползват от извършените по искане на първоначалния взискател изпълнителни действия до изготвяне на разпределението, както правилно е посочено в писмената защита на ад.М.-пълномощник на ответника Т.. По изп.д.№ 408/2009г.(л.60-62 от делото) е наложена възбрана върху процесният поземлен имот по искане на ЧСИ Й., вписана в СВ при БСлРС на 21.10.2009г. в Дв.вх.рег.№ 3749, т.№, № 78, партида № 9948. След като са присъединени изп.дела едно към друго, както самият Й. заяви в с.з., той трябва да знае, че вече има наложена възбрана върху имота и не би следвало да налага такава втори път върху същият имот.

Освен това в обявлението за публичната продан по изп. дело № 20127210400027(л.57 от същото) не е упоменато, че това дело е присъединено към други изпълнителни дела( изп.д.№ 350/2008г. и № 408/2009г.) с други взискатели, поради което дори купувачът(Т.) да бе извършил справка в СВ при БСлРС или при прегледа на материалите за публичната продан, оставени на разположение на купувачите в PC -Бяла С., няма как да установи връзката между наложената през 2009г. възбрана и тази наложена през 2013г. върху имота.

От гореизложената фактическа обстановка по изп.д.№ 27/2012г. се налага извода, че ЧСИ Й. е действал неправомерно при изпълнение на служебните си задължения, което неправомерно поведение се състои в неизпълнение на задължението му по чл. 483 ГПК, а именно да опише и изнесе на публична продан посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната.

Съгласно чл. 483 от ГПК, преди да пристъпи към опис на имота (което процесуално действие задължително предшества обявяването на публичната продан), съдебният изпълнител (СИ) следва „да се убеди, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната“.

Правното действие на възбраната, изразяващо се в нейната противопоставимост, е свързано с нейното вписване, поради което се налага изводът от необходимост съдебният изпълнител да актуализира проверката именно към този момент.

В законовия текст на чл.483 от ГПК е посочено, че справката в данъчните или нотариалните книги е само един от правните способи за това и на съдебния изпълнител е предоставено правото да ползва и други начини за установяване на собствеността, включително разпит на свидетели и изискване на информация от длъжника и трети лица, които се намират в имота. С оглед извършването на тази проверка, на съдебния изпълнител, съгласно чл. 431, ал. 3 ГПК, е даден и достъп до информация в съдебните и административните служби, а в чл. 16, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители изрично е посочено правото на достъп до лични данни на длъжника в рамките на необходимостта от извършване на принудителното изпълнение.

Неоснователно е възражението на ответника по обратният иск В.Й. в писмената му защита, че е налице съприняване на вредите от страна на ищеца Т., изразяващо се неизвършване на справка от негова страна за собствеността върху имота.

Предоставените права по чл.483 от ГПК на съдебния изпълнител са не само негови правомощия, но и задължения- не извършената или непълна проверка на собствеността може да обоснове неговата отговорност по смисъла на чл. 441 ГПК. Законодателят не е вменил в задължение на наддавача в публичната продан да извършва справки за собствеността на имотите, а това е вменено в задължение на съдия-изпълнителя.

В случая ЧСИ Й. ответник по обратния иск) не е извършил такава проверка при насочване на изпълнението върху процесния имот по изп. дело № 20127210400027, т.е. към датата на искането за възбрана върху имота, респ.нейното вписване в СВ при БСлРС. От данните по изп.дело е видно, че единствен документ за собственост на имота е скица № К0549/12.03.2013г. изд.от ОбС”З”-Б.Слатина, в която е отразено, че имотът е собственост на Николай Бонов Пенков с ЕГН ••••••••••, с.Б. геран, съгласно договор за доброволна делба № 63/17.05.2000г.

Скицата на имота изд.от съответната ОбС”З” не е сред посочените документи за собственост по чл.483 от ГПК и същата не удостоверява собственически права върху имота. Освен това справка по лице е извършена от ЧСИ Й. едва на 10.06.2013г.(л.75 от изп.дело № 27/12г.) за длъжника Н. Б. от www.icadastre.bg, т.е. два месеца след налагане на възбраната върху същият имот на 04.04.2013г., от която справка е видно, че процесният имот е продаден на 01.10.2009г. от П. на „С.” ЕООД.

Въпреки наличието на тази справка с описаните в нея данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на длъжника Н. П., че имота вече не принадлежи на същия, а на трето лице(„С.” ЕООД), то ЧСИ Й. на 11.06.2013г. е разгласил с Протокол публичната продан върху имота(л.58 от изп.д.№ 27/12г.) и го е възложил на купувача Т. Ф.Т. с Постановление за възлагане от 26.09.2013г., като е събрал и необходимите такси и разноски по проданта.

С тези свои незаконосъобразни действия ЧСИ Й. е нарушил разпоредбата на чл.483 от ГПК, като не е изпълнил задължението си да опише и изнесе на публична продан посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Същият е продал чужд недвижим имот принадлежещ на трето за изпълнението лице.

Приложеният по делото „Протокол за разговор с купувач” не представлява процесуално действие на съдия-изпълнителя по смисъла на чл.434 от ГПК, съгласно който да са направени от страните искания и заявления, събрана сума и направени разноски по изпълнението.

В настоящето дело е открито производството по чл.193 от ГПК за оспорване на този протокол, чиято тежест на доказване е на ЧСИ Й.в съгласно разпределената тежест по чл.193, ал.3 изр.второ от ГПК. Същият представлява частен документ, а не официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Ответника по обратният иск Йотов не доказа истинността на отразените в него факти и обстоятелства, въпреки допуснатите му от съда гласни доказателства в тази връзка, като поисканите от него свидетели бяха заличени с определение постановено в с.з. на 25.11.2015г. поради отказ от същите.

Свидетелят С И, който е присъствал при получаване на постановлението за възлагане от Т.Т. на 25.10.2013г. не установи, че ЧСИ В. Й е разговарял с Т., нито му е обяснявал изложеното в съдържанието на процесния протокол. Това не е направено и от неговите служители-Т.Г. и М.М., за които се твърди, че са присъствали при този разговор.

Следователно фактите и обстоятелствата отразени в този протокол за „разговор с купувач” останаха недоказани в настоящият исков процес. Но същият представлява индиция, с която ЧСИ Й. косвено признава, че процесният имот не е принадлежал на длъжника, когато е насочено принудителното изпълнение върху него, което се потвърждава и от обясненията му дадени в с.з.

На следващо място доказани са и причинени вреди, претърпени от Т.Т.. Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и той не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител-тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС-решения по чл.290 ГПК №.264/8.04.10г. по г.д.№.474/09 на ВКС, ІV ГО, и №.120/8.07.11г. по т.д.№.1123/10 на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 281/10.12.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 3219/2014г. ІІІ г.о.

Публичната продан не е договор, а едностранен властнически акт на изрично натоварен за това орган, но тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжника е собственик. Собствеността не се придобива от момента на влизането в сила на постановлението за възлагане, а от постановяването му, за да се запазят правата на купувача, защото в противен случай в периода от постановяване на възлагането до влизане в сила на възлагането ще може длъжника, да плати на кредитора и това би било основание за прекратяване на изпълнителното производство преди купувачът да е придобил права въпреки, че надлежно е платил. Нормата на чл. 433, ал.3 ГПК пази правата на третите лица, но които са ги придобили от изпълнителни действия до прекратяването на производството.(Решение № 365/22.10.2012г. на ВКС по гр.дело 17/2012г. І г.о.).

Затова публичната продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост, при който Т.Ф.Т. не е станал собственик на продавания имот, защото и длъжникът по изпълнителното дело Н. Б. П. не е бил такъв към деня(04.04.2013г.) на налагане на възбраната върху него.

Следователно Т. е платил цена и е понесъл разноски във връзка с тази продан, без да придобие насрещна престация, с което е намаляло имуществото му. Доказателства за платените суми се съдържат в изп. дело № 20127210400027, приложено към настоящето гражданско дело и са представени с исковата молба по обратния иск. Тук се включват платената цена за имота от 8533.00 лв., местния данък в полза на Община Б. С. от 213.33 лв. и платената такса за вписване на постановлението за възлагане в Служба по вписванията гр. Б. С. в размер на 10.00 лв.(л.35-38 от делото).

Неоснователно е твърдението на ЧСИ Й. в писмената му защита, че не са налице настъпили вреди в патримониума на Т., тъй като те са желани и търсени от самият него. В настоящият исков процес по безспорен начин се доказа, че Т. не е знаел към датата на разгласяване на публичната продан на процесният недвижим имот и последващото му възлагане, че длъжника по изп.дело Н. Б. Пе. не е собственик на имота. Доказателства оборващи тази теза не са представени от ответника по обратният иск.

Налице е и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди в патримониума на Т. и незаконосъобразните действия на ЧСИ Й. Безспорно претърпените от ищеца Т. вреди представляват пряка и непосредствена последица от вредоносните действия на ответника, защото са типична, нормално настъпваща и необходима последица от тях, и имат директно въздействие върху правната му сфера. Това е така, защото ако Т. е знаел към момента на обявяване на публичната продан, че спорния имот не е бил собственост на длъжника по изп. дело № 20127210400027 при налагане на възбраната върху него, то той не би участвал в тази продан, не би подал наддавателно предложение и не би заплатил предложената от него цена, както и последващите такси и разноски по прехвърляне на собствеността и вписване на издаденото му постановление за възлагане в СВ.

В случая е налице и пропусната полза в размер на 667.00 лв., с която сума се е увеличило имуществото на ищеца. Ответника по първоначалният иск Т. е заплатил цена на имота при публичната продан в размер на 8533.00 лв., а го е продал на ищеца М.Б. за сумата от 9200.00 лв. При уважаване на главният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД вр.чл.189 от ЗЗД Т. ще следва да върне цената по сделката в размер на 9200.00 на ищеца Б.. Следователно ответника по обратният иск ЧСИ В.Й. ще следва да заплати на ищеца по този иск сумата от 667.00 лв. представляваща пропусната полза, изразяваща се в разликата между цената(8533.00 лв.), по която е закупил имота от публичната продан по изп. дело № 20127210400027 и цената, по която го е продал в последствие на М.Б.(9200.00 лв.), като съдът се произнесе с условен диспозитив.

По отношение на претенцията от 1858.90 лв.(а не както е посочена в и.м. по обратният иск от 2215.92 лв.) представляваща подлежащи на възстановяване от Т. суми и разноски претендирани от ищците Б. и С. по първоначалният(главен) иск, съдът следва да се произнесе с условен диспозитив по отношение на уважения обратен иск, след изплащане задължението на ответника в полза на ищците по главния иск.(Решение № 465/28.12.2012г. по гр.дело № 1211/2011г. на IV г.о. на ВКС, постановено реда на чл.290 от ГПК, Решение № 1389/10.01.1994 г. по гр.д. № 655/1993 г., V г. о.).

Съдът намира, че всички кумулативни предпоставки на отговорността на ЧСИ Й по чл.45 ЗЗД вр.чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ са налице, поради което така предявеният обратен иск срещу него е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Същият следва да бъде осъден да заплати на Т.Ф.Т. сумата от 8533.00 лв. представляваща цена на имота по публичната продан, 213.33 лв. платен местен данък на Община Бяла Слатина, 10.00 лв.платена цена за вписване на постановлението за възлагане на недвижими имот в СВ при БСлРС, ведно със законната лихва върху главницата от 8533.00 лв., считано от датата на предявяване на обратният иск-21.08.2015г. до окончателното й изплащане.

ІІІ. РАЗНОСКИ:

В ход на устните състезания адв.М. процесуален представител на третото лице помагач ЧСИ В.Й. е направила възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на внесеното от ищците и от ответника адвокатско възнаграждение, като съдът го редуцира до минималния размер посочен в Наредба № 1/2004г. за МРАВ.

От приложеният с и.м. договор за правна защита и съдействие и пълномощно е видно, че ищеца М.Б. е упълномощил адв.Вл.Ч. от ВрАК за процесуално представителство по гр.д. против Т.Ф.Т., като му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1080.00 лв. с ДДС в брой.(л.15 от делото).

Ищцата Ц.С. е упълномощила адв.Вл.Ч. с правата по чл.34 от ГПК, видно от пълномощното находящо се на л.14 от делото, но в него нито е уговорен размер на адвокатското възнаграждение, нито реално такъв е заплатен по банков път или в брой.

От приложеният по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно е видно, че ответника Т.Т. е упълномощил адв.М.М. от ВрАК за предявяване на обратен иск против В. Г. Й. и процесуално представителство по гр.д.№ 495/2015г. по описа на БСлРС, като му е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1020.00 лв. с ДДС в брой.(л.81 от делото).

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл.36 от ЗА, минимален размер на възнаграждението.

Според приетото с т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на исковете от 9595.10 лв.и 1833.70 лв.(посочена в и.м.) възнаграждението е в размер на 580.00 лева + 321.44 лв.(5 % върху 6428.80 лв. за горницата над 5000 лева). Изчисленото възнаграждение в минимален размер следва да е 901.44 лева(без ДДС-то).

В договора за правна помощ и съдействие е включен и ДДС-то, като така определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, на положения от адвокат Вл.Ч. труд по договора за правна защита и съдействие изразяващ се в изготвяне на и.м., вписването й, явяването и участието му в с.з. Следователно адвокатското възнаграждение на адв.Вл.Ч. не следва да се редуцира до минимума посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.

По отношение адвокатското възнаграждение на ответника заплатено на адв.М. в размер на 1020.00 лв. съдът намира, че същото не следва да се редуцира до минималният размер съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ(880.00 лв.), тъй като адвокат М. е изготвил писмен отговор на исковата молба, изготвил е искова молба по предявеният обратен иск срещу третото-лице помагач В.Й.. Участвал е активно в две поредни съдебни заседания в качеството на процесуален представител на ответника и изготвил подробна писмена защита по делото, което е с фактическа и правна сложност.Същият в писмената си защита е посочил, че в размера на адвокатският хонорар е включен и ДДС, което не представлява по същество възнаграждение, но от друга страна, настоящия спор разкрива особена фактическа и правна сложност.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК направено от адв.Цв.М.-пълномощник на третото лице-помагач ЧСИ Й. за редуциране размера на заплатените адвокатски възнаграждения от ищците и от ответника Т. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника Т.Т. следва да бъде осъден да заплати на ищеца М.Б. направените по делото разноски в размер на 383.80 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото и 1080.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна помощ и съдействие, а не както е посочено в списъка по чл.80 от ГПК в размер на 1437.20 лв., тъй като не са представени надлежни доказателства в тази връзка.

Ищцата Ц.С. не е направила разноски по делото и такива не следва да й се присъждат.

Третото лице-помагач ЧСИ В.Йотов следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратният иск Т. Ф.Т. направените от него деловодни разноски в размер на 1020.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Направените от третото лице-помагач ЧСИ В.Й разноски, не следва да му се присъждат предвид изхода на спора.

Воден от гореизложените мотиви съдът