Решение № 1272 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 738/2023 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК. Производството по адм. дело № 738 по описа на Административен съд Благоевград за 2023 год. е образувано по жалба на И. С. А., в качеството на председател на Управителният съвет на Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“, с адрес: [населено място], [улица], против Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 год. на Ръководител на Управляващ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020. С Решение № 2320 от 30.11.2023 год., съдът е отменил Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 год. на Ръководител на Управляващ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020, като неправилно и незаконосъобразно. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред касационната съдебна инстанция, в резултат на което обжалване с Решение № 8889 от 17.07.2024 год., постановено по адм. дело № 2446 по описа на ВАС за 2024 год., съдът е оставил в сила Решение № 2320 от 30.11.2023 год., постановено по адм. дело № 738 по описа на Административен съд Благоевград за 2023 год. Решението е влязло в законна сила на 17.07.2024 год. С молба вх. № 430/20.01.2025 год. от Ю. Й.-В. – ръководител на Национален орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020 и директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“, чрез процесуален представител по пълномощие В. – гл. юрисконсулт в МРРБ, е поискано съдът на основание чл. 175 от АПК да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на Решение № 2320/30.11.2023 г. по административно дело № 738/2023 г. на Административен съд - Благоевград, като вместо „Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 г.“ да се чете „Решение № РД-02-14-703/29.06.2023 г. “. Искането е обосновано с твърдението, че след постъпване в МРРБ на жалбата от И. С. А., в качеството на председател на Управителният съвет на Сдружение „Съюз на производителите на екологична енергия - БГ“ срещу Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 год. на Ръководител на Управляващ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020, при администрирането на жалбата по реда на чл. 152 от АПК, в придружителното писмо е допусната техническа грешка, (която според молителя е била налице и в самата жалба) при изписване на номера на процесното решение за финансова корекция, като вместо правилното „Решение № РД 02-14-703/29.06.2023 г.“ е изписано грешното „Решение № РД 02-14-704/29.06.2023 г.“. Съдът като се запозна с молбата и съдебното решение, намира за установено следното: Видно от изложеното в молбата и съдебното решение, чието изменение се иска, следва да се приеме, че по същество молбата представлява такава по чл. 175 от АПК, т.е. искане за поправка на очевидна фактическа грешка. Според правната теория и по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, както и по чл. 247 от ГПК, очевидна фактическа грешка в решението е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, какъвто не е конкретният случай. На първо място видно от обстоятелствената част на жалбата, жалбоподателят изрично сочи, че предмет на оспорване на същата е Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 год. на Ръководител на Управляващ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020, с което е наложена финансова корекция в размер на 4 074. 58 лева, представляващи 20 % ДДС при договорена стойност от 24 447. 50 лв. на услугата с вкл. ДДС или 12 500 евро, с вкл. ДДС по Договор № E.VE./T-3/ 02.11.2021 със Сдружение „Форум Балканика“. Петитума на жалбата съответства изцяло с посочените в обстоятелствената част на същата фактически и правни твърдения, както и по отношение на индивидуализация на оспорения административен акт, а именно: вид, номер, дата на издаване, орган, който е издал решението, включително и по отношение на вида размера на корекцията. Също така в унисон със съдържанието на жалбата при администрирането на същата по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК, административният орган е приложил заверен препис от Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 год. на Ръководител на Управляващ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020, включително и всички относими към издаването му документи, съставляващи административната преписка по издаване на същото. При разглеждане на делото, съдът съобразявайки всичко това, при преценката на събрания относим към правния спор доказателствен материал, с постановеното решение се е произнесъл по направеното искане, с предмет Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 год. на Ръководител на Управляващ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020, въз основа на формираната воля, обективирана като мотиви в съдебния акт. Така постановеното решение впоследствие е било предмет на инстанционен съдебен контрол по законосъобразност, в резултат на което отново са изложени мотиви и постановен диспозитив, касаещи по своето съдържание законосъобразността на въпросното решение на УО. Горното сочи на извода, че диспозитивът на съдебното решение съответства изцяло на описанието на фактите и обстоятелствата в жалбата, включително и на установените по делото с надлежни доказателства факти и обстоятелства. Т.е. формирана е воля по отношение на правилността и законосъобразността на оспорения административен акт, индивидуализиран и от самия орган като Решение № РД-02-14-704/29.06.2023 год. на Ръководител на Управляващ орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A България-Гърция 2014-2020, с което е наложена финансова корекция в размер на 4 074. 58 лева, представляващи 20 % ДДС при договорена стойност от 24 447. 50 лв. на услугата с вкл. ДДС или 12 500 евро, с вкл. ДДС по Договор № E.VE./T-3/ 02.11.2021 със Сдружение „Форум Балканика“. Ако е налице техническо несъответствие между посочения от административния орган номер на оспореното решение с действителния такъв по вътрешна за органа регистрация на административните актове от този вид, то същото не следва да се квалифицира като допусната от съда явна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 от АПК. В случая формираната воля на съда е ясно изразена и не е налице противоречие между нея и външното й изразяване в диспозитива на решението, в контекста на оспореното решение и приложеното такова в административната преписка. В този смисъл решението не следва да бъде поправено, именно поради неналичие на твърдяната от страна на молителя явна фактическа грешка. Водим от горното, съдът