Решение № 475 от 9.5.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 457/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Главен директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при ДАМТН, срещу решение № 995 от 28.10.2022г., постановено по НАХД № 3301/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № ДДГ-10 от 17.08.2022г., издадено от Главен директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при ДАМТН, с което на “Кетен“ ООД, за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите на основание чл.52 от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. В касационната жалба се сочи, че в първоинстанционното решение е направен неправилен извод, че наказаното дружество е производител, поради което е отменил наказателното постановление. Излага доводи, че “Кетен“ ООД отговаря на изискванията за вносител, а не за производител. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – “Кетен“ ООД се представлява от адв.Ч., които моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението оставено в сила. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като въпреки направените възражения административно-наказващият орган не е предприел действия по събиране на доказателства. Посочва още, че първоначалната проверка е приела, че не е налице административно нарушение, а именно че “Кетен“ ООД не е производител, защото не е съставен АУАН за разлика от настоящия случай. Претендира разноски. Не представя доказателства. Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Бургас отменил наказателно постановление № ДДГ-10 от 17.08.2022г., издадено от Главен директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при ДАМТН, с което на “Кетен“ ООД, за нарушение на чл.26, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите на основание чл.52 от ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. Според първоинстанционният съд неправилно е определено качеството на наказаното лице като вносител, вместо производител, в резултат на което неправилно е приложил относимата нарушената правна норма, която въвежда задължение за жалбоподателя. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. От фактическа страна по делото е установено, че на 26.01.2022 г. служители на ДАМТН извършили планова проверка в търговски обект: „Строителен маркет“, намиращ се в гр.Сливен, стопанисван от „Артком 7“ ЕООД, в която е установено, че се предлага за продажба Smart Socket (смарт контакт) - марка „Ноmа“, модел НР-04, който бил определен като радиосъоръжение, но не бил придружен с ЕС Декларация за съответствие или опростена ЕС Декларация за съответствие. От представените допълнително доказателства се установява, че продуктът е закупен от „Кетен“ ООД. Изискана е информация от последното дружество, което представя Commercial Invoice № JX09-20190725/ 25.07.2019 г., с доставчик Shenzhen Core Image, Co., Ltd, Bldl, Huafeng High-Tech Park, Dongfang Commununity Songgang, Baoan Dist, Shenzhen City, China, получател „Кетен“ ООД; Митническа декларация № 19BG005808017492R3/13.09.2019 г., с продавач Shenzhen Core Image, Co., Ltd, Bldl, Huafeng High-Tech Park, China, получател „Кетен“ ООД; Paking List, BILL OFF LADING.. От представените документи, актосъставителят констатирал, че „Кетен“ ООД е „вносител“ и с писмо изх. № 81-00-444-2/18.04.2022 г. на ДАМТН (получено на 27.04.2022 г.) изискал в срок от 15 (петнадесет) дни от получаване на писмото, да предостави в ГДНП, РОНИ, ЮИБ в гр.Бургас ЕС Декларация за съответствие за проверения продукт, издадена от производителя и превода й на български език, отговаряща на изискванията на чл. 44, т. 5 от НСИОСР, във връзка с чл. 17, ал. 7 от НСИОСР. След като до 12.05.2022 г. „Кетен“ ООД не представил изисканата декларация е съставен акт за нарушение, като нарушението е квалифицирано чл.26, ал. 2 от ЗТИП, във връзка с чл. 44, т. 5 от НСИОСР, във връзка с чл. 17, ал. 7 от НСИОСР. С издаденото наказателно постановление е наложена имуществена санкция на основание чл.52 от ЗТИП в размер на 5000лв. На първо място следва да се установи задълженото лице. Районният съд подробно е обсъдил доказателствата и достигнал до извод, който се споделя от настоящата инстанция, а именно, че Кетен ООД е производител, а не вносител както е посочил наказващият орган. Първоинстанционният съд след като е разгледал определенията за вносител в §1, ал.1, т.5а от ДР на ЗТИП и производител в §1, ал.1, т.5 от ДР на ЗТИП и §1, ал.1, т.13 от ДР на НСИОСР правилно е приел, че представените документи за поръчка установяват, че „Кетен“ ООД е възложило проектирането и производството на радиосъоръжението и го предлага със своя търговска марка, поради което дейността съответства на определението за производител. При този извод е правилно и заключението за неправилно определена нарушена разпоредба, която въвежда задължение за вносителя, задължение за производителя също е налична в ЗТИП, но в друга правна норма. Неправилно посочените нарушени правни норми водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна, каквито изводи са направени и от първоинстанционния съд. На следващо място в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че актосъставителят не приема, че е представена Декларация за съответствие за продукта, предмет на настоящата проверка, тъй като Декларация за съответствие е с дата 21.04.2021г., а продуктът е внесен в Република България на 13.09.2019г. /датата на митническата декларация/ и е пуснат на пазара на 06.11.2019г. /дата на фактурата за доставка на продукта/. При така приетите фактически установявания се налага извод, че за партидата, в която попада проверения продукт не е съществувала Декларация за съответствие, поради което деянието е неправилно квалифицирано. Относимата правна норма, при така приетата от наказващия орган фактическа обстановка е чл.51в от ЗТИП, съгласно който „ Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти без маркировка, без допълнителна маркировка, или без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, и/или с изискванията за екопроектиране, определени в мерките по прилагането по чл. 26а се наказва с глоба от 500 до 800 лв. или с имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.“ Доколкото обаче неправилното приложение на санкционната норма от касационния жалбоподател е довело до неяснота на волята му обективирана в обстоятелствената част на наказателното постановление. Отделно фа ктическите и правни несъответствия не биха могли да бъдат преодоляни чрез преквалифициране на нарушението. С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и е отменил същото. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила. РАЗНОСКИ Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, което е в размер на 960лв., представляващо минималния размер от 800лв. и ДДС, съгласно чл.18, ал.2 вр с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде уважено изцяло. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, ХХVІ-ти състав