Решение № 1497 от 14.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1613/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 14917 от 20.12.2022 г. по гр.д. № 53467/2022г. на Софийски районен съд, 125 състав, ответникът Столична община е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД ЕИК •••••••, сумата от 232, 17 лева, от които сумата от 217, 17 лева главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от 15 лева, за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.05.2021г. в град София, при движение по общински път – на улица „•••••••, претърпени от попадане на л.а. Пежо с рег.№ ••••••• в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва за период от 03.10.2022г. до изплащане на вземането, и сторените разноски от 658 лева. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. № 3007/05.01.2023г. от ответника Столична община, с която са изложени съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Въззивникът счита, че в хода на делото е останало недоказано местоположението на твърдяната неравност, като според твърденията в исковата молба процесната дупка се е намирала на ул.“•••••••, а при изслушването на водача на автомобила се установило, че инцидентът е настъпил на ул.“Цар Симеон“. Двата адреса били отдалечени един от друг и нямало данни водачът на застрахования автомобил да е завил по ул.. „Цар Самуил“. Това било и невъзможно, тъй като на тази улица бил поставен знак „B1“. Мястото на настъпилото произшествие не можело да бъде установено единствено въз основа на подаденото уведомление за настъпилата щета. Въз основа на това, въззивникът счита, че механизмът на произшествието не е установен. Допълнил е още, че при изготвяне на САТЕ вещото лице е работило въз основа на хипотетични данни без да има доказателства за съществуването и местоположението на дупката, като в този смисъл е посочил, че няма изготвена скица, няма и протокол за ПТП. Така мотивиран, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира и разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. Счита, че в хода на делото е бил изяснен механизмът на настъпване на процесното ПТП. От свидетелските показания се установило, че водачът на застрахованото МПС е управлявал автомобила по общински път около кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Цар Самуил“ /в близост до № 84/. Механизмът се установявал и от изготвената САТЕ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 205858/03.10.2022г. на ищеца „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Столична община осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КТ, вр.чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 232, 17 лева, включваща в себе си и 15 лева ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по л.а. “Пежо“, Модел: 308, рег.№ •••••••, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 18.05.2021г. в гр. София, на ул. „••••••• е настъпило ПТП, при което лек автомобил “Пежо“, Модел: 308, рег.№ •••••••, управляван от Н. А.Т., попаднал в необезопасена и необозначена дупка. В резултат на настъпилото ПТП били причинени материални щети на автомобила по облицовката на предната броня. Към датата на произшествието лекият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско+“ в „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД с полица № 440120220007596 и срок на действие 12.02.2020г. – 20.05.2021г. Във връзка с настъпилото ПТП и въз основа на уведомление на застрахования била образувана преписка по щета № 44012132114102, по която бил изготвен опис и калкулация, в резултат на което било определено застрахователно обезщетение в размер на 217, 17 лева. Посочената сума била преведена на автосервиз „А.-С.“ ООД, който извършил ремонта на автомобила. Твърди, че обичайните ликвидационни разноски са в размер на 15 лева. Ответникът – Столична община, отговорял за поддръжката и изправността на общинските пътища съгласно ЗП и ППЗП. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Счита, че не е ясно в достатъчна степен причината за настъпилото ПТП да е преминаване през необезопасена дупка на пътното платно. В уведомлението за щета на се съдържали доказателства за посоката на движение на автомобила, липсвала схема и визуализация на неравността и разположението й на пътя. Самият механизъм на ПТП, отразен в уведомлението, не се подкрепял от други доказателства и не бил съставян протокол. Липсвали доказателства за състоянието на гумата преди ПТП, като оспорва претенцията по размер. Направил е възражение за съпричиняване ПТП, поради нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като водачът не е избрал скорост, която да му позволи да спре или избегне препятствието на пътя. Допълнил е, че изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя. По делото са приети застрахователна полица по застраховка „Каско+” № 440120220007596 от 21.05.2020г. носеща подпис за страните по нея, от която се установява, че л.а. „Пежо“, рег. № ••••••• е бил застрахован при ищеца за периода от 21.05.2020г. до 20.05.2021г. с клауза за ремонт на щети в доверен сервиз. Към доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за щета № 44012132114102 от 19.05.2021 г. във връзка с посочената по-горе полицa, подадено от Н. А.Т., в което е отразено, че на 18.05.2021г., в 14: 30 часа при движение по ул. „••••••• автомобилът преминал през необезопасена дупка с размер 50/15/40 на пътното платно, в резултат на което били увредени предната броня и спойлерът на превозното средство. Прието е още и опис- заключение по щета от 19.05.2021г., от което се установява, че по процесното МПС са получени следните щети: облицовка на предната броня – боя /боядисване на детайла с основен цвят боя/. По делото са представени и следните документи, приети като писмени доказателства, а именно: калкулация по претенция от 19.05.2021г. и ликвидационен акт от 20.09.2021г. за сумата от 217, 17 лева; приемо- предавателен протокол за получен ремонтиран процесния автомобил; фактура № 0000019469 от 27.08.2021г. за стойността на извършения ремонт, възлизаща на 217, 17 лева и платежно нареждане от 23.09.2021г. за сумата от 217, 17 лв. С писмо изх. № 0-92-12791/12.10.2021г. ищецът е отправил покана до Столична община с искане да бъде възстановено платеното застрахователно обезщетение. Видно от представените по делото доказателства, е че писмото е получено на 18.10.2021г. В хода на първоинстанционното производство е изслушана и съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че съгласно представеното уведомление за щета, механизмът на настъпилото ПТП е следният: На 18.05.2021г. около 14, 30 часа, лев автомобил „Пежо 308“, рег. № •••••••, се движи по ул. „Цар Самуил“ в района на № 84, превозното средство преминава през дупка на платното за движение с размери 50/15/40, вследствие на което получава увреждания по предната броня и спойлера. Вещото лице е заявило, че процесните вреди могат да настъпят от ПТП с посочения механизъм, а стойността на работата за отстраняването на уврежданията на автомобила по средни пазарни цени е 291, 67лв. В открито заседание експертът е посочил, че уврежданията са само по облицовката на бронята и могат да настъпят при ниска скорост. Ако скоростта е била по- висока, са щели да настъпят вреди и по ходовата част и гумите. Като свидетел е изслушан Н. А.Т. – водач на автомобила. Същият е заявил, че си спомня за инцидент на ул. „Цар Симеон“, по която е шофирал и на която живеел баща му. Тази улица се кръстосвала с ул. „Цар Самуил“, но свидетелят не може да си спомни дали неравността се е намирала преди или на самото кръстовището на ул. „Цар Самуил“. Допълнил е, че е влязъл в дупка, като самата улица била изпълнена с такива. Улицата била еднопосочна само с една лента, а отдясно се намирали спрени автомобили. Нямало знаци, които да сигнализиран, че се извърша ремонт, нито такива, които да сочат, че следва да се движи с по-ниска скорост. Уврежданията по автомобила настъпили по неговата броня и спойлер. Към момента на произшествието автомобилът се движил със скорост от около 10-15 км/ч. Не помни да е звънял на КАТ. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно. Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Основателността на иска е обусловена от главното и пълно доказване от страна на ищеца на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. С доклада на районния съд са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: ищецът е застраховател на застраховка автокаско за лекия автомобил; че е заплатил обезщетение в размер на 212, 17 лева, както и че пътят, на който се твърди да е настъпило произшествието, е общинска собственост, а в открито заседание е обявил за безспорно, че ул. „Цар Самуил“ се стопанисва от Столична община. Спорно пред настоящата инстанция е настъпването на застрахователното събитие при твърдения от ищеца механизъм, а именно ПТП, настъпило на 18.05.2021г. в резултат на попадането на лекия автомобил в необезопасена дупка, намираща се на ул. „•••••••. Съдът счита, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установяват механизма и мястото на процесното ПТП. В тази връзка не могат да се споделят оплакванията на въззивника, че показанията на свидетеля Н. Тодоров опровергавали твърдяното от ищеца обстоятелство, че лекият автомобил е попаднал в необезопасена дупка на ул. „•••••••. Правилно районният съд е взел предвид уведомлението за щета от 19.05.2021г., подадено и подписано от водача, управлявал лекия автомобил, в което мястото на настъпване на произшествието е посочено именно като ул.“•••••••. Настоящата инстанция се солидаризира с изложеното от първата инстанция, че към датата на подаване на уведомлението пред застрахователя водачът на автомобила все още е имал пресни спомени от произшествието и местонахожданието на процесната дупка, които след един продължителен период от време от повече от 2 години са избледнели, още повече че двете улици са близки една до друга и се кръстосват и е нормално към датата на разпита свидетелят да не е категоричен в показанията си. Макар и да е заявил, че е шофирал по ул. „Цар Симеон“, свидетелят е допълнил още, че не е категоричен дали самата неравност се е намирала преди, на или след кръстовището с ул. „Цар Самуил“. Предвид това може да се направи извод, че лекият автомобил дори и да не се е намирал конкретно на ул. „•••••••, то той е бил в непосредствена близост до този адрес. Свидетелят е категоричен, че на самата улица е имало дупка и именно в тази дупка е попаднал управляваният от него автомобил. Това обстоятелство се потвърждава и от уведомлението за щета от 19.05.2021г., което съдът спомена, че следва да бъде взето предвид, с оглед близостта на отразените в него факти с момента на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице е посочило в изготвената СТЕ, че уврежданията по превозното средство могат да настъпят в резултат на произшествието, съгласно посочения от него механизъм, за който извод експертът се е запознал с обсъденото вече уведомление за щета. Въз основа на изложеното, съдът счита, че по делото е установено, че на дата 18.05.2021г. лек автомобил „Пежо 308“, рег. № ••••••• е попаднал в необезопасена дупка на платното за движение на ул. „Цар Самуил“ 84, в резултат на което са били уведени предната броня и спойлерът на превозното средство, както правилно е приел и районният съд. Въззивникът не е изложил други оплаквания срещу обжалваното решение, като настоящата инстанция не установи да са били нарушени императивни матариалноправни норми, поради което и на основание чл.269, изр.2 от ГПК решението на районния следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемата страна „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. По делото е представен договор за правна защита, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 168 лева, както и платежно нареждане от 09.02.2023г., видно от което сумата е платена на процесуалния представител на въззиваемия. Насрещната страна е направила в срок възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно, с оглед минималния размер от 400 лева, установен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. При това положение, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД сумата от 168 лева за сторени пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът