Решение № 132 от 22.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 234/2024 г.

Производство по Глава 21 НПК. С присъда № 13/08.04.2024г., постановена по НОХД № 539/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик подс. М. Г. С. е признат за виновен в това, че на 28.08.2022 г. в гр. •, обл. •, умишлено умъртвил К. И. К. по особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 115 от НК и във вр. с чл.54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.2, бук. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1, т.1 вр. с ал.2 от НК от размера на наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подс.М. С. е бил задържан под стража. С присъдата подсъдимия М. Г. С. е осъден да заплати на гражданските ищци - на Т. Б. Д. сумата от 150 000 лв. / сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен; -на И. Б. Д. сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен; -на Н. И. А. сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен; -на В. В. К. сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева /, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 300 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл за веществените доказателства по делото, а направените разноски възложил в тежест на подс.М. С. на основание чл.189 ал.3 НПК. Против присъдата е постъпила жалба от адв.П. С. като защитник на подс. М. С., с която счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание несъразмерно тежко. Ето защо моли присъдата да се измени като се приложи квалификацията по чл.118 вр.чл.115 НК, а независимо от квалификацията на деянието се претендира приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК. Иска се и намаляване размера на уважените граждански искове. Новите защитници на подс.М. С. адв. И. К. и адв.Т. К. поддържат подадената въззивна жалба и исканията за приложението на чл.118 вр.чл.115 НК и чл.55 от НК, като адв. К. иска и условна присъда. Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив присъдата е правилна и законосъобразна, а въззивната жалба неоснователна. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адв. Ч. Ч. моли съда да отхвърли въззивната жалба и исканията на защитата за преквалификация на деянието и за намаляване размера на наказанието като неоснователни. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка по делото е пълно и правилно разкрита от първоинстанционния съд като настоящата инстанция също приема за установени по несъмнен начин следните фактически положения: Пострадалата Е. И. К., родена на • година, живеела в двуетажна къща, находяща се в гр.•, ул.• № •. Към инкриминираната дата тя обитавала първия етаж от къщата, а на втория живеела дъщеря й – св.И. Д.. В двора на къщата имало изграден минерален плаж, с осигурен достъп на външни лица срещу заплащане. В същия този двор, на около стотина метра от къщата на К., се намирала едноетажна къща, обитавана от нейния внук и син на дъщеря й – св.В. К.. Дъщерята и внукът на пострадалата били ангажирани в семейния бизнес, работейки на минералния плаж. Там работела като касиерка и сестрата на пострадалата – св. Н. А.. Пак към инкриминираната дата, подс. М. С. живеел сам в с.•, общ. •. Бил разведен, със средно образование, неосъждан – реабилитиран по право / през 1973г. е бил осъден по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК/. Подс. М. С. и Е. К. установили помежду си интимни приятелски отношения около 1999 - 2000 година. Обикновено два-три пъти годишно, основно през есенния период и покрай новогодишните празници, подс. С. гостувал в дома на К. за около месец. Освен интимни, двамата имали парични и имотни взаимоотношения. През годините С. давал в заем пари на К., които тя влагала основно в семейния бизнес – изградения в двора на дома й минерален плаж, бар, барбекю и т.н., а впоследствие му се издължавала. Освен това двамата били закупили съсобствен недвижим имот, находящ се в м. „• “, с идентификатор• по КККР на гр.•, в който планирали да развият съвместен бизнес. По повод паричните и имотните им взаимоотношения, между тях започнали да се пораждат спорове, като през 2017г. чувствата на К. към С. поохладнели. Той обаче продължил да гостува през следващите години в дома й, а тя не намирила сили да прекъсне окончателно връзката им. На 27.08.2022г. вечерта, подс.С. пристигнал с влак в гр.• и около 21: 00 часа отишъл в дома на пострадалата К.. Повод за посещението му бил рождения ден на К. в този ден, респ. неговото желание да я изненада и поздрави. Отделно от това имал намерение да бъде проведен нещо като „семеен съвет“ между него, К., дъщеря й – св.И. Д. и внукът й – св.В. К., на който С. да изкажел на глас претенциите, които имал към пострадалата в личен и имуществен план. Като го видяла пострадалата К. не се зарадвала особено и му казала, че не е в настроение да празнува, тъй като боледувала от „Ковид“. Допуснала го да преспи в къщата, в стая на първия етаж, която той обикновено обитавал, когато й гостувал, находяща се в съседство с кухненската стая, която самата К. обитавала. Двамата провели разговор за личните им отношения, при който С. заявил, че не може да забрави 22 години от живота си с нея и че иска да живеят като семейство, на което пострадалата К. отвърнала, че са разделени от 2017г. След това С. настоял тя да му прехвърли своята идеална част от съсобствения им недвижим имот в м. „• “, на което К. се възпротивила и го попитала защо той не й прехвърли неговата идеална част. След тази реакция С. й казал, че щом не е съгласна, то щяло да стане лошо и за нея, и за него. След този спор двамата си легнали в двете отделни стаи, които обитавали. За този разговор и отправената заканителна реплика, пострадалата К. споделила на сестра си - св. А., сутринта на 28.08.2022г. На 28.08.2022г. сутринта, подс. С. станал, пил кафе и отишъл на плажа в двора на къщата. Последователно през деня провел разговор с дъщерята и внука на пострадалата - св. Д. и св. К., като им казал, че иска да се проведе нещо като семеен съвет, на който да им сподели разочарованията си от К., както и да обсъдят имотни спорове и въпроси. Реакцията и на двамата обаче не го удовлетворила, тъй като всеки от тях отказал да участва в такъв разговор и го помолил да си тръгне. Св. Д., която в ранната вечер имала планирано пътуване до гр.•, дори му предложила да го закара до гарата в гр.•, откъдето да си хване влак, но С. отказал. По-късно и св.К. му предложил да го закара до гарата в гр.•, за да си хване влака, но С. отново отказал и заявил, че ще си тръгне сутринта на 29.08.2022 година. Подс. С. прекарал почти целия ден в ползваната от него стая в къщата на пострадалата К., където слушал радио. В края на работния ден, около 17: 00 часа, св. А. си тръгнала от работното място и се прибрала в дома си. От главата й обаче не излизали думите, които сутринта сестра й и споделила, а именно, че С. бил казал, че ако не му прехвърли дела си от съсобствения им имот, щяло да стане лошо и за нея, и за него. По този повод тя позвънила на телефона на К., но последната не отговорила. След това се свързала по телефона с племенницата си – св. Д., която не прекъснала връзката и отишла в стаята на майка, където я заварила да спи. Събудила я, след което й предложила да я закара в дома на А., за да остане там. К. отказала и казала да я оставят на мира. Св.Д. включила телефона си на високоговорител, като така в разговора се включила и св.А.. Тя също на свой ред отправила молба към сестра си да отиде да пренощува в дома й, но последната отново отказала. Тогава св. Д. предложила на майка си да отиде в къщата на св.К., но К. за пореден път отказала и на висок тон казала да я оставят на мира, т.к. й било писнало от всички. След това К. излязла на двора и седнала на една маса до плажа. Св.Д. тръгнала за гр.•, но преди това казала на сина си - св.К., през 15-20 минути да ходи до къщата на баба си, за да я наглежда. На 28.08.2022г., след 20: 00 часа, пострадалата К. и подс.С. се намирали сами на първия етаж на къщата, всеки в обитаваната от него стая. В един момент К. отишла при С. и се скарали по повод неговото настояване да говори с децата й на семеен съвет. Няколкократно му заявила, че ще му даде пари и искала той да си тръгне веднага. Той обаче отказвал, като казвал, че ще си тръгне на сутринта. Това не се харесало на К. и на висок тон тя продължила да настоява към С. да си тръгне. Казвала му, че не желае да се занимава с децата й, че нищо не можел да й направи, тъй като била „кучка за 1000 мъже“, а той не бил достатъчно мъж вече. Казала му и че бил глупак, щом й вярвал на всяка клетва и за всичко. В този момент С. избутвал К. към коридора между неговата и нейната стая, като й казвал да престане да вика, но тя продължила. Подразнен от това, подс. С. с ръцете си хванал за шията пострадалата К. и започнал силно да я стиска, а тя на свой ред го хванала също за ръцете. Свлекли се на пода, между вратата на кухненската стая и антрето, като пострадалата била по гръб, а подсъдимия надвесен над нея, на колене, като продължил я души. В един момент усетил, че пострадалата не проявява признаци на живот, повикал я по име, започнал да се извинява, помилвал я по лицето, но нямало реакция. Разбирайки, че я е умъртвил, в 20: 49: 31 часа, от мобилния си телефон с № •, подс. С. позвънил на ЕЕНСП 112, като разговорът бил приет от оператор в РЦ- •. В този първи разговор поискал изпращането на полиция, но без да уточни къде и защо. Минути след това провел още два разговора на тел. 112, в които посочил самоличността и местонахождението си, като съобщил, че е убил човек – Е. К., както и че ще чака полицията на входа на имота. На местопроизшествието били изпратени и пристигнали полицейските служители - св. М. и св. М., които заварили подс. С. да ги чака пред входната врата на дома на пострадалата. В този момент на мястото дошъл и св. К., за да нагледа за пореден път баба си, както му било поръчано от неговата майка. Той видял полицейските служители, притеснил се и попитал подс. С. какво става, а последният отвърнал, че направил беля. След това св.К. влязъл в къщата и видял безжизненото тяло на баба си, която лежала по гръб на пода между кухненската врата и коридора. Паникьосал се, започнал да вика за помощ, опитал се да й направи сърдечен масаж и изкуствено дишане. Полицейските служители поискали документ за самоличност от С., който казал, че личната му карта се намира в сак, в който е и багажът му, вътре в къщата. Св. К. изнесъл сака и полицаите проверили личната карта на С., след което му поставили белезници, като го позиционирали на дворната ограда. Пред полицейските служители С. още тогава заявил, че се били скарали с Е. К., че тя го обиждала, след което той я хванал за шията, стиснал я и тя паднала на земята. Междувременно на място пристигнал медицински екип на ФСМП -•, който констатирал смъртта на пострадалата К.. Подс. С. бил отведен в РУМВР-•, където бил задържан. На 29.08.2022г., за времето от 00: 19ч. до 02: 10ч., бил извършен оглед на местопроизшествие, а именно двуетажна масивна жилищна сграда - къща и помещенията към нея, както и прилежащите такива, намиращи се в гр.•, ул. „•“ № •, за което бил съставен надлежен протокол с фотоалбум. С протокола за оглед били приобщени и веществени доказателства: платнен сак - чанта, тъмно син на цвят, с надпис „MEGA BAG INTERNATIONAL“ съдържащ 1бр. мобилен телефон марка „“, къси панталони, тениска, 2 бр. ПВЦ - части, брошура и кутия с кръгла форма и надпис „NIVEA“; 1 бр. ДНК проба № 1 иззета от обект № 2 - трупа на пострадалата, посредством стерилен апликатор; найлонов плик, съдържащ фактури, стокови разписки и сумата от 300 лв. - 6 бр. банкноти с номинал от по 50лв., 1 бр. стъклена чаша, тип „Халба“, с надпис „Каменица“, описани, като неразделна част. С определение по ЧНД № 423/2022г. по описа на Окръжен съд -Пазарджик, по реда на чл. 161, ал.2 НПК, бил одобрен протоколът за оглед на местопроизшествие от 29.08.2022г., в частта за иззетите веществени доказателства. Същия ден - 29.08.2022г., за времето от 10: 28ч. до 11: 20ч., бил извършен повторен оглед на местопроизшествието, за който бил съставен надлежен протокол, ведно с фотоалбум, при който били иззети 1 бр. DVR марка “•“, модел, , •“ със сериен номер № •, захранващ кабел, адаптер за него и компютърна мишка, 1 бр. монитор марка „•“, модел „•“ със сериен номе𠹕, захранващ кабел и адаптер. Оглед бил извършен и на трупа на К., в секционната зала на ОКПСМ при „•“ АД, където бил откаран за аутопсия, за което е съставен надлежен протокол от 29.08.2022г., ведно с фотоалбум. С протокола били приобщени ВД - нокти от лява и дясна ръка, косми от срамна част от трупа на К., както и дрехите на трупа. На 31.08.2022г. бил извършен оглед на веществени доказателства – на иззетия с протокол за оглед на местопроизшествие от 29.08.2022г. – платнен сак съдържащ мобилен телефон „•, , /„•“/ с imei • тел. номер •, плик съдържащ извлечение от банкова сметка и нотариален акт, плик с 2бр. ПВЦ части, кутия с кръгла форма и надпис „NIVEA“, опаковка с надпис Omnic Tocas, 1бр. ПВЦ бутилка с течност; 1 бр. мъжки бански, 1чф. чорапи, 1бр. къс панталон с колан, 1 бр. къси гащи, 1бр. боксерки, 1 бр. тениска, 1бр. потник, 1бр. тъмно синьо яке, ключодържател с 2бр. ключа, 1бр. карта за пътуване с БДЖ №•, надлежно описани в протокол ведно с фотоалбум. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, при огледа и аутопсията на тялото на пострадалата е установено: удушаване с ръце; кръвонасядания по шията; кръвонасядане по лигавицата на глътката и гръкляна; кръвонасядания в меките тъкани около щитовидната жлеза; точковидни кръвоизливи по склерите на двете очи; счупване на рогчетата на подезичната кост и щитовидния хрущял; мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор; обща трупна картина на бързо настъпила смърт; кръвонасядане на лицето и шията. Причината за настъпване на смъртта на К. е остро настъпилото смущение в кръвообращението на главния мозък и остро настъпилите неврорефлекторни прояви, поради дразнене на шокогенните зони на шията. Смъртта е настъпила бързо, за няколко минути. Механизмът на получените травматични увреждания е резултат от действията на твърд, тъп предмет чрез удар или при притискане с или върху такъв, като най-общ механизъм. Кръвонасяданията по кожата и меките тъкани на шията са от действието на човешка ръка и нокти. Травматичните наранявания на К. са нанесени в жизненоважни области на човешкото тяло. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо - второ денонощие, преценено по трупните изменения. В съдебно заседание при изслушване на експертизата вещото лице е защитило заключението си по убедителен начин и е пояснило, че непосредствено след поставянето на ръцете в областта на шията и прилагането на сила при стискането, пострадалата е почувствала болка и е имала страдание. Преди да се счупят рогчетата на подезичната кост на щитовидния хрущял, преди да се получи кръвонасядането в областта на глътката и гръкляна, не е настъпило спиране на кръвообръщението към мозъка, за да изпадне тя в безсъзнателно състояние. Минало е известно време от упражняване на силата в областта на шията до спиране на кръвообръщението, защото трябва да се окаже въздействие върху двете сънни артерии, които снабдяват мозъка и тогава починалата изпада в безсъзнание. Имало е време, минута – две, от момента на упражняване на натиск в шията до настъпване на безсъзнание и след това на смъртта. Уточнява, че силата на стискане на шията е била значителна, за да се счупят двете рогчета на подезичната кост и на щитовидния хрущял и за да се получат кръвонасядания на глътката и гръкляна. Медикът е категоричен, че от спиране на кислорода към мозъка се преминава към изпадане в безсъзнателност, този интервал може да протече около 1.5 - 2 минути. Това притискане трябва да продължи известно време, за да се травмират подлежащите кости и щитовидния хрущял и след това вече от притискане на двете артерии, трябва да мине още известно време, с уточнението, че няма как да се установи колко точно време е продължило самото стискане, респ. дали в началото то е било с максимална сила или с времето се е увеличавало. Видно от заключение, обективирано в протокол №А-101/07.09.2022г. за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина, изготвена от СХЛ- •, се доказва наличие на 0, 13 промила алкохол в кръвта на пострадалата Е. К.. Видно от заключението на приетата по делото съдебно химико - токсикологична експертиза, в кръвта на подс. С. не е установено наличие на алкохол и наркотични вещества. Според заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, при прегледа, извършен на 29.08.2022г. в 03: 15ч. на подс. С. е установено кръвонасядане в дясната лакетна ямка, с повърхностно зажулване на кожата върху него. Описаните увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет - директно и допирателно. Като се имат предвид локализацията, формата, размерите и характерните особености на уврежданията, може да се твърди, че те са получени от притискане и дърпане в описаната анатомична област и по време отговарят да са получени при описания в предварителните сведения инцидент. Причинена е болка по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Според заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от д-р В. Д., подс. С. не страда и не е страдал от психично заболяване. Не се води на диспансерен психиатричен отчет. През целия ден на 28.08.2022г. и към момента на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и е могъл да ръководи постъпките си. Не са удовлетворени критериите на чл.33 от НК. Физическото и психическото състояние на подс. С. му позволяват правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както към момента на клиничното психиатрично изследване, така и към момента на извършване на деянието. Към момента на клиничното психиатрично изследване няма данни подсъдимият да е изпадал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта. Няма никакво друго тежко и леко заболяване, което би попречило на провеждане на производството. Липсва физиологичен афект към момента на инкриминираното деяние. Обвиняемият е бил психически годен към инкриминирания момент да разбира свойството и значението на извършеното, като е могъл и да ръководи постъпките си. В съдебно заседание вещото лице е поддържало заключението си, като е разяснил, че по време на инкриминираните събития подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение, но не до степен, че да го доведе до физиологичен афект. Пояснява, че в този момент съзнанието на С. е било ясно, а не стеснено, докато при физиологичният афект е стеснено. Според експерта не е налице астеничната фаза, доколкото след деянието С. предприема спасително мероприятие, а това изключва афекта. Пояснява още, че действията на подсъдимия са били породени от обида и гняв, но последните не са от такава степен, че да отключат физиологичен ефект. На досъдебното производство е била назначена и повторна комплексна съдебно-психиатрична и псохологична експертиза с вещи лица д-р Д. А. и Е. Т., според които личността на подс. С. е акцентуирана -емоционално нестабилен тип. Емоционалната сфера е нестабилна, като се регистрират наличие на склонност към афективно отреагиране и ниска регулация над емоциите и импулса. Волевият акт е неустойчив, като преобладава нисък контрол над импулсите и влеченията. Установена е леко занижена тревожност, изводима от ситуацията, в която се намира. Наличие на агресивни тенденции. Липсват когнитивни нарушения на фона на нормален интелект. Преди и към момента на деянието - 28.08.2022г., подс. С., е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си. Той не страда от психично заболяване. Липсва единен регистър за учетност. Липсват данни да е лежал в психиатрична клиника. Физическото и психическото състояние на подсъдимия не го затруднява правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както към момента на експертизата, така и към момента на извършване на деянието. Към момента на извършване на експертизата липсват данни подсъдимият да е изпадал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което да пречи на провеждане на производството. В обстоятелствената част на експертизата вещите лица подробно са анализирали психосоматичното състояние, в което се е намирал С. по време на инкриминираните събития, като категорично и аргументирано са отхвърлили възможността той да е бил в състояние на физиологичен афект / стр.23 от КСППЕ/. В съдебно заседание вещите лица са поддържали заключението си, като са категорични и уточняват, че критериите, които са ползвали при определяне на понятието тежка обида са от такъв тип, които всъщност биха могли да повлияят на здравето или психическото състояние на лицето. Ето защо те приемат, че обидите, за които С. съобщава, че са отправени към него от пострадалата, не са застрашили неговото психологическо и физическо здраве, нито на него, нито на неговите близки. Категорични са, че той е бил в нормално психологично състояние на раздразнение в резултат на обидите, които са му отправени, така както всеки един нормален човек би се засегнал. Категорични са също, че няма данни от медицинска гледна точка той да е изпаднал в състояние, при което да е изгубил връзка със средата, в която се намира. Няма данни да е с патологични отклонения в сферата на мисловния процес т.е няма налудни психотични изживявания, паметта и интелекта са без клинично значими отклонения. Най-сериозния проблем в неговия психичен статус е неговото емоционално състояние и донякъде волевия процес. Вещите лица са убедени и в това, че С. има висок праг на раздразнимост и нисък праг на поносимост, което всъщност обяснява асоциалното му поведение и извършеното. По делото е прието и заключение на съдебно- техническа експертиза, която е имала за обект на изследване 1бр. DVR марка “•“, модел, , •“ със сериен номер № • и монитор марка „•“, модел „•“ със сериен номе𠹕, всички изследвани обекти са технически изправни. Съгласно вкопираният в изображенията таймкод е установено наличие на записи за датите посочени в задача 5.2 / от 20: 00ч. на 27.08.2022г. до 21: 30ч. на 28.08.2022г./. При прегледа на видеофайловете е установено, че същите са регистрирани от четири камери, които обхващат в полезрението си фасади на сгради, тротоарни площи, улично платно, огради и дворове. Не са успешно разпознати лицата посочени в задача т.5.3. В случая лицата присъстващи на записите стават за разпознаване от очевидци, свидетели и др. При успешно разпознаване на лицата в зависимост от времевия период и разположение на същите спрямо камерите, би могло да се извърши лицево идентификационно изследване. Наличните записи за посочения времеви интервал са записани на 11бр. цифрови оптични носители DVR-R и приложени към протокола. Видно от приетото като писмено доказателство писмо peг. № •г. РЦ 112 – •, с него е предоставена справка за получени сигнали на ЕЕН 112 на 28.08.2022г. в периода от 20: 00ч. до 22: 00ч. за извършено убийство в частен дом на ул. „•“ № • в гр. •, а именно: в 20: 49: 31ч. прието повикване от номер • с продължителност на аудиозаписа 00: 55 минути; в 20: 50: 38ч. оператор 112 набира горепосочения номер за допълнителна информация с продължителност на аудиозаписа 02: 23 минути. Обаждащия се е представил. В 20: 53: 08ч. е прието повторно повикване от същия номер с продължителност на аудиозаписа 02: 35 минути. Приложен е компакт диск, съдържащ три броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни картони за приетите повиквания по случая. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в него се възпроизвеждат разговорите, записани като аудиозапис на оптичен носител CD-R, марка „•“, предоставен с писмо peг. № •г. от РЦ 112 - •. Видно от приетото като писмено доказателство писмо изх. № •г. на „•“ ЕАД, титуляр на телефонен номер • е подс. С.. От заключението на назначената от съда офталмологична експертиза се установява, че подс. С. има заболяване, засягащо зрението - макулна дегенерация на двете очи, в краен стадий. Допълнителни заболявания, влошаващи зрението са катарактата на дясно око и птозата на горния клепач, луксираната вътреочна леща в ЛО, но предвид крайно намаленото зрение от основното заболяване, тяхното значение е пренебрежимо. Макулната дегенерация е придобита дегенерация на ретината, водеща до съществена загуба на централно зрение чрез комбинация от механизми, които не са напълно известни до момента. Прогресира до невъзможност за четене, изпълнение на ежедневни задачи и трудна ориентация в пространството, но не и до абсолютна слепота. Зрението на подсъдимия е тежко засегнато - дясното око е способно да различава посоката, от която идва светлина към него, трудно може да определи в каква посока се движи ръка точно пред него - практическа слепота. Лявото око е също тежко засегнато, макар все още да е с по-добро зрение, в сравнение с дясното, зрението тук може да се окачестви количествено и е от порядъка на 1 - 3 % (според Наредбата за медицинската експертиза такова зрение отговаря на 100% намалена работоспособност). Подсъдимият не е способен да чете с очила или без с дясното си око. С лявото си око, с подходяща корекция и помощни средства (увеличителни лещи, допълнително осветление) би могъл да чете много големи шрифтове (от порядъка на заглавие на първа страница на вестник). Четенето на документи е практически невъзможно. Изложената фактическа обстановка се установя частично от обясненията на подс. С., дадени на съдебното следствие пред първата и пред въззивната инстанция, както и тези от досъдебното производство, които съдът е приобщил към доказателствения материал посредством прочитането им по реда на чл.279 от НПК, изцяло от показанията на свидетелите И. Д., Н. А., В. К., А. М., дадени от последния в съдебната фаза на процеса, както и тези от досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, А. М., частично от тези на свидетелите Т. Д., Й. Р. и А. Д., както и от приобщените по делото писмени и веществени доказателства, както и от приетите заключения на коментираните по-горе експертизи. Съдът правилно е счел за процесуално негодни и недопустими като доказатествен източник показанията на полицейския служител – св. А. Т., тъй като те възпроизвеждат направени пред него извънпроцесуални самопризнания със задържания подсъдим С. при проведената в полицейското управление с него беседа. Освен че съдебната практика е категорична в разбирането, че те не могат да бъдат годно доказателствено средство, тъй като не са събрани при условията и по реда на НПК / с разпит на обвиняемо лице, на когото са разяснени всички права по НПК /, с промяната на чл.118 ал.2 НПК / ДВ. бр.18 от 2024г. /, не могат да имат качеството на свидетел полицейските служители, които са провели разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи. Подс.М. С. в обясненията си пред първата и в дадените пред настоящата инстанция, надълго и нашироко разказва за житейския си път и за взаимоотношенията си- лични, интимни и финансови с пострадалата Е. К., за съвместните им бизнес- планове, проекти и начинания, за чувствата си към нея и децата й, като на много места изпада в подробности и дава информация за неща и обстоятелства, които са извън предмета на обсъждане по настоящото дело. Както на досъдебното производство, така и пред съда подс.С. обаче не отрича извършеното деяние, а именно че посредством удушаване е причинил смъртта на пострадалата К.. Съдът дава вяра на обясненията на подс. С. за обстоятелствата, че преди да започне да души пострадалата К. тя влязла в обитаваната от него стая, където двамата се скарали по повод неговото настояване да говори с децата й /дъщеря и внук/ на семеен съвет, както и за това, че на висок тон тя настоявала към него да му даде пари, за да си тръгне веднага. Няма кой да опровергае твърденията на подс. С. и за понесените обиди, че била „кучка за 1000 мъже“, а той не бил достатъчно мъж вече, а също и че бил глупак, щом й вярвал на всяка клетва и за всичко- че ще бъдат заедно като семейство, с децата, за бизнеса, имотите, финансите и т.н Съдът не дава вяра на обясненията на подс.С., дадени в съдебната фаза на процеса в частта им, в която отрича да е казвал на К., че ще стане лошо за нея и него, ако не му прехвърли дела си от съсобствения им имот, както и че по време на удушаването й бил загубил връзка с реалността, нямал спомен как са били паднали на земята и какво е правил на земята, събудил се над нея, като бил на колене, в който момент го напуснали силите в краката, почувствал, че нещо се измило/оттеглило /отмило от него и се подмокрил /, т.е. че уринирал. Също и на обясненията му от досъдебното производство, дадени на 24.11.2022г. пред разследващ орган в частта, в която твърди, че имал спомен как само я хванал за гушата с дясната си ръка и в следващия момент се опомнил над нея, като я бил натиснал с дясното коляно по корема, а тя била безжизнена. Веднага след това почувствал отпадналост, топли и студени вълни, заради което седнал за известно време на леглото си, а след това, уверявайки се, че К. е мъртва, подал сигнал на тел. 112. Фактът, че подс. С. е отправил заканителна реплика към К., че ще стане лошо за нея и него, ако не му прехвърли дела си от съсобствения им имот, се установява от показанията на св. Н. А., сестра на пострадалата. Тя е категорична, че самата К. й споделила за тези думи на подсъдимия още на 28.08.2022г. сутринта. Не е случайно, че след края на работния ден, св.А., прибирайки се в дома си не спряла да мисли за заплахата и по телефона се опитала да убеди К. да отиде да нощува в дома й. В същата насока са и категоричните показания на св.И. Д., която също е изяснила, че вечерта на инкриминираната дата, след края на работния ден, нейната леля и сестра н майка й – св.А., й се обадила и била притеснена, тъй като К. не си вдигала телефона. Споделила й за заплахата, отправена от С. към К. предишната вечер, за което последната й разказала на сутринта, като поискала от нея да отиде и да види майка си. След като св.Д. установила, че майка й била заспала в стаята си и поради това не била чула телефона, двете с А. направили опит да я убедят да отиде да пренощува в дома на последната или в къщата на внука си - св.К., което обаче К. отказала. Относно психосоматичното състояние, в което подс. С. описва, че се намирал по време и непосредствено след убийството, обясненията, които е дал в съдебната фаза и тези от досъдебното производство, дадени при разпита му на 24.11.2022г., както вярно е отразил и първият съд, не следва да се възприемат безрезервно. При привличането му като обвиняем за първи път на 29.08.2022г., т.е. в деня след убийството, С. е дал обяснения, в които подробно и с ясни спомени е разказал как са се развили инкриминираните събития. Пояснил е, че около 20: 00 часа К. влязла в стаята му, започнала да му крещи да не се занимава повече с нея и децата й, като му казала и че бил глупак, щом вярвал на клетвите й. Той на свой ред й казал да млъкне и да се маха, тъй като го заболяла главата от нейното викане, след което я избутал към нейната стая, а тя продължила да вика, като на прага на вратата пред стаята й се опитала да го удари. Това го ядосало и той я хванал за гушата с дясната си ръка, като тя също го хванала за двете ръце, след което го повлякла и двамата паднали на земята – тя по гръб, а той над нея на колене. След това в обясненията си С. е заявил: „С това всичко свърши“. Разказът му продължава с това как започнал да я вика по име, плеснал я леко по бузата в опит да я свести, но тя не реагирала, уплашил се и започнал да звъни от мобилния си телефон на тел. 112. Действително не може да не направи впечатление, че в тези свои първи обяснения, които са дадени около 24 часа след инкриминираните събития в присъствието на защитник, подс. С. никъде не споменава, нито дори загатва, че по време на душенето на К. бил загубил връзка с реалността, че нямал спомен как са били паднали на земята и какво е правил на земята, че се събудил над нея, като бил на колене, в който момент го напуснали силите в краката, че почувствал как нещо се измило/оттеглило/отмило от него и се подмокрил / каквито факти съобщава в съдебната фаза на процеса/, че имал спомен как само я хванал за гушата с дясната си ръка и в следващия момент се опомнил над нея, като я бил натиснал с дясното коляно по корема, а тя била безжизнена, че веднага след това почувствал отпадналост, топли и студени вълни, заради което седнал за известно време на леглото си, а след това, уверявайки се, че К. е мъртва, подал сигнал на тел. 112 /каквито факти е съобщил при вторите си обяснения на досъдебното производство, дадени на 24.11.2022г. пред разследващ орган/. Не е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд, че при депозирането на вторите обяснения на досъдебното производство, в протокола за разпит на обвиняемия тогава С., единият му защитник е направил изявление, с което е поискал назначаването на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Обосновал го е с това, че вече изготвената по делото единична съдебнопсихиатрична експертиза / заключението от 01.09.2022г. на психиатъра д-р В. Д., т. І, л. 185–205 от ДП/ била необоснована, тъй като била изготвена без да са отчетени първите и вторите обяснения на С. от досъдебното производство. / При изготвянето на тази експертиза, вещото лице е обсъждало първите обяснения на С., дадени в качеството му на обвиняем на 29.08.2022г., като същите са дословно цитирани в обстоятелствената част на експертизата /. По-важното е другото- че преди да даде своите втори обяснения като обвиняем в хода на досъдебното производство, С., респ. неговите защитници, вече са били запознати със заключението на въпросната единична СПЕ, в която освен всичко друго, вещото лице подробно е аргументирало извода си защо не приема, че по време на деянието извършителят се е намирал в състояние на физиологичен афект. Много подробно и научно обосновано са били описани фазите, без които не може да се разгърне физиологичен афект, като е заявено, че на пръв поглед състоянието на С. при убийството отговаря на много от елементите на физиологичния афект, но всички негови действия не удовлетворяват напълно изискванията на този афект. Изрично е акцентирано на това, че през цялото време съзнанието на С. е било ясно, а не стеснено, както и че при него не се наблюдавала последната фаза на афекта – астеничната, изчерпването, понеже не е чувствал тежка умора, която да го прикове да легне или седне да почива, а е действал рационално – проверява състоянието на К., звъни на тел 112 и чака на входа пристигането на полицейския патрул. При това положение е очевидна еволюцията в последващите обяснения на подс. С., дадени около три месеца след деянието, в които описва психосоматичното си състояние по време на деянието и след него- имал спомен само как бил хванал К. за гушата с дясната си ръка и в следващия момент се опомнил над нея, както и че веднага след това почувствал отпадналост, топли и студени вълни, заради което седнал за известно време на леглото си, преди да започне да звъни на тел.112. Прогресия на еволюцията в обясненията на С. досежно психосоматичното му състояние по време на деянието, се наблюдава и в заявеното от него във фазата на съдебното следствие. Тук вече освен загуба на връзка с реалността и липса на спомен как са били паднали и какво е правил на земята, подс.С. още твърди, че се събудил над К., като бил на колене, в който момент го напуснали силите в краката, почувствал как нещо се измило/оттеглило/отмило от него и се подмокрил в панталоните. Последното обстоятелство се опроверга категорично от показанията на св.В. К. и на полицейските служители М. и М., като всеки от тях е заявил, че не му е направило впечатление панталонът на С. да е бил мокър или пък да има специфичен мирис на урина от него. Изводът е, че с това надграждане в обясненията си, подс. С., респ. защитата целят да докажат наличието на физиологичен афект, липсата на какъвто се доказва по категоричен, научно обоснован и компетентен начин от вещите лица от единичната и комплексната СППЕ. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И. Д., Н. А., В. К., А. М. и А. М., понеже са достоверни, хронологично точни и взаимно допълващи се, кореспондират с останалите събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства. Още повече, че всеки от тези свидетели подробно, добросъвестно и незаинтересовано е възпроизвел важните за делото факти така, както ги е възприел, а техните показания са в корелация и с обясненията на подс. С., с които прави признание на основния факт, включен в предмета на доказване – че е умъртвил пострадалата К., посредством удушаване. При така установената фактическа обстановка, подс. М. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116, ал.1, т.6 предл.2 във вр. с чл.115 от НК, тъй като на 28.08.2022г. в гр. •, обл. •, умишлено е умъртвил Е. И. К. по особено мъчителен начин за убитата. Относно обективната и субективна съставомерност на деянието окръжният съд е изложил законосъобразни и обосновани съображения, които се споделят от настоящата инстанция, включително за квалификацията на убийството по т.6 на чл.116 ал.1 НК. Убийството е извършено по особено мъчителен начин и следва да се припомни заявеното от вещото лице, изготвило СМЕ за оглед и аутопсия на труп д-р Б. П., че непосредствено след поставянето на ръцете в областта на шията и прилагането на сила при стискането, пострадалата К. е почувствала болка и е имала страдание. Преди да се счупят рогчетата на подезичната кост на щитовидния хрущял, преди да се получи кръвонасядането в областта на глътката и гръкляна, не е настъпило спиране на кръвообръщението към мозъка, за да изпадне тя в безсъзнателно състояние, т.е. да не чувства болка. Минало е известно време от упражняване на силата в областта на шията до спиране на кръвообръщението, защото трябва да се окаже въздействие върху двете сънни артерии, които снабдяват мозъка и тогава починалата изпада в безсъзнание. Имало е време, минута -минута и половина - две, от момента на упражняване на натиск в шията до настъпване на безсъзнание, а след това и на смъртта. Силата на стискане на шията е била значителна, за да се счупят двете рогчета на подезичната кост и на щитовидния хрущял и за да се получат кръвонасядания на глътката и гръкляна. От всичко това може да се заключи, че по време на душенето пострадалата е изживяла болки и страдания с голям интензитет, които са били съзнавани и от подсъдимия. Осъзнавала е неизбежността от настъпването на смъртта й, като несъмнено е била ужасена от това преди да изпадне в безсъзнателно състояние, което се е случило в интервал от една до две минути, след започване на душенето. При обосноваване на тази квалификация на деянието, съдът резонно се е позовал на съдебната практика и на разясненията в т.15 от ПП № 2/1957г. на ВС в които случаи се приема, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития. Изрично е даден пример когато смъртта се причинява чрез постепенно задушаване, както е в конкретния казус. Да смъртта е настъпила сравнително бързо, но за тези минута -минута и половина - две, пострадалото лице е изживяло тежки предсмъртни мъки и е осъзнавало близката си и неминуема смърт. Не може да има съмнение, че при душеното й К. е агонизирала в продължение на повече от минута преди да настъпи смъртта й, тя дори е правила опит и да предотврати удушаването й от подсъдимия като го е държала за ръцете, за което недвусмислено говори заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, в което е установено кръвонасядане в дясната лакетна ямка на подс.С. с повърхностно зажулване на кожата върху него, което увреждане е получено от притискане и дърпане в описаната анатомична област. Със законосъобразни съображения, подкрепени и по експертен път, съдът е отхвърлил като неоснователно и другото искане на защитата, което се прави и пред настоящата инстанция, за преквалификация на деянието по чл. 118 във вр. с чл. 115 от НК. Както вече бе подробно посочено по-горе, заключенията на единичната СПЕ и комплексната СППЕ, са категорични и подробно мотивирани за това, че по време на деянието подс. С. не е бил в състояние на физиологичен афект. Освен, че не са налице медицинските критерии за това особено психическо състояние на дееца, по делото не се установява и някой от предвидените от закона начини, за да предизвика у дееца състояние на силно раздразнение. Както се изясни споделената от подс. С. обида преди да започне да души К., не е тежка по смисъла на чл.118 НК, а липсва и насилие от нейна страна против него, тъй като още от самото начало в обясненията си подс. С. твърди, че се е опитала да го удари по лицето, още по-малко да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за него. От субективна страна убийството е извършено с пряк умисъл, като подс. С. много добре е съзнавал, че с душенето на жертвата, за което е приложил значителна сила, ще предизвика смъртта й, като е искал и целял именно настъпването на този резултат. Иначе, както логично е посочил и първият съд, би постъпил по друг начин, а в крайна сметка умисълът на дееца се обективира в неговите действия, а не се извежда от демонстрираното в неговите обяснения. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С. за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 НК съдът е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест за обема на наказателната принуда, съобразно разпоредбата на чл.54 НК и с оглед постигане целите по чл.36 от НК като го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода. Това наказание по вид и размер въззивната инстанция намира за законосъобразно, съответно на наличните по делото факти от значение за индивидуализацията му и за справедливо както предвид целите на личната, така и на общата превенция. Съдът правилно е приел, че степента на обществена опасност на деянието в конкретния случай е завишена, тъй като е извършено по отношение на лице, с което подс. С. дълги години преди това е поддържал приятелски, лични и интимни отношения като семейни мъж и жена, при това в дома на К., без да е бил канен и викан там. Пострадалата му е имала пълно доверие, включително да остане да нощува насаме с него, а самият повод да започне да я души, при това хладнокръвно и с чувство за безнаказаност, е бил незначителен и свързан с характеровите особености на неговата личност, изяснени от заключенията на СППЕ. От друга страна като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подс.С., нелошите му характеристични данни, направените самопризнания относно умъртвяването на пострадалата К., както и оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи непосредствено след деянието, включително и посредством подадения сигнал за случилото се на тел.112. Като смекчаващо обстоятелство се приема влошеното здравословно състояние на дееца, свързано със зрението му и напредналата му възраст. Тези смекчаващи данни обаче както поотделно, така и в съвкупната им цялост, както правилно е приел и първия съд, не са нито многобройни, нито изключителни по своето естество, за да дадат основание за приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК, а от друга страна предвид на обстановката, при която е извършено престъплението и механизма на деянието, не може да се счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, за да се определи под петнадесет години лишаване от свобода. На основание чл.57 ал.1 т.2 б. “а“ от ЗИНЗС правилно е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което подс. С. е бил задържан под стража, считано от 28.08.2022 г. до влизане на присъдата в сила. По гражданските искове: Гражданските ищци Т. Б. Д., И. Б. Д., В. В. К. и Н. И. А. са съответно син, дъщеря, внук по майчина линия и сестра на умъртвената К., т.е. същите са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от престъплението. Всеки от тях е предявил граждански иск против подсъдимия С. за сума в размер на по триста хиляди лева, със законната лихва, считано от датата на увреждането. Предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и са доказани по основание, тъй като извършеното от подс. С. престъпление осъществява и деликт, от който пряко и непосредствено тези лица са претърпели неимуществени вреди, които подсъдимият е длъжен да възстанови в справедлив паричен еквивалент съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства –и най-вече от показанията на свидетелите Т. Д., И. Д., В. К., Н. А., Й. Р. и А. Д., става ясно, че приживе между К. и дъщеря й, сина й, внука й и нейната сестра са били установени изключително близки и доверителни отношения. Всеки от тях е разчитал изключително много на подкрепата на своята майка, баба и сестра. С причиняването на смъртта на пострадалата всеки от тях безвъзвратно е лишен от общуването, обичта и подкрепата й. Както казва св.Р., след смъртта на К. на семейството й все едно бил отрязан клонът, на който седели. Според показанията на св. Д. близките на К. изключително тежко преживяват нейната смърт, често плачели, затваряли се в себе си. Въззивната инстанция също счита, че търпените от тях болки, страдания, душевни мъки и отрицателни емоционални изживявания могат да бъдат оптимално и справедливо възмездени с присъдените от съда суми, както следва: за децата на К. - гражданския ищец Т. Д. и гражданския ищец И. Д. по 150 000 лева, за внука на К. – гражданския ищец ищец В. К. 100 000 лева и за сестрата на К. гражданския ищец Н. А. 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2022г., до окончателното им изплащане. До пълните предявени размери гражданските скове действително са завишени и правилно отхвърлени от съда като недоказани. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, както и за разноските, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия М. С., включително и да заплати 4% ДТ върху размера на уважените граждански искове. Предвид на изложените съображения обжалваната присъда се явява правилна, обоснована и справедлива и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС