Решение № 77 от 15.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1435/2023 г.

С присъда № 36 от 06.10.2023 г. по НОХД № 443/2022 г. Софийски окръжен съд е признал подсъдимия Г. А. Б., роден на •••••••• г. в гр.София, живущ в с.•••, община •••, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - София, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, безработен, с ЕГН ••••••••••, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2019 г. около 12: 50 ч. на черен път след язовир „Безден“, във вилна зона на с.Безден, общ. Костинброд, е отвлякъл Е. А. Б., с ЕГН ••••••••••, с лек автомобил марка „Хюндай”, с рег. № ••••••••, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - влязла в сила присъда по НОХД № 3741/2014 г. на СРС, поради което и на основание чл.142 ал.3, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, б.“а“ от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК го е осъдил и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /десет/ години; -в това, че на 29.08.2019 г. около 12: 50 ч. на черен път след язовир „Безден“, във вилна зона на с.Безден, общ. Костинброд, чрез употреба на сила е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Е. А. Б., с ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.150 ал.1 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК го е признал за виновен и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/ години. -в това, че на 29.08.2019 г., около 12: 50 ч. на черен път след язовир „Безден“, във вилна зона на с.Безден, общ. Костинброд, противозаконно е отнел чуждо МПС - лек автомобил /таксиметров/ марка „Хюндай”, с рег. № ••••••••, собственост на Е. А. Б., с ЕГН ••••••••••, от владението на същата, без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като за отнемане на превозното средство употребил сила - извадил контактния ключ от таблото на лекия автомобил, отворил вратата и избутал Е. А. Б. от колата, поради което и на основание чл.346 ал.5, вр ал.1 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК го е осъдил и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/ години, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимия Г. А. Б. Софийски окръжен съд е наложил най-тежкото наказание от наложените му по-горе за отделните престъпления, за които е признат за виновен, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /десет/ години. На основание чл.57 ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Г. А. Б. е осъден да заплати в полза на държавата - по сметка на ВСС, направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 40, 00 лева, както и по сметка на РУ на МВР гр.Костинброд - направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 573, 61 лева. Срещу присъдата на СОС е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Б., с която се иска да бъде отменена присъдата по НОХД №443/2022 г. по описа на СОС и подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан за престъпленията, за които е осъден по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр.2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК, както и да бъде намалено наложеното наказание за престъплението по чл. 346, ал. 5, вр. ал. 1 от НК. След изготвянето на мотивите към присъдата е депозирано и допълнение към въззивната жалба. Защитникът изтъква доводи, че първоинстанционният съд е приел описаната в обвинителния акт фактическа обстановка без да изложи мотиви кои доказателства цени и кои отхвърля. Счита, че изложените мотиви са неясни, поради което приема, че присъдата е постановена при липса на мотиви и при допуснати съществени процесуални нарушения. Според адв. Г. съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 305 от НПК, като в мотивите не са посочени установените обстоятелства и доказателства, въз основа на които се извеждат, не са обсъдени констатираните противоречия в доказателствените материали и не са изложени съображения в тази насока, както и не са обсъдени доводите на защитата и прокуратурата по същество. В допълнението към жалбата се навежда и твърдение, че е нарушено правото на подсъдимия да разбере каква е волята на съда и правото му да се защитава срещу постановената присъда. Според защитника от материалите по делото може да бъде направен извод, че пострадалата Б. не е била лишена от правото си на свободно придвижване, тъй като за да е налице изпълнителното деяние по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2 от НК следва спрямо нея да е била упражнена принуда при отвеждането на друго място. В тази връзка изтъква доводи за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав, посочвайки че в съдебно заседание на 24.03.2023 г. е задал насочващ въпрос, тъй като не останал доволен, че свидетЕ.та е казала, че не е правила опити да слезе и че не е показала на подсъдимия, че не пътува с него доброволно. Също приема, че предварително е била определена присъдата, тъй като на 05.06.2023 г. съдът не е допуснал изменение на обвинението по чл. 142 от НК в такива по чл. 143 от НК с мотива, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт. В допълнението към жалбата са изложени доводи още за несъставомерност на престъпленията по чл. 142 и чл. 150 от НК, за които се търси наказателна отговорност от подсъдимия, тъй като от показанията на пострадалата не може да се направи извод за упражнена принуда спрямо нея и че той единствено се опитал да я целуне, но тя се извърнала в друга посока. Защитата моли като смекчаващо вината обстоятелство да бъде прието, че делото не се води в разумен срок, тъй като от датата на извършване на деянието до постановяването на присъдата са минали повече от 4 години. В заключение прави искане да бъде отменена присъдата на СОС и да бъде постановена нова, с която подсъдимия Б. бъде признат за невиновен или алтернативно бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание представителят на АП-София оспорва жалбата, счита присъдата за справедлива и правилна и излага мнение, че съдът е постъпил доста снизходително като не излага становище по отношение на наложеното наказание поради липса на депозиран протест. Също така счита мотивите на съда за пълни, ясни и конкретни и изразява становище, че следва да бъде потвърден първоинстанционния съден акт. Служебният защитник на подс. Г. А. Б. – а. Г., в хода на съдебните прения счита постановената присъда на Софийски окръжен съд за неправилна, несправедлива и необоснована. Изразява становище, че в хода на съдебното следствие не са доказани деяния по чл.142 и 150 от НК, извършени от нейния подзащитен, както и че държавното обвинение е направило искане за изменение от чл.142 по чл.143 от НК – от отвличане към принуда, което не е било допуснато от съдебния състав според който липсват съществени изменения в обстоятелствената част на ОА. С това, според защитника на подс.Б., е дало предварителна определена сила на окончателния съдебен акт на съда. Адв. Г. излага мнение, че не са събрани доказателства, че свид. Б. е била заплашвана от подсъдимия, че ако сигнализира органите на МВР ще я застреля нея и после себе си. СвидетЕ.та като таксиметров шофьор е изпълнявала курс, при който подс. Г. Б. е бил неин клиент, стигнали са до вилната зона на с.Безден, стояли са около 40 минути, пушели и разговаряли. Свид. Б. не е ограничавана в своето свободно придвижване. Служебният защитник на подс. Г. Б. също така счита, че свид. Б. не насила, а по собствен избор е седнала отново в колата след като подсъдимият и е казал: „Седни тук, аз ще карам до Костинброд и там ще те оставя ти да продължиш.“ СвидетЕ.та не е виждала у подсъдимия оръжие. Защитата счита присъдата от 10 години „лишаване от свобода“ за несправедлива и постановена въз основа на неправилни и необосновани изводи на съда за извършено престъпление по чл. 142 от НК. Адв. Г. пледира подзащитният й да бъде оневинен за деяния по чл. 142 и 150 от НК – отвличане и блудствени действия. В тази връзка отбелязва, че свид. Б. е заявила, че подсъдимият е направил опит да я целуне, което според защитата е нелогично в случай, че подс. Б. е бил на пасажерското място, а свидетЕ.та е на шофьорското, тъй като двете седалки не са свързани. Служебният защитник адв. Г. моли за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат за невиновен подзащитния й, същият да бъде оправдан по двете обвинения. Алтернативно моли за налагане на по-леко наказание, тъй като са налице данни за липса на предварителен умисъл и съзнание за такива действия от страна на подсъдимия. Също така счита, че единствените доказателства, които по безспорен и категоричен начин установяват престъпно деяние, осъществено от подсъдимия, това е обвинение за престъпление по чл. 346 от НК. В личната си защита подс. Г. Б. поддържа казаното от адв. Г.. В последната си дума същият моли съда да вземе предвид, че никога не е осъществявал престъпления- отвличане и блудство. Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата си Софийски окръжен съд е провел съдебно следствие, в хода на което е изяснил всички правно значими обстоятелства, свързани с извършените деяния, времето и мястото на извършването им, действията на подсъдимия. По предвидения в НПК ред са били събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели по делото, отчасти от обясненията на подс. Г. Б., дадени от него в хода на съдебното производство, писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за разпознаване ведно с фотоалбум, писмени доказателства – справки, заключения на оценителна, видео-техническа и фоноскопна експертизи, които са били обсъдени внимателно и задълбочено. Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния им анализ, решаващият състав на Апелативния съд намира и възприема за безспорно установена следната относима към предмета на делото фактическа обстановка: Пострадалата свидетЕ. Е. А. Б. през 2019 година работела към таксиметрова компания „ОК Супертранс”АД като таксиметров шофьор със собствения си лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Елантра” с per. № ••••••••. Сутринта на 29.08.2019 г. свид. Б. започнала дневна смяна, като извършвала различни курсове за превоз на пътници. Преди обяд около 10, 45 ч. се движела с управляваният от нея таксиметров автомобил в гр.София по ул.”Г.С.Раковски” в посока центъра на града. На 25.06.2019 г. подс. Г. А. Б. бил освободен от Затвора - София след изтърпяване на наложено му наказание „Лишаване от свобода“. На 24.08.2019 г. подсъдимият наел стая в семеен хотел - собственост на свидетеля И. З., в кв.”Драгалевци”, ул.”Елена Снежина” № 3, гр.София. На 29.08.2019 г. подс. Г. А. Б. се намирал на кръстовището на ул.”Граф Игнатиев” и ул.”Г.С. Раковски”, през което в същото време минавала свидетЕ.та Б. с управлявания от нея таксиметров автомобил. Подсъдимият направил знак на преминаващото такси и свид. Б. спряла, за да качи клиента. Дестинацията на пътуването, посочена от подс. Б. е била в посока гр.Костинброд. След като се уговорили с Б. за цената на услугата, двамата потеглили, като подсъдимият пътувал на предната дясна седалка до шофьорската. За гр.Костинброд пътували по магистрала „Люлин”. По време на пътуването подс. Б. посочвал на свид. Б. маршрута, тъй като не й бил непознат. След като пристигнали в гр.Костинброд, подсъдимият й казал, че ще продължат към с.Безден, като отново й посочвал пътя. След с.Безден навлезли във вилната зона на селото - вилна зона „Бистрица“. Подс. Б. упътил свид. Б. до мястото, на което спрели - пред ограда, в която свършвал черен път, намиращ се в дясно след края на вилната зона. След като слязъл от автомобила, подс. Б. провел телефонен разговор, след което са качил отново и казал на свид. Б., че трябвало да изчакат идването на негов приятел, за да му донесе пари и й казал да паркира таксиметровия автомобил на отбивката от пътя към стопанския имот, пред който се намирали. На това място двамата останали около 40 минути, през което време разговаряли и пушели цигари, като свид. Б. изразила недоволството си от това, че толкова време трябвало да чака. Подс. Б. провел отново телефонен разговор и продължили да чакат. Не след дълго свид. Б. заявила, че следва да потегля обратно за гр.София и започнала да се подготвя да приведе автомобила в движение. Подс. Б. й казал, че първо трябвало да я накаже, че нямала поставена на таблото служебна карта. След това се навел към нея, с двете си ръце я притеглил към себе си, започнал да я опипва с ръка по гърдите и се опитал и да я целува по устата. Изненадана свид. Б. се опитвала да се отдръпне от подсъдимия, който продължавал да я притиска към себе си. След това подсъдимият хванал ръката на свидетЕ.та и я поставил върху половия си член. Свид. Б. успяла да се дръпне назад и отблъсне с ръцете си. Подс. Б. се пресегнал и издърпал контактния ключ от таблото на автомобила, отворил вратата от страната на мястото на шофьора и изблъскал свид. Б. извън автомобила, като й казал да слиза. Подсъдимият също излязъл от автомобила, заобиколил го и отишъл от лявата страна на автобомила, където била свид. Б., притиснал я до автомобила и започнал да опипва с ръце гърдите й. Тя отново го отблъснала и започнала да го моли да спре, като му казала, че била тежко болна. Подс. Б. я пуснал и заявил, че той поема управлението на автомобила, като я предупредил да не се опитва да сигнализира някой по пътя за случващото се, защото първо ще застреля нея, а след това и него. Свид. Б. седнала на предната дясна седалка на автомобила, а подсъдимият се качил на мястото на водача. Той привел автомобила в движение и казал, че ще мине по друг път, за да излезе директно на магистралата. Свид. Б. не познавала района и не знаела накъде пътуват. По пътя забелязала, че стигнали до бетонов възел. Подс. Б. заявил, че се бил объркал и направил обратен завой. Свид. Б. се ориентирала, че се движели по главното шосе за гр.Костинброд и че са завили в отбивката за с.Градец и с.Царичина. След преминаване на първото село, преди мина Чибаовци, подс. Б. спрял автомобила в гориста местност и казал на свид. Б. да слезе от колата. Тя слязла, а подсъдимият продължил с нейния автомобил, в който останали всичките й лични вещи. Подс. Б. отишъл с автомобила до с.Реброво, община Своге, паркирал го на ул.”Владимир Заимов” в близост до сградата на „Български пощи”ЕАД и го оставил там. Свид. Б. останала около 10 минути на мястото, където била слязла. През това време не преминавали превозни средства и тя решила да тръгне обратно към с.Градец, вървяла дълго време, прилошало й и седнала. По пътя за мина Чибаовци в същото време минал товарен автомобил „Пежо Боксер”, в който пътували свидетелите Н. И. и М. В.. Те видели свид. Б., след един завой на около 400 метра преди площада на с.Царичина. Тя махала с ръка и същите спрели. Свид. Б. им разказала за случилото се, качила се в автомобила при тях и потеглили към с.Градец. Свид. Б. подала сигнал на телефонния номер 112 от телефонният апарат на свид. М. В., В центъра на с.Градец свид. Б. слязла. На място пристигнал полицейски патрул и полицейските служители я закарали в управлението. В хода на проведените ОИМ свид. Г. Й. - полицейски служител, заедно със свои кО.и обходили периметъра, в който подс. Б. се качил в таксиметровия автомобил на свид. Б. и при преглед на записите от камерите в Центъра за видеонаблюдение към Столична община установили мъжа по направеното от свид. Б. описание. При прегледа на камерите, монтирани на ул.”Г.С.Раковски” и ул.”Граф Игнатиев” в гр.София, установили описания мъж, неговото движение преди качването му в таксиметровия автомобил в близост до кръстовището и неговото посещение в офис на мобилния оператор „Теленор”, като след посещение на офиса на мобилния оператор, установили самоличността му - подсъдимия Г. А. Б.. След установяване на неговата самоличност било установено, че същият пребивавал в семеен хотел в кв.Драгалевци, гр.София като след изтичане на срока, за който бил наел стаята, подс. Б. не се явил в хотела. При почистване на наетата от него хотелска стая, свид. И. З. намерил оставени вещи - автомобилен ключ с емблема на „Хюндай” с дистанционно за аларма, бяла тениска, сиви къси панталони, черна раница с емблема на „Найк”, съдържаща лични вещи и предмети. Намерените вещи свид. З. предал на свид. В. Г. - полицейски служител, който посетил хотела, за което е бил съставен Протокол за доброволно предаване от 03.09.2019 г. Свид. Б. предала на разследващия полицай резервния контактен ключ за собствения си лек автомобил „Хюндай” с Протокол за доброволно предаване от 03.09.2019 г. /л.57, т.3 от ДП/. На същата дата - 03.09.2019 г. в с.Реброво на ул.”Владимир Заимов” бил намерен оставеният от подс. Б. лек таксиметров автомобил марка „Хюндай” с per. № •••••••• и бил извършен оглед на местопроизшествие /л.73, т.1 от ДП/. При огледа били иззети дактилоскопни следи от стъклата на предна дясна врата и задна дясна врата. На 04.09.2019 г. били извършени нови огледи на лекия автомобил „Хюндай”, които са удостоверени в съставени огледни протоколи /л.86, т.1 и л. 103-115, т.1 от ДП/, като са били иззети обтривки от ръкохватката на предна лява врата, от волана и скоростния лост на автомобила. В автомобила са били намерени и личните вещи на свидетЕ.та. Видно от съставеният в хода на разследването по образуваното ДП Протокол за разпознаване на лица от 03.09.2019 г. /л.32-34, т.2 от ДП/ свид. Е. Б. разпознала подс. Г. Б. На 04.09.2019 г. подс. Г. Б. предал на полицейски служетел кредитна карта - бяла карта Виза, издадена на името на Е. Б., за което е съставен Протокол за доброволно предаване /л.60, т.3 от ДП/. Видно от приложеното писмо № 4184/05.05.2021 г. на мобилен оператор „Теленор”, на датата 29.08.2019 г. подс.Г. Б. е сключил договор за мобилни услуги с № 622125594 в магазин на адрес в гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №11. Първоинстанционният съд е приел назначената и изготвена видеотехническа експертиза /л.54-60, т.2 от ДП/ на приобщения запис от камери за видеонаблюдение, които са поставени в салона на гореописания магазин на мобилния оператор, от чието заключение се установява, че записът върху представения за изследване оптичен носител /диск/ съдържа изображение на лице, разглеждащо различни обекти, след което е обслужено от служител, като лицето по-късно подписва представени от служителя обекти, наподобяващи листа с текст и след това се насочва към входната врата и напуска обхвата на заснемащото устройство. Експертът е посочил, че при визуалното съпоставяне на заснетото лице и лицето Г. А. Б. е установено сходство в обща форма на лицето, височина и ширина на челото, хоризонтални линии на челото, форма и разположение на веждите, форма, размер и челно-носова линия, взаимно разположение на елементите на лицето, форма и разположение на устните, от което може да са заключи, че лицето наблюдаващо се на видеозаписа, вероятно е Г. А. Б.. По досъдебното производство е приобщен с писмо № 803/13.03.2020 г., изходящо от Районен център 112 - София звукозапис от сигнал към телефон за спешни повиквания 112, подаден на датата 29.08.2019 г. в 15: 59 ч. от Е. Б.. Извършена е фоноскопна техническа експертиза /л.63-70, т.2 от ДП/ на предаденият оптичен носител, като проведения разговор е свален на хартиен носител. Приетата от САС фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в мотивите към първоинстанционния съдебен акт. Тя само детайлизира някои от правно значимите обстоятелства, но не отразява друго, различно виждане на въззивния съд за развитието на събитията и за достоверността и убедителността на доказателствените средства чрез които са установени тези обстоятелства. Възприетите от първия съд фактически положения са изяснени в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото - факта на извършване на деянията, авторството на същите, касателно подсъдимия, механизмът на осъществяването им, вида и естеството на процесните вещи, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е действал подсъдимият. Фактическите констатации на първия съд са правилно изведени, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на наличните доказателствени материали не са били допуснати логически грешки. Съдът, в съответствие с изискванията на закона е обсъдил доказателствените материали по делото, изложил е подробни мотиви за това, кои от тях възприема и кои не и по какви причини, поради което е приел за несъмнено установена, описаната по-горе фактология на деяниянията. Първоинстанционният съд е положил максимални усилия да установи с необходимата категоричност, че к ъм инкриминирания момент кои са активните действия на подсъдимия. Първоинстанционният съд детайлно е разгледал и объдил всеки един момент от заявеното от пострадалата за случилото се и е анализирал другите налични доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали, а именно от гласни доказателствени средства - отчасти от обясненията на подсъдимия Г. Б., дадени от него в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, показания на свидетелите М. В., Н. И., Е. Б., Г. Й., В. Г., И. З., К. Г.; писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие /л.70-71, т.1, л.73-74, т.1 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.57-60, т.3 от ДП/, протоколи за оглед на веществени доказателства /л.86-87, л.88-99, л. 103-115, т.1 от ДП/, протокол за разпознаване ведно с фотоалбум /л.32-34, т.2 от ДП/, справка от КАТ /л.5, т.3 от ДП/, справка от РЦ112 София /л.12, т.3 от ДП/, справка от ГДИН /л.14, т.3 от ДП/, справка от Теленор /л.17, т.3 от ДП/, справка от Отдел „Пътна полиция при СДВР /л.127, 128 от делото/, справка от Агенция по вписванията /л.125 от делото/; способите за доказване - заключения на оценителна експертиза /л.46- 52, т.2 от ДП/, видео-техническа експертиза /л.54-60, т.2 от ДП/ и фоноскопна експертиза /л.63-70, т.2 от ДП/. Правилен и законосъобразен е подходът на СОС при анализ на показанията на пострадалата свидетЕ. Е. Б., тъй като тези позазания са в унисон с показанията на другите свидетели по делото и писмените доказателства и доказателствени средства- заключенията на назначените и приетите от съда експертизи. Въззивният състав отчита тези показания са последователни, логични и убедителни. От показанията на свидетеля Б. се установява, че същата е работила като таксиметров шофьор, което кореспондира с протокола за оглед на лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Елантра” с per. № •••••••• от 03.09.2019 година и прилежащия към него фотоалбум, което процесуално- следствено действие е извършено от разследващ полицай в с.Реброво на ул.”Владимир Заимов”. От горепосоченото писменно доказателство и фотоалбума към него е видно, че върху лекия автомобил марка „Хюндай”, модел „Елантра” с per. № ••••••••, собственост на св.Б. има поставени стикери и лого на таксиметрова компания „ОК Супертранс”АД. Показанията на св. Е. Б. относно мястото където е осъществявала таксиметрова дейност на 29.08.2019 г. преди обяд около 10, 45 ч. а именно, че се движела с управляваният от нея таксиметров автомобил в гр.София по ул.”Г.С.Раковски” в посока центъра на града и че като клиент се качил подсъдимият кореспондира с приложеното и прието като доказателство от СОС писмо № 4184/05.05.2021 г. на мобилен оператор „Теленор”, на датата 29.08.2019 г., от което е видно, че подс.Г. Б. е сключил договор за мобилни услуги с № 622125594 в магазин на адрес в гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №11, който адрес е в непосредствена близост до ул.”Г.С.Раковски” в гр.София. В тази част от показанията на св. Б. са в унисон и с приетата от СОС видеотехническа експертиза /л.54-60, т.2 от ДП/ на приобщения запис от камери за видеонаблюдение, които са поставени в салона на гореописания магазин на мобилния оператор, от чието заключение се установява, че записът върху представения за изследване оптичен носител /диск/ съдържа изображение на лице, разглеждащо различни обекти, след което е обслужено от служител, като лицето по-късно подписва представени от служителя обекти, наподобяващи листа с текст и след това се насочва към входната врата и напуска обхвата на заснемащото устройство. В експертното заключение и при визуалното съпоставяне на заснетото лице и лицето Г. А. Б. е установено сходство в обща форма на лицето, височина и ширина на челото, хоризонтални линии на челото, форма и разположение на веждите, форма, размер и челно-носова линия, взаимно разположение на елементите на лицето, форма и разположение на устните, от което може да са заключи, че лицето наблюдаващо се на видеозаписа, вероятно е Г. А. Б.. Показанията на св. Б. в тази им част кореспондират с показанията на св. Г. Й. - полицейски служител, който заедно със свои кО.и обходили периметъра, в който подс. Б. се качил в таксиметровия автомобил на свид. Б. и при преглед на записите от камерите в Центъра за видеонаблюдение към Столична община установили мъжа по направеното от свид. Б. описание. При прегледа на камерите, монтирани на ул.”Г.С.Раковски” и ул.”Граф Игнатиев” в гр.София, установили описания мъж, неговото движение преди качването му в таксиметровия автомобил в близост до кръстовището и неговото посещение в офис на мобилния оператор „Теленор”, като след посещение на офиса на мобилния оператор, установили самоличността му - подсъдимия Г. А. Б.. Заявеното от св. Б. относно дестинацията на пътуването, посочена от подс. Б., а именно в района на гр.Костинброд и селата около града кореспондира, освен с протокола за оглед на лек автомобл, извършен в с. Реброво, но и с показанията на свидетелите Н. И. и М. В., който пътували в този район. Първоинстанционният съд, за да се довери изцяло на показанията на свидетЕ.та Е. Б. е взел предвид пълната им кореспонденция в отделните им части, с останалите събрани по делото доказателствени материали, а именно: в подкрепа на твърдените от пострадалата факти за принудителното й отвеждане от подсъдимия на друго място, различно от това, на което се е намирала, и изхвърлянето й от колата на черния път в района на мина Чибаовци, на първо място са показанията на свидетелите М. В. и Н. И., които свидетелстват, че въпросния ден възприели свидетЕ.та Б. преди площада на с.Царичина и същата им се оплакала, че качила клиент в таксиметровия си автомобил, който я заплашил и я изхвърлил от него, като отнел автомобила и личните й вещи в него; на второ място - съдържащите се в протокола за оглед на местопроизшествието /л.73, 74, т.1 от ДП/ данни, че таксиметровия автомобил на свидетЕ.та Б. действително е намерен изоставен в с.Реброво, община Своге; и на последно място - обясненията на самия подсъдим Б., който не отрича, че е отнел без съгласието на свидетЕ.та Б. управлявания от нея таксиметров автомобил, изгонил я е от колата в района на с.Царичина, след което е изоставил автомобила. Правилно СОС е отчел в мотивите си, че показанията на свидетЕ.та Б. относно обстоятелството, че подсъдимия я изгонил от автомобила, оставяйки я на черния път в района на мина Чибаовци, след което същата потърсила помощ от свидетелите М. В. и Н. И., кореспондират напълно освен със заявеното от тях, но и с проведеният разговор от мобилния телефон на свидетеля В. с телефона за спешни повиквания 112 и съдържанието на подадения сигнал, който факт е подкрепен и от приложената по делото справка от посочения оператор /л.12, т.3 от ДП/ и изготвената въз основа на предоставения от последния, оптичен носител - фоноскопна експертиза /л.63- 70, т.2 от ДП/. Въззивният състав изцяло споделя изводът на първоинстанционния съд, че съобщеното в показанията на свидетЕ.та Б. относно това, че подсъдимия отнел принудително таксиметровия й автомобил, и че в същия останали личните й вещи, документи и пари е в унисон и напълно кореспондира с данните съдържащи се в протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства /съответно на л.73, 74 и л.86, т.1 от ДП/, в частност удостовереното в същите обстоятелство, че действително автомобила на пострадалата е намерен изоставен в с.Реброво, като в него са открити конкретно посочените от св.Б. вещи, както и от протокола за доброволно предавене на вещи от 04.09.2019 г., с който подс. Г. Б. предал на разследващия полицай кредитна карта - бяла карта Виза, издадена на името на Е. Б.. Показанията на свидетЕ.та Б. в тази им част се подкрепя и от показанията на св. И. З., който свидетел при почистване на наетата от подсъдимия хотелска стая намерил оставени вещи - автомобилен ключ с емблема на „Хюндай” с дистанционно за аларма, бяла тениска, сиви къси панталони, черна раница с емблема на „Найк”, съдържаща лични вещи и предмети. Намерените вещи свид. З. предал на свид. В. Г. - полицейски служител, който посетил хотела, за което е бил съставен Протокол за доброволно предаване от 03.09.2019 г. Верни са изводите на първоинстанционния съд, че показанията на пострадалата свидетЕ. Е. Б. с останалите източници на доказателства освен, че кореспондират, но по своето естество същите са преки доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не могат да бъдат игнорирани априори само поради факта, че са депозирани от пострадало по делото лице. Правилно е отчено от СОС, че известно колебание в показанията на св. Б. от двете фази на процеса, касаещо характера на осъществените от подсъдимия спрямо нея блудствени действия не води до цялостното им дискредитиране и може да се обясни с нежеланието и неудобството на свидетЕ.та да разкрие факти от интимния си живот, но при извършеното процесуално- следствено действие разпознаване на лице от св. Б. на подс. Г. А. Б. в хода на раследване на досъдебното призводство, именно св. Б. е посочила подс. Б. като автор на деянията, които е извършил- Протокол за разпознаване на лица от 03.09.2019 г. /л.32-34, т.2 от ДП/ свид. Е. Б. разпознала подс. Г. Б.. В допълнение на съображенията на първоинстанионния съд, въззивната инстанция държи да отбележи, че пострадалата св. Б. в самото начало на разпита си пред СОС /лист 76 от СП/ е заявила, че се опитва да забрави това, което е приживяла и то с помощта на психолог, поради което спомените й са, както самата тя се изразява „доста разпокъсани“, като в този смисъл и въззивният състав приема, че показанията й, дадени в хода на досъдебното производство са пълни и достоверни. Неоснователно е възражението на защитата за предубеденост на първоинстанционния съден състав, което е довело и до приемането на свидетелстките показания на св. Б. за достоверни в цялата им цялост, тъй като съдът не е допуснал изменение на обвинението, направено от прокурора в съдебно заседание на 05.06.2022 година. Не може да се направи извод за предубеденост на съда при наличие от негова страна на процесуално поведение, спазващо разпоредбите на процесуалния закон. Правилно СОС не е допуснал изменение на обвинението, направено от прокурора, тъй като не са били налице законовите предпоставки за това, а именно съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или основания за прилагане на закон за по- тежко наказуевмо престъпление. Видно от мотивите към присъдата на първоинстанционния съд, същият е подходил към анализ на показанията на свидетЕ.та Б., спазвайки правилата на НПК и правната теория с въведения от нея научен метод на оценка на доказателствата. Оценката на доказателствата като мисловно- логическа дейност на съда много често се свежда и до оценка на косвени доказателства. В тази дейност явленията, включващи човешките действия трябва да се възприемат съобразно тяхната естествена, логична и закономерна взаимовръзка и взаимозависимост, при отчитане на правилото, че всяка човешка проява има конкретна и реална причина и обяснение. Зад всяко човешко действие стои реален човек, който може и има причина да го извърши. Недопустимо е в оценъчната дейност да се пренебрегват съществуващите факти и тяхната очевидна връзка с други факти. Недопустимо е да се привнасят теоретично възможни, но неподкрепени с доказателства предполагаеми факти и обстоятелства. Съществуването на определени явления - винаги, на първо място, трябва да се обяснява с естествения им произход и закономерна логическа връзка е тяхната причина. Правилно според въззивния състав заявеното от св. Б. е оценено от първоинстанционния съд като подробно, детайлно, последователно, логично, непротиворечиво и кореспондиращо на останалите доказателства. Фактите заявени от св. Б. изцяло са подкрепени от косвените доказателства по делото и по същество и по време и по място, с изключителна точност. Въззивният състав, както и първоинстанционният съд изцяло кредитира показанията на свидетелите М. В., Н. И., И. З., К. Г., Г. Й. и В. Г. /включително и тези, дадени от последните двама свидетели на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/. Техните показания са логични, обективни, безпристрастни. Свидетелите добросъвестно както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие изнасят твърдения, свързани с техните възприятия, които твърдения изцяло синхронизиран със заявеното от св. Б., както и с изетите веществени доказателства в хода на досъдебното производство, заключенията на назначените по делото и приети от първоинстанционния съд експертизи и писмени доказателства по делото. Показанията на свидетеля Г. Й. Й., полицейски служител към онзи момент в РУ-Костинборд изцяло са в синхрон и еднопосочни със заявеното от св. Б., а именно, че е пострадала, със съдържанието на иззетия като веществено даказателство диск, относно движениято на подс. Б. преди да използва таксиметровите услуги на св. Б. и с писмените доказателства, относно подписване от негова страна на договор за мобилни услуги. Показанията на св. Й. изцяло допринасят за установяването на начина по който полицейските служби са установи извършителя на инкриминираните деяния, а именно, чрез преглеждане на записи от офис на фирма „Теленор“ и чрез преглеждане на записи от „Градска мобилност“ към Столична община. Заявеното на св. Й. за това, че подс. Б. при задържането му е предал бяла карта виза, издадена на името на св. Е. Б. е в унисон и писменото даказателство по делото- протокол за доброволно предаване от 04.09.2019 година /л.60, т.3 от ДП/, което писмено даказателство е подписано и от подсъдимият Б.. Показанията на св. В. Г., също полицейски служител към онзи момент в ОД на МВР- София освен, че кореспондиран с показанията на св.И. З.- собственик на хотела, в който отседнал подс. Б., но същите са в синхрон и със съставения протокол за доброволно предавене от 03.09.2019 гдина., с който св. З. предал намерените в хотелската стая вещи на полицейския служител, а именно един брой контактен ключ за автомобил м.“Хюндай“, заедно с раница и дрехи, които дрехи били собственост на подс. Б. /лист 59, том.3 от ДП/. Обективни, безпристрастни и логични са и показанията на св.М. В. и Н. И., които свидетели са помогнали на св. Б. да се предвижи до населено място и са предоставили телефона си, същата да сигнализира за станалото на спешен телефон 112. Констатираното от СОС за липса на протоворечия в показанията на свидетелите М. В., Н. И., И. З., К. Г., Г. Й. и В. Г., изцяло се споделя от въззивния състав. Освен, че тези показания са непредубедени, но същите са и еднопосочни с целия наличен доказателствен материал. СОС отчитайки, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа - гласно доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита, при анализа на обясненията на подс. Г. Б. правилно и законосъобразно е подходил, тъй като обясненото от подс. Б. го е съпоставил с цялосната доказателствена маса и е стигнал до правилен извод, че неговите обяснения са достоверни, логични и се подкрепят както от събраните писмени и гласни доказателства, в частта им относно заявеното от него, че е наел такси, маршрута по който са се движили със св. Б. и че е взел противозаконно лекия автомобил от пострадалата св. Б.. Правилно са отчетени от първоинстанционния съд обсненията на подсъдимия Г. Б. като защитна позиция в частта им, в която същият отрича да е отвличал и блудствал със св. Б.. Действително, тази позиция на подсъдимия е прокламирана в по-късен момент, едва в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Именно защото заявеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие притежава посочените характеристики, законодателят не е предвидил задължение за него да съобщава винаги и единствено истината под страх от наказателна отговорност. Той може да депозира обяснения каквито намери за съответни на избраната от него защитна линия - да признае или да отрече изцяло или частично участието си в инкриминираното деяние и дори изобщо да откаже да дава обяснения. Това обстоятелство изисква към твърденията му да се подхожда с изключително внимание, като бъде отчитана вътрешната им съгласуваност, логичност и убедителност и съответствието или противоречието им с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.Тук е мястото да се посочи, че обясненията на подсъдимия в тази им част, по начина, по който ги е депозирал, се отличават с прокарването на защитна версия, която по никакъв начин не се подкрепя от събраните други доказателства по делото. На практика, коментираният доказателствен източник се изразява единствено и само в отричане на извършените деяния- отвличане и блудство, без да се сочат факти и обстоятелства, които да бъдат предмет на съпоставка с останалите събрани по делото доказателства, включително и със заявеното от свидетЕ.та Б.. Заключенията по изготвените по делото и надлежно приобщени от съда към доказателствената съвкупност на видео-техническа /л.54-60, т.2/, фоноскопна /л.63-70, т.2 от ДП/ и оценителна /л.46-52, т.2 от ДП/ са обективно изготвени от вещи лица, специалисти в съответната област на познание, поради което САС ползва така посочените заключения при установяване на фактическите положения по делото. Анализирайки всяко едно от доказателства поотделно, въззивната състав счита, че няма основание нито едно от тях да бъде изключено от доказателствената съвкупност, тъй като доказателствата са събрани по надлежния ред и разгледани в своята съвкупност не са налице противоречия между тях и не са налице съмнения в достоверността на някое от тях. Правилен и обоснован е правният извод на първоинстанционния съд, че въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Г. А. Б. на датата 29.08.2019 г., около 12, 50 ч., на черен път след язовир „Безден“, във вилна зона на с.Безден, община Костинброд, е отвлякъл Е. А. Б., с ЕГН ••••••••••, с лек автомобил марка „Хюндай”, с рег. № ••••••••, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - влязла в сила присъда по НОХД № 3741/2014 г. на СРС, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.142 ал.3, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.“а“ от НК. От обективна страна подс. Б. заявил на св. Б., че той поема управлението на автомобила, като я предупредил да не се опитва да сигнализира някой по пътя за случващото се, защото първо ще застреля нея, а след това и него. Свид. Б., принудена от подсъдимия, седнала на предната дясна седалка на автомобила, а подсъдимият се качил на мястото на водача. Той привел автомобила в движение и казал, че ще мине по друг път, за да излезе директно на магистралата. Подсъдимия Б. на посочените по-горе време и място е извършил действия, с които извън волята на пострадалото лице св.Е. Б. да определя местонахождението и движението си в пространството, принудително ги е променил, като я е отвел на друго място. Като е транспортирал свидетЕ.та Б. /въпреки нейното несъгласие/, с лек автомобил, от вилната зона на с.Безден /язовир „Безден”/ до района на мина Чибаовци, по този начин подсъдимият Б. е лишил Б. от възможността да се придвижва свободно, т.е. осъществил е от обективна страна престъпния състав на „отвличане” по НК. От обективна страна обектът на престъплението- отвличане е свободата на придвижване на човека в пространството, която му дава възможност да избира сам къде да пребивава. Отвличането означава отвеждане на пострадалия против неговата воля на неизвестно за останалите място. Това може да бъде осъществено чрез измама на пострадалия, която препятства формирането му на действителна воля и/или чрез принуда, която препятства изявата и. Отвличането може да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие, побой, заплаха, с помощни средства, с огнестрелни оръжия или др. Отвличането е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се е намирал. На какво място впоследствие ще бъде откаран/заведен и по какъв начин е без правно значение за съставомерността на деянието- отвличане. В конкретния казус от момента, в който подс. Б. заявил на св. Б., че той поема управлението на автомобила, като я предупредил да не се опитва да сигнализира някой по пътя за случващото се, защото първо ще застреля нея, а след това и него, упражнявайки спрямо нея принуда, изразяваща се в отправена закана до отвеждането на св. Б. в местност преди мина Чибаовци, където казал на свид. Б. да слезе от колата, през цялото време пострадалата е била лишена от възможността да се придвижва свободно. В този смисъл несъстоятелни са възраженията на защитата, че пострадала не е лишена от възможност да се противопостави, тъй като св. Б. е била в невъзможност да манифестира собствено воля за собствено придвижване, а още по малко да избяга от движестия се автомобил. В конкретния случай е налице принуда, чрез отправяне на закана и то спрямо лице, на което действително може да бъде парализирана волята за собствено придвижване и оказване на съпротива, тъй като тази принуда е осъществена от подсъдимия спрямо жена, която физически не може да се противопостави на разпорежданията на извършителя и то в ситуация на безлюдно място. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че деянието подсъдимия Б. е осъществил при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1, бук.”а” от НК, тъй като подсъдимия Б., след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, видно от свидетелството му за съдимост – осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 3741/2014 г. на СРС, с която съдът е определил наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочената присъда до извършване на деянието, предмет на настоящето наказателно производство, не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК, тъй като Б. е изтърпял това наказание на датата 25.06.2019 г. От субективна страна подсъдимия Б. е съзнавал, че е действал против волята на пострадалата. Действал е с пряк умисъл като е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Отвличането е против волята на лицето. Престъплението е довършено. Липсва елемент на доброволност от страна на пострадалата, тъй като цялата тази поредност от действия, сочи на принудително предприета промяна на местонахождението на свидетЕ.та Б. /подсъдимия извадил контактния ключ от таблото на автомобила на пострадалата, поел управлението му и я транспортирал в района на мина Чибаовци, където я оставил на черен път/.В частност подсъдимия Б. е съзнавал, че с действията си изразяващи се в отвеждане на св.Б. с управлявания от него лек автомобил на място, където същата не е желаела да бъде в този момент, всъщност ограничава възможността й да се придвижва свободно в пространството. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние - поставянето на пострадалата в положение да не може свободно да се придвижва в пространството, и е искал тяхното настъпване. Верен е изводът на СОС, че от наличната доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимия Г. Б. на датата 29.08.2019 г., около 12, 50 ч., на черен път след язовир „Безден“, във вилна зона на с.Безден, община Костинброд, чрез употреба на сила, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст - Е. А. Б., с ЕГН ••••••••••, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150 ал.1 от НК. От обективна страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на пострадалата, с което се накърнява нейното право на избор на интимен партньор. Изпълнителното деяние не е пряко насочено към съвкупление, полово сношение или удовлетворение. Изпълнителното деяние на блудството е осъществяване на физически контакт с лице, който контакт обаче не е обективно насочен към съвкупление. Престъплението е резултатно. Неговия престъпен резултат се изчерпва само с осъществения физически контакт с постаралата. В разглеждания казус деянието е довършено с реализирането на този контакт. Престъплението има и специална цел – дееца да се възбуди или удовлетвори свое полово желание, нагона си. Понеже става дума за субективен признак достатъчно е целта да бъде поставена, не е нужно тя да бъде и постигната – дееца да е успял да възбуди или удовлетвори свое полово желание. От обективна страна, безспорно е установено, че подсъдимият Б. на процесните време и място, е извършил блудствени действия по отношение на лице навършило 14-годишна възраст - свидетЕ.та Е. Б., като за това е употребил физическа принуда /сила/. Изпълнението на това деяние, в случая е осъществено от подсъдимия Б. с два акта - същия е употребил сила, т.е. физическо въздействие пряко върху личността на свидетЕ.та Б., като я придърпал към себе си с ръце и я притиснал, за да сломи оказаната от нейна страна съпротива, като едновременно с така осъществената физическа принуда е осъществил и другия акт от съставното престъпление - блудствените действия /действия, които по своето естество могат да възбудят полово желание без съвкупление/, изразяващи се в опипване на пострадалата по гърдите, опити да я целуне по устата, хванал ръката й и я сложил върху половия си орган. Правилно СОС при анализа на доказателствата е установил, че употребената от подсъдимият физическа принуда по отношение на свидетЕ.та Б. в случая е била функционално подчинена на реализираното намерение на подсъдимия за извършване на блудствени действия с нея като използваната принуда е била начин за преодоляване на съпротивата на свидетЕ.та Б. и за създаване на условия за блудството с нея. Подс. Г. Б. от субективна страна е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, осъществил е деянието при наличието на пряк умисъл и същият е съзнавал, че извършените от него действия са от естество да възбудят полово желание без съвкупление. Верен е и правния извод на СОС, че подсъдимия Г. Б. на датата 29.08.2019 г., около 12, 50 ч., на черен път след язовир „Безден“, във вилна зона на с.Безден, община Костинброд, противозаконно е отнел чуждо МПС - лек автомобил /таксиметров/ марка „Хюндай”, с рег. № ••••••••, собственост на Е. А. Б., с ЕГН ••••••••••, от владението на същата, без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като за отнемане на превозното средство употребил сила - извадил контактния ключ от таблото на лекия автомобил, отворил вратата и избутал Е. А. Б., като по този начин осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.346 ал.5, вр ал.1 от НК. От обективна страна разграничителният между кражбата на чуждо моторно превозно средство (престъпленията против собствеността) и противозаконното отнемане на чуждо моторно превозно средство по смисъла на чл. 346 НК е в субективната страна на деянието. В случаите, когато деецът отнема противозаконно, макар и пак без съгласието на собственика, чуждото моторно превозно средство с намерение да го ползва кратковременно и да го изостави, без да обективира други разпоредителни действия с него, присъщи само на собственика му, налице е престъпление по чл. 346 НК.Един от характерните белези на това престъпление е намерението за краткотрайно ползване на противозаконно отнетото моторно превозно средство. Изпълнителното деяние по чл.346 НК е отнемането на моторно превозно средство от владението на другиго. Характерно за това пресътпление е наличието на специална цел – „ползване“. Не е задължително владелецът от когото е отнето моторното превозно средство да е собственик, достатъчно е да разполага с правото на разпореждане или да е упълномощен от собственика. От обективна страна, безспорно се установява, че подсъдимият Б. на датата 29.08.2019 г., на черен път след язовир „Безден“, във вилна зона на с.Безден, община Костинброд, противозаконно е отнел гореописания лек автомобил от владението на собственика му - пострадалата Е. Б., като за отнемането му употребил сила. Правилно СОС в мотивите към присъдата е отчел, че изпълнителното деяние “отнемане” в случая е осъществено от подсъдимия Б., като същия е прекъснал досегашното владение върху посоченото моторно превозно средство осъществявано от пострадалата Б. и същевременно е установил своя фактическа власт въру него, без нейното съгласие. От обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.346 ал.5, вр. ал.1 от НК - за отнемането на превозното средство подсъдимият Б. е употребил сила - извадил контактния ключ от таблото на лекия автомобил, отворил вратата и избутал Е. А. Б. от купето на автомобила. От субективна страна, подсъдимият Б. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. От субективна страна е налице и специален субективен признак - подсъдимия Б. е отнел процесния лек автомобил с намерение да го ползва. В подкрепа на този извод е обективираното поведение на подсъдимия Б. в действията по отнемане на автомобила, до задържането му от полицията. След като установил своя фактическа власт върху лекия автомобил в района на с.Безден, подсъдимия продължил да го управлява до с. Реброво, община Своге, където го изоставил на площада в селото. При определяне и индивидуализацията на наказанията на Г. А. Б., СОС се е съобразил с материално- правната норма на чл.142 ал.3, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.“а“ от НК, а именно, че законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 до до 20 години или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество ва виновния. В тези законови рамки и при условията на чл.54 от НК, СОС е определил на подсъдимия Б. наказание 10 /десет/ години „Лишаване от свобода“, определено в минималния размер. За да наложи на подсъдимия Г. А. Б. справедливо наказание, съдебният състав е съобразил, че за престъплението по чл.150, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до осем години. В тези законови рамки и при условията на чл.54 от НК, СОС е наложил на подсъдимия Б. наказание 4 / четири/ „Лишаване от свобода“, определено в средния размер. При определяне на наказанието за извършено престъпление по чл.346 ал.5, вр. ал.1 от НК, СОС е съобразл, че законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по- малко от 1/2 от имуществото на дееца, като е определил наказание при условията на чл. 54 от НК лишаване от свобода за срок от 4/четири/ години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила. За да индивидуализира така определеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода в посочения по-горе размер за престъпление по чл. 142 ал.3, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.“а“ от НК, първоинстанционният съд е взел предвид следните смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства: краткотрайната продължителност на отвличането на св.Б.; невисокият интензитет на упражнената спрямо нея принуда от страна подсъдимия; това, че същият не отнел личните вещи на свидетЕ.та Б., които се намирали в лекия автомобил, с който подсъдимия осъществил отвличането; изразеното от подсъдимия признание на вината за едно от процесните престъпления - това по пункт трети от обвинението, а именно противозаконното отнемане на МПС. Като отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства, СОС е отчел обремененото му съдебно минало /извън осъжданията му, обосноваващи квалификацията „опасен рецидив”/ - същият е осъждан многократно и то предимно за престъпления против собствеността, като процесните три деяния са извършени в съвкупност и то само два месеца след като подсъдимия е бил освободен от изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода по НОХД №3741/2014 година по описа на СРС, които обстоятелства характеризират личността му, като такава с трайно изградени престъпни навици и склонност към нарушаване на закона. При определяне на наказанието за престъпление по чл. 150, ал.1 от НК СОС е отчел като отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства обремененото съдебно минало на подс. Г. Б., както и това, че подсъдимия е извършил процесното деяние в съвкупност с още две престъпни деяния. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, СОС е приел следните: невисокият интензитет на упражнената спрямо пострадалата принуда от страна подсъдимия; изразеното от подсъдимия признание на вината за едно от процесните престъпления - това по пункт трети от обвинението. След съвкупната преценка на обстоятелствата, относно степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия Г. Б., както и на гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност на подсъдимия Б. обстоятелства, СОС определил размера на наложеното му наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, в размер около средния такъв на наказанието лишаване от свобода, предвидено за конкретното престъпление, а именно - наказание лишаване от свобода за срок от 4 години. При определяне на наказанието за престъпление по чл. 346, ал.5 вр. ал.1 от НК, за да индивидуализира така наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода в посочения по-горе размер, съдът е отчел като отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства - обремененото му съдебно минало /същият е осъждан многократно/, както и това, че процесните три деяния са извършени в съвкупност и то само два месеца след като подсъдимия е бил освободен от изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода. В насока облекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия Б., СОС е взел в предвид изразеното от него признание на вината за осъществяването на това престъпление; това, че същият не отнел личните вещи на свидетЕ.та Б., които се намирали в лекия автомобил; невисокият интензитет на упражнената спрямо пострадалата принуда от страна подсъдимия, използвана за отнемането на автомобила /същия я избутал от автомобила/. След като анализирал така изложените смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определил размера на наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода около минималния такъв, предвиден в закона за престъплението по чл.346 ал.5, вр. ал.1 от НК, при наличния превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, СОС е определил при отчитане на обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода. При стриктно спазване на материалния закон правилно и законосъобразно СОС на основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия Г. Б., едно общо най-тежко наказание в размер на 10 /десет/ години „лишаване от свобода“, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, СОС е постановил наложеното на подсъдимия Г. Б. общо наказание в размер от десет години „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. В обобщение въззивният състав счита, че по справедливост и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства е отмерена санкцията лишаване от свобода на подсъдимия Г. Б. за извършените от него престъпления. При така очертаните правни квалификации на инкриминираните деяния, правилно и в съответствие с предписанията на чл.54 от НК, са индивидуализирани и наказателните санкции.. Определеното, при условията на чл.23 от НК общо наказание лишаване от свобода е в пределите, предвидени от закона и не компрометират критериите за справедливост. За да са налице предпоставките за извършване на групиране на наказанията е необходимо да е налице съвкупност от престъпления. Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност е налице, когато с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях. Преценката дали има влязла в сила присъда се извършва към момента на осъществяване на деянието, а не към този на разглеждане на делото. За наличието на съвкупност е ирелевантно обстоятелството, че едно от престъпленията може да е разкрито след като деецът е осъден за другото. В конкретният случай е налице реална съвкупност, т.е. подсъдимия Б. по настоящето наказателно производство е извършил три престъпления за които е признат за виновен и съдът му е наложил наказание от един вид- наказание „лишаване от свобода“. След като на подсъдимия са определени наказанията за всяко едно от престъпленията отделно и същите са в реална съвкупност, то следва изводът, че са налице основания за групиране на трите наказания и за определяне на най- тежкото от тях за изпълнение. Разпоредбата на чл. 23 от НК има предвид наказания, които са от един и същи вид. Съгласно Р. № 31/2001 год. на ІІІ н. о. кое от наложените на подсъдимия наказания е най-тежко по смисъла на чл. 23 от НК следва да се преценява с оглед размера на наказанията, а не от начина на изтърпяването им. Според въззивният състав правилно и законосъобразно СОС не е определил наказанията с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определените наказания не се явяват несъразмерно тежки.В този смисъл неоснователно е исакането на защитата за редуциране на наказанието за противозаконно отнемане на МПС. Практиката на ВКС е категорична, че при липса на такава констатация, приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, като в този смисъл са и Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о. Безспорен е изводът в практиката, че нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца - Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК отчитайки като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство предходното осъждане на подс. Б., тъй като е отчел предходните осъждания на подсъдимия и е изключил осъжданията му, които съставляват квалифициращо обстоятелство на съответното престъпление. Настоящият състав намира, че с оглед тежестта на престъпните деяния и индивидуализиращите ги обективни и субективни признаци, както и при отчитане личната опасност на извършителя, определените наказания се явяват съответни на обществената опасност на деянието и дееца, както и изпълняват визираните в нормата на чл.36 от НК, цели на наказанието. Правилно и законосъобразно СОС не е наложил на подсъдимия Б. предвиденото кумулативно наказание - конфискация на част или на цялото имущество на подсъдимия, тъй като същият не притежава недвижими имоти и МПС. Настоящият съдебен състав, счита че постановеният съдебен акт не следва да бъде ревизиран и в частта за присъдените разноски, като същите са правилно изчислени и следва да бъдат заплатени от осъдените на основание чл.189, ал.3 от НПК. Правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Г. Б., да заплати в полза на държавата - по сметка на ВСС, направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 40, 00 лева, както и по сметка на РУ на МВР Костинброд - направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 573, 61 лева. Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл. 334 т.6 от НПК САС, десети въззивен състав