Решение № 482 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 724/2024 г.

Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗАКОН за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) по жалба подадена ОТ: М. А. Б. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица][адрес]. ЧРЕЗ адв. Г. Б. - АК - [населено място]. съдебен адрес: [населено място], [улица], офис • [тел. номер] ПРОТИВ: ОТКАЗ № 37963 - 767 / 05.12.2024г. издаден от Началника на Второ РУ П. при ОД на МВР - П.. С ИСКАНЕ: да се отмени ОТКАЗ № 37963 - 767 / 05.12.2024г. на Началника на Второ РУ П. при ОД на МВР – П.• за закупуване на огнестрелно оръжие, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на всички направени съдебно деловодни разноски в настоящото производство. Към жалбата не се представят писмени доказателства и не са направени доказателствени искания. Жалбоподателят твърди, че административният орган - Началникa Второ РУ П.• неправилно извършил преценка за липсата на законови предпоставки визирани в чл. чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Ако бил констатирал непълноти или несъответствия с изискванията на ЗОБВВПИ, следвало писмено да уведоми заявителя и да му даде указания и 30- дневен срок за отстраняването им, съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в който срокът по ал. 5 спирал да тече, като в случай, че констатираните непълноти и, или несъответствия не бъдели отстранени, производството по издаване на разрешението се прекратявало. Специалният закон - чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ изрично определял срока, който допълнително следва да бъде даден на заявителя, за да допълни заявлението си при непълноти или да премахне несъответствията с изискванията на закона и този срок е определен на 30 дни. Административният орган нямал право на преценка и не може да приложи друг ред за това. От друга страна общата норма на чл. 34, ал. 3 от АПК не се отнася до хипотеза на отстраняване на непълноти на заявлението и премахване на несъответствия със закона - общата норма за това била чл. 30, ал.2 от АПК, но тя се явява неприложима при наличието на специалната норма на чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ. Чл. 34, ал. 3 от АПК се отнасял до осигуряването на възможността на страните в административното производство да участват активно в него. Нормата определяла, че административният орган след като събере всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая следвало да даде възможност на страните да изразят становище по тях, да направят възражение относно допустимостта или истинността на събраните доказателства, можели да поискат събирането на допълнително доказателства или да направят други писмени искания. Правото на страната да участва по този начин активно в производството по издаване на административния акт не било абсолютно и законът давал възможност на органът да определи срокът, в който тази възможност може да бъде реализирана и поставял горна граница на неговата продължителност не повече от 7 дни. В настоящия случай, ответникът след като е счел, че заявлението на жалбоподателя е непълно следвало да приложи правилото на чл 83, ал.2 от ЗОБВВПИ и да даде на жалбоподателя 30 дневен срок да попълни заявлението си с мотиви и доказателства, който да обосноват необходимостта от продължаване на срока на действие на разрешението му за носене на оръжие. Законодателят изрично записал, че при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7 от ЗОБВВПИ, РУ на МВР следвало да оцени пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и да извърши при необходимост проверка на място на обектите за съхранение, а това не е направено. При тази нормативна уредба, ако административният орган считал, че в Заявлението не е изложена основателна причина, обосноваваща издаването на поисканото разрешение /както е вписал в акта си/, то е следвало да укаже на заявителя това обстоятелство и да прекрати производството, ако нередовността на заявлението не бъде отстранена в срок. В случая постановявайки отказ по същество, без да изясни тези значими обстоятелства, началникът на Второ РУ - П.• допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила. В конкретния случай административният орган не бил изискал допълнително доказателства/ защо се налага притежанието и носенето на оръжие и т.н./.Така осуетил възможността заявителя да се защити, като представи възражения по събраните доказателства и нови такива в допълнение на заявлението си. При това положение допуснатото процесуално нарушение можело да се причисли към съществените, поради което актът като незаконосъобразен ще следва да бъде отменен./каквото е и виждането на ВАС в Решение № 2124 от 13.02.2013 г. по адм.д. № 13268/ 2012 г. на ВАС- Седмо отделение. Също така н-к Второ РУ -П.• не бил обосновал достатъчно, защо според него жалбоподателят не е мотивирал основателна причина, която да налага издаване на разрешението му за съхранение, носене и употреба на оръжие. Мотивите му за закупувани и носене на оръжие съответстват на извършваната от него основана стопанска дейност /носене на големи парични суми/, посочената причина била самоохрана и охрана за имуществото, поради което административния орган следва да изложи мотиви, защо счита че не е доказана основателната причина, която да обоснове издаване на разрешителното за оръжие на жалбоподателя. Счита, че оспореният акт е немотивиран, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, доколкото не са били налице посочените в него причини на заявителя да бъде отказано издаването на поисканото разрешение. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си представител подържат подадената жалба и моли да се постанови решение, с което да се отмени, като незаконосъобразен отказа на Началника на второ РУ Перник при ОД на МВР. При подробно изложени съображения в жалбата, считат отказа за незаконосъобразен Претендира присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание ответника по жалбата, редовно призован, чрез процесуалния си представител, при подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, издадено при спазване на административно процесуалните правила, в съответствие с материалния закон. Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл.235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна съдът прие следното: Производството пред административния орган е било образувано по заявление с входящ № 379600-13036/12.11.2024г. подадено от М. А. Б., [ЕГН], живущ в [населено място] [улица], ап.• ет.•, с искане за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, с приложени към него писмени доказателства - медицинско удостоверение, копие на диплома за завършено виеше образование, копие на удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и копие на лична карта, карта за предварителен медицински преглед, свидетелство за съдимост и удостоверение от Окръжна прокуратура Перник. Като мотиви за издаване на разрешението се посочват - за самоотбрана и позицията която заема – технически ръководител и постоянно пренасяне, охраняване на парични средства и разплащане с физически и юридически лица, както и охраняването на ценни строителни материали и механизация. Въз основа на извършена административна проверка на основание чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ, въз основа на Докладна записка рег. № УРИ 3796р-20230 от 05.12.2024 г. изготвена от мл. инспектор „КОС“ и Докладна записка рег. № УРИ 3796р-19223 от 20.11.2024 г. изготвена от инспектор към Второ РУ на ОД на МВР-П.•, Началникът на Второ РУ на ОД на МВР – П.• постановил Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие рег. № 37963-767/05.12.2024г. с който на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на лицето М. А. Б., живущ в [населено място] [улица], ап.•, ет.•. Административният орган приел, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение. Посочил е, че мотивите на Б., не обосновават необходимостта от издаването на разрешение от придобиване огнестрелно оръжие, за самоохрана като физическо лице, заявената основателна причина била свързана с трудови взаимоотношения, а не с лична необходимост на физическо лице. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи: При извършената по реда на чл. 157, ал. 1, изр. Второ АПК служебна проверка, съдът установи, че жалбата е редовна и допустима (по форма и съдържание отговоря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена против подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 145 от АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК същата е връчена на жалбоподателя - лично на 05.12.2024 г. жалбата е депозирана, директно пред съда на 18.12.2024г. / понеделник/, от името на лицето, което има правен интерес от оспорването й, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно приложеното към жалбата, поради което съдът дължи разглеждането и по същество. При извършване на проверка съгласно чл. чл. 168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът за да се произнесе взе предвид следното: Процесният отказ е издаден от Началника на В. Р. управление - при ОД на МВР – П.. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В настоящият случай В. Р. управление - при ОД на МВР – П.• е издал процесният отказ и предвид това актът е издаден от компетентен орган. При издаване на отказа не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като са спазени процесуалноправните разпоредби на закона. Административния орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде процесната заповед, съобразно чл. 35 от АПК е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е извършена и проверка по чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ. По отношение на спазване на изискванията за форма на оспорения акт настоящият състав намира, че процесният отказ е изготвен в писмена форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, и в съдържанието му са посочени наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта и същият е подробно мотивиран. С оглед на което не се установяват нарушения във формата на акта. Отказът е издаден в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивиран, с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В тежест на заявителя да мотивира и посочи за какво му е необходимо оръжието, съответно негова е доказателствената тежест да установи тази необходимост, чрез представяне на съответните доказателства. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие, както и по отношение на това дали органът е бил длъжен да даде възможност на жалбоподателя допълнително да уточни мотивите си за издаване на разрешително за придобиване на закупуване на огнестрелно оръжие. Животът, здравето, и собствеността са основни конституционни блага – съгласно разпоредбите на чл. 28, чл. 52, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България (РБ/Конституцията), и като такива, по аргумент от чл. 57 от същата, са неотменими. Ползващи се със закрилата на основния закон, тези ценности безспорно могат да бъдат застрашени и обект на посегателства. Дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, категорично създават потенциален риск за пораждането на описаната негативна последица, поради което и законодателят е предвидил разрешителен режим за извършването им. /В този смисъл и Решение № 249 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2024 г./ В специалния нормативен акт ЗОБВВПИ са разписани подробно предпоставките за предоставянето на възможност за осъществяване на някоя от посочените обществено опасни дейности. Процедурата по издаване или подновяване на разрешение по ЗОБВВПИ започва със заявление, подадено от заинтересования правен субект, в което същият посочва причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение по арг. от чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Заявителят най-добре познава обстоятелствата около собствения си живот и затова именно той трябва да изложи и докаже потенциално застрашаващите го факти, предопределящи издаването на разрешение по ЗОБВВПИ. Акцентът върху процесуалната активност на заявителя се потвърждава и от ограничения обхват на служебна проверка съгласно чл.83, ал. 4 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В този смисъл границите, в които административният орган се произнася, са определени единствено до изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, и описаните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ служебно установени факти. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона дефинира целите, които оправдават подлежащата на установяване необходимост от притежаване на разрешението. Според цитираното нормативно предписание това са самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка. Касателно настоящия случай заявителят при възложената му доказателствена тежест не установява необходимост, съобразно хипотезите на чл. 58, ал. 1 от Закона, от която да се изведе правно основание за уважаване на искането. Няма спор, че при извършена проверка по информационните масиви на МВР не са установени пречки, налагащи законова забрана за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Заявителят е с чисто съдебно досие, не се води на отчет като психично болен, няма регистрирани противообществени прояви, срещу него няма висящи досъдебни производства и проверки по ЗМВР или НПК. Самоотбраната, като такава предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин. Тази необходимост не се доказва от събраните в хода на производството доказателства за липса на противоправни посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя, съответно липсата на опити за такива. След като няма данни за отправени заплахи за посегателства върху живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, както и доказателства за извършени конкретни действия от трети лица, които да са застрашили неговата безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана с оглед бъдеща защита. Въведеният от закона разрешителен режим, изисква установяването на категорична необходимост от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини, изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, включително и носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са свързани с висок риск от обществена опасност, на която следва да съответства основателна причина. В подаденото заявление като мотиви, жалбоподателят сочи, че служебните му ангажименти налагат постоянно пренасяне, охраняване и разплащане на парични средства към физически и юридически лица, както и за охраняването на ценни строителни материали и механизация. Позоваването на жалбоподателя на трудовата му дейност и боравенето със парични средства не обосновава нуждата от притежание на оръжие, тъй като боравенето с пари, било то лични или служебни, е дейност от ежедневие на всеки човек и сама по себе си тя не е основателна причина за издаване на разрешение за оръжие. Предотвратяването на потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Пренасянето на големи парични суми не е основание за притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, при наличната възможност за превод по банков път и при съществуването на закон за ограничаване на плащанията в брой. Извършена е и проверка при която не са събрани категорични доказателства за реална или потенциална опасност за живота и здравето на Б. и членовете на неговото семейство, а това съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение 1 от ЗОБВВПИ, е основание да не се издава исканото разрешение. В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. В ал. 2 са предвидени огнестрелните оръжия, които могат да се придобиват и съхраняват за служебни цели - охрана на собствеността, за самоотбрана, както и за други разрешени дейности, посочените огнестрелни оръжия, а в ал. 3 тези за граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Видно от посочените разпоредби за охрана на собствеността се издава оръжие за служебни цели, а не за граждански цели, каквото е поискано от жалбоподателя. В този смисъл, съгласно действащото в страната законодателство, охраната на имуществото и обществения ред, извън случаите на самоотбрана, е единствено в правомощията на органите на МВР, респективно на юридически лица, лицензирани по закона за частната охранителна дейност. Съответно издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, с цел осъществяване на охрана (съхранение и транспортиране) на парични средства се извършва по специален ред, съгласно разпоредбите на ЗЧОД и Наредба №I-121/24.06.2004 г., издадена от министъра на вътрешните работи, регламентираща реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари. Евентуалното издаване на оръжие за самоохрана, обосновано от посочената необходимост, би довела до недопустимо заобикаляне на законовите разпоредби за охранителната дейност. В случая не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Началникът на Второ РУ при ОД на МВР - П.• е административният орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и при правилно установеното наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. /В този смисъл и Решение № 16950 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2018 г./ В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам - чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително. Това дали и с какви факти ще мотивира причината за издаване на разрешително, съответно – дали ще посочи доказателства за изложените факти е изцяло в преценката на заявителя. Органът не би могъл да знае дали съществуват факти различни от заявените, съответно – доказателства, които да ги подкрепят. В жалбата се развива оплакване и че административният орган е длъжен да изложи подробни мотиви, основани на установена фактическа обстановка, за да обоснове извода си, относно условията за издаване на исканото разрешение. Като не е сторил това е издал немотивиран административен акт, което представлява самостоятелно нарушение, доколкото мотивите са част от изискванията за форма на акта. Според изложението в жалбата, административният орган не е изложил мотиви в подкрепа на доводите си. Това оплакване е неоснователно. Противно на невъзможността на жалбоподателя да установи относима и реална причина за да бъде уважено искането му, както ответникът по жалбата, така и първостепенният съд излагат много подробни и обосновани фактически основания, заради които не следва да бъде уважено искането по заявление вх.№ 379600-13036/12.11.2024г. подадено от М. А. Б.. Фактически установеното е съответно на изведените правни основания, а бланкетно развитото оплакване за липса на мотиви, ведно с цитираната съдебна практика не може да бъде споделено. С оглед на изложеното жалбата на подадено от М. А. Б. се явява неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, следва да бъде отхвърлена. По разноските С оглед изхода на делото право на разноски има ответника на основание чл.144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК на същия съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се определя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лв. за процесуално представителство в настоящото производство.