Решение № 2297 от 16.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15490/2022 г.

производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 5 400 лв. до първоначално предявения размер от 11 400 лв., или за размера от 6 000 лв., както и за периода от 06.06.2022 г. до 08.09.2022 г., поради отказ, поради което предмет на разглеждане по делото са останали посочените по-горе искове, по които съдът дължи разглеждане и произнасяне по същество с настоящия съдебен акт. По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/. В случая, предмет на проверка е законосъобразността на извършеното със заповед №......./08.03.2022 г. на ректора на АМВР прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Н. С., като предвид своевременно изложените с исковата молба доводи от негова страна, очертаващи основанието на предявения иск, спорният по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството приложимо ли е било по отношение на него основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, до което е прибегнал ответникът, доколкото същият притежава научна степен „доцент“, или приложение по отношение на тази категория лица следва да намери прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, но в случай, че същият е навършил съответната възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Между страните не се спори, а и от трудов договор №......../17.12.2019 г. се установява, че между Н. С., от една страна, и Академията на МВР, от друга страна, е възникнало процесното трудово правоотношение, в рамките на което същият е заел длъжността „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“ на факултет „П“, като изпълнението на същата е започнало на 19.12.2019 г., когато той е постъпил на работа. Към момента на възникване на тази трудовоправна връзка между страните, както и към момента на нейното прекратяване с изтичане на 30-дневния срок на предизвестието от 07.02.2022 г., доколкото процесната заповед №......./08.03.2022 г. единствено е констатирала настъпването на целените с него правни последици, е била действаща актуалната редакция на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ /ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 01.01.2016 г./, с която е дадено право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди неговото възникване. За законосъобразността на уволнението се изисква служителят да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение с работодателя. Следователно, законосъобразността на уволнението, извършено на процесното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, предполага осъществяването на юридическия факт на придобиване и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникването на трудовото правоотношение с работника или служителя, по отношение на който то е приложено. Законът има предвид факт, настъпил преди, а не след сключване на трудовия договор. Този извод следва от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, доколкото законодателят е използвал израза „след като“ работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което означава, че осъществяването на този юридически факт следва да предхожда по време възникването на самото трудово правоотношение, а не да го последва /в този смисъл е решение № 181/17.07.2013 г. по гр. дело № 1240/2012 г. на ВКС, III г. о., което касае тогавашната редакция на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, която обаче изцяло съвпада по съдържание с актуалната такава на чл. 328, ал. 1, т 10б КТ/. Следователно, касае се за правна възможност за прекратяване на трудовото правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение вече е придобило и упражнило това право, като тя се прилага за бъдещи правоотношения, но не и за прекратяване на такива с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия след възникване на трудовото правоотношение. Следва да се отбележи, че прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ се разпростира по отношение на работниците и служителите, придобили и упражнили право на пенсия по чл. 68, чл. 69 и чл. 69а КСО, независимо от това дали правото на пенсия е придобито поради наличието на определена възраст, или без оглед на това. По този начин законодателят изравнява статута на работещите пенсионери – придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта. Извън обхвата на разпоредбата са лицата, придобили право на друг вид пенсия – инвалидна, наследствена или пенсия, която не е свързана с трудовата дейност /в този смисъл са ТР № 6/25.06.2015 г. по т. д. № 6/2014 г., ОСГТК на ВКС; Решение № 181/17.07.2013 г. по гр. д. № 1240/2012 г., III г. о. на ВКС, Решение № 50/26.02.2013 г. по гр. д. № 688/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 141/11.06.2013 г. по гр. д. № 811/2012 г., ІV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика/. В случая, безспорно осъщественото от страна на ответния работодател основание за уволнение е с предизвестие по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като между страните не се спори, а и от представената справка от 01.02.2022 г., издадена от ТД на НОИ – София град, се установява, че считано от 15.08.2015 г., т. е. преди възникване на процесното трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор №......../17.12.2019 г., на ищеца Н. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доказателствената стойност на справката не е оспорена в хода на процеса, поради което съдът приема, че същата е годна да установи придобиването на правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст от страна на ищеца С. считано от посочения в нея момент – 15.08.2015 г., още повече, че страните по делото не спорят по отношение на така удостовереното в документа обстоятелство. Ето защо, при положение, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено от ищеца още преди сключване на трудовия договор – 17.12.2019 г., то в противоречие с поддържаното от него, следва да се приеме, че прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е било налице и именно то се явява приложимо. Нещо повече, заявеният с исковата молба довод, че притежава научно звание „доцент“, поради което по отношение на него е следвало да се приложи прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, би бил релевантен само в случай, че трудовото му правоотношение беше прекратено на основание посочената разпоредба, какъвто обаче настоящият случай не е, а отделно от това следва да се посочи, че елемент от неговия фактически състав е и навършването на 65-годишна възраст, като по отношение на Н. С. това изискване очевидно не е изпълнено, за да се приеме, че ответният работодател е следвало да прекрати трудовото му правоотношение на това основание, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. В случая, да се възприеме възражението на ищеца, че приложимо по отношение на него би било единствено прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и то в случай, че е навършил 65-годишна възраст, каквато той не е, означава изначално работодателят да бъде лишен от възможността да прибегне до което и да е от останалите основания, предвидени в чл. 328, ал. 1 КТ, когато предстои да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение с лице, притежаващо научна степен. Както вече се посочи по- горе, фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ изисква правото на пенсия по чл. 68, 69 и 69а КСО да е придобито и упражнено преди възникване на трудовото правоотношение, какъвто е и настоящият случай, като от страна на законодателя не се предвиждат допълнителния изисквания и/или ограничения, за да се прибегне до това прекратително основание, а още по-малко такива, свързани с притежаването на определена научна степен. На следващо място, съдът намира, че ирелевантен за фактическия състав на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ се явява въпросът дали на работа са останали и други служители, отговарящи на изискванията на посочената разпоредба, тъй като изследването на същия няма отношение към предмета на делото, а именно: законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от трудов договор №......../17.12.2019 г., както и последиците от него. В допълнение следва да се отбележи, че релевираният от процесуалния представител на ищеца С. едва в първото открито съдебно заседание след обявяване на доклад по делото за окончателен довод за непрекъсваемост на служебния и трудов стаж при ответника АМВР поради наличието на сключен помежду им трудов договор още преди придобиване и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е бил заявен от него с исковата молба, поради което е преклудиран и не следва да бъде разглеждан. Както се посочи по-горе, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба основания за незаконност на уволнението, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са своевременно посочени от ищеца, и срещу които ответникът не се е защитавал. Нещо повече, дори така заявеното оспорване да е било своевременно включено в предмета на спора, съдът намира, че същото би било неоснователно, тъй при проследяване на материалите от кадровото досие на ищеца става ясно, че между него и АМВР е съществувало служебно правоотношение, а не трудово такова, в рамките на което същият е заемал различни длъжности като държавен служител. Дори да се приеме, че с това негово възражение се цели обосноваване на твърдението за приложимост на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, а не по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, то в случая не би могло да се направи такъв извод, тъй като и двете хипотези третират възникването на трудово, а не на служебно правоотношение. Нещо повече, дори законодателят да не беше въвел такова изискване, то в случая не е налице и твърдяната непрекъсваемост на трудовоправната обвързаност между страните, тъй като видно от заповед №.........../16.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗМВР служебното правоотношение с ищеца е прекратено считано от деня, следващ датата на навършване на пределната 60-годишна възраст за служба в МВР, т. е. считано от 19.12.2019 г., като възникналото впоследствие трудово правоотношение, в рамките на което на Н. С. е било възложено изпълнението на длъжността „доцент, висше училище“, има нов правопораждащ го юридически факт – процесният трудов договор №......../17.12.2019 г., чието прекратяване е предмет на оспорената заповед №......./08.03.2022 г. на ректора на АМВР. Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че за ответника валидно е възникнало, съответно е упражнено правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца от последната заемана от него длъжност – „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при него. При това положение, предявеният от Н. С. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №......./08.03.2022 г. на ректора на АМВР, е неоснователен и следва да се отхвърли. По искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2-3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ В тежест на ищеца е докаже, че при наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото му правоотношение няма срочен характер, оставането си без работа за посочения период, както и размера на брутното си трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. Ето защо, доколкото уважаването им е предпоставено от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който съдът счете за неоснователен, то искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника АМВР, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2022 г. до 05.06.2022 г., също са неоснователни и следва да се отхвърлят. По отговорността за разноски: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът АМВР, каквито обаче не следва да се присъждат в негова полза с настоящия съдебен акт с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото следва да остане за сметка на бюджета на съда. Така мотивиран, съдът