РЕШЕНИЕ

№ 2888

гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100110661 по описа за 2021 година Предмет на делото са искове с правно основание чл. 127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.1 СК, предявени при обективно кумулативно съединяване.

По изложените в искова молба обстоятелства В. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв.И. А. е предявил срещу А. Ц. М., ЕГН ••••••••••, обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, във вр. чл.32, ал.1 СК, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 19 371, 32 лв., представляваща припадащата й се като солидарен длъжник 1/2 (една втора) част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017г. до предявяване на иска - 27.08.2021г. погашение на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, както и сумата от 57 938, 86 лв., представляваща припадащата й се 1/2 (една втора) част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017г. до 31.03.2021 г. погашение по договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г. взет от Кредитприват - Фидор банк АГ (Kreditprivat - Fidor Bank AG), Германия за нуждите на семейството, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба - 27.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 24.08.2007г. закупили заедно с ответницата недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.София, ул.“•••••••, в режим на обикновена съсобственост, като за осигуряване на средствата за покупката сключили договор за кредит с „Банка ДСК“ АД. Наведен е довод, че ищеца и ответницата сключили граждански брак на 11.09.2010г. В исковата молба е изложено, че на 13.09.2012г. ищецът В. М. сключил договор за кредит с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за сумата 133 550, 66лв., по който кредит той е кредитополучател, а съпругата му е съдлъжник. Твърди се, че с част от получената сума рефинансирали кредит към „Банка ДСК“, като върху съсобственото жилище е учредена ипотека в полза на банката кредитор.

Ищецът поддържа, че всички вноски от самото начало на кредитния договор били погасявани от него със средства от работната му заплата. На 09.08.2017г. бракът между ищеца и ответницата бил прекратен с развод, като единствено ищецът М. погасявал вноските по кредита с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, с който е изплатен придобития на 24.08.2007г. общ недвижим имот. Ищецът поддържа, че от момента на прекратяване на брака им с ответницата до предявяване на настоящия иск е заплатил общо 38 742, 65 лв. за погасяване на посочения кредит към „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

Твърди се също, че на 25.02.2017г. ищецът изтеглил потребителски онлайн кредит от Кредитприват Фидор банк АГ Германия за сумата 50 000 евро с левова равностойност 97 791, 50лв. Ищецът твърди, че цялата сума от кредита е използвана за нуждите на домакинството и семейството.Сочи, че за да погаси по-бързо потребителския кредит на 12.02.2021г. изтеглил нов кредит за рефинансиране на кредита от 25.02.2017г. Твърди се, че част от кредната сума по договора от 25.02.2017г. е използвана за погасяване на висящи кредитни задължения, възникнали в периода 2014г. - 2016г. за покливане нуждите на семейството по време на съъжителството им в Мюнхен, Германия. Изложено е, че общата сума изтеглена от него за погасяване на потребителски кредит е 59 247, 34 евро, съставляваща стойността на 115 877, 72лв., като ответницата му дължи припадащата й се 1/2 (една втора) част, като солидарен длъжник.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А. Ц. М. е депозирала отговор на исковата молба, в който e изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва изцяло предявените обективно съединени искове като неоснователни и недоказани. Ответницата твърди, че на 18.04.2007 г. с ищеца са подписали предварителен договор за закупуване на недвижим имот, представляващ: Апартамент № 5А, на 1 /първи/ етаж. находящ се в УПИ № 1-776. 767, 768. 769 от кв. 35, по плана на гр. София, местност „Лагера“, със застроена площ 91.58 кв.м. Заявява, че нейните родители дарили сума в размер на 20 000 евро, която тя е платила при подписване на предварителния договор. Родителите заплатили и разходите по прехвърлянето на имота - такси и данъци по нотариалното изповядване на сделката. Сочи се, че за останалата сума за закупуването на имота на 21.08.2007 г. А. М. и В. М. сключили договор за ипотечен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, който изплащат заедно. Отвеницата заявява, че през този период живеели при родителите, които извършили изцяло довършителните работи по жилището. На 11.09.2010 г. подписали граждански брак с ответника и се нанесли да живеят във вече завършения и обзаведен изцяло апартамент. В отговора се сочи, че споразумението за прекратяването на брака между страните е подписано на 22.05.2017 г. и бракът е прекратен с решение № 190561 от 09.08.2017 г. на СРС. Ответницата счита, че от представените с исковата молба документи единствено е ясно, че е рефинансиран банковия кредит за покупката на недвижимия имот, като рефинансираната сума е в размер на 116 700.00 лв. Счита, че за останалата част от сумата в размер на 13 300 лв. не се установява от приложените по делото доказателства, че е използвана за задоволяване на нужди на семейството. Поддържа, че общияо апартамент е завършен и обзаведен във вид годен за живеене още през 2010 г., когато и започва да се обитава от страните по делото. Ответницата М. заявява, че е заплатила за придобития от тях имот 20 000 евро в повече от ищеца със средства, дарени и от родителите й. Сочи, че съгласно изявлението в Декларация от 18.08.2015 г. /която дата свидетелства за фактическата им раздяла/ подписана от В. М. и заверена от завеждащия консулската служба при генералното консулство на Р България в гр. Мюнхен, изх. № 2453/18.08.2015 г. същият се е задължил освен да изплаща издръжка на дъщеря си И. М. и да погасява ипотечния кредит в размер на 500 евро на месец след техния развод. Декларацията свидетелства, че страните по делото са постигнали съгласие за начина на изплащане на останалата част от кредита, след прекратяването на брака между тях. Счита, че в декларацията е обективирана волята на страните, относно погасяването на кредитните вноски. Така претенцията на ищеца да му заплати сумата от 19 371.32 лв. представляваща припадащата се част на ответницата, като солидарен длъжник за ½ част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017 г., до предявяване на иска погашение на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк /България/" ЕАД е оспорена като неоснователна. По отношение на изтегления на 25.02.2017г. от Кредитприват - Фидор банк АГ /Kreditprivat - Fidor Bank AG/ ищцата заявява, че към този момент вече е настъпила фактическата раздяла и в този период страните живеят в различни държави, като всеки от тях е създал отделно домакинство. Тези средства не са използвани по никакъв начин за задоволяване на нуждите на семейството. Навежда довод, че за да бъде ангажирана регресната отговорност, съпругът трябва да е знаел за сключения заем, неговата цел, както и да е сключен за задоволяване на нужди на семейството. Ищецът бланкетно е посочил, че цялата сума по кредита е използвана от него и ответницата по време на брака им за нуждите на семейството и домакинството. Ответницата твърди, че кредита от 25.02.2017г. е изтеглен непосредствено преди прекратяване на брака им, единствено и само по инициатива на ищеца. Твърди, че към този момент общо домакинство не съществува, страните живеят във фактическа раздяла, последвана от разтрогването на брака им от съда.

В открито с.з. на 13.12.2022г. е допуснато увеличение на размера на първия осъдителен иск от 19 371, 72лв. на сумата 24 586, 70лв. представляваща припадащата се на ответниицата като солидарен длъжник ½ част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017г. погашение по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв.А. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

Ответницата, чрез адв.Т. и адв.Г. в съдебно заседание оспорва предявения иск. Претендира разноски.

Софийски градски съд, І-7 състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съгл. чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не е спорно, като се установява и от Нотариален акт за покупко-продажба на невижим имот на груб строеж №175, том 1, н.д.№158/2007г. по описа на нотариус А.Ш., рег.№500 от НК, че на 24.08.2007 г. ищецът В. М. и ответницата А. А. закупили в режим на обикновена съсобственост недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж“, представляващ апартамент №5 А, със застроена площ 91, 58 кв.м., находящ се на първи етаж, вх.А в жилищна сграда в УПИ – І - 766, 767, 768, 769, кв.35, по плана на гр.София, м.“Лагера“, за сумата 28370 евро /с левова равностойност 55486, 90лв./, която да се изплати на продавача със средства от банков кредит с „Банка ДСК" АД, отпуснат на купувачите, в качеството им на кредитополучатели по договор за ипотечен кредит от 21.08.2007г./л.469-л.472, том 2 от делото/ По делото е приет и Предварителен договор за изграждане и покупко – продажба на недвижим имот от 18.04.2007г., сключен между В. М. и А. А. като купувачи – възложители и „Б.“ ЕООД, като продавач- изпълнител, относно построяването и прехвърлянето на собствеността на гореописаното жилище, при договорена цена 81 820 евро, от които 28 370 евро стойността на апартамента в „груб строеж“ и 53 450 евро стойност на довършителните работи и изградени външни връзки на обекта./л.104 - л.113, том 1 от делото/ В предварителния договор е отразено, че сумата от 20 000лв. е заплатена на продавача в деня на подписването му.

Приета е неоспорена разписка от 18.04.2007г., в която е отразено изявление на продавача К.И. Б. – управител на „Б.“ ЕООД, че е получил сумата от 20 000 евро от А. Ц. А., представляваща авансово плащане за апартамент №5 А. /л.114/ Безспорно е, че ищецът В. М. и А. А. сключили граждански брак на 11.09.2010 г. Не се спори, че на 13.09.2012 г. В. М., като кредитополучател и А. Ц. М. като cъдлъжник сключили договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за сумата 133 550.66 лв. Видно от приетия договор за банков кредит от 13.09.2012г., кредитът е предоставен с цел пълно рефинансиране остатъка от кредита към „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 116 700лв., отпуснат за закупуване на апартамент №5 А, със застроена площ от 91, 58лв., сумата от 13300 лв. е с цел довършителни СМР по придобитото жилище, 1405, 66лв. застраховка имущество и 2145лв. застраховка „Живот“./л.13-л.16 от делото/ Уговорено е в клаузата на чл.4.2, че кредитът ще бъде погасен на 240 анюитетни месечни вноски, считано от 05.11.2012г. до 05.10.2032г., като размера на анюитетната вноска за първите 12 месеца е в размер 937, 64лв.

Приет е договор за дарение на парични средства, сключен между ответницата и родителите и за безвъзмездно предоставяне на сумата от 20 000 евро, който договор е оспорен от ищеца, като съставен за нуждите на процеса./л.118, том 1 от делото/ Безспорно е, че след през 2012г. ищецът и ответницата емигрирали в чужбина, като се установили да живеят в Германия. Видно от удостоверение за раждане №4121140328/10.06.2014г. изд. от СО, р-н Красно село, ищецът и ответницата имат от брака си дете - И. В.ова М. родена на ••••••• в гр.Мюнхен, Германия./л.83, том 1 от делото/ Не се спори, като се установява и от приетите писмени доказателства, че И. В.ова М. - дъщерята на страните е дете със специални потребности, диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър. От приетата епикриза по ИЗ №5338/ 2017г. на СБАЛДБ „Проф. Д-р Иван Митев“, се установява, че И. М. на 3 г. 9 месеца е лекувана болнично в клиника по ендокринология и генетични заболявания в периода 27.11. -29.11.2019г. с диагноза: Синдром на вродени аномалии, с предимно засягане на лицевата област./л.81 от делото/ Видно от приетия в превод от немски на български език договор за наем на жилище от 01.12.2015г. съпрузите В. М. и А. М. наели апартамент от 128 кв.м., състоящ се от шест жилищни помещения в гр.Мюнхен, ул.Принценщрасе №39 с месечен наем 2300 евро, като се задължили да внесат по сметка на наемодателят депозит от 5 700 евро. /л.298-л.299, том 2/ Представени са в превод и сметка за парно и топла вода от Бруната за м.12.2015г. в размер на 375 евро, сметка за парно в периода 01.01.2016г- 30.11.2016г. в размер на 1 986, 96 евро, сметка за потребителски разходи за наетия имот в периода 01.12.- 31.12.2015г. в размер на 1316 евро издадени от Управление на имоти Андреас Бейер./л.305-л.310, том 2/ Приета е неоспорена в превод от немски на български език информация за жертва на домашно насилие от 09.08.2015г., с наложена временна полицейска мярка „забрана на В. М. за контакти с пострадалата А. М.“ в периода 09.08.2015г. - 19.08.2015г./л.85- л.86/ Приета е декларация от 18.08.2015г., със нотариална заверка на подписа на ищеца от генералното консулство на Р България в гр.Мюнхен, в която В. М. е заявил, че ще превежда месечна издръжка на А. М. за дъщеря им И. В.ова от 27 – ми септември от 1000 евро, по сметка на майката, както и че ще превежда вноска от 500 евро по ипотечния кредит за апартамента им. Отразено, че декларацията е в сила и след развод, който ще е по взаимно съгласие./л.115-л.116, том 1 от делото/ Безспорно е, че през втората половина на 2016г. ответницата А. М. и детето И.

Вл. М. са се преместили да живеят в България, а ищецът останал да живее в Германия.

Към доказателствената съвкупност е приобщено споразумение от 22.05.2017г., от което е видно, че ищецът и ответницата по реда на чл.50 от Семейния кодекс, заявили желанието си за прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие, като се споразумели по въпросите относно родителските права по отношение на детето им И. В.ова М., издръжката на детето, ползването на семейното жилище, фамилното име на съпругата след развода./л.12 от делото/ Гражданският брак между В. М. и А. М. е прекратен на 09.08.2017 г. с Решение №190561/09.08.2017г. постановено по гр.д.№32129/ 2017г. на СРС, III ГО, 83 състав./л.11, том 1 от делото/ Не е спорно, че погашенията по договор за банков кредит от 13.09.2012г.

„Райфайзенбанк (България)" ЕАД са извършвани само от ищеца.

От прието писмо изх.№001-114/ 08.11.2022г. от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с правоприемник „КЕЙ БИ СИ БАНК България“ АД се установява размера на направените от ищеца М. плащания по договор за банков кредит от 13.09.2012г., за процесния период 09.08.2017г. до 27.09.2021г., а именно: 24 177.35лв. главница, 15 355.99лв. редовна лихва, 1003.59лв. застраховка имущество./л.150, том 1 от делото/ По делото е прието неоспорено заявление да сключване на кредит чрез онлайн пазара на кредити www.smava.de договор за заем при посредничеството на Фидор банк АГ Германия за сумата 50 000 евро./л.20-л.21 от делото/ Видно от приета в превод от немски на български език разпечатка на имейл от 07.05.2021г. от smava Gmbh до В. М., по договор за кредит сключен на 28.02.2017г. за сумата 50 000 евро, за 84 месеца, ищецът е платил общо сумата 63 366.82 евро, като е погасил заема предсрочно в началото на м.март 2021г./ л.26, том 1 от делото/ Въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата в производството основна съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д. Г., което при преценката по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, общият размер на плащанията, в т.ч. главница и лихва, извършени от В. М. по Договор за банков кредит от 13.09.2012г. в „Райфайзен банк България“ АД за периода от 09.08.2017 г. до 27.08.2021 г. за погасяване на задължения по този кредит е в размер на 38 730.29 лева. Вещото лице е онагледило извършените за периода плащания за погасяване на банковия кредит към „Райфайзен банк България“ АД в Таблица №1 /на л.160 от делото/.

По въпроса относно плащанията (вноските) за погасяване на потребителски кредит от 25.02.2017 г. към Кредитприват - Фидор банк АГ (FidorBankAG) Германия, направени от В. М. в периода след 09.08.2017г., въз основа на приложените по делото документи вещото лице констатира, че В. М. има заявление за сключване на кредит чрез онлайн пазара на кредити www.snlava.de договор за заем с вноска с посредничество на Fidor Bank AG — Берлин (л.20), при следните кредитни данни: - Номиналния размер на кредита е в размер на 50 000, 00 EUR;

• срок на издължаване 84 месеца; - Месечна вноска 796, 86 EUR, последна вноска 797, 12 EUR. Според приетото заключение на ССчЕ извършените плащания от В. М. за погасяване на задължения по договор за кредит от 25.02.2017 г. към Фидор банк АГ (Fidor Bank AG) Германия за периода от 09.08.2017 г. до 27.08.2021 г. са в размер на 116 142, 11 лева. Плащанията са онагледени от вещото лице в Таблица №2.

В обясненията си в открито с.з. на 13.12.2022г. вещото лице Д. Г. допълва, че половината от сумата 38 730, 29 лв. за погасяване на кредита към „Райфайзенбанк (България)" ЕАД възлиза на 19 365лв., а половина от погашанията по кредита към Фидор банк АГ (Fidor Bank AG) за процесния период възлиза на 58 071, 06лв.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводни експертиза с в.л.

Ю. Х., се установява, че платената сума от потребителски кредит от 25.02.2017г. от КРЕДИТПРИВАТ - ФИДОРБАНК АГ (Kredit privat - Fidor Bank AG) - Германия с номинален размер 50 000евро за погасяване на 4 (четири) броя потребителски кредити ползвани от ищеца В. М. в периода 2014г. – 2016г. - общо в размер на 29 151, 03 евро с левова равностойност 57 014.46 лева. Погасените потребителски кридити със сумата от потребителски кредит получен от Kredit privat - Fidor Bank AG вещото лице е проследило както следва:

1/ Потребителски кредит от Stadtsparkasse Mimchen /Щадтшпаркассе Мюнхен/ - Германия Кредит № ••••••• Дата на усвояване: 13.01.2014 г. Усвоен размер: 7 152, 00 евро Сметка за усвояване с IBAN: ••••••• BIC: ••••••• Съгласно банкови извлечения за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. и 01.01.2017 г. - 06.03.2017 г. от посочената по-горе сметка (л.357 - 359), на основание, , искане за погасяване на кредит с пълномощно от 02.02.2017 г. “ (л. 337 - 338) кредитът е погасен предсрочно.

Дата на погасяване: 02.03.2017 г., погасена сума 4 649.28 евро. 3/ Потребителски кредит от Santander Consumer Bank AG (Сантандер Кънсюмър Банк АТ) - Г ермания:

Кредит № ••••••• Дата на усвояване: 26.05.2016 г. Усвоен размер: 12 000, 00 евро. Сметка за усвояване с IBAN: •••••••. BIC: ••••••• Съгласно банково извлечение за периода 26.05.2016 г. - 07.03.2016 гот посочената по-горе сметка, (л. 411 - 412), на основание „искане за погасяване на кредит с пълномощно от 02.02.2017г. “ (л. 341 - 342) кредитът е погасен предсрочно.

Дата на погасяване: 02.03.2017 г., погасена сума 10 939, 13 евро. 4/ Потребителски кредит от ING DiBa EAD (ИНГДиБа ЕАД) - Германия Кредит № •••••••••• Дата на усвояване: 06.07.2016 г. Усвоен размер: 10 000, 00 евро. Сметка за усвояване с IBAN: •••••••. BIC: ••••••• Съгласно банково извлечение за периода 06.07.2016 г. - 02.03.2016 г. от посочената по-горе сметка (л. 380-382), на основание „искане за погасяване на кредит с пълномощно от 02.02.2017г. “ (л. 343 - 344) кредитът е погасен предсрочно.

Дата на погасяване: 02.03.2017 г., погасена сума 8 627, 23 евро. 5/ Потребителски кредит от Santander Consumer Bank AG (Сантандер Кънсюмър Банк АТ) - Германия Кредит № ••••••• Дата на усвояване: 21.10.2016 г. Усвоен размер: 5 120, 00 евро. Сметка за усвояване с IB AN: •••••••. BIC: ••••••• Съгласно банково извлечение за периода 21.10.2016 г. - 08.03.2016 г. от посочената по-горе сметка (л. 415), на основание „искане за погасяване на кредит с пълномощно от 02.02.2017 г. “ (л. 345 - 346) кредитът е погасен предсрочно, с дата на погасяване: 02.03.2017 г., погасена сума: 4 935, 39 евро.

В обобщение вещото лице Ю. Х. заключава, че платена сума от потребителски кредит от 25.02.2017 г. от Кредитприват - Фидор банк АГ (Kreditprivat - Fidor Bank AG) - Германия за погасяване на 4 (четири) броя потребителски кредити (№ 1, 3, 4 и 5 по-горе) - общо в размер на 29151, 03 евро с равностойност 57 014.46 лева.

По отношение на кредита от 13.09.2012г. според заключението на ССчЕ общо платени за погасяване на кредит към „Райфайзенбанк България“ АД вноски за периода 05.12.2012 г. - 05.09.2022 г. възлизат на 103 812лв.

Заключението допълнителната съдебно-счетоводни експертиза с в.л. Ю. Х., при преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите неоспорени писмени доказателства.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Предвид поддържаните от ищеца обстоятелства предявените с исковата молба осъдителни искове с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 от СК са допустими, а правото на иск е редовно упражнено.

По същество: Съгласно чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. Когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него - решение № 24 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.

По отношение на претенцията за ½ част от платеното по договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България“ от 13.09.2012г., сключен с ищеца М., като кредитополучател и ответницата М. – като съдлъжник.

В случая заемната сума от 133 550, 66 лева по този кредит е отпусната на двамата съпрузи като солидарни длъжници. Установи се от приетите писмени доказателства и заключението на ССчЕ, че по Договор за кредит от 13.09.2012г. с „Райфайзенбанк България“, кредитната сума е предоставена с цел пълно рефинансиране остатъка от общ предбрачен кредит на страните към „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 116 700лв., отпуснат за закупуване на апартамент №5 А, който е придобит от ищеца и ответницата в режим обикновена съсобственост при равни квоти през 2007г., преди сключване на гражданския брак, като съдлъжниците са се задължили да я върнат солидарно, поради което въпросът относно приложимостта на чл. 32, ал. 2 от СК, както и дали заетите парични средства са били използвани за семейни нужди, не стои. Именно поради това неоснователни се явяват оплакванията на ответницата, че няма задължение по този кредит, предвид изявление в декларация на ищеца със нотариална заверка от 18.08.2017г., че ще плаща вноската по този кредит, наред с издръжката на дъщеря си. Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е по-голямо по стойност от припадащата му се част съобразно вътрешните отношения - чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, като длъжникът може да претендира от останалите само горницата над неговия дял. Когато изпълни задължението си, солидарният длъжник е лице с правен интерес и се суброгира в правата на кредитора срещу останалите съдлъжници за разликата над своя дял. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, следва да се понесе от тях по равно.

Погасените от ищеца за периода след развода на страните вноски по договора за кредит с „Райфайзенбанк България“ от 13.09.2012г. следва да се считат заплатени с негово лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи /в този см. решение № 143 от 06.02.2017 г. по т.д. № 2693/2014 г. II т.о на ВКС/. В този случай общият принос при погасяване на кредита е оборен. Следователно, след прекратяване на брака между съпрузите-насрещни страни, ищецът има право на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД да претендира от ответницата сумата, която е платил над припадащата му се част от дълга.

За да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, ищецът носи тежестта да установи, че е платено в повече от дължимото от него като солидарен длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници.

Възникването на регресното право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение към кредитора, а изпълнение, което да е по-голямо по стойност от припадащата му се част.

По делото се установи от приетото неоспорено заключение на съдебно счетоводната експертиза с в.л. Д. Х., че извършените от ищеца М. по Договор за банков кредит от 13.09.2012г. в „Райфайзен банк България“ АД за процесния период от 09.08.2017 г. до 27.08.2021 г. погашения на вноски - задължения по този кредит са в размер на 38 730.29 лева.

От гореизложените съображения следва, че размерът на регресното вземане на ищеца М. по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, срещу ответницата за процесния период от 09.08.2017г. /датата на прекратяване на брака/ до 27.08.2021 г./датата на исковата молба/ възлиза на сумата от 19 365, 15 лева, като се явява основателен до тази сума.

По отношение на претенцията разликата от 5 214, 98лв. претендирана от ищеца с молба по реда на чл.214, ал.1 ГПК внесена в о.с.з. на 13.12.2022г. като надплатена от ищеца сума по Договор за банков кредит от 13.09.2012г. в „Райфайзен банк България“ АД за период от 05.09.2021г. до 05.09.2022г., същата касае вземане, което не е възникнало към 27.08.2021г. - датата на предявяване на исковата молба, поради което искът в тази част е недопустим и производството подлежи на прекратяване, на основание чл.130 от ГПК.

Наред с горното в молбата на ищеца по чл.214, ал.1 ГПК внесена в о.с.з. на 13.12.2022г., едновременно се изменят размера и обстоятествената част на иска, чрез добавяне на нов период, настъпил след датата на исковата молба, което е процесуално недопустимо, доколкото се касае за нов иск.

По отношение на претенцията за ½ част от платеното по договор за банков за потребителски кредит от 25.02.2017 г. получен от ищеца от Кредитприват - Фидор банк АГ:

Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2, респ. чл. 36, ал. 2 СК /респ. чл. 25, ал. 2 СК (отм.)/, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия.

Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг не докаже обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Под " нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

Когато един от солидарните длъжници - бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг /дори и последният да не е страна по договора, като солидарността произтича от закона/, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. След прекратяване на брака с развод имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълненото от единия общо задължение след прекратяване на брака между бившите съпрузи също е в режим на разделност.

Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез ново поемане на ново задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение, той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадане в забава или не са били готови да изпълнят задължението точно.В горепосочения смисъл са Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 177/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 342 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2011 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

При съществуването на брачното правоотношение разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и не се поставя въпросът кой от съпрузите е страна по сделката, която е породила задължението, поето за такива нужди, нито кой от съпрузите е предоставил средства за неговото изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 17 СК, която изисква съпрузите с общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. /вж. Определение № 533 от 16.06.2017г. по гр.д. № 148/2017г., ІІІ г.о. на ВКС/ Следователно основателността на предявените искове предполага да са налице следните предпоставки: 1/ поето през време на брака към трето лице задължение /задължения/ от единия съпруг за задоволяване на нужди на семейството и 2/ погасяване на задължението /задълженията/ след прекратяване на брака.

В разглеждания случай ищецът М., лично като кредитополучател на 25.02.2017г. е ползвал от Кредитприват Германиия кредит с номинален размер от 50 000 евро. Установи се по делото, че от есента на 2016г. съпрузите не живеят съвместно, ответницата с детето си живее в България, а ищецът е останал в Германия, като между страните е настъпила фактическа раздяла, като на 22.05.2017г. двамата подписали споразумение за прекратяване на брака по реда на чл.50 от СК.

Правната същност на фактическа раздяла е изяснена в практиката на ВКС - ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК, решение № 533 от 30.06.2010 г. по г.д. № 1504/2009 г., I г.о., решение № 1372 от 28.01.2009 г. по г.д. № 5932/2007 г. II г.о., съгласно която тя е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични.

Спорен по делото е въпроса дали получената от този кредит сума на 22.05.2017г. е използвана за нуждите на семейството, предвид фактическата раздяла на съпрузите от есента на 2016г., за да се приеме, че във вътрешните отношения страните дължат по равно.

От приетото заключение на допълнителната ССчЕ по делото се установи, че платената сума от потребителски кредит от 25.02.2017г. от КРЕДИТПРИВАТ - ФИДОРБАНК АГ (Kredit privat - Fidor Bank AG) - Германия с номинален размер 50 000евро е използвана за погасяване на 4 (четири) броя потребителски кредити получени от ищеца в Германия по време на брака му с ответницата в периода 2014г. – 2016г. - общо в размер на 29 151, 03 евро с левова равностойност 57 014.46 лв.

Четирите потребителски кредита погасени със сумата от 29 151, 03 евро са взети от ищеца през време на брака на страните в периода 2014г.- 2016г., в който съпрузите и детето им - И. са живели в Германия, за задоволяване нуждите на семейството, поради което и на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК, и двамата съпрузи отговарят солидарно за връщане на потребителския кредит от 25.02.2017г. в частта за сумата 29 151, 03 евро с левова равностойност 57 014.46 лв. След като страните са били в брак, погасените с тази сума потребителските кредити са изтеглени и използвани за задоволяване нуждите на семейството. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него.

Предвид изложеното за вноските по кредита от 25.02.2017г., в частта, в която с него са погасени на 4 (четири) броя потребителски кредити получени от ищеца по време на брака му с ответницата в периода 2014г. – 2016г. общо в размер на 29 151, 03 евро, ответницата дължи плащане на половината от сумата, погасена след развода в процесния период със средства на ищеца.

За останалата част от от потребителски кредит от 25.02.2017г. от Kredit privat - Fidor Bank AG, взет от ищеца в хода на настъпила между страните фактическа раздяла не се установява да е за задоволяване нуждите на семейството.

Предвид изложеното ищецът М. има вземане към ответницата за сумата 28 507, 23 лева, представляваща 1/2 (една втора) част от изплатеното от ищеца в периода след 09.08.2017г. до 31.03.2021 г. погашение по договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г. взет от Кредитприват - Фидор банк АГ (Kreditprivat - Fidor Bank AG), Германия за нуждите на семейството, в която част искът е основателен и доказан, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба - 27.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над присъдените 28 507.23лв. до предявения размер от 57 938.86лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съобразно изхода на правния спор страните имат право на разноски – ищецът съобразно уважената част от исковете, ответницата съобразно отхвърлената част. Съразмерно с уважената част от исковете, ответницата следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на по 4 321, 73лв.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК./общо сторени в производството разноски възлизат на 7 453 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК на л.490/ Възражението на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.А., в размер на 3200лв., съдът намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и минималния размер на възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ.

Съразмерно на отхвърлената част и прекратена от исковете, ищецът дължи на ответницата разноски в размер на 840 лв. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.4 ГПК./ общо сторени в производството пред СГС разноски от ответницата възлизат на 2000лв., съгласно списък по чл.80 ГПК на л.495 от делото/ Водим от горното, Софийски градски съд, I-7 състав