Решение № 2291 от 10.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 711/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на “Б. Б.“ ЕООД с ЕИК., представлявано от управителите В. Ш. и В. Д. - С., подадена чрез юрисконсулт С. К., против Решение № 46/29.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 702/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 002140/24.04.2023 г. на и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност на нарушенията по чл. 64, т. 3 и чл. 23 от Закона за защита на потребителите, за които е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са останали неотчетени от районния съд. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател “Б. Б.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа с представена по делото молба от 11.06.2024 г. от юрисконсулт Ю. Г.-К.. Ответникът по касационната жалба – и.д. директор Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, в писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила. Релевира се възражение за прекомерност на разноските, претендирани за присъждане от насрещната страна при съответния изход от делото. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Нови доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК не са събрани и няма заявени искания за събирането на такива. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационна проверка, Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 002140/24.04.2023 г. на и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касационния жалбоподател “Б. Б.“ ЕООД, за административно нарушение на чл. 64, т. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл. 209 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева (по т. 1 от НП) и за административно нарушение на чл. 23 от ЗЗП, на основание чл. 200 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева (по т. 2 от НП). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Съдът е приел още, че нарушенията са безспорно доказани от обективна страна, квалифицирани са правилно от наказващия орган, като съответни по вид и размер са и наложените на дружеството имуществени санкции. Съдът е обосновал и извод за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН спрямо двете нарушения. По изложените съображения, съдът е достигнал до извода, че имуществената отговорност на дружеството е ангажирана законосъобразно на основание чл. 209 и чл. 200 от ЗЗП, поради което е потвърдил НП изцяло. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на касационната инстанция не констатира допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. При проведеното в съответствие с процесуалните правила – чл. 13 и чл. 14 от НПК съдебно производство, решението на районния съд освен валидно и допустимо е постановено и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Обосновани от доказателствата по делото и закона са изводите на районния съд за доказаност на нарушението по чл. 64, т. 3 от ЗЗП, за което е ангажирана имуществената отговорност на “Б. Б.“ ЕООД по т. 1 от НП. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на 27.02.2023 г. е извършена съвместна проверка със служители на БАБХ и НАП в стопанисвания от дружеството търговски обект – магазин „Б.“, находящ се в гр. П., ул. „В. К.“ № 2, при която е констатирано, че в издаваната от “Б. Б.“ ЕООД и разпространявана на място брошура, с период на валидност от 23.02.2023 г. до 01.03.2023 г., са обявени намаления на стоки (подробно описани в АУАН и НП) с отбелязан вид стока, процент на намалението, предишна и нова цена, но без да бъде задраскана предишната цена, в нарушение на изискването по чл. 64, т. 3 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 64, т. 3 от ЗЗП, съобщението за намаление на цените се прави чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана. В конкретния случай, не е спорно, че в процесната брошура е обявено намаление на стоки като е посочена предишната и новата им цена след намалението, но предишната цена не е била зачертана. След като дружеството е обявило в своето търговско съобщение процент на намалението, то за всяка една от стоките, които да предмет на съобщението, е следвало да се посочи както новата цена, така и предишната такава, която е следвало да бъде зачертана, както изисква чл. 64, т. 3 от ЗЗП. В случая това изискване не е било изпълнено, поради което законосъобразно дружеството е санкционирано с предвидената в чл. 209 от ЗЗП имуществена санкция, наложена в минимален размер. Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 1 от ЗЗП целта на закона и в частност на административнонаказателните му разпоредби, е преди всичко защита на потребителите. Действително, в случая се касае за намаление на цените на определени стоки, предлагани в магазина, което е обявено за кратък период от време, но това обстоятелство по никакъв начин не освобождава търговеца от задължението му да спазва стриктно изискванията на чл. 64 от ЗЗП, при обявяване на намаленията в съответните брошури, така че същите да са ясни и разбираеми и да не въвеждат в заблуждение потребителите. В този смисъл, правилно районният съд е стигнал до извода, че незачертаването на предходната цена на даден продукт и/или стока при обявено намаление на неговата цена, осъществява състава на нарушението, визирано в чл. 64, т. 3 във вр. с чл. 209 от ЗЗП. Правилно районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление и в частта му по т. 2, с която дружеството е санкционирано за извършено нарушение на чл. 23 от ЗЗП. Видно от доказателствата по делото е, че при извършената на 27.02.2023 г. проверката в стопанисвания от “Б. Б.“ ЕООД търговски обект в гр. Петрич, е установено, че в същия се предлагат стоки в насипно състояние (маслини и готвени ястия от топлата витрина), придружени с етикети, на които е обявена основна продажна цена за 100 грама, в нарушение на чл. 23 от ЗЗП. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 23 от ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. По аргумент на цитираната норма, единствената цена, която следва да бъде обозначена на етикетите на стоки, продавани в насипно състояние, е тази за единица мярка. В този смисъл, правилно районният съд, анализирайки относимите към случая разпоредби на чл. 23, във вр. с § 13, т. 9 и § 1, т. 10 от ДР на ЗЗП, е стигнал до извода, че след като се касае за стоки, предлагани за продажба според теглото им, то единствената цена, която следва да бъде обозначена е тази за 1 килограм. Неоснователни в тази връзка са наведените с касационната жалба доводи за несъставомерност на нарушението по чл. 23 от ЗЗП, аргументирани с твърдението, че грамът представлява част от мерната единица килограм и се използва за обозначаване на дробни части от килограма и поради това не е налице нарушение на посочената норма. Съгласно чл. 2, §1, б.“б“ от Директива 98/6/ЕО и §13, т. 9 от ДР на ЗЗП, “цена за единица мярка“ е крайната цена, вкл. ДДС и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. За стоките, търгувани според теглото им, каквито са маслините и готвените ястия от топлата витрина, безспорно единицата мярка е килограм. Следователно е изключена възможността търговецът да посочи цена за единица мярка, различна от килограм. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 16 от ЗЗП, която предвижда продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение. Тълкуването на цитираната правна норма във връзка с нарушената чл. 23 от ЗЗП, категорично води до извод, че когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние се обозначава само цената за единица мярка, доколкото именно това е цената, която е недвусмислена и не въвежда в заблуждение потребителя. Неоснователно е и поддържаното с касационната жалба възражение за допуснато нарушение при описание на нарушението в АУАН и НП и конкретно за липса на индивидуализация на предлаганите стоки в насипно състояние, върху чиито етикети не е обозначена цената за единица мярка. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че стоките в насипно състояние, на които е обявена основна продажна цена за 100 грама, са „маслини и готвени ястия от топлата витрина“. Избраният от административнонаказващия орган подход при описание на продуктите, по отношение на които не е изпълнено изискването на чл. 23 от ЗЗП, не създава неяснота или непълнота на обвинението до степен, която да възпрепятства санкционираното лице да разбере по отношение на кои продукти не е изпълнено въпросното изискване на закона, респективно не създава неяснота за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му и не рефлектира негативно на правото му на защита, поради което не е основание за отмяна на санкционния акт само на това основание. Неоснователно касаторът твърди, че по отношение на санкционираните деяния е приложим предвиденият в чл. 28 от ЗАНН ред за освобождаване на нарушителя от отговорност. Посоченият довод е поддържан и в развилото се пред първоинстанционния съд производство, на който последният е отговорил задълбочено и аргументирано за всяко едно от нарушенията. Преценката на решаващия съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, е преценка по законосъобразност и в случая тя е правилна. В конкретния казус, не се установяват фактически обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, за които законодателят е предвидил и съответната санкция. Въвеждането на потребителите в заблуждение като резултат от нарушенията по чл. 64, т. 3 и чл. 23 от ЗЗП не е елемент от състава им. Тези нарушения са формални, поради което преценката за маловажност не е обусловена от липсата на резултат. Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград