Решение № 35 от 10.4.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 52/2023 г.

Производство по чл. 258 ГПК, вр. чл. 25, ал.4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по повод жалбата на П. К. П., като заявен ликвидатор на „Т. е. Д. е.“ ЕООД, ЕИК •••••••, заличен търговец, против Решение № 44/ 15.02.2023 г., постановено по т.д. № 12/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас. С решението си съдът е потвърдил постановения отказ на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) 20221201175030-4/ 3.01.2023 г. по депозираното Заявление с вх. № 20221201175030/ 1.12.2022 г. от П. К. П., за вписване на следните промени по партидата на дружеството: вписване на П. К. П. като ликвидатор и срок на ликвидация – 1.11.2023 г. Съображенията на съда са, че заявител по заявление за ликвидация в настоящия случай може да бъде само лице по §5а, ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, но не и заличеният търговец, чрез избран или заявен представител, какъвто е настоящият заявител. Във въззивната жалба се сочи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се оплаквания, че отказът е потвърден от Окръжен съд Бургас на ненаведени от длъжностното лице основания, а на самостоятелно установени такива от съда. Поддържа се, че обжалваният отказ следва да бъде отменен, поради липсата на дадени указания от ДЛР да се предоставят допълнителни документи, уточняващи качеството на заявителя. Твърди се, че при правилно процедиране с указания, жалбоподателят е бил в готовност да представи изрично пълномощно, с което е бил овластен от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството. Сочи се, че ако бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за липса на легитимация на избрания от собственика ликвидатор, то тогава следва да бъде ценен представения в ТР протокол/решение на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, с който се взема решение за пререгистрация на дружеството и овластяване на избрания ликвидатор да заяви тези обстоятелства. Твърди се, че качеството на заявителя е проверено едва от Окръжен съд Бургас с решението, като не са изискани доказателства за оправомощаването му и за подаване на жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения със същото отказ, с указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на търговеца и за пререгистрацията му. С жалбата се представя адвокатско пълномощно без заверка. В законоустановения срок е постъпил отговор по жалбата от А. по в., в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност. Сочи се, че избраният ликвидатор не е сред лицата с надлежна легитимация по §5а, ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, които могат да заявят вписването. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност и подлежи на разглеждане по същество. Съдът, след като се запозна с обжалваното решение, оплакванията на жалбоподателя, аргументите, наведени в отговора на въззивната жалба, и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТР, обхватът на проверката на ДЛР включва установяване дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали подаденото заявление е в съответствие с формалните изисквания на специалния закон и изхожда от оправомощено лице, дали към него са приложени всички изискуеми документи, съставени според изискванията на закона, както и дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и съответства със закона. С процесното заявление жалбоподателят е поискал да се впише в Търговския регистър по партидата на дружеството промяна относно правния статут на същото, като П. К. П. бъде вписан за ликвидатор, със срок за ликвидация на „Т. е. Д. е.“ ЕООД – 1.11.2023 г. Към заявлението е представено доказателство за заплатена държавна такса, протокол от извънредно събрание на съдружниците в посоченото ЕООД, на което са взети решенията за назначаване на заявителя като ликвидатор на дружеството, с посочения срок за ликвидация, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства, нотариално заверено съгласие с образец от подписа на ликвидатора, удостоверение за уведомяване на ТД на НАП по чл.77, ал.1 от ДОПК и копие от нотариален акт. Оплакванията на жалбоподателя за това, че отказът е потвърден на ненаведени от длъжностното лице основания, а на самостоятелни такива, изведени от решаващия съд, са неоснователни. В производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ съдът е ограничен само от обхвата на проверката по закон – чл.21 от с.з., а не от основанията, изложени от длъжностното лице по регистрацията. Според чл.21 т.3 ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на проверката се включва и това дали заявлението изхожда от оправомощено лице по смисъла на чл.15 от с.з. В случая, с нормата на §5а ал.2, към която препраща § 5г, ал.5 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, изчерпателно са изброени лицата, които могат да подадат заявление за ликвидация на непререгистрирания търговец, като самият търговец не е сред тях, независимо от това чрез какъв представител действа – управителя, избрания ликвидатор или адвокат. Това е така, тъй като с пропускането на срока по § 5г, ал.4 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ непререгистрираният търговец се счита за заличен и не може да извършва правновалидни действия, включително неговият волеобразуващ орган не може да взема решения за доброволна ликвидация и да избира ликвидатор. Легитимацията по § 5г ал.5, вр. с §5а ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е предоставена само на лицата, които имат интерес от провеждане на принудителна ликвидация, понеже след заличаването на търговеца е открито негово имущество – общото между тях е, че те са преимуществено кредитори на дружеството, които могат да се удовлетворят от новооткрития актив – съдружници или техни наследници, кредитори, кредитори на съдружници, държавен орган, орган на местно самоуправление. Допълнителен аргумент за горния извод е положителната предпоставка за провеждане на ликвидация по §5г ал.5 – откриване на имущество на непререгистрирания търговец. Изключено е търговецът да открие свой актив в срока до 31.12.2022 г., тъй като той е в известност за притежаваното имущество; само третите лица, различни от търговеца, могат да открият негово имущество и да заявят ликвидация. В случая от самото заявление е видно, че същото е подадено от търговеца – лице без надлежна легитимация. Липсва основание да се счита, че заявителят е действал в качеството на упълномощен адвокат от едноличния собственик на капитала и управител, в какъвто смисъл са твърденията му пред настоящата инстанция и новопредставените доказателства. В заявлението той не е посочен като упълномощен адвокат и е представена декларация по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, не по ал.5, каквато се изисква в случаите по чл.15 ал.2 т.2 ЗТРРЮЛНЦ – за това, че заявлението е подадено и приложените към същото документи са му предоставени от заявителя. След като заявлението е подадено от лице без надлежна легитимация, тази нередовност не може да бъде отстранена с указания по чл.20 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, понеже това е равнозначно на подаване на ново заявление. Съображенията на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа следва да бъдат споделени. Предвид съвпадане на изводите на настоящия състав с тези, формирани от първоинстанционния съд, съдът намира, че съдебният акт следва да бъде потвърден. Мотивиран от изложеното и на основание чл.258 и сл. ГПК, вр.чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, Апелативен съд Бургас