РЕШЕНИЕ

№ 131

гр. Велико Търново, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Търговско дело № 20254100900063 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Национална агенция по приходите гр. София, излага, че е кредитор на „Еврострой Инженеринг“ ЕООД (в несъстоятелност), с включено в списъка на приетите вземания вземане, чието възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК срещу вземанията на ответника - предходен синдик, за възнаграждения в размер на 31 220 лв. по чл. 661, ал.1 от ТЗ, е оставено без уважение.

С подадената по реда на чл. 365 ГПК искова молба, ищецът оспорва съществуването на приетите от съда по несъстоятелността вземания към длъжника "Еврострой Инженеринг" ЕООД (в несъстоятелност), предявени на 19.12.2024 г. с предмет възнаграждения на синдик по същото дело и лихви върху тях, а именно сумата от 31 220 лева вземания за възнаграждения за периода м.04.2018г. м.11.2021г., ведно с лихва за забава, начислена от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното възнаграждение да окончателното изплащане. Счита, че е изтекла погасителна давност в полза на длъжника в несъстоятелност по посочените вземанията, за които според ищеца е приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излага аргументи за нетипичната си процесуална легитимация по иска и възможността да предяви всички възражения на длъжника в несъстоятелност спрямо ответника. Позовава се на отхвърленото му възражение срещу същите вземания от съда по несъстоятелността.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде прието за установено, че "Еврострой Инженеринг" ЕООД (в несъстоятелност) не дължи на П. В. К. сумата 31 220 лева вземания за възнаграждения за периода м.04.2018г. м.11.2021г., ведно с лихва за забава, начислена от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното възнаграждение да окончателното изплащане.

Ответникът П. В. К. не заема становище по иска в срока за писмен отговор, не се явява в открито с.з.

Синдикът на дружеството не заема становище за допустимост и основателност на молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството е предявен по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ иск за установяване несъществуването на вземания, които кредиторът НАП твърди, че са възникнали към длъжника "Еврострой Инженеринг" ЕООД (в несъстоятелност) по силата на назначаване на ответника за синдик на дружеството в производството по несъстоятелност, предявени пред новия синдик, включени са от него в изготвения допълнителен списък на приети вземания, срещу който кредиторът НАП е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от Съда по несъстоятелността с определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ са: 1) ищецът да има качеството на кредитор на несъстоятелността - същият трябва да е включен със свое вземане към несъстоятелния длъжник в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определението, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ; 2) кредиторът, който претендира да има вземане към длъжника, което ищецът оспорва, да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ; 3) синдикът да е включил това вземане в списъка на приетите вземания; 4) кредиторът-ищец да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането на другия кредитор, което последният счита, че има към длъжника; 5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 6) установителният иск да е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на дружеството в несъстоятелност се установява следното:

С решение №161 от 07.04.2015г. по т.д. № 97/2014 г. по описа на ВТОС е обявена неплатежоспособността на „Еврострой Инженеринг" ЕООД, гр. Велико Търново и е открито производство по несъстоятелност. За временен синдик е назначен П. В. К., встъпил в задълженията си на 11.10.2016г. С определение от 21.12.2016г. на основание чл. 677, ал.2 от ТЗ съдът служебно е назначил същото лице за постоянен синдик с дата на встъпване 23.12.2016г. Не се спори е видно от отразеното по партидата на дружеството ТРРЮЛНЦ, че отв. К. е освободен като синдик с определение от 18.11.2024 г. Регулярно синдикът е представял ежемесечни отчети, получавал е възнаграждението си /определено за целия период в размер на 800 брутно и 720 лв. нетно такова/ с последно плащане на 20.01.2020г., покрило частично възнаграждението за м. април 2018г.

С молба от 19.12.2024г. отв. К. е предявил в качеството си вече на кредитор на дружеството вземане в размер на 56 420лв., от които 260лв. частично вземане за възнаграждение като синдик за м. април 2018г., месечно нетно възнаграждение за 78 календарни месеца по 720лв. месечно за периода в. май 2018г.-м. ноември 2024г., ведно със законната лихва от падежа на всяко месечно задължение до окончателното изплащане.

Посочените вземания са приети от новия синдик съгласно Списък №4 на допълнително приетите вземания, предявени по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ на кредиторите на „Еврострой Инженеринг" ЕООД, гр. Велико Търново. Кредиторът НАП е депозирал възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ и оспорил като погасени по давност част от приетите вземанията на отв. К., а именно за възнаграждения за периода м. април. 2018г.- м. 11.2021г. в общ размер 31 220 лв., поради погасяването им по давност с изтичане на 3-годишен срок.

Ищецът НАП е кредитор, чиито вземания не се спори, че са включени от синдика в списъка на приетите вземания и има качеството кредитор на несъстоятелността, съответно е легитимиран да предяви пред съда специалния отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.

С определение 131/25.03.2025 г. на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ - по т.д. № 97/2014 г. по описа на ВТОС, е отхвърлено възражението по чл. 690 от ТЗ вх. № 1322/29.01.25г, на НАП относно включване на оспорените вземания. Обявено е в ТР на 25.03.2025 г. Исковата молба е предявена на 10.04.2025 г. (постъпила по пощата с п.кл. от 07.04.2025 г.) и е предявена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ от обявяване в ТР на определението на съда по несъстоятелността.

По отношение съществуването и размера на вземанията няма спор между страните.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ отрицателен установителен иск и съдът следва да се произнесе по неговата основателност.

Ответникът К. като кредитор с оспорено вземане следваше да докаже възникването в негова полза на процесните вземания. В резултат на признатите от страните и установени от писмените доказателства по делото факти, ответникът е доказал, че в процесния период е изпълнявал задълженията си на синдик в производството по несъстоятелност с определено от съда месечно нетно възнаграждение от 720 лева.

По делото не се спори, че трето за правоотношението лице може вместо длъжника да се позове на изтекла в полза на последния погасителна давност. Настоящият състав намира, че кредиторът, подал възражение срещу вземането на друг кредитор, включено от синдика в списъка на приетите вземания, може да оспорва това вземане, включително като прави и възражения за изтекла погасителна давност (аргумент и от решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В хипотезата на оспорване по реда на чл. 692 от ТЗ на прието вземане на друг кредитор, както и при отрицателния установителен иск по чл. 694 от ТЗ, предявен от кредитор срещу вземане на друг кредитор, кредиторът-ищец упражнява имуществено право на длъжника, по аргумент от общото правило на чл. 134 ЗЗД, при което той не предявява не свои права, а чужди права - тези на неговия длъжник. Аргумент в тази насока е и становището на ВКС в т. 3 от тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/12 г. на ОСГК на ВКС относно придобивната давност и възможност наследници на правоимащия да се позовават на същото.

Доколкото се касае за вземания за възнаграждение на синдик, което се дължи ежемесечно и в предварително определен размер, вземането носи белезите на периодичен платеж по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК) и се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), т. е. от последния ден на календарния месец. За това дали тече погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е без значение дали в масата на несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на вземането. Липсата на средства за изплащане на възнаграждението на синдика не е предвидена в закона като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не попада в нито една от хипотезите на чл. 115 ЗЗД.

Най-старото задължение по договора с отв. П. К. е за м. април 2018г., което е изискуемо на 30.04.2018г., т.е давността за същото изтича на 30.04.2021 година. Най-новото от оспорените предявени вземания на същия кредитор е за месечния период до 30.11.2021г., по отношение на което тригодишния давностен период изтича на 30.11.2024г. Към датата на предявяване на вземанията – 19.12.2024г. всички възнаграждения, предмет на отрицателния установителен иск са погасени по давност.

Действително отв. К. е добил качеството на кредитор на несъстоятелността едва с освобождаването му като синдик. За времето, в което е бил синдик, същият не е можел да има качеството на кредитор по несъстоятелността и да предяви като такъв вземанията си за възнаграждения, но е можел съм да обезпечи получаване на възнаграждението си. Законът задължава синдика да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец и да отчита ежемесечно дейността си пред съда (чл. 660, ал. 1 ТЗ и чл. 659, ал. 2 ТЗ). Ежемесечното изплащане на текущо възнаграждение в съответствие с чл. 661, ал. 3 ТЗ е възможно само тогава, когато длъжникът разполага с налични парични средства или такива постъпват регулярно в масата на несъстоятелността. Липсата на средства е пречка вземането на синдика да бъде удовлетворено, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент - след внасяне на разноски от кредитор в хипотезите на чл. 629б ТЗ във вр. с чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелността със средства от осребряване на имущество на длъжника и тяхното разпределение със сметка по чл. 721 ТЗ. Поради факта, че издирването и уточняването на имуществото на длъжника е правомощие на синдика, предоставянето от съда на срок за предплащане на сумата за разноските в значителна степен зависи от активността на синдика. В съответствие с дължимата грижа по чл. 660 ТЗ синдикът следва да уведоми съда за липсата на средства и на имущество в масата на несъстоятелността незабавно след констатирането, за да се избегне обременяването на масата с натрупване на разноски, в т.ч. и за възнаграждение на синдика (така Решение № 28/24.07.2019 г. по т. д. № 1795/2018г. на ВКС, I т.о.). За да обезпечи получаването на възнаграждение синдикът трябва да извършва действия по осребряване на имущество, а ако няма такова - да се инициира спиране на производството. Няма спиране или прекъсване на давностните срокове по отношение на вземанията за възнаграждение.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и подлежи на уважаване.

Относно разноските:

Ищецът НАП претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да му бъде присъдено в размер на 200 лева и същите следва за бъдат възстановени на ищеца от ответника - кредитор. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ същият ответник следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТОС сума в размер на 1 248, 80 лв. - държавна такса, дължима за разглеждане на иска.

Водим от горното Съдът