РЕШЕНИЕ

№ 1070

гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100900992 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.405 КЗ.

В исковата си молба ищецът „П.С.Б." ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, общ. Сандански, обл. Благоевград, ул. ••••, твърди, че има, качество на лизингополучател/ползвател на лек автомобил марка БМВ Х5 X Драйв 40И, бензин, с № на рама №№ WBACR610X09G87083, № двигател 17036352, G5X GR61 IAF7090E, с дата на първоначална регистрация 09.06.2021Г., цвят черен, с per. № СВ •••• СН.

Ищецът твърди, че е страна, като застраховащ, по договор за застраховка „Каско и злополука" № 0307X0018866, сключен на 09.06.2021Г., в 16, 29 часа, със срок до 10.06.2022г., 23, 59 часа; с период на застрахователното покритие от ll.06.21r., 0, 00 часа до 10.06.22r., 23, 59 часа.

Съгласно договореностите, ищецът, в качеството си на застраховащ и ползвател/лизингополучател е застраховал описаното МПС, собственост на „Уникредит лизинг" ЕАД, а ответникът ЗАД „А." АД, срещу платена премия, се е задължил да осигури застрахователно покрие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, съгласно Общи условия /ОУ/ за застраховка Каско на МПС и при уговорени условия, а именно: за срок от една година, при покрити рискове - действителна стойност и застрахователна сума, застрахователна премия. Начинът на обезщетение се осигурява по експертна оценка на застрахователя или възстановяване в доверен сервиз /фактури от друг сервиз/ или възстановяване в официален сервиз /фактури от официален сервиз/. Застрахователното покритие се предоставя без изискване за оглед на МПС.

Покритите застрахователни рискове, съгласно Общите условия са: пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от рискове, групирани в клаузите по т. 3 - 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, сред които „авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети...от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други...".

Ищецът твърди, че на 25.09.2021Г., в 2, 30 часа, в община Сандански, на път ВЛГ1236, с. Склаве - с.Любовка/ с.Ласкарево/ с. Джигурово, описаният автомобил е претърпял ПТП, без наличие на други участници. Съставен е протокол за ПТП №1580243/25.09.21г. Водачът на застрахованото МПС е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест - Дрегер 7510, като уредът е отчел „0" промила алкохол в кръвта на водача. На водача е съставен АУАН № 476270/25.09.2021г. и е издадено НП № 21-0339- 001058/07.10.2021Г., за това, че при движение с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, а именно лява крива, е загубил контрол над автомобила, завъртял се е и е излязъл в дясно от пътя, като се е блъснал в скат и е реализирал ПТП. Нарушението е по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Наказателното постановление /НП/ не е обжалвано от водача и влязло в законна сила. Събитието е непредвидимо и случайно, т.е. реализирано е извън възможностите на водача да го преодолее. Фактът и механизмът на настъпване на застрахователно събитие /ПТП/ не са тези, описани в протокола за ПТП, нито тези по АУАН и НП, а коренно различни - макар скоростта на движение на автомобила да е била съобразена с ограничението в района, опасността, която е наложила отклонението на автомобила от пътната настилка е извънредна - огромна дупка в сферата на завоя, която се е наложило водачът да заобиколи и откъснати от ската, попаднали върху настилката камъни. За възникналото застрахователно събитие, в ЗАД „А." е образувана преписка по ликвидационна щета № 24221030100190/21г., извършен е оглед на автомобила и е изготвен опис на причинените вреди. Извършено е разчитане на електронните модули на автомобила, при което е установено, че посочените в протокола за ПТП дата и час на ПТП съвпадат със съответните системни записи. Пред застрахователя е депозирана претенция за заплащане на обезщетение за действителните вреди причинени на застрахованото МПС, но с писмо изх. № 100-1164/02.05.23г., ответникът е отказал обезщетението като се е позовал на т. 14.5 от ОУ за застраховка „Каско", които представляват неразделна част от сключения договор и съгласно които не се покриват вреди на застрахованото МПС, причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо лице или водача на МПС, както и на т. 50.2 и т. 50.3, според която застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС грижата на добър стопанин и предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на автомобила от вреди.

Застрахователят се е позовал на протокола за ПТП, според който вредите по застрахованото МПС са настьпили, поради загуба на контрол върху автомобила, вследствие на движение със значително превишена скорост. Тези действия застрахователят е квалифицирал като „груба небрежност и неполагане на минимална дължима грижа за опазване на застрахованото имущество.

С възражение от 19.11.2021Г., мотивите на застрахователя не са приети от застраховащото и ползващо лице. Посочено е във възражението, че не е налице груба небрежност, тъй като липсват доказателства за превишаване на скоростта, както сочи застрахователя. Несъобразената скорост не представлява непременно превишена такава, а в АУАН и протокол няма данни за нарушаване на ограниченията на скоростта. С НП също не е наложено наказание за превишаване на скоростта на движение.

С предходно писмо изх. № 100-5628/09.12.21г., ответникът е оправдал отказа си с разчитане на електронните системи на автомобила, при което е установено изключване на електростабилизиращия контрол и другите антиблокиращи системи, максимален натиск на газта, дрифтинг и отново е квалифицирал действията на водача като умишлени или извършени с груба небрежност.

За саниране на щетите по автомобила, ищецът е използвал услугите на оторизиран сервиз на „М Кар София" ЕООД. Заплатил е стойността на ремонта по издадени фактури както следва:

-по фактура № 1000024165/03.11.21г. /за аванс/ в размер на 7238, 38лв. без ДДС;

-по фактура № 1000024409/09.11.21г. - /за авточасти/ - общо в размер на 0 лв., тъй като е приспаднат аванса от предходната фактура;

-по фактура № 1000024619/17.11.21Г. /за аванс/ -общо 22179, 83 лв. без ДДС;

-по фактура 1000027491/05.04.22г. /авточасти, мех.работа и др./ - общо в размер на 32391, 24 лв., без ДДС, като от фактурата, след приспадане на авансовото плащане от 17.ll.21r., е заплатена сумата от 10 211, 41лв.;

-по фактура № 1000027475/05.04.22г./за ст.инспекция и др./ - общо в размер на 1148, 97лв., без ДДС.

Общата стойност на осъществения ремонт на МПС е сума в размер на 48 934, 33 с ДДС /четиридесет и осем хиляди деветстотин тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, които ищецът е разходвал.

Ищецът твърди, че е "Застраховащ" по смисъла на пар. 2 от ДР на КЗ. Ответникът е застраховател и изпълнител на обезщетение за щета при неговото възникване.

Процесното ПТП е реализирано със застрахования автомобил в срока на действие на застрахователна полица „Каско".

Съгласно чл. 405. ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ.

Позовавайки се на действащата норативна уредба и легалните дефиниции на понятиятя азстрахователен рисс, застрахователно събитие и вреа, на база изложените обстоятелства, ищецът обосновава теза, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение се явява неправомерен Поради следните аргументи: На първо място, в конкретния случай, настъпилото застрахователно събитие не е изключено като риск от договора и Общите условия, юридическите лица / каквото е застраховащият / не формират вина по смисъла на наказателното право, а в гражданското право същата следва да се преценява с оглед действията на лицата, които го представляват или са редовно упълномощени, вкл. служители, при и по повод изпълнение на възложеното им. т.е., ако се приеме, че поведението на водача на МПС, има рефлектиращо значение за поведение на самия застраховащ, в отношение към визираните в т. 14 от ОУ изключения от рисковете, следва да се установи умишлено или при груба небрежност е извършено ПТП от водача или не. Трябва да се установи и дали ПТП е в причинно - следствена връзка с експлоатацията на превозното средство.

Доколкото, в становищата, дадени от ответника в извънсъдебната кореспонденция, претенцията на ищеца се оспорва на две основания: 1/ наличие на изключен риск, п о смисъла на т. 14, 5 от Общите условия, според която разпоредба застраховката не покрива щети, причинени от или вследствие на груба небрежност на застрахования, вкл. на негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, от чиито действия е предизвикано застрахователното събитие; 2/ неизпълнение на задължения на застрахования, чрез управлявалото МПС трето лице, визирани в т.50.2 и 50.3 от Общите условия - да пази и ползва с грижата на добър стопанин застрахованото МПС...да предприема всички предохранителни мерки за предпазване на автомобила, отново обосновавайки форма на вината - „груба небрежност, , , за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже застрахователното обезщетение, съгласно т. 14 от ОУ, предпоставя се коментар на следното.

Правилната техническа експлоатация на МПС предпоставя осьществяване на постоянен контрол върху МПС по време на движението му. При форсмажор или обективна невъзможност за контрол умишленият характер на събитието се опровергава.

Освен това, гражданското право познава две форми на вина - умисъл и небрежност и за разлика от наказателното право, българският граждански закон, при общия модел за поведение, не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с не полагане на дължимата грижа от страна на длъжника. в задължителната практика на вкс по сходни казуси са дефинирани случаите, в които се приема, че е налице груба небрежност /решение № 184 от 24.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 3092/2014 г., II т.о., ТК; решение № 348/11.10.2011Г. по гр.д. № 387/2010Г. на ВКС, ГК, IV г.о../ Съобразно цитираните решения небрежността се определя като несъзнавано не предоставяне от длъжника на дължимото надлежно изпълнение, не полагане на грижата, която се дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. в застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тьй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност, но в теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несьзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в не полагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, не полагане на значително по-елементарна степен на загриженост. в разглеждания случай, водачът е шофирал със съобразена скорост, ПТП, в конкретния пътен участък е настъпило след подхлъзване на колата на мокра настилка, при наличието и на непредвидима неравност на пътя, както и за избягване на насрещен сблъсък. Не се установява водачът да е шофирал след употреба на алкохол или да е извършил други действия на пътя, които биха могли да се окачествят като причина за настъпване на ПТП независимо от външните фактори.

Вида и характера на уврежданията по автомобила се установяват от описа на автомобила, както и от издадените фактури за ремонтни дейности. с оглед така определените стойности в случая се установява, че е налице тотална щета, тъй като независимо дали се влагат оригинални или алтернативни части, възстановителната стойност превишава 70% от пазарната стойност на автомобила. Съобразно константната съдебна практика по сходни случаи в случаите на тотална щета изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, не е от значение за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение, но е определящо по отношение началния срок на забавата. в случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, както е в настоящия случай, обезщетението за забава следва да бъде присъдено съобразно с този факт. /Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, Решение по т.д.№ 775/2014 год. на ВКС, ТК, I т.о./ Моли съда след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените вземания, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД“А.“ АД, ЕИК ••••, оспорва основателността на предявените искове, оспорва и размера им.

Прави следните възражения:

Оспорва активната материална легитимация на ищеца да претендира обезщетение.

Твърди, че събитието не е застрахователно, поради което и обезщетение по силата на застрахователния договор не се дължи.

Твърди, че уврежданията по автомобила, настъпили в резултат на процесното ПТП от 25.09.2021година не представляват покрит риск, защото е налице хипотеза на изключен риск по смисъла на т.14.5 от ОУ, а именно: „умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползвашо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие“.

В този случай водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с peг. № СВ •••• СН, Б. Г. Г. е проявил груба небрежност, като не е положил минимално дължимата грижа, която и най-безгрижният би положил и/ или умисъл при управлението на автомобила, а именно: а) в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачът не се е съобразил със задължението си контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; б) в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачът не е съобразил поведението си с конкретните пътни и атмосферни условия, както и със спецификата на конкретния пътен участък, като| е избрал поведение и скорост, която надвишава критичната скорост за преодоляване на завоя в условията на дъжд и мокра пътна настилка, с което се е поставил в обективна невъзможност да преодолее завоя, респ. да предотврати ПТП; в) в нарушение на чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП водачът е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари; г) при извършено разчитане на електронните модули на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, peг.№ СВ •••• СН е установено, че събитието е настъпило след като водачът е изключил ESC системата /елекгронния стабилизиращ контрол/ и другите антиблокиращи системи на автомобила, като системно е упражнявал натиск върху педала на газта. Посочените действия представляват дрифтинг, при който не само се създава опасност от увреждане на застрахования автомобил, но е и сериозна предпоставка за увреждания на останалите участници в движението.

Поотделно и в съвкупност посочените нарушения индицират поведение, представляващо умисьл и/ или груба небрежност от страна на водача на автомобила.

Процесният лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, peг.№ СВ •••• СН е оборудван със заводски интегрирано устройство за запис на данни от инциденти. Устройството записва поведението на водача и работата на електронните системи на автомобила преди, по време и след настъпването на събитието.

„ЗАД А.“ АД, като застраховател, който има правото да използва тези данни, е възложило на оторизирано за целта лице - „Ф.“ ЕООД, да извърши извличане и анализ на телеметричните данни, записани в електронните модули на автомобила. Извличането на телеметричните данни е извършено съгласно Регламент /ЕС/ 2019/ 2144 на Европейския парламент.

Съгласно доклада за извлечени телеметрични данни от застрахования автомобил, посочените в протокола за ПТП дата и час на настъпване на събитието съвпадат с тези, записани в електронните модули на автомобила. Събитието обаче е настъпило в резултат на целенасочените действия на водача за извеждането на автомобила от нормалната му eкcплoaтaция, чрез изключването на системата ESC /електронен стабилизиращ контрол/, както и при оказването на максимален натиск върху педала на газта до 1, 0 сек. преди загубата на контрол и удара.

Ето защо ответникът твърди, че поведението на водача Г. е в причинна връзка със загубата на контрол върху автомобила, който е упражнявал до последния възможен момент максимален натиск върху педала на газта, като предварително е изключил системата ESC /електронен стабилизиращ контрол/ на управлявания от него автомобил. Подобно поведение не само е изключен риск по смисъла на ОУ, но и не представлява покрит застрахователен риск по смисъла на §1 т.З от ДР на КЗ, тьй като при възникването на вредоносното събитие /ПТП/ липсват елементите несигурност, неизвестност, независимост от волята на застрахования, pecn. водача. Действията на водача са в пряка причинна връзка с настъпилото автопроизшествие, респективно нанесените увреждания по автомобила.

Оспорва твърдения факт за настъпило застрахователно събитие и в тази връзка твърди, че събитието, за което се претендира застрахователно обезщетение, не е застрахователно, поради което и обезщетение не се дължи.

Заявява, че в този случай уврежданията, настъпили при ПТП от 25.09.2021 г. не представляват покрит застрахователен риск и поради наличието на изключен риск по т. 14.11 от Общите условия по застраховката, а именно: „грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация на МПС“, както и на изключен риск по т. 14.22 от Общите условия, а именно: „ползване на МПС за участие в състезания, изпитания, тренировки и други подобни, освен ако за това не е заплатена допълнителна застрахователна премия. Във всички случаи и независимо от посоченото в застрахователната полица предназначение на МПС, застрахователят не покрива щети, причинени при или вследствие на участие на застрахованото МПС в незаконно организирани състезания, игри и каскади“.

При условията на евентуалност оспорва дължимостта на застрахователното обезщетение, като твърди, че в конкретния случай е налице неизпълнение на множество задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя, поради което е налице застрахователят да постанови отказ за плати същото, а именно: а) ищецът не е изпълнил задължението си по т. 50.2 от Общите условия, като не е ползвал МПС с грижата на добър стопанин; б) ищецът не е изпълнил задължението си по т. 50.3 от Общите условия, като не е предприел всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди; в) ищецът не е изпълнил задължението си по т. 50.5 от Общите условия, като не е спазил правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите нормативни актове.

Съгласно уговореното в т. 50.9 ОУ, при неизпълнение на което и да е от посочените задължения, застрахователят може да намали или да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, като в конкретния случай „ЗАД А.“ АД е упражнило правото си по последната хипотеза /пълен отказ/ поради тежестта на неизпълнението и множеството нарушени уговорки по договора.

Съобразно разпоредбата на т.69 от ОУ застрахователят обезщетява застрахования до размера на вредата от настъпилото застрахователно събитие, но не повече от уговорената застрахователна сума.

Съобразно дадените дефиниции в ОУ на застрахователя понятието „груба небрежност“ представлява някое от неизчерпателно посочените действия или бездействия и „всички други случаи, в които вредата е следстваие от самонадеяно поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата гружа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

По делото не е налице спор между страните, че това са ОУ, които са били действащи към момента на сключване на договора за имуществена застраховка.

По делото не е налице спор относно това, че настоящият ищец, на 09.06.2021година е сключил договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №144492, в качество на лизингополучател с лизингодателя „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, чийто лизингов обект е лек автомобил, марк БМВ, моде Х5 хDrive 40i, с рама WBACR610X09G87083, при уговорена цена на доктавка от 128 580, 20лв. без ДДС, с уговорена лизингова цена от 130 329, 92лв., платима съобразно уговорения погасителен план, представляващ приложение №2 към договора за финансов лизинг.

Страните са се съгласили, че срокът на договора е от 09.06.2021 година до 09.06.2024 година, с уговорени задължителни застраховка – „КАСКО“ и „ГО“, при застраховател – настоящият ответник.

С постигнатото съгласие страните по сделката са приели лизингополучателят да придобие лизинговия обект при условията на този договор.

По делото не са налице доказателства, че настоящият ищец- лизингополучател е придобил вещта, тъй като от представеното писмено доказателства- свидетелство за регистрация- част I, като собственик на МПС- то е посочен лизингодателя. Индиция, че липсва промява в това обстоятелство и че ищецът не е собственик на автомобила е и изявление на страната, обективирано в молба с вх.№36697/24.10.2023 година, с която ищецът е направил искане до съда да конституира като помагач на ответника лизингодателя, което искане е оставено без уважение, по мотиви, посочени в определението по чл.374 вр. с чл.140 ГПК.

По делото няма спор и относно това, че на 25.09.2021Г., в 2, 30 часа, в община Сандански, на път ВЛГ1236, с. Склаве - с.Любовка/ с.Ласкарево/ с. Джигурово, описаният автомобил е претърпял ПТП, без наличие на други участници. Съставен е протокол за ПТП №1580243/25.09.21г.

Съобразно оспорения от ищеца откъм вярност протокол за ПТП, е удостоверено, че в ПТП е участвало само процесното МПС, което е самокатастрофирало на 25.09.2021година, в резултат на което по автомобила са настъпили увреди, неизчерпатено описани в протокола. Като причина на настъпилото ПТ е посочено, че водачът на автомобила и управител на настоящия ищец се е движили с неъсобразена с консретните пътни условия скорост /лява крива/, в резултат на които губи контрол над возилото, излизя в дясно на пътя и се блъска в скат. На протокола длъжностното лице, съставило документи е изобразило траекторията на движение на лекия автомобил и е посочило, че е осъществено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Нормата задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Въз основа на този документ е съставен акт за установяване на административно нарушение на водача на автомобила, подписан от последния без възражение.

Като последица от това е съставено и Наказателно постановление от 07.10.2021година, с което началника на ОДМВР- Благоевград е наложил на Б. Г. Г. административно наказание – глоба от 200лв., поради нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, представено като доказателство по делото, връчено на нарушитела на 16.06.2022 г. Въ връзка с откритото производство по оспорване верността на свидетелствуващия документ – протокола за ПТП, по делото като свидетел е изслушан актосъставителят И. Н. Я., който в дадените пред съда, в открито съдебно заседание на 05.03.2024година заявява, че е съставил документа, след като е постетил мястото на ПТП. Документът съдържа описание на обстановката, която свидетелят е установил. Заварил автомобилът извън платното, като освен него и водача му, на мястото на произшествието не е имало друго лице.Заявява, че по автомобила е имало увреди, а движението на автомобила, отразено в изготвената от него скица, предполага, че е въз основа на данните, които е получил от водача, тъй като не е присъствал на самата катастрофа и именно водачът му е указал как се е движила колата.

По отношение на това дали на платното е имало нещо необичайно- дава ясни и безпротиворечиви показания, че ако на платното е имало дупка, паднали скални маси, късове, камъни и др., то те са щеи да му направят впечатление и да ги отрази в схемата. Заявява, че не си спомня да е имало пясъчни наноси. Заявява, че местопроизшествието представлява отсечна между две села и произшествието е осъществено в томните часове на денонощието.

По делото ответникът е представил в цялост преписката по образуваната въз основа на уведомлението на ищеца щета под №24221030100190, която установява своевременно уведомление отправено до застрахователя за настъпване на щета; разменената между страните кореспонденция във връзка с извънсъдебната претенция на ищеца да получи обезщетение, доказателства за извършен оглед на щетите по автомобила от страна на застрахователя, доказателства за извършени ремонсти дейности за отстраняването им и постановения отказ да бъде изплатено на ищеца претендираното застрахователно обезщетение, както и други документи, които не се пряко относими към релевантните за спора факти.

В постановения от застрахователя отказ е посочено, че е налице хипотеза по т.14.5 от ОУ – изключен рист и по т.50.2 и т.3 от ОУ, представлаващи неизпълнение на задължения по застрахователния договор, които накърняват съществен интерес на застрахователя от лицата, очертани в нормата.

Основният аргумент на застрахователя е изготвеният доклад въз основа на телеметрични данни, нахдящи се в електронни модули на превозното средство, въз основа на които специалист, избран от застрахователя – дружество, с което застрахователя има договор, е извършило „разчитане“ на тези данни и е изготвило доклад на 23.10.2021година, находящ се по делото, в качеството му на частен свидетелствуващ документ на листове 151-156 от делото, от който може да се направи извод, че въз основа на тези данни е достигнато до извод, че увредата е настъпила в резултат на действия на водача на автомобила, изразяващи се в това, че е осъществен преднамерен опит за извеждане на автомобила извън контрол, като основа за този извод са констатираните липса на промяна на промяна на скоростта при максимално натиснат педал на газта почти през целия период на записа; максимално усулие над волана в ляво, което е осъществено в началото на събитието и върху педала на газта; последвала рязка смяна на посоката на завиване, черз извъртане на волана – 2 пъти в рамките на по-малко от 3 секунди; корекция от страна на водача на посоката на движение след загуба на сцепление н период 1.5-1 секунда преди удара, като в този период загубата на контрол над автомобила настъпва, след което реакцията на водача не е достатъчна, за да избегне възникване на ПТП-то. Констатирано е, е системата ESC е била изключена от водача.

П откритото съдебно заседание от 05.03.2024година е разпитан като свидетел изготвИ.т доклада от телеметричните данни- управителят на „Ф.“ ЕООД М. П. Т. заявява, че дружеството е лицензирано да извлича данни от устойствата за запис при инциденти. Тези устройства представляват своеобразни черни кутии на автомобила и са интегрирани заводски в него. Механизмът на действието им е, че при настъпване на произшествие буферната памет в устройството, която съдържа цялата информация и записва всички в паметта си, връща 5 секунди назада записа и това се записва в паметта. Пояснява начините на извличане на информация.

По отношение на процесния автомобил, зцастрахован при ответника дава показания, че устройството е било в изправност и е работило към момента на инцидента, като пояснява, е към него момент в автомобила и имало двама пътници на предните седалки, които са поставили обезопасителните си колани, че има записани две събития, които представляват част от едно и също произшествие. Пояснява, че е констатирал от устройството поведението на водача в последните 5 секунди преди настъпване на ПТП-то-преди първия удор- натиснат максимално педал на газта, високи обороти на двигателя, промяна на градуса на завиване от най-ляво в най-дясно, максимално завъртане на воляна и 1 секунда преди удара водачът е натиснал спирачния педал, активирала се е е АБС системата, за да не се блокират колелата на машината при спиране; не е имало включени мигачи и електронната система за стабилност е била деактивирана, последство натискане на копчето.

По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. Й. Й., прието като годно доказателствено средство, от което е видно, че вещото лице е достигнало до следните изводи: относно това какви са увредите по автомобила, описани от него на стр. 3 от заключението, като е приело, че за отстраняването им е необхадима сума от 48934, 33 лв; че в случая не е налице тотална щета и това е така, защото стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС (48 934, 33 лв.) представлява 33, 66 % от неговата действителна стойност (145378, 00 лв.) и в този случай не е налице тотална щета на превозното средство; че критичната скорост за преодоляване на завоя, без да настъпи загуба на напречна устойчивост при суха пътна настилка, за лек автомобил „БМВ Х5“ е 38, 30 км./ч., а скорост на движение на лек автомобил „БМВ Х5“ от видно от доклад за извлечение на телеметрични данни от превозното средство от 5 секунди преди настъпване на процесното ПТП, скоростта на движение на лек автомобил „БМВ Х5“ е била в порядъка от 45 км./ч. до 52 км./ч., поради което се налага извод, че водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№ СВ••••СН е управлявал превозното средство със скорост, над критичната за преодоляване на завоя; преди настъпване на произшествието, водачът на лек автомобил „БМВ“ се е движил със скорост над критичната за преодоляване на завоя с максимално натиснат педал за подаване на газ; видно от доклад за извлечение на телеметрични данни от превозното средство, лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№ СВ••••СН е оборудван с електронен блок за управление ECU: 21B1081C0525, от който са извлечени телеметрични данни за поведението на водача и работата на електронните системи на автомобила преди, по време и след настъпване на инциденти и лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№ СВ••••СН е оборудван със системата ESC /електронен стабилизиращ контрол/, която при процесното ПТП е била изключена; от приложения към делото доклад за извлечение на телеметрични данни от превозното средство, при навлизане в кривата на пътя, водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№ СВ••••СН е оказвал максимален натиск върху педала за газта на превозното средство, като воланът на автомобила е бил навит максимално наляво и в периода от 3 секунди преди удара до 2 секунди преди удара – в разстоянието на 1 секунда, водачът завърта волана от почти пълно навит наляво волан до крайното му положение вдясно – по този начин се изменя посоката на движение на превозното средство. В периода от 1 секунда преди удара до 0, 5 секунди преди удара – в разстоянието на 0, 5 секунда, водачът завърта волана от 150 градуса навит надясно волан до крайното му положение вляво; видно от извършените изчисления от вещото лице, критичната скорост за преодоляване на завоя за лек автомобил „БМВ Х5“ е 38, 30 км./ч. при суха пътна настилка и 32, 36 км./ч. при мокра пътна настилка, като същия преди и по време на удара се е движил със скорост над критичната. Водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№ СВ••••СН е имал възможност да предотврати удара, ако се е движил със скорост, при която ще запази траекторията си на движение в лентата си за движение при вписване в кривата на завоя в посока към с. Поленица; действителната стойност на процесния лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.

№ СВ••••СН, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 145378, 00 лв.

Останалите гласни доказателствени средства, които съдът е допуснал на страните са заличени от съда, поради отказ на страните.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Претенцията на ищеца е да му бъде заплатено застрахователно обезщетение, поради това, че в срока на действие на полицата е настъпило ПТП, явяващо се застрахователно собитие, съгласно уговореното в договора за застраховка.

Тезата на ответника е, че са налице посочени в логическа последователност основания, които възпрепятстват възможността да бъде ангажирана неговата договорна имуществена отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по- дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка на съответното увредено/погинало имущество с покритие към датата на настъпване на събитието, сключена в полза на ищеца; настъпване на застрахователното събитие, от което са последвал и вреди/щети на застрахованото имущество. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

Първото възражение по основателността на претенцията, което своевременно е въведено от ответника и, че ищецът не разполага с активна материална легитимация да дири заплащане на застрахователно обедщетение.

Видно от представената полица, обективираща сключения застрахователен договор, на който ищецът се позовава, за да предяви осъдителните искове, ищецът като лизингополучател, съобразно договора за финансов лизинг, е скючил с ответника застраховка „КАСКО“, като в поличата като застрахован е посочен собственика на вещта – лизингодателя, който няма участие в това производство.

Ищецът дири в настоящия процес защита на собствени права, подовавайки да договора за застраховка и приложимите ведно с него ОУ на застрахователя, съобразно които застраховател дължи обезщетие на застрахования.

Видно от полицата настоящият ищец има качество не на застрахован, а на застраховащ, т.е. лицето, което сключва договор със застрахователя, заплаща застрахователната преми, срещу която получава застравателно покритие при пълна или частична щета на автомобила, който е обект на договора за финансов лизинг, като угоореното покритие е клауза „П“ – пълно Каско за периода на действие на договора.

Следователно може да се направи извод, че договорът, който ищецът е сключил с ответника е договор в полза на трето лице- лизингодателя.

Договорът в полза на трето лице, намиращ нормативната си база в нормата на чл.22 ЗЗД предвижда изключение от правилата за относителното действие на договора – само между страните, които са го сключили. При договор в полза на трето лице, едно лице (обещател) постига съгласие с уговорящия (стипулант), че едно трето лице (бенефициер), което не участва в договора, ще има право да иска изпълнение на поетото от обещателя задължение.

Следователно претенции към застрахователя за заплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора може да има бенефициера по сделката- лизингодателя по договора за финансов лизинг.

Логиката на тази конструкция е свързана с наличието на паралелно съществуващата облигация между ищеца-лизингополучател и лизингодателя- договорът за финансов лизинг.

Както е прието в теорията и практиката договорът за финансов лизинг е начин за стоково кредитиране, при който договор лизингодателят са задължава да придобие вещ от трето лица при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за възмездно ползване, с възможност лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след неговото изтичане. Спецификата при финансови лизинг е тази, че съобразно нормата на чл.343 ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя.

По въпросът за риска е налице постановена съдебна практика с решение №67/09.12.2019г. по т.д.№1553/2018г., с която съставът на ВКС, тК, второ т.о. дава отгово на този въпрос и изяснява генезиса на разпоредбата, чията база са общите норми на ЗЗД – чл 89 ЗЗД и чл.343 ТЗ, като е прието, че с последната разпоредба се съдържа правилото относно риска при финансовия лизинг, който е за лизингополучателя, явяващ се кредитор по сделката. Препатките са към нормата на чл.205, ал.1 ЗЗД, регулираща продажба на движими вещи и запазване на собствеността върху тях от страна продавача, при която хипотеза рискът от погиване или повреждане на вещта се носи от купувача, незавиимо от това, че вещите не са негова собственост. Поради това касационната инстанция е приела, че и в двете хипотези лизингополучателят дължи плащане нализинговите вонски, а в хипотеза на чл.295, ал.1 ЗЗД – купувачът дължи плащане на вещите, чиято собственост продавачът е запазил.

Ето защо на лизингодателя се следва заплащане на застрахователно обезщетение, ако са налице елемните от състава на претенцията, а в настоящия случай претендира заплащане на това обезщетение лизингополучателя, за когото не са налице данни да е придобил вещта.

По отношение на това кой може да претендира и да получи застрахователно обещтение, то практиката приема, че називисимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието, принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застраховката не е сключена в полза на трето лице или ако собственикът изрично не изрази желание обезщетението да бъде платено на трето лице – решение №136/30.08.2013г. по т.д.№1015/2010г. на ВКС, ТК, второ т.о.

При така установеното по делото, а именно, че собственик на вещта е лизингодателят, чиито права ищецът не упражнява, напр. чрез косвения иск по чл.134 ЗЗД, при липса на доказателства, предстванети по делото, че ищецът е придобил вещта и липса на съгласие от лизингодателя обезщетението да бъде заплатено на лизингополучателя, то съдът намира, че възражението на ответника за липса на материална егитимация на ищеца да дири заплащане на застрахователното обезщетение се явява основателно.

На това основание предявените от ищеца искове следва да бдат отхвърлени, без да съществува процесуална необходимост да бъдат разгледани останалите възражения на ответника по основателността на иска.

На ответника, съобразно нормата на чл.78, ал.3ГПК, следва да е присъдят разноските по делото.

От представения списък от ответника по чл.80 ГПК се установява, че тази страна претендира заплащане на разноски от 1 080лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и наредбата към него, определя в размер на 300лв.

Следователно към реално понесените от ответника разноски от 1 080лв. следва да се прибави сумата от 300лв., които ищецът дължи да му плати.

При изложеното съдът