РЕШЕНИЕ

№ 284

гр. Варна, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов Членове: Светла В. Даскалова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Елвира М. Ботева като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100600927 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба на подсъдимия П. Я. С. ЕГН •••••••••• чрез адв. П. Д. АК Варна срещу присъда по НЧХД №3606/2022г. по описа на РС Варна с която подсъдимия С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.182 ал.2 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК а именно, че при условията на продължавано престъпление в периода от 13.03.2022г. до 17.05.2022г. в град Варна не е изпълнил съдебно решение, относно упражняване на родителските права - Решение № 1864 от 10.12.2021г. по в.гр.д. № 2389/2021г. по описа на ОС - Варна, по силата на което упражняването на родителските права за детето П. П.ва С.а, родено на 10.01.2016г. е предоставено на майката В. П. Г., като не върнал детето в определеното му местоживеене и не го предал на майката на 13.03.2022г. и на 08.05.2022г., като го задържал при себе си и осуетил възможността майката В. П. Г. да упражнява родителските права по отношение на детето П. П.ва С.а, поради което и на основание чл.78 А, ал.1 Н К го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000.00/ хиляда/ лева.

С присъдата си, съдът е осъдил подсъдимия П. С. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец В. Г. ЕГН •••••••••• обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди в размер на 800.00/осемстотин/ лева, в резултат на деянието по чл.182, ал.2 от НК, вр.чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието - 17.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск до пълния му размер, като неоснователен.

В жалбата по същество се сочи, че първоинстанционния съдебен акт е неправилен и необоснован, предлага се неговата отмяна и постановяване на нов, с който подсъдимия да бъде признат за невиновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В допълнителнение към жалбата се навеждат доводи за неправилността на постановената присъда. Сочи се, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпление. Прави се анализ на събраните доказателства, като отново се предлага подсъдимия да бъде признат за невиновен по обвинението за което е предаден на съд.

В съдебното заседание жалбата се поддържа, като се преповтарят доводите изложени в нея относно това, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и че следва да бъде отменена и постановена нова с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по възведеното му обвинение. Излага се, че обвинениеуто не е доказано по несъмнен начин. Адвокат Д. в качеството на повереник на тъжителката счита жалбата за неоснователна, а присъдата на РС Варна за обоснована и законосъобразна и моли за потвърждаването й.

В последната си дума подсъдимия С. излага, че иска да бъде оправдан.

Варненският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените обстоятелства в депозираната въззивна жалба, както и доводите на страните изразени в хода на съдебните прения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно в мотивите на присъдата, поради което и което настоящия съдебен състав се солидаризира изцяло с приетите от първоинстанционния съд съд факти и не счита за нужно същите да бъдат преповтаряни отново.

При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени доказателства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите Бостанов и Василева, съдебни и изпълнителни дела и множеството преписки по които са извършвани проверки от полицията и от останалите писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – множество преписки на ВРП подробно описани в мотивите на ВРС; писма, постановления на РП Варна, преписки на Трето РУ при МВР Варна, както и гр.дело № 7634/2022г. по описа на 41 състав при ВРС/, съдържащо в гр.дело № 957/2022г. по описа на ВОС и изп.дело № 5003/2021г. копие/постъпило по делото гр.дело № 13358/2020г./ съдържащо в гр.дело № 2389/2021г. по описа на ВОС, както и к.дело № 1743/2022г. по описа на ВКС, гр.д. 10888/2019г., 31 състав при ВРС, съдържащо изп.д. №6053/2023г. постъпило по делото в гр.д. № 1676/2021г.по описа на ВОС - изпълнително дело № 5003/2021г. в два тома - писмо с изх.№ 60590 от 18.07.2023г. от 42 състав гр.отделение при ВРС и справки за съдимост на подсъдимия.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.

От приобщената писмена доказателствена съвкупност се установи с категоричност, че подсъдимия и частната тъжителка имат общо дете родено на 10.01.2016 г., а именно П. П.ва С.а.

Поради несходство в характерите през 2019г. двамата се разделили и между тях се водели множество съдебни дела по отношение родителските права и режима на лични отношения с детето.

През 2019г. Г. и С. сключили поразумение пред РС Варна по гр.дело №10888/2019г. относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие общо дете, като бил определен режим на лични контакти на бащата и за дължимата издръжка, като това било обективирано в решение №4397/18.10.2019г., като съдът приел, че споразумението между частният тъжител и подсъдимата удовлетворява изискванията на СК, не противоречи на закона и морала и защитава интересите на детето, поради което и го утвърдил с горепосоченото решение. С него упражняването на родителските права по отношение на роденото от съжителството им дете било предоставено на майката В. П. Г., а за бащата бил определен режим на лични контакти с детето. Решението влязло в сила на 06.11.2019г.

През есента на 2020г. отношененията между подсъдимия и тъжителката се влошили, като се стегнало до там, че за почти всеки личен контакт са били подавани жалби до полицията и от двете страни. Въпреки постановените съдебни решения определящи режима на лични отношения между бащата и детето се наложила намесата на съдебен изпълнител и на полицията поради превратно тълкуване на съдебните актове и явното нежелание за спазването им. Именно поради това и в съда било образувано НЧХД 986/2021г. по описа на РС - Варна. Основание за образуването му била частна жалба от подс.С. срещу Г. за извършено престъпление по чл.182 от НК, като делото завършило с постановяване на оправдателна присъда за Г., която била потвърдена и от ОС -Варна.

По иск на подс. П. С., било образувано гр.дело 13358/2020г. по описа на РС - Варна срещу В. П. Г., с правно основание чл.59, ал.9, вр.чл.127, ал.2 СК за изменение режима лични отношения на бащата с детето, който бил определен с решение №4397/18.10.2019г. по гр.д. № 10888/2019г. на РС-Варна като се претендирало същият бъде разширен.

Постановеното от РС Варна Решение било обжалвано и на 10.12.2021 г. ОС- Варна постановил Решение №1864/2021г. по ВГД №2389/2021г., съгласно което бил определен следния режим на лични отношения между подс.С. и детето му П. С.а, като бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там: всяка четна седмица от годината от 19 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници - всяка четна година от 19 часа на 23 декември до 19 часа на 27 декември с преспиване; за новогодишните празници - всяка нечетна година от 19 часа на 28 декември до 19 часа на 2 януари с преспиване; за Великденските празници - всяка нечетна година от 19 часа на четвъртъка преди Велики петък до 19 часа на последния празничен ден с преспиване; в нечетни години - за Деня на просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6 септември/ - от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; в четни години - за Деня на освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и за Деня на независимостта /22 септември/ -от 19 часа на предходния ден до 19 часа на празничния ден с преспиване; през пролетната ваканция - в четна година през първата половина, а в нечетна година - през втората половина; 10 дни през зимата и два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между родителите. На 21.12.2021г. от ОС- Варна бил издаден и Изпълнителен лист №246/2021г. Касаещ режима на плични контакти на подсъдимия с детето. Било образувано и изпълнително дело №5003/2021г. при СИС на РС - Варна.

Отношенията между двамата родители още повече се влошили, като в един момент била издадена и Заповед за защита в полза на Г., с която подс.С. бил задължен да се въздържа от домашно насилие. По жалба на П. С. е била образувана и преписка №1022/2021г. в РП-Варна, която е приключила с отказ да се образува досъдебно производство.

В този период от време за почти всяко едно действие двамата родители подавали жалби до всички възможни институции, поради изключително влошените си лични отношения.

Въпреки, че подс.С. множество пъти не спазвал установения режим на личен контакт с дъщеря си П., ч.т.Г. не препятствала контакта между тях и дори давала възможност баща и дъщеря да се виждат и в дните извън определения от съда режим.

Характерно за отношенията между двамата родители бил факта, че подс.С. винаги е вземал дъщеря си съобразно указания в Решението на ОС-Варна режим на лични отношения и никога не е имал пречки за това. Проблемите възниквали по отношение датата и часа на връщане на детето в дома на майката.

Според съдебното решение за осъществяване на режим на лични отношения между баща и дете подс.С. е следвало да вземе детето П. С.а в на 11.03.2022г. 19.00 часа и да я върне в 18.00 часа на 13.03.2022г. По отношение деня и часа на връщане на детето между родителите не е било постигнато съгласие за промяната им. Съгласно съдебното решение регулиращо режима на личен контакт са били присъдени 10 дни за зимен и летен период в които бащата има право да вземе детето при себе си, но това следва да се осъществи при постигнато споразумение между родителите. Въпреки исканията обективирани пред съдебен изпълнител по воденото изпълнително дело №5003/2021г. страните да постигнат съгласие бащата да ползва 10 дни от зимния период за контакт с детето, такова не било постигнато въпреки водените разговори поради предложените различни периоди от двете страни. По делото няма доказателства за постигане на споразумение периода на личен контакт на бащата подс.С. да бъде удължен с 10 дни от 13.03.2022г. до 23.03.2022г..

По повод така предстоящия за реализиране режим на личен контакт, между родителите не е имало писмено или устно споразумение за отклонение от този режим. Въпреки опита на съдебния изпълнителят по ИД №3005/2021г. да уточни периода, в който подс.С. ще използва 10 дни за личен контакт с детето през зимния период, не е било постигнато съгласие между страните съгласно изискването на съдебното решение.

В материалите по делото е налично депозирано несъгласие от Г. за периода от 13.03. - 23.03.2022г. бащата да осъществи личен контакт с детето си.

На 21.03.2022г. ДСИ при РС - Варна е издал Постановление, с което налага глоба на Г. затова, че не е спазила указанията да посочи период, през който бащата следва да ползва определените от съда 10 дни през зимата за личен контакт с детето си.

На 11.03.2022г. бащата се е явил пред жилището на тъжителката и е взел детето в 19.00 часа съобразно Решението на съда е следвало да върне детето в домът на майката на 13.03.2022г. в 18.00 часа.

След като не е сторил това ч.т.Г. е позвънила на мобилния телефон на подс.С., но той е отказал да върне детето и е заявил, че ще го върне след 10 дни, тъй като ще реализира зимния си режим на личен контакт с него. Частната тъжителка е възразила, че между тях не е имало подписано споразумение за изменение на установения със съдебно решение режим на личен контакт, както и не било постигнато устно споразумение, но това не променило предварителните планова на подс.С.. След като получила категоричен отказ от подс.С. да върне детето, Г. е подала сигнал на телефон 112, като е разяснила ситуацията, както и се е обадила и разговаряла с дежурен полицай от III РУ при ОД на МВР – Варна след което и подала писмена жалба. На 15.03.2022г. В. Г. е подала до РП - Варна сигнал за невръщането на детето, като била образувана преписка №3229/2022г.

На 23.03.2022г. около 18: 40 ч. подс.П. С. се е обадил на В. Г., за да я уведоми, че няма да върне дъщеря й на адреса, където живее, тъй като тя трябвало да слезе и да ги потърси къде се намират в квартала. Това мотивирало В. Г. да потърси отново съдействие от III РУ при ОД на МВР - Варна, след намесата на дежурния полицай детето било върнато на тъжителката.

Преписка №3229/2022г. на РП-Варна приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради факта, че деянието се преследва по частен ред. В постановлението си за отказ да се образува досъдебно производство прокурора е посочил, че бащата сам е решил кога да ползва 10 дни личен контакт с детето си, но това деянието съобразно чл.182 ал.2 от НК е от частен характер и се възбужда с нарочна тъжба до съда.

В този период частната тъжителка и подс.С. не могли чрез воденото дело в ДСИ да постигнат съгласие кога ще се ползват дадените в съдебното решение 10 дни през лятото на контакт на бащата с детето.

По воденото изпълнително дело на 12.04.2022г. подс.С. е получил разпореждане на ДСИ, с което е предупреден, че следва да спазва часовете за връщане на детето според издадения изпълнителен лист, в това число за дните 06, 07 и 08.05.2022г.

Съгласно определения режим на лични отношение с детето му на 06.05.2022г подс.С. се е явил пред жилището на частната тъжителката и взел детето в 19.00ч.. Решението на съда въвеждало задължение подс.С. да върне детето на адреса на майката на 08.05.2022г.. Това обаче не се случило, поради това тъжителката позвънила на подс.С., но в проведения между тях разговор той отказал да върне детето, като сам определил, че ще ползва полагащите му се 10 дни за лятото. Въпреки несъгласието на майката подс.С. не върнал детето.

Поради това частната тъжителка отново сезирала 3 РПУ Варна и РП Варна. По преписка № УРИ 365000-20253/2022г. по описа на 3 РПУ Варна била съставена Докладна записка от полицейския служител свид.Томов, в която посочил, че установил местонахождението на детето, което било във видимо добро здравословно състояние, но разстроено от създалата се ситуация. На подс.С. съставен протокол за предупреждение, че следва да спазва съдебното решение за упражняване на личните си контакти с детето, но и това не го мотивирало да върне детето на майката. И тази преписка също била прекратена от РП -Варна, тъй като деянието за което била извършена проверка не е от общ характер и се преследва по частен ред.

До 17.05.2022г. детето било оставено от бащата в детската градина, която посещавало. За периода през който Поли била с баща си тя не посещавала и детска градина, за което били подадени уведомления от бащата до директора на детското заведение, въпреки, че не той осъществявал родителските права над детето. Детето не било върнато на майката ч.т.Г.. На 17.05.2022г. за първи ден било заведено от подс.С. детската градина, а майката била уведомена, че може да вземе дъщеря си от там.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Оплакванията на защитата се отнасят основно за начина, по който първоинстанционният съд е оценил доказателствата, като въззивният съд прие изложените доводи в тази насока за неоснователни.

Прецени, че първоинстанционният съд е преценил правилно и законосъобразно съдържанието на всеки един източник на информация, като не е използвал данни, събрани в разрез с процесуалните изисквания и не е постановил присъдата си върху предположения. Напротив, извършена е прецизна съпоставка на всички факти по делото.

ВРС обосновано е приел, че подсъдимия е автор на деянията описани в частната тъжба, като настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените изводи от ВРС.

Въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата. В тази връзка се явяват намира за нужно да отбележи, че доводите на защитата са неосновотелни, а именно че липсват доказателства относно осъществяване на деяния наказуеми по чл.182 ал.2 от НК в инкриминираните периоди от страна на подсъдимия. Счита, че от събраните от първата инстанция доказателства с категоричност се установява виновното поведение на подсъдимия относно инкриминираните дати за които е признат за виновен в извършване на престъпление наказуемо по чл.182 ал.2 от НК.

По делото са налице множество писмени и гласни доказателствени източници, анализирани подробно от първата инстанция, от които се изяснява с категоричност поведението на подсъдимия при осъществяване на престъпните деяния.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на закона, както и не е извършено превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно било формирано.

Въз основа на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимия С. е осъществил състава на престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, както от обективна така и от субективна страна, като не е изпълнил съдебното Решение №1864 от 10.12.2021г. на ВОС по гр.д. №2389/2021г.

Въззивният съд намира за правилни и изводите на първостепенния съд за субективната съставомерност на деянията на подсъдимия, поради което не констатира основание за тяхното изменение или допълнение.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал, че упражняването на правото на лични контакти е уредено с горепосоченото влязло в сила съдебно решение, како е бил е запознат и с определения режим на лични отношения посочен в това решение на ВОС, като въпреки това не ги е спазил.

Съзнавайки посочените обстоятелства, подсъдимия е можел да предвиди и е предвиждал обществено-опасните последици от деянията си, но ги е извършил Става дума за типично престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като в тази връзка настоящата инстанция приема, че в конкретния случай обществената опасност е сравнително висока предвид явното незачитане от страна на подсъдимия на постановеното и влязло в сила съдебно решение.

За осъществения състав на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК се предвижда наказание пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е отчел наличието на материално-правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1, б. "а", пр. 2 от НК за освобождаването на подсъдимия С. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, като няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Въззивният съд смята, че размерът на административното наказание глоба, наложено на подсъдимия и бил провилно определен в размер от 1 000 лв., като правилно от районният съд са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства.

Както и районният съд, така и настоящият съдебен състав счете, че с така наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия С., като наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.

Правилно според настоящият съдебен състав, първоинстанционният съд е определил и размерът на неимуществените вреди, които тъжителката е претърпяла в резултат на извършеното от подсъдимия, поради коети и счете, че присъдата и в гражданско осъдителната й част е правилна и законосъобразна.

С оглед изхода на делото и направеното искане от защитника на подсъдимия, както и от повереника на частният тъжител да бъдат възложени направените разноски пред въззивната инстанция то настоящия съдебен състав счете, че за същите следва да се произнесе първия съд по реда на чл. 306 от НПК, за да не бъдат лишени страните от правото на жалба.

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид на горното Варненският окръжен съд, на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 3 вр. чл. 338 от НПК