Решение № 61 от 4.3.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 530/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 110/07.10.2024г., постановено по гр.д.№ 64/2024г. по описа на Районен съд -З. на основание чл.50, изр.ІІ във вр. с чл.52 от ЗЗД е осъден Е. К. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. С., общ.З., ул. „Д.В.“ № 15, обл. С., да заплати на А. К. Б., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ № 10А, обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лева, заради умъртвеното ловно куче А., порода „барак“на А. Б. на 18.02.2024 г. от три пастирски кучета на Е. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за неимуществени вреди, от същия повод, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е предявения иск за разликата, както следва: за имуществени вреди над 6000 лева до 7000 лева и за неимуществени вреди над 2000 лева до 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъден е Е. К. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. С., общ. З., ул. „Д.В.“ № 15, обл. С., да заплати на А. К. Б., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ № 10А, разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, в размер на 2392 лева. Осъден е А. К. Б., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. С., ул. „З.“ № 10А, да заплати на Е. К. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. С., общ. З., ул. „Д.В.“ № 15, обл.С., разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 320, 00 лева. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2627/31.10.2024г. от Е. К. К., чрез пълномощника му адв. И.А.И. от АК-Х. с оплаквания за неправилност и незаконосъзобразност.Излагат се доводи, че по делото не е доказано, че кучетата на жалбоподателя са причинили смъртта на кучето на въззиваемия.Твърди се, че повторното заключение на вещото лице по оценителната експертиза за стойността на кучето порода „барак“, отговарящо на името „А.“, не представлява заключение на вещо лице, а списък от мнения на предубедени лица - ловци. Вещото лице - доцент-доктор от ВМФ на ТУ- Ст.Загора„ е дало оценъчна експертиза на кучето порода „барак“ - 1000 лева средна стойност, като е посочил, че същото не се отличава с никакви качества, които да повишат цената му. Свидетелските показания за качествата на кучето А. са били взети в предвид от вещото лице, чиято компетентност не е оспорена. Поставянето на допълнителна задача от съда не е довело до заключение каква е средната пазарна стойност на кучето, наречено „А.“. Същото не би могло да има „средна“ стойност, а само реална такава. Вещото лице е дало заключението си за родово определена вещ, тъй като няма никакви обективни данни по делото това куче да е имало някакви свръххарактеристики, които да го отличават от други кучета от тази порода. Субективните свидетелски мнения на заинтересованите свидетели, водени от ищеца, също ловци от неговата дружинка или пък негови близки и роднини, не следва да бъдат кредитирани и интерпретирани по начина, по който е подходил районния съд в З.. По същия начин приетото от съда като достоверен и установен факт, на база свидетелски показания, а не на удостоверителни документи, че кучето е било крадено няколко пъти, може само да има отношение към преценката на съда за качествата на кучето, което се оставя да бъде откраднато, и към отношението на собственика му към него, което отношение предпоставя кражбите му, а впоследствие и убийството му. Считам, че никой собственик на толкова ценна вещ не би проявявал толкова лекомислено отношение към съдбата й. Ако кучето е обучено от собственика си посредством неимоверни усилия, положени от него, той не би се отнасял толкова безотговорно към него.Това отношение на собственика буди основателно съмнение за намеренията на ищеца - да си изкара чрез законови похвати незаконни и неследващи му се облаги. Имайки предвид времето, в което се твърди, че е загинало кучето, има съмнение и за това, дали не става дума за бракониерски лов. Собственикът с поведението си е допринесъл за гибелта на кучето му, като кучето не е индивидуализирано достатъчно добре, поради което не е ясно кое точно куче е разкъсано. В случая собственикът се стреми да извлече материална изгода от неправомерното си поведение, тъй като той не е полагал грижи за кучето по-най добрия начин и е допуснал кучето да ловува само в гората и да застрашава здравето и живота на други животни. Като се скита без стопанин, то може да причини ПТП или дори да нападне човек, щом няма страх от едри животни, както установяват ищцовите свидетели. По делото не е доказано по несъмнен начин, че точно кучето на ищеца е било убито от кучета, собственост на жалбоподателя. Кучето порода „барак“, за което говорят ищеца и свидетелите, не се припокрива с това по аутопсионния протокол -същото е с друга цветова окраска, а има и особени белези, отразени в протокола /първи пръст на тазови крайници/, които не са посочени никъде другаде, дори в емоционалните разкази на свидетелите и не е коментирано от съда. Възприетата от съда фактическа обстановка, както и правните му изводи не изключват задължението му да се аргументира поотделно и конкретно за всяко твърдение или възражение на страните по делото. Не са обсъдени по никакъв начин и свидетелските показания на водените от ответника свидетели-очевидци, че неговите кучетата по същото време, когато се е случил, според твърденията на ищеца и неговите свидетели, въпросният инцидент, са били на съвсем друго място и то в противоположна на местността „М.д.“посока, ангажирани с охраната на крави, пасящи на твърде отдалечено от м.“М.д.“ място, което изключва практическата и дори теоретична възможност, те да са убили кучето А. на посоченото в исковата молба място и по същото това време. Съдът, обаче, е пренебрегнал и не е обсъдил въобще тези доказателства, както и установеното от вещото лице обстоятелство, че едновременно с Удостоверение № 10 от 29.12.2023г. за регистрация на кучето А., е установил и друго такова Удостоверение № 10 от същата дата 29.12.2023г., за отписване на кучето А., поради настъпила смърт. Нормативно както регистрацията на куче, така и отписването му като умряло, става с декларация на собственика му. Съдът не е коментирал това, а единствено декларативно е посочил, че приема, че смъртта на кучето А. е настъпила след описаното от свидетелите събитие на 18.02.2024г. Няма абсолютно никакви аргументи защо отхвърля противоположната теза на защитата на ответника. Освен това паспортът на кучето не отговаря на формалните нормативни изисквания за такъв и следователно не идентифицира с точност нито кучето, нито собственика му. Доводите на съда в обратната насока са необосновани. Становището му, че не може да се обсъжда съпричиняване на вредоносния резултат, въпреки основанията за това, но предвид липсата на такова възражение в отговора на исковата молба и настъпила поради това преклузия, не може да бъде споделено, поради следното: няма как да бъде правено каквото и да е възражение по твърдени в исковата молба факти, когато доказателствата за тях още не са били събрани в съдебното производство и няма никаква предварителна яснота за действителната фактическа обстановка. Такива възражения биха могли да бъдат правени единствено впоследствие - след установяване на спорни факти и представяне на доказателства за тях. В този смисъл, твърденията в отговора на исковата молба за липса на каквато и да е вина на ответника или неговите кучета, не преклудира възможността му за последващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, с оглед събраните по делото доказателства и тяхното интерпретиране.Отделно от това, съгласно чл.136, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да обоснове решението си с мотиви, които освен посочването на исканията и възраженията на страните, да посочват и конкретните фактически констатации на съда, както и неговите правни изводи, в това число наличието или липсата на съпричиняване на вредоносен резултат както от фактическа, така и от правна гледна точка, независимо от твърденията и/или възраженията на страните. Съдът е постановил решението си и в противоречие с чл.155 ГПК, като не е обявил предварително на страните кои служебно известни на него или пък общоизвестни факти за цената на куче порода „барак“, специализирано в лов на дива свиня, го е мотивирало да постанови крайния резултат в своето решение, в това число и относно времето и усилията за предподготовка и последваща крайна подготовка на кучето да гони само дива свиня и нищо друго по пътя си, както и за усилията и безсънните нощи на обучителя му, който пък съвсем не е длъжен да е неговият собственик. Разсъждения в тази насока, обаче, се съдържат в мотивите към обжалваното решение, за които не са събирани конкретни доказателства, а има единствено мнение на виден ловен деятел за скъсаните обувки. Мотиви по повод възражението, че на ищеца не се дължат неимуществени вреди, поради погиване на негова вещ, каквато и да е тя, в решението не се съдържат, а съдът е длъжен да изложи такива, като се обоснове защо не ги приема.Цитираното от съда решение на ВКС е неотносимо. Самото намаляване размера на исковете от страна на ищеца до съвсем близкия като последващо решение размер, направено с оглед разноските на страните по делото, поражда съмнение в обективността и независимостта на съда и отношенията му с ищеца. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно, а при условията на евентуалност, да бъде редуциран размера на присъденото обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер, съобразно първоначално даденото от вещото лице заключение и да бъде отхвърлен изцяло, или бъде намалено присъденото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие погиването на движима вещ - куче от порода „барак“, за опазването на която не е положил дължимата от добрия стопанин грижа. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2959/02.12.2024г. от А. К. Б. чрез пълномощника му адв.И.Г., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани в хода на делото доказателства, дал е оценка на всяко едно от тях поотделно и е преценил доказателствената им тежест в цялост и взаимно свързаност. Във въззивната жалба не се сочат конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Кои кучета са причинили смъртта на кучето на въззиваемия е безспорно установено от разпитаните свидетели-очевидци на събитието и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Свидетелят Р.Х., държавен ветеринарен лекар, е констатирал смъртта на кучето на място, в гората, докато кучето е било „още топло“, така че опитите на ответника по иска, да наведе съмнения относно това какво куче в действителност е умъртвено не е подкрепено от никакви събрани в хода на делото доказателства.Относно допълнителното заключение на вещото лице изрично следва да се отбележи, че то е изготвено по искане на процесуалния представител на ищеца. В първоначалното заключение вещото лице дава обща оценка на куче от порода „Барак“, което е без родословие и няма данни да е участвало в киноложки състезания. Тази оценка обаче, не включва специфичните ловни качества на кучето, които са подробно обяснение от разпитаните по делото свидетели. Ищецът не е твърдял, че убитият му домашен любимец е бил особено красиво куче, с установено много назад във времето родословно дърво и, че е будил възхита и възхвала по киноложки изложби. Убито е обаче куче - „свинар“ (специализирано в лов на дива свиня), с превъзходни качества, което е будило уважение и почит у всички ловци, които са имали възможност да видят неговите ловни качества. Именно оценката на тези специфични качества са породили необходимостта от поставяне на допълнителни задачи на вещото лице, като поисканата и допуснатата от съда експертиза включва изискване, при изготвяне на допълнителното заключение, вещото лице да събере информация от най-компетентните в областта на лова субекти, а това са Ловните сдружения. Вещото лице е изпълнило коректно поставената му задача и е представило своето заключение ведно с отговорите на три Ловни сдружения относно цената на куче специализирано в лова на диви прасета. С това задачата му е изпълнена и е дадена възможност на съда по свое вътрешно убеждение и съобразно събраните по делото доказателства да присъди определената от него пазарната стойност на кучето.Недоказани са твърденията във въззивната жалба, че по време на инцидента кучетата на ответника са били на друго място. Според свидетеля К. К., баща на ответника кучетата са излезли с първите крави около 8-9 часа сутринта. Според свидетеля М. К., брат на ответника, той е видял кучетата с кравите между 10.30-11.00 часа. От тези показания е ясно, че в периода 8-9 часа до 10.30 - 11 часа кучетата са били без надзор, без поставени спъвачки и намордник и точно в този период кучето на доверителят ми е било убито.Административните пропуски във връзка с отглеждането на кучето, като непоставянето на транспондер, пропускането поставянето на ваксина или издаването на паспорт без поставен транспондер не правят доверителят ми по-малко или по-голям собственик на убитото животно. Кое е убитото куче и кой е негов собственик е надлежно установено и чрез събраните гласни доказателства по делото, поради което наведените с жалбата оплаквания в тази насока са необосновани.Още с исковата молба са наведени твърдения, че кучето се е освободило от каишката и е избягало. Това обстоятелство не е било спорно по делото и за него не са събирани доказателства. Няма спор също така, че нито в отговора на исковата молба нито до приключване на съдебното дирене ответникът не е въвел възражения за съпричиняване, което пък щеше да породи необходимостта ищцовата страна да събира доказателства, за да опровергае тази теза. С въззивната жалба се прави опит да бъде оправдано процесуално бездействие на ответника, изразяващо се в неангажиране на всички негови възражения, с необходимостта първо да бъдат събрани доказателства. След като обаче и след събирането на доказателства възражение за съпричиняване не е направено, то процесуално невъзможно е съда да се е произнесе по ненаправено искане.Позовавайки се на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, жалбоподателят отново се опитва да заобиколи свой пропуск и да вмени задължение на съда да обсъди и да се произнесе по ненаправено възражение за съпричиняване. Съгласно тази правна норма съдът излага мотиви, в които посочва исканията и възражения на страните. Именно в изпълнение на нея в решението изрично е посочено защо не е разгледано направеното, едва в писмената защита, възражение за съпричиняване. От въззивната жалба не става ясно с какво решението противоречи на чл. 155 от ГПК, но следва изрично да се отбележи, че решението е обосновано единствено на събраните в хода на делото доказателства, исканията и възраженията на страните.Неправилно кучето е приравнявано на вещ и загубата му да бъде оценявана като погиване на вещ, а не на живо същество. Вещта, за разлика от животното, не изисква полагане на грижи за отглеждане и между нея и човека не може да бъде създадена сериозна и трайна емоционална връзка. В случая едно малко кученце е отглеждано в продължение на осем години. Ловецът се е постарал и е спомогнал у него да бъдат развити множество и изключителни качества в лова на диво прасе. Това е изградило една особена връзка между човек, упражняващ своето хоби и животно спомагащо му да развива тази дейност. За това правилно PC-З. е оценил специфичната връзка между ловец и куче и е присъдил обезщетение за причинени неимуществени вреди.Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно.Претендира за разноски за въззивното производство. В съдебно заседание жалбоподателят Е. К. К. чрез пълномощника си адв.И.И. в представено писмено становище поддържа жалбата си. Въззиваемият А. К. Б., чрез пълномощника си адв.И.Г. оспорва жалбата. С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е частично неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и частично неправилно по следните съображения: Районният съд е бил сезиран с предявен от А. К. Б. срещу Е. К. К. иск с правно основание чл.50, изр.ІІ във вр. с чл.52 от ЗЗД да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в смъртта на собственото му ловно куче породата „Барак“, с име А., родено на 17.05.2017г., причинена от три пастирски кучета, собственост на ответника, както и сумата от 3000 лева-обезщетение за претърпените неимуществени вреди, от смъртта на кучето А., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетенията. В съдебно заседание на 12.08.2024 г. по молба на ищеца чрез пълномощника му адв. Г., е направено искане за изменение на иска за имуществени вреди като същият бъде намален от 10 000 лева на 7 000 лева и съдът на основание чл.214 е допуснал изменението. По делото от фактическа страна се установява следното: На 18.02.2024 г. ищецът А. Б. получил телефонно обаждане от майка си, която го уведомила, че ловното му куче с име А., порода „Барак“ се е освободило от каишката си. Ищецът Б., който бил заедно със своя братовчед Е.Б. като разбрал това тръгнал да търси кучето заедно с братовчед си. Двамата се качили на височина над селото, за да чуят лаят на кучето и чули, че то лае в посока от местността „М.д.“, която местност се намира близо до разклона за с.С. и гр.З.. Ищецът и братовчед му отишли до къщата, където живеят родителите му и където в колиба се отглеждало кучето. Там те уведомили бащата на ищеца, че ще тръгнат да търсят кучето. Последният също тръгнал с тях и тримата, с три автомобила слезли по пътя от с. С. и на разклона за гр. З. и гр. М. тръгнали в посока М.. След около 500 метра спрели и започнали да се ослушват. В един момент чули скимтене на куче и лай на други кучета. Бягайки, те се насочили в тази посока видели три пастирски кучета, които били захапали и дърпали кучето на ищеца А..Виждайки това тримата започнали да викат, за да прогонят пастирските кучета, които пуснали кучето на ищеца и побягнали в посока кравефермата на ответника К.. Кучетата били без намордник и спъвачки и били разпознати като кучетата на К., който той отглеждал в кравефермата си. Когато се приближили до кучето А. установили, че то е мъртво. По цялото му тяло имало следи от ухапвания. Ищецът, като видял състоянието на кучето се обадил на тел. 112 и на място пристигнала дежурна оперативна група, която извършила оглед и изготвила фото-албум. С групата бил и св. Р.Х., който е ветеринарен лекар. Той установил, че кучето е още топло. Проверил със специален четец, дали кучето има чип, но нямало.А. Б. прибрал трупа на кучето в дома си и на другия ден го закарал в Специализирана ветеринарна служба в Стара Загора, където била извършена аутопсия на кучето и установена причината за смъртта му. От представения по делото препис–извлечение от аутопсичен протокол № 52/19.02.2024г. от аутопсия на куче порода Барак с име А., с цвят на косъма кафяв, възраст 7 години, пол-мъжки, особени белези –наличие на първи пръст на тазови крайници, с паспорт •••, с клиничен протокол № 43966/19.02.2024г., собственост на А. Б. от гр.З., изготвен от д-р К.Д. от Катедра „Обща и клинична патология на животните“ във Ветеринаромедицински факултет на Тракийски университет-Стара Загора, се установява, че има разкъсно-контузни рани в областта на главата, шията, гръдната стена отляво, дорзална гръдна област с разкъсвания на трапецовидните мускули, стерномастоидния ляв мускул, шейната сухожулна връзка, фрактури на подезичната кост, фрактура на крилата на първи шиен прешлен, фрактура на ребрени кости, разкъсване на дясна югуларна вена, разкъсване на ларингса и трахеята, хематом вследствие на разкъсване на езично лицевите съдове, пневмоторакс, хематом на далака, контузия на белите дробове, контузия на главния мозък. В заключение е посочено, че смъртта е настъпила вследствие на обилна вътрешна и външна кръвозагуба, поради множество ухапно-разкъсни рани от кучета. От представения паспорт на домашен любимец •••, се установява, че мъжко куче с име А., порода Барак, родено на 17.05.2017г. с цвят черно-жълто бяло е собственост на А. Б. от с.С., ул.“З.“ № 10, общ.З.. Не е спорно, че ответникът Е. К. К. притежава животновъден обект-кравеферма, видно от Удостоверение за регистрация •••., в който отглежда 34 бр.говеда и 34 броя крави, установено от справката за животни в обекта № 781126/18.02.2024г. Ответникът К. има регистрирани и три куче та, видно от представената от Общинска администрация З. справка с изх.№ 11-00-332/20.05.2024г. -куче на име Мечо, порода хибрид, бял цвят, мъжки пол, с поставен микрочип ••• BG, куче на име Марк, порода хибрид, мъжки пол, цвят бял, с поставен микрочип • BG и куче на име Ксантина, порода-средноазиатска овчарка, пол женски, цвят бял, с поставен микрочип • BG. И трите кучета са регистрирани на 02.09.2016г. От същата справка се установява, че ищецът А. К. Б. има регистрирани две кучета-куче на име А., порада Барак, мъжки пол, цвят черно-жълто бяло, без данни за микрочип, регистрирано на 29.12.2023г. и отписано от ветеринарен лекар, че същото е починало и куче на име Джаро, порада Барак, мъжки пол, трицветно, с поставен микрочип ••• BG, регистрирано на 19.02.2024г. микрочипове в Общински регистър за животни. В същия регистър А. От показанията на свидетеля Р.А.Х.-ветеринарен лекар, се установява, че от полицията му се обадили, че има нахапано куче да отиде да го види. Когато отишли на място в м. „М.д.“, кучето било все още топло. Тази местност се намира по пътя за гр.М., след разклона за с.С.. Спрели на правия участък на около 200-300 м от разклона, слезли към дерето, пресекли реката и по една пътека на около 200-300 м им показали къде лежи кучето. Със специално устройство четец „Агридент“ проверил по цялото тяло на кучето дали има чип, но нямало. Сочи, че от 2020г. съгласно чл.174 от ЗВМД, ако кучето е навършило 42 дни трябва да има такъв чип-транспондер с индивидуална информация за кучето. Свидетелят К. Р. Б., баща на ищеца, установява в показанията си, че на 18.02.2024г. към 8, 30-9.00 часа като излязъл на двора там били синът му А. и племенникът на жена му Е.Б.. От тях разбрал, че кучето се е освободило от каишката и са чули да лае от към м.„М.д.“. Тъй като знаели, че в тази посока има злобни овчарски кучета от кравефермата на К. се притеснили, тъй като тези кучета са умъртвили много ловни кучета от ловните дружинки на З., Ерма и С.. Само от ловната дружинка на С. умъртвили шест кучета. Тръгнали от с.С. с три коли –всеки с колата си и спрели след разклона до един билборд. Чули от м.“М.д.“ лай и борба на кучета. Тръгнали веднага по посока лаенето, пресекли реката и на около 300-400 м от пътеката видели три кучета, които се опитвали да разкъсат А..Едното куче било с черен гръб и бежаво към корема, като главата му също била бежава. Това куче ръфало А. другите две бели кучета били от двете страни на А.. Като видели как дърпат кучето им, започнали да викат, да ги сплашат.Свидетелят твърди, че е ходил в кравефермата на К. и много пъти е виждал тези кучета и по реката и около пътя, тъй като пътува всеки ден до С..Говорил е с К. да ги връзва и да им слага спъвачки. Свидетелят твърди, че този ден не е виждал кравите в този район. Разстоянието от кравефермата до умъртвеното куче е около 800-1000 м. Твръди, че кучетата на К. са умъртвили ловните кучета на В.М., на С.К. -2 кучета, на Р.Ч. едно куче. Сочи, че синът му много тежко е приел смъртта на кучето А.. И до настоящият момент страда за кучето и плаче.Това куче било най-доброто в лова на прасета. Предлага ли му 15 000 лева за него, но синът му отказал да го продаде, като казал, че и за 20 000 лева няма да го продаде.Кучето било на 7-8 години и освен диви свине други животни не гони. Веднъж го откраднали от Рудозем и го намерили в едно село в Първомай. Дебнели постоянно да го откраднат. Идвали от други градове да го ползват за разплод.Турски бизнесмени предлагали висока цена за кучето. Кучето няма сертификати от изложения. Отглежда се в двора на свидетеля, а синът му живее в друга къща и затова майка му се е обадила, че кучето се е освободило от каишката. Свидетелят Е.Б. твърди в показанията си, че на 18-02.2024г. бил на гости в с.С., когато вуйна му се обадила на А., че ловното му куче се е измъкнало от каишката. Над къщата на вуйна му има било и с А. отишли до там да чуят дали кучето не лае отнякъде. Чули, че лае от към м. “М.д.“. Свидетелят твърди, че познава лая на кучето, тъй като 4 години е ловувал с него. Тръгнали да го търсят и пред къщата видели бащата на А. и като му казали той тръгнал с тях. С колите отишли към разклона в посока М.. Спрели между разклона за С. и разклона за Ерма и като слезли чули кучето да лае, но се чувало и че има борба на кучета. Знаели, че в този район е кравефермата на К. и понеже е ловувал знае за инциденти с други ловни кучета, нападнати от неговите кучета. По възможно най-бързия начин тръгнали към мястото, от където идвал звукът от кучетата. На около 200 м видели три кучета да дърпат тяхното куче, което не личало да е живо. Започнали да викат, за да прогонят кучетата. Свидетелят твърди, че е виждал кучетата на К. и преди това, над 20 пъти ги е виждал. По време на лов едното го нападнало, но той му се развикал. Кучето, което го нападнало, е с черен гръб светло по корема и с кафеникава глава. Другите две кучета са бели, като и трите кучета дърпали тяхното куче. Тези кучета нападат и добитък. В района няма друга кравеферма или овчарник, освен тази на К.. Неговите кучета нямат спъвачки и намордници. Кучето на А. е на 7 години и гонело само диви свине.Сърни не гони.Било едно от най-добрите кучета в района. Има убити 89-90 прасета, които това куче е гонило. Преди три години го откраднали и го намери в с.Искра, Първомайско.За това куче предлагали на А. 15 000 лева. Кучето А. е поколение от предишно куче на ищеца. Сега му е останало другото куче Джаро, което е на около 2 години. Свидетелят Н.Д.Л. твърди в показанията си, че не са в една ловна дружинка с ищеца, като той е в дружинката в З., а ищеца –в С. Твърди още, че като неговото куче за свински лов няма друго такова в района.Сочи че познава кучето на външен вид, защото е докарвало много пъти прасета и в техния район в З..Било прекалено хубаво куче.Само от Турция може да се купи такова куче и то за 7-8 хиляди евро. Твърди, че кучетата на К. са удавили и негово куче и с баща му са го намерили, като техните кучета лежали до неговото.Обадил се на тел. 112. Само за този ловен сезон 5 кучета от тяхната ловна дружинка са умъртвени от кучетата на Е. К., които са много злобни, едри бели кучета. Свидетелят твърди, че и към настоящия момент ищецът тъгува за кучето си. Свидетелят С.С.Т. установява, че познава кучето на ищеца А.. Било на 6-7 до 8 годишно.Твърди, че е председател на ловната дружинка в С. и е ловец от 2010г. Сочи, че това куче е израснало пред тях. Обучавано е и се оформило като изчистен свинар, т.е. гонело само диви прасета. Вървяло с всеки от дружинката, който бил гонач. Много рано още след първата година започнало да гони само прасета. Веднъж го били откраднали. А. имал оферти за продажба, но отказал защото кучето било в разцвета на силите си.А. преживява много тежко загубата на кучето.Обадил му се по телефона и през сълзи му обяснил, че кучето му е убито от кучетата на К..Свидетелят твърди, че загубата на такова куче трудно се приема. Той е подавал жалби срещу тези кучета. Кучето на В.М. също било убито от теза кучета по време на лов в този район. Свидетелят К. Е. К., баща на ответника, твърди в показанията си, че на 18.02.2024г. издоили кравите във фермата около 8-9 часа и кучетата били там. Кравите тръгнали на паша към м.„Б.“ и кучетата тръгнали с първите крави, о никой от тях не е тръгнал с кравите, защото били наблизо. От РУ полицаите дошли преди обяд във фермата, като част от кравите още не били тръгнали. Според свидетеля разстоянието между м. “М.д.“ и фермата е 3 км, като в тази местност няма пасище.Твърди, че кучетата не са агресивни към външни хора, когато идват във фермата да си купуват мляко. Твърди, че спъвачки на техните кучета не слагат и вечер не ги връзват. Две от кучетата са бели, а третото е черно с по-светло към корема, а главата е шарена. Свидетелят М. К. К., брат на ответника, твърди в показанията си, че на 18.02.2024г. между 10.30-11.00 часа пътувал от с.С. към фермата им и по пътя видял част от кравите им на пасището на връх „Б.“ и кучетата били с кравите. Като пристигнал във фермата видял полицаите и д-р Р.Х.. Част от кравите били още във фермата. Разстоянието от фермата до връх „Б.“ е около 800 м, а м. „М.д.“ е до реката в ниското и между тях няма път, а е гора, местността е пресечена. Свидетелят твърди, че когато кравите са във фермата кучетата не са вързани и не им слагат спъвачки. Вещото лице по назначената съдебна ветеринарномедицинска оценъчна експертиза установява, че цената на куче се определя от комплекс от фактори, като участието му в наши и международни изложби и оценките, които е получило от експерти- кинолози.Резултатите се отразяват в „Сертификат за чистопородно развъждане“, като стойността на едно куче се определя и от поколенията, които то създава, качеството на приплодите и наличието на наследствени заболявания. Вещото лице сочи, че тези фактори в случая липсват и конкретното куче може да бъде определено като едно добре гледано куче“Барак“ на 7 години, с изградени навици, отгледано като домашен любимец и използвано за лов на диви прасета.Продажбата на куче без родословие на тази възраст е въпрос на договаряне между продавача и купувача. Вещото лице определя пазарната стойност на възрастен екземпляр от порадата „Барак“, което не е участвало в изложби, не се е явявало на изпити и не е участвало в разплодна дейност между 500-1500 лева и като е съобразило предлаганите цени в интернет е определило като справедлива пазарна цена на процесното куче 1000 лева. При изслушването в съдебно заседание на 24.06.2024г.вещото лице уточнява, че средната възраст на куче „Барак“ е 10 години, а максималната 12-14 години.Вещото лице сочи, че не е ловец и не е вземало мнения на ловци. Заключението е оспорено от ищеца, поради липсата на специални знания, които му дават възможност да оцени качествата на ловното куче, специфичните му умения в лова на дива свиня. В приетото допълнително заключение вещото лице след справка от три ловни сдружения –ЛРД с.М.В., общ.Стара Загора, ЛРС-Д. и ЛРС „Глухар“-с.С., общ С., които са от различни краища на България, с различно икономическо състояние и които дават различни оценки, като от ЛРД с.М.В., общ.Стара Загора оценката е от 5000 до 1000 лева, от ЛРС-Д. от 2000 до 3000 лева, а от ЛРС „Глухар“-с.С. от 4000 до 6000 лева. С съдебно заседание от 12.08.2024г. вещото лице сочи, че пазарната стойност на ловно куче, порода „Барак“ е осреднената цена от дадените три оценки, която е 6000 лева. При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е квалифицирал предявения иск за имуществени и неимуществени вреди по чл.50, изр.второ от ЗЗД, съгласно която разпоредба за вредите, причинени от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. Отговорността по таза разпоредба е обективна, безвиновна отговорност за непозволено увреждане. Фактическият състав за уважаването на иска предполага кумулативното установяване на следните предпоставки: 1/ да е налице вреда; 2/вредата да е причинена от поведението на животно; 3/ответникът да има качеството на собственик на животното или да упражнява надзор върху него, като в случая е налице първата хипотеза. По делото безспорно е доказано, че е налице вреда, тъй като е установено, че ищецът А. Б. е собственик на ловно куче порода „Барак“ на 7 години с име А., което на 18.02.2024г. е било умъртвено. За собственика е настъпила вреда от една страна имуществена- доколкото животното има пазарна стойност, от друга-неимуществена, доколкото загубата на обичан домашен любимец, притежаващ специални умения в лов на диви свине, в които е бил много добре обучен, e причинила на собственика тревога, душевна болка и страдания със значителен интензитет. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че не са налице доказателства, че точно това куче А. е било убито от други кучета, собственост на ответника, тъй като описанието на кучето от свидетелите не съответствало на описанието в аутопсионния протокол. Свидетелите К. Б. и Е.Б. са познавали добре кучето на ищеца с име А., което е отглеждано в дома на св.К. Б.-баща на ищеца, а св. Е.Б. сочи че 4 години е ловувал с това куче. Двамата са очевидци, че кучетата на ответника са нападнали кучето на ищеца и го дърпали и ръфали.Свидетелят д-р Р.Х., който е отишъл на място заедно с полицаите след подаден сигнал от ищеца на тел.112 също установява, че кучето е било още топло и с четец е проверил, но не е установил кучето да има поставен транспордер. Описанието на кучето е направено и в издадения паспорт •••, в който не е вписан поставен транспордер, а от представената от Общинска администрация-З. справка с изх.№ 11-00- 332/20.05.2024г. се установява, че е издадено удостоверение № 10/29.10.2023г. за регистрация на куче на име А., порода „Барак“, мъжки пол, на цвят черно-жълто-бяло, без микрочип, което е отписано с удостоверение от ветеринарен лекар, че кучето починало. Неоснователно е и твърдението, че от тази справка е видно, че кучето е починало на 29.12.2023г. От справката се установява, че посочената дата -29.12.2023г. е датата на регистрацията, но не може да се направи извода, че това е датата на смъртта на кучето, тъй като такава не е посочена, а е посочена само, че е отписано от ветеринарен лекар, като починало. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че не се установява, че умъртвеното куче е на ищеца, тъй като няма поставен инжекционен транспондер, съгласно изискването на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД, както и не са му поставени всички изискуеми ваксини. Тези обстоятелства могат да доведат до евентуално налагане на административно наказание, но не може да се приеме, че опровергават, че кучето е собственост на ищеца. Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, че не е установено, че кучетата на ответника са умъртвили кучето на ищеца. Свидетели К. Б. и Е.Б., които са очевидци, описват точно кучетата на ответника, които са ръфали и дърпали кучето на ищеца, като едното е с черен гръб и бежаво към корема, а главата му също е бежаво-кафява, а другите две кучета са бели. Това описание съответства и на описанието на кучетата дадено от бащата на ответника св.К. К., който твърди, че кучетата, които имат са две бели, а третото е черно с по-светло към корема и със шарена глава. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 308/03.01.2018г., постановено по гр.д. № 1068/2017г. на IV г.о. се приема, че установяването собствеността на кучето може да бъде извършена чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различни други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано по време и след инцидента. Следователно както от писмените доказателства, от посочената справка от Общинска администрация-З. за регистрирани на ответника кучета, и фотоалбума от приетата Преписка № ЗМ-20/2024г., така и от показанията на разпитаните свидетели К. Б., Е.Б. и К. К. се установява външния вид на кучетата на ответника, а от показанията на свидетелите Н.Л. и С.Т. се установява, че кучетата на ответника са едри и много злобни и са причинили смъртта и на други ловни кучета като по време на лов са нападнали и убили само през този ловен сезон 5 кучета на ловци от тяхната дружинка. Съдът счита, че от показанията на свидетелите К. К. и М. К., които твърдят, че кучетата били във фермата докато доили кравите между 8-9 часа, а след това тръгнали с първите крави към пасището на връх „Б.“, както и че към 10, 30-11, 00 часа кучетата били на пасището на връх „Б.“, не може да се направи извод, че кучетата на ответника не са умъртвили кучето на ищеца. И двамата свидетели установяват, че техните кучета не са вързани, когато са във фермата и не им слагат спъвачки, а свидетелят К. К. сочи, че кучетата тръгнали с първите крави на паша, но с тях не е тръгнал човек от фермата, така че не може да се направи заключение, че кучетата от 8-9 часа до 10, 30-11.00 часа са били само на връх Б. и не са отишли в м.“М.д.“, където често са виждани от свидетелите и където са убивали и други ловни кучета. Ответникът К. не е изпълнил задължението си, като собственик на трите кучета да вземе мерки животните да не създават опасност за хора или други животни, съгласно изискването на чл. 172, т.2 от ЗВМД, нито е сложил спъвачки на кучетата, каквото задължение има за пастирските кучета. Неоснователно е и оспорването във въззивната жалба на допълнителното заключение на вещото лице, каквото не е направено в съдебно заседание от 12.08.2024г. при изслушването му по реда на чл.200, ал.3 от ГПК, макар, че ответникът и пълномощникът му лично са присъствали в това заседание. В първото заключение вещото лице е посочило, че оценката на едно куче се извършва въз основа на комплекс от фактори като участието му в кинеложки изложби и оценките, които е получило от изпитите, както и от поколенията, които е създало и качеството на приплодите, наличието на наследствени заболявания, каквито вещото лице не е установило, поради което е оценило процесното куче без родословие, като добре гледано куче порода „Барак“ на 7 години, с изградени навици, отгледано като домашен любимец и използвано за лов на диви прасета. Тъй като ищецът не е поддържал твърдения, че кучето е участвало в изложби и е печелило медали, а оценява кучето и уменията му като ловно куче, каквато оценка не е дадена от вещото лице, което при изслушване на първото му заключение е посочило, че не е ловец и не е вземало мненията на ловци за оценка на кучето като ловно, е назначена допълнителна експертиза, като вещото лице след справка с три до пет ЛРС да даде заключение каква е пазарната стойност на ловно куче порода „Барак“ като съобрази неговите характеристики и потенциал при свободно пазарно договаряне. От събраните сведения от три ЛРС от различни краища на България с различно икономическо състояние, които дават оценки от 5000 до 10000 лева от Ловно сдружение с.М.В., общ.Стара Загора, от 4000 до 6000 лева от ЛРС „Глухар“ с.С., общ С. и от 2000 до 3000 лева от „Общинско сдружение на ловците и риболовците“ гр. Д., вещото лице е посочило, че може да се даде осреднена оценка на ловното куче А., която е в размер на 6000 лева. Следователно въззивният съд приема за безспорно доказано, че ищецът е собственик на ловно куче, порода „Барак“ на 7 години, от мъжки пол, с име А., което е било умъртвено от кучетата на ответника, установено както от показанията на свидетелите очевидци К. Б. и Е.Б., така и от показанията на св.д-р Р.Х. и от аутопсионния протокол, от който се установява, че смъртта на кучето А. е настъпила вследствие на обилна вътрешна и външна кръвозагуба, поради множество ухапно-разкъсни рани от кучета., т.е налице е причинно–следствена връзка между поведението на кучетата на ответника и настъпилата вреда за ищеца от смъртта на кучето му. Правилно районният съд е приел, че искът за имуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата от 6000 лева, съгласно дадената от вещото лице оценка по допълнителната съдебна ветеринарномедицинска оценъчна експертиза.Свидетелите К. Б., Е.Б., Н.Л. и С.Т. безспорно установяват качествата на кучето А. като едно от най-добрите ловни кучета, специализирано само за лов на диви свине, отгледано и обучено от ищеца, в разцвета на силите си, за което на ищеца са предлагани 15 000 лева да го продаде, но той е отказал. Според свидетеля Н.Л. подобно куче може да се купи само от Турция за 7-8 хиляди евро. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че неправилно съдът е приел за преклудирано възражението на ответника за съпричиняването от страна на ищеца за настъпване на вредите, понеже като собственик на кучето не е положил грижата на добър стопанин и е допуснал да се откачи от каишката, да напусне двора и да се скита само в гората. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.133 от ГПК районният съд е приел, че възражението за съпричиняване е преклудирано и след като не е направено с отговора на исковата молба, ответникът е изгубил възможността да направи това по-късно, в случая с представената по делото писмена защита след приемане на делото за решаване. Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че на ищеца не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като макар кучето да е одушевена вещ, то все пак е вещ, поради което морални вреди за погиването на вещ, каквато и да е тя не се дължат. Въззивният съд счита, че правилно районният съд е присъдил и обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на кучето на ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. Няма спор, че ловното куче А. е отглеждано и обучавано от ищеца в продължение на 7 години и че е починало внезапно в резултат на причинените му ухапно-разкъсни рани от кучетата на ответника, което се е случило в присъствието на ищеца. От показанията на свидетелите К. Б., Е.Б., Н.Л. и С.Т. се установява, че ищецът много тежко изживява загубата на кучето, което е отглеждал от раждането му, тъй като е поколение от друго негово куче и е обучил в лов на само на диви свине. Свидетелят Т. сочи, че А. е плакал, когато му е съобщил, че кучето му е убито и че продължава за тъгува за него, тъй като не е имало друго такова куче в района, което е така добре обучено в лов на диви свине. Свидетелят Т. установява още, че кучето А. е ползвано от всеки гонач от ловната дружинка и че няма друго такова куче в района, прекалено хубаво е било. Благодарение на това куче са убити 80-90 прасета, които то е гонело, според показанията на св.Е.Б.. Правилно е прието от районният съд, че кражбата му и предлаганата за него висока цена са доказателства за добрите му качества.Загубата на такова куче, няма как да не се приеме тежко от ищеца, който го е отгледал и обучил и емоционално се е привързал към него. Обстоятелството, че е отказал да го продаде за 15 000 лева и за предлагана му от други купувачи висока цена говори за емоционалната привързаност на ищеца към кучето. С оглед критерия за справедливост и с оглед стойността, което кучето е имало за своя притежател въззивният съд счита, че правилно районният съд е определил размера на причинените на ищеца неимуществените вреди от смъртта на кучето А. в размер на 2000 лева. По изложените съображения, като е уважил предявения иск за имуществени вреди в размер на 6000 лева и предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяването на исковете - 12.03.2024г. до окончателното изпащане на сумите, районният съд е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде потвърдено.Ще следва да бъде потвърден първоинстанционното решение и в частта му за присъдените разноски. В частта с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди за разликата над 6000 лева до предявения размер от 7000 лева и за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева до предявеният размер от 3000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. На основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден жалбоподателя Е. К. К. да заплати на въззиваемия А. К. Б. направените съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното С.ският окръжен съд