Решение № 75 от 31.1.2022 г. на Районен съд - Перник по дело № 3671/2021 г.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от КР. АЛ. Н. с твърдението, че в периода от 19.09.1978 г. до 09.07.1980 г. е работил по трудов договор в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София на длъжност „хладилен техник“ до 01.02.1980, а в останали я период като „хладилен монтьор“. Твърди, че този стаж е необходим за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но същият не може да бъде установен като му е отказано издаване на удостоверение обр. УП – 13 от ТП на НОИ, гр. К.. Излага твърдения относно преобразуването на дружеството работодател до прекратяване на същото. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да се установи трудовия му стаж в периода от 19.09.1978 г. до 09.07.1980 г. в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София при пълно работно време. Ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Поддържа, че представената по делото трудова книжка не е надлежно оформена съгласно Наредбата за трудовите книжки, като не е вписано продължителността на времето, което се признава за трудов стаж и такова, което не се признава. Не били положени подписи и печат от главен счетоводител и работодател. Твърди, че ищецът се е отказал от стажа, който цели да установи. В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на настоящото производство е установяване, че в периода от 19.09.1978 г. до 09.07.1980 г. ищецът е работил по трудов договор в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София на длъжност „хладилен техник“ до 01.02.1980, а в останали я период като „хладилен монтьор“ е полагал труд при ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София, продължителността на работния ден, конкретната изпълнявана работа на посочените в исковата молба длъжности и начина на заплащане на труда. От представения и приет като писмено доказателство по делото заверен препис от трудовата книжка на ищеца се установява, че същият е назначен на длъжност „хладилен техник“ от 19.09.1978 до 01.02.1980 г., а от 01.02.1980 г. е преназначен на длъжност „хладилен монтьор“ в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София, като трудовото правоотношение е прекратено на 09.07.1980 г. на основание чл. 29, б. А от КТ (отм.) – по взаимно съгласие на страните. По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Д. И. и М. А. МТ., отговарящи на специалните условия по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССП. От техните показания се установи, че ищецът е полагал труд в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София е посоченив в исковата молба период, че трудовата дейност се е осъществявала в рамките на пълен осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Излагат конкретни факти от осъществяване на трудовата дейност, изпълнение на конкретните задачи и получаване на трудовото възнаграждени. Съдът кредитира изцяло тези показания, като същите ясни, последователни и логични и подкрепени от приетите по делото писмени доказателства. От тях се установява правнорелевантния факт за времевия диапазон, в който ищецът е полагал труд в ДСО „Търговско обзавеждане“, – Монтажна база София, начинът и условията на неговото осъществяване. При съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради което следва да се уважи. По разноските: С оглед изхода на правния спор и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК ищецът има право на разноски. Такива са доказани в размер на 300, 00 лева за процесуално представителство и следва да му бъдат присъдени. Воден от изложеното, съдът