Решение № 1141 от 30.9.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 1766/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д. Ш. М. против НП № 442А-161/29.11.2024 г. на Началника на сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 30 ал.3 от ЗУЧК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17а ал.1 от ЗУЧК. С депозираната пред съда жалба се излага становище, че оспорваното НП е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и по специално на чл. 35 АПК, като са нарушени и основните принципи регламентирани в чл.7, чл.8, чл.12 и чл.13 от АПК и следва да бъде отменено. Излага се твърдение, че съставеният АУАН е без номер и без дата, издаден върху бланка номер 0563287, като същият не съдържа задължителните реквизити и е съставен след тримесечния срок за установяване на извършителя. Според въззивника предполагаемият извършител следва да е открит на дата 09.06.2024 г., когато е установен и peгистрационния номер на МПС на жалбоподателя описан в АУАН, като АНО е имал служебен достъп до информацията собствеността на въпросното МПС, посредством АИС КАТ на МВР. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че на мястото, описано в НП липсват обозначения за територията на морския плаж, като към АНП липсват документи установяващи територията на морския плаж в кв. Аспарухово и мястото, където е бил паркиран процесния автомобил. Твърди се, че превозното средство е било паркирано на асфалтов път. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените от същия разноски в хода на производството. В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. С. от ВАК, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. Постъпило е писмено становище от същия, с което се поддържат доводите, изложени в жалбата. Навежда аргумент, че разпитаните полицейски служители не са изложили по делото ясна информация как са установили, че автомобилът е паркиран на морски плаж, а не на посипан върху асфалта пясък, което не представлява морски плаж по смисъла на ЗУЧТ. Сочи се, че от приетата и приложената по делото снимка е видно, че е налична указателна табела за улица с еднопосочно движение и това води до категоричния извод, че автомобилът е бил паркиран на улица, като част от нея е била посипана с пясък, което е заблудило полицейските служители, че автомобилът е паркиран на морски плаж. Оспорва се допустимостта на приобщения по делото снимков материал, като се твърди, че същият не е изготвен по реда на АПК И ГПК. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените от същия разноски. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Във връзка с постъпил на 09.06.2024 г. сигнал за паркирани автомобили на пясъка на плажа в кв. Аспарухово в гр. Варна, по разпореждане на висшестоящ полицейски орган, на посочената дата, около 18.00 ч., свид. Ж. Л. и свид А. К. - полицейски инспектори при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, извършили проверка на място. В хода на извършената проверка, същите констатирали множество паркирани автомобили върху пясъка на плажа в кв. Аспарухово в близост до заведение „Барбарона“. Едно от неправилно паркираните превозни средства бил л.а. Мерцедес с рег. № •••, собственост на въззивика. Полицейските служители изготвили снимков материал, съотв. свид. Л. съставил докладна записка за установеното нарушение и по случая била образувана преписка по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. Последната била възложена за обработване на свид. В. Д. – полицейски инспектор при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна. След като установил, че л.а. Мерцедес с рег. № СС8120 АХ е собственост на въззивника, на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, свид. Д. адресирал до последния покана за изготвяне на акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с връчената на 14.10.2024 г. покана, на посочената дата въззивникът попълнил и подписал декларация, в която посочил, че на 09.06.2024 г., около 18.00 часа процесният автомобил е управляван от него. С оглед попълнената декларация, на 17.10.2024 г., свид. Д. съставил на въззивника АУАН с бл. № 0563287 за нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК. Актът е изпратен за връчване чрез районното управление по местоживеене на жалбоподателя. Същият му е предявен и връчен на 24.10.2024 г., а впоследствие е регистриран в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна с № 442а-161/30.10.2024 г. Срещу акта не е постъпило възражение в законоустановения срок. Впоследствие, въз основа на акта е издадено обжалваното НП на Началника на сектор ОП в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 30 ал. 3 от ЗУЧК е ангажирана административнонаказателната отговорност на възз. М. за извършено нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят В. Д. и свидетелите на установяване на нарушението - полицейските служители Ж. Л. и А. К.. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетели лица, в приятелски отношения с жалбоподателя, които са заявили, че са присъствали при осъществяване на процесното паркиране – И.Н. и Е.Ж.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 04.04.2025 г., заверено копие на НП № 442а-161/29.11.2024 г., заверено копие на АУАН с бл. № 0563287, заверено копие на покана от 14.10.2024 г., препис от АУАН с бл. № 0563287, писмо с вх. № 63103/15.07.2025 г. от Началника на Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, ведно с 1 бр. снимка изискана от съда, писмо от Началника на СГКК - Варна инж. Кр. Б. с изх. № 20-4594/20.06.2025 г., ведно с цветно копие от специализирана карта на морски плаж Аспарухово, гр. Варна. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, а именно – от лицето, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е приета от съда за разглеждане по същество. Наказателното постановление 442А-161/29.11.2024 г. е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 365з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и чл. 33 т.9, във вр. с чл. 32 т.11 от ЗУЧК. АУАН е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП. Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за съставяне на АУАН извън посочения в чл. 34 от ЗАНН срок за издаване. Според нормата на чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48/1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС, посоченият в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН срок започва да тече от деня, в който компетентният контролен орган е узнал за нарушението. Понятието „откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано в ЗАНН, но доктрината и съдебната практика приемат, че такова е налице, когато компетентният орган разполага с данните да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Извършителят се счита за открит от момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в администрацията на контролния орган – защото от този момент фактически и юридически съществува възможност да се определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му ведно със съществените негови признаци от обективна и/или субективна страна по определен състав. Според настоящия състав, в случая нарушителят е установен към датата на попълване на декларацията от въззивника, в която същият е заявил, че е осъществил управление на процесната дата. Фактът на установяване на нарушението на 09.06.2024 г. и възможността да се установи собственикът на превозното средство на посочената дата, не обуславят наличие на възможност именно към посочения времеви период да се установи кое е лицето, което е извършило управление на автомобила. Посоченият релевантен факт е станал известен на компетентните органи на 14.10.2024 г., когато е попълнена декларацията досежно авторството на деянието от възз. М. и от която дата до датата на съставяне респ. регистриране на процесния АУАН не е изтекъл срокът по чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН. Съдът не споделя и доводите за опорочаване на административнонаказателното производство поради неяснота относно датата на съставяне на процесния АУАН. Действително в случая датата на съставяне на акта е предхождаща датата на неговата регистрация. Видно от показанията на свид. Д., по-късното завеждане на АУАН в регистрите на съответното учреждение се е наложило предвид практиката актът да се връчва чрез районното управление по местоживеене на извършителя. По посочения начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице, съотв. не е опорочено административнонаказателното производство. Несъмнено датата на съставяне на АУАН се свързва с датата на образуване на административно наказателното производство, съотв. е задължителен реквизит на АУАН, въз основа на който се извършва преценка за спазване на срока, визиран в нормата на чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН. В настоящия случай в акта е вписана датата на съставянето му, която се потвърждава и от свид. Д.. Същевременно номерът и датата на входиране на документа в съответния регистър не е релевантен за образуване на административнонаказателното производство. Поради изложеното няма основание да се приеме, че се касае за неяснота относно датата на съставяне на акта, като негов задължителен реквизит. /В този смисъл е Решение № 301/13.07.2021год. на Административен съд – Стара Загора по кнад №287 по описа за 2021 г./ Друг е въпросът, че доколкото в случая, както от датата на съставяне на акта, така и на неговото входиране в регистъра на съответното учреждение, не е изтекъл срокът по чл. 34 ал. 1 б.в от ЗАНН, разминаването между двете дати не е ограничило правата на въззивника и не е опорочило производството. Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното: Съгласно чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. В хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства за предназначението на територията, от които е видно, че мястото на паркиране на лекия автомобил представлява морски плаж. От представената и приобщена по делото специализирана карта на морски плаж Аспарухово, гр. Варна е видно, че мястото, където е бил паркиран управляваният от въззивника автомобил, представлява крайбрежна плажна ивица. От показанията на полицейските служители Ж. Л. и А. К. се установява, че превозното средство, собственост на възз. М., е било паркирано именно върху крайбрежната плажна ивица в кв. Аспарухово, покрита с пясък. В показанията си свид. К. потвърждава местонахождението на автомобила в рамките на територията, обозначена в специализираната карта като част от морския плаж в кв. Аспарухово, като от изявленията му е видно, че полицейските служители са преминали обучение за идентифициране границите на посочения плаж. Изложената в НП фактическа обстановка се потвърждава и от приобщения по делото снимков материал, изготвен от полицейските служители в хода на проверката, възпроизвеждащ паркираното МПС със съответния номер в рамките на крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък. Частично подкрепящи обвинителната теза са и показанията на свидетелите, водени от въззивника и разпитани по искане на последния, които са изложили възприятия, че част от автомобилните гуми са се намирали върху покрития с пясък терен. Не са подкрепени с доказателства твърденията на въззивника, че е паркирал автомобила върху асфалт, доколкото посочените твърдения са в противоречие със събраните гласни доказателства, както и с приобщения снимков материал, от който е видно, че процесното МПС е паркирано върху крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък. Липсата на указателни табели за наличието на плажна ивица не обуславя субективна несъставомерност на деянието, доколкото въззивникът е имал механизъм да проучи предварително какъв е обхвата на плажната ивица и едва след като се убеди в това, че автомобилът му не попада в нея да го паркира. Друг е въпросът, че в случая са били налице обективни фактори, въз основа на които същият е имал възможност да установи спецификата на терена като плажна ивица, предвид характеристиката й като крайбрежна такава покрита с пясък. Доколкото легалното определение за крайбрежна пясъчна ивица се съдържа в нормативна разпоредба, съотв. незнанието на закона не извинява, липсата на информираност на жалбоподателя за предназначението на процесния терен също не е оневиняващ го факт. В случая е безспорно установено и авторството на деянието, като същото не се оспорва и от жалбоподателя. Вярно е че ЗУЧК не предвижда правило като това на чл. 188 от ЗДвП, но попълнената от жалбоподателя декларация, приложена към материалите по делото, има характера на частен свидетелстващ документ, в който издателят й е удостоверил неизгодни за него факти, поради което същата се ползва с доказателствена сила, и поради това правилно е съобразена при установяване авторството на деянието. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на въззивника, е свързано с паркиране в зона, която според ЗУЧК е с режим на особена териториално- устройствена защита. Следва да се съобрази и, че съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В решение № 11 от 25.09.1997 г. по к. д. № 4/1997 г. Конституционният съд е приел, че обектите и ресурсите, посочени в чл. 18, ал. 1 в Конституцията, се характеризират с два белега: а) публичноправна значимост и б) всеобща полезност. От своя страна публичноправната значимост е изяснена от Конституционния съд в решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/19993 г., а именно, че за обектите на публичната собственост е от значение не само видът на вещите, но и тяхното предназначение "... да служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица" / по аргумент от решение № 4 от 15.06.2000 г., постановено по к. д. № 5/2000 г. на Конституционния съд/. Правилно е приложена и санкционната норма, като е съобразено, че разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от ЗУЧК предвижда описаното в НП нарушение в хипотезата си. Като взе предвид, че наложената административна санкция е в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. Поради изложените съображения НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН въззивникът М. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, която е минималния размер по чл. 27а НЗПП във вр. с чл. 37 ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора. С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът