Решение № 7408 от 4.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1950/2024 г.
Административен съд - София-град04.06.2024 г.докладчик Диляна Николова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРУМЪР БАЛКАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. К. Б., срещу Заповед № З-1-3880-34/31.01.2024г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. ОСЪЖДА „ТРУМЪР БАЛКАНИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 АПК. Съдия: Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.55, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. Образувано е по жалба на „ТРУМЪР БАЛКАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. К. Б., срещу Заповед № З-1-3880-34/31.01.2024г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, с която на основание чл.19, ал.2 ЗДС, чл.13, ал.3 и ал.6 ППЗДС, чл.29, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, Протокол на тръжната комисия рег.№ 1-842-315/08.12.2023г. и чл.37, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, са обявени резултатите от проведен търг с тайно наддаване с открито заседание за отдаване под наем на част от имот с идентификатор 10135.3515.1776 по КККР на [населено място] – частна държавна собственост, за който е съставен АДС № 10234/01.03.2022г., обект: сграда с идентификатор 10135.3515.1776.1 и прилежащата към сградата площ от 2000 кв.м като „ПЕТКОВ ПРОПЪРТИС“ ЕООД е определено за спечелил търга участник, след като е отстранен другият участник – жалбоподателя в настоящото производство. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна – издадена при допуснати нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, с искане да бъде отменена. Твърди се също, че заповедта е издадена извън компетенциите на органа и при неспазване изискването за форма, тъй като не съдържа всички изискуеми реквизити. Поддържа, че е подал заявление за участие в търга, което отговаря на всички изисквания, в т.ч. приложено към него свидетелство за съдимост на законния представител на кандидата. Непредставянето на този документ според оспорващия е малозначителен технически пропуск, а изискването за представянето му е ненужна, утежняваща формалност, която противоречи на Регламент (ЕС) 2016/679. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се представлява. Ответникът по оспорването, чрез юрк.Д. в съдебно заседание, моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в писмено становище. В тях е мотивирано, че ръководителите на държавни предприятия разполагат с правомощието да въведат специфични условия в тръжните книжа, на които кандидатите следва да отговарят. Държавното предприятие се посочва, че няма качеството административен орган, поради което и не може да изисква служебно свидетелство за съдимост на физически лица чрез системата за обмен на електронни документи между административните органи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна „ПЕТКОВ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, редовно и своевременно призована, не се представлява в съдебно заседание, не ангажира становище по жалбата. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно изричната норма на чл.55, ал.3 ППЗДС заповедта за обявяване резултатите от търга може да бъде обжалвана от заинтересуваните участници по реда на АПК – в 14-дневен срок от съобщаването й, пред административния съд. В настоящия случай оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 13.02.2024г., а жалбата срещу нея е подадена на 14.02.2024г. в деловодството на съда. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е бил участник в търга. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия, на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Не е спорно по делото, че сградата, предмет на търга, е частна държавна собственост, актувана с АДС № 10234/01.03.2022г. и предоставена за управление на държавното предприятие. Следователно изпълнителният директор на държавното предприятие е компетентен орган по смисъла на чл.19, ал.2 ЗДС, съгласно която разпоредба имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго. Неоснователно намира съдът и възражението на оспорващия за неспазване на установената форма. Заповедта за обявяване резултатите от търга представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 АПК и като такъв се подчинява на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.59 АПК. Съответно тя е издадена в писмена форма, посочено е наименованието на органа, който я е издал, адресатите на акта, фактическите и правни основания за издаване на акта, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението им, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът. От фактическа страна заповедта е мотивирана с протокола на тръжната комисия, а като правни основания за издаването й са посочени разпоредбите, от които ответникът черпи правомощията си, както и разпоредбите, регламентиращи реда и условията за провеждане на търга. Съгласно трайно възприетото от съдебната практика становище, възпроизведено и в мотивите на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в случая, както се посочи те се съдържат в протокола за работата на тръжната комисия. Действително този протокол не е връчен на участниците, но и в ЗДС и ППЗДС не е предвидено такова задължение за административния орган, а за всеки от участниците е налице възможност да поиска копие от протокола, като за ответника е налице задължение да му предостави такъв. Предвид това и доколкото няма пречка при издаване на заповедта административният орган да се позове на мотивите, съдържащи се в друг съпътстващ документ, в случая като мотиви на акта следва да се считат изложените такива от комисията, извършила преценка за допустимост на подадените предложения, оценка и класиране на офертите. В. възражението за липса на изискуеми реквизити не е конкретизирано, както е бланкетна и самата жалба, но доколкото в административния процес е действащо служебното начало /чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК/, то следва да се извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При издаване на оспорената заповед съдът намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да обусловят отмяната на акта само на това основание. Правилно е приложен материалният закон. Редът и условията за отдаване под наем на обекти - държавна собственост, са изрично и изчерпателно регламентирани в чл.13 ППЗДС и в Глава пета на ППЗДС. Процедурата по отдаване под наем е проведена съобразно правилата, регламентирани в посочените разпоредби, като съгласно чл.19, ал.2 ЗДС имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго. Търгът се провежда по реда на глава V от ППЗДС и приключва със заповед на министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определя лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал.3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл.13, ал.4 ППЗДС/. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че тази процедура е спазена. На основание чл.13, ал.2 вр. чл.43 ППЗДС търгът е открит със Заповед № З-1-3880-30/01.11.2023г. на ответника, в която е дадено описание на имота и са посочени мотивите за необходимостта от отдаването му под наем. Определена е също така първоначалната наемна тръжна цена, начинът на плащането й, срокът за отдаване под наем, датата на провеждане на търга и размера на депозита за участие. Със заповедта е утвърдена тръжната документация, приета като доказателство по делото, като са поставени и специфични условия към участниците, едно от които е участникът да не е осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер /т.II, 3.1./. Със заповедта е назначена и комисия за провеждане на търга, състояща се от трима редовни и двама резервни членове. Спазени са изискванията за обявяване на търга, предвидени в чл.44 ППЗДС като обява за него е публикувана в два централни ежедневника. Жалбоподателят е подал заявление за участие в търга, което е индиция, че е приел обявените условия, в т.ч. изискването за представяне на свидетелство за съдимост на законния представител на дружеството. Този извод се потвърждава от подадената от него тръжна документация /л.21 и сл. по делото/, видно от която в заявлението като едно от приложенията към него /т.9/, е описано свидетелство за съдимост на законния представител на кандидата, от което да е видно, че не е осъждан за престъпление от общ характер. Освен това е приложил и декларация, че е запознат с тръжната документация и приема текста на проектодоговора /л.27/. Макар и да е описано като приложение към заявлението, свидетелството за съдимост все пак не е приложено. Посоченото обстоятелство е установено от тръжната комисия при отварянето на офертите на 30.11.2023г. в присъствието на представител на другия участник в търга, допустимо съгласно чл.52, ал.2 ППЗДС, надлежно отразено в съставения протокол за работата на комисията, заведен с вх.№ 1-842-315/08.12.2023г. Жалбоподателят не е бил представляван при отваряне на офертите. Предвид така установената липса на посочения документ, изискващ се съгласно утвърдената от ответника тръжна документация, комисията е приела решение, че на основание чл.52, ал.1 ППЗДС не допуска и отстранява от участие жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ППЗДС търгът с тайно наддаване може да се проведе, в случай че поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга. Съгласно чл.52, ал.1 ППЗДС, в деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи, а според чл.54, ал.1 ППЗДС редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена. По арг. от последното, нередовните предложения не се допускат до по-нататъшно участие в тръжната процедура и като е потвърдил отстраняването на жалбоподателя от тръжната комисия, ответникът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението, че след отстраняване на жалбоподателя от търга, последният е следвало да бъде прекратен – както се посочи, според чл.51, ал.1 ППЗДС е достатъчно наличието на поне едно редовно заявление. След като не са установени нередовности в заявлението на другия участник /заинтересованата страна/, то няма пречки търгът да продължи само с неговото участие. Не може да бъде споделен доводът на оспорващия, че непредставянето на изискуемия документ представлява „малозначителен технически пропуск“, а изискването за представянето му се явява „ненужна утeжняваща формалност“. Изискванията към заявленията са определени в закона и правилника за прилагането му, като както се посочи ответникът има право да постави и други специфични условия - чл.13, ал.2, т.6 ППЗДС. Посочената разпоредба предоставя възможност на органа да действа при оперативна самостоятелност, когато определя допълнителните специфични условия като поставянето на конкретно изискване като условие за редовност на заявлението е въпрос по целесъобразност, а последната е изключена от обхвата правораздавателния контрол, упражняван от съда. Не се споделя твърдението на оспорващия за противоречие на конкретното условие на забраните, установени с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Съгласно чл.10 от регламента обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност, въз основа на член 6, параграф 1, се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. Видно от практиката по въпроса, разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, буква д) и член 10 от него, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което задължава публичния орган, отговарящ за регистъра, в който са вписани данните, да направи тези данни достъпни за обществеността, без да е необходимо поискалото достъп лице да доказва наличието на специфичен интерес от получаването им. В случая данните от свидетелството за съдимост не стават публични, а са достояние единствено на тръжната комисия. По изложените съображения съдът намери жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРУМЪР БАЛКАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. К. Б., срещу Заповед № З-1-3880-34/31.01.2024г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. ОСЪЖДА „ТРУМЪР БАЛКАНИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.137 АПК. Съдия: РЕШИ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.55, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. Образувано е по жалба на „ТРУМЪР БАЛКАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя Д. К. Б., срещу Заповед № З-1-3880-34/31.01.2024г. на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, с която на основание чл.19, ал.2 ЗДС, чл.13, ал.3 и ал.6 ППЗДС, чл.29, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, Протокол на тръжната комисия рег.№ 1-842-315/08.12.2023г. и чл.37, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, са обявени резултатите от проведен търг с тайно наддаване с открито заседание за отдаване под наем на част от имот с идентификатор 10135.3515.1776 по КККР на [населено място] – частна държавна собственост, за който е съставен АДС № 10234/01.03.2022г., обект: сграда с идентификатор 10135.3515.1776.1 и прилежащата към сградата площ от 2000 кв.м като „ПЕТКОВ ПРОПЪРТИС“ ЕООД е определено за спечелил търга участник, след като е отстранен другият участник – жалбоподателя в настоящото производство. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна – издадена при допуснати нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, с искане да бъде отменена. Твърди се също, че заповедта е издадена извън компетенциите на органа и при неспазване изискването за форма, тъй като не съдържа всички изискуеми реквизити. Поддържа, че е подал заявление за участие в търга, което отговаря на всички изисквания, в т.ч. приложено към него свидетелство за съдимост на законния представител на кандидата. Непредставянето на този документ според оспорващия е малозначителен технически пропуск, а изискването за представянето му е ненужна, утежняваща формалност, която противоречи на Регламент (ЕС) 2016/679. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се представлява. Ответникът по оспорването, чрез юрк.Д. в съдебно заседание, моли за отхвърлянето на жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в писмено становище. В тях е мотивирано, че ръководителите на държавни предприятия разполагат с правомощието да въведат специфични условия в тръжните книжа, на които кандидатите следва да отговарят. Държавното предприятие се посочва, че няма качеството административен орган, поради което и не може да изисква служебно свидетелство за съдимост на физически лица чрез системата за обмен на електронни документи между административните органи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна „ПЕТКОВ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, редовно и своевременно призована, не се представлява в съдебно заседание, не ангажира становище по жалбата. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно изричната норма на чл.55, ал.3 ППЗДС заповедта за обявяване резултатите от търга може да бъде обжалвана от заинтересуваните участници по реда на АПК – в 14-дневен срок от съобщаването й, пред административния съд. В настоящия случай оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 13.02.2024г., а жалбата срещу нея е подадена на 14.02.2024г. в деловодството на съда. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е бил участник в търга. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия, на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Не е спорно по делото, че сградата, предмет на търга, е частна държавна собственост, актувана с АДС № 10234/01.03.2022г. и предоставена за управление на държавното предприятие. Следователно изпълнителният директор на държавното предприятие е компетентен орган по смисъла на чл.19, ал.2 ЗДС, съгласно която разпоредба имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго. Неоснователно намира съдът и възражението на оспорващия за неспазване на установената форма. Заповедта за обявяване резултатите от търга представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 АПК и като такъв се подчинява на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.59 АПК. Съответно тя е издадена в писмена форма, посочено е наименованието на органа, който я е издал, адресатите на акта, фактическите и правни основания за издаване на акта, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението им, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът. От фактическа страна заповедта е мотивирана с протокола на тръжната комисия, а като правни основания за издаването й са посочени разпоредбите, от които ответникът черпи правомощията си, както и разпоредбите, регламентиращи реда и условията за провеждане на търга. Съгласно трайно възприетото от съдебната практика становище, възпроизведено и в мотивите на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в случая, както се посочи те се съдържат в протокола за работата на тръжната комисия. Действително този протокол не е връчен на участниците, но и в ЗДС и ППЗДС не е предвидено такова задължение за административния орган, а за всеки от участниците е налице възможност да поиска копие от протокола, като за ответника е налице задължение да му предостави такъв. Предвид това и доколкото няма пречка при издаване на заповедта административният орган да се позове на мотивите, съдържащи се в друг съпътстващ документ, в случая като мотиви на акта следва да се считат изложените такива от комисията, извършила преценка за допустимост на подадените предложения, оценка и класиране на офертите. В. възражението за липса на изискуеми реквизити не е конкретизирано, както е бланкетна и самата жалба, но доколкото в административния процес е действащо служебното начало /чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК/, то следва да се извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При издаване на оспорената заповед съдът намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да обусловят отмяната на акта само на това основание. Правилно е приложен материалният закон. Редът и условията за отдаване под наем на обекти - държавна собственост, са изрично и изчерпателно регламентирани в чл.13 ППЗДС и в Глава пета на ППЗДС. Процедурата по отдаване под наем е проведена съобразно правилата, регламентирани в посочените разпоредби, като съгласно чл.19, ал.2 ЗДС имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго. Търгът се провежда по реда на глава V от ППЗДС и приключва със заповед на министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определя лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал.3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл.13, ал.4 ППЗДС/. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че тази процедура е спазена. На основание чл.13, ал.2 вр. чл.43 ППЗДС търгът е открит със Заповед № З-1-3880-30/01.11.2023г. на ответника, в която е дадено описание на имота и са посочени мотивите за необходимостта от отдаването му под наем. Определена е също така първоначалната наемна тръжна цена, начинът на плащането й, срокът за отдаване под наем, датата на провеждане на търга и размера на депозита за участие. Със заповедта е утвърдена тръжната документация, приета като доказателство по делото, като са поставени и специфични условия към участниците, едно от които е участникът да не е осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер /т.II, 3.1./. Със заповедта е назначена и комисия за провеждане на търга, състояща се от трима редовни и двама резервни членове. Спазени са изискванията за обявяване на търга, предвидени в чл.44 ППЗДС като обява за него е публикувана в два централни ежедневника. Жалбоподателят е подал заявление за участие в търга, което е индиция, че е приел обявените условия, в т.ч. изискването за представяне на свидетелство за съдимост на законния представител на дружеството. Този извод се потвърждава от подадената от него тръжна документация /л.21 и сл. по делото/, видно от която в заявлението като едно от приложенията към него /т.9/, е описано свидетелство за съдимост на законния представител на кандидата, от което да е видно, че не е осъждан за престъпление от общ характер. Освен това е приложил и декларация, че е запознат с тръжната документация и приема текста на проектодоговора /л.27/. Макар и да е описано като приложение към заявлението, свидетелството за съдимост все пак не е приложено. Посоченото обстоятелство е установено от тръжната комисия при отварянето на офертите на 30.11.2023г. в присъствието на представител на другия участник в търга, допустимо съгласно чл.52, ал.2 ППЗДС, надлежно отразено в съставения протокол за работата на комисията, заведен с вх.№ 1-842-315/08.12.2023г. Жалбоподателят не е бил представляван при отваряне на офертите. Предвид така установената липса на посочения документ, изискващ се съгласно утвърдената от ответника тръжна документация, комисията е приела решение, че на основание чл.52, ал.1 ППЗДС не допуска и отстранява от участие жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ППЗДС търгът с тайно наддаване може да се проведе, в случай че поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга. Съгласно чл.52, ал.1 ППЗДС, в деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи, а според чл.54, ал.1 ППЗДС редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена. По арг. от последното, нередовните предложения не се допускат до по-нататъшно участие в тръжната процедура и като е потвърдил отстраняването на жалбоподателя от тръжната комисия, ответникът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението, че след отстраняване на жалбоподателя от търга, последният е следвало да бъде прекратен – както се посочи, според чл.51, ал.1 ППЗДС е достатъчно наличието на поне едно редовно заявление. След като не са установени нередовности в заявлението на другия участник /заинтересованата страна/, то няма пречки търгът да продължи само с неговото участие. Не може да бъде споделен доводът на оспорващия, че непредставянето на изискуемия документ представлява „малозначителен технически пропуск“, а изискването за представянето му се явява „ненужна утeжняваща формалност“. Изискванията към заявленията са определени в закона и правилника за прилагането му, като както се посочи ответникът има право да постави и други специфични условия - чл.13, ал.2, т.6 ППЗДС. Посочената разпоредба предоставя възможност на органа да действа при оперативна самостоятелност, когато определя допълнителните специфични условия като поставянето на конкретно изискване като условие за редовност на заявлението е въпрос по целесъобразност, а последната е изключена от обхвата правораздавателния контрол, упражняван от съда. Не се споделя твърдението на оспорващия за противоречие на конкретното условие на забраните, установени с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Съгласно чл.10 от регламента обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност, въз основа на член 6, параграф 1, се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. Видно от практиката по въпроса, разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, буква д) и член 10 от него, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което задължава публичния орган, отговарящ за регистъра, в който са вписани данните, да направи тези данни достъпни за обществеността, без да е необходимо поискалото достъп лице да доказва наличието на специфичен интерес от получаването им. В случая данните от свидетелството за съдимост не стават публични, а са достояние единствено на тръжната комисия. По изложените съображения съдът намери жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав
Цитирани разпоредби
26- чл. 137 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 59 АПК
- чл. 19, ал. 2 ЗДС
- чл. 13, ал. 2, т. 6 ППЗДС
- чл. 13, ал. 2 ППЗДС
- чл. 13, ал. 4 ППЗДС
- чл. 13 ППЗДС
- чл. 43 ППЗДС
- чл. 44 ППЗДС
- чл. 51, ал. 1 ППЗДС
- чл. 52, ал. 1 ППЗДС
- чл. 52, ал. 2 ППЗДС
- чл. 54, ал. 1 ППЗДС
- чл. 55, ал. 3 ППЗДС
- чл. 10
- чл. 13, ал. 3
- чл. 145
- чл. 172, ал. 2
- чл. 29, ал. 2
- чл. 37, ал. 2
- чл. 55, ал. 3
- чл. 62, ал. 3