Решение № 78 от 23.10.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 98/2023 г.

С присъда № 3/06.03.2023г., постановена по НОХД №322/2022г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия С. Ш. С. - роден на ••.••.•••• г. в гр. Пловдив, с ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че на 23.05.2022 г. около 08.20 ч. в с. Светлина, общ. Тополовград, обл. Хасково на кръстовище на ул. "Никола Вапцаров" с ул. "Витоша" при управление на МПС - товарен автомобил "Мерцедес", модел "Спринтер 313 ЦДИ" с ДК № •• •••• ••, собственост на "Мак Трейд 63" ЕООД гр. Харманли, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Д.а Т. от с. Светлина, обл. Хасково, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия С. Ш. С. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Осъдил е на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия С. Ш. С. да заплати направените по делото разноски, както следва: сума в размер на 1891, 54 лева по сметка на ОД на МВР Хасково; сума в размер на 105, 48 лева по сметка на ОС-Ямбол; сума в размер на 2 000 лева на Д. Н. М. и сума в размер на 2 000 лева на И. Н. Н.. Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от адвокат Н. П. от АК-Хасково, упълномощен защитник на подсъдимия С. Ш. С. и от частните обвинители И. Н. Н. и Д. Н. М., чрез упълномощения повереник - адвокат С. Ч. от АК-Стара Загора. В подадената от защитника на подсъдимия жалба е заявено бланкетно оплакване за неправилност на постановената присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, с искане същата да бъде „отменена изцяло“. В допълнително писмено изложение, подадено в срока по чл. 320 ал.4 от НПК от подсъдимия С. С. чрез защитника му – адвокат П., се поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Сочи се нарушение на принципа на състезателност. Твърди се, че подсъдимият и защитникът са били лишени от възможността да осъществят процесуалните си права в пълен обем. Навежда се довод, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин. Претендира се непълнота и необоснованост на изготвените по делото и ценени от съда автотехническа и съдебномедицинска експертизи. Твърди се, че същите не способстват изясняването на механизма на ПТП, в частност мястото на съприкосновение между тялото на пострадалата и товарния автомобил, управляван от подсъдимия, както и възможността на пострадалата да възприеме движението на МПС, предвид установеното посредством СМЕ наличие при нея на изкуствена очна ябълка в дясната очница. Поддържа се също, че СМЕ е изготвена, без да е съобразена пълната медицинска документация за проведеното лечение на пострадалата, както и че вещите лица са заявили липса на компетентност по въпросите, касаещи спазването на медицинските стандарти. С горните доводи се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено транспортно престъпление. В алтернативен план е заявено искане за допускане и назначаване по делото на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която да отговори на всички неизяснени по делото въпроси с релевантен характер. В жалбата, изходяща от частните обвинители, се релевират оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Поддържа се, че установените по делото фактически положения не разкриват действия на подсъдимия, характеризиращи се като проява на оказана от него помощ на пострадалата, поради което и правните изводи на съда за приложимост в казуса на привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, се явяват неправилни. Наложените на подсъдимия наказания се сочи, че не са съобразени с целите на специалната и генералната превенция, явяват се изключително леки по своя размер, и не са съобразени с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Направено е искане за отмяна на присъдата на ОС-Ямбол и постановяване на нова такава, с която подсъдимият С. С. да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, с налагане на справедливо наказание. Алтернативно, ако съдът прецени, че законът е приложен правилно, да измени присъдата в санкционната й част и да увеличи наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца на три години, с изпитателен срок от пет години, а наказанието лишаване от право да се управлява МПС да бъде увеличено от две на четири години. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадените жалби от защитника на подс.С. и от частните обвинители. Счита, че не са налице основания както за отмяна на акта на първата инстанция, така и за изменяването му. Намира, че в хода на производството пред първостепенния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, включително такива, които да са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимото лице. Споделя напълно правните изводи на съда, които намира, че отчитат наличните по делото данни за проявени активни действия от подсъдимия по оказване помощ на пострадалата, обосноваващи осъждане на същия по по-леко наказуемия състав на чл. 343а от НК. Изтъква, че обективираните действия на подсъдимия след произшествието са били насочени към спасяване живота на пострадалата, като същите изчерпват възможностите, с които последният е разполагал към този момент. В подкрепа на възприетите от първата инстанция изводи за оказана от подсъдимия помощ на пострадалата, прокурорът сочи, че се установява и съдържанието на възпроизведените в хода на съдебното дирене пред въззивния съд записи от тел. 112, разкриващи загрижеността му към пешеходката и готовността му да съдейства за по-бързото и отвеждане до болнично заведение. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че ОС- Ямбол в пълнота е извел и анализирал наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е определил справедлив размер на всяка от предвидените за съответното престъпление кумулативни санкции - лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС. Предлага двете жалби да бъдат оставени без уважение, а присъдата на ОС-Ямбол - потвърдена изцяло като обоснована и законосъобразна. Жалбоподателите – частни обвинители И. Н. Н. и Д. Н. М. се представляват пред въззивния съд от упълномощения повереник – адвокат Ч. от АК-Стара Загора, който поддържа изходящата от двамата жалба ведно със съображенията, изложени в нея. Относно депозираната срещу акта на първата инстанция жалба от подс.С., повереникът счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Възразявайки срещу осъждането на дееца по по-благоприятната за него правна квалификация на деянието по чл. 343а от НК, повереникът изтъква, че в случая действията на подс.С., осъществени след деянието, не са с характер и от естество, за да се приеме, че е налице оказана помощ. Акцентира върху факта, че обаждането на подсъдимия на тел. 112 не е било първа негова реакция след произшествието, а последваща такава, след като същият е провел разговор със своя работодател. Предприетите от подсъдимия действия по преместване на тялото на пострадалата от мястото на произшествието, както и загрижеността, която е демонстрирал пред служителя, обслужващ тел.112 намира, че също не могат да бъдат оценени като оказване на помощ, съответно да обосноват приложимост на привилегирования състав на чл. 343а от НК. Споменатите прояви на подсъдимия счита, че следва да бъдат отчетени единствено при индивидуализиране на наказанието като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Противопоставяйки се на повдигнатите от защитника на подсъдимия възражения срещу доказателствената дейност на съда, повереникът изтъква, че по делото са извършени всички необходими за разкрИ.е на обективната истина действия, като по несъмнен начин са установени както авторството на деянието и неговия механизъм, така и наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата пешеходка. Изяснено е, че при управлението на МПС на заден ход подсъдимият не е спазил императивна правна норма по ЗДвП, задължаваща го да осигури лице, което да ми дава указания. Фактът, че е наблюдавал огледалата на автомобила сочи, че не го освобождава от отговорност, както не го освобождава от отговорност и обстоятелството, че е управлявал автомобил с десен волан, което налага за него да бъде още по-внимателен в действията си. Наличието на съприкосновение между автомобила и тялото на пострадалата повереникът намира, че се установява не само от автотехническата експертиза, а и от обясненията на самия подсъдим, който ясно съобщава, че е чул „тупване“, индикиращо на контакт с тялото на пострадалата. Аргументирайки явна несправедливост на определената на подсъдимия санкция, повереникът сочи, че като професионален шофьор подсъдимият е длъжен да спазва стриктно ЗДвП и ППЗДвП, да управлява моторните превозни средства с едно по-голямо внимание, особено когато видимостта му е ограничена, какъвто е и конкретния случай. Поради това и като се отчете също конкретната тежест на допуснатото от него нарушение на пътните правила и предходното му санкциониране по административен ред за неспазване на ЗДвП и ППЗДвП, следва наказанието му да бъде определено в размер, по-висок от отмерения такъв от първата инстанция. Частният обвинител И. Н. Н. се присъединява към становището, изразено от повереника му – адв.Ч.. Частният обвинител Д. Н. М., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд. Частният обвинител Ж. И. Н., редовно призована, не се явява пред въззивния съд. Същата се представлява от упълномощения повереник – адвокат Б. К., който изразява становище за неоснователност и на двете подадени жалби. Пледира за потвърждаване на присъдата. Пред въззивния съд подсъдимият С. С. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. Н. П. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата изцяло по наведените съображения в представеното допълнително писмено изложение. Излага твърдение за недоказано авторство на деянието, с оглед наличните по делото данни, че пострадалата е била с поставена изкуствена дясна очна ябълка. Намира, че в процеса не е постигнато изясняване на обстоятелството дали между автомобила, управляван от подсъдимия и тялото на пострадалата е било налице съприкосновение или в случая не се касае за случайно деяние. Във връзка с горното пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В алтернативен план прави искане за отмяна на присъдата в частта относно наложеното на подс.С. наказание лишаване от право да управлява МПС, изтъквайки, че същият е професионален водач на МПС и отнемането на свидетелството му за управление ще го постави в невъзможност да упражнява професията си и да се грижи за двете си малолетни деца. Упражнявайки правото си на лична защита, подс.С. се присъединява към изтъкнатите от защитника съображения, изразява съжаление за извършеното деяние, за което счита, че има вина и моли да не му бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС. Депозираните въззивни жалби, изходящи от защитника на подсъдимия С. и от частните обвинители чрез упълномощения от тях повереник, като подадени от лица, с правата по чл.318, ал.4 и ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбите за неоснователни. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Ямбол съдебно следствие, при спазване на установените в НПК процесуални изисквания са събрани достатъчно по обем доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на собствен анализ и оценка на приобщените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: Подсъдимият С. Ш. С. е роден на ••.••.••••г., в гр.Пловдив, завършил основно образование, неосъждан, семеен, трудово ангажиран – шофьор в „Мак Трейд 63“ ЕООД гр.Харманли. Същият е правоспособен водач на МПС - притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283148629, издадено на 16.12.2016г. от ОД на МВР - гр.Хасково, валидно до 16.12.2026г. за категории М В. Като водач на МПС, подс. С. е бил няколкократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, с издадени срещу него в периода 2017г. – 2019г. осем наказателни постановления и 14 фиша, както и една ЗППАМ от 2017г. /спр. т.1, л. 101-104 от ДП/. Към месец май 2022 г. подсъдимият работил като шофьор в „Мак Трейд 63“ ЕООД гр.Харманли. Същият управлявал служебен товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 313 ЦДИ“ /десен волан/ с регистрационен номер Х 0594 КВ, собственост на дружеството работодател, с който извършвал разнос на хранителни стоки до различни търговски обекти. На 23.05.2022 г. сутринта, управлявайки поверения му служебен автомобил, подс.С. отпътувал към с.Светлина, общ.Тополовград, където трябвало да достави хранителни стоки в търговски обект, находящ се на ул.“Никола Вапцаров“ в селото. Същият паркирал автомобила пред магазина и разтоварил заявената стока. Около 8, 20 часа подсъдимият отново поел управлението на автомобила с намерение да се насочи към следващия адрес на доставка в с. Каменна река. Качвайки се в същия, подс.С. решил да го придвижи на заден ход по ул.“Никола Вапцаров“, за да достигне до кръстовището с ул.“Витоша“, където възнамерявал да направи обратен завой. За целта С. привел двигателя на автомобила в работен режим, погледнал в огледалата за обратно виждане, включил на задна предавка и предприел движение на заден ход. Тъй като улицата била с наклон по посока на движението на автомобила, след като изминал известно разстояние, подсъдимият изключил предавката и продължил да се движи на заден ход по инерция с около 4 км/ч. Достигайки кръстовището с ул.“Витоша“, подсъдимият завил волана на автомобила леко наляво, като в този момент изгубил наблюдението на пътя вдясно от задните десни състави на автомобила. По същото време пострадалата Н. Т., на 85 години пресичала кръстовището, но не възприела движещия се на заден ход автомобил на подсъдимия. Последвало съприкосновение между задните десни състави на автомобила и тялото на пострадалата, при което последната била повалена на пътното платно, а задната дясна гума преминала през долните й крайници. При удара на пострадалата подсъдимият дочул шум, характеризиран от него като „тупване“. Мислейки си, че е ударил животно, подс.С. веднага преустановил движението на автомобила, придвижил го леко напред, слязъл от него и се насочил към задните му състави, където видял тялото на пострадалата пешеходка. Последната била в съзнание и издавала силни викове от болката, която изпитвала. Долните крайници на Т. били със следи от прегазване и кървели обилно. Виждайки, че е ударил пешеходец, подс.С. силно се притеснил и се засуетил около Т.. По същото време с личния си автомобил покрай мястото на произшествието преминал свид. Д. Д., който отивал на работа. Възприемайки паниката на подсъдимия, който му извикал да се обади на тел. 112, свид. Д. веднага реагирал и позвънил на спешен номер 112, за да съобщи за произшествието. Непосредствено след това свид. Д. потеглил към работното си място, като по пътя срещнал свид. Ж. Н. - дъщеря на пострадалата Т., на която съобщил, че майка й е пострадала при ПТП. Последната от своя страна веднага се насочила към мястото на произшествието. Междувременно, подс.С. преместил леко встрани от товарния автомобил тялото на пострадалата, покрил с връхната си дреха крака и, и напръскал лицето й с вода. Подсъдимият позвънил по телефона на своя работодател – свид. Ж. А., който узнавайки за произшествието, веднага се отзовал на мястото. Около десет минути след съобщаването на тел. 112 за настъпилото произшествие подс.С. позвънил отново на същия телефон с молба за по-бързо отзоваване. Отново обяснил в какво състояние се намира пострадалата и попитал с какви лични действия може да и окаже помощ. Същият предложил на оператора с когото водил разговор да транспортира пострадалата до болнично заведение, като му било указано да не предприема такива действия поради риск от влошаване на състоянието на пострадалата. Малко по-късно на местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП – Хасково. Медицинският фелдшер - св.Д.р Д. прегледал пострадалата, извършил манипулация за спиране на кръвотечението, поставил шина за обездвижване на травмирания крак, след което пострадалата била откарана с линейката в МБАЛ гр.Хасково. Отзовалите се на сигнала за произшествието полицейски служители от РУ на МВР гр.Тополовград – свидетелите Х. С. и Х. П.в останали да запазят обстановката до пристигането на разследващия екип. Дежурният разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието, установената при който обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол от 23.05.2022г. ведно с фотоалбум към него /спр. т.1 л.8-28 от ДП/. На водача С. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр.№ ARPL-0569, както и за употреба на наркотични вещества с „Драг тест 5000“, фабр.№ ARPК-0027, с отчетени от двата уреда отрицателни резултати. По – късно същия ден, предвид констатираното от медицинските специалисти от МБАЛ - Хасково тежко състояние на пострадалата Т., същата била откарана за лечение в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД- гр.Пловдив, където в периода от 23.05.2022г. до 16.06.2022г. била настанена за лечение в клиника по ортопедия и травматология и клиника по анестезиология и интензивно лечение. На 16.06.2022г. пострадалата постъпила за лечение в клиника по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД- гр.Пловдив, като на 17.06.2022г. била подложена на операция за щателно почистване на двете подбедрици и стъпала, извършена била хирургична ексцизия на некротичните участъци по лявата подбедрица и двете стъпала. Въпреки проведеното й специализирано лечение, Т. развила сепсис, който довел до полиорганна недостатъчност и на 21.06.2022г.в 08: 00 часа същата починала. Гореизложените фактически констатации, които не се отличават съществено от възприетите такива в мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, приобщени по делото по съответния процесуален ред, а именно: гласните източници – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ж. Н., Д. М., И. Н., Ж. А., Х. С., Х. П.в, Д. Д. и Д.р Д.; писмените и веществени доказателствени материали - протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /спр. т.1, л.8-28 от ДП/, писмена справка от Районен център 112 – Кърджали с приложена информация на СD носител /спр. т.1, л.150-151 от ДП/, справка за нарушител от ОД на МВР-Хасково /спр. т.1, л.101-104 от ДП/, справка за съдимост /спр. т.1, л.37 от ДП/, препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници /спр. т.1, л.106-109 от ДП/, справка за преминали последваща проверка анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери /спр. т.1, л. 116-117 от ДП/, медицински документи за проведено лечение на пострадалата Т. /спр. т.2 от ДП/; заключенията по назначените съдебномедицинска експертиза на труп №118/2022 г. /спр. т.1, л.60-70 от ДП/, автотехническа експертиза – основна и допълнителна /спр. т.1, л.86-91, л.97 от ДП/. Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Ямбол относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства, съгласно фактическото им описание по-горе, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс.С.. Внимателната проверка върху дейността на първостепенния съд по събиране, анализ и оценка на доказателствата по делото, не установи пороци от гледна точка изискванията, регламентирани в чл. 13, чл. 14 ал.1 и чл. 305 ал.3 от НПК. Мотивите към присъдата са съобразени с изискванията на закона, като от тях е видно какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на какви доказателства. Съдът е изградил фактическите си изводи на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, които е подложил на прецизен и задълбочен анализ. Ясно и аргументирано е посочил на основата на кои доказателствени източници и експертни заключения е градил своите изводи по фактите, както и какви са правните съображения за взетото решение относно наличието на виновно поведение у подс.С. за настъпилото ПТП. Всеки довод на защитата е анализиран с оглед доказателствената съвкупност и е получил надлежен отговор. Несъгласието на защитата с него не дава основание да се отправи упрек към дейността на първата инстанция по допускане, анализ и оценка на доказателствата по делото. Възраженията на защитата, насочени към оспорване изводите на първата инстанция по въпроса за механизма на настъпване на ПТП /чиято изясненост се претендира, че не е постигната/, както и причината, довела до смъртта на пострадалата Н. Т., не се споделят от настоящия състав на съда. Обсъждайки с необходимата задълбоченост доказателствената наличност по делото, напълно обосновано първостепенният съд е приел, че фактическите обстоятелства, касаещи вида и характера на телесните увреждания, получени от пострадалата Н. Т. при процесното ПТП, както и пряката обусловеност на смъртта на последната от травмите й при произшествието, са изяснени посредством назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на труп №118/2022 г. /спр. т.1, л.60-70 от ДП/. Видно от представеното заключение на вещото лице С. Я. – съдебен лекар в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД- гр.Пловдив, при огледа и аутопсията върху трупа на Н. Т. са установени макроскопски, микроскопски и микробиологични данни за сепсис и полиорганна недостатъчност - макроскопски абцеси по бъбреците с микроскопски изменения, абсцедираща бронхопневмония, септична слезка, наличие на септични микротромби в панкреас, бял дроб, кожата на лявата подбедрица и дясно ходило, наличие на 2000мл. течност в гръдната кухина, 500мл. течност в коремната кухина, мозъчен оток, тромбоза на дълбоките венозни съдове на лява подбедрица, изолирани микроорганизми в стерилна кръв от трупа. Установени са също травматични увреждания: обширен кожен и мекотъканен дефект на лява подбедрица и дясно ходило от размачкване и разкъсване на меките тъкани с некрози, счупване на първи поясен прешлен с образуване на калус, счупване на малко- пищялната кост, скочната и петната кост на левия крак с образуване на мек калус, счупване на трето ребро с мек калус, охлузване на лява длан, охлузване на лява китка овално охлузване на лява предмишница, белег от разкъсно-контузна рана на челото вляво, стари счупвания на 7, 8 и 9–то леви ребра с твърд калус. Следващи находки, описани в експертизата като такива, констатирани при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалата са декубитални рани в опашна област, на дясна пета, лекостепенна атеросклероза на коронарни съдове, както и изкуствена протеза - дясна очна ябълка. Като непосредствена причина за смъртта на Н. Т., настъпила на 21.06.2022 год., вещото лице е приело установената при аутопсията полиорганна недостатъчност, вследствие на сепсис. С представяне на клиничната дефиниция на състоянието сепсис /живото застрашаващо състояние, известно още като синдром на системен възпалителен отговор/, експертът е посочил, че в конкретния случай, входната врата за инфекцията /огнището на инфекцията, в отговор на която се е развил сепсис/ се явяват обширните кожни дефекти на лявата подбедрица и дясното ходило от размачкване и разкъсване на тъканите, с насложена инфекция, доказано от септичните тромби, намерени при микроскопското изследване на засегнатите области. Тези кожни и мекотъканни дефекти на долните крайници експертът подчертава, че са получени от пострадалата вследствие на претърпяното на 23.05.2022г. ПТП, поради което от медицинска гледна точка приема, че е налична причинно - следствена връзка между причинените й при пътното произшествие травми и настъпването на смъртта. Представяйки механизма на получените от пострадалата травматични увреждания, експертът сочи, че са вследствие действието на твърд тъп предмет по механизма на удар, притискане или косото му действие. Всички травми според вещото лице показват давност, сходна с датата на инцидента и могат да бъдат получени при блъскане и прегазване на крайниците от автомобил. Изключение уточнява, че правят само старите счупвания на 7, 8 и 9-то леви ребра, които са с по- голяма давност и нямат отношение към инцидента и причината за смъртта. Кредитирайки данните от представеното медицинско заключение, първостепенният съд правилно е приел, че същите се основават на изчерпателно и аналитично обсъждане на всички обективни находки при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалата, както и отчитат отразената в медицинската документация информация за обективното състояние на последната при приемането й за лечение в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД - гр.Пловдив, проведените диагностични процедури, резултатите от назначени изследвания, консултациите с различни медицински специалисти, назначеното стационарно лечение и извършената оперативна интервенция при постъпването й на 16.06.2022г. в клиниката по изгаряния и пластична хирургия към същата болница. В случая неоснователно се поддържа от защитата, че доколкото експертизата не третира изрично въпросите за адекватност на предприетите по отношение на пострадалата Т. медицински мерки при приема й в болничното заведение, заключението по последната не може пълноценно да изясни причините за смъртта на Т. и дали оказаната й помощ е била ефективна и съобразена с утвърдените медицинските стандарти. Тези възражения са били направени и пред окръжния съд, който мотивирано е отговорил, възприемайки ги за неоснователни. Настоящата инстанция изцяло споделя изложената от ОС-Ямбол аргументация, която е основана на обективен прочит на доказателствата по делото. Съдът не е допуснал нарушения в дейността си по оценка на СМЕ, даваща заключение относно причинно-следствения процес, обусловил леталния изход на пострадалата Т.. Коректно е констатирано, че становището на вещото лице по поставените задачи е изложено аналитично, подробно и достъпно. Отчетено е също, че застъпените изводи не сочат на противоречивост, както и такива не се констатират във връзка с оценката на останалите доказателствени източници по делото. Следва да се подчертае, че сред задачите, поставени на СМЕ, липсват такива, които да са изисквали от вещото лице да анализира последователно данните за проведеното на пострадалата лечение в периода на престоя й в болничното заведение от гледна точка на преценката за адекватност на предприетите медицински мерки и съответствието им с медицинските стандарти. Поради това и защитата няма основание за упрек към вещото лице в становището му, изразено в съдебното заседание, че не може да се ангажира с отговор на въпроса налице ли са пропуски при назначаване и провеждане на лечението на Т. и спазени ли са медицинските стандарти, задаващи правилата за осигуряване на качествено лечение на пострадалата, с оглед на установените при нея травматични увреждания. Некоректно по-нататък в опита си да дискредитира представената по делото СМЕ, защитата изтъква, че при изготвянето й не е съобразена цялата медицинска документация, отразяваща промените в състоянието на пострадалата и проведеното й лечение в периода на престой в болничното заведение. Поддържайки горното твърдение, защитата се основава на коментара на експерта, направен при изслушването му в съдебно заседание, че е възможно при представянето на трупа на Т. за аутопсия да не са били представени всички медицински документи „ако към онзи момент не е била финализирана тяхната обработка“ /спр. л.106 от НОХД № 322/22г. на ЯОС/. В случая обаче защитата не отчита, че в хода на разследването по делото е изискана и приложена цялата медицинска документация /т.2 от ДП/, изготвена по повод престоя на пациента Т. в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД - гр.Пловдив, като същата не само е била представена на експерта д-р Я. за целите на назначената експертиза, но и описана в съдържанието си от последната в съобразителната част на експертното й заключение. Именно при съобразяване с данните, съдържащи се в медицинската документация и на основата на констатациите, направени при огледа и аутопсията върху трупа на Т., вещото лице – д-р Я. е аргументирала становището си, че смъртта на пострадалата Т. се намира в пряка причинна връзка с травмите, причинени й при ПТП. При установените макроскопски, микроскопски и микробиологични данни за сепсис, който възниква като отговор към огнище на инфекция, с обхващане на цялото тяло и последващо увреждане на функциите на жизнено-важни органи, вещото лице ясно е посочило, че в разглеждания случай входна врата за такава инфекция се явяват именно обширните кожни дефекти на лявата подбедрица и дясното ходило от размачкване и разкъсване на тъканите, получени от пострадалата вследствие претърпяното на процесната дата ПТП. Относително по-продължителният времеви период между получените при ПТП травми от пострадалата Т. /на 23.05.2022г./ и смъртта на последната /21.06.2022г./ не поставя под съмнение съществуването на причинно-следствена връзка между причиненото й при произшествието увреждане и настъпилия впоследствие фатален резултат. За да е осъществено инкриминираното по отношение на подс. С. престъпление, обективните изменения на действителността, засягащи отрицателно обществените отношения, трябва да се дължат на неговото поведение /деяние/. Причинната връзка между даденото деяние и определения престъпен резултат всякога е налице, когато деянието е елемент на каузалния комплекс, който предизвиква съставомерните последици. Въпреки отложеното във времето настъпване на смъртта на пострадалата, деянието на подсъдимия си остава обективно явление, без което общественоопасният резултат не би настъпил. Поради това и няма основание в случая да се счете, че допуснатото от подсъдимия ПТП, с прегазване долните крайници на пострадалата, не е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до смъртта на последната, без оглед на това, че същата е била лекувана продължително време в здравно заведение, при което възстановяването й не е било постигнато. Заключението на експерта д-р Я., че настъпилата смърт на Н. Т. се намира в причинно-следствена връзка с нанесените й телесни повреди при пътнотранспортното произшествие на 23.05.2022г., е убедително защитено от последната и при изслушването й в съдебно заседание с разяснението, че като инфекциозно състояние сепсисът може да се прояви в много разнообразни картини, особено що се касае до възрастни пациенти, каквато е и пострадалата Т. – 85г., тъй като те много често не дават признаци за наличие на инфекции в организма, докато не стане прекалено късно за овладяването им /спр. л.106 от НОХД № 322/22г. на ЯОС/. Отчитайки горното, напълно основателно първостепенният съд е отхвърлил искането на защитата за назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да изследва въпросите, свързани с медицинското обслужване на пострадалата Н. Т. при приемането й в болничното заведение от гледна точка на неговата своевременност, правилност, достатъчност по обем и съобразяване с медицинските стандарти. Необходимо да се отбележи, че по делото не са налице каквито и да е данни, интерпретацията на които да позволи да се изведе съмнение в адекватността на оказаната на пострадалата медицинска помощ. Опитът на защитата да провокира такова съмнение, чрез поставяне на акцент върху продължителния престой на пострадалата в болнично заведение, съпътстван с отчитане на подобряване на състоянието й, и последващото му влошаване, в случая няма своята аргументирана основа и поради това не би могъл да предпостави необходимост от допълнителна експертна намеса за изследване правилността на проведеното лечение. Съдът няма задължение да изследва всякакви хипотетични възможности за събитието на престъплението, по отношение на които в кориците на делото не съществуват обективни данни. Затова настоящата инстанция също отклони като неоснователно искането на защитата за ангажиране на допълнителни експертни становища по въпроса за причинно-следствената връзка между ПТП, възникнало по вина на подсъдимия и смъртта на пострадалата Т.. Важно е да се отбележи също, че съдебните органи нямат задължение да събират и да се произнасят по доказателствени искания за установяване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване или по такива, за които вече са събрани доказателства. Съдът е обвързан от задължение за събиране на доказателства, единствено ако това се налага за разкрИ.е на обективната истина. Изясняването на конкретните факти, които защитата намира за важни, се явява безпредметно за нуждите на настоящото наказателно производство, тъй като при разглеждането на делото от първата инстанция са били изяснени всички елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното му решаване. В процесуален аспект, в разглеждания случай не са налице и предпоставките на чл. 153 от НПК за назначаване на повторна експертиза, тъй като заключението на съдебномедицинската експертиза на труп не е необосновано и не съществуват съмнения за неговата правилност. Отделно от горното, за пълнота е необходимо да се посочи, че дори и да бъде установено по един несъмнен начин, че проведеното лечение на пострадалата в болничното заведение не е било достатъчно адекватно, каквато е лансираната от защитата теза, това не би било обстоятелство, което да прекъсне причинно-следствената връзка между травмите по долните крайниците на последната /лява подбедрица и дясно ходило/ като последица от поведението на подсъдимия при управление на повереното му МПС и настъпилата по-късно смърт на Т.. И това е така, тъй като е налице задължителна за прилагане от съдилищата съдебна практика, обективирана в дадените в т. 2 на ППВС № 2 от 16.12.1957 година на ВС на РБ указания, според които невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинна връзка между деянието и настъпилата смърт, дори и в случаите, когато след успешната медицинска интервенция пострадалият почине, тъй като някои от органите му не могат да поемат функциите на оперираните органи. Правилно по-нататък във връзка с изясняване механизма на възникване на пътнотранспортното произшествия, съдът е основал фактическите си изводи на заключението на изготвената в рамките на досъдебното производство автотехническа експертиза, изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК, за която се установява, че при решаване на поставените й задачи, се е базирала на всички приобщени по делото доказателства /спр. т.1, 86-91, л.97 от ДП/. Видно от представеното заключение на АТЕ, същото установява скорост на товарния автомобил "Мерцедес", модел "Спринтер 313 ЦДИ" с ДК № •• •••• ••, управляван от подс. С., преди и непосредствено преди произшествието–съприкосновението с пешеходеца Т. - около 4 км/ч. Според експертизата товарният автомобил, който е с десен волан, оборудван с ляво и дясно огледало за обратно виждане, е изминал на заден ход разстояние от около 100 метра, което се явява разстоянието от магазина, находящ се на ул.“Н.Вапцаров“ в с.Светлина, пред който е бил спрян автомобила за разтоварване на стока, до мястото на сблъсъка с пешеходеца Н. Т.. Възприето е от експерта, че при навлизане в кръстовището с ул.“Витоша“ подсъдимият завил волана леко наляво по посока на движението си и предвид, че автомобилът е с десен волан, в този момент загубил наблюдението на състоянието на пътя вдясно от задните десни съставни части на автомобила. Точно в този момент пострадалата, която се е намирала почти в средата на кръстовището, е останала извън полезрението на водача С., при което тялото й е влязло в контакт със задната дясна съставна част на автомобила и съборено на земята, с последвало прегазване на долните й крайници. Ударът за товарния автомобил според експертизата е челен заден, разположен в дясната част от задните съставни части на същия. Мястото на удара е определено по посока на огледа на 8, 00 м след мерната линия и на 3, 00 м вдясно от левия край на пътното платно на ул. „Витоша“ в с.Светлина. Отчитайки особеностите на пътната ситуация и с оглед резултатите от проведените техническо изследване и анализ, експертът е формулирал заключение, че техническите причини, довели до възникването на ПТП, са липсата на осъществен от водача С. контрол върху управляваното МПС, незпазване от последния на правилата за движение на заден ход при ограничена видимост, дефицит на проявено от последния внимание при извършване на маневрата на заден ход. Въззивният съд се присъединява към извода на първата инстанция, че автотехническата експертиза /обсъдена по-горе/ е изготвена професионално и компетентно и дава убедителен отговор на интересуващите процеса въпроси. Поставяйки заключението по нея в основата на изводите си относно механизма на възникване и протичане на ПТП и причините за настъпването му, ОС-Ямбол е съобразил, че становището на вещото лице по всяка от поставените му задачи, е надлежно аргументирано, като не се разкриват данни, които да поставят под съмнение правилността на застъпените изводи. В случая, отчитайки липсата на очевидци на възникналото ПТП, извън участника в него – подс.С., в отговорите на поставените му задачи вещото лице – инж.Н. Х. се е ползвал от установеното като обективни находки и следи при извършения оглед на местопроизшествието, на който лично е присъствал /отразени в протокол за оглед ведно с фотоалбум към него/, като е съобразил и данните, съдържащи се в гласните доказателствени източници. Направените на тази основа анализ и изследване на обстановката на ПТП, съответно поведението на участниците в него, представени в заключението по делото, е видно, че не влизат в противоречие с обясненията на самия подсъдим относно случилото се на инкриминираната дата. Описаният в АТЕ механизъм на ПТП се установява също така, че намира своята подкрепа и в съдебномедицинската експертиза, даваща заключение за вида, характера и механизма на причиняване на уврежданията по тялото на пострадалата Т.. В този смисъл и съдът правилно е приел, че не са налице основания за обсъждане на която и да е от хипотезите на чл. 153 НПК, обуславящи необходимостта от назначаването на повторна или допълнителна експертиза - непълнота, неяснота, необоснованост или съмнения в правилността на заключението. Възразявайки срещу пълнотата на изготвената по делото АТЕ, защитата поставя като неизяснен от същата въпроса за посоката на пресичане на пострадалата на пътното платно, положението й на пътя, както и мястото на съприкосновението между товарния автомобил и тялото на пострадалата. С твърдението, че както СМЕ, така и АТЕ не способстват установяването на конкретната област от тялото на пострадалата, която да е била засегната от автомобила, съответно да е било причинено събаряне на последната на земята, защитникът застъпва теза, че е възможно позиционирането на пострадалата на платното да е следствие собствената й загуба на равновесие, без намесата на подсъдимия в дейността му по придвижване на автомобила на заден ход. В тази връзка поставя акцент върху установения посредством СМЕ факт, че пострадалата е била с поставена изкуствена дясна очна ябълка /протеза/, както и върху данните, съобщени от разпитаните по делото близки на Т. – свидетелите Ж. Н., Д. М. и И. Н., че същата е вървяла силно приведена. Изтъкнатите в горния аспект доводи на защитата в подкрепа на претенцията за недоказано авторство на деянието, не се споделят от настоящия състав на съда. Вярно е, че изготвената по делото АТЕ не дава отговор на въпроса за посоката на движение на пострадалата Т. преди настъпване на ПТП, като такива данни не могат да бъдат изведени и от останалите, събрани по делото доказателства. В случая обаче дефицитът на сведения в тази насока е важно да се подчертае, че не се дължи нито на бездействието на органа по разследване, съответно на съда, нито на непрофесионален подход на експерта при анализ на пътната ситуация, а е предпоставен от липсата на обективни данни за движението на пешеходеца – отсъствието на преки очевидци на възникналото ПТП, както и на обстоятелството, че поради тежкото състояние на пострадалата след произшествието и настъпилата й впоследствие смърт, не е било възможно провеждането на разпит на последната за установяване на интересуващите процеса факти. Споменатата фактологична празнота, не е останала извън вниманието на първоинстанционния съд, който правилно е приел, че същата не повлиява нито изводите за механизма на ПТП, нито за авторство на деянието в лицето на подс.С.. Това е така предвид несъмнената установеност по делото на обстоятелството, че между управлявания от подс.С. товарен автомобил и пешеходеца Т. е възникнало съприкосновение, като мястото на което този контакт е осъществен, се явява изяснено такова посредством изготвената по делото АТЕ. Мястото на удара според заключението на АТЕ, което е основано на обективните находки и следи при огледа на местопроизшествието /петна от кръв на земята и по задна дясна гума на товарния автомобил, дървена тояжка със следи от прегазване/, а също и на свидетелските показания на лицата, отзовали се мястото непосредствено след произшествието, е определено по посока на огледа на 8, 00 м след мерната линия и на 3, 00 м вдясно от левия край на пътното платно на ул. „Витоша“ в с.Светлина. Фиксирано по този начин, мястото на удара се явява видимо и на фотосите, изготвени при огледа – сн. № 8 от фотоалбума /спр. т.1, л.15 от ДП, легенда л. 29 от ДП/. Отново по данни от заключението на АТЕ се установява, че контактът на товарния автомобил с тялото на пострадалата е в областта на задната дясна съставна част на автомобила. Констатирайки, че при огледа не е установено наличие на следи за намаляване на скоростта на товарния автомобил, експертът е приел по-нататък, че до момента на съприкосновението му с тялото на пострадалата същият се е движил равноускорително. Що се отнася до това коя точно област от тялото на пострадалата е влязла в контакт със задните съставни части на товарния автомобил, то отсъствието на конкретни данни в горната насока не може да предпостави извода, който защитата прави опит да утвърди, а именно, че такъв контакт не е бил осъществен. Следва по-нататък да се отбележи, че твърденията на защитата за това, че е възможно пострадалата сама да е паднала на платното поради недобра координация, вследствие поставена й изкуствена протеза в дясна очница и приведената й стойка при придвижване, за която съобщават близките й, е напълно несъответно на обективните данни по делото. Съгласно подробните сведения, изнесени от близките на пострадалото лице – свидетелите Ж. Н., Д. М. и И. Н., независимо, че Т. е имала протеза на дясно око, както и че е била прегърбена, същата не е имала проблеми със зрението, слуха, равновесието, ориентацията и придвижването. Напротив, съобщават, че пострадалата не е страдала от заболяване, грижила се е сама за себе си, отглеждала е животни, и лично е ходила да си пазарува, като предвид възрастта й, понякога е ползвала пръчка, за да се подпира при придвижването / спр. л.89- 93 от НОХД № 322/22 год. на ЯОС/. При така наличните данни, както и с оглед установеното посредством СМЕ и АТЕ относно механизма на протичане на ПТП и травмите, причинени на пострадалата, за съда не съществува никакво основание да приеме, че падането на земята /пътното платно/ на Н. Т. се дължи не на съприкосновение на тялото й с автомобила, управляван от подсъдимия, а на причини от друг характер, в частност залитане, спъване или загуба на ориентация, каквато теза се развива от защитата. Съвсем отделен е въпросът, че дори това да се е случило, то действията на подсъдимия по прегазване на крайниците на пострадалата /факт, безспорно установен по делото/, отново го поставят в позиция на отговорен за настъпилата й смърт, тъй като именно тези травми /по лява подбедрица и дясно ходило на Т./ според СМЕ са дали началото на усложнен причинен процес – предпоставили са развитието на сепсис, съответно полиорганна недостатъчност, довела до смъртта на последната. Оплакването в жалбата за недоказаност на обвинението срещу подс.С., се явява неоснователно такова и при отчитане на обясненията, дадени от самия подсъдим. Обсъждайки ги като гласен доказателствен източник по делото, съдът правилно е констатирал, че в тях се съдържа признание на С. за допуснатото ПТП, включително конкретно споделено възприятие на същия за момента на съприкосновение между управлявания от него товарен автомобил и тялото на пострадалата Т.. Пресъздавайки случилото се на инкриминираната дата, подс.С. ясно сочи, че след извършеното разтоварване на стока, е предприел движение на заден ход с автомобила - бавно, а впоследствие и по инерция, като достигайки до кръстовището с намерение да завие и да поеме към с.Каменна река, дочул „туп“, при което преустановявайки движението си и слизайки от автомобила, видял пострадалата да лежи зад буса. Поддържа също, че придвижвайки се назад е наблюдавал в огледалата на автомобила за обратно виждане, като прави предположение, че пострадалата е попаднала в „мъртвата зона“ зад автомобила, над която е нямал видимост. Така представените сведения от подсъдимия, убедително сочат на това, че макар същият да не е възприел зрително удара с пешеходеца, е чул шума от този удар, което именно го е мотивирало да преустанови движението на автомобила, и да провери каква е причината за дочутото от него „тупване“. В общата им насоченост данните, съобщени от подс.С., съдът правилно е преценил, че кореспондират както с обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, така и със заключенията на изготвените по делото СМЕ и АТЕ. Разказаното от подс.С. e в синхрон също така и с показанията на разпитаните по делото, свидетели – Д. Д., който първи е преминал през мястото на произшествието, и останалите отзовали се на мястото - Ж. Н., Ж. А., Х. С., Х. П.в и Д.р Д.. Сведенията, които тези свидетели дават за личните си възприятия относно обстановката на ПТП към момента на установяването им на мястото на произшествието – положението на пострадалата на пътното платно, състоянието на последната, както и поведението на подсъдимия, съдът вярно е констатирал, че са напълно еднозначни и безпротиворечиви, и подкрепящи фактическите обстоятелства, изнесени от подсъдимия в неговите обяснения по предявеното му обвинение. Ето защо, основателно при изясняване на обстановката на ПТП, първостепенният съд е приел, че следва да се довери на обясненията на подсъдимия, които в случая се явяват основен източник на доказателствени факти поради липса на други очевидци на възникналото ПТП. Обосновано първата инстанция е заключила също, че описаното от цитираните по-горе свидетелите в техните показания напълно подкрепя и твърденията на подсъдимия относно личните му действия, насочени към спасяване живота на пострадалата – преместване на тялото й леко встрани от товарния автомобил, покрИ.е със собствената връхна дреха на крака й, напръскване на лицето й с вода, както и иницииране на обаждане на тел. 112 за оказване на помощ. За това, че подсъдимият е проявил активност в съобщаването на компетентните органи за настъпилото ПТП, с оглед предприемане на мерки за оказване помощ на пострадалата, свидетелства Д. Д., който отивайки същия ден на работа, е преминал с автомобила си покрай мястото на произшествието. Обсъждайки показанията на този свидетел, съдът правилно е приел, че следва да кредитира дадените такива от последния в хода на ДП, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, след дадено съгласие на всички страни. Преценката на съда, че споменът на свид.Д. за възприетото от него на инкриминираната дата е бил по ясен при изслушването му като свидетел в хода на ДП и поради това тези му показания се установяват като по-подробни и пълноценни за изясняване на обстоятелствата по делото, е напълно правилна. В случая, свид. Д. също потвърждава, че разказаното от него на ДП е вярно, тъй като тогава му „е било по - прясно“ /спр. л.100 от НОХД № 322/22 г. на ЯОС/. Разпитан в хода на ДП, свид.Д. разказва, че е бил помолен от подсъдимия да позвъни на тел. 112, за което й откликвайки, той веднага съобщил от личния си телефон за настъпилото произшествие с пострадало лице. Същият споделя, че подсъдимият е бил силно притеснен и в паника от случилото се, като суетейки се около тялото на пострадалата, повтарял „Какво направих, какво стана, звънете на 112“ /спр. т.1, л.52-53 от ДП/. Данни за предприети от подсъдимия действия, насочени към спасяване живота на пострадалата, се съдържат и в представената по делото справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112-Кърджали /спр. т.1, л.150 от ДП/, видно от която, след регистрираното на 23.05.22г. в 08: 22: 51 ч. обаждане на спешния телефон със съобщение за възникналия пътен инцидент от лице, представило се с име Ангелов /свид. Д. Ангелов Д./, е последвало и второ обаждане, прието в 08: 33: 56 ч. от подс.С., като по време на разговора операторът на тел. 112 се е консултирал с дежурен ЦСМП-Хасково. Преценявайки необходимост от запознаване със съдържанието на проведения от подсъдимия разговор с оператор 112, което не е възпроизведено в цитираната по-горе писмена справка от Районен център 112-Кърджали, въззивният съд разпореди изслушване в съдебното заседание на приложения като веществено доказателство по делото Компакт диск с аудиозаписи и снимки на електронни картони на приети повиквания на тел. 112 /спр.т.1, л.151 от ДП/. При проведеното изслушване на записа съдебният състав установи как с настоятелен тон подсъдимият моли за по-бърза реакция на екипа на Спешна помощ, предвид състоянието, в което се намира пострадала; направено от последния предложение да съдейства за спасяване живота на пострадалата, като лично я откара до болнично заведение, както и консултацията, която прави във връзка с възможността с лични действия да окаже помощ за подобряване на състоянието й, без риск от влошаване на здравето на последната. Констатира се също, че на подсъдимия е указано да не предприема никакви действия, с оглед съществуващ риск за живота и здравето на Т.. Съобразявайки горното, въззивният съд не установи да са налице пороци в аналитичната дейност на първата инстанция, които да са довели до неверни изводи относно авторството на деянието, нарушените правила за движение по пътищата, причинените в резултат на тяхното нарушаване телесни увреди на Н. Т. и наличната между тях и настъпилата впоследствие смърт причинно-следствена връзка. Поради това и доводите, застъпени в жалбите, насочени към оценъчната дейност на съда и възприетите изводи по фактите, следва да бъдат преценени като неоснователни. При очертаната по-горе фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до законосъобразен правен извод относно квалификацията на деянието, приемайки съставомерност на извършено от подс.С. С. по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Въззивният съд се съгласява с аргументацията, дадена от първата инстанция относно наличието на причинно следствената връзка между нарушените от подсъдимия правила по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, касаещи поведението на водача при извършване на маневра на заден ход и престъпния резултат - смъртта на пешеходеца Т.. Въведените в цитираните норми от ЗДвП правила за движение по пътищата изискват от водачите на МПС преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението /ал.1 на чл.40 от ЗДвП/, както и задължават водачите по време на движението си назад, да наблюдават непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигурят лице, което да им сигнализира за опасности /ал.2 на чл. 40 от ЗДвП/. В разглеждания случай е несъмнено установено с оглед заключението на автотехническата експертиза, че предприемайки движение на заден ход с последващо завИ.е волана наляво по посоката си на движение назад, в обсега на кръстовището на ул.“Н.Вапцаров“ и ул.“Витоша“ в с.Светлина, подс.С. е изгубил наблюдение на състоянието на пътя вдясно от задните десни съставни части на автомобила, което го е препятствало да възприеме намиращата се почти в средата на кръстовището пешеходка Т.. Пренебрегвайки задължението си за осигуряване на видимост към пътя, по който осъществява движението си назад, водачът С. не е успял да възприеме намиращата се в зоната на кръстовището пешеходка, вследствие на което управляваният от него автомобил /задната му дясна съставна част/ е влязъл в контакт с тялото на последната, довело до загубата й на равновесие и падане на пътното платно. Като не е изпълнил законовите предписания, регламентирани в посочените по-горе специални норми на ЗДвП - да предприеме действия, с които да си осигури видимост към ивицата на движение на автомобила на заден ход, осигурявайки се за целта лице, което да му сигнализира за опасности, подсъдимият сам е създал предпоставки за настъпване на ПТП. Следователно, ако същият беше изпълнил задълженията си, вменени му по силата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, произшествието не би настъпило. Изхождайки от обективните данни по делото, свидетелстващи, че подсъдимият се е намирал до търговски обект, който е зареждал със стока, т.е. в района на произшествието са се намирали и трети лица, то е несъмнено, че същият е могъл да ползва помощта на някой от тях, за да му показва пътя при движението назад и при необходимост да му сигнализира за неочаквана опасност. Извършвайки лична преценка, че е в състояние да осъществи маневрата на заден ход, без да осигури лице, което да го направлява в движението му, при обективна невъзможност за него да възприема непрекъснато и в цялост пътя зад автомобила /с оглед десния волан на автомобила и извършваната маневра със завИ.е леко наляво в зоната на кръстовището, предпоставяща образуване на т.нар „мъртва зона“/, подс.С. сам се е лишил от възможността да реализира безопасно предприетата маневра. Поради това и както правилно е приел окръжният съд в случая не може да се разсъждава за наличие на хипотеза по чл.15 от НК /случайно деяние/. Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по ЗДвП, регламентирани в чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, безспорно са довели и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на пешеходеца Н. Т. на 21.06.2022г., в каквато насока е и категоричното заключение на вещото лице, обективирано в изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп. Въззивният съд обаче не може да се съгласи с декларативно представеното в мотивите на атакувания акт становище на първата инстанция, че пострадалата пешеходка е допринесла за настъпването на ПТП, предвид неизпълнение от последната на разпоредбата на чл.113, ал.2, вр.ал.1, т.1 от ЗДП, задължаваща я при пресичане на пътното, платно когато няма пешеходна пътека, да се съобрази с разстоянието до доближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост. Този извод предполага наличието на конкретни данни за мястото, от което пострадалата е предприела пресичане на кръстовището, както и посоката и скоростта й на движение, на основата на които данни да се изведе заключение за възможността на последната да възприеме движението на автомобила, управляван от подсъдимия, скоростта на същия и направлението, в което се движи. В разглеждания случай, както вече бе обсъдено по-горе, по делото не са налице обективни сведения, които да способстват изясняването на тези обстоятелства, поради което и преценката за наличие или не на принос на пострадалата в настъпване на ПТП следва да бъде извършена с оглед конкретните данни за характера и посоката на движение но процесния товарен автомобил и мястото на съприкосновение между същия и тялото на пострадалата. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към него и заключението на АТЕ-основно и допълнително, мястото на удара е локализирано по посока на огледа на 8, 00 м след мерната линия и на 3, 00 м вдясно от левия край на пътното платно на ул. „Витоша“ в с.Светлина, т.е. почти в средата на кръстовището на двете улици. Така определено местоположението, на което се е намирала пострадалата преди съприкосновението й със задните десни състави на товарния автомобил, без оглед на това каква е била посоката й на движение, не предполага възможност за преценка от последната на обстоятелството, че процесният автомобилът приближава към мястото, избрано от нея за пресичане на кръстовището, т.е. на същата не може да се вмени в задължение да предвиди, че движейки се с автомобила назад по ул. „Н.Вапцаров“, подсъдимият ще предприеме маневра на заден ход и в зоната на самото кръстовище, като навлезе със задните състави на автомобила по ул. „Витоша“. Казано по друг начин, дори да се допусне, че преди да навлезе на платното за движение пострадалата е имала възможност да възприеме движещия се на заден ход по ул.“Н.Вапцаров“ товарен автомобил на подсъдимия, то тя не е била длъжна да се съобрази с него, доколкото към този момент не е имала основание да предположи, че траекториите им ще се пресекат. В случая подсъдимият е придвижвал автомобила праволинейно на заден ход по ул. „Н.Вапцаров“, като едва след навлизането му в зоната на кръстовището, същият е предприел завИ.е наляво по посоката си на движение-отново на заден ход, при което и достигнал до мястото, на което е пресичала пешеходката, удряйки я със задните десни състави на автомобила. Това поведение на подсъдимия, с извършване на маневра на заден ход в очертанието на кръстовището, не може да се счете, че би могло да бъде съобразено от пострадалата в изпълнение на задължението й по чл.113, ал.2, вр.ал.1, т.1 от ЗДП - да се съобрази с разстоянието до доближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост. Още повече, че в случая не са налице данни подсъдимият да е подал каквато и да е светлинна сигнализация, за да укаже на останалите участници в движението за намерението си да промени посоката на движение на автомобила, с извършване на маневра на заден ход в зоната на кръстовището. Поради това и настоящият състав намира, че при наличните по делото данни поведението на пострадалата пешеходка, не може да се приеме, че е допринесло за настъпване на ПТП, каквато преценка е направила първата инстанция, а вината за произшествието следва да се признае единствено на водача, управлявал процесния товарен автомобил - подс.С.. За неоснователни съдът намери съображенията, развити в жалбата на частните обвинители, за неправилно приложение на материалния закон с квалифициране на деянието по чл.343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Аргументирайки правната рамка на изведените при доказателствения анализ фактически обстоятелства по делото, първостепенният съд правилно е достигнал до извод, че в случая е налице основание за квалифициране деянието на подсъдимия по привилегирования състав на чл. 343а ал.1 б.“б“ от НК. Според тълкуването на закона, дадено в т.5 на Постановление №1 /1983 год. на Пленума на ВС, наличието на намаляващо отговорността обстоятелство – оказване помощ по смисъла на чл. 343 от НК, е обвързано с изискването „помощта да е била необходима“, т.е. да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и здравето на пострадалия; деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, преценката за което се прави конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил. В разглеждания казус съобразно установеното посредством гласните доказателствени източници и справката от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112-Кърджали, с приложен към нея Компакт диск с аудиозаписи и снимки на електронни картони на приети повиквания на тел. 112 /обсъдени по-горе/, след като е разбрал, че с автомобила си е ударил човек, подс.С. не е демонстрирал пасивност, а напротив, макар и в паника, проявил загриженост към пострадалата и реагирал незабавно, премествайки тялото й леко встрани от товарния автомобил, за да е на равен терен, покрил със собствената си връхна дреха крака й, напръскал лицето й с вода, както и помолил преминаващия покрай мястото на произшествието свид. Д. да се обади незабавно на тел. 112, за да съобщи за пострадало от ПТП лице, с цел оказване на помощ. Според съдържанието на представения от Районен център 112-Кърджали аудиозапис на приетите на процесната дата повиквания на тел. 112, само около десет минути след първото обаждане на спешния телефон, подс.С. отново позвънил с настоятелна молба за по-бърза реакция на екипа на Спешна помощ, както и с предложение лично да превози пострадалата до болнично заведение с цел вземане на своевременни мерки за спасяване на живота й, или оказване с лични действия на помощ, без риск от влошаване на състоянието й. По данни от показанията на свид. Ж. Н.-дъщеря на пострадалата, подсъдимият проявил активност и в периода на болничен престой на Т., интересувайки се как протича лечението, посещавайки я лично в здравното заведение, закупувайки санитарни материали /памперси/, и предлагайки да съдейства при възникване на някаква необходимост. Смъртта на пострадалата Т., по данни от писмените материали по делото и медицинското заключение, е установено да е настъпила на 21.06.2022г., т.е, непосредствено след произшествието, към който момент подсъдимият е предприел действия за оказване помощ на последната, тя е била жива /помощта е била необходима/. Същевременно, с действията, посочени по-горе, подсъдимият обективно е направил всичко, което е било във възможностите му, за да подпомогне спасяването на живота на пострадалата. Соченото от повереника на частните обвинители в пледоарията му, че подсъдимият С. не е подал лично първия сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112, а междувременно е успял да се свърже с работодателя си, за да му съобщи за произшествието, не елиминира извършените от него действия съобразно кръга на възможностите му, които субективно и обективно са били насочени към спасяване на живота на пострадалата. В случая, много кратко след първоначалното обаждане на тел. 112 от свид. Д. /сторено по молба на подсъдимия/, подсъдимият отново е потърсил съдействие за помощ, настоявайки лично да превози пострадалата до болнично заведение, което негово предложение обаче е преценено от оператор 112 като неефективно, включително му е било указано да не предприема никакви други действия, които биха създали риск за живота на пострадалата. Съобразявайки изложеното, въззивният съд намери, че преценката на първостепенния съд за съответствие на извършените след произшествието от подс.С. действия с критериите, заложени в ППВС № 1/1983 г., се явява правилна. Установеното по делото активно поведение на подсъдимия, насочено към спасяване живота на жертвата съобразно обективните му възможности и субективни възприятия за необходимото да се постигне търсения положителен резултат, категорично дава основание за приложение спрямо последния на облекчения режим на санкциониране по чл.343а от НК, поради което и изводите на първата инстанция в тази насока не търпят претендираната от частното обвинение корекция. При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс.С., първостепенният съд правилно и в съответствие с указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год. е приел, че деецът е действал виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Съдът е съобразил и т.5 от Тълкувателно решение №2/2016г. ОСНК, ВКС, посочвайки изрично вида на непредпазливата вина, а именно небрежност. Позицията на съдебния състав, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, изцяло се споделя от въззивната инстанция като почиваща на установените по делото фактически положения. Извършвайки маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, и без да си обезпечи ясна видимост, включително ползвайки помощта на трето лице, подс.С. е следвало да предвиди, че е възможно да настъпи ПТП. Освен че е могъл, той е бил длъжен, в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка, да предвиди опасността от преминаващи пешеходци и да вземе необходимите по закон мерки за безопасно движение. Що се отнася до обективната възможност на подс.С. при конкретните условия да възприеме пешеходеца Т., такава несъмнено е установена от данните по делото. Като не е изпълнил вменените му като водач на МПС задължения по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, С. сам се е поставил в невъзможност да възприеме възникналото препятствие и така е причинил съставомерния резултат. Именно собственото му неправомерно поведение го лишава от възможността да претендира в своя защита настъпило случайно деяние, като изключващо отговорността му обстоятелство, в каквато насока и доводите, развити от защитата следва да бъдат преценени като неоснователни. При правилно възприетата от първостепенния съд правна квалификация на извършеното от подс.С. деяние по привилегирования състав на чл.343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, санкцията на последния е определена в справедлив размер. Доводите за прекомерно проявена снизходителност от първата инстанция при определяне наказанието на подсъдимия, изтъкнати в жалбата на частните обвинители, не се подкрепят от материалите по делото. Без основание е и оплакването за прекомерна тежест на санкцията, развито от защитата като алтернативно такова при неуважаване на претенцията за постановяване на оправдателна присъда. Обсъждайки въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление по транспорта, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената му наказуемост към датата на неговото извършване – 23.05.22 год., а именно лишаване от свобода до четири години и лишаване от права съгласно чл. 343г от НК. Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби и след оценка на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието, първостепенният съд е определил на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, индивидуализирано под средния размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. В обсега на установените по делото факти, първата инстанция е достигнала до обосновано заключение, че реализираното от подс.С. престъпление по транспорта не разкрива специфика, завишаваща обществената му опасност извън рамките на характерната за този вид престъпления. От друга страна, упражняваната като професионална дейност по управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия, завишаваща изискванията към него по спазване правилата за движение по пътищата и нарушението на нормата на чл. 40 ЗДвП в двете й хипотези, определя и по строгия подход при отмерване санкцията на последния, което в случая е изцяло съобразено от съда. Изследвайки в задълбочен план обстоятелствата, имащи значение за определяне на обема на наказателната принуда, първоинстанционният съд коректно е извел смекчаващите такива отговорността на дееца /изключая извода му за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата/, относителната тежест на които не е надценена, както се твърди от частното обвинение. Правилно съдът е приел, че подс. С. се установява като личност с ниска степен на обществена опасност. Фактическите констатации сочат, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, и е с изградени трудови навици. В тази насока са и представените пред въззивния съд писмени доказателства – трудов договор № 5 от 02.03.2022 г. за подсъдимия С.; удостоверение за раждане на детето Р. С. Ш.а, № 2100001100 от 10.11.2021 г. от Община Хасково, удостоверение за раждане на детето Ш. С. Ш., № 1900000063 от 21.01.2019 г. от Община Хасково /спр. л.49-51 от ВНОХД № 98/23г. на БАС/, разкриващи също, че подсъдимият полага грижи за две малолетни деца. Законосъобразно в позитивен план за подсъдимия е отчетено и самопризнанието на последния, направено в устните му обяснения по предявеното обвинение, с изразено критично отношение към извършеното. Направената от първата инстанция положителна преценка за принос на пострадалата в настъпването на ПТП, което е отчела като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, не се споделя от настоящия състав на съда. В тази насока съдът вече изложи съображенията си по-горе, като тук само ще отбележи, че изключването на това обстоятелство от кръга такива, обуславящи по-благоприятна санкция за дееца, не предпоставя промяна на крайните изводи относно справедливостта на наказанието. В случая е видно, че оценявайки в общ план смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, първостепенният съд не е придал особена тежест на неправилно изведеното от него съпричиняване от страна на жертвата на съставомерния резултат, поради което и корекцията на изводите му в тази насока не обосновава нито следващо редуциране на санкцията съобразно претенцията на защитата, нито завишаването й, каквото е искането на частното обвинение. В дейността си по индивидуализиране на наказанието съдът основателно се е ангажирал и с обсъждане на съдържащата се по делото информация относно санкционирането на дееца по административнонаказателен път за нарушения на правилата за движение по пътищата, които данни е оценил адекватно /спр. т.1, л. 101-104 от ДП/. Представената по делото справка за нарушител установява, че като водач на МПС, подс. С. е бил няколкократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, с издадени срещу него в периода 2017г. – 2019г. осем наказателни постановления и 14 фиша, както и една ЗППАМ от 2017г. Горните данни, съдържими в досието на водача С. за прояви в нарушение на пътното законодателство – броят на издадените срещу него наказателни постановления и фишове, както и естеството на нарушенията, без съмнение рефлектират върху преценката за поведението му като водач на МПС, като имат характера на отегчаващи отговорността му обстоятелства с неголяма тежест, които съдът правилно е преценил, че на самостоятелно основание не биха могли да обосноват съществено завишаване на наказанието лишаване от свобода, нито отказ от приложение на института на условното осъждане. Същевременно, регистрираните прояви при него по неспазване на правилата за пътна безопасност, преценени в аспекта на професионалната му ангажираност като водач на МПС, се явяват обективен факт, предпоставящ по-голяма тежест на наказанието по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, в каквато насока изводите на първата инстанция се явяват напълно обосновани. Въпреки отчетения сериозен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, правилна се явява констатацията на първата инстанция, че спрямо подс. С. не са налице условията на чл. 55 от НК, тъй като броят и естеството на тези обстоятелства не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или изключителност, като не може да бъде направен също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че при формиране на изводите си относно тежестта на наказателна репресия, която следва да бъде упражнена спрямо подсъдимия, първостепенният съд се е съобразил както с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, действителната тежест на които е оценил напълно адекватно. Не се констатира необходимост както от намаляване размера на определеното на С. съобразно разпоредбите на Общата част на НК наказание лишаване от свобода, което в срока му от една година и шест месеца се установява да е под средния размер на предвидената санкция за извършеното транспортно престъпление, така и от увеличаване на наказанието до претендирания от частните обвинители размер от три години лишаване от свобода. Налагането на такова тежко наказание изисква сериозен превес на отегчаващите вината обстоятелства и дефицит на смекчаващи такива, а случаят не е такъв. С други думи искането на повереника на частните обвинители не държи сметка за задължителната за приложение от съда разпоредба за размера на наказанието в чл.54, ал.2 от НК. Въззивният съд не намери основание да се дистанцира и от аргументацията на първата инстанция, на основата на която последната е възприела, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия С., не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Спрямо подсъдимия са налице всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т. е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Анализирайки всички обстоятелства относно личността на подс.С., личната му степен на обществена опасност и възможностите за неговото поправяне, конкретните характеристики на проявената престъпна проява, въззивният съд счита, че в случая за поправянето и превъзпитанието на последния не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Приложението на чл. 66 от НК не пренебрегва постигането и на генералната превенция, доколкото не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и чрез размера на определения от съда изпитателен срок от четири години, който съответства на законовия регламент. Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК – Лишаване от право да се управлява МПС съдът, като съобрази, че определеният от ОС-Ямбол размер от две години е съобразен със степента на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, личната обществена опасност на дееца и демонстрираното от него отношение към правилата за движение по пътищата, със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе, възприе същото за справедливо. В случая, както вече бе посочено по-горе, по делото са налице данни за допуснати от подсъдимия в практиката му като водач на МПС на множество нарушения на пътното законодателство, сред които и такива относно режима на скоростта - по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чийто брой и тежест свидетелстват за рисково поведение на С. при управлението на МПС. Като се има предвид също, че последният е професионален водач на МПС, налагащо строгото му съблюдаване на пътните правила, е несъмнено, че подходът при отмерване на наказанието по чл. 37, ал.1, т.7 от НК следва да е по строг, а не както се поддържа от защитата – с проява на благосклонност, за да не бъде лишен от възможността да упражнява професията си. В този смисъл, без да пренебрегва необходимостта за подсъдимия да полага труд, с оглед осигуряване издръжката на семейството му с две малолетни деца, съдът намира, че защитата на обществения интерес не допуска по-благоприятното му третиране от приетото такова от първата инстанция с определяне на срок на наказанието Лишаване от правоуправление от две години. Така индивидуализирана по размер, кумулативната санкция по чл. 343г от НК е в съответствие със задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС, като същата в достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като водач на МПС. Ето защо в тази и част, присъдата следва да бъде потвърдена. С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия С. направените по делото разноски, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил, а именно: сума в размер на 1891, 54 лева по сметка на ОД на МВР Хасково и сума в размер на 105, 48 лева - по сметка на ОС-Ямбол. В съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, съдът законосъобразно е осъдил подс.С. да заплати на частните обвинители Д. Н. М. и И. Н. Н. направените от тях в хода на съдебното производство разноски в размер от по 2 000 лв. Пред настоящата инстанция частните обвинители не представят доказателства за направени разноски по делото, поради което и по обективни причини формулираното от тях искане в жалбата за осъждане на подсъдимия относно разноски, не може да бъде удовлетворено. След извършената цялостна проверка на атакуваната присъда въззивната инстанция не установи процесуални нарушения или неправилно приложение на закона, които да са основание за отмяна на съдебния акт. По гореизложените съображения въззивната инстанция намира атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна във всичките й части, а наложените наказания и приложението на чл.66 от НК за справедливи. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд