Решение № 5729 от 27.5.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 616/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ф. Д., [ЕГН], чрез адв. Л., против Решение № 1326/13.11.2024 г. по НАХД № 20243110203374/2024 г. на ВРС, ХІІІ състав, с което е изменено наказателно постановление № 23-0002962/3.06.2024 г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна, с което на И. Ф. Д. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв., която е намалена по размер на 500 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че решението не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал.2 от АПК, липсват мотиви, не са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Налице са съществени противоречия между изложените от съда факти. В самия текст на решението и в диспозитива му е посочено, че НП е издадено за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1 т.3, б."б" от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ, макар и отговорността на Д. да е ангажирана за нарушение на чл. 7, ал.1, т.5, б."в" от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ. Не става ясно каква е волята на въззивния съд, поради липса на яснота относно извършеното нарушение и неговата правна квалификация. Посочването в решението на взаимнопротиворечащи си и изключващи се мотиви е равносилно на липса на такива. Съдът е кредитирал показанията на св. П., но от същите може да се направи извод за извършено нарушение на чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от ЗДвП, но с АУАН и НП е отразена друга правна квалификация на нарушението. Сочи, че решението е постановено и в нарушение на чл. 172, ал.2 от АПК, с жалбата Д. е представил снимков материал, като не е налице произнасяне, така жалбоподателят е лишен от възможност да докаже фактите и обстоятелствата посочени в жалбата. Не са разгледани оплакванията на Д. относно некоректно извършеното измерване, поради ползване на везна с неавтоматично действие, съгласно ЗИ. Измерването на натоварването е направено единично, а не чрез едновременно измерване на всички оси. Необосновани са изводите на ВРС, че в преписката се съдържат документи удостоверяващи, че използваното средство за измерване отговаря на изискванията на ЗИ и чл. 38, ал.3 от НСИКПМК. ВРС не е установил, дали движението на процесното МПС се извърша с или без надлежно разрешително. Съдът неправилно не е преценил, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 14, ал.3 от Наредбата, която постановява, че извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане на съответната дължима такса, са тези, които имат обща маса до 45 т. или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. Процесното МПС е с маса по-малка от 45 т., измереното претоварване не надвишава 30%. Вместо да приложи специалния ред, отговорността на Д. е ангажирана на осн. чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Неправилно на стр.3 от решението е посочено, че е извършено нарушение на чл. 183, ал.1 от ЗДвП. Неправилно е прието, че НП е издадено от компетентен орган. Моли да се отмени решението и да се отмени НП, претендира присъждане на сторените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна - Началника на Областен "Автомобилна администрация" не изразява становище по жалбата. За с.з. редовно призован не се явява, не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, счита, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВРС е образувано по жалба на И. Д. против Наказателно постановление № 23-0002962/03.06.2024г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" -Варна, с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б."в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. За да се произнесе по спора, ВРС приел следната фактическа обстановка: На 12.04.2024 г. служители на ОО "Автомобилна администрация" спрели за проверка Д., който управлявал съчленена композиция, състояща се от товарен автомобил- влекач [Марка], кат. N3G, с peг. [рег. номер], с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, а 3-та и 4-та ос задвижващи, с ресорно окачване, собственост на "Полимикс Варна" ООД. В хода на проверката по представените от Д. товарителница № 024701/12.04.2024г. и пътен лист № 0024527/12.042024г. проверяващите установили, че водачът извършва обществен превоз на товари – земна маса, по маршрут ••••• - [населено място]. Касаторът бил поканен в двора на "Автомобилна администрация" да бъде извършено замерване на съчленената композиция. При извършеното замерване с електронна мобилна везна [Марка], модел "DFWKR, плочи със серийни номера •••• и ••••••, с поставен стикер за годност № 01104 до 02.2025г. било установено, че водачът извършва превоз на товари МПС с четири оси от които 1-ва и 2-ра управляеми, а 3-та и 4-та ос са задвижващи, с ресорно окачване, за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като сумата от натоварването на ос на една двойна ос (3-та и 4-та ос задвижваща е 22075 кг., която маса надвишава допустимата норма от 18000 кг., определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство [рег. номер]., като разстоянието между осите е от 1, 3 м. включително до 1, 8 метра (143 см). По време на проверката Д. не е представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми. За констатираното нарушение е съставен АУАН, в който посочил, че нарушен чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. ВРС приел, че Директорът на РД "Автомобилна администрация" издал НП, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наложил на Д. административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП. ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", като се е позовал на Заповед № РД08-107/29.02.2024 г. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП. Въззивния съд е приел, че наложеното административно наказание е глоба в размер [рег. номер]. е на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение нормата на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, както и че от събраните по делото доказателства е установено извършеното от Д. нарушение. Изложил доводи, че е неоснователно възражението на наказаното лице, че правната квалификация е неправилна, тъй като отговорността на водача не е ангажирана за нарушение по чл. 6 и чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, а за нарушение на чл. 7. Приел, че неправилно Д. се позовава на чл. 14, ал.3 от Наредбата, тъй като не e представил доказателства за платена такса. Изложил доводи, че установените натоварвания на осите квалифицират управляваното превозно средство като „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е допустимо само след издаване на разрешение и заплащане на съответната такса – чл.8, ал.2, чл.14, ал.3 от Наредбата. Контролът за спазване на горните правила е възложено на АПИ. По размера на наложеното наказание ВРС преценил, че дееца не е наказван за такова нарушение. Описал е нормите на Приложение 1 към чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията. Приел е, че за нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета, надхвърлянето на максимално допустимата маса за превозни средства от категорията N3 с между 5% и 10% е класифицирано като тежко нарушение, надхвърлянето на максимално допустимата маса с между 10% и 20% е много тежко нарушение, а над 20% - най-тежко нарушение. Счел е, че за постигане целите на наказанието, следва да се определи наказание в минимален размер, което съответства на тежестта на нарушението. Настоящата инстанция споделя възраженията на касатора, че при постановяване на проверяваното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в няколко насоки. В проверяваното решение липсва описание на релевантните за казуса факти – така, както те са възприети от съда след дължимите служебно събиране, проверка и анализ на доказателствата. В мотивите и диспозитива на решението са посочени като нарушени две различни норми от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, както и чл. 183 от ЗДвП. Цитирането на съдържанието на АУАН и НП в обстоятелствената част на решението и то с посочване на различна правна квалификация от възприетата от административно наказващия орган, не удовлетворява съдържателното изискване за възприета от съда фактическа обстановка. Задължение на съда е да провери дали и в каква степен констатираните от контролните органи и от АНО факти се установяват и потвърждават от събраните от съда доказателства – не само тези по преписката, но и представените от Д. и приобщени като доказателства по делото такива, след което да ги възпроизведе в решението си, и въз основа на тях да изгради и изложи правните си изводи по същество на спора. Нищо от тези задължения на съда не е изпълнено в конкретния случай. Вярно е възражението на касатора, че въззивният съд изобщо не е коментирал част от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, връзката им с релевантните за казуса факти, и правната им стойност. На следващо място съдът изобщо не е споменал, и не е обсъдил всеки от елементите от обективния състав на вмененото нарушение по отделно. В касираното решение липсват отговори на поставените релевантни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д. въпроси. В решението са изложени взаимноизключващи се мотиви, относно извършеното нарушение и правната му квалификация. Прието е, че НП е издадено от Директора на ОО "Автомобилна администрация", а не от действителния издател Началник ОО "Автомобилна администрация". При определяне тежестта на нарушението, ВРС не е преценил и Приложение І от Регламент 2016/403 на ЕПК, предвид % на надхвърлената максимално допустима маса. Въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по доказателствените искания на Д., като дори не е приел като доказателства по делото приложените такива към въззивната му жалба, без да изложи съображения и в тази насока. Всяко едно от тези процесуални нарушения е съществено, тъй като е довело до постановяването на проверяваното решение при неизяснена фактология и при липса на мотиви. Констатираните съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, са неотстраними в настоящата фаза на производството – събирането и приобщаването на доказателства и произнасянето по възраженията за обективна и субективна съставомерност на нарушението за пръв път от касационната инстанция би лишила наказаното лице от инстанция по същество на спора. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който на първо място следва да събере всички релевантните доказателства, или най-малкото – да се произнесе по доказателствените искания на Д. във въззивната му жалба; след това дължи да изложи конкретно установена от него фактология по случая, с позоваване на доказателствата, въз основа на които приема за установен един или друг релевантен факт, при спазване правилата на формалната логика; след това да изложи правните изводи, до които е достигнал, като не се ограничава само с тези за спазване на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП; и в заключение – да обсъди по същество всички относими възражения за обективна и субективна съставомерност на нарушението, като ако прецени за необходимо – да събере и други релевантни доказателства, неналични към момента. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в производството пред ВРС при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно чл.84 от ЗАНН. По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на осн. чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, касационният съд