Решение № 210 от 24.11.2021 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 797/2021 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „Б.“ ЕООД гр.Ямбол против Наказателно постановление № 149/10.05.2021гна Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на осн. Чл. 143 ал.1 т.1 ЗУО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение по същия текст. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от съда, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемата страна РИОСВ Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: На 6.10.2020г служители на РИОСВ-Стара Загора – св.Т. и св.Р. извършили съвместна проверка със служители на ОД МВР Ямбол в имот, находящ се след изхода на гр. Ямбол, посока с.Чарган, на около 200м. след табелата за гр. Ямбол. По време на проверката било установено, че имота е ограден с траверси и в него се съхраняват 81 бр. излезли от употреба моторни превозни средства, като същите са описани по вид, марка и брой в съставения констативен протокол. При проверката за заснети GPS координати на имота, като в последствие, въз основа на тях и справка в КАИС е установено, че се касае за ПИ 87374.27.902, представляващ нива в м. „Маслака“ в землището на гр.Ямбол, собственост на „Б.“ ЕООД. До законния представител на фирма „Б.“ ЕООД била изпратена покана изх. № КОС- 06-5146/23.10.20. за явяване в тридневен срок от получаване на поканата в РИОСВ Стара Загора за съставяне на АУАН. Поканата е получена на 11.12.2020г. На 17.12.2020г. в отсъствие на представител на жалбоподателя св.Т., в присъствието на св.Р. и още един свидетел съставила АУАН № 149 срещу дружеството –жалбоподател за нарушение на чл.143 ал.1 т.1 ЗУО, затова, че при извършена проверка на 6.10.2020г. е установено, че „Б.“ ЕООД, като собственик на ПИ 87374.27.902, представляващ нива в м. „Маслака“ в землището на гр.Ямбол, с площ 18908 кв.м. без разрешение съхранява общо 81 бр. излезли от употреба автобуси, комбайни, цистерни, микробуси и тролейбуси, подробно описани като марка и брой. АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на 15.01.2021г, като същият в графата за възражения, отразил, че има такива. Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 149/10.05.2021гна Директора на РИОСВ Стара Загора, с което на осн. Чл. 143 ал.1 т.1 ЗУО на „Б.“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 3500лв. за нарушение по чл. 143 ал.1 т.1 ЗУО. Липсват данни за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя. Приложеното по делото известие за доставяне не съдържа дата и подпис на получилото кореспонденцията лице, поради което и не може да бъде ползвано като доказателство в тази насока. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения: Съдът счита като неоснователни възраженията в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като процесните излезли от употреба превозни средства не са индивидуализирани с номер на рама. Съобразно сочените разпоредби от процесуалния закон и акта и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити на административното нарушение, а именно дата и място на исвършване на нарушението, субект на нарушението и изпълнително деяние. Процесните излезли от употреба превозни средства са максимално индивидуализирани като вид, марка и бройка, което е същественото за преценка тежестта на нарушението и индивидуализация на наказанието. Индивидуализиране на превозните средства и по номер на рама по никакъв начин не би довело до повлияване на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, поради което и се явява ненужно. Като неоснователно се преценя и възражението, че в акта и наказателното постановление не е посочена конкретната дейност по третиране на отпадъците. И в акта и в наказателното постановление е посочено, че изпълнителното деяние се е изразило в съхранение без разрешение на излезли от употреба превозни средства, а не в третирането им. От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи наличието на други съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата дружеството жалбоподател е съхранявало в ПИ 87374.27.902 излезли от употреба моторни превозни средства без да притежава разрешително за този имот, обстоятелство, което не се оспорва от страните по делото. С това си поведение е дружеството е осъществило административнонаказателния състав на чл. 143 ал.1 т.1 от ЗУО предвиждащ наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, което извършва дейности по събиране, съхраняване, разкомплектуване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Не се споделят изложените в жалбата съображения за наличие на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Доколкото се касае за съхранение на значителен брой излезли от употреба моторни превозни средства върху терен, представляващ земеделска земя с площ от приблизително 19 дк. От лице, което е много добре запознато с въведения разрешителен режим ( предвид обстоятелството, че е притежавало Разрешение № 13-ДО-397-02/13.09.2017г) свидетелства за една по-висока степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение в сравнение на обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което правилно АНО е отказал приложението на чл. 28 от ЗАНН. При индивидуализиране на наложеното наказание АНО се е съобразил с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и в съответствие с чл. 27 от ЗАНН е определил наказание към минималния предвиден в текста на закона размер.