Решение № 257 от 18.1.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 3160/2007 г.

Предявен е иск с правно основание чл.254 от ГПК(отм.). Ищецът Н.Л.Н. твърди, че не дължи на ответника „Т.-Т.К.” АД сумата от 20 000 лв., за която последният е получил изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело № 20077810400454 на ЧСИ Г. Д. рег.№ 781. Не оспорва, че между ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.”•••, чиито собственик и управител е бил и ответното дружество са съществували отношения във връзка с проектиране и строеж на сграда в гр.С., но твърди, че тези отношения са между търговци и не го засягат като физическо лице. Ето защо подписаният от него запис на заповед на 19.04.2005 год. в полза на ответника се явява издаден с оглед на нищожно основание - липса на каузална сделка между издателя на записа на заповед и поемателя по него-ответното дружество. Моли съдът да постанови решение с което да уважи предявения иск ведно със законните последици. ОТВЕТНИКЪТ - „Т.-Т.К.” АД гр.С., оспорва иска. Твърди, че с процесния запис на заповед е обезпечено извършено в полза на ищеца плащане по договора за строителство и тъй като този договор като краен резултат не е изпълнен от ищеца същия дължи връщане на получените по него суми вкл. и процесната такава от 20 000 лв.От правна гледна точка физическото лице Н. Любенов Н. и регистрацията му като ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.” са един и същ правен субект. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното: При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Установено е, че по силата на определение на СРС -53 състав от 04.05.2007 год. по гр.д. № 6669/2007 год. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист срещу Н.Л.Н. въз основа на несъдебно изпълнително основание-запис на заповед за сумата от 20 000 лв. от 19.04.2005 год. Макар да няма данни по делото ответника не спори, че въз основа на този изпълнителен лист и на други такива е образувано изп. д. № 20077810400454 на ЧСИ Г. Д. рег.№ 781 срещу ищеца за заплащане на сумата в общ размер от 91 552.50 лв., в която е включена и процесната такава от 20 000 лв. Установено е по делото и не се спори между страните, че ищецът в качеството му на ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.”••• и ответното дружество са били в договорни отношения, по силата на които най-общо ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.”••• е поел задължение в качеството на изпълнител да построи на възложителя Т.-Т.К.” АД гр.С. по този договор недвижими имоти-сграда в гр.С. срещу заплащане на договорена цена.В изпълнение на този договор от 04.04.2005 год. и анекси към него ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.” е започнал строителни работи и договора е бил в сила до прекратяването му едностранно от ответното дружество с нотариална покана от 09.06.2007 год. Няма спор също, че процесния запис на заповед носи подписите на ищеца, а също относно това, че РКО ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.” е получавал от ответното дружество плащания във връзка с договора за строителство, вкл. и сумата от 20 000 лв.-РКО от 19.04.2005 год. осчетоводен в счетоводствата както на ответника така и на ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.”. Горната фактическа обстановка се установява и от относимите към настоящия спор и представени по делото определение на СРС -53 състав от 04.05.2007 год. по гр.д. № 6669/2007 год. с приложен запис на заповед от 19.04.2005 год. приет на 19.05.2005 год., Договор за строителство № 1/04.04.2005 год. и споразумение № 1 към него, Нотариална покана акт.14, том ІІ, рег.№ 8116 на нотариус В. В., № 268 на нот.камара, РКО 3128/19.04.2005 год., а също и от констатациите по ССЕ приета от съда. От правна страна съдът приема следното: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК. Искът е допустим, тъй като са налице предпоставките за предявяването му - образувано е изпълнително производство въз основа издаден изпълнителен лист по несъдебно изпълнително основание ­ запис на заповед. Възраженията на длъжника в състезателното исково производство съвпадат с възраженията, които той може да предяви, когато иска спиране на изпълнението по чл. 250 ГПК(отм.). Предявявайки отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК(отм.), длъжникът може да се позове на възражения за нищожност, унищожаемост или относителна недействителност на сделката, от която произтича изпълняемото право. По предявен на основание чл. 254 ГПК отрицателен установителен иск съдът е длъжен да обсъди всички доводи на ищеца срещу документа, въз основа на който е бил вече издаден изпълнителен лист. Това могат да бъдат както абсолютни възражения на длъжника, т.е. доводи срещу формата и/или съдържанието на менителничния документ, които в случая биха могли да се основават на твърдения за липса на някой от реквизитите по чл. 535 ТЗ за записа на заповед, на клаузи от документа, които освобождават от отговорност, на извършено плащане или на недействителност на материализирано в документа волеизявление. Наред с това, обаче, длъжникът може да противопостави и други възражения, извън посочените в чл.250 от ГПК – арг. чл.255 от ГПК. Длъжникът може да противопостави и личните си възражения, т.е. доводи, основани на отношенията си с кредитора - арг. по чл. 465 ТЗ, тъй като макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари. По същество релевираните от ищеца в ъзражения в рамките на настоящото производство, че не дължи процесната сума, които формират предметните предели на проверката на съда, и във връзка, с които ще се формира силата на пресъдено нещо, по отношение на това съществуването (несъществуването ) на изпълняемото право се свеждат до следното: Ищецът твърди, че не е налице каузално правоотношение между него като физическо лице и ответника, което да е основание за издаване на процесната запис на заповед. От друга страна обаче записът на заповед е абстракта сделка, която има самостоятелно съществуване, дори и без каузална сделка. Длъжникът по записа на заповед, когато липсва каузално извънменителнично правоотношение не може да черпи възражения от този факт, които да противопостави на кредитора.Оспорвайки наличието на каузално отношение и липсата на абсолютни възражения относно формата и реквизитите на записа на заповед правят исковата претенция за установяване недължимост на вземането неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение. При това положение възраженията на ответника за наличието на каузална сделка и на нейната действителност са ирелевантни с оглед кръга на посочените от самия ищец основания за недължимост на вземането-липса на такава сделка. Относно становището на последния за различното правно положение на фигурите на ЕТ ” Н.Н. - Н.Н.” и физическото лице Найден Л.Н. съдът следва да отбележи, че подобна становище е неправилно и неоснователно. По определение на закона - чл. 56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на ТЗ е необходима с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащите от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Имуществото на едноличния търговец не е обособено от това на физическото лице. По изложените съображения съдът отхвърля изцяло предявения иск като неоснователен. По разноските по делото: При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 2600 лв. Водим от горното съдът