Решение № 1519 от 24.7.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 788/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Д. М. С. против ТП на НОИ – Бургас, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 01.04.1973 год. до 01.04.1983 год. ищцата е полагала труд в ТКЗС – с. Р.. Твърди се в исковата и уточняващата молба, че в периода от 01.04.1973 год. до 01.04.1983 год. ищцата е полагала труд в ТКЗС – с. Р. на длъжност «Полевъд». Към процесния период редът за заплащане на труда е бил лично на работника, или служителя и по ведомост. Излага се, че понастоящем за ищцата са налице предпоставките за получаване на пенсия по чл. 86а от КСО. Правният си интерес от водене на производството обосновава с обстоятелството, че е подал документи в НОИ – Бургас, но оттам заявяват, че липсват данни за стажа на лицето за процесния период. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Териториално поделение – Бургас на НОИ, депозира отговор на исковата молба, в който се отправят възражения за недопустимост на производството за установяване на стаж, тъй като се поддържа, че съобразно представените писмени доказателства, за тези периоди на ищеца е удостоверен стажът, както и защото защитата на ищеца следва да се реализира чрез обжалване на административния акт, издаден от пенсионния орган. В условията на евентуалност, предявеният иск се оспорва като неоснователен. Възразява се, че документите от ТКЗС – с. Р. не са унищожени и в тях липсва отразен стаж за процесния период. Моли се за отхвърляне на предявения иск. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявения иск. В съдебното заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените е искове са правно основание чл. 1 ал. 1 т. 3 ЗУТОССР. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на исковете, ищцата следва да докаже твърдението си, че в периода от 01.04.1973 год. до 01.04.1983 год. ищцата е полагала труд в ТКЗС – с. Р., който се признава за трудов и осигурителен стаж. Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В случая, ищцата е ангажирала по делото уведомително писмо, издадено от НОИ, ТП - гр. Бургас, в което е посочено, че за процесния период удостоверение за осигурителен стаж не може да бъде издадено, тъй като липсва информация за лицето в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в архиворхранилището на НОИ. Като съобрази, че в Архивохранилището към ТП на НОИ – Бургас не са налични в пълен обем документи по чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж – изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд за ищеца от този работодател за заявения период, както и че в НОИ документите не са налични, то и съдът намира, че за ищцата е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция и производството се явява валидно учредено. За установяване твърденията си, че за сочения период ищцата е работила като в процесното ТКЗС, същата на първо място е ангажирала писмени доказателства – удостоверение от НОИ за процесния период. По делото са разпитани и свидетели, чиято допустимост по изричната норма на чл. 6 от закона е обусловена от представяне на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и кумулативното наличие на още две предпоставки, а именно - тези документи да са издадени от работодателя, при който е придобит стажа и то по време на стажа. В чл.6, ал. 2 законът е изброил примерно, но не и изчерпателно кои документи имат характер на такива, които да послужат като начало на писмено доказателство и оттам да предопределят допустимост на свидетелските показания. Освен примерно изброените писмени доказателства, като такива могат да послужат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж. В процесния случай ищецата представи трудовата книжка на всеки от двамата свидетели, от които е видно, че В. И. и Д. Д. са работили в ТКЗС в процесния период. При тези констатации се налага категоричен извод, че всички ангажирани от ищцата свидетели покриват изискванията на чл. 6, ал. 4 от закона. Ето защо, допустимостта на свидетелските показания е безспорно установена и те следва да бъдат обсъдени. Свидетелката В. И. излага, в процесния период е работила в ТКЗС. Установява се, че ищцата е постъпила и работила в ТКЗС в процесния период. Установява се, че 1989 г. архивът е изгорял и множество хора не са могли да получат документи за установяване на стажа си. Свидетелката Д. Д. излага, че в процесния период е работила в ТКЗС, като ищцата е постъпила и работила в ТКЗС в процесния период. При така установените по делото факти, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано се налага извод за основателност на исковата претенция. От разпитаните по делото свидетели стана ясно, че действително ищцата е работила в ТКЗС в процесния период. Всички свидетели по това време са били трудово ангажирани при този работодател и са работили заедно с ищцата. Показанията им в частта относно релевантните за спора факти са обективни, последователни и взаимодопълващи се, съответстващи на ангажираните писмени доказателства. По делото не се спори, че ищцата е лице по чл. 4 от КСО, а от гласните доказателства се установява, че реално е осъществявала трудова дейност в ТКЗС, респ. дължала е в процесния период осигурителни вноски по аргумент от чл. 10 от КСО и следователно удовлетворява изискванията на чл. 7 от ЗУТОССР и следва да този период да бъде признат за осигурителен стаж. Затова, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че в периода от 01.04.1973 год. до 01.04.1983 год. ищцата е полагала труд в ТКЗС, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране. По изложените съображения, исковата претенция следва да бъде уважена. По разноските: С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и представените доказателства, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените съдебно- деловодни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева. Същевременно съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. Водим от горното, съдът