Решение № 3614 от 21.8.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5876/2022 г.

Производството е образувано по предявени главни обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 111, вр. чл. 108, вр. чл. 56 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Съдът е сезиран с искова молба от К. Т. П. срещу К. К. Б. – лично и в качеството й на законен представител на Ф. Т. Б., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на право на ползване върху едноетажна еднофамилна сграда с площ 80 кв.м. с ИД № ••• и стопанска постройка с ИД № ••• с площ 20 кв.м., находящи се находящи се в УПИ ••• и същите да бъдат осъдени да предадат владението върху посочените две постройки и за осъждане на К. К. Б. да заплати на ищеца сумата в размер на 5400 лева, представляваща обезщетение за лишаване ищеца от ползване на сграда с ИД № ••• и сума в размер на 5400 лева, представляваща обезщетение за лишаване ищеца ползване на стопанска постройка с ИД № ••• двете за периода 08.05.2019 г. – 27.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата в общ размер на 10 800 лева. От ищеца се излагат съображения, че с договор за дарение на недвижим имот от 19.01.2011 г., обективиран в ••• ••• ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив, ищецът е дарил на своята дъщеря – ответницата К. Б., едноетажна еднофамилна къща с площ от 80 кв.м. с ИД № •••, и стопанска постройка ИД № ••• с площ от 20 кв.м., долепена до източната страна на сграда, находящи се в УПИ •••, като същият си запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Посочва се, че ищецът живеел в имота от момента на своето раждане докато не било разпоредено същият да го напусне въз основа на издадена Заповед за защита по гр. д. № 7169/2019 г. на Районен съд Пловдив. Навеждат се доводи, че през месец септември 2018 г. ответницата К. Б. посетила ищеца, заедно със своето дете, като поискала да остане в имота, доколкото била в процес на бракоразводно дело, и същият се съгласил. По време на престоя на ответницата, същата била посещавана от мъже, което било причина да се скарат с ищеца. По силата на заповед за незабавна защита, а впоследствие и със заповед за защита по гр. д. № 7169/2019 г. на Районен съд Пловдив, ищецът бил отстранен от имота, считано от 08.05.2019 г. за срок от една година от влизане в сила на решението, а именно: до 01.09.2021 г. Доколкото към настоящия момент ответниците продължават да живеят в имота, предявява исковата претенция. Претендира и К. Б. да бъде осъдена да му заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 08.05.2019 г. – 27.04.2022 г. в общ размер на 10 800 лева. или по 5400 лева за двете сгради. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от К. К. Б., лично и в качеството й на законен представител на Ф. Т. Б., с който и допълненията към него се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Признава се, че ответницата К. Б. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот чрез дарение от ищеца на 19.01.2011 г. Посочва се, че към онзи момент ищецът е живеел на семейни начала с бъдещата си съпруга на адрес: •••. Към момента на прехвърлянето имотът не бил в добро състояние, след което ищецът напълно се дезинтересирал от имота. През 2016 г. ответницата посетила имота, като установила, че същият е необитаем. Впоследствие ответниците станали жертва на домашно насилие, поради което през 2018 г. двете заживели в процесния имот, за което следвало да бъде извършван ремонт. Посочва се, че ищецът се дезинтересирал от имота от 2011 г. до 2018 г., а и след това. В отговора на исковата молба се описва състоянието на имота към 2018 г. За извършване на ремонтните дейности се наложило ответницата К. Б. да изтегли потребителски кредит. Досежно другата сграда, се посочва, че същата представлява лятна кухня, в която живеели клошари преди това. Отделно от изложеното, към онзи момент ищецът не бил плащал данъци за имота, като същите били заплатени през 2020 г. Извършени били разноски за подобрение на двора. След извършените от ответницата ремонти, имотът станал обитаем и променил своя облик. Поради изложеното възразява, че правото на ползване на ищеца е погасено по давност. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме възражението за погасяване по давност на правото на ползване, ответницата К. Б., в лично качество, прави възражение за прихващане срещу претендираната от ищеца сума за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване със сумата в размер на 10 600 лева, от които сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски по дворното място, и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща необходими разноски за запазване на вещта. В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е предявен насрещен иск от К. К. Б. срещу К. Т. П. за прекратяване на правото на ползване на ответника, учредено с ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив, върху процесните сгради сграда с ИД № •••, и стопанска постройка ИД № •••, поради застрашаване на имота от значително повреждане, поради нарушаване на съществените задължения на ползвателя и поради съществена промяна на вещта. В насрещната искова молба се излагат съображения, идентични с тези в депозирания отговор на исковата молба. Досежно поведението на ответника, застрашаващо от разрушаване имота, се посочва, че през 2018 г. покривът на жилищната сграда е течал, доколкото е имало огромни дупки в него, ищецът съборил три носещи стени, по стените имало образувани пукнатини, било прекъснато електрозахранването, като в имота се нанесли и клошари. С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски. С уточняваща молба ответницата К. Б. посочва конкретните ремонтни дейности, извършени във връзка със запазване на вещта и дата на извършването им, както следва: 2през месец септември 2018 г. – 2000 лева за нова инсталация, 1200 лева – за хидроизлолация, 600 лева за премахване на мухъл на таван и стани, 400 лева – измазване на стени на лятна кухня, за периода октомври 2018 г. – 2021 г. – 600 лева за премахване на мухъл, 1400 лева – изграждане на допълнителна стена от гипсокартон, 400 лева – измазване на стени, 2500 лева – смяна на дограма, 900 лева – смяна на две входни врати. По отношение на имота се посочва, че са извършни разходи от 600 лева, от които 400 лева – извозване на боклук, 100 лева – за почистване от бурени и 100 лева – за засяване на райграс и цветя. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещна искова молба от К. Т. П., с който се излагат съображения за неоснователност на предявената насрещна искова претенция. Възразява се, че за уважаване на иск с правно основание чл. 61 ЗС следва до ищеца да е отправено предупреждение, което не е налице в настоящия случай. Навеждат се доводи, че ответницата К. Б. никога не е извършвала ремонтни дейности на къщата и лятната кухня. Посочва се, че за периода 2011 г. – 2013 г. ищецът редовно е заплащал данъците на имота и консумативните разходи за ток и вода. Ответницата продължавала да живее в имота, въпреки отправената покана на ищеца, което водело да извод за липса на оплаквания от състоянието на същите. С оглед изложеното моли насрещната искова претенция да бъде отхвърлена. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл. 111, вр. чл. 108, вр. чл. 56 ЗС: По така предявения иск ищецът следва да установи, че е носител на правото на ползване върху сгради с ИД № ••• и ИД № ••• въз основа на ••• ••• ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив и че ответниците упражняват фактическата власт върху същите. Ответниците следва да установят наведените възражения, като установят основанието за упражняване на фактическата власт върху имотите, както и че ищецът се е дезинтересирал от имота за срок, по-дълъг от пет години, поради което правото на ползване е погасено по давност във връзка с направеното възражение по чл. 59, ал.3, предл. второ ЗС. Между страните не се спори, а и видно от Договор за дарение на недвижим имот от •••, обективиран в ••• ••• ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив /л.5/, ищецът е дарил на своята дъщеря – ответницата К. Б., едноетажна еднофамилна къща с площ от 80 кв.м. и стопанска постройка с площ от 20 кв.м., долепена до източната страна на сграда, находящи се в УПИ •••, като същият си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Видно от приложената скица на поземления имот /л.32, 33/ и становищата на страните се установява, че дарените сгради са с ИД № ••• – къща с площ 84 кв.м. и ИД № ••• – стопанска постройка с площ 28 кв.м, като същите се намират в поземлен имот с ИД № ••• по КККР на •••, както е отбелязало и вещото лице в заключението си по назначената СТЕ. Не е спорно между страните, а и от събраните гласни доказателства се установява и че към датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022 год., ответниците К. Б. и Ф. Б. са владели процесните две сгради от поземления имот. От приетите по делото Определение № 5012/08.05.2019 год./л.10/ и Заповед за защита № 50 от 13.04.2020 год. /л.48/, издадени по гр.дело 7169/2019 год. по описа на РС Пловдив се установява, че ответниците са обитавали имота и към дата 08.05.2019 год., като с цитираните съдебни актове на ищеца е забранено да се доближава до имота на К. Б. в •••, тоест процесните сгради, до 01.09.2021 год. Видно от ••• от П. до ответниците от 16.09.2021 год. /л.47/, макар и не връчена на Б., към цитираната дата – 16.09.2021 год., същият е поканил в 20 дневен срок от получаването да прекратят ползването на имота. От така изложената фактическа обстановка, се установи безспорно, че ищецът е носител на вещното право на ползване върху сгради с ИД № ••• и ИД № ••• по КККР на •••, собственост на ответницата К. Б., по силата на Договор за дарение от •••, обективиран в ••• ••• ••• по описа на ••• Р. Т. с район на действие РС Пловдив, като последната и другата ответница, упражняват фактическа власт върху тях. По насрещния иск по чл. 61 от ЗС: Във връзка със заявената искова претенция по чл. 111, вр. чл. 108, вр. чл. 56 ЗС е предявен насрещен иск от К. К. Б. срещу К. Т. Пенев с правно основание чл. 61 от ЗС за прекратяване на правото на ползване на ответника, учредено с ••• ••• ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив, върху процесните сгради сграда с ИД № ••• и стопанска постройка ИД № •••, поради застрашаване на имота от значително повреждане, поради нарушаване на съществените задължения на ползвателя и поради съществена промяна на вещта. По така предявения насрещен иск ищцата следва да докаже на първо място, че ответникът е носител на правото на ползване върху процесните две сгради, а на следващо - поведение на ответника, въпреки отправено към него предупреждение, за служене с вещта по начин, който води до нейното разрушение, значително повреждане и промяна на нейното предназначение, както и нарушаване на негови съществени задължения, а именно – незаплащане на данъците за сградите. Относно първата предпоставка, то както се посочи по-горе, няма спор между страните, че с ••• на процесните две сгради от •••. К. П. прехвърляйки правото на собственост върху тях на дъщеря си К. Б. е запазил за себе си пожизненото и безвъзмездно вещното право на ползване върху двете сгради с ИД № ••• и ИД № ••• по КККР на ••• ••• •••. Относно втората предпоставка - за да се прекрати учреденото вещно право на ползване, законодателят изисква установяването на действия или бездействия от страна на ползвателя, с които се застрашава физическата цялост на вещта, предмет на правото на ползване, или с които той нарушава свои съществени задължения, произтичащи от закона /чл.57 от ЗС/. Разпоредбата урежда санкционна последица за неизпълнението им, като основание за разваляне на договора за учредяване на ограниченото вещно право, след като конкретното противоправно поведение от страна на ползвателя не е било преустановено от него, въпреки че е бил предупреден. В настоящия казус, не се доказа от страна на ищцата по насрещния иск отправянето на каквото и да било предупреждение към ищеца. Независимо от това обаче, съдебната практика приема, че с исковата молба по чл. 61 ЗС ищецът може да поиска съдът да прекрати всяко право на ползване без да е необходимо дори да определя подходящ срок за изпълнение. В този смисъл подлежат на установяване от ищцата наведените твърдения с насрещната искова молба за поведение на ответника, застрашаващо имота от значително повреждане, поради нарушаване на съществените задължения на ползвателя и поради съществена промяна на вещта. Такова поведение на ответника по насрещния иск обаче, водещо до значително повреждане на вещта и до съществената й промяна не се доказа. В събрания по искане на ищцата по насрещния иск доказателствен материал - показанията на брата на ответника св. П. П. /л.303, 304/, се установява, че съсед на имота в •••, с малко име А., му е съобщил, че ответника П. е разрушил стени и е предприел ремонти по имота и дори е помагал при наливането на колона и отварянето на покрив. Разпитаният свидетел обаче не твърди да е пряк очевидец на извършените от ответника действия. Неговите показания представляват препредаване на информация, производен доказателствен материал. Такива са и показанията на св. Д. Н. /л.304, 305/, който заявява, че от ответницата К. Б. знае, че баща й е разрушил част от стените на къщата. Тези гласни доказателства не само, че не са подкрепени от други първични доказателства, но и се оборват от показанията на св. З. С., който твърди, че лично е видял кой е извършил събарянето на стените. В показанията си пред съда /л.301-304/, свидетелят С., живущ в съседния на процесните сгради имот, заявява, че през есента на 2015 год. е видял мъж, за когото в последствие е разбрал, че е съпруг на ищцата К. Б., да изнася тухли пред къщата в с. К.. Обадил се е на К. П., който е пристигнал на място и пред него мъжът е казал, че действа по нареждане на К.. Тогава свидетелят е видял, че от къщата липсват три стени и врати. Двамата с П. незабавно предприели укрепителни действия чрез поставяне на подпори. Поради липсата на средства и здравословни проблеми, П. продължил да укрепва имота през 2017 год., разчистил, включително основите на премахнатите стени, наляли бетон, арматура, наляли колона. Тези действия наложили да се разкрият два реда керемиди. В последствие свидетелят предоставил керемиди на ответника, за да може да поправи покрива, но тогава срещу ответника била издадена ограничителна заповед. Ремонтните действия наложили да се разкачи ел.инсталацията, която в последствие била възстановена частично, тъй като свидетелят и ответника вече нямали достъп до къщата. Показанията на свидетеля се подкрепят от показанията на св. К. Г. /л.299, 300/, която сочи, че лично е видяла укрепителните и ремонтните дейности, за които и К. П. и свидетелят С. са й споделили, че са извършени от тях, което кореспондира и с показанията на св. П. П. в тази връзка. На св. Г. св. С. също споделил, че стените са разрушени от съпруга на К. Б.. На показанията на свидетелите С. и Г. съдът дава вяра, тъй като намира същите за логични, последователни, взаимносвързани, необорени от останалия събран по делото първичен доказателствен материал. Косвена индиция за достоверността на показанията на св. С., досежно извършителят на разрушителните дейности в имота е и факта, че в периода на събаряне на стените К. Б. е живяла в имота, за което свидетелства в показанията си и св. П. П., макар и същият да твърди, че годината през която дейностите са извършвани в къщата и в която Б. е живяла там е 2014 год. Предвид така коментирания и кредитиран доказателствен материал съдът намира, че ищцата не успя да проведе успешно доказване на твърденията си за извършване на съществена промяна на процесната къща и значитеното й повреждане от страна на ответника по насрещния иск - П.. Относно авторството на извършените ремонтни дейности, последващи събарянето на стените, до нанасянето на К. Б. в имота през 2019 год., между страните няма спор, че същите са извършени от ответника П.. Касателно строителните мероприятия по делото е допуснато обезпечение на доказателства, като е назначена СТЕ /л.186-189/, вещото лице по която сочи, че в жилищната сграда са извършвани преустройства, като стените в антрето са съборени и заедно с кухнята е образувано едно цяло помещение. За конструктивно укрепване на съборените зидове, които са с „Г" образна форма под ъгъл 90° са изпълнени две ъглови ст.бетонови носещи греди, подпряни в ъгъла на нарочно излята кръгла армирана стоманенобетонна колона. В двата края гредите лягат върху носещи зидове. При събарянето на зида е засегната и част от таванската носеща конструкция на сградата, която много леко е подпряна на съседен носещ зид. Това подпиране не е достатъчно, таванската конструкция не издържа товара от покрива. При слабо земетресение или други природни дейности тази част от конструкцията може да пропадне, поради което е необходимо укрепване. При събаряне на зидовете и изпълнението на носещата колона е разкрит покрива и съответно са засегнати тавански гредоред и стабилността на покривната конструкция. Наливането на бетона е било през покрива. Вещото лице сочи, че събарянето на стените и частичното укрепване на конструкцията е предпоставка за увеличаване на пукнатините от предишни земетресения. Заключава се, че описаните строителни дейности по извършеното вътрешно преустройство са довело до необходимост в жилищната сграда да бъдат извършени подобрения за отстраняването на проникване на влага в помещенията, закриване на получените пукнатини по стените, изолация на външните стени. Наложило се е подмяна на износена и изметната дървена дограма - врати и прозорци. Поради забавено конструктивно укрепване между новоизградената носеща колона и събореният зид не са изпълнени довършителни работи. Вещото лице заключава, че стойността на тези СМР, включваща труд и материали е в размер от 20539 лева. Изслушано в с.з. вещото лице допълва, че не може да заключи, че съборените стени са били носещи, но са захванати върху носещи зидове, в краищата лягат върху носещи зидове и в средата лягат върху колоната, която е носеща. Пояснява, че съборените стени са укрепени с излятата колона и двете греди във формата на буква „Г“, макар че има част между колоната и друга носеща стена, която е била укрепена и в тази част, която не е укрепена има опасност да се срути. Заключава също, че предприетите укрепителни ремонтни дейности са били наложителни, както и че от факта, че от четири самостоятелни стаи е формирана хол с ге-образна незавършена стая и още две самостоятелни спални, следва извода, че в къщата е извършено преустройство. Съдът кредитира заключението като обосновано и компетентно изготвено от вещо лице, в чиито познания и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява. От заключението на вещото лице се налага изводът, че извършените от П. строително-монтажни дейности във връзка с укрепването на съборените стени освен, че са били необходими, са предприети от него с цел запазване целостта на жилищната сграда, тоест П. е положил грижи за съхранението на вещта, поради което и с оглед кредитирания от съда гласен доказателствен материал, не могат да се приемат доказани твърденията на ищцата по насрещния иск, че К. П. не е полагал грижата на добрия стопанин за поддържане на вещта във вида, в който е била, увредил я е и довел до нейното съществено изменение. Действително, установява се по делото, че след събарянето на стени от къщата, същата е била занемарена, с мухъл, изметната дограма, напукани стени, с незавършени ремонтни дейности, но видно от показанията на св. С., след извършване на укрепителните мероприятия през 2015 год. и предприетите ремонтни дейности, последните са били преустановени от П. през 2017 год., по обективни причини. Свидетелят посочва, че К. П. е имал недостиг на парични средства, лични здравословни проблеми и такива в семейството, а и св. С. сочи, че П. е имал намерение да започне поправянето на покрива на къщата, но тогава е била издадена Заповедта за защита от домашно насилие срещу него. Отделно от това, установи се от показанията на св. С., че именно ищцата по насрещния иск с действията си – тези на съпруга й към онзи момент, е станала причина предприемането на укрепителни и ремонтни дейности от страна на П., поради което е не би следвало същата да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Същевременно, не се установи по делото преди събарянето на част от стените на къщата, за тази сграда и стопанската постройка П. да не е полагал дължимата грижа. Касателно другата заявена предпоставка за уважаване на предявения насрещен иск по чл. 61 от ЗС, че П. не е плащал дължимия данък за имота, то видно от събрания писмен доказателствен материал – представени с исковата молба приходни квитанции от 29.05.2020 год. и 02.03.2021 год. /л.7, 8/, за извършени плащания, които не са оспорени с отговора на исковата молба, П. е плащал дължимите данъчни задължения и такси през периода 2016-2019 год., а видно от представените с отговора на насрещния иск приходни квитанции, неоспорени до първото по делото открито съдебно заседание, П. е заплащал дължимите данъци и такси за периода 2012—2023 год. и за имотът има остатъчни задължения към Община Родопи за данъци и такси за имота за 2022 и 2023 год. От представените от ищцата Б. по делото писмо от ВиК Пловдив и справки /л.320-322/ и писмо от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и справки /317-319/ се установява, че за процесните сграда са извършвани плащания, но от съдържанието на така цитираните писмени доказателства не би могло да се установи кой е заплащал сметките за потребени ел.енергия и вода, както и не би могъл да се направи извода, че не К. Б., а друг е извършвал тези плащанията, още повече, че в писмото от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е посочено, че документите, удостоверяващи плащания се намират у лицата, които са ги извършили, а ищцата не представи по делото такива документи. От така изложеното е видно, че за процесните имоти данъци и такси са заплащани, поради което и тази релевирана предпоставка за уважаване исковата претенция по чл. 61 от ЗС не се доказа. За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че не се доказа по делото, че ответникът по насрещния иск е сключил застраховка за имота, каквото задължение има по смисъла на чл. 57 от ЗС. От една страна не се установи отправено предупреждение от собственика по смисъла на чл. 61 от ЗС да сключи такава, а и с петитума на насрещната исковата молба претенция за осъществяване на това задължение не е отправяна. Отделно от това, както е пояснено в мотиваната част на Решение № 70 от 25.06.2014 год. по гр.дело 31/2014 год. на второ г.о. на ВКС установеното задължение за сключване на имуществена застраховка в полза на собственика цели имуществена компенсация при евентуално настъпване на конкретно застрахователно събитие, но само ако сключният застрахователен договор покрива същия риск. Разясняване се още, че в разпоредбата на чл. 57, ал.4 от ЗС не е посочено кои рискове следва да покрива застрахователната полица, че предмет на застрахователния договор безспорно може да бъде правото на суперфициарна собственост на обекти като жилища, ателиета, гаражи, складове и др., както и/или терена, на който са изградени и когато се застрахова чуждо имущество - по арг. на чл. 201 ал.2 от Кодекс за застраховането (КЗ), за действителността на договора се изисква съгласието на собственика ( макар и това съгласие да може да се даде постфактум при настъпило застрахователното събитие). Според върховните съдии разпоредбата на чл. 57 ал.4 ЗС, като основание за прекратяване на доброволно учредено право на ползване на недвижим имот, следва да се тълкува в контекста на действащата правна уредба за застраховането – а именно Глава 19 на КЗ, Приложение 1 – т.8 и т.9, т.е. за да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57 ал. 4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, който желае да бъдат покрити от същата и периода на действие. В настоящия казус ищцата по насрещния иск не само не е уточнила параметрите в посочения по-горе смисъл, но дори и не е отправила такова искане с насрещния си иск, поради което незастраховането на имота не би могло да се приеме като основание за уважаване на иска по чл. 61 от ЗС /в този смисъл и Определение № 208 от 17.05.2022 год. по гр.дело № 875 от 2022 год. на ВКС, първо г.о./ Предвид всичко гореизложено предявения насрещен иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. По направеното възражение за погасяване правото на ползване по давност: С отговора на исковата молба, досежно притежаваното от ищеца право на ползване е наведено възражение за погасяването му по давност. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3, предл.2 ЗС правото на ползване се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 години. В конкретния случай, съобразно момента на прехвърляне собствеността и запазване правото на ползване – 19.01.2011 год. и предвид Определение № 5012 от 08.05.2019 год, постановено по гр.дело 7169/2019 год. по описа на РС Пловдив, с което по силата на съдебна санкция на ищеца е ограничено принудително правото на ползване, като на същия е забранено да приближава жилището в •••, ответната страна следва да установи, че К. П. се е дезинтересирал от имота за срок, по-дълъг от пет години в периода 19.01.2011 год. до 08.05.2019 год. Съдебната практика дава тълкуване в какво се изразява „упражняването“ на правото на ползване. Така в решение № 14/ 20.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5426/ 2014 г. на ВКС, се приема, че по съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на физическо и правно използване на имота като постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем (арг. чл.60 ЗС), както и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. С оглед така дадените принципни разяснения от върховната инстанция, съдът счита, че ответната страна не успя да установи дезинтересиране на ищеца към имота, продължило повече от пет години в периода 19.01.2011 год. - 08.05.2019 год. Установи се от показанията на свидетелите К.Г. /л.299, 300/ и З. С. /л.300-305/, че ищецът е започнал ремонтни дейности, свързани, с укрепването на съборени стени в къщата през 2015 год., които са продължили във времето включително и през 2017 год, За извършване на ремонтни дейности, макар и през 2014 год., дава показания и свидетеля П. П., който съобщава също, че макар и рядко П. е посещавал имота през годините. След като Определението на РС Пловдив по гр.дело гр.дело 7169/2019 год от 08.05.2019 год. П. е отстранен от жилището, то следва че към този момент – м.05.2019 год., същият е живял в него, а след тази дата, по обективни причини, поради решеното от съда, не е могъл да го обитава. Освен извършването на ремонтни дейности, установи се от показанията на св. С., че през разглеждания период ищецът до 2015 год. е живеел преимуществено в имота. Установи се, че е предоставил възможност на дъщеря си К. да живее в пристройката през 2014-2015 год., а преди това е позволил в къщата да живеят и две лица – съпрузи. Св. Г. сочи, че К.П. през 2017 год. е посещавал имота, че е правил там зимнина Тоест, от така събрания доказателствен материал, не се установи П. да се е дезинтересирал и да не е упражнявал правото си на ползване върху процесните две сгради за период по-дълъг от пет години, поради което и направеното възражение по чл. 59, ал.3, предл.2 от ЗС не следва да бъде уважено. По предявения осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД: По така предявения иск ищецът следва да установи, че е носител на правото на ползване върху сгради с ИД № ••• и ИД № ••• въз основа на ••• ••• ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив, че ответницата К. Б. е упражнявала фактическата власт върху имотите за периода 08.05.2019 г. – 27.04.2022 г., както и размера на претенцията си. В съдебно заседание от 16.02.2024 год. е допуснато изменение на осъдителната искова претенция като същата е намалена до размер от 2675 лева за сграда с ИД № и до размера от 648 лева – за сграда с ИД № с ИД № •••, като в частта за разликата над тези суми до първоначално претендираните от по 5400 лева производството е прекратено, поради оттегляне на иска. Касателно първата предпоставка за уважаване исковата претенция, то безспорно се установи по делото, че ищецът е носител на правото на ползване на сгради с ИД № ••• и ИД № с •••, находящи се в поземлен имот с ИД № •••, въз основа на представения по делото ••• ••• ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив, в който е обективиран договор за дарение на процесните две сгради и с който ищецът си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване по отношение на тях. Не се доказаха нито възражението на ответниците, че упражняване на правото на ползване е погасено по давност, нито предявения от ответницата К. Б. иск с правно основание чл. 61 ЗС. Досежно втората предпоставка – упражняване на фактическа власт върху имота в периода 08.05.2019 год. – датата на постановяване на Определението на съда по гр.дело 7169/2019 год, по описа на РС Пловдив, с което на К. П. се забранява да доближава жилището на К. Б. в с. ••• до 27.04.2022 год. – датата на подаване исковата молба, то това обстоятелство не се оспорва от ответницата Б., а и се установява от показанията на свидетелите С., П. и Д. Н.. Относно периодът, за който се претендира осъдителната претенция, то независимо, че за периода от 08.05.2019 год. до 01.09.2021 год. ищецът по силата на съдебен акт е следвало да не доближава имотите, поради осъществено от него домашно насилие спрямо Б. и сам е нямал право да ги ползва, то Б. като „гол собственик“ на сградите е нямала правното основание да живее в тях, тъй като при учредено право на ползване титулярът на правото на собственост е ограничен в правото си от законно учредената и съществуваща вещна тежест в полза на трето лице и не може да упражнява каквато и да е била фактическа власт лично върху вещта. Относно размера на осъдителната претенция е изслушана допълнителна съдебно техническа експертиза /л. 290-296/, която съдът кредитира изцяло и видно от която за процесния период 08.05.2019 год. до 27.04.2022 год. размерът на пазарния наем за сградата с ИД № ••• е 2675 лева, а за сградата с ИД № ••• – 648 лева. Това са и сумите, за които е заявена, след допуснато по делото намаляне на исковата претенция. Предвид изложеното, съдът следва да уважи и тази искова претенция на К. П.. По направеното възражение за прихващане по чл. 57 от ЗС: Съдът е приел за съвместно разглеждане в процеса направеното от ответницата К. Б. възражение за прихващане по чл. 57 ЗС за сумата в размер на 10 600 лева, от които сумата в размер на 600 лева, представляваща извършени разноски по дворното място и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща необходими разноски за запазване на процесните имоти, със сумата в размер на 10800 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на сгради с ИД № ••• и ИД № •••, за периода 08.05.2019 г. – 27.04.2022 г., до размера на по-малкото от двете вземания. В тежест на ответницата К. Б. по това възражение е да установи, че е учредено право на ползване върху процесните имоти на ищеца, че е извършила разноски, свързани с ползването и поддържане на състоянието на вещите. Не е спорно по делото, а и видно от показанията на свидетеля Д. Н., когато Б. е решила да заживее в имота в с. К., основната постройка – къщата, е била негодна за живеене, поради незавършения там ремонт. Не се спори, че Б. е предприела необходимите постъпки и е привела основаната жилищна сграда в годно за живеене място. Доколкото обаче, от показанията на св. С. се установи, че съпругът й е съборил част от вътрешните стени на къщата, което е довело до необходимостта от укрепване и последващи строително монтажни дейности, които са останали недовършени от К. П. по обективни, независещи от него причини, което съвкупно е довело до появата на мухъл, разрушаване на покривната конструкция, теч от покрива, прекъсване на електричество и прочие – състоянието, в което имотът е заварен от Б. при нанасянето й през 2018 год., то не следва същата да черпи права от собственото си, в частност на съпругът й Т. Б., противоправно поведение, поради което и направеното възражение за прихващане в тази му част не следва да бъде уважавано. Досежно възражението за прихващане с разходите направени за почистване на двора, засяването на райграс и цветя, от една страна – засяването на райграс и цветя не са необходими разноски, а подобрения, които не се дължат, а от друга страна, почистваното на двора е свързано отново със събарянето на стените в къщата, довело до необходимостта от извършване на ремонтни дейности от П., а и с ••• ••• ••• на Служба по вписванията гр. Пловдив, с извършеното от К. П. дарение, последният е прехвърлил на К. Б. единствено двете процесни сгради, но не и дворното място – поземления имот, поради което и разноски за разчистването му, още по-малко на основание чл. 57 ЗС, също не се дължат. Ето защо, направеното възражение за прихващане не следва да бъде уважавано. По отношение на разноските: При този изход на спора, разноски се дължат и от двете страни. Ищецът е направил разноски в общ размер от 3000 лева. За уважения главен иск по чл. 111 ЗС и отхвърления насрещен иск му се дължат разноски в размер на 2000 лева. За иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото по отношение на него, производството е частично прекратено, му се дължат разноски съобразно частта за която иска е уважен в размер на 307.69 лева. На ответницата по главния иск по чл. 59 от ЗЗД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно сумата за която производството е прекратено, също се дължат разноски. Същата е направила такива в общ размер от 1400 лева. По главния иск по чл. 59 от ЗЗД ответницата е направила разноски в размер на 466 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно с размера на исковата претенция относно която производството е прекратено на ответницата се дължат разноски в размер на 323.08 лева. Съдът не споделя възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото делото се отличава с фактическа и правна сложност, предявени са три иска, приети са за съвместно разглеждане две възражения, изслушани са съдебно техническа експертиза и допълнителна такава, разпитани са четирима свидетели, проведени са няколко съдебни заседания. Следва да се отчете и цената на предявените искови претенции. И двете страни са освободени от заплащането на държавна такса и разноски по делото, поради което разходите за държавни такси и възнаграждение за вещо лице остават за сметка на бюджета на съда. Така мотивиран, съдът