Решение № 5992 от 4.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11076/2024 г.

Производството е образувано по предявен от Б. Й. С. срещу Прокуратура на Република България осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът Б. Й. С. твърди, че му е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 379а НК, за това, че на 25.03.2022 г., около 14.30 часа на строевия плац пред Битов корпус № 5 във ВР 1036-Горна баня, по време на следобедния развод пред личния състав на военно формирование 28610-София е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на подп. А.Б. - командир на военно формирование 28610-София. В Софийски военен съд бил внесен обвинителен акт за горепосоченото престъпление, въз основа на който било образувано НОХД № 90/2022 г. по описа на СВС. Сочи, че производството по делото e приключило с присъда от 17.02.2023 г., с която е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. С оглед протест от страна на ВОП срещу оправдателната присъда, пред ВАС било образувано въззивно НОХД № 15 по описа за 2023 г., приключило с решение, с което била потвърдена оправдателната присъда. След протест от страна на ВАП, ВКС върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Образувано било въззивно НОХД № 43 по описа за 2023 г., което приключило с оправдателна присъда, която била потвърдена от ВКС. В исковата молба се сочи, че продължилото повече от две години наказателно производство и взетата мярка за неотклонение, причинило на ищеца и семейството му стрес. Излага твърдения, че обвинението в извършено престъпление му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, влошаване на психическото и здравословното му състояние, уронване на престижа, личното му достойнство и авторитет пред роднини, колеги и приятели. Ищецът сочи, че е бил принуден да търпи негативните последици на човек, незаконно обвинен в извършването на престъпления. Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 150 000.00 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и направените по делото разноски. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България оспорва претенциите. Навежда доводи, че няма доказателства за реално претърпени неимуществени вреди. Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната. В настоящия случай, липсвали доказателства за пряка причинна връзка между твърдените негативни последици и общото състояние на ищеца. Сочи, че ищецът е бил осъждан, предвид което търпи вреди в емоционален аспект, които са в по-нисък интензитет, в сравнение с лице, което за първи път е в досег с правораздавателната система. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: С постановление от 26.05.2022 г., по досъдебно производство №22- РП/2022 г. по описа на Военно – окръжена прокуратура, (ВДП № 8/2022 г. по описа на Регионална служба, , Военна полиция‘‘ – гр. София), е привлечен като обвиняем Б. Й. С. за престъпление по чл.379а НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. С присъда от 17.02.2023 г., постановена по НОХД № 90/2022 г. по описа на СВС ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Пред ВАС е образувано въззивно НОХД № 15 по описа за 2023 г., приключило с решение, с което е потвърдена оправдателната присъда. След протест от страна на ВАП, делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Въззивно НОХД № 43 по описа за 2023 г. приключило с оправдателна присъда, която била потвърдена от ВКС с Решение №302/27.05.2024 г. постановено по н.д. №179/2024 г. по описа на ВКС, 1-во н.отд. Продължителността на разглеждането на наказателното производство е повече от 2 години, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от три съдебни инстанции. Визираното престъпление не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК. От показанията на свидетеля С. Й. С. (брат на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този факт и се чувствал неудобно. Свидетелства, че ищецът непрекъснато полагал грижи а майка им, която била на легло и неподвижна, като се налагало да плаща на жена, за да се грижи за нея, когато той отсъства. Сочи, че ищецът постоянно вдигал кръвно, изпитвал притеснения преди и след заседанията по делото, притеснявал се да излиза и се бил подготвил за влизане в затвора. В настоящото производство е изслушанио и прието заключение на съдебно психологическа експертиза, които настоящият състав намира за компетентно и обективно дадени и кредитира с доверие. От заключенията на вещите лица се установява, че привличането на ищеца като обвиняем и след това като подсъдим през дългия период на наказателното производство са се отразили натоварващо и негативно за психиката, с депресивни изживявания, които не са достигнали критериите на депресивитет в тесния смисъл на понятието за психопатология; повишени параноидни нагласи изразяващи се в негативни очаквания и затруднено качество на живот от социално-битов план. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС). В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът са оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 379а НК. Установява се, че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. С оглед на общата продължителност на образуваното наказателно производство, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ. Кредитирайки събраните по делото писмени доказателства, изслушаните заключения на допуснатите СПЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема за установен негативния ефект от наказателното производство върху ищеца в личен план, свързани с притеснения при участие в процесуалноследствени действия, очакване на присъда, увредено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение, засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират и от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от привличането на ищеца към наказателна отговорност до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, последният е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди п о чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо, при наличие на едно прекратено спрямо ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост. При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди и в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на провеждане и приключване на наказателното производство. При съблюдаване на горепосочените критерии съдът съобрази общият период, през който ищецът е имал качеството на обвиняем (повече от 2 години), че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за престъпление, което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК, и цялостното отражението, което всичко това е имало върху живота на ищеца. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинение в досъдебното производство, в която възраст човек е трудоспособен и социално активен, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение за такъв тип престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на личността. В същото време не е установено по наказателното производство спрямо ищеца да са извършвани много на брой и/или интензивни процесуално– следствени действия. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая, образуваното наказателно производство се е отразило негативно на ищеца и в професионален план, на авторитета и служебната му репутация. При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 10 000.00 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 10 000.00 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за справедливо обезщетение в размер на 10 000.00 лева за неимуществените вреди, до който предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер от 150 000.00 лева, искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес върху посочената сума лихва е дължима считано от 26.09.2024 г. Относно разноските по производството Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 410.00 лева, представляващи депозит за вещо лице и внесена държавна такса. С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. Б. А. Б., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 1 300.00 лв., което възлага в тежест на ответника. Така мотивиран, съдът