Решение № 1739 от 20.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2694/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 в от ЗАНН. Образувано по касационна жалба от директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния му представител гл.ю.к.В. П., против Решение № 1473/13.10.2023г по АНД № 3553/2023г на ВРС, 29-ти с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №3600/31.07.2023г и наложената на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, [ЕИК] 587, Имуществена санкция в размер на 25 000лв. на осн.чл.210а вр.чл.68в вр.чл.68д ал.1 вр.чл.68г ал.4 от Закона за защита на потребителите. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва единствено извода на въззивния съд за маловажност на нарушението по см.чл.28 от ЗАНН, и са развити подробно мотивирани съображения за липса на основание за това, за обективна съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството административно нарушение. Твърди се, че е задължение на търговеца да предостави на потребителя информация за състава на продукта, който предлага, и тази информация да е вярна, така че потребителят да може да вземе информирано решение дали да сключи или не определена сделка с търговеца. Това изискване в случая не е спазено, понеже цялостното представяне на стоката като „продукт с високо съдържание на протеин – 50%“ е заблуждаваща търговска практика, съдържаща невярна информация относно състава на стоката, предлагана от търговеца. Настоява се за отмяна на решението на ВРС и за потвърждаване на законосъобразното НП, вкл. с така определения размер на санкцията, която според касатора е адекватна да изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява; ю.к.Подбалканска е депозирала писмени бележки, с които поддържа изцяло жалбата, настоява за уважаването й, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на осн.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ; в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. С отговора си по касационната жалба дружеството-ответник чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК – Варна оспорва същата с аргумент, че голяма част от аргументите на касатора са неотносими към настоящия казус, а останалите са неоснователни и единствено подкрепят тезата на санкционираното дружество за несъставомерност на вмененото им нарушение. Сочат, че в случая са налице многобройни основания за отмяна на НП, но дори и единственото такова, възприето от ВРС – маловажност на случая, безспорно е налице, поради което и отмяната на постановлението е законосъобразна. Настояват за оставяне без уважение на касационната жалба. В съдебно заседание адв.Г. оспорва жалбата и поддържа доводите си в отговора по нея, като в допълнение посочва, че АНО не е доказал, че извършеният лабораторен анализ на барче от една предходна партида, е относим към барче от друга партида, иззето месец по-късно от магазинната мрежа. Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна. След анализ на събраните в производството пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че в КЗП е постъпила жалба вх. №Ц-03-3763/06.04.2023г от потребител с твърдения, че след консумация на протеинови барчета „Страчатела Кето“ на марката „Born Winner“ е изпитал голям чревен дискомфорт и стомашно-чревно разстройство; че при нечувствителен стомах той реагира само на тези блокчета, и настоява за извършване на проверка с цел установяване на състава и верността на съдържащата се върху опаковката им информация, конкретно за съдържанието на захар и протеини. По този повод били иззети проби от продукта и били направени изследвания в независима акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти – Омнилаб“ при „Ди енд Ви Консулт“ ООД; получените резултати са обективирани в протокол №22230/28.04.2023г, при което са установени следните отклонения: 1). Съдържание на въглехидрати по етикет – 9.00 гр. на 100 гр., реална стойност на въглехидрати в продукта – 39.85 гр. на 100 гр.; 2). Съдържание на захари по етикет – 4.2 гр. на 100 гр., реална стойност на захари в продукта – 29.86 гр. на 100 гр.; и 3). Съдържание на хранителни влакнини по етикет – 30.00 гр. на 100 гр., реално стойност на хранителните влакнини в продукта – 2.17 гр. на 100 гр. Във връзка с резултатите от лабораторното изследване били извършени проверки на магазините на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД на територията на цялата страна. На 05.05.2023г служители на КЗП, вкл. свид.С. Е., извършили такава проверка и в търговския обект на [улица] в гр.Варна, където открили общо 9 (девет) броя от процесното протеиново барче, изложени за продажба с обявена цена. При тези фактически установености свидетелката съставила АУАН против „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД от 22.06.2023г за това, че съгл.решение по т.20 от Протокол №18/18.05.2023г на КЗП при упражняване на търговската си дейност дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по см.чл.68д ал.1 пр.1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68в от ЗЗП. Посочено е, че при направените изследвания в независима акредитирана лаборатория относно количественото съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „Страчатела Кето“ са установени отклонения и невярна информация на опаковката. Представената по този начин информация на опаковката относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини въвежда в заблуждение средния потребител и води до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Така „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява нелоялна заблуждаваща търговска практика, с което на 05.05.2023г в гр.Варна е осъществено нарушение по чл.68в от ЗЗП. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение в смисъл, че при наличие на разминаване между действителното съдържание на продукта и обявеното върху поставената от производителя опаковка, отговорност следва да носи само и единствено производителят, който е етикетирал продукта, а не търговецът, който не може да установи такова несъответствие; че анализите, на които се позовава КЗП, не са извършени от лаборатория, акредитирана за изследване на хранителни нутриенти, а от такава за изследване на пестициди, тежки метали, остатъци от ВМП и ГМО, и липсват доказателства за спазване на изискванията на Наредба №7/09.10. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни; че в случая е налице специален Закон за храните, чиито норми дерогират приложението на общия ЗЗП, и конкретно – на неговия чл.68д, т.е. че вмененото им нарушение е обективно несъставомерно. Въз основа на АУАН е издадено и НП, с което АНО е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], изложил е съображения за определения размер на имуществената санкция, но не е споменял изобщо постъпилото възражение против акта и не е коментирал доводите на наказаното дружество. При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 от ЗАНН, има минимално изискуемото съдържание по чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. По приложението на материалния закон ВРС приел, че нарушението е безспорно доказано, обективно съставомерно и правилно [жк], но същото представлява маловажен случай с оглед факта, че се касае за 9 броя протеинови блокчета, на чийто етикет описаното съдържание на захари, въглехидрати и влакнини се различава в минимална степен от реалното. С тези аргументи предходният съдебен състав отменил НП, и на осн.чл.63 ал.4 от ЗАНН предупредил търговеца за ангажирането на отговорността му при извършване на друго нарушение от същия вид в едногодишен срок. Касационният инстанция споделя така достигнатия правен резултат, но с различни съображения. С НП незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ответното дружество във връзка с констатирани несъответствия между реалното и обявеното съдържание на въглехидрати, захари и влакнини на етикета на протеиново блокче „Страчатела Кето“ от производителя „Born Winner“. Всеки търговец е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно предлаганата стока, която съгл.чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗП включва и нейния състав. Съгласно чл.7 от ЗЗП търговецът не се освобождава от това свое задължение дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя на стоката. Друго задължение на търговеца е стоката, която предлага за продажба, да е с етикет на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи (чл.9 ал.1 т.1 от ЗЗП). Етикетът следва да съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването, ако е необходимо, указания за употреба (ал.2). Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща (ал.3), а търговецът няма право да отстранява или да променя етикета на производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите (ал.4). В чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е изброени кои данни се посочват задължително, като сред тях е и списък на съставките. В търговските обекти на потребителите се предлагат както предварително опаковани от производителя стоки, така и стоки, опаковани от търговеца. В разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, обн. ДВ. бр.25 от 26 Март 2021г., (Наредбата по чл.19 от ЗХ) е разписано, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно нормата на чл.8 ал.1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза – вносителят на пазара на Съюза. В случая безспорно е установено, че конкретните хранителни продукти представляват предварително опаковани протеинови барчета с търговска марка „Born Winner“, които не се произвеждат от търговеца „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, те не се опаковат и етикират от дружеството-търговец. Анализът на посочените правни норми от Наредбата и от Регламент (ЕС) № 1169/2011 обосновава извод, че търговецът не носи отговорност за несъответствие на данните за количеството въглехидрати, захари и влакнини, посочени върху опаковката на протеиновите барчета „Страчатела Кето“. Дружеството-търговец не е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, както и не е нейн вносител. Неговата отговорност се свежда до задълженията по чл.7 и чл. 9 от ЗЗП, а именно – да осигури предоставянето на изискуемата по закон информация на потребителя. След като стоката е доставена на търговеца за продажба опакована и етикетирана, като предоставената на етикета информация от външна страна отговаря на нормативните изисквания относно задължително съдържание, яснота и изчерпателност, търговецът е изпълнил своите задължения по ЗЗП и Регламента. До това се свежда добросъвестното и компетентно предоставяне на информация при осъществяване на търговската практика. Противното би означавало на търговеца да се вменят задълженията на контролен орган или задълженията на производител/вносител на съответната стока, и да бъде задължен да променя етикета или друга информация, дадена от производителя в противоречие с вменената му с чл.9 ал.4 от ЗЗП изрична забрана. В АУАН и в НП липсва посочване на нарушените от дружеството-търговец относими правни норми – било на Закона за храните, подзаконов нормативен акт по приложението му, Регламент (ЕС) № 1169/2011, ЗЗП или друг, съдържащо негово задължение конкретно като търговец във връзка с обявеното от производителя на хранителния продукт съдържание на въглехидрати, захари и влакнини в предлаганите за продажба протеинови блокчета, които да са резултирали в нелоялна търговска практика. Напротив – навсякъде е посочено, че т.нар.невярна информация се съдържа върху опаковката на продукта, която е изключителна отговорност на производителя „Born Winner“. Така в НП са описани фактически действия по предоставяне на заблуждаваща информация от страна на производителя на хранителния продукт, за които обаче е ангажирана отговорността на търговеца за нелоялна заблуждаваща търговска практика. В този смисъл са възраженията на „Лидл България“ ЕООД още по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, но те не са обсъдени нито от АНО при постановяване на решението му, нито от въззивния съд с проверяваното му решение. Със същите аргументи – както и с допълнителни такива за липса изобщо на констатирано несъответствие между реалното и обявеното съдържание на продуктите от същия вид с производител „Born Winner“ дори според резултатите от изследванията на „Алименти – Омнилаб“, което да представлява заблуждаваща търговска практика – административните съдилища са отменили заповедите за прилагане на ПАМ – преустановяване на нелоялната търговска практика, наложени на „Лидл“, „Кауфланд“ и „Била“, както и НП, с които е ангажирана отговорността на търговците за разпространението на тези продукти на територията на цялата страна. В заключение – доколкото в случая е налице по-силно основание за незаконосъобразност на НП от възприетата от ВРС маловажност на случая, а именно – обективна несъставомерност на нарушението, в частта на решението с отправеното предупреждение по чл.63 ал.4 от ЗАНН до търговеца, който не е нарушител, произнасянето на въззивния съд е лишено от правно основание. Макар законосъобразността на съдебния акт в тази му част да е свързана единствено с приложението на материалния закон, за който съгл.чл.218 ал.2 от АПК касационният съд следи служебно, упражняването на това правомощие е предпоставено от надлежно упражнено право на жалба от санкционираното лице, каквато в случая липсва. Поради това проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в неговата цялост. При този изход на делото претенцията на касатора за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а ответното дружество не е поискало разноски. Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав