Решение № 1356 от 19.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 528/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. К. В., с адрес: [населено място], [жк] [адрес] против Заповед № 104/02.05.2023 год. на Кмета на Община [област]. В жалбата са развити доводи за незаконосъобрастност на административния акт, като се твърди, че не са налице основанията за отказ за предоставяне на исканата еднократна парична помощ. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание оспорващата се явява лично и поддържа жалбата. Ответникът по жалбата – Кмета на община [област], в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител излага мотиви за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежни страни, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното: Административното производство е започнало по заявление-декларация на оспорващата В. до Кмета на община [област] с вх. № 89-00-91/21.03.2023 год. за отпускане на еднократна парична помощ за стимулиране на раждането и отглеждането на деца от Община [област] за първо дете – стр.27-29. Заявено е получаването на еднократна парична помощ за детето Д. С. Б. с майка В. К. В. и баща С. М. Б.. Декларирано е, че заявителката е с постоянен и настоящ адрес на територията на община [област] към момента на подаване на заявлението и по-малко от две години преди датата на раждане на детето. Декларирано е, че бащата на детето е с постоянен и настоящ адрес на територията на община Симитли към датата на подаване на заявлението и към датата на раждане на детето. Приложени са описаните документи, удостоверяващи изпълнение на изискванията за изплащане на еднократната финансова помощ. Заявлението е разгледано от определена със Заповед № 287/04.10.2021 год. на Кмета на община [област] комисия на заседание, проведено на 27.04.2023 год. и е прието, че отпускането на еднократната парична помощ следва да се откаже, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.2, ал.3 и ал.4 от Наредбата за отпускане и изплащане на еднократни парични помощи за стимулиране на раждането и отглеждането на деца от община [област] (Наредбата), а именно: В. (майка) не отговаря на изискването да има постоянен и настоящ адрес на територията на община [област] повече от две години преди датата на раждане на детето Д. С. Б., а С. М. Б. (баща) към момента на подаване на заявлението е с постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Изискани са справки за адресната регистрация на родителите (приложени на стр.21 и 21). Видно от същите оспорващата е с постоянен адрес в [населено място] от 18.03.2004 год., като в периода от 07.05.2019 год. до 03.01.2023 год., настоящият й адрес е бил в [населено място], [община]. С. М. Б. е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ.Симитли от 02.11.2000 год. Д. Д. С. Б. е родено на 22.02.2023 год. – удостоверение за раждане на стр.32. Предложено е да се откаже отпускане на помощта. Кмета на община [област] е издал оспорената заповед, с която е отказал отпускането на отпускане на еднократна парична помощ, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.2, ал.3 и ал.4 от Наредбата. По делото са представени справки за консумирана и заплатена електрическа енергия, за доказване на твърдението на оспорващата, че не е обитавала жилището по настоящ адрес в [населено място], [община]. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Предмет на разглеждане е законосъобразността на Заповед № 104/02.05.2023 год. на Кмета на Община [област], с която е отказано отпускането на еднократна парична помощ по Наредбата за отпускане и изплащане на еднократни парични помощи за стимулиране на раждането и отглеждането на деца от община [област] (публикувана на електронната страница на община [област]: http: //www.blgmun.com/cat22/4293/Naredba-rajdane-2020.html ). Обжалваният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на 6, ал.5 от Наредбата орган – Кмета на Община [област] в предвидената форма, поради което е валиден. Правилно е приложен материалния закон. Условията и редът за отпускане на еднократна парична помощ при раждане, осиновяване и отглеждане на деца на територията на община [област] са регламентирани в Наредба приета с Решение на Общински съвет – [област] от 28.02.2020 год., изменена с решение от 17.09.2021 год. Според чл. 2, ал. 1 от Наредбата, право на еднократна помощ за новородено или осиновено до трето дете включително, имат родители на новороденото или осиновители, които към момента на подаване на заяврение-декларация за кандидатстване отговарят на условията, определени в ал.2 до 9 на чл.2. В ал.3 и ал.4 на чл.2 от Наредбата са определени условията на които следва да отговарят родителите/осиновителите по отношение адресната им регистрация. Така в ал.3 е предвидено: Майката да е с постоянен и настоящ адрес на територията на община [област] повече от две години преди датата на раждане на детето или датата на акта за осиновяването му и бащата (ако има такъв) да е с постоянен и настоящ адрес към момента на подаване на заявление-декларация. Ал.4: Бащата (ако има такъв) да е с постоянен и настоящ адрес на територията на община [област] повече от две години преди датата на раждане на детето или датата на акта за осиновяването му и майката да е с постоянен и настоящ адрес към момента на подаване на заявление-декларация. За да откаже отпускането на еднократна парична помощ по подаденото заявление Кмета на община [област] е приел, че не са изпълнени изискванията на чл.2, ал.3 и ал.4 от Наредбата, а именно: майката не е с постоянен и настоящ адрес на територията на община [област] повече от две години преди датата на раждане на детето – 22.02.2023 год. и бащата не е с постоянен и настоящ адрес на територията на община [област] повече от две години преди датата на раждане на детето и към датата на подаване на заявлението-декларация – 21.03.2023 год. Видно от приложената на стр.22 справка от НБД „Население“, бащата на детето Д. С. Б., родено на 22.02.2023 год. - С. М. Б. е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ.Симитли от 02.11.2000 год., т.е. няма постоянен и настоящ адрес на територията на община [област], както две години преди раждането на детето, така и към датата на подаване на заявлението. Според приложената на стр.21 справка от НБД „Население“, оспорващата е с постоянен адрес в [населено място], а настоящия й адрес в периода 07.05.2019 год. – 03.01.2023 год. е бил на територията на [община]. Както беше посочено по-горе с чл. 2, ал. 3 и ал.4 от Наредбата е въведено алтернативно изискване и двамата родители да са с настоящ адрес на територията на общината, като единият от тях – повече от 2 години преди датата на раждане, а другият – към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта. Въвеждането на тези условия е по преценка на общинския съвет (чл. 8 от ЗНА), в съответствие с целите на паричното стимулиране по Наредбата – насърчаване на раждаемостта на територията на общината за родители, вписани в регистрите на територията на общината. Тези разпоредби установяват условие за връзка на родителите с общината, на чиято територия живеят – чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). То не може да се разглежда като противоречащо на нормативен акт от по-висока степен – Наредбата не е акт по прилагането на закон в отделна негова част, а акт по чл. 8 от ЗНА. Специалното парично стимулиране по чл. 2 от Наредбата не е еднократна помощ по Закона за семейни помощи за деца и за отпускането му не са приложими предвидените в този закон условия. В същото време Наредбата в чл. 2, ал. 3 и ал.4 не създава необосновано ограничение, доколкото отпусканите по реда на Наредбата парични средства са от бюджета на Община [област] и целят стимулиране на раждаемостта на територията й и установяване на родителите на територията й. Доказването на фактическото живеене в населеното място е по адресна регистрация към датата на подаване на заявлението – именно чрез настоящия адрес на територията на общината съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗГР. В тази връзка дали родителите са във фактическо съжителство, както и дали оспорващата (майка на детето) е живяла на заявения в периода 07.05.2019 год. – 03.01.2023 год. настоящ адрес в [населено място], общ.Кочериново е неотносимо към изпълнението на условията по чл. 2, ал. 3 и ал.4 от Наредбата. Наредбата поставя ясно и недвусмислено като условие това местоживеене да е официализирано чрез адресна регистрация по настоящ адрес на територията на общината. Противното, би предпоставило евентуални злоупотреби от лица, живеещи временно на територията й с единствената цел да получат достъп до правото на еднократна парична помощ, макар да не са адресно регистрирани по настоящ адрес на територията на Община [област], в противоречие с целите на Наредбата – стимулиране на гражданите на общината. Правото по чл. 2 от Наредбата се предоставя изключително в общината, в която родителите имат адресна регистрация в съответствие със ЗГР. Разпоредбата на чл. 91 от Закона за гражданската регистрация определя адресната регистрация като отразяване на постоянния и настоящия адрес на лицето в регистъра на населението. По този начин с цитирания законов текст се очертава рамката на понятието за адресна регистрация, която включва както постоянния, така и настоящия адрес на лицата. Очевидно е, че целта на тази уредба е, за всяко лице да има надлежна информация за адреса, на който може да бъде открито, като постоянният адрес е адресът, където лицето е вписано в регистрите на населението и съгласно чл. 93, ал. 6 от ЗГР служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт, а настоящият - там, където лицето живее. Заявяването, предвидено в чл. 96, ал.1 от ЗГР е последица от факта на живеенето на определено място, а не необходима предпоставка за определяне на настоящия адрес. Като е използвал понятието „настоящ адрес“ в общоупотребимия му смисъл съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗГР, органът, издал цитираната Наредба, е вложил точно това съдържание - да се установи къде живее лицето, като се изхожда от заявения му настоящ адрес. Съгласно предвиденото в чл. 96, ал. 1 от ЗГР за лицето съществува административно задължение да заяви настоящия си адрес чрез подаване на адресна карта до компетентните органи по чл. 92, ал. 1 от ЗГР. В конкретната хипотеза изпълнението на законовите предпоставки на чл. 96 от ЗГР и спрямо майката и бащата, е условие да бъде изплатена еднократната парична помощ за детето Д. С. Б., на основание подаденото от неговата майка и законен представител заявление – декларация на 21.03.2023 год. Нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата изисква дължимо поведение на нейния адресат, да посочи и по аргумент от чл. 94, ал. 1 ЗГР настоящия адрес, на който живее, тъй като Наредбата предвижда отпускане и изплащане на еднократни парични помощи за стимулиране на раждането и отглеждането на деца само на територията на община [област]. В настоящия случай не се установява бащата да има регистриран настоящ адрес на територията на община [област], а майката такъв повече от две години преди датата на раждане на детето, които обстоятелства са елементи от правопораждащия фактически състав, за да се получи еднократната финансова помощ за детето. При незаявена промяна в адресната регистрация на майката на малолетното дете – Д. Б. по реда на чл. 99 от ЗГР, касаеща настоящия й адрес по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗГР, за същата няма основание да се приеме, че отговаря на изискването за притежание на настоящ адрес на територията на община [област] повече от две години преди датата на раждане на детето. Същевременно бащата С. М. Б. е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ.Симитли от 02.11.2000 год., т.е. не е имал регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на община [област] нито към датата на подаване на заявлението-декларация, нито повече от две години преди датата на раждане на детето. Изложеното показва, че оспореният административен акт е валиден и правилен, като издадено от компетентен орган, при спазване на установената процедура и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът