Решение № 9451 от 5.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 69584/2021 г.

Производството е по реда на чл.124 ГПК. С. Г. Г. е предявил срещу Министерство на отбраната иск по чл.55, ал.1, пр. I ЗЗД за сумата от 1000 лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 14811 лева – платена сума без основание. Ищецът твърди, че на 19.12.2012г. сключил договор с Висше военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ със срок от 5 години за обучение и срок от 10 години за изпълнение на кадрова военна служба след завършването му. Със заповед за министъра на отбраната от 12.09.2018г. договорът бил прекратен и ищецът бил освободен от военна служба. Ищецът бил поканен да плати разходите за издръжка, обучение и квалификация в размер на 38811, 68 лева пропорционално на срока на неизпълнение на договора. Съгласно кадрова справка общо дължимата сума, определена по реда на Наредба № Н – 1 от 14.01.2013г., била в размер на 44969, 68 лева. Счита, че посочената справка не отговаря на условията по Наредба № Н – 1 от 14.01.2013г., защото била неточна и не включвала детайлно разходите за обучение и за издръжка на курсанта. В действащия ЗОВСРБ не се съдържало разпоредба, която задължавала военнослужещите да възстановяват средствата за издръжка, обучeние и квалификация и/или преквалификация. В изпълнение на законовата делегация по чл.260, ал.4 ЗОВСРБ, която норма въвеждала задължение на министъра на отбраната да издаде нормативен акт за определяне на разходите, била издадена заповед на министъра на отбраната № ОХ – 766/06.10.2011г., но същата не отговаряла на изискванията на чл.37 ЗН и не пораждала правни последици. Впоследствие на основание чл.260, ал.4 ЗОВСРБ била приета Наредба № Н – 1 от 14.01.2013г., която също била отменена. В периода от сключване на договора на 19.12.2012г., до влизане в сила на Наредба № Н – 1 от 14.01.2013г. – а именно на 02.02.2013г., нямало нормативен акт, който да определи реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение и квалификация/преквалификация, и същите следвало да се определят по общия ред за определяне на разходи. В кадровата справка разходите неправилно били изчислени на база годишен бюджет, без да се държи сметка за продължителността на учебната година. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Поддържа, че разходите, подлежащи на възстановяване от ищеца на основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, се определят съгласно Наредба № Н – 1/14.03.2013г. (отм.), която е била действаща към датата на предсрочното освобождаване на ищеца от военна служба. Последвалата отмяна на наредбата с влязло в сила решение от 19.12.2019г. по адм.д. № 3316/2019г. на ВАС, нямала обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК и нямало данни за спиране на действието на оспорения нормативен акт – арг. чл.180, ал.2 АПК. Меродавният момент, в който е следвало да се установи приложимият нормативен акт, относно определяне на обезщетението по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ бил прекратяването на договора за военна служба - в случая на 28.10.2018г., когато е действала Наредба № Н – 1/14.03.2013г. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.111, б.“б“ ЗЗД. Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното: По делото се установяват следните обстоятелства, които не се оспорват и за тях за приети писмени доказателства по делото, а именно: На 19.09.2012г. на основание чл.142, ал.2 ЗОВСРБ е сключен договор между ищеца С. Г. Г. в качеството му на „курсант“ и ответника - Министерство на отбраната, с предмет уреждане на отношенията между страните във връзка с обучение на ищеца във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба (чл.1 от договора). Договорът е сключен със срок от 15 години, от които 5 години за обучение и 10 години за изпълнение на военна служба като професия за завършване на обучението (чл.2 от договора). Със заповед № КВ – 407/12.09.2018г. на министъра на отбраната на основание чл.163 ЗОВСРБ по писмено предизвестие от военнослужещия – ищец, сключеният с ищеца договор за военна служба е прекратен и ищецът е освободен от военна служба, считано от 28.10.2018г. Със заповед № РД – 01-238 на началник на Военно формирование 44320 – Сенокос за отчисляване на ищеца от списъчния състав на военното формирование, е определено, че на основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.19 от Наредба № Н – 1/14.01.2013г. ищецът дължи да възстанови разходите за издръжка, обучение и квалификация съразмерно с неизпълнения срок на договора (3211 дни) в размер на 39539, 33 лева. От последната сума е разпоредено да се извършват прихващания с дължими на ищеца обезщетения при прекратяване на договора (т.3.1 и т.3.2 от заповедта). От горното следва, че въз основа на свое писмено предизвестие ищецът е освободен от военна служба преди изтичане на първоначално уговорения 10 - годишен срок за изпълнение на военната служба, поради което на основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ същият дължи възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. База за определяне на обезщетението по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ са разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, а редът и начинът за изчисляването им се определят от министъра на отбраната съгласно нормата на чл.260, ал.4 ЗОВСРБ. В изпълнение на законовата делегация по чл.260, ал.4 ЗОВСРБ е издадена Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр.8 от 29.01.2013 г. и отм., бр. 63 от 17.07.2020г.). Посочената наредба в случая е приложимо право, защото е била действаща към датата на освобождаване на ищеца от военна служба – 28.10.2018г., към който момент възниква правото на ответника на обезщетение по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ – в посочения смисъл са решение № 826 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 58 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 53/2009 г., III г. о., ГК. Последвалата отмяна на Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. с решение № 17460 на ВАС от 19.12.2019 г. по адм. д. № 3316 от 2019г. не отменя приложимостта й в настоящия случай, защото отмяната на подзаконовия нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК. За срока на обучение във висшите военни училища курсантите се подготвят за изпълнение на военна служба като професия и със средствата от бюджета на Министерството на отбраната им се осигуряват: стипендии за звание, храна и вещево доволствие - при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната, медицинско обслужване, задължително застраховане срещу смърт и неработоспособност вследствие на злополука при или по повод на изпълнение на задължения във връзка с подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, настаняване в общежития на висшите военни училища, транспорт и настаняване при изпълнение на задачи, свързани с подготовката им за изпълнение на военна служба, извън постоянното им място за обучение, както и при пътуване по медицински причини – чл.142, ал.2, т.1 ЗОСВРБ. Видовете разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите, които подлежат на възстановяване на основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, са посочени в нормата на чл.3 от Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. (отм.). Подлежащите на възстановяване разходи се определят от длъжностното лице, което издава заповедта за отчисляване от списъчния състав и за тези разходи се издава справка, в която се посочва неизпълненият срок от военната служба и разходите поотделно, както и сумата, пропорционално на неизпълнения срок от военната служба – чл.14 и чл.19 от Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. (отм.). В случая такава справка е приета като доказателство по делото, подписана от командир на Военноморските сили към Командване на военноморските сили (л.53 от делото). В същата са посочени разходи по чл.3, т.1 от Наредбата (отм.) за времето на обучение на ищеца като курсант – 44969, 68 лева, като други разходи по чл.3 от Наредбата (отм.) не са отчетени. Посочен е общ срок на договора за военна служба в календарни дни – 3652 дни и неизпълнен срок на договора за военна служба – 3211 дни, като пропорционално на неизпълнения срок обезщетението е определено в размер на 39539, 33 лева. Информацията за разходите по чл.3, т.1 от Наредбата – за обучението на курсант (единствено начислените в случая) се предоставя от началника на военното училище – чл.6, ал.4 от Наредбата. В случая конкретните разходи детайлно са описани в приетата като доказателство таблица – разходи за издръжка на един курсант във ВВМУ „Никола Вапцаров“ специализация „корабни машини и механизми“ редовна форма на обучение за периода 2012г. – 2017г. (л.56 и сл. от делото). В нея подробно са посочени разходите за издръжка (заплата, стипендии, пътни пари, храна и порционни пари и др.) и за обучение (медикаменти, материали, вода, горива, ел. енергия, разходи за текущ ремонт, застраховки и др.), като разходите са конкретизирани по отделни пера и стойност по отделни пера и са сумирани за всеки курс на обучение поотделно. Обобщено за петте курса на обучение в периода 2012г. – 2017г., вкл., разходите за един курсант съгласно таблица възлизат общо на 44969, 68 лева. От прието по делото заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като компетентно изготвено, се установява, че разходите, които подлежат на възстановяване от ищеца на ответника на основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ при прилагане на Наредба № Н-1 от 14.01.2013г. (отм.) възлизат на 39539, 33 лева. Заключението на вещото лице потвърждава, че определеният от ответника размер на обезщетението, обективиран в справката на командира на Военноморските сили (л.53 от делото) и заповед на министъра от отбраната за освобождаване на ищеца от военна служба (л.42 от делото), е законосъобразно установен. Неоснователно се възразява от ответника за неправилно изчисление на дължимото обезщетение поради това, че следвало да се приспаднат задължителните ваканции по време на обучението. Обезщетението по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ се дължи при предсрочно прекратяване на договора за военна служба, но след като вече е бил изтекъл срокът на обучение (5 години) и е започнало изпълнението на военната служба (при първоначално уговорен срок от 10 години), за разлика от обезщетението по чл.260, ал.2 ЗОВСРБ, което се дължи при напускане на курсант преди завършване на обучението. Обезщетението по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ е в размер на разходите за издръжка и обучение по време на обучението пропорционално на времето, в което не е изпълнен договорът за изпълнение на военната служба, а обезщетението по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ – в размер на разходите за издръжка и обучение за времето, в което военнослужещият е бил обучаван. При това въпросът за ползването на ваканции по време на обучението и тяхната продължителност е ирелевантен в случая, защото обезщетението се дължи след завършване на обучението поради неизпълнение на военната служба за уговорения срок. Разходите за обучение и издръжка за 5 – годишния срок на обучението са формирани от сбора на разходите за всеки отделен годишен курс от обучението поотделно и общият сбор от разходите по време на обучението е базата за определяне на обезщетението. Тези разходи се дължат пропорционално на неизпълнения срок на договора, т.е. при съотнасяне на първоначално уговорения срок на договора за изпълнение на военната служба – 10 години или 3652 дни (за периода 13.08.2017г. – 13.08.2027г.), към неизпълнената част от срока на договора за изпълнение на военна служба – 3211 календарни дни (28.10.2018г. – 13.08.2027г.), като броят на календарните дни е изчислен от вещото лице. Предвид изложеното съдът приема, че определеното от ответника обезщетение по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ, което не се спори, че е било платено след извършване на законоустановените удръжки по чл.260, ал.5 ЗОВСРБ, е платено при наличие на валидно правно основание. При това искът за възстановяване на платени без основание суми е неоснователен и следва да се отхвърли. По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има само ответникът, на който следва да се присъдят разноски в общ размер от 400 лева (депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП, поради невисока правна и фактическа сложност на делото в сравнение с други дела със сходен предмет и предвид това, че разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание). Така мотивиран, съдът