Решение № 233 от 10.10.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 252/2023 г.

Производството е по чл. 294 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на А. А., временно изпълняващ кмет на О. Ч. срещу Постановление за налагане на глоба от 18.09.2023г. по изп.д. № 31/2023г. по описа на ЧСИ №•• с район на действие – Окръжен съд-[област]. С атакувания акт, на основание чл. 290 АПК е наложена глоба на кмета Б. Х.-кмет на община Ч. в размер на 400 лв. седмично, считано от датата на връчване на постановлението до изпълнение на задължението да завери/разпореди заверка на скица-проект за поземлени имоти №№ 2150 и 2151, кв. 76 [населено място], [община]. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по искане на А. П. за принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № АП-03-14-255/24.06.2022г. на Областен управител – [област], с която е отменен отказа на кмета на [община], обективиран в писмо № ОС-ОП-62-008/27.05.2022г. за заверка на скица проект за [ПИ] и [ПИ], кв.76, [населено място], издадена по реда на чл. 52, ал.1 ЗКИР като незаконосъобразна и е определен 14-дневен срок за заверка. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановлението, в жалбата се иска отмяна на атакуваня акт. Иска се също съдът да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 282 ал.1 т.1, т. 7 и т. 8 АПК. Съображенията, изложени в жалбата се свеждат до следното: Твърди се, че е отправена покана до кмета за изпълнение, която съдържа предупреждение за последиците по чл. 290 АПК, като в законовия срок е депозирано възражение от кмета. След възражението ЧСИ издава Постановление за отказ да се прекрати изпълнителното дело, което е обжалвано от кмета пред АССм и по адм.д. 207/2023г. по описа на АССм, жалбата на кмета срещу постановлението е отхвърлена. Към момента има молба за отмяна на влязло в сила решение по това дело. С постановление на ЧСИ от 15.08.2023г. на кмета е наложена глоба, която е отменена от съда по адм.д. 228/23г.по описа на АССм. На 18.09.23г. отново е издадено Постановление на ЧСИ, с което се налага глоба на кмета и това постановление е предмет на настоящия съдебен контрол. Твърди се в жалбата, че в постановлението от 18.09.2023г. няма мотиви; от него не е ясно на какво се позовава ЧСИ за налагане на глобата; не става ясно какво точно се иска от кмета на Общината във връзка с исканата заверка. Твърди се също, че глобата се явява недопустимо наложена, тъй като Б. Х. участва в местни избори и като кандидат за кмет ползва отпуск, поради това е в невъзможност да изпълнява задължения като кмет. Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и изхожда от страна в производството по изпълнение, поради което е допустима. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, доказателствата за тях и правни изводи: П. А. съд-[област] е било образувано съдебно производство - № 113/2020г., по жалба на А. И. П., [ЕГН] срещу Отказ за издаване на скица-проект за недвижим имот по чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, обективиран в писмо № УТ-С-49001 от 31.03.2020 г. на кмета на [община]. АССм е отхвърлил жалбата на г-н П. срещу отказа. С решение на ВАС № 2458/ 23.02.2021г. по адм.д. 10307/2020г. се отменя решение № 170/ 30.07.2020г. на АССм и вместо него се отменя отказа на кмета за издаване на скица – проект, обективиран в писмо № УТ-С-49001 от 31.03.2020 г. и делото се изпраща на кмета на община Ч. за ново произнасяне по заявлението на П. с вх. № УТ С-49/20.03.2020г. С писмо от 27.05.2022г. кмета на общината отказва да завери скица – проект за [ПИ] и [ПИ]. По жалба на П. срещу този отказ, е издадена Заповед № АП-03-14-255/24.06.2022г. на областния управител, с която отказът е отменен и е определен 14-дневен срок от получаването на заповедта за заверка на скицата-проект за цитираните два имота. Заповедта на областният управител е издадена на основание чл. 97, ал.1, предл. второ и трето и ал.3 АПК, вр. чл. 32, ал.1 и ал.2, изр. второ и чл. 31, ал.1 т.5 ЗАдм. По жалба на кмета срещу заповедта е образувано адм.д.203/22г. по описа на АССм, по което жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Определението на АССм е оставено в сила с определение 9708/1.11.22г. по адм.д. 9544/22г. на ВАС. С това, заповедта на областния управител влиза в сила на 1.11.2022г. /датата на постановяване на определението на ВАС/. Тази заповед е годно изпълнително основание по чл. 268, т.1, предл. първо АПК и съдебният изпълнител е органът по изпълнението на основание чл. 271, ал.1, т.2 АПК. Изложеното е в подкрепа на извода, че атакуваното Постановление на ЧСИ от 18.09.2023г. изхожда от компетентен по степен, място и материя орган. В постановлението се съдържат фактически и правни основания, включително се съдържат мотиви по отношение размера на глобата. Описани са административните и съдебни производства, свързани със заявлението на г-н П.. Видно от материалите по делото е, че освен административни и съдебни производства, има също така и прокурорска преписка и сезиране на омбудсмана на РБ. Посочено е в Постановлението конкретното изпълнително основание – заповедта на областния управител, с която се отменя отказа на кмета за заверка на скица- проект. В атакувания акт са описани действията на съдебния изпълнител, свързани с изпращане на ПДИ; изложени са подробни мотиви относно размера на глобата по чл. 290 АПК. Съдебният изпълнител се е позовал на данни за трудовото възнаграждение на кмета, за размера на инфлацията. Посочил е също, че нежеланието за изпълнение на обикновена услуга и неизпълнението на заповедта на областния управител, водят до злоупотреба с право, доколкото това поражда жалби, съдебни и административни производства. Изложени са съображения, че липсва административна сложност на действието и глобата цели единствено да мотивира лицето да извърши действието. Описано е, че продължение на четири години се водят производства поради нежеланието на длъжностното лице да извърши услугата и поради липсата на воля от негова страна да се изпълни действието. Описано е в постановлението, че веднъж вече същото длъжностно лице, е извършило услугата, което сочи, че не се оспорва компетентността му. Мотивирано е, че изпълнението все още е възможно и глобата се явява единствения възможен стимул; тя се налага за постигане на едно желано фактическо състояние в настоящето, а не за мотивиране на лицето към законосъобразно поведение в бъдеще. Изложени са мотиви, че размерът на глобата следва да е дори максималният, като се съобрази безкрайният ресурс за жалби. Съдът, като съобрази изложеното в атакувания акт и доказателствата по преписката, счита, че Постановлението е издадено при съобразяване с процесуалния и материалния закон. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли в частта, с която се иска отмяна на постановлението. А в частта, с която се иска прекратяване на изпълнителното дело, жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, предвид правомощията на съда по чл. 298 ал.1 АПК, според които съдът действа като контролно-отменителна инстанция и предвид факта, че прекратяването на изпълнителното производство не е в правомощията на съда. Страните не спорят, че към датата на налагане на глобата с обжалваното постановление, задължението не е изпълнено от длъжника. Съгласно чл. 290, ал. 1 АПК при виновно неизпълнение органът по изпълнението налага на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, глоба от 50 [рег. номер]. седмично до изпълнение на задължението за определено действие. Според ал. 3 на същата норма, глобите по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в и в АПК. Предвид фактическите установявания по делото съдът намира, че в случая са били налице всички условия за издаване на оспорения акт – налице е годно изпълнително основание, длъжникът е поканен да изпълни задължението доброволно, което той не е сторил в определения 14-дневен срок. Налице са основанията на чл. 290 АПК за налагане на глоба. Размерът на глобата не е фиксиран в закона и се определя в посочения в нормата диапазон в зависимост от всички обстоятелства, в т. ч. процесуалното поведение на длъжника като не съществува изискване при първо нарушение глобата да бъде наложена в минималния предвиден в кодекса размер. В случая, при определяне размера на глобата е съобразено цялостното поведение на длъжника, както и заеманата от него длъжност. Съобразени са от органа по изпълнение водените административни и съдебни производства, провокирани от неизпълнението. Спазен е чл. 6 АПК, доколкото става дума за неизпълнение от страна на орган на власт, публично лице, с което се дават негативни послания на обществото относно неизпълняването на съдебните и административните актове.Размерът на глобата е в рамките на законоустановения и отговаря на принципа за пропорционалност. По изложените съображения съдът намира оспорения акт за законосъобразен.Жалбата в частта, с която се иска отмяна на постановлението, като неоснователна, следва да се отхвърли. В частта, с която се иска прекратяване на изпълнителното производство жалбата е недопустима, поради това, че в производството по чл. 294 АПК съдът не може да излиза от предмета на проверка, който е ограничен само до обсъждане на законосъобразността на действието по изпълнение. Разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от органа по изпълнение. По отношение на разходите за копиране на материалите по преписката по изпълнителното дело и изпращането и в съда, следва да се отбележи, че според чл.297 ал.3 АПК това е задължение на органът по изпълнение. Доколкото по делото не е събрана дължимата държавна такса по т. 2б, б. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, такава на основание чл. 77 ГПК във вр. с чл. 144 АПК ще следва да се присъди с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 298, ал. 1 във вр. с чл. 290, ал. 4 от АПК, Административен съд – [област]