Решение № 611 от 18.11.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 252/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1684/5.3.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на С. Д. Л., с ЕГН •••••••••• от гр. Плевен - ответница в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 1.3.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Р. М. - АК-Враца против Решение №79/15.2.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 46/2023 по описа на Районен съд – Враца, с което на осн. чл. 88 от ЗКИР, във връзка с чл. 90 ЗКИР вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 124 от ГПК е признато за установено по предявения иск от „•••“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: ••• срещу С. Д. Л., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, съществуването на Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията гр. Козлодуй под вх. рег. № 1343/18.05.2015г., акт № 202, том 3, както и е постановено заличаване на вписаното обстоятелство, извършено с дв. вх.рег. № 2970/12.12.2022г., акт № 11, том 5 за едностранно прекратяване на договора за аренда на земеделска земя, вписан с дв.вх.рег. № 2970/12.12.2022г., акт № 11, том 5 на Служба по вписванията - гр. Козлодуй, поради едностранно разваляне на същия. Въззивницата обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди, че не е получавала плащане на аренда за периода след 2017г., поради което на основание раздел V т.3.2 била прекратила договора. Съществувала неяснота дали възиваемата страна -ответник е страна по договора за аренда, доколкото договорът бил сключен с ЕТ" М. А.-•••-Ю. К." гр. Враца и не била отразена покупката от „•••"ООД гр. София, на търговското предприятие на ЕТ" М. А.-•••-Ю. К." гр. Враца по чл. 15 ТЗ на 3.10.2016г., вписано в ОС Враца и СВ PC Козлодуй на неизвестна дата. Намира, че предложението на възиваемата страна-ответник да заплати на възъзвницата сумата 1609, 80 лв. за стопанските 2020/21г. и 2021/2022 г., само потвърждава неизпълнението на договора за аренда, дори за сумата от 25 лв. декар, тъй като дължимата се сума по „договора" била 4024, 50 лв. и включвала стопанските години от 2017-2022, а не само 2020-22г. Поддържа, че предложението на арендатора за заплащане на суми за стопанските 2020/21г. и 2021/2022 г. не можело да постави в забава въззивницата, тъй като било направено след прекратяване на договора за аренда от въззивницата, за което арендаторът бил уведомен на 21.10.2022 г. Твърди, че процесния договор е нищожен на основание чл.40 ЗЗД вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД защото при сключването му са нарушени нормите на чл.3 ЗАЗ, чл. 38 и 40 ЗЗД, тъй като: М. К. А. действайки като мним пълномощник на С. Д. Л., въпреки че му е известно че е сключен, вписан в ОСЗГ, и действащ Договор за аренда с „Дубъл - Be" ЕООД с. ••• за процесните земеделски земи / Дог.вх.№2318/7.12.2012г. СВ при PC Козлодуй и със срок от 1.10.2013-1.10.2018г/, сключил Договор за аренда, със сина си - Ю. М. К. в 2015г., и като негов пълномощник, и със срок на действие 1.10.2017г. до 1.10.2027г. Този договор бил сключен в нарушение на чл. 9 ЗЗД, доколкото противоречал на чл. 3 ал. 5 ЗАЗ, тъй като е било известно съществуването на сключен и вече вписан Договор за аренда с „Дубъл - Be" ЕООД с. ••• за процесните земеделски земи / Дог.вх. №2318/7.12.2012г. СВ при PC Козлодуй и със СРОК от 1.10.2013-1.10.2018г/. Видно от тези факти, поддържа, че договорът за аренда вх.peг. №1343/18.05.2015г.СВ при PC Козлодуй не е породил действие, по арг. от действащата норма на ЗАЗ при наличието на предходен вписан договор за аренда. Освен това процесният от договор за аренда вх.peг.№1343/18.05.2015г.СВ при PC Козлодуй е следвало да влезе в сила от 1.10.2017 год., когато вече е действала изменената норма на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, по силата на която договор за аренда, който се сключи с пълномощник би могъл да е действителен, ако е сключен със съсобственик на над 50 % от идеалните части от арендувания имот, и то с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание, каквото М. К. А. никога не е имал. Поддържа, че неправилно при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд бил приел, че нормата на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ не е императивна. С жалбата не се правят доказателствени искания, но към нея са представени незаварени копия следните документи: покана – предизвестие за прекратяване на договор за аренда, пълномощно с рег. 3 7357/07.10.2022 г. по описа на нот. П. Ц. с рег. № ••• и район на действие РС-Плевен, на известие за доставяне на пощенска пратка, и нечетлив договор за аренда на земеделска земя от 2012 г., като предвид липсата на искане за приемането им като доказателство по делото съдът не следва да се произнася по приобщаването им към доказателствата по делото. В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата ••• ЕООД, с ЕГН ••• от ••• - ответник в първоинстанционното производство, депозира такъв с вх. №3355 от 19.3.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 19.3.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.М. Л. АК-Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства. Позовава се на преклузия на възраженията за местна подсъдност и искания за събиране на доказателства, тъй като не е подала отговор на исковата молба. Тъй като с въззивната жалба се въвеждат твърдения за допълнителен период на неизпълнение назад до 2017 г., който не е послужил в поканата и предизвестието и за разваляне на договора и не е предмет на делото прави възражение за погасяване на давност на вземането за този период. Намира, че възражението за периода назад до 2017 г. е ново, направено едва с въззивната жалба се въвежда това като някакво основание за неизправност на платеца, извън това по предизвестието и поканата, относими към заявения период по спора. Твърди, че „•••“ ООД, вкл. чрез праводателя си - едноличен търговец е изпълнило плащанията си и за този период чрез депозиране на сумата по сметка на „•••“ ООД и предоставяне на пълномощно на въззивницата, с което са усвои сумата. Сумите били налични по банковата сметка на въззиваемото дружество преди получаване на поканата за разваляне на договора, а кредиторът на парично вземане винаги имал интерес и от забавено изпълнение. Твърди, че не бил открил сметка на името на въззивницата, тъй като банката отказала. Намира за преклудирано направеното с въззивната жалба възражение за квотите на арендодателя по процесния договор за аренда, предвид твърдяното изменение на ЗАЗ през 2017 г., а разгледано по същество и за неоснователно, тъй като меродавен момент за преценка е не влизането в сила /началото на изпълнение като стопанска година/ на договора, а единствено датата на неговото сключване, когато следва да се преценява твърдяно противоречие с нормативната уредба. Оспорва поради преклудиране, и заявените за първи път с въззивната жалба оплаквания и възражения за мним пълномощник, злоупотреба с представителна власт, договаряне сам със себе си при липса на съгласие и т.н. С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на PC Враца. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява. В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител оспорва иска. Жалбите са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в процеса, в рамките на законоустановените срокове и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с наведените от страните доводи, при което формира следните фактически и правни изводи: От приетия като доказателство на л. 7-8 от първоинстанционното дело договор за аренда на земеделска земя от 14.05.2015 г. по описа на нот. В. В. с рег. № ••• в рег. на НК и район на действие РС-Враца се установява, че ответницата С. Д. Л. е предоставила на Ю. М. Ф., действащ като ЕТ „М. А. – ••• – М. К.“ нива от 32, 196 дка, трета категория земя, в местността „•••“, представляваща имот № 036007 по КВС на землището на с. •••о, общ. Хайредин, обл. Враца, ЕКАТТЕ: 48492, граници: № 000616, 036008, 036022, 036023, 036024, 036025, 036606. Видно от отбелязването върху договора същият е вписан вх. Рех. 1343/18.05.2015, акт № 202, том 3, партида 33542 в Службата по вписванията гр. Козлодуй. В договора страните са постигнали съгласие, че договорът се сключва за 10 стопански години, считано от 01.10.2017 г., арендното плащане в размер 25 лв. на декар годишно или общото арендно плащане възлиза на 805 лв. годишно. В IV-2 страните са уговорили падеж на задължението за арендно плащане – края на стопанската година. След сключване на процесния договор за аренда арендаторът ЕТ „М. А. – ••• – Ю. К. “ е прехвърлил с договор от 03.10.2016 г. търговското си предприятие на „•••“ ООД, гр. София (л. 5 от първоинстанционното дело). Продажбата на търговското предприятие е вписана в Търговския регистър на 15.12.2016 г. С Заявление рег. № 9339/09.12.2022 г. по описа на нот. Е. К. с рег, № ••• в рег. на НК и район на действие РС-Козлодуй арендаторката ответница С. Л. е поискала вписване на разваляне на договора за аренда поради твърдяно неизпълнение на арендатора на задължението му да заплати арендното плащане за периода 2016-2022 г. в общ размер от 4024, 50 лв. ( л. 6 от първоинстанционното дело). Във вписаното в Службата по вписванията гр. Козлодуй заявление са описани като приложения покана- предизвестие, разписка за връчване на покана, актуално състояние на арендатора, квитанции за платени такси, които обаче не са приложени по делото. Молбата на ответницата е уважена от съдията по вписванията към РС – Козлодуй видно от отбелязването по нея за вписването и под дв. вх. № 2967, вх. Рег. № 2970/12.12.2022, акт. № 11, том V. Ищецът и въззиваем не твърди ответницата да е получила плащане на арендната сума. В срока за отговор на исковата молба и в хода на първоинстанционното дело ответницата не е направила възражение, че не е получила получила арендното плащане. Независимо от изложеното, на л. 9 от първоинстанционното производство е представено копие от пълномощно рег. № 8686/10.10.2022 г. по описа на нот. по силата на което аредаторът е упълномощил ответницата да се изтегли от банковата му сметка сумата от 1609, 80 лв. – арендно плащане за стопанските 2020-2021 и 2021/2022 г. За удостоверяване, че вероятно по сметката имало покритие за извършване на плащане въз основа на пълномощното е представено копие от платежно нареждане от 07.10.2022 г. за превеждане по тази сметка на сумата от 1700 лв. Направен е опит за връчване на това пълномощно с нот. покана рег. № 8387, том 1, акт 72 от 13.10.2022 г. по описа на нот. М. М. с рег. № ••• в рег. на НК и район на действие РС-Плевен ( л. 11 от първоинстанционното дело), и същата в връчена при отказ на 18.10.2022 г. удостоверено от нотариуса и 1 свидетел. (л. 12 от първоинстанционното дело). Не са представени доказателства за заплащане на ответницата да получи дължимото арендно плащане за 2016-2019 г., но и такова възражение не направено от нея в хода на първоинстанционното дело. Представено е и е прието като доказателство на л. 13 от първоинстанционното дело пълномощно за разпореждане от сметката на ищеца със сумата от 805 лв. за стопанската 2019-2020 г., но няма никакви доказателства да се правени опита за връчването му на ответницата. Ответницата не е подала отговор на искова молба и молбата й за възстановяване на срок за подаване на отговор е оставена без уважение от първоинстанционния със с определение № 1141/28.07.2023 г., което е влязло в сила като необжалвано. Първото открито съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд е проведено на 26.09.2023 г. За това заседание ответницата е представили с писмена молба вх. № 10735/07.09.2023 г. (л. 51 и сл.) документи които са приети като доказателство от първоинстанционния съд в първото открито съдебно заседание на 26.09.2023 г. Видно от същите – с декларация рег. № 744 от 08.10.2015 г. по описа на кмета на общ. Хайредин ответницата е оттеглила пълномощното рег. № 163/17.06.2004 г. по описа на кмета на общ. Хайредин, дадено на М. А., което му е послужило за сключване на процесия договор ( л. 54 от делото). Представила е и договор за аренда на същия имот вписан с дв. вх. № 3518 от 07.12.2012, акт 282, том 6 като по него арендодател е ответницата, а арендатор е „Дубъл Ве“ ЕООД, като договорът е сключен за 5 стопански години. ( л. 56 от делото), както и справка от вписванията по партидата й в Службата по вписванията – гр. Козлодуй ( л. 57). Ответницата е спорила с молбата си от 07.09.2023 г. да е подписвала пълномощното въз основа на което е сключен договора за аренда. Ищецът, чрез процесуалния си представител е заявила, че ще се ползва от него, открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК и видно от приетата като доказателство СгрЕ на л. 82-88 от делото подписът на пълномощното рег. № 163/17.06.2004 г. по описа на кмета на общ. Хайредин е изпълнен от ответницата. Пред въззивната инстанция не са приети доказателства и няма искане за приемането на доказателства, въпреки че към въззивната жалба е приложена покана- предизвестие от ищцата чрез пълномощника й М. В. П. до ищеца за прекратяване предсрочно на процесния договор, пълномощно рег. № 7357/07.10.2022 г. по описа на нот. П. Ц. с рег № ••• в рег. на НК и район на действие РС – Плевен с което ответницата е упълномощила М. В. П. с правото да прекратява договори за аренда, както и известие за доставка по пощата на документ на 26.10.2023 на М. А. К.. При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: В тежест на ищеца е да докаже валидността на сключения договор за аренда. По делото пред първата инстанция е изследвана и потвърдена автентичността на пълномощното по което е сключен договора, поради което и лицето което е подписало договора от името на ответницата е имало валидно учредена представителна власт., поради което и настоящият съдебен състав намира направеното с молбата от 07.09.2023 г. пред първоинстанционния съд възражение на ответницата е, че лицето което я е представлявало при сключване на сделката – М. А. действал като нейн мним пълномощник за недоказано. Настоящия съдебен състав намира и възражението на жалбоподателката че продажбата на търговското предприятие на ЕТ „М. А. – ••• – Ю. К.“ не и била съобщена за неоснователно. Продажбата на търговското предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ включва продажба на правата, задълженията и фактическите състояния включени в него, в конкретния случай и правата и задълженията по процесния договор за аренда. Тази продажба е вписана в Търговския регистър на 15.12.2016 г., който е публичен, с което ищцата е уведомена за продажбата на търговското предприятие. С въззивната жалба за първи път ответницата е направила възражение, че не е получила плащане по договора за аренда след 2017 г., което макар и да е възражение свързано с предмета на доказване, не е своевременно направено пред първоинстанционния съд, поради което и не може да бъде обсъдено като преклудирано. По отношение на възражението, че процесният договор за аренда е сключен по време на действието на предходен договор за аренда със срок 01.10.2023-01.10.2018 г. настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че след изтичане срока на договора от 2012 г., тоест след приключване на стопанската 2016/2017 г., процесният договор за аренда, вписан в службата по вписванията на 18.05.2015 г., се явява първи по ред и на правата на ищеца като арендатор са непротивопостами тези по евентуално последващо сключени от ответника договори за аренда. В този смисъл е и нормата на чл. 3, ал. 5 ЗАЗ, според редакцията й ДВ, бр. 13/2007 г., По отношение на възражението във въззивната жалба, че договорът за аренда противоречал на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че преценката коя е приложимата редакция на ЗАЗ следва да се извърши съобразно датата на постигане на съгласието между страните, в случая 18.05.2015 г. Към тази датата нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, според редакцията й ДВ, бр. 13/2007 г., е предвиждала, че договорът за аренда може да се сключи от всеки съсобственик, независимо от размера на дела му в съсобствеността. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователни и поради съвпадение на правните изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото и направеното искане право на разноски има въззиваемия. Същият е направил разноски за адвокат в размер на 1480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, които претендира поради което и следва да му бъдат присъдени. Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд