Мотиви към Решение № 437 от 14.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1607/2023 г.

Мотиви по ВАНД № 1607/2023 г., по описа на СГС, XVII-ти състав: Образувано е по жалба, подадена от А. Д. чрез защитника му адв. Т. М. срещу решение № 5103 от 13.12.2022 г. по НАХД № 9976/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с което подсъдимият А. Н. Д. - роден на •••• г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, висше образование, живущ в гр. София, кв. „Сеславци“, ул. „••••, ЕГН: •••••••••• е признат за виновен в това, че на 14.08.2021 г., около 10: 00 часа, в гр. София, кв. „Сеславци“ срещу подстанция „Металургична“ на около 100 метра от ул. „Сеславски път“ на публично място чрез произвеждане на изстрели с гладкоцевна ловна пушка, като проявил жестокост /съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните вр. чл. 151, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност / към гръбначно животно - куче / с кафяво-черна космена покривка – шарен с бели петна по гърдите от мъжки пол на възраст около 1-2 години, порода – смесена /му причинил противозаконно смърт – чрез нараняване с метални чужди тела – проектили /сачми/, които причинили следните травматични увреждания – разкъсване на белия дроб и големи кръвоносни съдове в гръдната кухина, довели до загубата на големи количества кръв и смърт, като начинът и средствата са опасни за живота на хора и животни –произведени изстрели с гладкоцевна пушка, марка „Churchill“ 12-ти калибър, с фабричен номер № 179909 - престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК и му е наложена глоба в размер на 1000 лева. В жалбата се съдържат оплаквания за несъставомерност на деянието, неправилност на съдебния акт. Жалбоподателят отправя искане да бъде отменено решението в цялост и да бъде оправдан обвиняемия. В допълнението към въззивната жалба се изтъкват съображения за неразкрИ.е на обективната истина по делото и необоснованост на съдебния акт, както и неправилно приложение на закона. Позовава се на чл. 5 ЗЛОД и чл. 74, ал. 3 от ППЗЛОД, съгласно който ловуването на хищници се извършва във всички дни в седмицата. Изтъква, че в процесния ден А. Д. е имал издадено разрешително за лов и се е намирал в ловностопански район. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на полицаите И., Д. и Н. И., а показанията на И. са заинтересовани, предвид това, че е изготвил заповед за задържане на лицето. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде оправдан А. Д. по повдигнатото обвинение. В съдебното заседание, обвиняемият А. Н. Д., се явява лично и с адвокат Б., с пълномощно по делото. Обвиняемият поддържа, че е невинен и моли да бъде оправдан. Защитникът адв. Б. моли съда да постанови съдебен акт, с който да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение като изтъква, че деянието не е съставомерно, тъй като обвиняемият е имал разрешително за лов за отстрел на хищници на територията на ловностопанския район. По изложените причини намира, че деянието не е съставомерно и единственият справедлив съдебен акт е оправдателен. Софийска районна прокуратура, редовно призована, завявява, че намира жалбата за основателна. Изтъква, че отстрелът на кучето е извършено от обвиняемия в ловностопански район по време, в което е имал издадено разрешително по надлежния ред. Безспорно е, че кучето е било без нашийник, повод или намордник, нямал е отличителни знаци, нито каквато и да е индиция, че се касае за куче със стопанин. Напротив, кучето било само в полето, като около него не е имало хора. Спорно е дали е имало две кучета, доколкото такива доказателства се съдържат само и единствено в показанията на двамата полицейски служители, третият обаче – Н. И., в съдебна фаза е заявил изрично, че не е видял две кучета. Счита, че жалбата е основателна. Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа следното: Обвиняемият А. Н. Д., ЕГН ••••••••••, е роден на •••• г. в град София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с адрес: град София, кв. Сеславци, ул. „•••• и работи в „Е.“ АД. Същият е с добри характеристични данни, няма други противообществени и противоправни прояви, не е освобождаван и от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. На 14.08.2021 г., в гр. София, кв. „Сеславци“, около 10: 00 часа, обв. А. Н. Д., заедно с баща си - св. Н. Д. и председателя на ловна дружинка „Сеславци“ - св. А.Б., се връщали от лов и пътували с джип „Дайхатсу Фероза“, с регистрационен номер ••••, собственост на св. Н. Д., управляван от обв. А. Д.. В района на кв. „Сеславци“, срещу подстанция „Металургична“, на около 100 метра от ул. „Сеславски път“, в ожънат блок с бали, забелязали животно. Обв. А. Д. спрял автомобила, взел пушката си - гладкоцевна, марка „Churchill“, 12-ти калибър, с фабричен № 179909 и отишъл да провери какво дебне животното. След като се приближил, обв. А. Д. се прицелил и стрелял по дивоскитащо куче, намиращо се само в полето в ловностопанския район „Сеславци“, без марки или други обозначения. След изстрела, кучето продължило да тича, като обвиняемият произвел втори изстрел в следствие на който кучето паднало. В непосредствена близост били полицейските служители Г. Д., Н. И. и И. И.. Полицейските служители извършили проверка, при която установили лицата в автомобила като св. Н. Д. и св. А.Б., а стрелецът като обв. А. Д.. Всяко от лицата разполагало с ловна гладкоцевна пушка, надлежно вписана в разрешителното за огнестрелно оръжие, издадено от служба КОС при 05 РУ-СДВР на съответното лице. С протокол за доброволно предаване на място, обв. Д. предал пушката си марка „Churchill“, 12-ти калибър, с фабричен № 179909, която била запечатана в присъствието на собственика й. Бил извършен оглед на местопроизшествието, чийто предмет бил труп на куче, легнало на дясната си страна с глава в посока на кв. „Сеславци“ и крака към кв. Бухово, цвят - оранжево-кафяв с черни шарки и бял цвят в областта на корема, а в областта на корема се наблюдава и бял цвят. Нараняванията на кучето са причинени от метални чужди тела (проектили), попаднали в тялото му, като е налична причинно-следствена връзка между предизвиканите наранявания и смъртта на кучето. Оръжието предоставено от обвиняемия с протокол за доброволно предаване представлява стандартна, гладкоцевна пушка, надцевка, 12 калибър, а изследваните гилзи представляват гилзи от стандартни, ловни патрони за гладкоцевно оръжие, 12 калибър. Заключението е обективно изготвено, не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло. От инцидента били причинени травматични увреждания - две кръговидни рани с размери 0.8-1 см отляво на трупа в гръдната област, осем разпръснати кръговидни рани с размери 0.8-1 см. Отдясно на трупа в областта на гръдния кош, като една от тях е с размери около 2.5 см. / между IX и X междуребрие/, като нараняванията са проникнали в дълбочина, засегнали са гръдния кош, има наличие на акумулирана кръв в гръдната клетка, тъканно увреждане на белия дроб и разкъсване на големи кръвоносни съдове в гръдната кухина, счупване на лява раменна кост, а в диафизата на коста е установено метално чуждо тяло — проектил. Констатираните травматични увреждания представляват огнестрелни рани, и травмите са причинили разкъсване на белия дроб и големите кръвоносни съдове в гръдната кухина, и нараняванията са получени от метални чужди тела - проектили, травмите са довели до загуба на голямо количество кръв и има причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие, причинените увреждания и смъртта на животното. Установява се, че на процесната дата /14.08.2021 г./ на А. Д. е било издадено разрешително за лов на дребен дивеч /пъдпъдък, гривяк, гургулица/, както и разрешително за лов на хищници. Гореописаната фактическа обстановка въззивният състав установява от събраните по делото и приобщени по делото доказателства, както и от тези събрани в хода на въззивното производство, а именно: гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия, свидетелски показания на Н. А.ов Д., А.Б., И. К. И., Г. Л. Д., Н. Д. И., проведени способи за доказване - ветеринарномедицинска експертиза, съдебно-балистична експертиза; писмени доказателства – членска карта № 092022 от Национално ловно-рибарско сдружение, удостоверение за подборно ловуване № 0888056/01.09.2020 г., билет за лов № 298542, заверен за 2022 г. индивидуално разрешение с № Серия ЮЗ 020563/14.08.2021 г. за улов на дребен дивеч /пъдпъдък, гривяк, гургулица / със срок от 14.08.2021 г. до 03.08.2021 г. за ловностопански район „Сеславци“, ловище „Папуро“, както и разрешително за лов на хищници в сроковете по приложение № 4 от ЗЛОД; отговор от Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите – София към Министерство на земеделието, с изх. № 14-4064 от 25.04.2023 г., с което е установено, че от страна на Регионална дирекция – София е извършена проверка в утвърдения Ловностопански план от Изпълнителна агенция по горите от 2019 г. на ТП ДГС София, като е установено, че прилежащите площи около подстанция „Металургична“ в кв. „Сеславци“ са посочени като ловни площи на Предоставен ловностопански район „Сеславци“ – 4, ловище „Папуро“ към СЛРД „София Изток“ – София; становище от Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите – София към Министерство на земеделието с изх. Рег. № 14-5609 от 09.06.2023 г., съгласно което на А. Д. е предоставено индивидуално разрешително за лов с № Серия ЮЗ 020563/14.08.2021 г. за улов на дребен дивеч /пъдпъдък, гривяк, гургулица / със срок от 14.08.2021 г. до 3.08.2021 г. за ловностопански район „Сеславци“, ловище „Папуро“, както и разрешително за лов на хищници в сроковете по приложение № 4 от ЗЛОД, удостоверение № 22 от Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, разрешение № 20160233656 от 22.07.2021 г., валидно до 21.07.2026 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия. Във връзка с доводите в жалбата и със служебната проверка на правилността на решението в цялост, въззивният съд намира следното: По делото е установено, че А. Д. е отстрелял с огнестрелно оръжие дивоскитащо куче в ловностопански район в деня на открИ.е на ловния сезон за дребен дивеч, в резултат от което е настъпила смъртта на кучето. Събраните гласни доказателствени средства еднозначно сочат, че кучето не е имало марки, нашийник или друг вид обозначения, както и че около него в полето не е имало хора. Мястото и времето на отстрела също се установяват безспорно от всички събрани гласни и писмени доказателствени средства. Авторството на деянието също е безспорно установено от анализа на всички събрани по делото доказателства. В хода на въззивното и първоинстанционното съдебно следствие са събрани писмени доказателства, от които еднозначно и безпротиворечиво се установява, че обвиняемият е имал издадено разрешение за лов на дребен дивеч /пъдпъдъци, гривяк, гургулица/, както и разрешение за лов на хищници, както и това, че мястото на отстрела попада в ловностопански район „Сеславци“. Противоречие в доказателствения материал съществува само досежно обстоятелството дали кучето е било едно или са били две. Въззивният състав намира, че кучето е било само едно, доколкото при разпита в съдебна фаза единият полицейски служител Н. И. заявява, че кучето е било едно, не е видял второ куче, а неговите показания се подкрепят и от разпита на свидетелите Н. Д. и А.Б., както и обясненията на обвиняемото лице, дадени в хода на производството. По своята същност обясненията имат двояко процесуално значение, от една страна, те са ефективно средство за защита, а от друга страна, обясненията са годно доказателствено средство. В разглеждания случай настоящият въззивен състав намира, че неправилно първоинстанционният съд не ги е кредитирал като годно доказателствено средство, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че същият е имал разрешение да отстрелва хищници, вкл. дивоскитащи кучета на територията на ловностопанския район. Ето защо настоящият състав намира, че обясненията на обвиняемия се подкрепят и взаимно се допълват от събрания доказателствен материал, поради което същите следва да бъдат кредитирани. За пълнота, следва да бъде изтъкнато, че твърдяната от жалбоподателя заинтересованост в показанията на полицейския служителя И. И. във връзка с това, че същият е изготвил заповедта за задържане, която впоследствие била отменена от съда не се установява, доколкото задържането не представлява действие по разследването, поради което по отношение на него не са налице пречките по чл. 118, ал. 2 НПК и същият законосъобразно е бил разпитан като свидетел както във фазата на досъдебното производство, така и от първостепенния съд. С оглед горното, съдът намира, че изложената фактическа обстановка е безспорно установена в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 от НПК. Въззивната инстанция намира, че при така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил неправилен извод за съставомерност на деянието. Съгласно чл. 325б, ал. 1 от НК, който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Нормата на чл. 325б, ал. 1 от НК е бланкетна. Правният статут на животните и тяхната защита е нормативно уреден в Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Съгласно чл. 8, т.3 от Закона за защита на животните, за жестокост към животните не се смята действията, които се извършват при лов и риболов, при спазване на изискванията по Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Съгласно чл. 160, ал. 2, т. 4 от ЗВД, умъртвяването на животни се допуска при практикуване на лов по реда на ЗЛОД. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗЛОД, обект на лов са подивели и скитащи кучета и котки в ловностопански райони. Съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за биологичното разнообразие, в раздел „гръбначни, клас „бозайници“, разред „хищници“ се включват семейство кучета и семейство котки. Съгласно чл. 44, ал. 4 ЗЛОД на хищници се ловува индивидуално, групово и по време на лов на други видове дивеч. Съгласно чл. 44, ал. 5 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 съобразно числения си състав ежегодно изпълняват план за отстрел на хищници, който се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, който в разглеждания случай за ЛРС „Сеславци“ за 2021 г. е предвиждал отстрел на 42 броя скитащи кучета. Съгласно чл. 58, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЛОД, на хищници се ловува индивидуално, групово и по време на лов на други видове дивеч, като се използват всички разрешени методи на ловуване, както и обучени за целта кучета и кучета за подземен лов. Съгласно чл. 73, ал. 3 ППЗЛОД унищожаването на подивели и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони се извършва във всички дни на седмицата. В разглеждания случай, в производството е безспорно установено, че действията по отстрел на куче са извършени по време на лов в ловностопански район, при издадено надлежно разрешително за лов на дребен дивеч и хищници в полза на обвиняемото лице. Безспорно е, че отстреляното куче е било без обозначителни знаци, без нашийник, марки или спъвачки, без индиции да е стопанисвано от някого, било е само в полето без хора около него, следователно попада в хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗЛОД. Отстрелът на кучето е извършено по ред и при спазване на изискванията на ЗЛОД, доколкото същото е извършено в ловностопански район, а обвиняемото лице е имало валидно издадено разрешително за лов на дребен дивеч и хищници в процесния ден. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че деянието не изпълва от обективна страна фактическия състав на чл. 325б, ал. 1 от НК. Липсва противозаконно причиняване на смърт, доколкото отстрелът на дивоскитащо куче е извършен при спазване на изискванията на ЗЛОД. Горната липса на елемент от обективната страна на обсъжданото престъпление, прави излишно изследването на субективната страна на деянието, но въпреки това въззивната инстанция следва да отбележи, че у обвиняемия не е съществувал умисъл за противозаконно причиняване на смърт на куче, доколкото същият е действал в съответствие с разпоредбите на ЗЛОД. Поради това и на основание чл. 304 от НПК единственият възможен изход от наказателното производство е оправдаването на обвиняемото лице по внесеното в съда обвинение за извършено от него престъпление чл. 325б, ал. 1 от НК, което налага отмяна на първоинстанционното решение и признаване на А. Д. за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Така мотивиран от фактическа и правна страна, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.