Решение № 1079 от 2.11.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2837/2023 г.

Производството е образувано по повод жалба на В. Е. Х., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. • от АК-Бургас, против наказателно постановление № BG2023/1000-882/НП от 29.06.2023г., издадено от началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване" към ТД Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр. с чл. 233, ал.1 от Закона за митниците, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5580, 00 /пет хиляди петстотин и осемдесет/ лева и на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 3, вр. с чл. 233, ал.1 от Закона за митниците са отнети в полза на държавата, като предмет на нарушение 450 броя кутии цигари, марка "DUNHILL fine cut master blend", с обща продажна цена в размер на 2790, 00 /две хиляди седемстотин и деветдесет/ лева. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения, както и поради материална незаконосъобразсност. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява, от адв. • от АК-Бургас, който оспорва законността на проверката. За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт •, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 03.07.2023 г.- л. 25, а жалбата е депозирана на 17.07.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: На 20.03.2023 г. около 19: 20 ч. на МП Летище Бургас Терминал "Заминаващи" митнически служители, сред които и свидетелят Д. Г. на длъжност главен инспектор в ТД Митници Бургас, извършили проверка на В. Е. Х., пътуваща с полет № W94551 от гр. Бургас, Р. България за Лондон, Великобритания. След преминаване на жалбоподателя през "зелен коридор"- нищо за деклариране и постъпило искане № 26/20.03.2023 г. за извършване на съвместна проверка от органите на Гранична полиция, свидетелят Г., заедно с други служители на ТД Митница Бургас и ГКПП Летище Бургас проверили багажа на жалбоподателя. В чекирания багаж – 1 бр. куфар, се констатирало наличие на цигари в търговски количества, а именно: 450 кутии /9000 къса/ цигари, марка "DUNHILL fine cut master blend", с български акцизен бандерол, с маркирана продажна цена върху опаковката 6.20 лв., всички облепени с български акцизен бандерол, съгласно Заповед № 3МФ- 26/10.01.2019 г. на Министъра на финансите за утвърждаване на нов образец на бандерол за тютюневи изделия, предназначени за реализация на вътрешния пазар. На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, проверяващият екип е снел писмено обяснение от В. Х., като същата заявила, че цигарите са за семейството й. Стоките били задържани с Разписка № 23002932/20.03.2023г. За митническите контролни действия, е съставен протокол за извършена митническа проверка от 20.03.2023 г. Актосъставителят Г. квалифицирал нарушението по чл. 233, ал. 1 във връзка с чл. 233, ал. 3 от ЗМ. Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочените факти съвпадат изцяло с посочените за нарушени административнонаказателни разпоредби. Неоснователен е доводът за несъответствие на цитираните законови разпоредби с описаната фактическа обстановка, поради това че не била посочена разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от ЗМ, понеже жалбоподателят е пътувал за страна извън ЕС- Великобритания. От съдържанието на разпоредбата на чл. 233, ал. 2 ЗМ става ясно, че същата е приложима в случаи на митническа контрабанда на стоки от държава външна за ЕС, пренесени на територията на Република България. Законодателят изрично е предвидил в чл. 233, ал. 2 ЗМ, че стоките следва да са намерени от контролните митнически органи в резултат на проверка, извършена на територията на Република България, т. е. безспорно се установява, че контрабандната стока е била пренесена или превозена на територията на българската държава, т.е. от трета държава извън ЕС. Очевидно е, че ако се касае за пренасяне на стоки от територията на Република България навън, последните няма как да са намерени на територията на Република България. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 233, ал. 2 от ЗМ не говори за опит за пренясяне, както чл. 233, ал. 1, което идва да покаже, че Д.ието по чл. 233, ал. 2 винаги е довършено с преминаването на съответните стоки от трета държава през външна гараница на ЕС, а не се извършва чрез пренасянето на стоките от държава- членка на ЕС извън границите на съюза, като в последния случай няма как тези стоки да се установят на територията му (в конкретния случай на територията на Република България). В конкретния случай по делото от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е направил опит да пренесе контрабандна стока извън пределите на страната, предназначена за друга държава, независимо дали е в ЕС или не. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на проверката, поради това, че свидетели били също митнически служители. Не съществуват каквито и да е основания за съмнение в безпристрастността на свидетелите, още повече, че самата жалбоподателка не отрича да е пренасяла стоките. Отделно от това, една от функциите на съответните органи е да следят за извършването на нарушения, като е напълно логично, когато са свидетели на такова, това да се отрази в съответните документи. Накрая, в закона липсва задължение за проверяващи да осигуряват „страничен“ свидетел, като проверяваното лице има възможността да ангажира доказателства в подкрепа на своята теза в хода на цялото производство, включително и пред съда, като искания в тази насока не са правени в нито един момент от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ "Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките", а когато за извършването на това нарушението е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са стоки, за които се дължи акциз или забранени за внос или износ стоки, съгласно ал.3, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия от 200 до 250 на сто от продажната им цена. В случая е установено, че пренасяната през границата стока е тютюневи изделия - цигари. В чл.2 от ЗАДС е предвидено, че на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия. Според текста на чл. 66 ЗМ, всяка стока предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Видно от изложеното, разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗМ предвижда две различни форми на изпълнителното Д.ие на това административно нарушение, а именно "пренася" и "превозва". В случая безспорно е установено, че процесиите стоки са били "пренасяни" от жалбоподателя, тъй като са се намирали в неговия багаж, а и в приложеното по делото писмено обяснение жалбоподателят е посочил, че са за неговото семейство. Жалбоподателят не е изпълнил своето задължение да декларира по установения ред пред митническите органи превозваната от него акцизна стока като е преминал зоната, в която е следвало да извърши това деклариране без знанието и разрешението на митническите органи акцизни стоки. С това поведение виновно е осъществил състава на чл. 233, ал.1 от Закона за митниците под формата на опит и следва да носи административно наказателна отговорност по чл. 233, ал. 3 от ЗМ. Следва да се отбележи, че задължението за деклариране е законодателно уредено (Закон за митниците) и в тежест на лицата, които пренасят съответните стоки, попадащи под този режим (за деклариране), е да са запознати с правната регламентация и да съобразяват поведението си с нормативно установените правила за деклариране. Продажната цена на недекларираната стока е надлежно изчислена в общ размер на 2790, 00 лева, на основание пap. 1, т. 34 от ДР на ЗМ, във връзка с чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчни складове (л. 24), като редът за изчисляване на тази цена е законово определен. Съгласно чл. 269, пap. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза се поставят под режим износ. На основание чл. 158 от същия регламент, всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим износ се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Недекларираните стоки не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл.1, т.21, буква „б“ от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС /наричан за краткост „Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446“/, поради което същите не могат да бъдат декларирани устно в съответствие с чл. 137, пap. 1, буква „б“ или с преминаване през „зелен коридор“, в съответствие с чл. 140, пap. 1, буква „а“, във връзка с чл. 141, пap. 1 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446, тъй като макар да са с търговски характер, стойността им надвишава законоустановения праг от 1000 EUR. Стоките не могат да бъдат декларирани по горепосочените начини и на основание чл. 142, пap. 1, буква „в“ от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия е забранен износът на тютюневи изделия, облепени с български бандерол. Предвид това стоките е следвало да бъдат декларирани с митническа декларация, която съдържа информация по чл. 162 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. Като е преминал през „зелен коридор“ - нищо за деклариране, жалбоподателят, не е изпълнил задължението си да декларира пренасяните от него стоки за трета стана, намиращи се в личния му багаж. Липсват обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното, респ. да обусловят квалифицирането на случая като маловажен съгласно чл. 28 от ЗАНН. АНО правилно е индивидуализирал наказанието глоба в минимален размер- 200 на сто от продажната цена на акцизната стока, и е наложил глоба в размер на 5580, 00 лева. Също така, правилно и в съответствие с разпоредбата на ал. 6 на чл. 233 от ЗМ е отнета в полза на държавата недекларираната стока. С оглед тези санкционни последици, следва да се посочи, че съдът намира възражението за несъразмерност на същите за неоснователни. Посочената в жалбата съдебна практика на ЕСПЧ се отнася до приложението на Валутния закон и при различна фактическа обстановка. ЕСПЧ се е произнесъл по повод отнемане на парична сума, която не е била декларирана от лицето, което я е пренасяло. В настоящия казус жалбоподателят е направил опит да пренесе през границата акцизни стоки в търговски количества, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. касае се за предмет, чието пренасяне през границата е забранено. Поради това и отнемането на този предмет не би могло да се счете за несъразмерна санкционна мярка за разлика от отнемането на парична сума, пренасянето на която не е забранено, но подлежи на деклрариране, какъвто е разгледаният от ЕСПЧ казус. В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в съответствие с процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено. С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Така мотивиран, Бургаският районен съд