Решение № 230 от 3.11.2023 г. на Административен съд - Видин по дело № 268/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на пълномощник на председател на ДАМТН-София, против решение № 113/19.04.2023 г., постановено по АНД № 1420/2022 г. на Районен съд Монтана, с което е отменено наказателно постановление (НП) № КГ-2421/25.11.2021 г., издадено от касатора, с което на ответника „Н••• 9•” ЕООД, ЕИК ••••, с адрес: гр. Монтана, ПК 3400, ул.”Димитър Талев” № 18, представлявано от управителя А.Д.Д., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000, 00 лева, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, за нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК (Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол). В касационната жалба се развиват подробни доводи за неправилност на атакуваното решение, свеждащи се основно до неправилност на изводите на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл.17 от НИКТГУРНТК. Иска се неговата отмяна, както и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът „Н••• 9•” ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски за процесуално представителство, за което прилага договор за правна защита и съдействие. Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, дават становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд Видин, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесет дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение № 113/19.04.2023 г., постановено по АНД № 1420/2022 г. на Районен съд Монтана е отменено наказателно постановление № КГ-2421/25.11.2021 г. на председател на ДАМТН-София, с което на ответника по касация, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000, 00 лева и е постановено заплащане на направени в административнонаказателното производство разноски за лабораторни изследвания на взети проби дизелово гориво, за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. НП е издадено на основание акт за установяване на административно нарушение № А-063/23.07.2021 г. В оспореното решение въззивният съд е приел с оглед събраните писмени и гласни доказателства, и назначената съдебно-химическа експертиза, че оспореното НП е незаконосъобразно, като издадено при недоказано по несъмнен начин нарушение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при вземане на пробите и извършване на лабораторните изследвания на течно гориво за дизелови двигатели. Касационната инстанция възприема тези изводи на въззивния съд за отмяна на наказателното постановление. По делото е установено по безспорен начин, че при взимане на пробите от процесното дизелово гориво и тяхното последващо изследване са допуснати съществени нарушения, които са довели до недоказаност извършването на процесното деяние от обективна страна. При тези обстоятелства изводът на Районен съд Монтана за нарушаване императивните правила по т.3 от БДС EN 590 и т.7.5 от Стандарт БДС ЕМ ISO 3170, във връзка с чл.17 от НИКТГУРНТК е правилен и обоснован, тъй като действително при вземане на пробите не са спазени изискванията на приложимите стандарти, които обезпечават коректното вземане на проби от светли горива и получаването на достоверни резултати от лабораторните им изследвания. Този извод на съда се подкрепя напълно от събраните по преписката и пред съда писмени и гласни доказателства, и особено от заключението на изготвената и приета пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено своевременно от касатора. При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съдът не намира основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на неговата отмяна. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби, което го прави валидно, допустимо, обосновано и правилно. С оглед изложеното твърденията на касатора са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид този изход на производството и своевременно направеното искане за разноски, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство по настоящето дело в размер на 1200, 00 лева, за което са представени надлежни доказателства, а именно договор за правна защита с отбелязване, че договорената сума е заплатена изцяло в брой. Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на касатора за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар, тъй като същият е под минималния нормативно установен размер по чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин