Решение № 2361 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1529/2024 г.

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба на В. Н. Л., чрез адв. П. Н. - ВАК, срещу Експертно решение № 91002 от зас. № 82/23.05.2024 г., издадено от Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е отменено обжалваното Експертно решение № 90673/15.02.2024 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А. Варна“ АД гр. Варна и е определен процент намалена работоспособност от 80%. Изложени са доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като с жалбата си до НЕЛК освидетелстваната е поискала диагнозата й да бъде преразгледана след извършен преглед на осн. чл. 45, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, а органът се е произнесъл по документи, като е определил по-висок процент трайна намалена работоспособност – 80 % с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и чуждата помощ по т.2.2, р.3, ч. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Твърди, че изначално искането на Л. до ТЕЛК е било да се установи, че същата не страда от психиатрично заболяване и чрез преосвидетелстване диагнозата й да бъде заличена. В тази връзка изтъква, че диагнозата й създава затруднения при намиране на работа, както и при възможността сама да отглежда детето си. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното ЕР на НЕЛК и връщане на преписката на НЕЛК с указание последната да извърши поискания преглед и въз основа на събраните актуални медицински данни да установи какво е здравословното състояние на жалбоподателката. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощените адвокати П. Н. и Е. М. с изричното уточнение, че искането на жалбоподателката е за извършване на нов преглед от психиатър, който да установи здравословното й състояние. Отправено е искане за отмяна на решението и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът НЕЛК– Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с подаденото от упълномощения юрисконсулт Д. становище с.д. 10550/24.07.2024 г. оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед действителната и правна сложност на делото прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание представител не се явява. Заинтересованата страна Първи състав на ТЕЛК при МБАЛ „Св. А.“ АД – Варна, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Агенция за хора с увреждания не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Териториално поделение на НОИ – Варна, чрез представената от упълномощения юрисконсулт Мл. К. молба с.д. 16074/4.11.2024 г. изразява становище за неоснователност на жалбата, отправя искане за отхвърлянето й като такава и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се оспорва по размер претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление-декларация с вх. № 032023112972206/29.11.2023 г. до ТЕЛК I-ви състав при МБАЛ „Света А.-Варна“ АД гр. Варна, В. Н. Л. е поискала да бъде преосвидетелствена по повод изтичане на срока на последното експертно решение. В заявлението е посочено, че жалбоподателката не работи, не получава пенсия и не се осигурява. Към заявлението са приложени медицинско направление за ТЕЛК № 20231126413584/26.11.2023 г. и амбулаторен лист от 21.112023г., издаден от д-р Й. Й., код специалност 18 – психиатрия, в който е посочена основна диагноза МКБ F20.0 – параноидна шизофрения, без посочени придружаващи заболявания и усложнения. В резултат на подаденото заявление-декларация, ТЕЛК I-ви състав при „МБАЛ Света Анна-Варна“ АД постановява Експертно решение №90673 от зас. №33 от 15.02.2024г., с което определя на жалбоподателката 60% трудова неработоспособност без чужда помощ, срок-пожизнен. Решението се постановява по документи на основание чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ /2019г/, съобразено с действащата към момента НМЕ и след обсъждане на представената медицинска документация. Към Решението са приложени АЛ от 21.11.2023г., 04.09.2023г., 15.12.2022г., 19.07.2022г., 26.04.2021г., 29.10.2021г., 26.10.2020г. Според комисията поставената на Л. диагноза F20.0 – шизофренна психоза с над 20-годишна давност по настоящем без психотична симптоматика на фона на поддържащото медицинско лечение, с оформена промяна на личността, обуславя 60% ТНР с пожизнен срок по ч.2, р.3, т.2.1 по НМЕ. В частта анамнеза е посочено, че за изминалия период Л. не е била хоспитализирана, като е на поддържаща терапия с абизол. Чувствала се сравнително добре; занимавала се с домакинството, но без желание, насила, чувствала се отпаднала, лесно се изморявала. През 2022г. искала диагнозата й да отпадне. Експертното решение е съобщено на Л. на 20.02.2024г., видно от приложеното на л. 124 от адм. преписка известие за доставяне. С писмо от 26.02.2024г., решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК-София. В жалбата Л. е посочила, че поставената й диагноза е силно изкривена, поради което не може да работи и да се грижи за детето си. Изтъква, че се грижи за майка си, която е с дясностранна пареза след тежък инсулт. Не пиела лекарствата си, а като ги вземала от аптеката ги оставяла на хора в нужда. Моли комисията да преразгледа казуса и да насрочи дата на която да се яви за преглед по чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. С писмо рег. №НЕЛК-Изх.-946/05.03.2024г. от РКМЕ към РЗИ – Варна е поискано да бъде изпратено МЕД на В. Н. Л.. С писмо изх. №04-158-1/07.03.2024г. е изпратено от РЗИ- Варна поисканото МЕД. С Експертно решение № 91002 от зас. №82 от 23.05.2024г., Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ определя на В. Л. 80 % ТНР с чужда помощ за пожизнен срок по водеща диагноза – параноидна шизофрения F20.0. Решението е постановено по документи на осн. чл. 50, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /2010, изм. и доп. ДВ бр.23/19.03.2024г./. НЕЛК приема, че се касае за параноидна шизофрения с голяма давност, с настъпила психопатоподобна промяна на личността и астенизация, не позволили на лицето да реализира трудов стаж, състояние, което затруднява значително социалната му адаптация, което обуславя 80% ТНР с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и на чуждата помощ по т.2.2, р.3, ч.2 от НМЕ. Така постановеното от НЕЛК решение е съобщено на Л. на 10.06.2024 г., а жалбата срещу него е подадена до АС-Варна на 21.06.2024 год. С предходно ЕР № 3504 от зас. 170 от 17.12.2020г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“, на В. Л. е била определена 80% ТНР със срок от 3 години, считано до 01.12.2023г. Като мотиви комисията е посочила, че пациентката страда от FР20.0, шизофренна психоза с дългогодишна давност (2000г.), приела е непрекъснат ход на протичане, персистираща параноидно-хипохондрична симтоматика на фона на поддържаща терапия и настъпила промяна на личността със значително затруднение на социалната адаптация, обуславящи 80% ТНР, съгл. ч.II р.III т.2.2 на НМЕ. Решението е било взето на осн. чл. 40, ал.1, т.1 / Постановление №149 от 20.07.2018г. за изменение на ПУОРОМЕРРКМЕ от 2010г./ В хода на съдебното производство във връзка с изясняване на релевантните за спора обстоятелства е назначена и изслушана Съдебно - медицинска експертиза с вещо лице специалист психиатрия и съдебна психиатрия. Съгласно изводите на приетото от съда заключението на вещото лице Т. А., което съдебният състав намира за правилно и обосновано, поради което го кредитира, наличната в медицинското експертно досие на жалбоподателката към датата 15.02.2024 г. медицинска документация /амбулаторни листи, етапни епикризи, протоколи от психиатрична ЛКК, протоколи за медикаменти отпускани по НЗОК, Експертни решения на ТЕЛК Варна и др./ сочи за съществуването към този момент на заболяването с код F20.0 Параноидна шизофрения, което е посочено и в Експертно решение № 90673/15.02.2024 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А. Варна“ АД; решението е от поредно преосвидетелстване на жалбоподателката със същата диагноза; описанието на заболяването изцяло съответства на описанието на състоянието и постановената диагноза в приложените амбулаторни листи от прегледи при психиатър; липсват данни за друго психиатрично заболяване от медицинската документация; приложено е единствено резултат от изследване на името на В. Л. от дата 17.06.2021г. от Клиниката по обща и клинична патология към МБАЛ „Св. М.” Варна. В проведеното на 11.02.2025г. съдебно заседание вещото лице д-р А. обясни, че при пациентката от 2000 г., когато за първи път е диагностицирана, няма промяна в симптомите на заболяването – шизофрения в параноидна форма. От самото начало те са в кръга на параноидно хипохондричните халюцинаторни-параноидно хипохондричната симптоматика, т.е. това са идеи за отношения, за злонамереност, хипохондрични налудни идеи за заболяване, които са от различно естество и се променят във времето, с поведение, което съответства на изживяванията и лечебни режими според нея за гладуване, изчистване на организма, непрекъснато търсене на изследвания, консултации с лекари. Негативна симптоматика се изразява в апатия, в неангажираност към обичайните ежедневни дейности, т.е. има една личностна промяна, която е забелязана още от самото начало на заболяването. Експерта поясни, че към момента на изследването, в последните изследвания и последните амбулаторни листи преди явяването на ТЕЛК няма данни за психотични симптоми, тъй като според отразеното в амбулаторните листи Л. е приемала назначената антипсихотична терапия. Това не означава, че тя няма заболяване и че то не е активно - то просто е в медикаментозна ремисия, но продължава да е налична негативна симптоматика, поведение, което е странно, психопатоподобно, както е налице и личностната промяна, която си съществува, т.е. тя не е повлияна от лекарствата. Има промяна на личността по шизофренен тип, като основното засягане в този тип промяна е на емоционално волевата сфера. Според д-р А., един евентуален преглед не може да установи някакво по-различно нейно състояние в сравнение с това посочено в документите. Вещото лице посочи, че познава жалбоподателката като пациент, тъй като през годините също я е освидетелствала. Според експерта, при пациентката има една хронична психоза, която се повлиява от лечението, но в никакъв случай това не означава, че тя изчезва. Заболяването е хронично с прогредиентен ход и доброто й функциониране е свързано с редовното приемане на лекарствата. Вещото лице изтъкна, че В. Л. няма съзнание за болест, не приема че има заболяване, което води до лошо придържане към лечението, поради което винаги съществува риск от влошаване и нови психотични епизоди. Експерта направи заключение, че личностната промяна е налице и тя не търпи някаква промяна във времето. По делото са приети като доказателства материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Към доказателствения материал по делото е приобщено и цялото медицинско експертно досие на В. Л., както и постъпилите от НЕЛК заверени копия от наличната и относима документация. При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от лице, което като адресат на оспорения административен акт притежава правен интерес от съдебното му оспорване. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ орган - решението е взето от Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, съобразно изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Легалната дефиниция на трайно намалената работоспособност се съдържа в §1, т.35 от ДР на Закона за здравето, съгласно който това е състояние при което, поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. Наредбата за медицинската експертиза регламентира експертизата на трайно намалената работоспособност, като съгласно чл.62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно следващият чл.63 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Отправната точка за заболяването на жалбоподателя като освидетелствано лице е регламентирана в Част втора „Психични болести“, Раздел III „Дълготраещи психози, с най-малко 6-месечна продължителност, психози от кръга на шизофренните или афективни (ендогенни) психози“ на посоченото Приложение № 1 към НМЕ. Отнесено към настоящия случай, с т.15 от процесното решение НЕЛК е потвърдила водещата диагноза Параноидна шизофрения, като в подточка 15.1 като общо заболяване е посочено Параноидна шизофрения. По т. 10 НЕЛК сочи, че отменя ЕР на ТЕЛК по оценката и издава ново като потвърждава по останалите поводи. По т.11.2 определя 80% ТНР, с чужда помощ по т.12.1 и със срок по т. 13 пожизнен. Жалбоподателката възразява, че диагнозата е неправилно определена доколкото с подаването на жалбата пред НЕЛК е искала да бъде освидетелствана като здрава, а не да се увеличава процента ТНР. Съобразно тези обстоятелства, съдът намира, че при постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които представляват основание по чл.146, т.3 от АПК за неговата отмяна. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) определя, че при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. От своя страна, чл. 101, ал. 7 от ЗЗ сочи, че принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Такава наредба е НМЕ, чл. 62 от която (ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) предвижда, че видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Чл. 63, ал. 1 от НМЕ (ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.) определя, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. От своя страна чл. 39, ал. 2, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) определя, че лекарите в ТЕЛК: 1. извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания. С изменението на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ, и по-специално след отмяната на ал. 2 и ал. 3 от същият (ДВ, бр. 62/2018, в сила от 27.07.2018 г.), НЕЛК се произнася само по документи и няма право дори по своя преценка да извършва преглед на освидетелстваното лице. По тази причина жалбоподателката не е следвало и не е бил канена да се яви на преглед, нито ако се яви е било възможно да бъде прегледана. Едновременно с цитираното изменение, изменена е и разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ като е предвидено, че лекарите в ТЕЛК: 1. извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания. Видно от горното, след тези промени НЕЛК се произнася само по правото, а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата е в правомощията само на органите на медицинската експертиза. В случая, очевидно не е налице хипотезата на б. "в" на горната разпоредба, а относно букви "а" и "б", не се твърди от жалбоподателката, че в медицинската документация на същата не са били налични и/или актуални и/или достатъчни резултати от изследвания и консултации, извършени в рамките на последните 12 месеца, необходими за нуждите на експертизата с оглед диагностичното и функционално изясняване на нейното състояние. Нещо повече – при подаването на 29.11.2023 г. на заявлението-декларация, жалбоподателката е посочила като основание – преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното експертно решение и е представила АЛ от 21.11.2023г., в който е посочена като основна диагноза МКБ F20.0 параноидна шизофрения. В този смисъл, съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на жалбоподателката, че още от самото начало заявлението за преосвидетелстване е било подадено с цел установяване на факта, че същата е здрава, доколкото в заявлението-декларация е посочена възможност за преосвидетелстване поради подобрено здравословно състояние, което обаче не е посочено от Л.. Нито в хода на административното, нито в хода на проведеното съдебно производство от жалбоподателката са представени конкретни резултати от изследвания и консултации извършени в рамките на последните 12 месеца, които да не са били налични в медицинското й досие и съответно да не са взети предвид при произнасянето и които да установяват липсата на посочената диагноза. Вещото лице, изготвило СМЕ също е категорично, че няма промяна в състоянието на жалбоподателката и един преглед не би установил състояние, различно от посоченото в процесните решения. Следователно, по аргумент от чл. 43, т. 1 от НМЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.), НЕЛК има правомощие да се произнася само по медицинската документация, като няма право и не може да се произнася по твърдения, които не са доказани с медицинска документация. По тази причина и доколкото ЕР на НЕЛК е основано изцяло на представената и приложена в МЕД на лицето документация, НЕЛК се е произнесъл с процесното решение. Независимо от горното, съдът намира, че при произнасянето си НЕЛК е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното: Подадената от Л. на 26.02.2024 г. жалба до НЕЛК – София, срещу ЕР на ТЕЛК №90673 от зас. 33/15.02.2024г. е била недопустима, поради липсата на правен интерес за нея от оспорване на акта по адм. ред. На административно обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, жалбата и протестът се оставят без разглеждане от горестоящия административен орган, когато подателят няма интерес от обжалването. В случая, налице са основания за отмяна на оспореното ЕР на НЕЛК, предвид установено произнасяне на комисията извън границите на проверката, която същата е дължала, съобразно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ в съответната редакция към момента на произнасянето. Съдът намира, че правния интерес от обжалване на ЕР на ТЕЛК следва да е насочен към премахване на неблагоприятните правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на правния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективно право или на защитен от правото интерес, засегнат с акта. Правото на жалба по чл. 112, ал.1, т. 3 от ЗЗ срещу ЕР на ТЕЛК възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на административното производство по чл.81 и сл. от АПК във вр. с чл.112 от ЗЗ. По аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.1, т.3 от АПК, една от предпоставките за възникване и надлежно упражняване на правото на жалба е наличието на правен интерес от обжалването на административния акт. Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникването на правото на жалба като процесуална предпоставка за нейната допустимост, е наличието на "засягане" на права и/или на защитени от правото интереси от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови, респ. разширяване на съществуващи правни задължения. Видно от доказателствата по делото, такива права и интереси не са налице при обжалването на ЕР на ТЕЛК. Доколкото жалбоподателката е поискала със заявлението-декларация да бъде освидетелствана поради изтичане на срока на предходното ЕР, а не поради подобрено здравословно състояние, и съответно ТЕЛК се е произнесла именно в тази насока, то подаването на жалбата пред НЕЛК по съображения абсолютно противоположни на тези с които е поискано произнасяне с ЕР на ТЕЛК (поради липса на заболяване), е лишено от правен интерес, тъй като искането на Л. е било удовлетворено. Именно с оглед обстоятелството, че е било уважено искането на жалбоподателката, то оспореното решение на ТЕЛК по своята правна същност представлява благоприятен за нея административен акт, поради което за Л. не е съществувал правен интерес от оспорването му пред НЕЛК. Последното, прави подадената по адм. ред жалба недопустима и като такава неподлежаща на разглеждане по същество. Като се е произнесла по недопустимата жалба и не е извършила надлежна преценка за допустимостта на производството по чл. 112, ал.1, т. 3 от ЗЗ преди да се произнесе с оспореното решение, НЕЛК е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като вместо произнасяне по същество, правилното приложение на закона е предполагало адм. производство да бъде прекратено на основание чл.88, ал.1, т.3 от АПК. Правната квалификация на подаденото искане и определянето на приложимите материален и процесуален закон за разглеждането и произнасянето по искането е задължение на сезирания административен орган. Квалифицирането на искането и определянето на приложимата нормативна регламентация се извършва въз основа на посочените от заявителя фактически основания за сезирането на органа и от предмета на искането. Доколкото решаващият административен орган е излязъл извън предмета на образуваното контролно административно производство по чл. 112, ал.1, т. 3 от ЗЗ във вр. с чл. 81 и сл. от АПК, същият се е произнесъл свръхпетитум. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореното ЕР на НЕЛК № 91001 от зас. №82 от 23.05.2024г. следва да бъде отменено на основание чл. 146, т.3 от АПК, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доколкото естеството на спора не позволява решаването му по същество от страна на съда, то съгласно чл. 173, ал.2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне и прилагане на горецитираната разпоредба на чл. 88, ал.1, т. 3 от АПК по отношение на подадената от Л. жалба, срещу ЕР на ТЕЛК № 90673 от 15.02.2024 год. При този изход на спора и предвид направеното искане, жалбоподателката има право на разноски съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, съответно претенцията на ответника и на ТП на НОИ-Варна за присъждането на такива е неоснователна. С представеният списък на разноските се претендират такива в размер на 2260 лв., включващи 10 лв. платена държавна такса, 250 лв. заплатен депозит за вещо лице и 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният на л. 61 от делото договор за правна защита и съдействие от 25.10.2024 г. С молба с.д. 2985/19.02.2025г. е представена вносна бележка за платен от жалбоподателката допълнителен депозит за вещо лице в размер на 250 лв. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на възнаграждението за дела без определен материален интерес, каквото е и настоящото, възлиза на 1000 лева, а жалбоподателката претендира двоен размер на адвокатското възнаграждение. В случая, производството не се отличава със значителна правна или фактическа сложност, която да обуславя уговаряне, респ. присъждане на адвокатско възнаграждение в двоен размер спрямо определения такъв по Наредба №1, поради което съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. С оглед последното и в съответствие с решението на СЕС по дело № С-438/2022 г., разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до размера от 500 лв., който според съда съответства на фактическата и правна сложност на делото. Що се касае до сторените от жалбоподателката разноски за извършването на съдебно-медицинската експертиза, съдът намира, че същите следва да останат за нейна сметка, тъй като даденото от вещото лице заключение опровергава изложените в жалбата доводи и същевременно потвърждава поставената в ЕР на ТЕЛК диагноза, която поради недопустимостта на подадената пред НЕЛК жалба има окончателен характер. С оглед последното, ответника следва да възстанови на жалбоподателката разноски в общ размер на 510, 00 лв. Предвид изложените съображения, съдът