Решение № 3932 от 3.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2659/2024 г.

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Образувано е по жалба на „Т.И.“ ЕООД, гр. София - длъжник по изп. д. № 202319230400350 по описа на ЧСИ Г.Н., с район на действие СГС, против постановление от 19.02.2024г. за отказ да спре изпълнителното дело. Жалбоподателят сочи, че срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за главница от 49 000лв., лихви и разноски към нея, както и изпълнителен лист с образувано изпълнително производство. При твърдения, че не дължи цялата посочена сума, подал молба по чл.420 ГПК и с определение от 19.01.2024г. заповедният спрял частично изпълнението за разликата от 44 000лв. до 49 000лв., наред с това подал писмено възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта. По тази причина отказът на съдебния изпълнител да спре изпълнителното дело до разрешаване спора за съществуване на вземането е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Взискателят „Х.Т.“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата с изложени доводи. В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът е постановил единствено частично спиране на изпълнението за сумата над 44000 лв., а съдебният изпълнител не би могъл да ревизира съдебния акт като постанови друго. Възраженията срещу съществуването на вземането и валидността на изпълнителния титул не биха могли да бъдат съобразявани в изпълнителното производство. Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 20231110164111 е образувано на 20.12.2023г. по издаден срещу „Т.И.“ ЕООД изпълнителен лист от 12.12.2023г. по гр.д. № 64111/2023г. на СРС, 41 състав, въз основа издадена в полза на кредитора „Х.Т.“ ЕООД заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 12.12.2023г. за сумата 49 000лв., представляваща главница по предварителен договор за продажба на МПС от 12.06.2023г. и приложение № 1 към него с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до изплащането, за сумата 1080лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.07.2023г.-13.11.2023г., за сумата 1720лв., представляваща мораторна неустойка за периода 30.09.2023г.-13.11.2023г. и разноски в заповедното производство. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.12.2023г., който с молба от 16.02.2024г. поискал ЧСИ да спре изпълнителното дело до установяване на вземанията с влязло в сила решение с оглед подаденото писмено възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта. Към тази дата по молба на длъжника с Определение от 19.01.2024г. постановено по гр.д.№ 64111/2023г. СРС спрял на основание чл.421 вр. чл.420 ГПК изпълнението на заповедта за сумата представляваща разликата над 44 000лв. до пълния размер на вземането от 49 000лв. С обжалваното постановлението съдебният изпълнител спрял изпълнението в тази част и оставил без уважение искането за другите суми по изпълнителния лист. Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирана страна и против подлежащо на съдебния изпълнител действие, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В чл.432 ГПК са посочени основанията на спиране на изпълнително дело, като това може да стане с акт на съда, по молба на взискателя или в други предвидени в закон случаи. Когато изпълнителният лист е издаден въз основа заповед по чл.417 ГПК на някое от основанията по т.1-9 включително, съгласно чл.419, ал.2 ГПК и чл.420, ал.1 ГПК постановеното с нея разпореждане за незабавно изпълнение не спира принудителното изпълнение дори и срещу нея длъжникът да е подал писмено възражение. Издалият заповедта съд спира изпълнението, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по чл.180 и 181 ЗЗД или при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл.420, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.421, ал.2 ГПК постановява, че ако възражението се отнася само за част от вземането съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането. В случая в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за няколко парични вземания, произтичащи от предварителен договор за продажба на МПС. С подаденото възражение срещу заповедта длъжникът е оспорил само част от вземането за главница за разликата от 44 000лв. до 49 000лв., поради което и в съответствие с чл.420 вр. чл.421 ГПК молбата му за спиране е уважена от СРС с определението от 19.01.2024г. в тази част. След като съдът е постановил спиране съдебният изпълнител няма право на преценка и е длъжен да се съобрази с акта на съда, както е в случая, а именно спрял изпълнителното дело само за сумата 5000лв. За останалата част от вземанията той не разполага с правомощие да проверява дали са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, оспорени ли са от длъжника с възражение по чл.414 ГПК и подлежат ли на установяване с иск от кредитора по реда на чл.422 ГПК. Предявяването на иск по чл.422 ГПК не е предвидено като основание чл.432 ГПК за спиране на изпълнителното дело. Водим от горното съдът