Решение № 3 от 18.1.2024 г. на Районен съд - Средец по дело № 52/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. Ж., с ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: гр.Средец, ул.•••, действащ със съгласието на своята майка и попечител А. С. Ж., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Средец, ул.•••, чрез пълномощника адв.Ж., против „Ютекредит България“ ЕООД, Булстат 205559807, с адрес на седалище и управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 21, ет.5, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева-управител.

Твърди се, че ищецът е поставен под ограничено запрещение с Решение № 118/ 23.03.2021г по гр.д. № 2651/2020г на Окръжен съд Бургас, като майка му А. С. Ж. е назначена от Община Шумен за негов попечител след влизане на съдебното решение в сила. Съгласно чл.5, ал.2, вр чл. 4, ал.2 от ЗЛС К. е частично дееспособен, приравнен по права с непълнолетните. Може да извършва дребни сделки за текущи нужди, но не може да извършва правни действия и да сключва сделки без съгласие на своя попечител.

На 11.01.2023г. К. сключва договор за кредит с ЮтеКредит България ЕООД. Сумата на кредита е в размер на 1500лв. Периодът на кредита е 18 месеца. Твърди се, че К. не работи, няма доходи, получава само инвалидна пенсия по 321лв на месец, не разбира че трябва да връща пари на някого. Не може сам да се грижи за себе си и своите работи, затова е поставен под запрещение. Твърди се, че ответната компания, която му е отпуснала кредита обаче е пропуснала този факт и веднага е превела поисканата сума. На 12.01.2023г. К. получава парите по Изипей. Към днешна дата К. е похарчил и раздал цялата сума и отново е без пари. Хората се възползват от него, лесно го лъжат и манипулират, а той е наивен и вярва на всички, като дете е. По тази причина му е назначен попечител, който не е съгласен К. да тегли кредит.

В тази връзка се иска да бъде обявен сключения между К. В. Ж. и Ютекредит договор за кредит за недействителен, тъй като кредитополучателят е недееспособен и липсва съгласие на попечителя при договарянето и подписването на документа. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, с което е оспорен предявения иск като неоснователен и недоказан. Предявен е насрещен иск, доуточнен впоследствие, с който се иска К. Ж. да бъде осъден да заплати дължимите суми, както следва:

• Изискуема главница- 1500 лева / хиляда и петстотин лева/ - Изискуема договорна лихва - 56.07 лева /петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ - Изискуема лихва за забава - 12.46 лева /дванадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ към 20.04.2023г..

• такса за разглеждане съгласно Договор за кредит № L313418 г. от 11.01.2023 г. г. в размер на 331.05 лева /триста тридесет и един лева и пет стотинки/, дължима считано от 11.01.2023 г., която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.8.4 от Рамково споразумение, таксата за разглеждане представлява таксата заплащана от клиента на кредитора за разглеждане на искането за кредит вкл. за осигуряване на средствата по кредита и сключване на договора.

• такси съгласно чл.14.1.2 от Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД към Договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в общ размер на 301 лева /триста и един лева/. Претендиралите такси в общ размер са изрично уговорени и посочени в действащата Тарифа на ЮтеКредит, представляват дължими такси при просрочия - изпратени смс - и, изпратени: първо писмено предупреждение, второ писмено предупреждение, писмено предупреждение преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора.

-Законна лихва за забава за периода от датата на подаване на насрещния иск до изплащане на вземането;

• Юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. При условията на евентуалност, поради връзка с предмета на делото, е предявен осъдителен иск срещу попечителя А. С. Ж. с твърдения, че не е осъществила необходимия надзор върху подопечния си и с това е причинила имуществени вреди на ответното дружество. Във връзка с неизпълнението на кредитополучателя и въз основа на чл. 14.2, чл.15.3. от Рамково споразумение за потребителски кредити към Договора за кредит, „ЮтеКредит България" ЕООД се възползва от възможността си да обяви цялото непогасено задължение по Договора за кредит за предсрочно и незабавно изискуемо, като с предявяване на насрещния иск обявяват предрочна изискуемост с връчването на насрещната искова молба, считано от датата на получаване на исковата молба/ отговора на исковата молба/. В случай, че съдът приеме, че процесният договор представлява обикновена дребна сделка за задоволяване на текущите нужди, то следва лицето К. В. Ж. да понесе отговорността относно погасяване на кредита. В случай, че се приеме, че ограничено запретеният е бил неспособен към момента на подписване на договора, се твърди, че неговият попечител А. С. Ж. отговаря за действията, които са причинени от К. В. Ж.. Деликтната отговорност за вреди, причинени от неспособен се носи от лицето, което упражнява надзор над него. Лицето, което упражнява надзор, трябва да има правно задължение за това. Отговорността е лична и виновна, а основанието и е лош надзор. Задължението за упражняване на надзор може да произтича от различни източници, в случая от правата и задълженията, които законът дава на попечителя, след като същия бъде назначен. Вината се състои в противоправно неупражняване на необходимия надзор спрямо действията на неспособния, от които именно са произтекли вредите.

В този смисъл се предявява иск, с който се иска да бъде осъдена А. С. Ж., в качеството и на попечител на К. В. Ж., да заплати на ЮтеКредит България ЕООД дължимите суми по Договор за кредит № L313418 от 11.01.2023 г., представляващи обезщетение за причинените от кредитополучателя вреди на кредитора, като претендираните суми са съответно:

• Изискуема главница- 1500 лева / хиляда и петстотин лева/ - Изискуема договорна лихва - 56.78 лева /петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ за периода от 01.02.2023г. до 23.03.2023г.

• Изискуема лихва за забава - 74, 82лв. за периода от 01.02.2023г. до 20.09.2023г. - такса за разглеждане съгласно Договор за кредит № L313418 г. от 11.01.2023 г. г. в размер на 331.05 лева /триста тридесет и един лева и пет стотинки/, дължима считано от 11.01.2023 г., която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.8.4 от Рамково споразумение, таксата за разглеждане представлява таксата заплащана от клиента на кредитора за разглеждане на искането за кредит вкл. за осигуряване на средствата по кредита и сключване на договора.

• такси съгласно чл.14.1.2 от Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД към Договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в общ размер на 301 лева /триста и един лева/. Претендиралите такси в общ размер са изрично уговорени и посочени в действащата Тарифа на ЮтеКредит, представляват дължими такси при просрочия - изпратени смс - и, изпратени: първо писмено предупреждение, второ писмено предупреждение, писмено предупреждение преди прекратяване на договора и писмено уведомление за прекратяване на договора. лихва: -Законна лихва за забава за периода от датата на подаване на насрещния иск до изплащане на вземането;

• Юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Претендират се разноски. Предявеният иск е с правно основание чл. 27 от ЗЗД, предявеният насрещен иск е с правно основание чл.79 вр. чл. 86 ЗЗД, а прeдявеният от ответника по главния иск в условията на евентуалност осъдителен иск е с правно основание по чл.47, ал.2 от ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено, че с решение № 118/23.03.2021г. по гр.д.№ 2651 по описа на БОС за 2020г., влязло в сила на 16.04.2021г., е било прието, че предвид установената с експертиза степен на умествена изостаналост, която не може да бъде опредЕ. като тежка, наличието на запазени ментални когнитивни функции, които макар и редуцирани, предполагат възможност лицето да възприема действителността и да изразява воля, интелектуалното развитие на К. Ж. е като на непълнолетно лице, на което законът признава частична дееспособност /чл.4 от ЗЛС/. Съдът е приел, че не е налице дълбока личностна промяна, ответникът е ориентиран за собствена личност, време и пространство, като когнитивните функции на интелекта му не са напълно ограничени, а само редуцирани, като са засегнати възможностите за правилен анализ, преценка и критичност. С оглед изложеното съдът е поставил К. Ж. под ограничено запрещение. За попечител от страна на органа по настойничество към Община Шумен, предвид постоянния адрес на ищеца, е опредЕ. майката на запретения –А. С. Ж.. Безспорно е установено, че на 11.01.2023 г. между ищеца К. Ж. и ответното дружество ЮтеКредит България ЕООД е сключен договор за кредит № L313418/11.01.2023г., като е предоставена в заем сума в размер на 1500лв., получена от кредитополучателя. По договора не са извършвани плащания. С подаване на насрещния иск ищецът по него е упражнил правото си да обяви вземането за предсрочно и незабавно исискуемо на основание неизпълнението от страна на длъжника. Изявлението е достигнало до ответника по насрещния иск на 23.06.2023г. чрез връчването на пълномощника му.

По искане на ищцовата страна по главния иск е разпитана свидетелката Е. Темелкова Ш.- служителят, който е изготвил договора за кредит. Същата заявява, че работи в „Амарант България“ ООД на трудов договор. Дружеството се явява посредник при сключване на договори за кредит, като ангажираността му е свързано с фактическото подписване на договора за кредит от клиента, предварително изготвен от дружеството- кредитодател. Не и е известно как е кандидатствало лицето К. Ж. за кредита. Обяснява, че процедурно от Юте Кредит ЕООД и звънят и я питат кога е удобно да дойде одобрено лице в офиса за подписване на договора. Когато клиентът дойде в офиса за подписване на договора, за който кандидатства, тя го идентифицира по представената от него лична карта. Информира го, че за подписване на договора е необходимо да направи копие на личната му карта, което копие същият заверява саморъчно. Сканираната лична карта се изпраща на кредитодателя. Тя не извършва проверка на кредитната история на клиента. Нейните задължения са единствено във връзка с подписването на предварително изготвения от Ютекредит България ЕООД договор. Тя проверява данните в договора, сравнява ги с личната карта и запознава лицето с договора и всичките му приложения-погасителен план, европейски стандарт, рамково споразумение и декларация за видна политическа личност. Предоставя договора на лицето да го прочете. Пита го задължително за каква сума кандидатства, за какъв срок и каква е месечната вноска и падежната дата. След като се увери, че всичко е попълнено точно, се преминава към подписване на договора, ведно с приложенията към него. След подписването му, тя изпраща договора на Юте Кредит България ЕООД. Парите се изплащат на каса на Изипей. Заявява, че не е имала случай, в който клиент да се е държал агресивно, неадекватно.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЛС непълнолетните и ограничено запретените извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. В случая настоящият състав счита, че не се касае до обикновена дребна сделка като изхожда, както от характера на процесния договор, така и от предоставената в заем сума и поетите от кредитополучателя задължения. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този, съответно на малолетните и непълнолетните лица. В конкретния случай се касае до договор, подписан от лице, поставено под ограничено запрещение, частично дееспособно, без съгласието на неговия попечител, т.е. сключен при неспазване на режима на попечителството. Тоест налице е хипотезата на чл.27 от ЗЗД и при направеното изявление от страна на попечителя, че не е съгласен с тегленето на кредита, следва извод, че предявения иск за унищожаване на договора е основателен и доказан. Посоченият извод влече след себе си отхвърлянето на предявения на основание чл.79 и чл. 86 от ЗЗД насрещен иск срещу К. Ж..

По отношение предявения осъдителен иск в условията на евентуалност срещу попечителя А. С. Ж.:

Правното основание на предявения иск е нормата на чл. 47, ал.2 от ЗЗД - осъдителен иск за заплащане на имуществени вреди от непозволено увреждане. Фактическият състав на правната норма е следния: 1/ В тежест на ищеца е да установи причиняването на определени вреди- имуществени или неимуществени; 2/ В тежест на ищеца е да установи, че вредите са причинени от " неспособно лице". Под "неспособно лице "закона има предвид "недееспособно лице "по смисъла на чл. 33, ал. 2 от НК, лице което действа в състояние на невменяемост. Няма правно значение дали състоянието на неспособност е установено по съответния ред, чрез поставяне на лицето под запрещение или чрез освидетелстване от медицинските органи. Няма правно значение дали психичното разстройство е временно или е продължително. Същественото е състоянието на неспособност да е съществувало към момента на причиняването на вредата; 3/ В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е имал правното задължение да упражнява надзор върху неспособното лице.; 4/Отговорността на ответника е лична отговорност, а не отговорност за чужди действия. Ответникът носи лична отговорност за своето бездействие. За това, че не е упражнил надзор или че не е упражнил ефикасен надзор върху недееспособния към момента на причиняване на вредата, в този смисъл т. 3 на ППВС № 7/ 1959 г.; 5/ За да се ангажира отговорността на лицето, което е задължено да упражнява надзор трябва да е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, което означава да е осъществено деяние под формата на "бездействие", като деянието трябва да бъде виновно и противоправно. Когато едно бездействие причинява вреди това означава, че то е противоправно. Налице е правонарушение. При непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.2 от ЗЗД). След като е причинена вреда законът предполага, че ответникът е бездействал виновно.За да се освободи от отговорност ответникът може да направи възражения, че вредите не са причинени от лицето, върху което упражнява надзор; че ответника не е имал правното задължение да го надзирава; че ответникът се е намирал в обективна невъзможност да предотврати вредите; относно причинените имуществени или неимуществени вреди; относно причинната връзка между настъпилата вреда и противоправното бездействие.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че с с решение № 118/23.03.2021г. по гр.д.2651/2020г. на БОС, влязло в сила на 16.04.2021г. лицето К. В. Ж., ЕГН •••••••••• е поставен под "ограничено запрещение", като е признат за частично дееспособен. От представеното Удостоверение изх. № ГРС-17-008/19.04.2021г. на Община Шумен се установява, че ответницата по иска А. С. Ж. е опредЕ. от органа по настойничество и попечителство за настойник на сина си К. В. Ж.. По силата на чл. 168, чл. 164 и чл. 165, ал.2 и 4 от СК, попечителят е длъжен да упражнява надзор върху лицето, което е поставено под попечителство, вкл. да се грижи за запретения, както и за неговото имущество, което управлява, да го представлява/придружава/ пред трети лица, като двамата живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.

Няма спор по делото, че на 11. 01. 2023 г. К. Ж. е кандидатствал онлайн и е бил одобрен за кредитополучател от страна на Юте Кредит България ЕООД, в резултат на което е бил подписан от него договор за кредит и му е била отпусната в заем сумата от 1500лв. при посочените в договора условия за срок от 18 месеца. Както беше посочено, тъй като не е дадено съгласие от попечителя за сключването на тази сделка, тя е унищожаема. Според настоящия съдебен състав ответницата по осъдителния иск А. Ж. като попечител и лице, което е длъжно да упражнява надзор върху действията на сина си, е допуснала причиняването на вредата чрез виновно и противоправно бездействие по следните съображения:

Към момента на причиняване на вредата К. Ж. се е намирал в състояние на частична дееспособност и доколкото не се касае до обикновена дребна сделка за задоволяване на ежедневни нужди, на основание чл. 47, ал. 1 от ЗЗД същият не отговаря за причинените от него вреди на трети лица. От друга страна, ответницата по иска А. Ж. е следвало, по силата на назначението й за попечител на частично дееспособния, да упражнява надзор върху действията на сина си. Според настоящия състав, на 11. 01. 2023 г. ответницата А. Ж. не е упражнила ефикасен надзор върху действията на сина си, като е допуснала синът и да посети сам офис на Амарант България ООД, носейки в себе личната си карта, да подпише процесния договор за кредит, както и да отиде и получи сумата в офис на Изипей. Налице е виновно и противоправно бездействие от страна на ответницата, тъй като тя е задължена по закон да представлява сина си и да го придружава пред трети лица. Още повече, че още през 2021г. в хода на съдебното производство пред БОС е имало данни, че К. Ж. е склонен да тегли бързи кредити, без възможност да го изплаща, видно от отразените в съдебното решение обстоятелства досежно разпита на свидетеля Катя Калудова-баба на К. Ж.. Съдът приема, че презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не е оборена от ответната страна А. Ж.. Самият факт, че е причинена вреда презумира виновното бездействие на лицето, което следва да упражнява надзор.

Поради това, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да се ангажира личната имуществена отговорност на ответницата за неизпълнение на задължението за ефикасен надзор над частично дееспособния К. Ж., като в случая съдът приема за доказана единствено претенцията за причинена имуществена вреда в размер на главницата по кредита -1500лв., явяваща се пряка и непосредствена последица от действията на ограничено запретения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, като в случая обявяването на предсрочна изискуемост на кредита е ирелевантно, доколкото е установена недействителност на договора в настоящото производство. Няма основание за освобождаването на ответницата от отговорност. С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за това, че се е намирала в обективна невъзможност да предотврати настъпването на вредите, но доказателства в тази насока не са ангажирани.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да се осъди ответника по главния иск ЮтеКредит България ЕООД да заплати на адв.Ж., предоставила безплатна правна помощ на ищците -материално затруднени лица сумата от 450 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по доказването на главния иск, като сумата е опредЕ. съобразно разпоредбите на чл.38, ал.2 от ЗА вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да заплати на ищеца заплатената от него държавна такса по сметка на съда в размер на 61, 65лв.

На същото основание следва да бъде осъдена А. С. Ж. да заплати в полза на ЮтеКредит България ЕООД направените съдебно-деловодни разноски във връзка с доказването на евентуалния осъдителен иск в размер на 99лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, от общо определеното за този иск в размер на 150 лв. на основание чл.37 от ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тъй като по този иск съдът не е начислил държавна такса за разглеждането му, която е в размер на 90, 55лв., следва да стори това с крайния си съдебен акт. В този смисъл, следва да бъде осъдена А. Ж. да заплати по сметка на съда сума в размер на 59, 77лв., а Ютекредит България ЕООД в размер на 30, 78лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди Ютекредит България ЕООД да заплати в полза на адв.Ж. сумата от 520 лв., за процесуално представителство, защита и съдействие по защитата по отхвърления насрещен иск, като сумата е опредЕ. съобразно разпоредбите на чл.38, ал.2 от ЗА вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По гореизложените съображения, съдът: